№ 196
гр. София, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Членове:Темислав М. Димитров
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Яна Ем. Владимирова Въззивно гражданско
дело № 20221100504029 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХ от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 20220745 от 9.12.2021 г. по гр.д. № 8078/2021 г. на Софийски
районен съд, 163 състав, са отхвърлени като неоснователни и недоказани
исковете, предявени от ищец „Е. Д.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление гр. София, район Лозенец, бул. „*******, срещу
ответник „Т-С.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
гр. София, район Изгрев, кв. Изток, ул. „*******, вх. *******, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца следните суми:
1/ 120,00 лева с ДДС, представляваща незаплатена цена за реглаж на входна
врата на офис по Договор от 11.6.2018 г., за което е издадена фактура №
**********/11.06.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата от дата на
подаване на исковата молба в съда – 10.02.2021 г. до окончателното
заплащане на дължимото;
2/ 312,00 лева с ДДС, представляваща незаплатена цена за принудително
отваряне на 1 брой гаражна махова врата /200лв. без ДДС/ и преобучаване и
наС.ки на 1бр. дистанционно /60лв. без ДДС/ по Договор от 27.7.2018г., за
което е издадена фактура № **********/27.07.2018 г., ведно със законната
лихва върху сумата от дата на подаване на исковата молба в съда – 10.02.2021
г. до окончателното заплащане на дължимото;
3/ 8928,00 лева с ДДС, представляваща незаплатена цена за разпенване на 186
броя интериорни врати /по 40лв. на брой без ДДС/ по Договор от 21.8.2018г.,
за което е издадена фактура № **********/21.08.2018 г., ведно със законната
лихва върху сумата от дата на подаване на исковата молба в съда – 10.02.2021
1
г. до окончателното заплащане на дължимото;
4/ 4788,00 лева с ДДС, представляваща незаплатена цена за смазване на 57
броя входни блиндирани врати /по 35лв. на брой без ДДС/ и монтаж на 57
броя подови гнезда /по 35лв. на брой без ДДС/ по Договор от 31.10.2018г., за
което е издадена фактура № **********/31.10.2018 г., ведно със законната
лихва върху сумите от дата на подаване на исковата молба в съда – 10.02.2021
г. до окончателното заплащане на дължимото, на основание чл. 327 ТЗ и чл.
58 и чл. 266 ЗЗД, във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД.
Осъден е ищецът „Е. Д.“ ЕООД, ЕИК *******, да заплати на ответника „Т-
С.“ ЕООД, ЕИК *******, сумата в размер на 1554,44 лева, представляващи
разноски в производството, сторени от ответника пред СРС, на основание
чл.78, ал.3 и ал.5 ГПК.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу решението е подадена въззивна жалба от
ищеца „Е. Д.“ ЕООД, чрез процесуалния му представител адв. Ц. С..
изложени са съображения за неправилност на решението. Сочи се, че от
разпита на водения от ищеца свидетел по делото били установено реалното
извършване на възложените на ищцовото дружество дейности, както и
приемането на работата от ответника. Неправилно първоинстанционният съд
бил приел, че процесните фактури са издадени не по нови договори, а за
извършване на допълнителна работа вследствие на рекламационна
отговорност по сключения между страните договор на 25.11.2015 г.
неправилни били и констатациите на съда относно процесната фактура №
********** от 27.07.2018 г. Същата била осчетоводена от ответника,
съгласно заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза,
като за нея ответникът ползвал данъчен кредит. Първоинстанционният съд
неправилно приел, че същата не обективира отделен договор между страните,
а е издадена по повод рекламация, поради което е отхвърлил иска и за сумата
по тази фактура. Прави се искане решението на първоинстанционния съд да
бъде отменено, а предявените искове – уважени. Претендират се разноските
по делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба е подаден
от ответника „Т-С.“ ЕООД, чрез процесуалния му представител адв. М. П..
Изложени са съображения за неоснователност на въззивната жалба.
Извършените от ищеца дейности, за които се претендира възнаграждение по
процесните фактури, били извършени във връзка с гаранционната
отговорност на ищеца и по повод направена рекламация. Прави се искане
обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноските за
настоящата инстанция.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Предявени са искове с правна квалификация по чл. 266, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл.
79, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
2
Обжалваното решение е валидно и допустимо. По същество същото е
правилно и на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите
на първоинстанционния.
В изпълнение на задълженията си да обсъди всички доводи и твърдения
на страните и да изложи свои собствени мотиви по съществото на спора,
въззивният съд намира следното:
По делото е отделено като безспорно между страните, а и от представения по
делото договор от 25.11.2015 г., сключен между ищеца и ответника, се
установява, че ответникът е възложил на ищеца да извърши доставка и
монтаж на гаражни врати, блиндирани входни врати, интериорни врати,
метални врати, пожароустойчива врата за обект, находящ се в гр. София,
район Триадица, УПИ Х-421,658,656 от кв. 61, м. Кръстова вада. Договорени
са характеристиките на вратите, както и конкретният брой врати от всеки вид,
като се препраща и към приложение № 2 оферта от 23.11.2015 г. Съгласно чл.
5, ал. 1 от договора, изпълнителят се задължава да отстранява за своя сметка
скритите недостатъци и появилите се впоследствие дефекти в предвидените в
ЗУТ гаранционни срокове. Съгласно ал. 2 от чл. 5, за появилите се в
гаранционните срокове дефекти възложителят уведомява писмено
изпълнителя. В срок до 2 дни след уведомяването изпълнителят е длъжен да
започне работа за отстраняване на дефектите, която не трябва да бъде повече
от седем календарни дни, а в случай на складови липси в базата на
изпълнителя – десет дни. Съгласно ал. 3 от чл. 5, задълженията по
предходните алинеи се запазват и ако възложителят продаде отделни части
или целия обект на трети лица.
Като безспорно е отделено и обстоятелството, че уговорената по договора от
25.11.2015 г. цена е платена от ответника на ищеца.
Ищецът претендира сумите по фактури № **********/11.06.2018 г., №
**********/27.07.2018 г., № **********/21.08.2018 г., №
**********/31.10.2018 г.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
изброените фактури са осчетоводени от ищеца, но от тях единствено фактура
№ **********/27.07.2018 г. е осчетоводена от ответника и по нея същият е
ползвал данъчен кредит. Установява се, че по процесните фактури няма
плащания.
От заключението по допълнителната съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че при проверка в счетоводството на ответника вещото лице е
констатирало, че във връзка с договора от 25.11.2015 г. са издадени 40 броя
фактури на стойност 340 179,24 лв. и са извършени плащания по тях в размер
от 339 493,40 лв., съгласно Хронологичен регистър от счетоводната програма
на „Т-С.“ ЕООД. От ответника не са осчетоводени и не са признати фактури
№ № **********/22.12.2017 г. (същата не попада сред фактурите, сумите по
които се претендират от ищеца в настоящето производство), №
**********/11.06.2018 г., № **********/21.08.2018 г., №
**********/31.10.2018 г.
Въззивният съд кредитира и двете заключения като компетентно изготвени и
обосновани.
3
В исковата молба ищецът се позовава на съществуващи облигационни
правоотношения между страните по повод доставка и монтаж на интериорни
врати. Същевременно издадените фактури, сумите по които се претендират,
касаят извършване на други дейности – реглаж на входна врата,
принудително отваряне на гаражна махова врата, преобучаване и наС.ка на
дистанционно, разпенване на интериорни врати, смазване на входни
блиндирани врати, монтаж на подови гнезда.
Ответникът своевременно е направил възражение за некачествено изпълнение
на работите по договора от 25.11.2015 г., като твърди, че дейностите, за които
се претендира плащане, всъщност са извършени вследствие на рекламация и
попадат под обхвата на гаранционната отговорност на ищеца. В тази връзка
по делото е представена покана, изпратена от възложителя до изпълнителя, с
която се кани последният да изпълнява задълженията си, произтичащи от
гаранционната му отговорност, в това число да отстрани дефектите по
вратите, както и да замени детайлите по вратите с оригинални такива. Към
поканата е приложено становище от вещо лице – инж. С.Ч., с приложените
към него документи. Поканата е получена от ищеца, което той не оспорва,
като в тази връзка по делото е представена товарителница от 17.01.2019 г.
По делото в оригинал са представени два броя приемо-предавателни
протоколи от 15.08.2018 г. Същите са разписани от представители на
изпълнителя и на дружеството „А.Б.“, което е упражнило правата на
възложителя, на основание чл. 5, ал. 3 от договора от 25.11.2015 г. В
протокола, представен от ответника и приложен на л. 104 от
първоинстанционното дело, е описано, че същият се съставя за приемане на
следната работа: „разпенване на врати: разпенване на 186 от 203. В порядъка
на 6 посещения“. Със забележка е отбелязано, че гореописаните видове
работи се е наложило да бъдат изпълнени поради рекламация от страна на
фирма „А.Б.“. Посочено е, че към 15.08.2018 г. забележките са били
отстранени. На л. 105 от делото е приложен представения от ищеца протокол
със сходно съдържание, подписан от същите страни, като обаче в него
фигурира и вписване на следния текст, поместен между описанието на
услугата и забележката: „вследствие на влага от плочки и латекс“. Предвид
обстоятелството, че на протокола, представен от ищеца, е налице добавка,
която не фигурира в протокола, представен от ответника, въззивният съд
намира, че тази добавка е нанесена след подписване на двата протокола,
поради което не следва да се взема предвид.
Същевременно от свидетелските показания на разпитаните по делото
свидетели И. (бивш служител в „Е. Д.“ ЕООД), С. (служител в „Т-С.“ ЕООД)
и Е. (служител в „Т-С.“ ЕООД) се установява, че интериорните врати са били
монтирани от служителите на дружеството ищец при много ниска
температура (по данни на свидетеля И. между -15 и -20 градуса), което според
св. И. е довело до дефектиране на пяната. Отново св. И. сочи, че е възможно
при първоначалния монтаж да е била сложена повече пяна от необходимото,
което да е довело до раздуването ѝ. Ищецът не твърди и от доказателствата по
делото не се установява, че в качеството си на изпълнител е предупредил
ответника за неподходящите условия за извършване на монтаж, каквото
задължение същият има по аргумент от чл. 260 ЗЗД. Напротив – св. С. сочи,
че не е било коментирано да има причини за отлагане на монтажа, нито е бил
4
повдиган въпросът за ниските температури.
Основателно е и възражението на ответника, че извършването на реглаж на
входна врата, за което се претендира плащане по фактура № ********** от
11.06.2018 г., също е по повод направена от възложителя рекламация. Това
обстоятелство се установява от представения двустранно подписан
констативен протокол от 12.03.2018 г., както и от свидетелските показания в
този смисъл на свидетелите С. и Е., ценени при условията на чл. 172 ГПК като
последователни и съответни на събраните по делото други доказателства,
включително показанията на св. И., който лично е извършил реглаж на
входната врата след искане на възложителя.
Основателно е и възражението на ответника, че смазването на входни
блиндирани врати и монтаж на подови гнезда, за които дейности ищецът
претендира възнаграждение по фактура № ********** от 31.10.2018 г., са
извършени от ищеца по повод направена рекламация от ответника. Това
обстоятелство се установява от представения двустранно подписан
констативен протокол от 29.10.2018 г., в който е посочено, че дейностите са
извършени след рекламация от страна на възложителя, както и от
свидетелските показания на свидетеля С. в този смисъл.
По делото се установява, че фактура № ********* от 27.07.2018 г. е
осчетоводена от ответника и по нея дружеството е ползвало данъчен кредит.
Съгласно трайната практика на ВКС, например решение № 114 от 26.07.2013
г. по т.д. № 255/2012 г. на ВКС, I т.о. и решение № 42 от 19.04.2010г. по т.д.
№593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., фактурата може да бъде приета като
доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за
продажба между страните доколкото в самата фактура фигурира описание на
стоката по вид стойност, начин на плащане, наименованията на страните и
време и място на издаване. Само по себе си отразяването на фактурата в
счетоводството на ответника – купувач, включването й в дневника за
продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея представляват
признание на задължението.
Дори да се приеме обаче, че такова извънсъдебно признание по отношение на
вземането е налице, същото няма обвързваща съда доказателствена сила, а
следва да се цени съвкупно с останалите приети по делото доказателства.
В случая по делото е представен и двустранно подписан констативен
протокол от 12.04.2018 г., от който е видно, че ремонтът на гаражната врата
чрез укрепване е бил извършен поради принудителното отваряне.
Документът носи подписи на представителите и на двете страни и не е
оспорен от нито една от тях. От същия се установява, че ремонтът на
гаражната врата е бил необходим поради дефект при отваряне и затваряне на
вратата, поради което основателно е възражението на ответника, че
дейностите, за които се иска заплащане по фактура № ********* от
27.07.2018 г., са осъществени по повод рекламация на възложителя във връзка
с некачествено изпълнение по договора от 25.11.2015 г.
Ето защо доказани са възраженията на ответника, че работите, чието
заплащане се претендира по процесните фактури, са извършени по повод
своевременно релевирани от възложителя възражения за некачествено
изпълнение на дейностите по договор от 25.11.2015 г., съобразно чл. 5 от
5
същия. Следователно възнаграждение за тези дейности не се дължи - отново
съобразно чл. 5 от сключения между страните договор и по аргумент от чл.
265, ал. 1 ЗЗД.
Доколкото изводите на въззивния съд съвпадат с тези на
първоинстанционния, обжалваното решение като правилно следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора право на разноски има въззиваемият. Съгласно
представения по делото списък по чл. 80 ГПК, претендира се сумата от 1700
лв., представляваща заплатено от дружеството ответник адвокатско
възнаграждение за въззивното производство. Представен е договор за правна
защита и съдействие, съдържащ и разписка за платената сума.
Въззивникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което се явява неоснователно. Към момента на подписване
на договора за правна помощ, в сила е редакцията на чл. 7, ал. 2, т. 3 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
обнародвана в ДВ, бр. 88 от 2022 г., като съгласно тази разпоредба
минималният размер на възнаграждението по настоящето дело би следвало да
бъде определено за сумата от 1673,32 лв. Ето защо възнаграждение в размер
от 1700 лв. не се явява прекомерно.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20220745 от 9.12.2021 г. по гр.д. № 8078/2021
г. на Софийски районен съд, 163 състав.
ОСЪЖДА „Е. Д.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
гр. София, район Лозенец, бул. „*******, да заплати на „Т-С.“ ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление гр. София, район Изгрев, кв.
Изток, ул. „*******, вх. *******, сумата от 1700,00 лв., представляваща
направени по делото разноски за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6