РЕШЕНИЕ
№ 581
гр.
Пловдив, 18
март 2016 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IІ състав, в открито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
при секретар П.К.,
като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 3176 по описа за 2015
г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на
М. П.Я. *** против Решение № 2153-15-118 от 09.11.2015 г. на Директора на ТП на
НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалба вх. № 1012-15-126/ 23.10.2015
г. срещу разпореждане № **********/ протокол 2140-15-217/ 18.09.2015 г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив. В СЗ
жалбодателката лично и чрез процесуален представител поддържа жалбата и
претендира разноски.
Ответникът чрез процесуален
представител и в писмени бележки оспорва жалбата и претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е подадена в срок и от лице с правен интерес, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Жалбодателката
е поискала отпускане на пенсия за ОСВ по реда на § 4 от ПЗР на КСО. Не е спорно
между страните, че на жалбодателката е признат трудов стаж от І категория 9 г.,
10 м. и 8 дни /по-малко от изискуемите 10 години/ и трудов стаж от ІІ
категория 3 г., 6м. и 28 дни, сборът от
които съобразно разпоредбата на § 4, ал.5 от ПЗР на КСО /без превръщане/ е
равен на 13 г., 5 м. и 6 дни, т.е. по-малко от изискуемите за пенсиониране в
конкретната хипотеза 15 г. Жалбодателката твърди, че неправилно бил приет от
ІІІ категория вместо от ІІ категория стажът за периодите 19.01.1979 г. –
19.04.1979 г., 20.04.1979 г. – 02.07.1979 г. и 29.07.1981 – 20.08.1982 г. В
документите за стаж, представени със заявлението за пенсиониране бил посочен
предмет на дейност “селско стопанство” и заемана длъжност “животновъд”, като се
твърди, че не били събрани доказателства от всички възможни източници, както и
не били искани от жалбодателката други доказателства за тези периоди, поради
което неправилно бил постановен отказ за отпускане на пенсия.
В хода на съдебното производство към доказателствата са приобщени
осигурителни и трудови книжки /в заверени копия/, включително тези, които
засягат спорните посочени по-горе периоди. Направено е искане от жалбодателката
за разпит на свидетели, които да установяват обстоятелства за спорните периоди.
Съгласно чл. 104, ал.10
КСО категория труд не може
да се доказва със свидетелски показания, но с такива могат да се доказват
мястото и естеството на изпълняваната работа, както и да се установяват факти и
обстоятелствата във връзка с условията на полагане на труд, и други
обстоятелства, от които може да се направи правен извод относно категорията
труд. (В този смисъл виж решение № 7822 / 20.07.2007 г. по адм. дело № 1368 /
2007 г. на ВАС, VІо.; решение № 3868 / 19.03.2014 г. по адм. дело № 16342 /
2013 г. на ВАС, VІо; решение № 6631 / 19.05.2014 г. по адм. дело № 2946 / 2014
г. на ВАС, VІо; решение № 15517 / 18.02.2014 г. по адм.дело № 8391 / 2014 г. на
ВАС, VІо.). Именно предвид изложеното и въпреки
направеното възражение за недопустимост на свидетелските показания от страна на
процесуалния представител на ответника, са допуснати до разпит трима
свидетели. Свидетелите дават показания
относно вида, мястото е естеството на изпълняваната работа в различни предприятия – св.Т. за работата в
гр.Раковски /20.04.1979 г. – 02.07.1979 г./,
св.К. – за работата в с.Винарово /29.07.1981 – 20.08.1982 г./, а св.Р. –
за работата в с.Долна махала /19.01.1979 г. – 19.04.1979 г./, т.е. за
различните спорни периоди. Последната свидетелка сочи, че на 20.03.1979 г.
напуснала, тъй като излезнала в майчинство, т.е. същата не може да удостовери
вида на работата евентуално извършвана от жалбодателката след тази дата, т.е. почти
за 1 месец. Показанията на св.К. са недостатъчно конкретни – не посочват целият,
съответно точният период, през който жалбодателката е работила в с.Винарово
като “телчарка”, както и не сочат конкретно дали през целият този период вида и
естеството на изпълняваната работа са
били едни и същи. Същото може да се каже и за показанията на св.Т.. За да може
въпросният стаж да бъде признат за ІІ категория труд е необходимо ясно и
категорично да се установят както спорните периоди, така и вида и естеството на
извършваната работа през целите периоди, което в конкретния случая не е установено
доказано. По-същественото обаче в случая е друго – че дори когато
към неспорния стаж /І+ІІ категория без
превръщане/ - 13 г. 05 м. и 06 дни, се прибавят и трите периода, за които
жалбодателката претендира да е работила при условията на ІІ категория труд /, отново
се получава сбор по-малък от 15, т.е. и при това положение е законосъобразен
извода, че не е изпълнено второто условие по § 4, ал.1 от ПЗР на КСО – наличие
на 15 години осигурителен стаж, придобит при условията на ІІ категория труд.
Поради изложеното следва да бъде постановено решение, с което да бъде
отхвърлена жалбата на М. П.Я. *** против Решение № 2153-15-118 от 09.11.2015 г.
на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалба вх.
№ 1012-15-126/ 23.10.2015 г. срещу разпореждане № **********/ протокол
2140-15-217/ 18.09.2015 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ – Пловдив..
При този изход на делото и съобразно
своевременно направеното искане следва да бъде осъдена жалбодателката да
заплати на ТП на НОИ – Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 350
лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. П.Я. *** против Решение № 2153-15-118 от 09.11.2015 г. на
Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалба вх. № 1012-15-126/
23.10.2015 г. срещу разпореждане № **********/ протокол 2140-15-217/ 18.09.2015
г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив.
ОСЪЖДА М. П.Я. *** да заплати на ТП на НОИ – Пловдив юрисконсултско възнаграждение
в размер на 350 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: