№ 262
гр. Велико Търново, 27.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20224000500228 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, във връзка с чл. 274, ал. 1, точка 1 от
ГПК.
С Определение № 366/19.04.2022 година по в. ч. гр. д. № 200/2022 година на
Окръжен съд Велико Търново е оставено без разглеждане възражение по реда на чл. 423 от
ГПК на Ц. И. Т., представлявана от адвокат А.М., против Заповед за изпълнение на парично
задължение № 1190/14.08.2015 година, издадена по ч. гр. д. № 2233/2015 година по описа на
Районен съд Велико Търново, като недопустимо и е прекратено производството по в. ч. гр.
д. № 200/2022 година на Окръжен съд Велико Търново.
С посоченото определение Ц. И. Т. е осъдена да заплати на „Макроадванс“ АД
сумата 150 лева – съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В законния срок е подадена частна жалба от адвокат А.М. – пълномощник на Ц.
И. Т., против Определение № 366/19.04.2022 година по в. ч. гр. д. № 200/2022 година на
Окръжен съд Велико Търново. В частната жалба се излага, че определението е неправилно.
Развиват се съображения за допуснато от състава на Окръжен съд Велико Търново
съществено процесуално нарушение – непроизнасяне по искането за прилагане на
изпълнително дело № 17898/2018 година по описа на частен съдебен изпълнител В. Г., с
район на действие – Окръжен съд Велико Търново, от което е видно, че Ц. И. Т. за първи
път е узнала обективно за образуваното против нея въз основа на заповедта за изпълнение
изпълнително дело чрез упълномощения адвокат, извършил справка на 24.01.2022 година в
деловодството на съдебния изпълнител. Изтъкват се подробни аргументи за погрешно
отнасяне на момента на „узнаването“ към датата на връчване на поканата за доброволно
1
изпълнение чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47 от ГПК от връчителя на
частния съдебен изпълнител на 31.03.2019 година. Според процесуалния представител на Ц.
И. Т. възражението по реда на чл. 423 от ГПК е депозирано в рамките на установения
едномесечен срок, считано от 24.01.2022 година, на която дата посоченото лице е узнало
обективно за образуваното изпълнително дело и издадената заповед за изпълнение.
Направено е искане да се отмени Определение № 366/19.04.2022 година по в. ч.
гр. д. № 200/2022 година на Окръжен съд Велико Търново и делото да се върне на въззивния
съд за произнасяне по същество по възражението, подадено по реда на чл. 423 от ГПК.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от
„Макроадванс“ АД, в който са изложени съображения за нейната неоснователност.
Апелативен съд Велико Търново, като взе предвид доводите на
представителите на страните и данните по делото, провери обжалваното
определение, съобразно правомощията си, приема за установено следното:
Частната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; от
страна, която има право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на
обжалване с частна жалба.
Производството по ч. гр. д. № 2233/2015 година на Районен съд Велико Търново
е образувано въз основа на подадено от „Макроадванс“ АД заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК против Ц. И. Т. за дължими суми по Договор за
предоставяне на овърдрафт по картова сметка на частни лица № 829/25.08.2006 година,
сключен с „Ейч ви би банк Биохим“ АД (с правоприемник „Уникредит Булбанк“ АД),
вземанията по който са прехвърлени на „Макроадванс“ АД с Договор от 4.12.2012 година.
Със Заповед № 1190/14.08.2015 година за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 2233/2015 година на Районен съд Велико Търново, е
разпоредено Ц. И. Т. да заплати на „Макроадванс“ АД сумите: 538 лева – главница; 146.97
лева – законна лихва върху главницата за периода 5.12.2012 година – 12.08.2015 година,
законна лихва върху главницата от 11.08.2015 година до окончателното изплащане на
задължението; 325 лева – разноски по делото за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Съобщение за издадената заповед за изпълнение е изпратено на постоянния и
настоящ адрес: гр. Велико Търново, ул. „Оборище“ ********, на Ц. И. Т., за който е
направена справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009 година. На съобщението е отразено
от връчителя, че лицето живее и работи в Норвегия. С резолюция от 31.08.2015 година е
разпоредено съобщението да се връчи по реда на чл. 47 от ГПК. На адреса е залепено
уведомление по чл. 47 от ГПК, екземпляр от него е пуснат в пощенската кутия на 10.09.2015
година. С резолюция от 29.09.2015 година е прието, че съобщението е редовно връчено на
24.09.2015 година на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Въз основа на Разпореждане от 14.10.2015 година по ч. гр. д. № 2233/2015 година
2
на Районен съд Велико Търново в полза на „Макроадванс“ АД е издаден изпълнителен лист.
Безспорно е, а и от представените по делото доказателства се установява, че по
молба на „Макроадванс“ АД и издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително
дело № 1798/2018 година по описа на частен съдебен изпълнител В. Г., с район на действие
– Окръжен съд Велико Търново. На съобщението за доброволно изпълнение по чл. 410 от
ГПК, изпратено на постоянния и настоящ адрес на Ц. И. Т., са отбелязани от връчителя
посещения на 14.03.2019 година, 31.03.2019 година; отразено е, че по сведения на майката
на адресата, живееща на адреса, която отказва да получи съобщението, лицето е в чужбина.
Залепено е уведомление на входната врата на адресата на 31.03.2019 година. Частният
съдебен изпълнител е приел, че съобщението се счита връчено на 15.04.2019 година.
Въз основа на възражение по чл. 423 от ГПК, депозирано от адвокат А.М. –
пълномощник на Ц. И. Т., на 16.02.2022 година е образувано в. ч. гр. д. № 200/2022 година
на Окръжен съд Велико Търново.
Подаден е отговор от „Макроадванс“ АД, в който са изложени съображения за
недопустимост и неоснователност на възражението по чл. 423 от ГПК.
С Определение № 366/19.04.2022 година по в. ч. гр. д. № 200/2022 година на
Окръжен съд Велико Търново е оставено без разглеждане възражение по реда на чл. 423 от
ГПК на Ц. И. Т., представлявана от адвокат А.М., против Заповед за изпълнение на парично
задължение № 1190/14.08.2015 година, издадена по ч. гр. д. № 2233/2015 година по описа на
Районен съд Велико Търново, като недопустимо и е прекратено производството по в. ч. гр.
д. № 200/2022 година на Окръжен съд Велико Търново. Със същото определение Ц. И. Т. е
осъдена да заплати на „Макроадванс“ АД сумата 150 лева – съдебни разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Съставът на Окръжен съд Велико Търново е формирал
заключение, че на 31.03.2019 година след разговор с майката на длъжника е надлежно
връчено съобщението чрез залепване на уведомление. Узнаването на заповедта за
изпълнение е получаване на информация за конкретния съдебен акт, което може да се
осъществи по различен начин и не е необходимо спазване на определена процедура, както е
при връчване на акта. С оглед проведения разговор от връчителя с майката на длъжника,
залепеното уведомление за получаване на съобщението от кантората на частния съдебен
изпълнител в четиринадесетдневен срок към този момент за длъжника е било възможно да
узнае за издадената против него заповед за изпълнение на парично задължение, макар да не
се е запознал лично с нейното съдържание. Твърдението на Ц. И. Т. за узнаване на заповедта
едва на 26.01.2022 година е голословно, не е подкрепено с никакви доказателства и въз
основа на него не може да се направи извод за подаване на възражението в преклузивния
срок по чл. 423 от ГПК.
Определение № 366/19.04.2022 година по в. ч. гр. д. № 200/2022 година на
Окръжен съд Велико Търново е валидно и допустимо.
Съгласно чл. 423, ал. 1 от ГПК в едномесечен срок от узнаването на заповедта за
изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да
3
подаде възражение до въззивния съд, когато: 1. заповедта за изпълнение не му е била
връчена надлежно; 2. заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на
връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република
България; 3. длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени
непредвидени обстоятелства; 4. длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради
особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. Срокът е преклузивен
и след неговото изтичане за страната не съществува процесуална възможност да оспори
вземането с възражение пред въззивния съд по реда, предвиден в чл. 423 от ГПК. Срокът по
чл. 423, ал. 1 от ГПК тече от момента на узнаването на заповедта за изпълнение – касае се за
фактически въпрос, подлежащ на доказване от страната, която го заявява в свой интерес.
Съдът изхожда от твърденията на молителя, представените по делото доказателства за
момента на узнаването при извършване на преценка за спазване на срока. При доводи на
молителя за момента на узнаване на заповедта и излагане на основание по чл. 423, ал. 1 от
ГПК съдът има правомощие да формира заключение за спазването на срока за депозиране на
възражението и въз основа на изявленията на молителя при условие, че същите са
подкрепени от данните по делото.
При позоваване от длъжника във възражението на ненадлежно връчване на
заповедта следва да се разграничат обстоятелствата по узнаването на заповедта, относими
към допустимостта на възражението, от фактите по връчването, касаещи неговата
основателност. При извършването на преценка за спазването на едномесечния срок трябва
да се изхожда само от обстоятелствата, относими към допустимостта на възражението. От
момента на узнаването страната има обективна възможност да упражни правото си на
защита срещу заповедта с регламентираните в закона способи в съответните срокове.
Длъжникът носи тежестта да докаже момента на узнаване на заповедта за изпълнение.
Във възражението се твърди, че след телефонен разговор, проведен със служител
на „Макроадванс“ АД на 18.01.2022 година за дължима парична сума на дружеството, Ц. И.
Т. упълномощила адвокат А.М. да направи справка за образувано изпълнително дело по
описа на частен съдебен изпълнител В. Г., с район на действие – Окръжен съд Велико
Търново. Към частната жалба е приложен препис от молба, депозирана от адвокат А.М. на
24.01.2022 година, за запознаване с изпълнително дело № 1798/2018 година по описа на
частен съдебен изпълнител В. Г., с район на действие – Окръжен съд Велико Търново. От
отбелязването на контролния лист по ч. гр. д. № 2233/2015 година на Районен съд Велико
Търново е видно, че адвокат А.М. се е запознала с делото на 26.01.2022 година (по делото е
приложен препис от пълномощно, с което Ц. И. Т. я упълномощава да стори това). От
преписа от съобщение за доброволно изпълнение по чл. 410 от ГПК по изпълнително дело
№ 1798/2018 година по описа на частен съдебен изпълнител В. Г., с район на действие –
Окръжен съд Велико Търново, адресирано до Ц. И. Т., с адрес: гр. Велико Търново, ул.
„Оборище“ ********, се установява, че на 31.03.2019 година след разговор с майката на
адресата, която отказала да получи съобщението и дала информация за пребиваването на
посоченото лице в чужбина, връчителят залепил уведомление по чл. 47 от ГПК на входната
4
врата. От данните по делото не може да се направи категоричен извод, че именно от
31.03.2019 година за Ц. И. Т., която не е имала обичайно местопребиваване на територията
на Република България, е съществувала обективна възможност да узнае за заповедта за
изпълнение и да упражни предоставеното от закона право да подаде възражение. Узнаване
е налице при фактическо достигане до знанието на определено лице на факти и
обстоятелства, които са се осъществили в действителността. Узнаването не е равнозначно
със съществуваща възможност това да бъде сторено. Доказано е, че на 24.01.2022 година
пълномощникът на Ц. И. Т. се е запознал с изпълнителното дело и от тази дата е узнал за
заповедта за изпълнение. Възражението е подадено от адвокат А.М. – пълномощник на Ц.
И. Т., на 16.02.2022 година – в едномесечния преклузивен срок по чл. 423 от ГПК. Липсват
сведения за предхождащо узнаване за заповедта за изпълнение – длъжникът да е имал
обективна възможност да упражни правото си на защита срещу заповедта за изпълнение с
предвидените в закона способи, което подлежи на доказване от кредитора.
Изводите на настоящата инстанция не съвпадат с тези на състава на Окръжен съд
Велико Търново. Определение № 366/19.04.2022 година по в. ч. гр. д. № 200/2022 година на
Окръжен съд Велико Търново, с което е оставено без разглеждане възражение по реда на чл.
423 от ГПК на Ц. И. Т., представлявана от адвокат А.М., против Заповед за изпълнение на
парично задължение № 1190/14.08.2015 година, издадена по ч. гр. д. № 2233/2015 година по
описа на Районен съд Велико Търново, като недопустимо и е прекратено производството по
в. ч. гр. д. № 200/2022 година на Окръжен съд Велико Търново; Ц. И. Т. е осъдена да
заплати на „Макроадванс“ АД сумата 150 лева – съдебни разноски за юрисконсултско
възнаграждение, е неправилно, следва да се отмени и делото да се върне на Окръжен съд
Велико Търново за разглеждане на възражението по същество.
По изложените съображения, Апелативен съд Велико Търново
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 366/19.04.2022 година по в. ч. гр. д. № 200/2022
година на Окръжен съд Велико Търново, с което е оставено без разглеждане възражение по
реда на чл. 423 от ГПК на Ц. И. Т., представлявана от адвокат А.М., против Заповед за
изпълнение на парично задължение № 1190/14.08.2015 година, издадена по ч. гр. д. №
2233/2015 година по описа на Районен съд Велико Търново, като недопустимо и е
прекратено производството по в. ч. гр. д. № 200/2022 година на Окръжен съд Велико
Търново; Ц. И. Т. е осъдена да заплати на „Макроадванс“ АД сумата 150 лева – съдебни
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Връща делото на Окръжен съд Велико Търново за разглеждане на
възражението по същество.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6