Определение по дело №16/2020 на Районен съд - Провадия

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№              / 07.08.2020 год., гр.Провадия

 

       Провадийският районен съд, на седми август, две хиляди и двадесета година, в закрито заседание в следния състав:

                                          

                                                                          Районен съдия: Елена Стоилова

 

разгледа гражданско дело № 16 по описа на съда за 2020 година, установи:

 

Производството е образувано по искова молба от М.Р.М. с ЕГН ********** с адрес *** срещу Република България представлявана от МРРБ, с адрес гр.София, ул.“Св.Св.Кирил и Методий“ №17-19.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, на основание чл. 140 от ГПК съдът следва да насрочи делото; да се произнесе по доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства.

       Съдът на основание чл.140, ал.3 от ГПК изготви следния проект доклад по делото:

В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права:

Ищецът твърди, че е собственик на имот, находящ се в гр.Дългопол, област Варна, на ул. „Добри Чинтулов“ № 12, а именно - поземлен имот с идентификатор 24565.502.1261, целият с площ от 2700.00 кв.м. по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Дългопол, с начин на трайно предназначение на територията - урбанизирана и начин на трайно ползване - ниско застрояване (до десет метра).

Ищецът не разполагал с документ за собственост за 1950.00 кв.м. идеални части от описаният поземлен имот с идентификатор 24565.502.1261, затова предприел действия за снабдяване с такъв по реда на чл.587 от ГПК.

С Удостоверение № ОП 19-9400-347 (1) от 03.09.2019 г., Областният управител на област с административен център Варна уведомил ищеца, че за посоченият в молбата-декларация недвижим имот, представляващ 1950.00 кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор 24565.502.1261, целият с площ от 2700.00 кв.м. по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Дългопол, има съставен Акт за държавна собственост № 822/ 12.04.1994 г..

Ищецът твърди, че повече от десет години владее имота от 2000г. (датата на прехвърляне на 750 кв.м.ид.ч. от имота) до момента на подаване на исковата молба. В кадастралните регистри имота бил записан на негово име.

Ищецът твърди, че е собственик на останалата част от дворното място и на построените сгради, които придобил чрез нотариални актове. Според ищеца дори имота да е бил актуван като държавен, основанието за актуване на имота с Акт за държавна собственост № 822/ 12.04.1994 г. е отпаднало, затова поискал процесният имот да бъде отписан от актовите книги за държавна собственост.

Със Заповед № ДИ-19-7703-158 от 07.11.2019 г., областният управител на област с административен център Варна отказал да отпише от актовите книга за недвижими имоти - държавна собственост 1950.00 кв. м. идеални части поземлен имот с идентификатор 24565.502.1261, целият с площ 2700 кв. м. по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Дългопол, община Дългопол, област Варна, описан в Акт за държавна собственост № 822/12.04.1994г., тъй като за него има съставен акт за държавна собственост № 822/12.04.1994г. на основание заповед № 1357/28.08.1968г. за застроено дворно място с площ 6804 кв. м., съставляващо поземлен имот пл. № № 118, 119, 120, 121, 122 в кв. 23 по плана на гр. Дългопол, ведно с изградените в него жилищна сграда със застроена площ 58,30 кв. м. и стопанска постройка със застроена площ 74,30 кв. м., при граници: от три страни улици, Симо М. Маринов, Павел Ст. Илиев. Твърди се, че в удостоверение № 9400 - 2222 (3) / 24. 06. 2019г., издадено от община Дългопол е посочено, че поземлен имот с идентификатор 24565.502.1261 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Дългопол, представлява част от УПИ И-ДАП - за автобаза в кв. 23 по регулационния план на гр. Дългопол, одобрен със Заповед № 4794 /03. 09. 1976г. Част от УПИ И-ДАП попада в контактна зона, като в границите му са включени поземлени имоти от плана за земеразделяне на гр. Дългопол.

Твърди се, че към настоящия момент Държавата се легитимира като собственик на имота, съгласно акт за държавна собственост № 822/12.04.1994г.

Според ищеца процесния имот никога не е бил държавна собственост, не е съставен Акт за държавна собственост по съответният ред, оспорва и констатираните с него обстоятелства относно имота като държавна собственост, твърди, че акта не е подписан от лице с представителна власт и не е спазена процедурата по реда на Наредбата за държавните имоти.

Твърди се, че такъв Акт за държавна собственост не съществува. Съставен е единствено с цел на производството за снабдяването ми с констативен нотариален акт.

Иска се приемане на установено в отношенията между страните, че Държавата Република България не е собственик на процесният имот, а именно: 1950.00 кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор 24565.502.1261, целият с площ от 2700.00 кв.м. по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Дългопол, с начин на трайно предназначение на територията - урбанизирана и начин на трайно ползване - ниско застрояване (до десет метра).

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от редовно уведомения ответник по делото.

В него той излага, че исковата молба е недопустима, тъй като липсвало правен интерес от предявяването на иска. При евентуално уважаване на иска, ищецът не би станал собственик на процесната идеална част, а само би се отрекло правото на собственост на ответника. Поради това се иска прекратяване на делото.

Оспорва се предявения иск като неоснователен поради следните мотиви: твърди се, че за процесните идеални части има съставен обобщен акт за държавна собственост № 822/12.04.1994г. на основание заповед № 1357/28.08.1968г. за застроено дворно място с площ 6804 кв. м., съставляващо поземлен имот пл. № № 118, 119, 120, 121, 122 в кв. 23 по плана на гр. Дългопол, ведно с изградените в него жилищна сграда със застроена площ 58,30 кв. м. и стопанска постройка със застроена площ 74,30 кв. м., при граници: от три страни улици, Симо М. Маринов, Павел Ст. Илиев. В графа 4 на същия документ било записано, че имотите са бивша собственост на Слави Илиев Стоянов, Жеко Илиев Стоянов, Ангел Михалев Рачев, Симо Минчев Маринов, Колю Вълков Колев, Павел Стоянов Илиев – наследници на Тодор Илиев Стоянов. В графа 21 от актът за държаща собственост е отразено, че имотът е бил предоставен за оперативно- управление на държавна организация „Автобаза Дългопол“.

Твърди се, че акта за държавна собственост е официален свидетелстващ документ.

Твърди се, че съгласно Оценителен протокол от 01.12.1987г. изготвен от Комисия на Окръжен народен съвет - СД „Изграждане на селищни системи“ - Варна, назначена със Заповед № 1135/08.07,1986 г. е бала извършена оценка на имот находят се на ул. „Добри Чинтулов“№ 12, съставляващ имот с пл.№ 23, по плана на гр.Дългопол, собственост на Симо Маринов Минчев (с предишни имена Р.М. Махмудов), придобити с документ за собственост нотариален акт №75, том II, дело № 496 от 1972 г. В протокола е описана площта имота, която подлежи на оценяване и отчуждаване, а именно 1810 кв. м., отразена е стойността, както и на дворните подобрения н трайните насаждения, с обща стойност от 4580,16 лева.

Твърди се, че със Заповед № 2130/29.12.1987 г. по чл.98 от ЗТСУ - издадена от председателя на ИК на Варненски окръжен народен съвет е наредено отчуждаването в полза на Държавата на горепосочения недвижим имот собственост на Само Минчев Маринов и изплащането на полагащото му се парично обезщетете в размер на 4580,16 лева.

Чрез оценителни протоколи от 01.12.1987 г. изготвени от Комисия на Окръжен народен съвет - СД „Изграждане на селищни системи“ - Варна, назначена със Заповед № 1135//08.07.1986г., са  извършени оценки на съглансо документите за собственост; НА № 183, том III, дело № 1096/1975 г., НА № 2, том I, дело № 2/1973 г. HA №194 том III, дело№ 1107/1975 г., НА №178, т. I, н.д. № 354/81г., НА № 196, том III, дело № 1109/1975 г., Удостоверение за наследници № 939/03.08.1987 г. и във основа на Заповеди по чл. 98 от ЗТСУ - издадени от председателя на  ИК на Варненски окръжен народен съвет са били отчуждени и останалите парцели описани в АДС № 822/12.04.1994г. Разпоредено е изплащането на обезщетения на лицата, вписани като бивши собственици на тези парцели в акта за държавна собственост. Твърди се, че от тези тези документи се установява, че дължимата сума за парично обезщетяване на всички бивши собственици включително и на праводателя на ищеца е била в общ размер на 25 199, 35 лв.. От писмо с № 507/30.12.1987 г. от Окръжен народен съвет - СД „Изграждане на селищни системи“ - филиал гр. Провадия, са били предприети действия по изплащане на обезщетенията. Чрез писмо от Районна спестовна каса гр. Дългопол с изх.№ 17/13.01.1989 г. до Автокомбинат гр. Варна е съобщено, че сумата от 12 158, 86 лв. е изплатена на собствениците по представената справка за обект „Автобаза^“ гр. Дългопол. Посредством писмо от Държавна спестовна каса гр. Дългопол с  №17/13.03.1989 г. до „Автокомбинат“ гр. Варна е представена информация, че сумата от 12 158, 86 да. е изплатена на собствениците, а за остатъка до пълния размер - от 13, 040 лв. на единия собственик е била открита влогова партидна сметка.

Твърди се, че отчуждителната процедура по реда на ЗТСУ за мероприятия на общини и на Държавата, е била редовно извършена и законосъобразна и държавата е собственик на процесната идеална част.

Оспорва се твърдението на ищеца, че е придобил по давност процесната идеална част. Твърди се, че съгласно чл.86 ЗС, преди влизане в сила на изменението с ДВ бр.33 от 1996г. давностни срок започва да тече от 01.06.1996г., но предвид наложения мораториум спира да тече до 31.12.2022г..

Твърди се, че площта на целия имот е записан в кадастъра на името на ищеца поради допусната грешка, неяснота.

Възразява се, че процесния АДС не е съставен по надлежния ред и не е подписан от лице с представителна власт.

Иска се отхвърляне на предявения иск.

Правна квалификация на предявените искове:

Предявеният с исковата молба е установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС за установяване в отношенията между страните, че ищеца е собственик на основание изтекла в негова полза придобивна давност през периода 2000г. до момента на подаване на исковата молба на 1950.00 кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор 24565.502.1261, целият с площ от 2700.00 кв.м. по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Дългопол.

 Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 5, вр. ал. 2 ГПК, указва на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка от тях е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.

 Съдът на основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК указва на ищеца, че носи доказателствената тежест да докаже, че е изтекла в негова полза придобивна давност върху претендираната идеална част от процесния имот – факта на владението, периода на владението, намерението за своене на процесния имот, факта, че владението е било постоянно, явно и непрекъснато.

Съдът на основани чл.146, ал.1, т.5 от ГПК указва на ответника, че следва да докаже, че процесната идеална част е отчуждена от наследодателя на ищеца и  му е заплатена, че е приключила отчуждителната процедура на процесния имот и на това основание ответникът е собственик на процесния имот.

Съдът на основание чл.146, ал.2 от ГПК намира, че няма факти, за които страните не сочат доказателства.

Съдът на основание чл.140 от ГПК следва да се произнесе по допускане на доказателствата.

Следва да бъдат допуснати за приемане представените с исковата молба и отговора писмени доказателства, като допустими и относими към предмета на спора.  На ищеца следва да се допуснат до разпит исканите двама свидетели.          

Следва да се задължи ответника да представи Акт за държавна собственост № 822/ 12.04.1994 г. в оригинал, предвид направеното искане от ищеца.

Следва да се допусне исканата от ответника СТЕ, да му се издаде исканите съдебни удостоверения.

Ищецът не следа да се задължи да представи н.а.№ 190, т.III, дело 643/01.01.2000г., тъй като той вече е представен като доказателство по делото.

Съдът намира, че ищецът има интерес да предяви настоящия иск предвид оспорването на правото му на собственост от страна на ответника. Страната има свобода да избере по какъв начин да защити интереса си и обстоятелството, че ищецът е избрал да предяви отрицателен установителен иск не означава, че той няма интерес от това предвид твърденията на страните.

Водим от горното и на основание чл.140 ал.1 и ал. 3 от ГПК, Провадийският районен съд

                              

О П Р Е Д Е Л И :

 

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.10.2020 год. от 13:00 часа, за които дата и час да се призоват страните.

ДОПУСКА приложените към исковата молбата и отговора писмени доказателства.

ДОПУСКА на ищеца двама свидетели при режим на водене за насроченото съдебно заседание.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за прекратяване на производството по делото като недопустимо.

ЗАДЪЛЖАВА ОТВЕТНИКА в срок до приключване на първото по делото заседание да представи Акт за държавна собственост № 822/ 12.04.1994 г. в оригинал.

ОСТАВЯ БЕЗ УВЖЕНИЕ искането на ответника да се задължи ищеца да представи н.а.№ 190, т.III, дело 643/01.01.2000г..

ДА СЕ ИЗДАДТ на ответника исканите две съдебни удостоверения, за които да заплати държавна такса при получаването им.

ДОПУСКА изготвянето на СТЕ вещото лице след като се запознае с материалите по делото, проверка на необходимата документация в съответните институции и оглед на място да отговори на задачите поставени от ответника в отговора на исковата молба.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за вещо лице 300 лева, вносим от ответника в 1-седмичен срок от съобщението.

ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Шена Хаджиева, която да се уведоми затова след внасяне на депозита.

НАПЪТСТВА страните към сключването на съдебна спогодба, медиация, извънсъдебно споразумение или друг способ за доброволно уреждане на спора, последиците от които са по-благоприятни за тях.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван способ чрез медиация, страните могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС при ВРС.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, страните са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

       ДА СЕ ВРЪЧИ ПРЕПИС от определението на страните, а на ищеца и вещото лице от отговора.

Определението не подлежи на обжалване.                                                                     

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………….