№ 3374
гр. София, 10.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110217669 по описа за 2021
година
за да се произнесе с решение, взе предвид следното
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от СТ. ИЛ. В., ЕГН: **********, срещу
Наказателно постановление (НП) № 19-4332-019123 от 04.10.2019 г.,
издадено от Г.Б. на длъжност „началник сектор“ към ОПП - СДВР, с което на
жалбоподателя са наложени три административни наказания, както следва: 1.
на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в
размер на 50 /петдесет/ лева за извършено нарушение на чл. 104а от ЗДвП; 2.
на основание чл. 185 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на
20 /двадесет/ лева за извършено нарушение на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП и 3. на
основание чл. 185 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на
20 /двадесет/ лева за извършено нарушение на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП.
С подадената жалба се оспорва действителността на направените в
наказателното постановление констатации, като жалбоподателят твърди, че
автомобилът му е бил паркиран, а не в движение. Моли за отмяна на
наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично
и моли да се отмени наказателното постановление в първите две части, като
не оспорва НП в третата му част.
Въззиваемата страна - началник сектор към ОПП – СДВР - редовно
призована, не изпраща представител и не взема отношение по подадената
жалба.
След преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в
1
тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
На 03.09.2019 г. около 13:26 часа в гр. София на ул. „Резбарска“ с
посока на движение от ул. „Макхаган“ към бул. „Владимир Вазов“
жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Ц2“ с
рег. № СА **** ХМ. С него в колата били и свидетелите П.И. и В.М..
Посоченият лек автомобил бил собственост на фирма „С.В.“ ЕООД, ЕИК:
************. Около блок № 179 мобилният телефон на жалбоподателят
звъннал, като същият отбил встрани и изгасил двигателя на колата след което
провел разговор по него.
По същото време свидетелят В.В. на длъжност „младши
автоконтрольор“ към ОПП СДВР пристъпил към проверка жалбоподателя.
Свидетелят съставил на жалбоподателя АУАН серия АА № 364018 от
03.09.2018 г., като вменил на същия три на брой нарушения, а именно, че
използвал мобилния си телефон по време на движение, че не бил с пуснати
светлини по време на движение и че му представил акт с изтекъл срок за
плащане. Съставеният от свидетеля В. АУАН бил съставен в присъствието не
един свидетел на установяване на нарушенията и в присъствието на
жалбоподателя, който получил екземпляр от същия срещу подпис.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу така съставения АУАН не
постъпили възражения.
Въз основа на съставения акт на жалбоподателя било издадено
процесното наказателно постановление (НП) № 19-4332-019123 от
04.10.2019 г. от Г.Б. на длъжност „началник сектор“ към ОПП- СДВР, с което
на жалбоподателя са наложени три административни наказание, както следва:
1. на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП административно наказание
„глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева за извършено нарушение на чл. 104а от
ЗДвП; 2. на основание чл. 185 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в
размер на 20 /двадесет/ лева за извършено нарушение на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП
и 3. на основание чл. 185 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в
размер на 20 /двадесет/ лева за извършено нарушение на чл. 157, ал. 6 от
ЗДвП.
Изложените фактически обстоятелства се установяват от събраните по
делото доказателствени материали: гласните доказателства съдържащи се
в показанията на разпитаните от съда свидетели В.В. – актосъставител, П.И. и
В.М., както и въз основа на надлежно приобщените по реда на чл. 283 от
НПК заверени копия на: справка картон на водача; заповед № 8121К-9034 от
02.05.2019 г. на министъра на МВР; заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на
министъра на МВР.
Съдебният състав извърши внимателна преценка на показанията
свидетелите и прецени, че показанията им са пълни, последователни и
логични, без вътрешни противоречия, като в тях свидетелите излагат своите
преки и непосредствени възприятия. Свидетелят В. излага сведения относно
съставения акт, неговото връчване и начина на установяване на нарушението,
2
а свидетелте И. и М. относно обстоятелствата преди спирането за проверка,
поведението на жалбоподателя в управлявания от него автомобил и
извършената проверка, т. е. показанията на същите се явяват източник на
пряка доказателствена информация по случая и затова съдът ги кредитира
изцяло
За цялостното изясняване на обстоятелствата по делото способстват и
писмените доказателства по делото, които са надлежно приобщени към
доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги
кредитира, доколкото същите допълват събраните от съда гласни
доказателства.
Цялостният анализ на всички доказателствени материали според
съдебния състав води до еднозначни изводи относно фактическите
обстоятелства по конкретния случай, изложени по-горе, като релевантните
факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични
доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок, от лице с активна процесуална легитимация
– санкционирано с атакуваното НП, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата. В изпълнение на това свое правомощие
съдът намира, че съставеният АУАН и оспорваното наказателно
постановление са издадени от компетентни органи и съобразно представената
заповед, действащи в кръга на техните правомощия, в предвидената от закона
писмена форма и съдържание на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, при спазване на
установения ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл.
34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. При осъществената служебна проверка съдът не
констатира допуснати процесуални нарушения при съставянето на АУАН и
издаване на НП, които да са основание за отмяна на наказателното
постановление на процесуално основание.
По съществото на спора настоящата съдебна инстанция намери
следното относно нарушението по чл. 104а от ЗДвП:
Твърдяното нарушение е изчерпателно описано в акта за установяване
на административно нарушение, по идентичен начин описано и в
наказателното постановление, подведено е правилно под съответната норма
на материалния закон (чл. 104а от ЗДвП). Въпреки това обаче настоящата
съдебна инстанция намира, че от всички събрани по делото доказателства не
се доказа по безспорен начин жалбоподателят да е извършил твърдяното
нарушение. Нормата на чл. 104а ЗДвП от вменява задължение на водачите да
не използват мобилния си телефон по време на движение на автомобила,
който управляват без използване на устройство, което им позволява да не
3
ангажират ръцете си. Съдът обаче счита, че от събраните по делото гласни
доказателствени средства, а именно показанията на разпитаните свидетели И.
и М. се установява, че жалбоподателят не е управлявал лекият автомобил и
същият не е бил в движение по време на използване на мобилния си телефон
без посоченото устройство. Предвид обстоятелството, че не се събраха
доказателства в обратния смисъл, които да подкрепят твърденията, изложени
от АНО в процесното наказателно постановление, и обстоятелството, че
тежестта на доказване в административнонаказателното производство лежи
върху АНО, то съдът намира, че вмененото на жалбоподателя нарушение на
чл. 104а от ЗДвП в конкретния случай остана недоказано такова.
Относно нарушението по чл. 70, ал. 3 от ЗДвП отново настоящата
съдебна инстанция намира, че същото се явява недоказано такова. Нормата
вменява задължение на водачите на МПС при управлението им да се движат с
включени светлини. Съдът обаче намира, че както по отношение на
нарушението на чл. 104а от ЗДвП, така и по отношение на това нарушение не
се доказа жалбоподателят да е управлявал посоченото в наказателното
постановление МПС по време на осъществената проверка от контролните
органи. Видно от показанията на разпитаните от съда свидетели, автомобилът
е бил с изгасени светлини, тъй като жалбоподателят е спрял, за да проведе
разговор по мобилния си телефон, т.е. същият е бил с изгасен двигател и
следователно не се е движел, за да възникне задължение за жалбоподателя да
включи светлините на автомобила.
Предвид гореизложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че по
отношение на нарушенията на чл. 104а от ЗДвП и чл.70, ал. 3 от ЗДвП
наказателното постановление подлежи на отмяна, доколкото се явява
необосновано такова.
Доколкото т. 3 от НП относно нарушението по чл.157, ал. 6 от ЗДвП не
е обжалвана, то НП в тази част е влязло в сила след изтичане на срока за
обжалване.
С горните съображения процесното НП в частта по т. 1 и т. 2 следва да
бъде отменено, като издадено в противоречие на материалния закон.
По изложените по-горе съображения настоящата съдебна инстанция
намира жалбата от СТ. ИЛ. В. за основателна, поради което и на основание
чл. 63, ал. 1, изр. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 19-4332-019123 от
04.10.2019 г. издадено от Г.Б. на длъжност „началник сектор“ към ОПП -
СДВР, в частите му по т. 1 и 2, с които на СТ. ИЛ. В. е наложено
административно наказание на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП
административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева за
извършено нарушение на чл. 104а от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП
административно наказание „глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева за
4
извършено нарушение на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5