№ 237
гр. Перник, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20221720200097 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 235 от 27.09.2021г. (НП),
издадено от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите
(РИОСВ)-София, с което на П. Г. П., в качеството му на **** на Община
Кюстендил на основание чл. 151, ал.6, т.2, вр. чл.151, ал.2, т.6, предл. 1-во и
2-ро от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) му е наложено
административно наказание глоба в размер на 10 000.00 лв (десет хиляди
лева) за нарушение на чл.19, ал.3, т.15, предл. 1-во и 2-ро, вр. чл. 151, ал.2,
т.6, предл. 1-во и 2-ро от същия закон.
Жалбоподателят моли НП да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно по изтъкнати в жалбата и изложени от процесуалния му
представител в хода на съдебното заседание доводи, като се лансира теза и за
приложение на чл. 28 от ЗАНН. Претендира за присъждане на разноски по
делото.
Административнонаказващият орган (АНО) РИОСВ-София – редовно
призован, не изпраща представител за участие в съдебното производство.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира
за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН при
спазване на предвидения в закона преклузивен срок за обжалване, като
съгласно определение № 1 от 05.01.2022г. по нчд № 1053/2021г. на
1
Върховния касационен съд е изпратена за разглеждане на родово компетентен
съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява частично основателна.
От фактическа страна:
На 06.04.2021г. св. С. Г. Й.-служител на РИОСВ-София, извършила
проверка в поземлен имот № 61457.44.28, намиращ се в землището на
община Кюстендил, с. Радловци, м. „Гладни рид”, частна общинска
собственост, земеделски имот, която била осъществена в присъствието на
служител на общината - И.В., гл.експерт „Екология”. Било установено, че на
около 10 дка от горепосочения имот, под приюта за безстопанствени кучета, е
образувано незаконно сметище от натрупани на купчини неопасни отпадъци
от: 1. Смесени битови отпадъци-текстилни (дрехи, черги, завивки), стари
обувки, картонени и пластмасови опаковки от хранителни продукти, остатъци
от хранителни продукти; 2. Производствени отпадъци - текстилни изрезки от
шивашката промишленост, картонени опаковки (кашони и картонени тръби
от топове с плат); 3. Излезли от употреба гуми - цели. Отпадъците били
изсипани на купчини с различна височина – от един до три метра, като част от
тях били затрупани със земни маси. Достъпът до замърсения имот бил
свободен - нямало охрана или обозначителна табела, че е забранено
изхвърлянето на отпадъци. Тези констатации от проверката са отразени в т.3
на съставения Констативен протокол № ККФОС-СЙ-18 от 06.04.2021г. на
РИОСВ-София, към който е приложен снимков материал.
На 22.04.2021г. против П. Г. П., в качеството му на **** на община
Кюстендил, в присъствието на упълномощен представител, бил съставен акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) № 80/2021г. за
извършено нарушение на чл. 19, ал.3, т.15, предл. 1-во и 2-ро, вр. чл. 151,
ал.2, т.6, предл.1-во и 2-ро от ЗУО, представляващо неизпълнение на
задължението да предприеме ефективни мерки и действия за предотвратяване
изхвърлянето на отпадъци на неразрешено за това място, вследствие на което
се е образувало незаконно сметище.
В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН били депозирани писмени възражения
от жалбоподателя против съставянето на АУАН, които не били приети като
основателни от АНО, който издал обжалваното НП, с което ангажирал
административнонаказателната отговорност на ****а на Община Кюстендил
за нарушение, идентичо с описанието и правната квалификация, посочени в
АУАН, като му наложил административно наказание глоба в размер на 10
000.00 лв,тъй като нарушението било повторно.
НП било връчено на 30.09.2021г.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин, предвид Констативен протокол № ККФОС-СЙ-18 от
06.04.2021г. на РИОСВ-София, към който е приложен снимков материал,
писмо с изх. № 8926 от 27.09.2021г. на РИОСВ-София, ведно с известие за
неговото доставяне, АУАН № 80/2021г. от 22.04.2021г., пълномощно с рег. №
1066 от 21.04.2021г., възражение по чл. 44, ал.1 от ЗАНН с вх. № 8720 от
26.04.2021г., заповеди №№ РД-67 от 17.06.2020г. и РД-69 от 17.06.2020г. и
двете на директора на РИОСВ-София, сигнал с вх. № 5236 от 12.03.2021г.,
2
които писмени доказателства кореспондират със свидетелските показания на
С. Г. Й., която, разпитана в хода на съдебното следствие, поддържа
констатираните в АУАН обстоятелства.
От страна на жалбоподателя по делото са ангажирани като писмени
доказателства договор с рег. № Д-00-808 от 30.12.2019г., сключен между
Община Кюстендил и „Екобулсорт” ЕАД, за предоставяне на услуги:
третиране на смесени битови отпадъци с код 20 03 01 на община Кюстендил,
включващи: предварително третиране, транспортиране, предаване за
оползотворяване и предаване за обезвреждане на отпадъци, генерирани на
територията на община Кюстендил, приложени към него документи,
установяващи изпълнението по договора за периода 01.02.-28.02.2021г., 12
броя констативни протоколи за извършени, в периода от 24.03.2021г. до
14.05.2021г. от служители на община Кюстендил, проверки в района на
рекултивирано сметище в гр. Кюстендил и заповед № РД -00-1286 ог
22.11.2019г. на ****а на община Кюстендил, с която са определени за
длъжностни лица по смисъла на ЗУО посочени ****ски наместници на
населени места, които да контролират дейностите, свързани с образуване,
събиране, включително разделното, съхраняване, транспортиране, третиране
на битови и строителни отпадъци съгласно чл. 112, ал.1 от ЗУО.
От правна страна:
Няма спор по отношение на размера и вида на установеното
нерегламентирано сметище в поземлен имот № 61457.44.28, намиращ се в
землището на община Кюстендил, с. Радловци, м. „Гладни рид”, частна
общинска собственост, земеделски имот, доколкото същото е описано и
удостоверено без възражения от представителя на община Кюстендил, който
е присъствал по време на проверката. Същевременно данните за същото са
вписани в съдържанието на съставения Констативен протокол № ККФОС-
СЙ-18 от 06.04.2021г., който не е оспорен от жалбоподателя и е годно
доказателствено средство за вписаните в него факти и обстоятелства.
Релевантни факти относно вида и местонахождението на установеното
изхвърляне на отпадъци върху неразрешен терен по категоричен начин се
установиха и от св. С. Г. Й., която е възприела непосредствено незаконното
сметище.
Без значение за факта на нарушението са наведените възражения в
жалбата, че мястото на нарушението не е индивидуализирано в достатъчна
степен, тъй като в коя точно част от процесния имот са били разположени
купчините е ирелевантно, след като не е спорно, че целият имот е общински и
същият не е бил отреден за сметище.
Съгласно чл. 19, ал.3, т.15 от ЗУТ ****ът на общината отговаря за
предотвратяването на изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това
места и/или създаването на незаконни сметища и организира почистването
им. И след като ****ът на общината е адресат на посочената по-горе норма и
въведеното с нея правило за поведение, то законосъобразно е определен и
жалбоподателят като субект на отговорността. Тази своя отговорност той не
може да прехвърли на друг субект, тъй като тя произтича пряко от закона. Ето
защо и възлагането на определени дейности по ЗУО на ****ските наместници
на населени места на територията на общината, за което е представена по
делото заповед № РД-00-1286 от 22.11.2019г. на ****а на Община Кюстендил
3
следва да се приема единствено като способ за осъществяване на възложената
с чл. 19, ал.3, т.15 от ЗУТ отговорност на ****а на общината, тъй като
същата не може да бъде прехвърлена на друг субект. В този смисъл е и самото
съдържание на заповедта, което категорично установява, че с нея са
определени изброените ****ски наместници (сред които и този на
с.Радловци) за длъжностни лица по смисъла на ЗУО, които „да контролират
дейностите, свързани с образуване, събиране, включително разделното,
съхраняване, транспортиране, третиране на битови и строителни отпадъци
съгласно чл. 112, ал.1 от ЗУО”. Посочената разпоредба на чл. 112, ал.1 се
намира в Раздел V-ти (Контрол по управлението на отпадъците), като самата
правна норма дава възможност за оправомощаване на длъжностни лица от
****а на общината, но единствено касателно контролни функции, каквито и
безспорно са възложени със заповед № РД-00-1286 от 22.11.2019г. на ****а
на Община Кюстендил на ****ския наместник на с. Радловци, на чиято
територия е установено незаконното сметище. Във връзка с вмененото
законово задължение по чл. 19, ал.3, т.15 от ЗУО, обаче, не се установиха
активни действия от страна на ****а на Община Кюстендил за неговото
изпълнение, тъй като не са налице доказателства, които по категоричен начин
да сочат, че той е предприел конкретни мерки, които ефективно да
възпрепятстват възможността за образуване на незаконно сметище в
посочения поземлен имот.
Представеният договор с рег. № Д-00-808 от 30.12.2019г., сключен
между Община Кюстендил и „Екобулсорт” ЕАД, за предоставяне на услуги:
третиране на смесени битови отпадъци с код 20 03 01 на община Кюстендил,
включващи: предварително третиране, транспортиране, предаване за
оползотворяване и предаване за обезвреждане на отпадъци, генерирани на
територията на община Кюстендил, ведно с приложени към него документи,
установяващи изпълнението по договора за периода 01.02.-28.02.2021г. са
действия, които безспорно са били предприети от жалбоподателя, но същите
категорично не са довели да изпълнение на неговото задължение по чл. 19,
ал.3, т.15, предл.1-во и предл.2-ро от ЗУО след като не е било предотвратено
изхвърлянето на отпадъци на неразрешено за това място (поземлен имот №
61457.44.28, намиращ се в землището на община Кюстендил, с. Радловци, м.
„Гладни рид”), вследствие на което се е образувало незаконно сметище. В
процесния случай, именно след като в резултат от предприетите мерки не е
бил отстранен настъпилия противоправен резултат, жалбоподателят не е
следвало да бездейства, а да обезпечи, съобразно оперативната си деятелност,
изхвърлянето на отпадъците, водещи до създаване на незаконно сметище.
Като е допуснал наличието на описаното в т.3 от Констативния
протокол замърсяване с отпадъци, ****ът на общината безспорно не е
изпълнил пряко произтичащи за него законови задължения за действия
съгласно чл. 19, ал.3, т.15 от ЗУО в посочения поземлен имот, като е
реализирал състава на административно нарушение на чл. 151, ал.2, т.6,
предл. 1-во и 2-ро от ЗУО.
Касае се за форма на изпълнително деяние, изразяваща се в
бездействие, с оглед на което до извършване на дължимото действие,
нарушението се осъществява от субекта във всеки един момент,
включително и на посочената в АУАН и НП дата 06.04.2021г., когато при
4
извършената проверка е било установено.
Предвид изложеното съдът намери, че отговорността на ****а на
община Кюстендил правилно и законосъобразно е ангажирана за процесното
нарушение.
Съдебният състав извърши и дължимата проверка относно
правилното приложение на процесуалния закон, при която намери, че не са
допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на АУАН и
НП, които да опорочават процедурата на административнонаказателното
производство и да доведат до невъзможност санкционираното лице да
разбере в какво се изразява нарушението му. Налице е пълно съответствие
между описаното нарушение и правната му квалификация.
По вида и размера на наказанието:
Съгласно §1, т.24 от Допълнителните разпоредби на ЗУО „повторно” е
нарушение, което е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на
НП, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид. В
обжалваното НП е посочено, че с НП № ПК-27-А-15 от 13.07.2020г., влязло в
сила на 01.04.2021г. с решение № 71 от 01.04.2021г., постановено по канд №
39/2021г. на Административен съд Кюстендил на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер на 4000 лв за нарушение от същия вид, т.е.
към датата на процесното деяние – 06.04.2021г. не е изтекъл срок от една
година, поради което правилно АНО е квалифицирал нарушението като
повторно и е приложил санкционната норма на чл.151, ал.6, т.2 от ЗУО.
Не може да се постави под съмнение нито датата на влизане в сила на
НП № ПК-27-А-15 от 13.07.2020г., нито факта, че със същото жалбоподателят
е бил санкциониран, в качеството на **** на община Кюстендил, на
основание чл. 151, ал.2, т.6 от ЗУО за нарушение, на чл.19, ал.3, т.15 от
същия закон, тъй като независимо, че този правопораждащ акт не е
представен в административнонаказателната преписка, неговото съдържание
може да се провери от всеки заинтересован на сайта на Административен съд
Кюстендил, където е публикувано постановено решение № 71 от 01.04.2021г.
по канд № 39/2021г., което е известно на жалбоподателят, който е иницирал и
е бил надлежна страна в хода на образуваното съдебно производство, поради
което и неприлагането му от наказващия орган по никакъв начин не е
рефлектирало върху правото на защита на дееца.
Съгласно 151, ал.6, т.2 при повторно нарушение на чл.151, ал.2, т.6 от
ЗУО, свързано с неизпълнение на задължения по чл. 19, ал.3, т.15 от ЗУО се
налага глоба в размер от 6 000.00 лв до 20 000.00 лв.
Съдът счита, че наложената на жалбоподателя глоба в размер на 10
000.00 лв не е съобразена изцяло с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, тъй като
не са отчетени като смекчаващи отговорността обстоятелства предприетите
действия от жалбоподателя, макар и не достатъчни по обем и ефективност -
извършване на регулярни обходи, с оглед установяване и почистване на
отпадъци, изхвърляни на нерегламентирани места, оправомощаване на
****ския наместник на населеното място в района на което се намира
процесния общински терен да осъществява контрол по отношение на
дейностите, свързани с образуване битови и строителни отпадъци, като
същевременно наложеното, с влязло в сила на 01.04.2021г. с НП № ПК-27-А-
5
15 от 13.07.2020г., наказание на жалбоподателя за същото по вид нарушение
не може да се отчете като отекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като
същото е част от приложената санкционна норма.
Предвид изложеното съдът намира, че налагане на жалбоподателя на
наказание в по-нисък размер, а именно глоба в размер на 6 000.00 лв би
могло в пълнота и ефективно да реализира визираните в чл. 12 от ЗАНН цели
за постигане на индивидуалната и генерална превенция. Така мотивиран
настоящият състав счита, че обжалваното НП следва да бъде изменено в
частта относно размера на наказанието, като същото бъде намалено от 10
000.00 лв (десет хиляди лева) на 6 000.00 лв (шест хиляди лева).
Относно маловажност на нарушението:
По делото не са налице доказателства, установяващи маловажност на
нарушението по смисъла на чл. 28, вр. чл. 11 от ЗАНН, вр. чл. 93, т.9 от
Наказателния кодекс (относими към датата на неговото извършване), тъй като
деянието разкрива типичната степен на обществена опасност на нарушение от
този вид. Не са налице многобройни смекчаващи обстоятелства или
изключителен характер на някое от тях, които в своята съвкупност да
обуславят по-ниска обществена опасност от обичайната за този вид
деятелност, поради което и съдът споделя извода на АНО, че в случая не е
налице маловажност на нарушението по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Съдът намира, че не е налице основание за прилагане на хипотезата на
чл. 63, ал.2, т.2 от ЗАНН, тъй като случаят не е с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
същия вид.
По разноските:
При този изход на спора, при който се прие, че деянието е
осъществено, като е намален размера на глобата, съдът при претенцията на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за основателна, с оглед чл. 144 от АПК, вр.
чл. 78, ал.1 и ал.2 от ГПК.
След като като съобрази фактическата и правна сложност на делото,
както и вида и количеството на извършената дейност, предвид приключване
на производството в едно съдебно заседание, настоящият състав намира, че
съгласно чл.63д, ал.3 и ал.5 от ЗАНН, вр. чл. 37, ал.1 от Закона за правната
помощ в полза на Община Кюстендил е дължимо юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер от 80.00 лева, предвиден в чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ. В съответствие с правилото на
чл.78, ал.3 от ГПК същото следва пропорционално да бъде намалено
съобразно изменения размер на глобата, като АНО бъде осъден да заплати на
Община Кюстендил юрисконсултско възнаграждение в размер на 48.00лв
(четиридесет и осем лева).
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.2, т.4, вр. ал.7, т.2 и чл. 63д
от ЗАНН съдът
6
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 235 от 27.09.2021г., издадено
от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите-София, с
което на П. Г. П., в качеството му на **** на Община Кюстендил на
основание чл. 151, ал.6, т.2, вр. чл.151, ал.2, т.6, предл. 1-во и 2-ро от Закона
за управление на отпадъците му е наложено административно наказание
глоба в размер на 10 000.00 лв (десет хиляди лева) за нарушение на чл.19,
ал.3, т.15, предл. 1-во и 2-ро, вр. чл. 151, ал.2, т.6, предл. 1-во и 2-ро от същия
закон, като НАМАЛЯВА размера на административното наказание глоба до
размер на 6 000.00 лв (шест хиляди лева).
ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите –София, с
адрес: гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” 136, ет.10 да заплати на Община
Кюстендил с адрес: гр. Кюстендил, пл. „Велбъжд” № 1, представлявана от
****а П.П., сумата от 48.00 лв (четиридесет и осем лева) разноски по делото
за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7