Решение по дело №2774/2019 на Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

 

562/10.8.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд                                                                           десети състав

На четвърти август                                                                     две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:                      Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Николова

 

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 2774 по описа на ШРС за 2019 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

 

 

            Предявени са искове с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ по отношение на главницата и чл.294, ал.1 от ТЗ по отношение на мораторната лихва върху вземането.

Производството е образувано по искова молба от „Кул“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от К.А.К., чрез адв. Н.Ж.от АК – Варна, със съдебен адрес гр.*** срещу „С-М Строй“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и управление гр.***, представлявано от М.Р.С..

В исковата молба се излага, че страните били в търговски отношения помежду си по силата на договор за търговска покупко-продажба от 12.04.2018г., като ищецът твърди, че на 11.03.2019г. в изпълнение на договора доставил на купувача-ответник 21.500 куб.м. бетон клас „С 20/25“ с единична цена 85.1667 без ДДС, на обща стойност 1831.08 лв. без ДДС ( 2197.30 лв. с ДДС). На същата дата била изпълнена и услуга с миксер-помпа на стойност 7 лв.без ДДС или 8.40 лв. с ДДС. За двете била издадена фактура № 29639/11.03.2019г. на обща стойност 2 025.7 лв. Фактурата била получена на същата дата, като следвало да бъде заплатена в 14-дневен срок от получаването, а именно до 25.03.2019г. Предвид неизпълнението на задължението за плащане, възникнал правния интерес и от предявяване на акцесорен иск за мораторна лихва в размер на 107.83 лв., считано от 25.03.2019г. до датата на предявяване на исковата молба в съда – 18.09.2019г. Претендират се и направените в настоящото производство разноски. В исковата молба е допусната техническа грешка при изписването на общата претендирана сума по главницата, формирана от двете доставки, като е посочена сума в размер на 2025.70 лв., а в действителност математически верния сбор е 2205.70 лв. – сума, съответстваща на тази посочена във фактурата.

В исковата молба е направено особено искане за налагане на обезпечителни мерки чрез възбрана върху собствен на ответника имот. Съдът се е произнесъл с Определение 3106/03.10.2019г., като е допуснал обезпечителни мерки и е определил парична гаранция в размер на 300 лв. Паричната гаранция е внесена на 10.10.2019г., като обезпечителната заповед е издадена, но не е получена от ищеца до настоящия момент.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея били редовно връчени по реда на чл.50 от ГПК, като въпреки предоставения му по чл.131 от ГПК срок, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, като не е изразил становище по допустимостта и съществото на предявените искове.

В съдебно заседание за ищцовото дружество не се явява представляващия лично, не изпращат представител и не депозират становище по хода на делото.

За ответника също не се явява представител и не вземат становище по допустимостта и основателността на претенциите.

            ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

На 12.04.2018 между страните по делото бил сключен Договор за доставка и продажба на бетонови смеси и разтвори, по силата на който продавача – ищец се задължавал да продаде и достави на купувача – ответник, бетонови смеси и разтвори от производствената си база, находяща се в гр.Варна до строителния обект на купувача. Количеството на доставеното се определя съгласно заявеното предварително от купувача. Цената на бетона, както и на услугата с бетон-помпа и миксер, се определяли на основание Приложение № 1 към договора. Срокът на договора бил определен до окончателното завършване на строителния обект от купувача. Доставките следвало да се извършват до пет календарни дни след заявяването на количеството, като купувачът трябвало да плати до пет календарни дни от датата на издаване на фактурата за продажбата. В раздел VII от договора се посочвали последиците от неизпълнение, като при забава на плащането купувача дължал неустойка в размер на законната лихва на ден върху стойността на всяка дължима сума по фактура. Видно от представени по делото товарителници от 04.03.2019г. и 07.03.2019г. въз основа на направена заявка от ответника, ищецът доставил бетон клас „С 20/25“ с общо количество от 21.500 кубични метра, като предоставил и услуга с миксер – помпа.  За продажбата била съставена фактура № ********** от 11.03.2019г. на обща стойност с ДДС в размер на 2 205.70 лв.

По делото няма представени доказателства от страните по делото задължението да е изпълнено от длъжника-ответник към момента на даване ход по същество на делото.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства, като въз основа на нея се формират следните правни изводи:

По отношение на основателността на иска по чл.327, ал.1 от ТЗ:  Обект на доказване в настоящото производство е сключването и съществуването на договорно облигационно отношение между страните, както и размера на неизпълненото главно задължение.  

Договорът за търговска продажба на движими вещи, съгласно чл.318, ал.1 от ТЗ е консесуален. Доколкото договорът за продажба е и неформален, то писмената форма не е условие за неговата действителност, но в случая такъв е подписан от страните по делото на 12.04.2018г. и е представен като доказателство. Със сключването на договора страните са постигнали съгласие относно съществените елементи от съдържанието на сделката, а такива са стоката и цената. Фактурата също се приема за доказателство, установяващо договора за търговска продажба, когато съдържа в себе си всички необходими елементи от съдържанието на сделката. Поради това съдът намира, че  по безспорен начин се доказа възникването на облигационното правоотношение между страните по повод на търговската продажба.  Налице са доказателства за изпълнение в цялост на задълженията на продавача да достави и предаде стоката на купувача, като по делото не се доказа изпълнение на насрещното задължение цената да бъде заплатена. Задължението по фактурата не е изплатено и към момента, поради липсата на доказателства в тази насока. Предвид гореизложеното, предявения главен иск се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.