Р Е Ш Е
Н И Е
№ .........../ 29.07.2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – ви състав, в открито съдебно заседание проведено на тринадесети юли през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА
ПЕНЕВА
НЕВИН
ШАКИРОВА
при секретар ЦВЕТЕЛИНА ЦВЕТАНОВА,
като разгледа докладваното от съдия Невин
Шакирова
въззивно
гражданско дело № 1293 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е
по повод въззивна жалба на К.В.Р. срещу Решение № 5087 от 21.11.2019г. по гр.д. № 4846/2019г. по описа на ВРС, XXVI-ти състав, с коeто на основание чл. 55, ал. 1, пр. III от ЗЗД е отхвърлен предявеният от въззивника срещу „Взаимоспомагателна каса –
Пристанище Варна“, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, пл. „****“ № *, представлявана от Председателя
на УС Д.Г.Й.за осъждане на ответника да му заплати сумата от 3 151 лева, представляваща набран дялов
капитал – сбор от удържани от заплатата му суми, внесени като членски внос за
периода от 2005г. до 2017г., дължими на отпаднало основание поради
преустановяване на членството на ищеца и дейността на касата.
Жалбата е
основана на оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на
обжалваното решение. Изложени са доводи, че фактите относно членственото
правоотношение на въззивника и размера на набрания от участието му дялов
капитал не са спорни по делото. Не е спорен също факта, че „ВСК – Пристанище
Варна“ не функционира от 2017г. Ето защо е необоснован изводът на ВРС, че
ищецът не е подал молба за прекратяване на членството си. Преди образуване на
настоящото дело е образувано гр.д. № 6943/2018г. по описа на ВРС, 49-ти състав,
което е било прекратено именно поради неустановено представителство и
правосубектност на ответната ВСК. Не е спорно по делото, че ВСК не функционира
от 18.10.2017г., офиса е запечатан, предстои производство по ликвидация от
22.08.2019г. и ищеца няма пред кого да подаде молбата си за прекратяване на
членството. Въпреки това, с предявяване на исковата молба ищецът недвусмислено
заявява желание за прекратяване на членственото правоотношение, а съгласно
правилника на ВСК при прекратяване на същото всички внесени суми следва да
бъдат възстановени. Мотивите към обжалваното решение не кореспондират нито с
твърденията на страните, нито с доказателствата по делото. Моли в тази връзка
да се отмени обжалваното решение и вместо него се постанови друго, с което
искът бъде уважен.
В отговор на
въззивната жалба „ВСК Пристанище Варна“ /в ликвидация/ оспорва доводите в тях.
Поддържа, че молба за прекратяване на членството не е подавана от въззивника,
съобразно и признанието в жалбата. Дейността на касата по предоставяне на заеми
действително е преустановена поради обявяването й в ликвидация, но има избрани
действащи органи /ликвидационна комисия, ревизионна комисия, председател/,
които да изпълнят производството, описани в специален раздел на Устава на
касата. Тя не е заличена и съществува като юридическо лице, в ликвидация към
настоящия момент. Съгласно чл. 41, ал. 4, изр. II от Устава до приключване на ликвидацията с установяване размера на личните
средства и наличността по текуща сметка се спира временно възстановяването на
личните средства на членовете на ВСК. Ликвидационната комисия е задължена да
организира събиране на вземанията на ВСК от задължени членове, вкл. и чрез
иницииране на съдебни производства и едва тогава да върне личните средства на
своите членове по график и възможния размер. В исковата молба липсва изрично
изявление предявяването й да се счита като молба за прекратяване на членството,
поради което моли обжалваното решение да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
В хода
на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените позиции
по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.
При проверка
валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.
269, пр. I
от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или
недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявен
от К.В.Р. срещу Взаимоспомагателна каса „Пристанище Варна“ /в ликвидация/, ЕИК
*********, със седалище: гр. Варна, пл. „****“ № *, представлявано от
председателя на ЛК Д.Г.Й.осъдителен иск
с правно основание чл. 36, ал. 2 от ЗК вр. чл. 7, т. 4 и чл. 10, ал. 1 от Устава
на „ВСК – Пристанище Варна“ за осъждане на ответника да му заплати сумата
от 3151 лева, представляваща набран
дялов капитал от внесените
от него ежемесечно суми като членски внос в периода 2005г.-2018г. поради преустановяване на
членственото му правоотношение и преустановяване дейността на ВСК.
Фактическите твърдения, на които е основан иска са в
следния смисъл: като работник в „Портови флот 99“ ЕООД, гр. Варна станал член
на ВСК „Пристанище Варна“ преди повече от 10 години. На основание членственото
му правоотношение, ежемесечно от трудовото му възнаграждение били удържани
суми, съгласно отразяването във ведомостите и фишовете. За периода
2005г.-2018г. внасяните месечни суми са били съответно по 15, 20 или 25 лв.,
като общият размер на внесената сума 3151 лв. През 2016г. подал молба за
отпускане на заем, която не е била разгледана от УС на ВСК, по повод
преустановяване на дейността й, поради което през 2017г. подал молба за
прекратяване на членството си с искане да му бъде възстановен дяловия капитал.
Отговор на молбата му не е последвал, а от счетоводството при работодателя
узнал, че ВСК е запечатана по повод образувани преписки пред ВРП и ВОП.
Съгласно правилника на ВСК, при преустановяване на членственото правоотношение,
всички внесени суми следва да бъдат възстановени. Отправил искане в тази в тази
връзка за положително произнасяне по спора.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока по реда
на чл. 131 от ГПК, ответникът признал факта, че ищецът е член на ВСК
„Пристанище Варна“ от 2005г. като работник в „Портови флот 99“ ЕООД, гр. Варна,
както и че чрез удръжки от трудовото му възнаграждение е набран дялов капитал в
размер на исковата сума. Навел твърдения, че съгласно чл. 7, т. 4 от Устава на
ВСК всеки неин член има право да получи набрания дялов капитал при прекратяване
на членството си. С решение на извънредно ОС на ВСК от 01.03.2018г. е избран
нов УС и РК, като понастоящем се осъществява финансова ревизия и е в ход
производство по пр. № 8806/2017г. на ОСлС – Варна. В документацията на ВСК не е
регистрирана и не е налична постъпила молба от ищеца до УС с искане за
прекратяване на членството и изплащане на набрания дялов капитал. Липсва и
прието решение на действалия до 01.03.2018г. УС за прекратяване на членството
на ищеца във ВСК. Ето защо към настоящия момент ищецът е член на ВСК и не са
налице условията за изплащане на набрания от него дялов капитал. Отправил
искане в тази насока за постановяване на решение, с което искът да се отхвърли
като неоснователен.
В съдебно заседание ищецът уточнил, че поради
запечатване на офиса на ВСК и липсата на ръководство, ищецът е бил в обективна
невъзможност да предяви молба за прекратяване на членството си. Молбата му е
била изпратено по пощата и върната, като непотърсена пратка.
Ответникът посочил, че дори и да се установи, че е
подадена молба от ищеца, то няма данни същата да е била удовлетворена, поради
което членственото правоотношение на ищеца продължава да съществува. От момента
на обявяване на ликвидацията на касата, всички плащания са спрени на основание
разпоредбите на устава и при наличие на капитал и възможност, ищецът следва
получи припадащия му се дял.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните,
събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на
приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:
Като
доказателство по делото е приет Протокол от 22.08.2019г., обективиращ
проведеното на същата дата извънредно ОС на ВСК „Пристанище Варна“. От
съдържанието му се установява, че с решение по т. 1 от дневния ред е приет
отчета по Доклада на Ликвидационната комисия на ВСК за периода м. 08.2018г. до
22.08.2019г., съгласно който наличните към настоящия момент средства на ВСК са
в размер на 6048 лв., а установената липса на средства възлиза на 826 369
лв. С решение по т. 4 е удължен срока за ликвидация на ВСК до 31.08.2020г.,
като председателя на ЛК е упълномощен да извършва всички действия по чл. 42 от
Устава на касата.
Като
писмено доказателство по делото пред настоящата инстанция е приет Устав на
„Взаимоспомагателна каса – Пристанище Варна“.
СЪДЪТ, въз основа
на така установеното от фактическа страна,
прави следните правни изводи:
Съгласно
чл. 36 от ЗК по решение на общото събрание може да се образува
взаимоспомагателна каса за членовете на кооперацията, устройството и дейността
на която се уреждат с правилник, приет от ОС.
Съгласно
чл. 8, ал. 4 от Типов устав за устройството и дейността на Взаимоспомагателните
каси при профсъюзните органи и организации издаден от Централния съвет на
Българските професионални съюзи /Обн. ДВ, бр. 95 от 16.12.1988г. ВСК са
юридически лица съгласно чл. 1, ал. 2 от Указа за взаимоспомагателните каси и
фондове /ДВ, бр. 197 от 1950г./.
Няма
спор между страните, а и от приетия по делото Устав и съгласно чл. 2, ал. 1 от
същия се установява, че ВСК „Пристанище Варна“ е сдружение, изградено върху
доброволно членуване на физически лица – бивши и настоящи работници и служители
на „Пристанище – Варна“ ЕАД, със седалище в гр. Варна, пл. „****“ № *.
Основната цел на ВСК съгласно чл. 2 от Устава й е взаимно кредитиране и
подпомагане на членовете й. Като акт на вътрешно самоуправление Уставът на
касата урежда устройството, дейността, правата, задълженията и отговорностите
на членовете и органите на самоуправление на касата.
Членството
във ВСК съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1 от Устава, се прекратява при собствено
желание на всеки член чрез молба – формуляр. Правомощие на УС от друга страна е
вземането на решения за напускане на членове на ВСК /чл. 19, ал. 2, т. 3 от
Устава/.
Натрупаните
средства от лични вноски на член на ВСК представляват личният му дялов капитал
съгласно чл. 31, ал. 2 от Устава, като всеки член на ВСК има право да получи
дяловия си капитал при прекратяване на членството си във ВСК, при установения с
Правилника ред /чл. 7, т. 4 от Устава на ВСК/. В правомощията на УС на ВСК е до
осигури връщането в срок на личните средства на членовете при напускането им
/чл. 19, ал. 2, т. 6 от Устава/.
Няма
спор по делото и от писмените доказателства се установява, че като работник в
„Портови флот 99“ ЕООД, гр. Варна, ищецът станал член на ВСК „Пристанище Варна“
и натрупаните от него в периода 2005г.-2018г. лични вноски възлизат на сумата
3151 лв.
По
твърдения в исковата молба подадената от въззивника през 2017г. молба за прекратяване
на членството му не е била разгледана от УС на ВСК. По делото няма представени
доказателства за заявено от въззивника собствено желание за прекратяване на
членството във ВСК чрез молба - формуляр и взето въз основа на нея решение на
УС за напускането му като член на ВСК съобразно клаузите на чл. 9, ал. 1, т. 1
и чл. 19, ал. 2, т. 3 от Устава. При липса на взето решение от УС на ВСК за
напускане на член няма основание да се приеме, че членственото правоотношение
на въззивника е преустановено понастоящем, както и че на това основание е
възникнало правото му да получи дяловия си капитал по чл. 7, т. 4 от Устава.
Установено
е в същото време, че с Решение по т. 1 от Протокол от ОС на членовете на ВСК от
31.08.2018г., ВСК „Пристанище Варна“ е обявена в ликвидация, а с Решение по т.
4 от Протокол от ОС на членовете на ВСК от 22.08.2019г. срокът на ликвидацията
е продължен до 31.08.2020г. От деня на обявяване на ликвидацията се спира
временно връщането на лични средства до установяване на техния размер и
наличността по текущата сметка съгласно чл. 41, ал. 4 от Устава на ВСК, като в
правомощията на Ликвидационната комисия е връщането на личните средства на
членовете по график и във възможния размер /чл. 42, т. 5/. Съгласно чл. 43, ал.
1 при злоупотреба и вреди, които не позволяват да се възстановят личните
средства на членовете в срока на ликвидацията, те се връщат в намален размер,
коригиран с коефициент пропорционален на недостига, а при прекратяване на ВСК
чрез ликвидация, остатъкът от активите й се разпределя между членовете на ВСК,
пропорционално на дяловите им вноски /чл. 46/. Т.е. при ликвидация и при
прекратяване на ВСК, правото на членовете на Касата да получат дяловия си
капитал по чл. 7, т. 4 от Устава се трансформира в право да получат връщане на
личните им средства във възможен/пропорционален размер от остатъка на активите
й. Въззивникът следователно следва да заяви претенцията си по получаване на
дялов капитал пред ликвидационната комисия на ВСК.
В
заключение, предявеният иск като недоказан по основание се явява неоснователен
и следва да се отхвърли.
Неправилната
правна квалификация дадена в решението, постановено от ВРС е порок, водещ до
неправилност на решението /постановяването му в нарушение на материалния закон/,
но не и до неговата недопустимост, поради което въззивният съд следва сам да
определени точната квалификация на иска, произнасяйки се по съществото на
делото. При
условията на чл. 271, ал. 1 от ГПК, при определяне на различна правна
квалификация, решението на ВРС следва да се отмени и при определяне на точната
квалификация, ВОС следва да се произнесе по съществото на предявения иск.
Мотивиран от така изложените съображения
и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
5087 от 21.11.2019г. по гр.д. №
4846/2019г. по описа на ВРС, XXVI-ти състав, с
коeто на основание чл. 55, ал. 1, пр. III от ЗЗД е отхвърлен предявеният от въззивника срещу
„Взаимоспомагателна каса – Пристанище Варна“, БУЛСТАТ *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, пл. „****“ № *, представлявана от Председателя на УС Д.Г.Й.за осъждане на ответника да му
заплати сумата от 3 151 лева,
представляваща набран дялов капитал – сбор от удържани от заплатата му суми,
внесени като членски внос за периода от 2005г. до 2017г., дължими на отпаднало
основание поради преустановяване на членството на ищеца и дейността на касата И
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 36, ал. 2 от ЗК вр. чл. 7, т. 4 и чл. 10, ал. 1 от
Устава на „ВСК – Пристанище Варна“ предявения от К.В.Р. с ЕГН ********** срещу
„Взаимоспомагателна каса – Пристанище Варна“, БУЛСТАТ *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, пл. „****“ № *, представлявана от Председателя на УС Д.Г.Й.иск за осъждане на ответната каса да му заплати сумата от 3 151 лева, представляваща набран дялов
капитал – сбор от удържани от заплатата му суми, внесени като членски внос за
периода от 2005г. до 2017г., дължими на отпаднало основание поради
преустановяване на членството на ищеца и дейността на касата.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание
чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.