Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
Гр. Враца, 15.01.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, I състав, в публично съдебно заседание на дванадесети
януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН НИКИФОРСКИ
при
секретаря Нина Георгиева, като разгледа гр.д. № 2514 по описа на ВРС за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищцата М.Ц.Й.
е предявила против Ц.И.Ц., с ЕГН **********, с адрес *** и Т.П.Й., с ЕГН **********.
с адрес *** иск с правно основание по чл. 124, ал.1 ГПК за признаване за
установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на поземлен имот
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 12259.1133.127 в гр. Враца, Общ. Враца, Обл.
Враца, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18- 43/16.09.2005 г. на изп. Директор на АГКК. като последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от
11.09.20 г., с адрес на ПИ: гр. Враца, п.к. 3000, Врачански лозя. м.
„Роджевото“, с площ 1047 кв.м., с трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих /съгласно § 4
от ПЗР на ЗСПЗЗ/, категория на земята: 8, предишен идентификатор: няма. с номер
по предходен план: 9780127, при съседи: 12259.1133.126. 12259.1133.129.
12259.1133.128 и 12259.1133.32.
Сочи, че с
договор за покупко - продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт № 122,
том VI, pег. № 12759, дело № 773/19.11.2008 г. на Нотариус Ивайло Лиловски с
per. № 339 и район на действие PC-Враца, които е вписан в СВ-Враца с вх.рег. №
8561/20.11.08 г., Акт № 145, том 23, дело № 5554/2008 г., партидна книга том:
6092, стр. 6093, закупила от Т.П.Й. два недвижими имота: имот № 9780126 и
построената в него града със застроена плащ 40 кв.м. и имот № 9780127, и двата
находящи се в м. „Роджевото“, Врачански лозя, в землището на гр. Враца. Имотите
са съседни.В началото на м. септември 2020 г. и се наложило да се снабди с
документи за имотите - скици от СГКК-Враца и данъчни оценка - от Община Враца,
необходими й за предстоящата им продажба.Така разбрала, че за имот № 9780127,
който се индивидуализира съгласно КККР на гр. Враца, като ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 12259.1133.127, в КККР е вписан собственик - Ц.И.Ц., с нот. акт
вх. Per. № 3932/24.08.20 г., дв.вх. per. № 3901, Акт № 145, том 10, дело №
1871/20 г. на СВ-Враца.
За
продажбата Т.П.Й. си е послужила с нот. Акт № 9, том XXX, дело №7007/2007 г. на
СВ-Враца, по силата на който е била собственик на имота до 19.11.2008 г.,
когато го е продала на ищцата.С оглед
безспорния факт, че към момента на извършване на продажбата на недвижимия имот
от Т.П.Й. на Ц.И.Ц. - 24.08.20 г., Й. вече не е собственик на недвижимия имот,
продажбата му на Ц.И.Ц. няма вещно-прехвърлително действие. Й. не може да
пръхвърли права, които самата тя не притежава, понеже вече не е била собственик
на този имот. За това и договора за покупко-продажба, с който Ц.И.Ц. е „закупил“ процесния имот от нея не може да
го направи собственик на този имот.
С оглед на тези обстоятелства моли съда да
признае за установено между страните, че ищцата е собственик на процесния недвижим имот.
В срочно подадения отговор на исковата молба,
ответниците Ц.И.Ц. и Т.П.Й., чрез процесуалният им представител – адвокат Е.Г.
заявяват, че не оспорват предявения иск и го признават изцяло, като
основателен.Излагат съображения в тази насока.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени
средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено и приема следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с установителен иск
с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищецата е
собственик на процесния поземлен имот на деривативно правно основание – договор
за покупко-продажба. Искът е предявен срещу двамата ответници, доколкото в исковата
молба се твърди, че ответника Т.П.Й. е
прехвърлил на първия ответник Ц.И.Ц. процесния
имот с договор за покупко-продажба от 24.08.20 г. Ищецата има правен интерес от
предявяване на настоящия иск както срещу прехвърлителя, така и срещу
приобретателя на процесния имот – в този смисъл са задължителните разяснения,
дадени в т.3 Б от ТР № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС. Това е така, доколкото
извършването на разпоредителна сделка от несобственик в най-сериозна степен
оспорва и отрича правото на собственост на действителния му собственик, като
конкретно отрича правото му да се разпорежда със собствената си вещ. Ето
затова, предявеният установителен иск е допустим и срещу двамата ответници.
По
отношение на направеното от ответниците признание на иска следва да се има
предвид следното: Съгласно разпоредбата на чл.237 ГПК признанието на иска се
свързва със специфични правни последици. То може да доведе до прекратяване на
съдебното дирене и постановяване на решение с оглед заявеното признание, при
такова искане от ищеца. Съдът следва да постанови съдебния си акт без да
изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни
изводи по предмета на спора, като искът следва да бъде уважен така, както е
предявен. Решение при признание на иска не може да се постанови, когато
признатото право противоречи на закона или на добрите нрави и когато е признато
право, с което страната не може да се разпорежда – чл.237, ал.3 ГПК, по брачни
искове – чл.324 ГПК, по искове за гражданско състояние – чл.334 ГПК, по искове
за поставяне под запрещение – чл.339 ГПК. Исковете за собственост не са сред
посочените изключения. Защитата на собствеността се състои на първо място в
съдебното установяване, че ищецът е собственик. Това изисква доказването на
всички елементи от фактическия състав на съответния въведен от ищеца придобивен
способ с допустимите за този способ доказателствени средства. Ако ищецът не
успее да докаже правото си на собственост, искът ще подлежи на отхвърляне, дори
ответникът да заяви, че признава иска, тоест, че имотът принадлежи на ищеца.
Искът за собственост има за цел съдебното установяване на собствеността на ищеца,
а това, по изложените вече съображения и такива за правна сигурност, не може да
стане с признание на иска. Затова и направеното от ответника признание, че
ищецът е собственик, не обосновава основателност на иска, а следва да бъде
преценено от съда съгласно чл.175 ГПК. С оглед на гореизложеното, макар
исковете за собственост да не са сред изброените в закона изключения, по
тях не се постановява решение при признание на иска. В този
изричен смисъл е налице съдебна практика на ВКС – решение № 20/ 07.04.2014 г.,
постановено по гр.д. № 5289 по описа за 2013 г. на ВКС, I г.о. Поради
изложените съображения, предявеният иск, независимо от заявеното от двамата
ответници следва да бъде разгледан по същество, като се обсъдят всички събрани
по делото доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната
съвкупност, като се вземе предвид и се извърши преценка на направеното от
ответниците признание по реда на чл.175 ГПК в писмените отговори.
От
представения по делото нотариален акт нотариален акт № 122, том VI, pег. №
12759, дело № 773/19.11.2008 г. на Нотариус Ивайло Лиловски с рег. № 339 и
район на действие PC-Враца, които е вписан в СВ-Враца с вх.рег. № 8561/20.11.08
г., се установява, че ищцата е закупила процесния недвижим имот от ответника Т.П.Й..
От своя страна, продавачът се е легитимирал с нотариален Акт № 9, том XXX, дело №7007/2007 г. на
СВ-Враца.
От
нотариален акт вх. рег. № 3932/24.08.20
г., дв.вх. per. № 3901, Акт № 145, том 10, дело № 1871/20 г. на СВ-Враца се
установява, че Т.П.Й. продава на Ц.И.Ц.
процесния имот, като отново прехвърлителят се легитимира като собственик с нотариален Акт № 9, том XXX, дело №7007/2007 г. на
СВ-Враца .
Доколкото
от ответниците липсва оспорване, съдът приема, че ищцата е титуляр на правото
на собственост на процесния имот, по силата на деривативната правна сделка.
Извършената втора продажба през 2020 г., страна по която са двамата
ответниците, не е успяла да породи вещно-правно действие, доколкото
прехвърлителят на имота, вече не е бил негов собственик. Последният се е
разпоредил с него с процесната правна сделка, като го е продал на ищцата още
през 2008 г. Ето защо, предявеният иск е
основателен и следва да се уважи.
По
отношение на разноските:
При
този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има ищцовата
страна в размер на 665 лв., от които: 50 лева за държавна такса, 5 лева –
държавна такса за съдебно удостоверение, 10.00 лева – държавна такса за
вписване на искова молба, както и 600.00 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение.
Така
мотивиран, Врачанският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124 ГПК по отношение
на Ц.И.Ц., с ЕГН **********, с адрес *** и Т.П.Й., с ЕГН ********** с адрес ***,
че М.Ц.Й., ЕГН ********** е собственик на основание договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 122, том VI, pег. № 12759, дело №
773/19.11.2008 г. на Нотариус Ивайло Лиловски с per. № 339 и район на действие
PC-Враца, който е вписан в СВ-Враца с вх.рег. № 8561/20.11.08 г., Акт № 145,
том 23, дело № 5554/2008 г. на следния недвижим имот,а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
12259.1133.127 в гр. Враца, Община Враца, Област Враца, по кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18- 43/16.09.2005 г. на
изп. Директор на АГКК, като последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 11.09.20 г., с адрес на
ПИ: гр. Враца, п.к. 3000, Врачански лозя. м. „Роджевото“, с площ 1047 кв.м., с
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за
земеделски труд и отдих /съгласно § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/, категория на земята: 8,
предишен идентификатор: няма, с номер по предходен план: 9780127, при съседи:
12259.1133.126. 12259.1133.129. 12259.1133.128 и 12259.1133.32.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Т.П.Й., с ЕГН ********** и Ц.И.Ц.,
с ЕГН ********** да заплатят на М.Ц.Й., ЕГН ********** сумата от 665
лв. (шестотин шестдесет и пет лева) – съдебно деловодни разноски в
производството.
ПРЕПИС от решението да се връчи на
страните на основание чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: