Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Плевен, 18. 01. 2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен
съд, І граждански състав, в публичното заседание на четвърти януари през двехиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря
Румяна Конова като разгледа докладваното
от съдията ТОМОВ гр. д. № 5312 по описа за 2017
година, и на основание данните по делото и закона,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от К.Р.Ж. *** против
“А.” ЕООД *** и “М.8.” ЕООД ***. В молбата се твърди, че по силата на влязло в сила съдебно решение по
гр. дело № 7448/ 2016 год. е бил прогласен за
недействителен договор за покупкопродажба, обективиран в нотариален акт №
114, том I, рег. № 510, дело № 43/ 17. 02. 2016 год. на
нотариус С.Л. с рег. № 490 на НК ***, с район на действие Плевенския
районен съд, по силата на който ищцата К.Р.Ж., представлявана от пълномощника си И.В.С., е продала на Л.В.В. собствените си 1/ 2 идеални части
от недвижими имоти, придобити по наследство, а именно: 1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 221020,
с площ от 6, 217 дка., находящ се в землището на ***, местност „***“, при граници: имоти с № 000721, № 221039, № 221038, № 000720 и № 221021,
и 2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 052023 с площ от 20, 867 дка., находящ се в землището на ***, местност „***“, при граници: имоти с № 052026, №
052025, № 052024, №052021, № 052022 и № 052027. Твърди
се, че мнимият пълномощник И.В.С.
безспорно е продал чужда вещ- описаната
по-горе земя на ищцата, но тази продажба не прехвърля собствеността, тя не поражда вещно- транслативно
действие, защото той не е имал
правото да продава земята на ищцата. Твърди се, че ищцата не е упълномощавала лицето И.В.С., поради което тази
сделка не може да се противопостави
на ищцата като действителен
собственик на земята. Твърди се, че на същата дата- 17.
02. 2016 год., когато е бил сключен
обявения за недействителен договор за покупкопродажба, купувачът по
него Л.В.В.и съпругата му С.В.В. са препродали
земеделските земи на първия ответник “А.” ЕООД. Твърди се, че за да породи транслативно
действие правото на собственост
трябва да е част от патримониума на прехвърлителя. Твърди се, че ако продавачът не е собственик, той не може да прехвърли правото, тъй като никой не може да се разпореди с право, което не притежава. Твърди се, че тъй като продавачът Л.В.В.не е придобил права върху имотите на ищцата от И.В.С., който от своя
страна не е бил упълномощаван от ищцата
да ги продава, то Върбанов и съпругата му не биха могли да прехвърлят собствеността въху земите на ищцата на трето лице посредством последващата продажба с нотариален акт №
117, том I, рег. № 513, дело № 44 от 17. 02. 2016 год. на нотариус С.Л.с рег № 490 на НК ***, с
район на действие Плевенския районен
съд. Твърди се, че на 14. 12.
2015 год. Л.В.В.е отдал земите
на ищцата под аренда, преди
още да ги е придобил от последната, на втория ответник “М.8.” ЕООД за 15
стопански години. Ищцата твърди, че не знае кой от двамата ответници владее земята й в момента, но заявява,
че желае тази земя да й бъде върната, както и да й бъде изплатена сумата от 520 лв., равняваща се на едногодишната
рента за ползване на земята
на ищцата, защото тя е действителният собственик на описаните по-горе имоти, които се владеят от ответниците без правно основание.
Твърди се, че в началото на
месец юни ищцата е предложила писмено, с нарочна покана, на собственика на “А.” ЕООД да закупи земята
й за сумата от 25 000 лв.
и е предупредила, че ще заведе
дело срещу тях, за да си върне земята. Твърди
се, че поканата е била получена от Л.В.В. като пълномощник на “А.” ЕООД на
13. 06. 2017 год. Твърди се, че ищцата
не е получила отговор, поради което
за нея възниква правния интерес от предявяване на
настоящата искова претенция. В заключение ищцата
моли съда да осъди ответника “А.” ЕООД да й предаде владението върху 1/ 2 идеална част от процесните недвижими имоти: 1. ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ № 221020, с площ от 6, 217 дка., находящ се в землището на ***, местност „***“,
при граници: имоти с №
000721, № 221039, № 221038, № 000720 и № 221021, и 2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 052023 с площ
от 20, 867 дка., находящ се
в землището на ***, местност
„***“, при граници: имоти с
№ 052026, № 052025, № 052024, №052021, №
052022 и № 052027, както и да й заплати сумата от 520 лв., представляваща рента за ползването
на процесните имоти за стопанската 2016/ 2017 година. При условията
на евентуалност и в случай, че бъде
установено, че процесните имот се владеят от “М.8.” ЕООД, ищцата моли съда да уважи предявените по- горе искове по отношение на втория ответник. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.
С определение от 04. 01. 2018 год. на основание чл. 232 от ГПК производството по делото е било
прекратено по отношение на ответника “М.8.” ЕООД ***.
Ответникът “А.” ЕООД ***,
чрез своя процесуален представител,
ангажира становище, че исковата
молба е частично основателна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира за
установено следното:
Безспорно по делото е, че ищцата К.Р.Ж. е наследник на Д.К.Г., б. ж. на ***,
починал на ***.
Безспорно по делото е, че с решение № 03- А/ 08. 12. 1999 год. Поземлена
комисия ***е възстановила на наследниците на Д.К.Г. правото на собственост
върху нива от 20, 867 дка., III категория, м. „***“,
съставляваща имот № 052023 по картата на землището на ***, и върху нива от 6, 217
дка., II категория, м. „***“, съставляваща имот № 221020 по картата на землището на
***.
Безспорно по делото е, че с договор за аренда на земеделски земи от 14. 12.
2015 год. Л.В.В.от *** е предоставил на „М.8.“ ЕООД *** за временно и възмездно ползване срещу
арендно плащане в размер на 40 лв./ дка. за срок от 15 стопански години описаните
по- горе земеделски имоти.
Безспорно по делото е, че с договор за покупкопродажба на недвижим имот,
обективиран в нотариален акт № 114, том I, рег. № 510, дело № 43/ 2016
год. на нотариус С.Л.с рег. № 490 на НК ***, с район
на действие Плевенския районен
съд, К.Р.Ж., представлявана
от пълномощника си И.В.Ц., е продала на Л.В.В.1/ 2 идеална част от описаните по- горе земеделски имоти. Безспорно
по делото е, че с влязло в сила решение № 675/ 20. 04. 2017 год., постановено
по гр. дело № 7448/ 2016 год. по описа на Плевенския районен съд, горният
договор е бил прогласен за недействителен на основание чл. 42 ал. 2 от ЗЗД.
Безспорно по делото е, че с договор за покупкопродажба на недвижим имот,
обективиран в нотариален акт № 117, том I, рег. № 513, дело № 44/ 2016 год. на нотариус С.Л.с рег № 490 на НК ***, с район на действие Плевенския районен съд, Л.В.В.и С.В.В.са продали на „А.“ ЕООД описаните по- горе
земеделски имоти.
При така изложените безспорни обстоятелства се налагат следните правни
изводи:
По иска с правно
основание чл. 108 от ЗС.
За успешното
провеждане на ревандикацията следва да са налице
три кумулативно предвидени предпоставки, а именно: ищецът следва да докаже,
че е собственик на ревандикирания имот и че ответникът
владее същия без правно основание.
По делото е безспорно, че по силата на наследствено
правоприемство ищцата К.Р.Ж. е придобила правото на собственост върху 1/ 2
идеална част от процесните земеделски имоти, находящи се в землището на ***.
Извършените впоследствие разпоредителни сделки от 17. 02. 2016 год. не могат да
бъдат противопоставени на ищцата, тъй като първата от тези сделки е сключена от
лице, което не е разполагало с представителна власт, а втората- от лице, което
е притежавало само част от собствеността върху земеделските имоти. Налице е обилна и непротиворечива съдебна практика в насока, че продажбата
на чужда вещ не е нищожна,
тъй като не попада в хипотезите
на чл. 26 ЗЗД, но тя не
поражда целените с нея правни последици. Извършената продажба на чужд
недвижим имот няма вещно-
транслативно действие, защото приобретателят не може да
придобие повече права от своя
праводател и щом последният не е бил собственик на имота, то
и първият не е станал негов собственик.
Ето защо независимо от сключения договор за
покупкопродажба, обективиран в нотариален
акт № 117, том I, рег. № 513, дело № 44/ 2016 год. на нотариус С.Л., ответникът „А.“ ЕООД не е станал собственик на
процесните земеделски имоти, а само на 1/ 2 идеална част от същите.
Следователно към момента на завеждане на делото между страните е била налице
съсобственост върху имотите при равни права. Това не съставлява пречка за
предявяването на иска по чл. 108 от ЗС: съсобственикът може да поиска защита на
правото си на собственост срещу друг съсобственик, ако последният завладее
общата вещ изцяло /така и решение № 139 от 23. 11. 1985 год., ОСГК/.
Обстоятелството, че се претендира ревандикация на идеална част от недвижими
имоти, също не е от значение за допустимостта и основателността на иска.
Цитираното от процесуалния представител на ответника решение № 631- 2007- II г. о., с което е прието обратното, не съставлява задължителна съдебна
практика, а и влиза в явно противоречие с други решения на ВКС на РБ, в които е
възприето категоричното становище, че правото на собственост, в пълен или
ограничен обем /като идеална част от съсобствен недвижим имот/ винаги може да
бъде защитено с осъдителния иск по чл. 108 от ЗС, като изпълнението на
постановеното съдебно решение по този иск става чрез съставяне на протокол от
съдебния изпълнител за въвод във владение на идеална част, чрез който се
осигурява достъп на съсобственика до имота /срв. решение № 15- 2012- I г. о., решение № 204- 2013- II г. о. и други/. Независимо от горното обаче предявеният от ищцата К.Р.Ж.
ревандикационен иск следва да се отхвърли в осъдителната му част, доколкото в
хода на съдебното дирене не се събраха доказателства, че фактическата власт
върху процесните имоти се упражнява от ответното дружество „А.“ ЕООД. Напротив,
както се посочи и по- горе, налице е сключен договор за аренда, по силата на
който ползването на имотите се осъществява от едно трето лице- „М.8.“ ЕООД ***.
Ответникът е придобил собствеността върху част от имотите след сключването на
арендния договор и съобразно разпоредбата на чл. 17 ал. 2 от ЗАЗ е заместил
аренодателя като страна в арендното правоотношение, но не е придобил ползването
на имотите. Същият се намира в аналогично на ищцата правно положение: обвързан
е от противопоставимо му правно основание за ползване на имота без самият да е
бил страна при възникването на правоотношението. Поради това следва да се
приеме, че липсват условията за ревандикация на 1/ 2 идеална част от ответника,
като отношенията между страните във връзка с ползването на имотите следва да се
уредят съобразно разпоредбата на чл. 30 ал. 3 от ЗС. Съгласно разясненията,
дадени в тълкувателно решение № 4 от 14. 03. 2016 год., ОСГК, ако в хода на делото се установи, че ищецът по
ревандикационния иск е собственик на процесния имот, но ответникът не владее
този имот, съдът следва да уважи първото искане за правна защита като признае с
установителен диспозитив, че ищецът е собственик на имота, а с отделен
диспозитив да отхвърли второто искане за правна защита- за предаване на
владението на имота. Така решението ще формира сила на пресъдено нещо по
въпроса относно собствеността върху имота, който въпрос няма да може да бъде пререшаван
в бъдещ процес между същите страни.
По иска с правно
основание чл. 30 ал. 3 от ЗС.
Така предявеният иск към момента на завеждане на делото се е явявал
основателен, тъй като ответното дружество като съсобственик и страна по
арендното правоотношение съгласно разпоредбата на чл. 3 ал. 4 от ЗАЗ, която препраща
към чл. 30 ал. 3 от ЗС, е дължало на ищцата половината от общия размер на
годишното арендно плащане за процесните имоти. В последното съдебно заседание
обаче процесуалният представител на ответника е представил разписка за извършен
паричен превод с дата 28. 12. 2017 год., с който на ищцата К.Р.Ж. е преведена
сумата от 530, 18 лв. Обстоятелството, че преводът е извършен от едно трето
неучастващо в делото лице- Л.В.В., не е основание да се отрече, че паричното
задължение на ответника е погасено: от една страна няма пречка да се заплати
чужд паричен дълг, а от друга страна в самата искова молба твърденията на
ищцата са, че Л.В.В.в отделни случаи е действувал като пълномощник на ответника
/напр. при получаването на нотариалната покана на ищцата от 02. 06. 2017 год./.
Ирелевантен при преценката налице ли е валидно погасяване на паричното
задължение е фактът дали адресатът по паричния превод реално е получил към
настоящия момент изпратената сума: същата е на негово разположение и само от
желанието му зависи дали реално ще я получи. В този смисъл е и разпоредбата на чл.
433 ал. 1 т. 1 от ГПК, според която основание за прекратяване на изпълнителното
производство е представянето на документи, от които е видно, че дължимата сума
е изпратена на взискателя по пощата чрез запис, без да е необходимо
удостоверяване на факта, че тази сума действително е получена от него. Съобразявайки
гореизложеното, съдът приема, че до приключването на съдебното дирене и в
рамките на уговорения в арендния договор падеж / 31. 12. на съответната
стопанска година/ съсобственикът „А.“ ЕООД е изплатил на ищцата К.Р.Ж. припадащата
й се като съсобственик част от дължимото арендно плащане за стопанската 2016/
2017 год., поради което предявеният осъдителен иск следва да се отхвърли като
неоснователен.
При този изход на
делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените
разноски, като се съобрази отхвърлянето на част от ревандикационния иск, както
и погасяването на задължението- предмет на иска по чл. 30 ал. 3 от ЗС- след
подаването на исковата молба. Съдът счита, че е неоснователно възражението на
процесуалния представител на ответника за недължимост на разноски за адвокатско
възнаграждение на пълномощника на ищцата. В приложения по делото договор за
правна защита и съдействие от 01. 12. 2017 год. изрично е посочено, че
уговорената сума за адвокатско възнаграждение е платена в брой, т. е. налице е
надлежно удостоверяване, че страната не само е договорила, но и заплатила
адвокатското възнаграждение, с което са изпълнени изискванията на т. 1 от
тълкувателно решение № 6 от 06. 11. 2013 год., ОСГТК. Основателно е обаче
възражението за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение. Видно е,
че с исковата молба са предявени два обективно кумулативно съединени иска, като
цената на първия иск е 1 850, 35 лв., а на втория иск- 520 лв. Минималният размер на адвокатското
възнаграждение в този случай съгласно чл. 7 ал. 2 т. 1 и 2 от Наредба № 1
от 09. 07. 2004 год.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 659, 52 лв. Самият
правен спор не се характеризира със значителна фактическа или правна сложност,
с провеждането на множество заседания и с необходимостта от събиране на
многобройни писмени или гласни доказателства. Всичко това дава основание да се
приеме, че са налице предпоставките на чл. 78 ал. 5 от ГПК, поради което
адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата следва да бъде намалено
от 1 500 лв. на 660 лв. Следователно общият размер на деловодните
разноски, които следва да се присъдят на ищцата в настоящото производство е 684
лв.
По тези съображения съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника „А.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от М.Л.В., че ищцата К.Р.Ж. ***, ЕГН **********,
е собственик на 1/ 2 идеална част от следните недвижими имоти: 1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 221020, с площ от 6, 217 дка., находящ се в землището на ***, местност „***“, при граници: имоти с
№ 000721, № 221039, № 221038, №
000720 и № 221021, и 2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 052023 с площ
от 20, 867 дка., находящ се
в землището на ***, местност
„***“, при граници: имоти с
№ 052026, № 052025, № 052024, №052021, №
052022 и № 052027.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от К.Р.Ж. ***, ЕГН **********,
против „А.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от М.Л.В., иск по чл. 108 от ЗС в частта му, в която се иска
предаване на владението върху 1/ 2 идеална част от следните недвижими имоти: 1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 221020, с площ от 6, 217 дка., находящ се в землището на ***, местност „***“, при граници: имоти с № 000721, № 221039, № 221038, № 000720 и № 221021, и 2. ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ № 052023 с площ от 20, 867 дка., находящ се в землището на ***, местност „***“,
при граници: имоти с №
052026, № 052025, № 052024, №052021, № 052022 и № 052027.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от К.Р.Ж. ***, ЕГН **********,
против „А.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от М.Л.В., иск по чл. 30 ал. 3 от ЗС за заплащане на сумата от
520 лв., представляваща припадащата се на ищцата
част от арендното плащане
за ползването на процесните
земеделски имоти за стопанската 2016/ 2017 година.
НАМАЛЯВА- на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК- възнаграждението
на пълномощника на ищцата адв. Й.Ж. от Адвокатска колегия *** от 1 500 лв. на
660 лв.
ОСЪЖДА „А.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от М.Л.В., да заплати на К.Р.Ж. ***, ЕГН **********, направените деловодни
разноски в размер на 684 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: