Решение по дело №3564/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1414
Дата: 25 юли 2019 г. (в сила от 15 август 2019 г.)
Съдия: Иван Георгиев Калибацев
Дело: 20195330203564
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 № 1414, гр. Пловдив, 25.07.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски районен съд, VІ н.с., в публичното заседание на 04.07.2019г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИВАН  КАЛИБАЦЕВ

 

при секретаря Таня Стоилова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 3564/2019г. по описа на ПРС, VІ н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.

         Обжалван е Електронен фиш серия К № 2661806, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на И.А.Г., ЕГН ********** на основание  чл. 189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300 /триста/ лева за нарушение на чл. 21, ал.2 във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП.

          И.А.Г. обжалва цитираното по-горе наказателно постановление, като моли съда да го отмени изцяло по съображения изложени в жалба му и допълнително изготвена от него молба. Редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна – ОД на МВР – Пловдив, редовно уведомена, не изпраща представител и не взема становище по делото.

          Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения от закона срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

          На жалбоподателят е издаден електронен фиш за нарушение, извършено на 13.03.2019 год. в 11:18 часа на път II- 86 км 19+000 посока гр. Асеновград установено и заснето с автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта  АТСС „ARH CAM S1”, за превишаване на разрешената скорост с 32 км/ч при управление на МПС, марка „Ситроен Берлинго” с рег.№ ** **** **. Автомобилът се е движел с установена стойност на скоростта 92 км/ч, при разрешена скорост от 60 км/ч, след приспаднат толеранс от минус 3 км/ч от измерената стойност, в резултат на което превишил разрешената скорост с 32 км/ч. Установено било и че горепосоченото МПС е било собственост на водача му И.А.Г. с ЕГН **********.

           За така констатираното нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП на И.А.Г. е наложена глоба в размер на 300 лева.

           При така установената по несъмнен и категоричен начин фактическа обстановка и след преценка на събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав намира, че процесният електронен фиш следва да бъде потвърден като ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН, поради следните съображения.

          На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установено, че действително на датата, отразена по електронния фиш, описаният в него автомобил е извършвал движение с превишена скорост. Това обстоятелство е било установено и надлежно заснето със съответно техническо средство /преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1”/, представено за първоначална проверка, въз основа на която е било издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване при БИМ, приложено по делото и валидно към датата на нарушението.

          В приложения към преписката снимков материал е отразено, че на 13.03.2019 г. с локация, посочена в ЕФ, е била измерена скорост на движение 95 км/ч при максимално разрешена скорост – 60 км/ч. Установеното разминаване между отразената скорост в снимковия материал и т.нар. наказуема скорост, която именно е посочена във фиша, както и изчисленото на тази база превишение, е съобразено с предвидените грешки при измерване на скорост при АТСС от 3 км/ч. В тази връзка отразената в ЕФ наказуема скорост е изчислена в полза на водача, като действително установената скорост е  намалена.

          Правилно обжалваният електронен фиш е издаден по отношение на И.А.Г., чиято собственост е процесния автомобил към момента на нарушението, което обстоятелство не се оспорва. Жалбоподателят не се е възползвал от възможността по чл.189, ал.5 от ЗДвП и не е предоставил в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство.

          Издаденият електронен фиш съответства на изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, чийто образец е утвърден от министъра на вътрешните работи  и в същият са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението /ОД на МВР-Пловдив/, мястото / път II- 86 км 19+000 посока гр. Асеновград/, датата /13.03.2019 год./, точният час на извършване на нарушението /11:18 часа/, регистрационният номер на моторното превозно средство /рег.№ ** **** **/, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство И.А.Г./, описание на нарушението /извършено нарушение за скорост/, нарушената разпоредба /21, ал.2 във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП/, размерът на глобата /300 лева/, срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане /14-дневен срок в БНБ по указаната сметка на името на отбелязания фонд/. Следва да се вземе предвид, че в нормата на  чл.189, ал.4 от ЗДвП, законодателят изчерпателно е определил реквизитите, които следва да съдържа електронният фиш без да препраща към разпоредбата на чл.57 от ЗАНН, където са предвидени реквизитите на НП, поради което не може да се счита за съществено процесуално нарушение липсата на отразена дата на издаване и издател на ЕФ. Посочената норма е специална спрямо нормите в ЗАНН, отнасящи се до реквизитите на наказателното постановление.

            Настоящият съдебен състав не споделя възражението, че тъй като процесният ел. фиш е издаден след заснемане на нарушението с преносима система за контрол на скоростта на МПС тип „ARH CAM S1” в присъствие на контролен орган и нарушител, в този случай следвало да се състави АУАН, вместо да се пристъпи към издаването на ел. фиш. С оглед преодоляване констатираната с Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. на ОС на ВАС празнота в материалния закон, следва да се отбележи, че с приетата Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015г./, вече са налични ясни правила за използването на мобилни технически средства, посредством които се установяват и заснемат нарушенията на правилата за движение по пътищата. Съгласно същата издаването на електронен фиш за налагане на административни санкции за нарушения на чл.21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно АТСС. Така цитираната наредба е приета именно в изпълнение нормата на чл.165, ал.3 от ЗДвП, предвиждаща, че условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

            Нарушението е било установено с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1”. След като нарушението е било установено и заснето с техническо средство, то законосъобразно на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП в отсъствието на контролен орган и на нарушител е бил издаден електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Законосъобразно за констатираното нарушение е бил издаден електронен фиш, а не е бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, въз основа на който да бъде издадено наказателно постановление /НП/.

         Наред с това в §1 от ДР на ЗАНН пък е залегнало, че електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно - информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. Т.е. електронният фиш представлява не волеизявление на определен орган, а електронно обективирано такова, което единствено се записва върху съответния носител от определено лице, но на база административно - информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС. Действително съобразно разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДвП влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Това приравняване обаче е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила НП и електронните фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне и изискването за задължителни реквизити по чл.57 от ЗАНН, както и пренасяне, респ. прилагане на сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН.

            Оплакването, че липсавало посочване на пътния знак, който въвеждал ограничението на скоростта е неоснователно, тъй като ясно е посочено в ел. фиш, че това е пътен знак B-26. Съобразно чл. 47, ал.3 от Правилника за прилагане на ЗДвП пътен знак В-26 указва, че е забранено движението със скорост по-висока от означената. Доколкото в обжалвания електронен фиш е посочен знак В-26 и ограничението, с което е следвало да се движи управляваното от жалбоподателя МПС, то съдът намира, че описанието на нарушението е в достатъчна степен конкретизирано, като същият е наясно по кои факти и обстоятелства следва да се защитава.  Освен това при заснемане на нарушението и издаване на атакувания ел.фиш е съставен протокол по чл.10 от Наредбата при спазване на формалните изисквания на този нормативен акт и съдържа изискуемите реквизити. В същия е отразено, че е бил поставен знак B-26 сочещ конкретното ограничение на скоростта на движение. Видно от същия протокол по чл.10 от Наредбата -  в него е посочено и мястото на контрол, посоката на движение на автомобила, вида на техническото средство и номера му, конкретното ограничение на скоростта, разстоянието от пътния знак до АТСС, начало и край на работа на АТСС, посока за действие и режимът за измерване.

            Разпоредбата на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП предвижда административно наказание “глоба” в размер на 300 лева за водач, който превиши разрешената максимална скорост от 31 км/ч до 40 км/ч. В конкретния случай разрешената максимална скорост /60 км/ч/ е била превишена с 32 км/ч.  Налице е абсолютно определена санкция, в която предвиденото наказание е точно фиксирано по вид и размер, поради което същото не може да бъде индивидуализирано и следва да се наложи именно в посочения вид и размер, което е съобразено в атакувания електронен фиш.

          Поради горните съображения, обжалваният електронен фиш се явява законосъобразен, обоснован и издаден в съответствие с материалния и процесуалния закон и  следва да бъде потвърден.

          Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

 

                                       Р   Е   Ш   И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 2661806, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на И.А.Г., ЕГН ********** на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300 /триста/ лева за нарушение на чл. 21, ал.2 във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП.

          Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.

                                                     

    

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                                                             /п/

Вярно с оригинала!

ВК