РЕШЕНИЕ
№ 81
гр. Сливница, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20241890100756 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от Д. Р. И. срещу „Ф.Б.“ ЕООД, с която е предявен иск
за прогласяване за недействителен договор за потребителски кредит № *************** от
************* г. поради противоречие със закона, а именно чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК, в
условията на евентуалност иска прогласяване не недействителността на клаузата по чл.5 от
договора, предвиждаща задължение за предоставяне на обезпечение на кредита, на
основание чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП, като заобикаляща закона – чл.19, ал.4 ЗПК и поради
противоречие с добрите нрави.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответника.
Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По същество:
Предявени са искове с правна квалификация – чл.26, ал.1, пр. 1 ЗЗД и евентуален иск
по чл. 26, ал.1, пр. 3 и пр. 2 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи, че
изложените твърдения за недействителност на договора и оспорените клаузи. Ответникът
следва да докаже валидно сключен договор за кредит, валидно постигнати клаузи за
възнаградителна лихва и такса за експресно разглеждане.
С Протоколно определение от 28.01.2025 г. като безспорно между страните е
отделено, че са сключили договор за № *************** от ************* г., както и че
към него е сключен договор за гаранция с „Ф. Б.“, по който се дължи възнаграждение за
гаранта и който е във връзка с договора за кредит, както и че възнаграждението за гаранта не
е включено в ГПР, посочен в договора за кредит.
1
Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът „Ф.Б.“ ЕООД
представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да
отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го
определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на
чл.9, ал.3 ЗПК.
Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност
е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
Спорно по делото е валидно ли е сключен договорът за кредит.
За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да
отговаря на предвидените в разпоредбите на чл.10, ал.1 ЗПК, чл. чл.11, ал.1 т.7-12 и т.20 и
ал.2 ЗПК и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК.
В исковата молба са изложени обстоятелства и твърдения за недействителност на
процесния договор за заем, поради липсата на реквизитите, предвидени в чл.11, ал.1, т.10, от
ЗПК, доколкото в посочения в договора ГПР не е включено възнаграждението за гаранта по
договора за гаранция.
Съгласно посочената разпоредба в договора за потребителски кредит следва да е
посочен Годишния процент на разходите и общо дължимата сума, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР
на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора
и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит.
Такъв разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР, съдът приема, че е
възнаграждението за гаранта, което макар и да е уговорено по друго правоотношение с трето
лице, е свързано с договора за кредит и това правоотношение е възникнало във връзка и по
повод на договора за кредит. Възнаграждението за гаранта се поема още към момента на
сключване на договора за кредит и приемането на това задължение – поръчителство чрез
гарант, на който се заплаща възнаграждение, представлява условие за сключване на договора
за кредит. Без приемането на това условие не може да бъде сключен договора за кредит.
Като не е включена стойността на възнаграждението за гаранта към ГПР, е нарушена
разпоредбата на чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК, доколкото не е посочен коректен размер на ГПР, което
се приравнява на липса на ГПР.
Наред с това не са посочени и взетите предвид допускания при определяне на ГПР и
какво конкретно се включва в неговия размер.
Горното прави договора недействителен, поради сключването му в противоречие със
законна, на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК, която нищожност ще бъде обявена с
решението по искане на ищеца.
Поради уважаване на главния иск съдът не дължи произнасяне по евентуалния иск.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат ищеца.
Ищецът е направил своевременно искане за присъждане на разноски, като доказа
2
такива в размер на 50 лева – платена държавна такса, които на основание чл.78, ал.1 ГПК,
ще се присъдят изцяло.
По отношение за искането за присъждане като разноска на заплатените куриерски
такси по подаване на молбите по делото в размер на 15 лева, посочени в списъка на
разноски по чл.80 ГПК, следва да се отбележи, че съгласно константната практика на ВКС
/Определение № 1105 от 12.03.2024 г. по ч.гр.д. № 151/2024 г., III ГО на ВКС, Определение
№ 348 от 04.02.2025 г. по ч.гр.д. № 2737/2024 г., I ГО на ВКС и мн. др./ по реда на
ангажиране на отговорността за разноски се покриват само тези, които по естеството си са
необходими за движението на процеса – нормативно предопределени или свързани с
процесуално действие, указано от съда, поради което не са в дискреция на страната /напр.
дали да изпрати исковата молба по пощата, чрез куриер или да се депозира лично в съда,
дали да се ползва с определен вид превоз, вкл. за процесуалния представител на страната/.
Връзката на направените разноски с конкретното съдебно производство, свежда
присъждането им до държавни такси по делото, направени разноски за производството като
възнаграждения за вещо лице, за явяване на свидетели, за участие на преводач и тълковник.
С оглед изложеното няма да бъдат заплатени и разноските за куриерски такси в
размер на 15 лева, доколкото по своята същност не представляват разноски по делото, а
израз на волята на страната по какъв начин ще достигат волеизявленията му до съда.
Така мотивиран, Районен съд - Сливница
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за потребителски кредит № ***************
от ************* г., сключен между „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК **************** и Д. Р. И., ЕГН
**********, поради противоречие със закона, а именно с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
ОСЪЖДА „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ****************, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к. „М. – *, бул. „А.М.“ № **, вх.*, ет.*, офис ** ДА ЗАПЛАТИ НА Д.
Р. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ул. „С. п.“ № * сумата в размер на 50 лева – разноски
в производството.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Окръжен съд – София.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
3