№ 111
гр. Велико Търново, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА
Членове:КРАСЕН Г.
ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря Атанаска Ст. Иванова
в присъствието на прокурора Д. Янк. Л.
като разгледа докладваното от КРАСЕН Г. Въззивно наказателно дело от общ
характер № 20234000600370 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е въззивно по реда на глава двадесет и първа от
НПК.
Въззивното производство е образувано по подадена въззивна жалба
от адвокат К. С. от АК гр. Благоевград, в качеството му на защитник на
подсъдимия Г. Л. Ч., против присъда № 17 от 05.10.2023год. постановена по
НОХД № 31/2023год., по описа на Окръжен съд гр. Ловеч.
С обжалваната присъда Ловешкия окръжен съд признал подсъдимия
Г. Л. Ч., ЕГН **********, за виновен в това, че на 02.07.2021 г., около 09:50
часа в гр. Ябланица, Ловешка област на ********** при управление на
моторно превозно средство л.а. „Нисан“, модел „QASHQAI” /Кашкай/ с рег.
№ Н 75****, негова собственост, е нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно: чл. 25, ал.1 ЗДВП /Доп. ДВ бр. 101 от 2016 г., в сила от
21.01.2017 г. /“Водач на пътно превозно средство, който ще предприема
каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство,
да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях,
да се отклони надясно или наляво по платното на движение, в частност за да
премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по
друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се
1
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него и да извърши
маневрата, като се съобрази с тяхното положение, посока и скорост на
движение“: ал. 2 „ При извършване на маневра, която е свързана с навлизане
изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне
пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато такава маневра
трябва едновременно да извършат водачите на две пътни превозни средства от
две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно
средство, което се намира в дясната пътна лента“: чл. 40, ал.1 от ЗДвП , а
именно: „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че
пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението“. Ал. 2 „По време на
движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури
лице, което да му сигнализира за опасности“, като по непредпазливост е
причинил смъртта на В. Г. В. от гр. Ябланица, Ловешка област, настъпила на
31.07.2021 г., поради което и на основание чл. 343, ал.1, б. „в“, във връзка с чл.
342, ал. 1, предл. 3-то, във връзка с чл. 54 от НК, го осъдил на две години
лишаване от свобода.
На основание чл. 66 от НК първноинстанционният съд отложил
изпълнението на така наложеното наказание от две години лишаване от
свобода, като определил изпитателен срок от три години.
На основание чл. 343г от НК първоинстанционният съд наложил на
подсъдимия Г. Л. Ч. и наказание по чл. 37, т. 7 от НК- лишаване от право да
управлява МПС за срок от три години.
С присъда първоинстанционният съд осъдил подсъдимия Г. Л. Ч. да
заплати по сметката на РУ на МВР - Ябланица сумата от 8686.50 лв. (осем
хиляди шестстотин осемдесет и шест лева и петдесет стотинки) лева разноски
от досъдебното производство за експертизи, както и по сметката на Окръжен
съд - Ловеч сумата от 1583.71 (хиляда петстотин осемдесет и три лева и
седемдесет и една стотинки) лева разноски за свидетели и вещи лица и сумата
от 10.00 (десет) лева за служебно издаване на 2 броя изпълнителни листи.
С въззивната жалба, подадена от адвокат К. С., в качеството му на
защитник на подсъдимия Г. Л. Ч., е направено искане Великотърновския
апелативен съд да отмени присъдата на Окръжен съд- гр.Ловеч на основание
чл.334 т.2 от НПК, като на основание чл.336 ал.1 т.4 от НПК да оправдае
подсъдимия Г. Л. Ч. по обвинението по чл. 343, ал.1, б. „в“, във връзка с чл.
342, ал. 1, предл. 3-то от НК и на основание чл.343, ал.1, б. „б“, във вр. чл.342,
ал.1, пр.3-то и чл.78а от НК да му наложи административно наказание в
предвидения от закона размер.
След изготвяне на мотивите на първоинстанционната присъда,
адвокат К. С., в качеството му на защитник на подсъдсимия Г. Л. Ч., е подал
писмено допълнение към въззивната му жалба, в което е изложил конкретни
съображения за неправилност на обжалваната присъда. Защитникът на
подсъдимия счита, че както в хода на досъдебното производство, така и по
време на проведеното съдебно следствие в първата инстанция е била изяснена
фактическата обстановка за станалото ПТП, поради което не прави искане за
разпит на свидетели и изслушване на автотехническа експертиза. Според
2
защитата на подсъдимия по съвсем различен начин изглеждат обстоятелствата
около смъртта на пострадалия, наличието на причинно-следствена връзка
между станалото ПТП и настъпилата смърт. Излага се, че още в хода на
досъдебното производство е бил създаден комплексен процесуален проблем с
несвоевременното извършване на аутопсия на пострадалия, както и с
назначаването на повторната петорна съдебно-медицинска експертиза без
всякаква аргументация от страна на държавното обвинение и в нарушение на
постановеното от апелативна прокуратура гр. Велико Търново за извършване
на допълнителна такава.
Защитникът на подсъдимия посочва, че в създалата се ситуация не
приема аргументацията на първоинстанционния съд за приоритетно приемане
на заключението на повторната експертиза и счита, че следва да се назначи
нова повторна експертиза, за да бъдат преодолени всички противоречия,
създадени още преди внасяне на делото в съда.
Излага се, че всички аргументи по отношение на обективната и
субективната страна, както и правната квалификация на деянието са въпроси
по същество, които следва да се изяснят в хода на самото съдебно заседание.
С подаденото допълнение към жалбата е направено искане да бъде
назначена повторна съдебномедицинска експертиза.
Повторено е искането Великотърновския апелативен съд да отмени
присъдата на Окръжен съд- гр.Ловеч на основание чл.334 т.2 от НПК, като на
основание чл.336 ал.1 т.4 от НПК да оправдае подсъдимия Г. Л. Ч. по
обвинението по чл. 343, ал.1, б. „в“, във връзка с чл. 342, ал. 1, предл. 3-то от
НК и на основание чл.343, ал.1, б. „б“, във вр. чл.342, ал.1, пр.3-то и чл.78а от
НК да му наложи административно наказание в предвидения от закона размер.
Въззивният съд намери искането на защитника на подсъдимия за
назначаване на повторна съдебномедицинска експертиза за основателно и
назначи повторна седморна комплексна съдебномедицинска експертиза,
заключението на която е прието след изслушване на вещите лица в съдебно
заседание.
В съдебно заседание във въззивната инстанция прокурорът от
Апелативна прокуратура- Велико Търново изразява мотивирано становище за
неоснователност на въззивната жалба на защитника на подсъдимия и моли
обжалвания съдебен акт да бъде потвърден.
Адвокат Е. Б., в качеството й на упълномощен повереник на частните
обвинители И. В. А. и К. В. К., също изразява мотивирано становище за
неоснователност на въззивната жалба на защитника на подсъдимия и моли
въззивния съд да потвърди изцяло присъдата на ОС-Ловеч.
Частните обвинители И. В. А. и К. В. К. са били редовно призовани,
но не са участвали в проведеното открито заседание във възизвната
инстанция, в което е даден ход на делото и е обявено за решаване.
Адвокат К. С., в качеството му на упълномощен защитник на
подсъдимия Г. Л. Ч., поддържа подадените от него въззивна жалба и
допълнение към жалбата, но след изслушването на вещите лица по
назначената повторна седморна комплексна съдебномедицинска експертиза и
приемането на заключението на същата, на съдебните прения посочва, че е
разговарял с неговия клиент и заявява, че приемат изцяло и фактическата
3
обстановка, и заключението на съдебномедицинската експертиза каквото е,
поради което считат, че в дадения случай действително фактическата
обстановка е такава, каквато е описана в първоинстанцонната присъда.
Защитникът на подсъдимия посочва, че единствено би могло да бъде
редуциран размера на наложеното наказание с оглед възрастта и
здравословното състояние на подсъдимия Ч.- от две години лишаване от
свобода на една година, или по преценка на съда. Що се касае до пряката
причинно-следствена връзка защитникът на подсъдимия заявява, че приемат,
че е доказана по категоричен начин и в тази светлина моли въззивния съд да
произнесе решението си. Посочва, че след повторната седморна комплексна
съдебномедицинска експертиза няма как да поддържат искането за прилагане
на друга правна квалификация на деянието и за приложение на чл.78а от НК.
Подсъдимият Г. Л. Ч. е бил редовно призован, но не е участвал в
проведеното открито заседание във възизвната инстанция, в което е даден ход
на делото и е обявено за решаване, като делото е разгледано в отсъствието му
при условията на чл.329 ал.2 вр. с чл.269 ал.3 т.3 от НПК.
Великотърновският апелативен съд, като съобрази изложеното в
жалбата на защитника на подсъдимия и допълнението към нея, доводите на
страните изложени в съдебно заседание, доказателствените материали по
делото, включително и тези събрани във въззивната инстанция и като на
основание чл.314 ал.1 от НПК служебно провери изцяло правилността на
обжалваната присъда, намира за установено следното:
Жалбата на защитника на подсъдимия Г. Л. Ч. е подадена от лице,
което притежава активна процесуална легитимация да обжалва
първоинстанционната присъда, по форма и съдържание отговаря на
изискванията на закона и е допустима.
Разгледана по същество, жалбата на защитника на подсъдимия е
неоснователна.
Съдебното следствие в първата инстанция е протекло по общия ред
на глава двадесета от НПК.
След анализ на доказателствените материали по делото, включително
и на тези, събрани във въззивната инстанция, Великотърновския съд намира за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Г. Л. Ч. живеел в гр. Ябланица, Ловешка област и е
пенсионер. Притежавал СУМПС за кат. „В“ от 1975 година. Като водач на
МПС е наказван по административен ред за нарушения по ЗДвП /т. 1, л.149 от
ДП/.
На 02.07.2021 год., подсъдимият Ч. паркирал собствения си л.а.
„Нисан“, модел „QASHQAI“ с рег. № Н 75****, пред дома си на **********, с
предната част в посока центъра на гр. Ябланица. Около 10 часа решил да
премести автомобила в гараж, който се намирал на успоредна на неговата
улица. За целта трябвало да извърши маневра „движение на заден ход“ на
пътното платно. В един момент, движейки се на заден ход, усетил удар отзад.
Спрял и изтеглил автомобила си напред, като го паркирал в дясната лента за
движение. Слязъл от автомобила и видял електрическа триколка и мъж,
паднал на земята - краката му били на пътното платно, а главата на тротоара.
Това бил пострадалият В. Г. В. на 73 години, от същия град. На мястото се
4
струпали хора и бил подаден сигнал на тел. 112. Пристигнали полиция и
лекарски екип. След прегледи в МБАЛ - Луковит, още същият ден В. бил
настанен за лечение в УМБАЛ „Д -р Г. Странски“ гр. Плевен. На 14.07.2021
год. бил изписан в недобро състояние, не можел да ходи, не говорел и се
хранел с течно-кашева храна. Можел да издава само звуци и си движел
ръцете. На 24.07.2021 год. сутринта състоянието му се влошило - получил
гърч, спрял да си движи ръцете и дишането му станало затруднено, поради
което отново постъпил в болницата в гр. Плевен. На 31.07.2021 год., около
01:30 часа В. В. починал.
По молба на близките му, В. В. бил погребан без аутопсия. Отново
по молба на близките на В. В., след консултация с повереника им, е била
поискана ексхумация на трупа. Назначената съдебномедицинска експертиза с
оглед смъртта на същия, била стопирана. С постановление на ОП - Ловеч било
указано да се извърши ексхумация на трупа на В. В.. На 09.09.2021 год.
ексхумацията била извършена.
Назначената по делото съдебномедицинска експертиза по писмени
данни и изследване на ексхумиран труп /т. 2, л. 43-л.55 от ДП/ установила, че
В., след като е пострадал при ПТП, е откаран в УМАЛ „Д-р Г. Странски“ гр.
Плевен, където му е била поставена диагноза: политравма, тежка черепно-
мозъчна травма, контузия на главата и тялото, фрактура на дясната ябълчна
кост, контузия на мозъка, счупване на ребра, контузия на десния бял дроб. Не
били установени счупвания на костите на черепа. Установено било счупване
на две ребра вдясно 8-мо и 9-то. При контролно сканиране бил
диагностициран кръвоизлив между твърдата и мека мозъчни обвивки вдясно
слепоочно, както и счупване на дясна ябълчна кост, кръвоизлив под меките
черепни обвивки /скалп/ вдясно. Описаните увреждания били последствия на
тъпи травми и според вида и локализацията били получени при падане на
пострадалият върху повърхността и удар на главата и тялото с десните им
части. На В. били причинени: закрита черепно-мозъчна травма, довела до
разстройство на здравето временно опасно за живота; фрактурата на ребрата,
довела до трайно затрудняване на движението на снагата и фрактура на
ябълчната кост, довела до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Черепно-мозъчната травма била от характера на т.н. „инерционни
травми“, в резултат на интензивен удар на главата върху широка повърхност.
Счупването на две ребра отдясно може да е резултат от удар върху твърд тъп
предмет с ограничена повърхност или притискане. Според данните за вида на
ПТП - контакт на триколката с лекия автомобил и падане на пострадалия
надясно, следва да се направи извод, че блъскането от л.а. е било с посока
отляво надясно спрямо тялото на пострадалия /спрямо триколката/. Тежестта
на травмата в случая произтича от удара на главата на пострадалия върху
пътната настилка. В. постъпил в Клиника по неврохирургия на УМБАЛ „Д-р
Г. Странски“ - Плевен на 02.07.2021 год. и бил изписан на 14.07.2021 година.
Втората хоспитализация била в Клиника по анестезиология и интензивно
лечение на същата болница, десетина дни по-късно - на 25.07.2021 година.
При постъпването му в КАИЛ била поставена диагноза: неинсулинозависим
захарен диабет с множествени усложнения, остра дихателна недостатъчност с
водеща диагноза хипергликемична кома. Пациентът бил със сериозни
придружаващи заболявания: артериална хипертония, хронична сърдечна
5
болест, исхемична болест на сърцето, хронична бъбречна недостатъчност с
водеща диагноза захарен диабет тип 2 /от повече от 15 години/. Пациентът
постъпил в тежко общо състояние, неконтактен. Лабораторните изследвания
показвали екстремни нива на кръвна захар и тежка дихателна недостатъчност.
В следващите дни състоянието на пациента се задълбочило със срив на
хемодинамиката и дихателната недостатъчност и в 01:35 часа на 31.07.2021
год. настъпила смъртта му. При тези данни смъртта на В. била резултат на
полиорганна недостатъчност, с дихателна и сърдечна недостатъчност, пусков
механизъм на което е диабетната кома. Закритата черепно-мозъчна травма
вероятно имала отношение към настъпилото влошаване на състоянието на
пострадалия, както и възможността на неговия организъм да го преодолее, но
не можело да се посочи пряка причинна връзка между нея и екстремното
повишаване на нивата на кръвната захар. Влахов бил с утежнена катамнеза -
дългогодишен диабет с усложнения, бъбречна недостатъчност, хипертония,
исхемична сърдечна болест, което също имало значение за неблагоприятния
изход. При извършената ексхумация не се установило наличие на вторични
кръвоизливи в главния мозък и черепно-мозъчната травма следвало да се
изключи като пряка причина за смъртта. Диагностиката и терапията
започнали веднага след като е потърсена медицинска помощ. Тя е била в
пълен обем, съответна на състоянието на пациента и неговите заболявания.
Първоинстанцонният съд правилно, с оглед компетентността на
вещите лица - съдебни медици, е ценил цитираното заключение само досежно
извършената ексхумация на пострадалия В. и данните добити от нея.
Назначена била комплексна съдебномедицинска експертиза /т. 2,
л.137-174 от ДП/, чиято цел е била да даде отговор в каква степен е тази
вероятност, закритата черепно-мозъчна травма да е имала отношение към
настъпилото влошаване на състоянието на пострадалия, както и възможността
на неговия организъм да го преодолее. Изготвеното заключение на вещите
лица е аналогично на това на предишната СМЕ по отношение на вида,
характера и начина на причиняване на установените телесни увреждания,
получени от пострадалия В. вследствие на ПТП. Според тях също лечението
на В. е било в пълен обем, целящо овладяване на състоянието му и
предотвратяване на евентуални усложнения. Не са били установени пропуски
при проведеното лечение. На базата на материалите по ДП и обективно
установените отклонения в здравословното състояние в най-голяма степен,
според вещите лица можело да се приеме, че непосредствената причина за
настъпилата смърт е остър циркулаторен срив, вследствие на
хипергликемична кома. Състоянието се е развило на фона на тежка черепно-
мозъчна травма във фаза на обратно развитие и при съпътсващите хронични
заболявания с увреждания на сърдечно-съдовата система, дихателната и
отделителната. Диабетната кома е довела до задълбочаване на хроничните
заболявания с развитие на полиорганна недостатъчност. Според експертното
заключение от предоставената медицинска документация не се установили
данни за предходни критични усложнения в общото здравословно състояние,
произхождащи от захарния диабет и налагащи болнично лечение в спешен
порядък. Несъмнено черепно-мозъчната травма е довела до значително
влошаване в общото състояние на пострадалия. В този смисъл може да се
приеме, че е налице непряка причинно-следствена връзка между получените
6
травми при ПТП и смъртта на В., настъпила в ранния посттравматичен период
след получаването на тежката черепно-мозъчна травма. Същата имала
значение за влошаване на общото му състояние, съответно имала отношение и
към декомпенсацията на захарния диабет по различни механизми.
С оглед установяване по безспорен начин на наличието и характера
на причинно-следствена връзка между получените травми при ПТП и смъртта
на В., е била назначена повторна петорна съдебномедицинска експертиза /т. 3,
л. 23-57 от ДП/ с участието на специалисти - двама съдебни лекари,
неврохирург, кардиолог и е.. Те са приели, че установените травматични
увреждания на В. са били получени в резултат на действието на твърди тъпи
предмети, като някой от тях можело да бъдат от превозното средство, а други
след падането на пострадалия върху терена и притискането с триколката. След
удара В. е паднал върху терена, като от директния удар получил счупването на
ябълчната кост и черепната основа, субдуралния кръвоизлив в дясно,
подкожния хематом в дясното слепоочие, счупването на ребрата в дясно и
контузия на десния бял дроб. По индиректен механизъм били получени
контузиите огнища на мозъка. Уврежданията в областта на гръдния кош и
корема са дължали на удари с или върху твърди предмети и притискане между
такива и добре отговаряли да са получени при придаване на инерция на тялото
след сблъсъка между двете превозни средства и падането му върху терена.
Установените увреждания били локализирани в областта на главата, гърдите и
корема, предимно в дясната страна на описаните анатомични области. Според
вещите лица при наличните данни може да се приеме, че основната водеща
причина за смъртта на В. е тежката съчетана черепно-мозъчна-гръдно-
коремна травма на фона на хроничните заболявания и настъпилите
усложнения, включително довели и до диабетната кома. Коматозното
състояние след проведеното лечение при повторното постъпване в лечебното
заведение било коригирано и преодоляно като непосредствената причина за
настъпване на смъртта. Експертизата приема, че между получените при ПТП
травматични увреждания с последвалите развили се усложнения и
настъпилата смърт на В. В. има пряка и непрекъсната причинно-следствена
връзка. В конкретния случай при наличието на сериозни хронични
заболявания, засягащи сърдечно-съдовата, отделителната и ендокринната
системи, същите в значителна степен са намалили адаптивните и
възстановителните възможности на пострадалия, след прекараната тежка
съчетана травма, на база на която са настъпилите усложнения, включително и
хипергликемичната кома. При лечението на В. били извършени всички
необходими образни и лабораторни изследвания. Осъществени били
необходимите консултации. Приложено било консервативно лечение,
съответстващо на диагностираните травми, довело да изваждане на
пострадалия от коматозното състояние и преодоляване на симптоматиката
свързана с черепно-мозъчната и гръдна травми. Независимо от проведеното
лечение, състоянието на пациента продължило да се влошава и на 5-я ден от
хоспитализирането му настъпил летален изход с картината на сърдечно-съдова
и дихателна недостатъчност. Според вещите лица може да се приеме, че
лечението е било правилно проведено, както при първоначалния прием така и
след настъпилите усложнения. Вещите лица са заключили, че
непосредствената причина, довела до настъпването на смъртта на В., е могло
да бъде установена само при извършване на съдебномедицинска аутопсия,
7
каквато не е извършена своевременно. Извършените на последващ етап
ексхумация и допълнително изследване не са били достатъчно информативни
за прецизиране непосредствената причина за смъртта поради напредналото
трупно разложение на вътрешните органи.
В хода на досъдебното производство е била назначена и съдебно -
автотехническа експертиза /т. 2, л. 5-20 от ДП/, която да даде отговор на
поставени въпроси, свързани с изясняване механизма на настъпилото ПТП,
скоростта и мястото на ПТП. Според заключението на експертите,
произшествието настъпило в гр. Ябланица, Ловешка област на 02.07.2021 год.,
около 09:50 часа на ул. „Ген. Гурко“ в близост до дом № 31. Подсъдимият Ч.
при управление на заден ход на МПС „Нисан“, модел „Кашкай“ навлязъл в
насрещната лента за движение и ударил ел. триколка, управлявана от В. В.,
вследствие на което на същия били причинени телесни увреждания.
Произшествието настъпило в сухо време, светлата част на денонощието при
добра видимост. Участъкът бил прав с добро асфалтово покритие без
неравности. Пътното платно двупосочно с маркировка - непрекъсната линия.
Движение в населено място при максимална скорост 50 км/ч /МПС кат. В/. От
техническа гледна точка, условията за движение към момента и мястото на
ПТП били добри и нямат пряка връзка с настъпването на ПТП. Мястото на
удара е в лявата половина на платното за движение по посока на огледа -
лентата определена за движение към центъра на гр. Ябланица, на където се е
движела триколката. „Нисанът“ се движел ускорително от мястото си на
потегляне до удара от 0 до 14,4км/ч. Скоростта на триколката при удара е била
20 км/ч. В ДП няма данни за драстична промяна на скоростите на участниците
непосредствено преди ПТП. Опасната зона за спиране на водача на л.а.
„Нисан“ била 6,6 метра, а на водача на триколката 10 метра.
Ударът е между дясната част на задната броня на „Нисана“ и ляв
заден калник на триколката. Причината за ПТП е навлизане на л.а. „Нисан“ в
лентата за движение към центъра на гр. Ябланица, въпреки че тя е била заета.
Счупванията и надиранията по двете МПС били в резултат на удара между
тях. Няма данни за причина от техническо естество, довела до настъпването
на ПТП. След навлизане на л.а. „Нисан“ в лентата за насрещно движение, до
мястото на удара, същият изминал около 3 метра. Предвид изчислената
скорост, това разстояние е било изминато за по-малко от 1 секунда. В този
момент ел. триколка е била на около 4 метра до мястото на удара. От това се
налага извода, че ПТП не е било предотвратимо чрез спиране, след навлизане
на л.а. „Нисан“ в лентата за центъра на гр. Ябланица. Това важи и за двамата
участници. Единственият начин за предотвратяване на ПТП от техническа
гледна точка, е изчакване лентата да се освободи и тогава да бъде извършена
маневрата от страна на подсъдимия Ч.. Предвид правия участък, ясното време
и взаимното разположение на ППС /триколката е била зад и вдясно на
„Нисан“-а/, водачът на „Нисан“-а е имал възможност да види ел. триколка при
потеглянето си, а и след това.
Първоинстанционният съд правилно приел посоченото заключение
по САТЕ за обосновано, безпристрастно и компетентно изготвено,
съобразяващо се с всички събрани по делото доказателства.
Съгласно заключението на назначената и извършена във въззивната
инстанция повторна седморна комплексна съдебномедицинска експертиза /в
8
писменото заключение на вещите лица неточно е посочено, че експертизата е
допълнителна/, в резултат на настъпилото пътно-транспортно произшествие
В. Г. В. е получил множество травматични увреждания в различи анатомични
области, влизащи в комплекса на съчетана травма - черепно-мозъчна, травма
на лицевите кости и гръдно-коремна травма.
Черепно-мозъчната и лицева травма, отразена подробно с всичките
си елементи в представената на вниманието на експертизата медицинска
документация, се състои от:
- Тежка контузия на мозъка с контузионни травматични огнища
двустранно слепоочно-базално и вдясно челно;
- Травматичен субарахноидален кръвоизлив с наличие на кръв в
мозъчните стомахчета;
- Травматичен остър субдурален хематом вдясно;
- Субгалеален хематом;
- Подкожен хематом в дясна слепоочна област на главата;
- Счупване на дясната ябълчна кост.
Описаните травматични увреждания на главата са резултат от
директен удар в областта на дясна лицева половина и дясна част на главата.
При този удар е получено директно счупване на дясната ябълчна кост. При
падането на терена от получения удар в главата при удар и по инерционен
механизъм (при рязка промяна в ускорението, по-точно рязък стоп след
придадено значително такова) са получени контузиите на мозъка в двете
слепоочно-базални области. Контузията на мозъка в дясна челна област на
главата може да бъде получена от директно травматично въздействие в дясна
челна област на главата, а останалите контузии са индиректни, в области на
контра ку. Регистрираната клинично и съответно отразена тежка черепно-
мозъчна травма е протекла с нарушение на съзнанието, по свидетелски
показания и с проява на гърчова симптоматика веднага след падането на
пострадалия на терена и притискане от електрическото превозно средство.
Към момента на хоспитализацията в УМБАЛ Г. Странски гр. Плевен
пострадалият е с нарушено съзнание - 7т. по Глазгоу кома скалата /от 15т.
максимално/.
Обобщено, травмите влизащи в комплекса на черепно-мозъчната
травма, се дължат на удара на главата върху терена след първоначалния
контакт между лекия автомобил и електрическата триколка, при който е
придадена кинетична енергия, както на главата, така и на тялото на
пострадалия.
Гръдната травма включва следните травматични увреждания:
- Счупване с разместване на 8-мо и 9-то ребра вдясно с контузия и
последващо възпаление на десния бял дроб /пулмонит/;
- Масивен подкожен емфизем (въздушна колекция в меките
подкожни тъкани) двустранно аксиларно (в областта на подмишницата) и
шийно;
- Пневмомедиастинум /навлизане на въздух в медиастинума/.- При
извършено контролно образно изследване /скенер на гръден кош при
повторната хоспитализация в УМБАЛ Г. Странски гр. Плевен/ е установено и
9
счупване на 7-мо ребро в дясно.
Тези травматични увреждания са резултат от травматични
въздействия в дясна гръдна половина резултат от удар и притискане между
управляваното от пострадалаия пътно превозно средство и падането на терена
след първоначалния инициален удар. Те са с водещо директен механизъм на
получаване.
Травмата на корема се изразява в контузия на черния дроб,
установена при контролните изследвания /скенер на корема/. Коремната
травма е получена в момента и при същото възействие, както гръдната травма.
Конкретизиране на силата, с която са получени травмите в метричен
израз, е невъзможно от съдебномедицинска и медицинска гледна точка. За
всички травматични увреждания може да се посочи, че силата е била
достатъчна за преодоляване на устойчивостта на съответните увредени тъкани
и органи (вкл. кости), което изисква значителна сила и висока кинетична
енергия на въздействието, което е отразено и в получаването и наличието на
обективно регистрирани противоударни индиретни увреждания, за които вече
е обяснено по-горе, че се получават при значително ускорение (инерционни) и
при рязката му промяна, вкл. сто в момент на падане и удари в терена.
Настоящата експертиза счита, че няма обективно основание да се дискутира
мозъчната атрофия като фактор, довел до по-голяма тежест на контузиите,
както е отразено при втората по хронология съдебномедицинска експертиза
(„Мозъчната атрофия при пострадалия е допринесла за увеличаване
движенията на мозъка в черепа поради намаляване обема на мозъчното
вещество'").
Непосредствената причина за смъртта на В. В. е настъпилата
полиорганна недостатъчност и циркулаторен срив, предшествани от
хиперосмоларна некетогенна кома и свързана с нея остра бъбречна
недостатъчност. На база всички данни по ДП става ясно, че преди инцидента
няма данни за настъпвали остри нарушения и недобре овладян диабет втори
тип. не са регистрирани в медицинската документация предходни такива
„епизоди". Освен това, при и след изписването Ванко не е бил възстановен от
травмата, като е била налична остатъчна симптоматика, вкл. по отношение на
общото му състояние и централна нервна система. Това става предпоставка за
декомпенсацията на захарния диабет. Поради тези факти, настоящата
експертиза счита, че развилите се метаболитни тежки нарушения са в пряка
причинно-следствена връзка с тежките травми получени при процесното ПТП,
с водещо значение на черепмномозъчната травма, тоест и смъртта, с известен
период на „отлагане", е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата
тежка съчетана травма. Именно получените при процесното ПТП травми са
дали начало на веригата от събития, довели до смъртта.
От първата епикриза е видно, че захартният диабет преди и по време
на инцидента е сравнително задоволително компенсиран, без данни за остри
усложнения и след корекция на антидиабетната терапия, пациентът е изписан
с добър гликемичен контрол. Десет дни по-късно, пациентът е приет с
хиперосмоларна некетогенна кома, влошена бъбречна функция и полиорганна
недостатъчност, довела да летален изход.
Хиперосмоларната некетогенна кома е остро усложнение на захарен
10
диабет, провокирана най-често от инфекции, сърдечно-съдови инциденти,
тежки травми, изгаряния, дехидратация и др и с висока честота на леталитет.
При пациента В. В. причина за декомпенсацията на диабета е тежката
съчетана черепно-мозъчна, гръдно-коремна травма. След дехоспитализацията
пациентът е бил имобилизиран. невъзстановен от травмата, с персистиращо
тежко общо състояние, трудно контактен, не е ясно дали е приемал
антидиабетната си терапия както и по отношение на диетичен режим и прием
на течности . Това е довело до влошаване на метаболитния контрол,
влошаване на бъбречната функция с остра бъбречна недостатъчност, и
развитие на хиперосмоларната некотогенна кома. Предвид това, причината за
смъртта е в пряка връзка с тежката съчетана черепно-мозъчна и гръдно-
коремна травма
След получаването на травмите при процесното ПТП В. е получил
навременна, в пълен обем и адекватна високоспециализирана медицинска
помощ. Въпреки нея. състоянието му е било предпоставка за непълно
възстановяване с развитие на усложнения и рязко влошаване по отношение на
съществувалото допреди това болестно състояние, което е било задоволително
компенсирано - захарен диабет втори тип. Въпреки навременната, адекватна и
в пълен обем медицинска помощ, смъртта е настъпила, което означава, че тя е
била практически неминуема. Медицинската помощ е довела до отлагане на
настъпването на фаталния изход, но не е било възможно да се предотвратят
развилите се усложнения.
Пациентът В. В. е лекуван навременно и адекватно, по всички
правила на добрата клинична практика. Тежестта и характерът на травмата са
довели до влошаване на предхождащи хронични заболявания /захарен диабет
и ХБЗ/, което е довело неминуемо до летален изход.
Експертното заключение по назначената и извършена във въззивната
инстанция повторна седморна комплексна съдебномедицинска експертиза е
изключително добре обосновано и вещите лица, които са извършили
експертизата са доказани специалисти с голям професионален опит, поради
което въззивният съд кредитира изцяло това експертно заключение, което не
се оспорва и от страните, включително от защитата на подсъдимия. Това
експертно заключение потвърждава правилността на изводите на вещите лица,
извършили повторната петорна съдебномедицинска експертиза в досъдебното
производство, заключението на която първоинстанционният съд е кредитирал,
за да приеме, че в конкретният случай е налице пряка причинно-следствена
връзка между смъртта на пострадалия В. Г. В. и получената от него при
процесното ПТП съчетана тежка черепно-мозъчна и гръдно-коремна травма.
Гореизложените фактически положения правилно са приети за
установени и от първоинстанционния съд в мотивите на присъдата му. Тези
фактически положения се установяват по несъмнен начин от показанията на
свидетелите К. В. К., И. В. А., Б. Б.а Б. - П., П. Б. П., П. С. Р., Р. В. П. и С. К.
П., А. К. М., от събраните и приобщени писменни доказателства и от
заключенията на извършените по делото експертизи: съдебномедицинската
експертиза по писмени данни и изследване на ексхумиран труп, комплексната
съдебномедицинска експертиза, повторната петорна съдебномедицинска
експертиза, съдебномедицинската експертиза по отношение здравословното
състояние на свидетелката А. К. М., автотехническата експертиза и
11
повторната седморна комплексна съдебномедицинска експертиза- назначена и
извършена във въззивната инстанция.
При тези установени фактически положения първоинстанционният
съд правилно приел за установено от правна страна, че с деянието си
подсъдимият Г. Л. Ч., е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл.343, ал.1, б. „в“, във връзка с чл.342, ал.1, предл. 3-то
от НК, тъй като на 02.07.2021 год., около 09:50 часа в гр. Ябланица, Ловешка
област на ********** при управление на моторно превозно средство л.а.
„Нисан“, модел „QASHQAI” /Кашкай/ с peг. № Н 75****, негова собственост,
е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 25, ал.1 ЗДВП
/Доп. ДВ бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г. / „Водач на пътно превозно
средство, който ще предприема каквато и да е маневра, като например да
заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните
превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво
по платното на движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да
завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност
за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него и да извърши маневрата, като се съобрази с тяхното
положение, посока и скорост на движение“: ал. 2 „ При извършване на
маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна
лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се
движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да извършат
водачите на две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с
предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната
пътна лента“: чл. 40, ал.1 от ЗДвП , а именно: „Преди да започне движение
назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е
свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите
участници в движението“; и ал. 2 : „По време на движението си назад водачът
е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато
това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности“, като по непредпазливост е причинил смъртта на В. Г. В. от гр.
Ябланица, Ловешка област, настъпила на 31.07.2021 година.
От обективна страна деянието е извършено чрез действие, като на
посочената дата, при управление на лек автомобил Нисан“, модел
„QASHQAI” /Кашкай/ с peг. № Н 75****, подсъдимият е нарушил
разпоредбите на чл.25, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, както и на чл.40, ал.1 и ал.2 от
ЗДвП. В конкретния случай преди да започне маневрата „движение на заден
ход“ на пътното платно, подсъдимият не се е убедил, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, на
следваща място при извършване на маневра, която е свързана с навлизане
изцяло или частично в съседна пътна лента, подсъдимият не е пропуснал
пътните превозни средства, които се движат по нея. Преди да започне
движение назад, Ч. не се е убедил, че пътят зад превозното средство е
свободен и, че няма да създаде опасност или затруднения за останалите
участници в движението, също така по време на движението си назад не е
наблюдавал пътя зад превозното средство непрекъснато, а когато това е
невъзможно, не е осигурил лице, което да му сигнализира за опасности.
12
Вследствие допуснатите нарушения е била причинена смъртта на пострадалия
В. Г. В., която е настъпила на 31.07.2021 година.
От субективна страна първоинстанционният съд правилно е приел,
че подсъдимият е действал виновно, при непредпазлива форма на вината във
вид на небрежност по смисъла на чл.11, ал.3, пр.1 от НК, тъй като макар и да
не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди.
Предвид гореизложеното, с присъдата първоинстанционният съд
правилно признал подсъдимия Г. Л. Ч. за виновен за извършеното от него
престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“, във връзка с чл.342, ал.1, предл. 3-то от
НК.
Във въззивната инстанция, след приемането на заключението на
вещите лица по назначената от въззивния съд повторна седморна комплексна
съдебномедицинска експертиза, защитата на подсъдимия не поддържа
заявените с въззивната жалба и допълнението към нея оплаквания за
необоснованост на присъдата и неправилно приложение на закона, както и
искането за преквалифициране на деянието в по-леко наказуемо престъпление
и за приложение на чл.78а от НК. Според заявеното от защитника на
подсъдимия Ч. на съдебните прения във въззивната инстанция, единствено би
могло да бъде редуциран размера на наложеното наказание, с оглед възрастта
и здравословното състояние на подсъдимия Ч.- от две години лишаване от
свобода, на една година или по преценка на съда.
За извършеното от подсъдимия Г. Л. Ч. престъпление по чл.343, ал.1,
б. „в“, във връзка с чл.342, ал.1, предл. 3-от от НК, законът, който е действал
по време на извършване на престъплението и следва да се приложи на
основание чл.2 ал.1 и ал.2 от НК, тъй като е по-благоприятен от последвалия
закон след изменението на чл.343 ал.1 б. „в“ от НК с ДВ бр.67/2023год., е
предвиждал наказание лишаване от свобода от две до осем години, като
разпоредбата чл.343г от НК предвижда налагането и на задължително
кумулативно наказание лишаване от право по чл.37 ал.1 т. 7 от НК и
факултативно кумулативно наказание лишаване от право по чл.37 ал.1 т. 6 от
НК.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Г. Л. Ч.
първоинстанционният съд правилно отчел като отегчаващо отговорността
обстоятелство административните наказания наложени на подсъдимия за
нарушения на ЗДвП (справка за нарушител/водач - т.1 , л.149 - 150 от ДП), а
като смекчаващи обстоятелства отчел чистото съдебно минало на подсъдимия,
добрите му характеристични данни и доброто му процесуално поведение.
Според настоящия състав е налице още едно отегчаващо
отговорността обстоятелство, което не е отчетено от първоинстанционния съд,
а именно това, че подсъдимият е извършил престъплението, като е нарушил
повече от едно правило за движение по ЗДвП. От друга страна, към
отчетените от първоинстанционния съд смекчаващи отговорността
обстоятелства следва да се добавят и голямата възраст на подсъдимия и
влошеното му здравословно състояние, които също не са отчетени като такива
от първоинстанционния съд.
Въпреки допълнително отчетените от въззивния съд едно отегчаващо
13
и две смекчаващи отговорността обстоятелства, първоинстанционният съд
правилно определил наказанието на подсъдимия Ч. при условията на чл.54 от
НК, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като му
наложи наказание две години лишаване от свобода, който е минималния
предвиден в закона размер на наказанието лишаване от свобода за
извършеното от подсъдимия престъпление, към датата на извършването му.
В конкретният случай не са налице многобройни или изключителни
смекчаващи обстоятелства, а освен това, предвид наличието и на две
отегчаващи отговорността обстоятелства, най-лекото предвидено в закона
наказание не е несъразмерно тежко, поради което липсват законовите
предпоставки за приложение на чл.55 от НК.
Предвид горното не може да бъде удовлетворено искането на
защитника на подсъдимия за намаляване размера на наложеното наказание
две години лишаване от свобода.
Правилно първоинстанционният съд приел, че са налице всички
законови предпоставки на чл.66 ал.1 от НК и на това основание отложил
изпълнението на наложеното на подсъдимия Ч. наказание две години
лишаване, като определил изпитателен срок от три години, който е
минималния възможен според закона размер на изпитателния срок.
Правилно първинстанонният съд на основание чл.343 г във вр. с
чл.37, т.7 от НК наложил на подсъдимия Ч. и наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от три години.
Настоящият състав на въззивния съд се солидаризира изцяло с
мнението на първоинстанционния съд, че така наложените наказания са
справедливи, изцяло съответстват на обществената опасност на деянието и на
дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, и чрез
тях успешно ще бъдат постигнати целите на наказанието визирани в чл.36 от
НК, както по отношение на специалната, така и на генералната превенция.
Присъдата на първоинстнанционния съд е правилна и в частта за
разноските.
При извършената проверка на първинстанционната присъда по
жалбата на защитника на подсъдимия и служебно, въззивният съд не намери
основания за изменение или за отмяна на присъдата, поради което същата
следва да се потвърди.
Предвид изхода на делото във въззивната инстанция, на основание
чл.189 ал.3 от НПК, подсъдимият Г. Л. Ч. следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Апелативен съд-гр.Велико
Търново, направените във въззивната инстанция разноски за вещи лица, които
са в общ размер на 8879,26 лв. (осем хиляди осемстотин седемдесет и девет
лева и двадесет и шест стотинки).
Мотивиран така и на основание 334 т.6 вр. с чл.338 от НПК,
Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 17 от 05.10.2023год. постановена по
14
НОХД № 31/2023год., по описа на Окръжен съд гр. Ловеч.
ОСЪЖДА, на основание чл.189 ал.3 от НПК, подсъдимия Г. Л. Ч. да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Апелативен съд-
гр.Велико Търново, сумата от 8879,26 лв. (осем хиляди осемстотин
седемдесет и девет лева и двадесет и шест стотинки), представляващи
направени разноски за вещи лица във въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред Върховен
касационен съд в 15-дневен срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15