Решение по дело №594/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба, подадена от М. Г. Т., [ЕГН], съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Генерал Гурко“ №9, ет.4, чрез процесуален представител – адвокат К. Т., против заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-3388-000067/18.03.2025г., издадена от Р. П. – полицейски инспектор към ОДМВР – Бургас, П. Р. управление-Бургас, с която на основание чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП, на М. Т. е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията“ на МПС „Субару Легаци 2.5 Аутбек“ с рег. №А7633НН, за срок от 6 месеца, считано от 17.03.2025г.

Жалбоподателката иска отмяна на заповедта, тъй като при издаването и са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, неспазване на установената форма, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Твърди, че практически непознато за нея лице (Д. П. С.) противоправно е отнело владението на паркирания й личен автомобил и без нейно знание, и съгласие го е привело в движение. Счита, че не следва да понесе неблагоприятните последици от неправомерните действия на трето лице спрямо нейното имущество, тъй като нито е знаела, нито е била способна да осъществи надлежен контрол над него. Наред с това счита, че в разпоредителната част на заповедта липсва индивидуализация на МПС, по отношение на което е приложена процесната ПАМ. Според жалбоподателката мярката е несъответстваща на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателката се явява лично. Поддържа жалбата по изложените в нея, съображения. По същество иска автомобилът да й се върне, тъй като била единствената потърпевша от незаконосъобразното му отнемане. По делото е представен списък на разноските на жалбоподателката (л.49), към който е приложен договор за правна защита и съдействие (л.48).

Ответникът – Р. П., полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, П. Р. управление Бургас, не се явява и не изпраща представител. В постъпило по делото писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и недоказана (л.22). Прави възражение за прекомерност на евентуално претендирано от жалбоподателката адвокатско възнаграждение.

Жалбата е процесуално допустима.

Подадена е от лице с доказан правен интерес от оспорване - адресат на акта, в предвидения от закона срок.

І.ФАКТИТЕ:

На 17.03.2025г., К. К. - полицай при П. Р. управление-Бургас при ОДМВР Бургас, в присъствието на свидетелите И. П. и И. К., съставил АУАН cep.GA №3283980/17.03.2025 г. (л.37).

Според този документ Д. А. С., [ЕГН], около 11:55ч., в гр. Бургас, ж.к. „Зорница“, с посока на движение от кръстовището, образувано от бул. „Никола Петков“ и ул. „Ат. езеро“ с посока на движение бул. „Димитър Димов“, при движение в дясна лента с положена указателна маркировка, указваща посоката на движение само на дясно, управлявал лек автомобил марка „Субару“, модел „Легаци“ с рег.№А7633НН, собственост на М. Т., [ЕГН], като продължава движението си направо към бул. „Д. Димов“, с което не съобразил поведението си с пътната маркировка. При извършената проверка водачът С. не представил задължителното оборудване на МПС – светлоотразителна жилетка, аптечка и светлоотразителен триъгълник.

Така установените деяния били квалифицирани като нарушения нормите на чл.6, т.1, чл.139, ал.2, т.1, чл.139, ал.2, т.2 и чл.139, ал.2, т.4 от ЗДвП.

За нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП (несъобразяване на поведението си с пътната маркировка) на С. бил съставен фиш cep.№GT №15028962/17.03.2025г. (л.38).

С протокол за доброволно предаване от 17.03.2025г. Д. С. доброволно предал свидетелството си за управление на МПС с №*********, обявено за изземване от 13.02.2025г. (л.39)

На същата дата полицейският орган съставил и АУАН, cepия GA №3283981/17.03.2025 г. (л.25).

Според този документ Д. П. С., [ЕГН], с адрес в гр. Перник, ул. „Перущица“ №6, в 12:55ч., в гр. Бургас, ж.к. „Зорница“, пред ОУ „Г. Бенковски“, с посока на движение от бл.75 към бл.62, управлявал лек автомобил марка „Субару“, модел „Легаци“ с рег.№А7633НН, собственост на М. Т., [ЕГН], като при извършената проверка било установено, че водачът Д. С. никога не е притежавал СУМПС.

Деянието било квалифицирано като нарушение на чл.150 от ЗДвП – „управлява МПС, без да е правоспособен водач“.

С цитирания акт били иззети регистрационните табели на автомобила и свидетелството за регистрация на същия.

Полицейският орган съставил на нарушителя и втори акт за установяване на административно нарушение – cepия GA №3283982/17.03.2025г. (л.28).

Според този акт, на 17.03.2025г., 12:55ч., в гр. Бургас, ж.к. „Зорница“, пред ОУ „Г. Бенковски“ с посока от бл.75 към бл.62, Д. С. управлявал лек автомобил марка „Субару“, модел „Легаци“ с рег.№А7633НН, собственост на М. Т., като в 13:03ч. водачът бил изпробван за употреба на алкохол с „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен №ARBB 0076, който отчел 4.33 промила алкохол в издишания в апарата въздух от водача. В 14:00ч. на водача бил връчен талон за медицинско изследване с №261153 (л.30) и били връчени 7 бр. холограмни стикери.

В АУАН било посочено, че пред медицинско лице С. отказал да даде кръв за химичен анализ. Този факт е удостоверен с представения протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (л.31-33).

Посоченото деяние било квалифицирано като нарушение на чл.5, ал.3, т.1 – водачът управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвна си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред.

По повод случая, на 18.03.2025г. било снето сведение от водача на процесния автомобил - Д. С. (л.26).

От изложението на сведението се установява, че на процесната дата С. се е возил в кола с марка „Субару“, управлявана от неговия приятел Д. С., като Д. С. се е возил на предна дясна седалка, а на задната седалка стоял лице с малко име Г.. Докато се движили с автомобила по улица в ж.к. „Зорница“, гр. Бургас, около 12:30ч. били спрени за проверка от полицейски патрулен автомобил. Полицаите поискали от водача С. личните документи и тези на автомобила, като С. видял как полицаите задържат СУМПС на С. и не видял дали то му било върнато след това. След приключване на проверката полицаите тръгнали с патрулната кола в тяхната посока на движение. Т. С. седнал на дясната седалка на колата и казал на С. да премести колата му, защото пречи на движението. С. знаел, че С. никога не е притежавал СУМПС, но въпреки това последният се качил на шофьорското място и привел автомобила в движение на разстояние около 5 метра. В това време полицейският автомобил се върнал и спрял пред колата, тествали С. за употреба на алкохол и наркотични вещества, като пробата за алкохол била положителна и отчела 4.33 промила.

На 18.03.2025г. полицейските органи представили на началника на Пето РУ – Бургас докладна записка с рег.№3388р-7449/2025г. (л.27).

Според изложеното в нея, около 12:50ч. при придвижване към Пето РУ – Бургас в ж.к. „Зорница“, полицаите забелязали лек автомобил с марка „Субару“, модел „Легаци“, с рег.№А7633НН, който се движел несигурно по платното за движение. След подадения сигнал за спиране на автомобила, водачът спрял рязко и направил опит да слезе от МПС, като в този момент автомобилът потеглил назад и се опрял в бордюра. Тогава полицаите установили, че водач на МПС е Д. С., който при проверката бил във видимо нетрезво състояние и силно миришел на алкохол. В автомобила имало още двама пътници – Д. С. и Г. Г.. Водачът бил изпробван за употреба на алкохол, като освен това било установено, че същият е неправоспособен и никога не е притежавал СУМПС. Поради наличието на положителна проба за алкохол от 4.33 промила С. бил задържан за срок до 24 часа със заповед за задържане по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, във вр. с чл.343б, ал.1 от НК.

На 18.03.2025г., на основание чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, въз основа на фактите, установени с АУАН, била издадена оспорената заповед №25-3388-000067, като принудителната мярка „прекратяване на регистрацията на автомобила“ била наложена на М. Т. в качеството й на собственик на моторното превозно средство, което е било управлявано от неправоспособен водач – Д. П. С. (л.23).

С административната преписка по делото са представени и приети като доказателства: справка нарушител/водач на Д. П. С. (л.34-35); справка нарушител/водач на Д. А. С. (л.40-42); докладна записка рег.№3388р-7381 от 18.05.2025г. (л.36); мотивирана резолюция №25-3388-М000021/18.03.2025г. (л.29).

В хода на съдебното производство, в качеството на свидетели, са разпитани лицата Д. А. С. и Г. И. Г..

Свидетелят С. заявява, че на процесната дата автомобилът е бил спрян за проверка от автопатрул, като след приключване на проверката лицето Д. С., без да пита никого, без знание и съгласие на свидетеля, влязъл в автомобила и запалил двигателя. Изминал няколко метра и бил спрян от същия автопатрул. С. уточнява, че на 17.03.2025г. е управлявал автомобила, собственост на жалбоподателката и не е разговарял с лицето Д. С., нито му е разрешавал да влиза и да управлява автомобила. Когато е влязъл в колата, С. му казал да спре и да излезе, но С. не реагирал и не проявил адекватно поведение. Свидетелят сочи, че преди това, докато той самият е управлявал автомобилът, пътьом на задната седалка качил лице на име Г., като с него пътувал въпросният Д.. С. познавал Д. от по-рано, тъй като му бил адвокат по частно наказателно дело в Районен съд – Бургас, касаещо кумулация на наказания. След като приключила проверката, С. казал на С. да излезе и последният е излязъл, като С. продължил разговора си с Г. вътре в колата. Д. не е участвал в разговора, а е бил на около 20 метра. Първоначално автомобилът е бил спрян заради неспазване на маркировката от страна на С.. След проверката свидетелят преценил, че не иска повече да шофира и предал свидетелството си за управление на полицейските органи, защото те му връчили влязло в сила наказателно постановление. След като е останал без СУМПС, С. разговарял с Георги, който му казал, че е правоспособен водач. В случая не ставало въпрос за правоуправление, а просто за физическо преместване на автомобила на по-удобно място, а не на самата улица, където се е намирал. Георги казал на С., че ще извика негов познат, правоспособен водач, който дошъл на място. Той се казвал И. и когато същият дошъл, самоволното преместване на автомобила вече било извършено от Д. С.. Свидетелят С. сочи, че С. е влязъл с взлом в кантората му на ул. „Ген. Гурко“ №9, гр. Бургас, за което бил подаден сигнал до телефон 112 и тогава полицаите съставили на С. предупредителен протокол.

Свидетелят Г. обяснява, че на 17.03.2025г. полицейските органи са спрели процесния автомобил заради неспазване на пътната маркировка. Тогава в автомобила се возели свидетелят, Д. С. и Д. С.. Спрели ги през деня, малко преди обяд. Когато първоначално са били спрени за проверката, автомобилът е бил управляван от Д. С.. Свидетелят не обяснява какво точно се е случило тогава, защото се е намирал на 10-15м разстояние от колата, а С. сам е разговарял с полицаите. Г. видял как Д. С. се е качил в автомобила – бил в нетрезво състояние и взел ключовете от таблото. Пояснява, че ключовете били върху таблото и не били в контакта. Д. взел ключовете и запалил, мръднал колата на не повече от 10-15 метра. Патрулният автомобил, който първоначално ги спрял за проверка, обаче бил насреща и задържали С.. Когато спрели Д. за неспазване на маркировката, свидетелят стоял в колата с него и си говорели, а Д. бил отвън. След това последният се качил в колата, взел ключовете и я запалил. Преди това никой не бил мърдал колата. Д. се качил да шофира на собствена глава, запалил автомобилът и тръгнал, при положение, че свидетелят и С. изрично го предупредили да не прави такова нещо. И двамата казали на Д. да не пали колата, но същият бил пиян. В този момент Д. седял на предна дясна седалка, а свидетелят на задна дясна. В момента, в който Д. потеглил, проверката за нарушение на маркировката вече била приключила и полицаите си били тръгнали. Патрулът заминал нагоре, завил вдясно и според свидетеля полицаите вероятно са изчаквали да видят дали някой няма да подкара колата. Д. не се е качвал да подкара колата. Свидетелят Г. се е обадил на негов приятел – И., но той отвърнал, че не може да премести колата, защото неговото СУМПС било с изтекъл срок на валидност.

ІІ. ПРАВОТО:

Съдът намира, че оспореният акт е издаден от компетентен орган по см. на чл.172, ал.1 от ЗДвП.

Съгласно представеното по делото удостоверение рег.№251р-43 84/25.01.2024г. (л.46) Р. Т. П. заема длъжността „полицейски инспектор V степен“ в група „Териториална полиция“ към сектор „Охранителна полиция“ при П. Р. управление – Бургас към ОДМВР Бургас. По силата на т.1.8. от заповед №251з-5636/10.10.2023г., издадена от директора на ОДМВР Бургас, е оправомощена да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки (л.43). По делото е представена и заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на МВР (л.44), с която областните дирекции на МВР са определени да осъществяват контрол по ЗДвП.

Оспореният акт е издаден в предвидена от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити /по арг. от чл.172, ал.1 ЗДвП и чл.59, ал.2 АПК/.

В него са изложени всички факти, които според административния орган предпоставят приложението на чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП.

Неоснователно е възражението, че заповедта не отговаря на формалното условие за надлежно индивидуализиране предмета на мярката. Съдът намира, че в оспорената заповед автомобилът е посочен с необходимите признаци, които да го индивидуализират в достатъчна степен - неговите марка, модел, регистрационен номер и собственик. Жалбоподателката не оспорва качеството си на адресат на постановената принудителна административна мярка, като с оглед посочените в заповедта индивидуализиращи белези на автомобила няма никакво съмнение спрямо кое МПС е наложена мярката.

В хода на развилото се административно производство и при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Съдът намира, че заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-3388-000067/18.03.2025г. е издадена при правилно приложение на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл.171, т.2а, б. „а“ ЗДвП за осигуряване на безопасността на движение по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик за срок от шест месеца до една година“, като са предвидени няколко отделни фактически състава.

Един от тях е прилагане на мярката по отношение на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което е налице някое от следните обстоятелства - без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс.

В случая няма спор, че водачът на автомобила, собственост на жалбоподателката, е неправоспособен, тъй като не притежава свидетелство за управление на МПС. Този факт е изрично посочен в оспорената заповед.

Неоснователно е твърдението на жалбоподателката за незаконосъобразност на заповедта, тъй като тя не била предоставила собствения си автомобил на неправоспособно лице и не е знаела, че то ще управлява автомобила.

Без значение за спора е дали предоставянето на автомобила на неправоспособен водач е станало без знание и съгласие на собственика на процесното МПС. Законодателят изрично предвижда налагането на ПАМ спрямо собственика на МПС, като няма изискване той да е знаел, че лицето, управляващо автомобила, му е неправоспособно.

Отговорността на собственика на автомобила е обективна, т.е. без значение е субективното му отношение към осъщественото управление на ППС от неправоспособен водач с оглед наложената ПАМ. Това е така, тъй като се презумира, че всеки собственик полага грижа за притежаваното от него МПС по начин, че то да не попада у лице, което е неправоспособен водач и не притежава свидетелство за управление на МПС.

Не може да бъде споделено твърдението в жалбата, че в случая е било осъществено противозаконно отнемане владението на паркирания автомобил.

Свидетелят С. посочва, че на процесната дата действително е управлявал автомобила, собственост на жалбоподателката, като не е разрешавал на Д. С. да влиза и да управлява същия автомобил.

От друга страна обаче свидетелят Г. заявява, че е видял как Д. се е качил в автомобила в нетрезво състояние, вземайки ключовете от таблото. Ключовете били върху таблото на автомобила и не били в контакта. В този момент Д. е седял на предна дясна седалка на колата, а Г. - на задна дясна.

При това положение следва да се приеме, че в случая не се касае за противозаконно отнемане държането на автомобила, а по-скоро за допускане от страна на С. друго лице /в негово присъствие/ да управлява поверения му автомобил, доколкото ключовете са били оставени върху таблото и в този смисъл не е била проявена дължимата грижа за това управлението на колата да не попада върху трето лице.

Същевременно по делото се установи, че при извършване на проверката от полицейските органи е отнето и свидетелството за регистрация на превозното средство, който факт поставя под съмнение твърдението на жалбоподателката за незнание относно факта на ползването му.

По делото не е доказано, че незнанието и липсата на съгласие се дължи на извършено престъпление, с предмет процесния автомобил, поради което принудителната административна мярка е приложена при правилно приложение на материалния закон.

Както вече бе посочено, приложимата правна уредба не обвързва принудителната мярка с установяване на вина на собственика, поради което без правно значение са обстоятелствата дали жалбоподателката лично е предоставила управлението на собственото си МПС, дали това е направено от друго лице и дали тя е знаела за това. Законът допуска засягане на правата й с оглед постигане на целта, регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в чл. 171 от ЗДвП - опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения.

Неоснователно е и възражението, че мярката е крайна, неоправдана и не съответства на целта на закона. Административният орган е приложил мярката в минималния срок, предвиден с разпоредбата на чл.171, т.2а, б „а“ ЗДвП. Налагането на процесната ПАМ е оправдано с оглед допускането от страна на собственика на автомобила последният да бъде управляван от неправоспособно лице в нетрезво състояние, с което са били застрашени живота и здравето на участниците в движението по пътищата. Нарушаването на тези изисквания следва да бъде предотвратено или преустановено, каквато е и целта на наложената принудителна мярка.

По изложените съображения съдът намира, че оспореният акт е издаден при правилно приложение на процесуалния и материалния закон, поради което и жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Затова и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд гр. Бургас, четвърти състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Г. Т., [ЕГН], съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Генерал Гурко“ №9, ет.4, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-3388-000067/18.03.2025г., издадена от Р. П. – полицейски инспектор към ОДМВР – Бургас, П. Р. управление-Бургас, с която на основание чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП, на М. Т. е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията“ на МПС „Субару Легаци 2.5 Аутбек“ с рег. №А7633НН, за срок от 6 месеца, считано от 17.03.2025г.

Решението не подлежи на обжалване и протест.