Р
Е Ш Е Н И Е
№
250 / 31.1.2020г.
гр. Перник, 31.01.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, Х-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на седемнадесети януари, две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
при участието на
секретаря Цветелина Малинова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 7418 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени
са осъдителни искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2
от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД от Б.В.К., е ЕГН: ********** *** при РДПБЗН
Перник, към ГДПБЗН-София чрез адв. И.М. - ПАК, адрес ***, офис 3 срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ в МВР – София, представлявана от гл. комисар Николай
Николов, с адрес: гр. София, 1309, ул. „Пиротска“ № 171А, с който се иска
присъждане на сумата от 1558.00 лв., представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 263 часа за целия
процесен период 20.11.2016г.-20.11.2019г. по конкретния иск, получен в резултат
на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143 и на основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД - законоустановената лихва върху дължимата сума на
посоченото възнаграждение, считано от датата на подаване на исковата молба, до
окончателното изплащане. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото
разноски. След допуснато в с.з. изменение на
исковата претенция, след изслушване на заключение по ССчетЕ, извършена от
вещото лице- П., то пренецията, съобразно СИЕ е била изменена и приета за
размера вместо за сумата от 1 558.00 лв.,
да се счита предявен за сумата от 1 312.19 лв., като съдът е прекратил производството за разликата от 1312.19 лв. до
1 558.00 лв., или за сумата от 245.81
лв.
В
исковата молба се твърди, че ищецът, като служител в структурата на Регионална
служба „ПБЗН“ – Перник през периода 2016г.- 2019г. е полагал труд на длъжност:
пожарникар в Регионална служба "Пожарна безопасност и защита на
населението" /РСПБЗН/- Перник при Регионална дирекция "Пожарна
безопасност и защита на населението" /РДПБЗН/ - Перник. Същата е на
структурно подчинение към Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на
населението" /ГДПБЗН/ в МВР. Съгласно Закона за Министерство на вътрешните
работи /ЗМВР/ като се сочи, че есъс статут на държавен служител. Твърди, че за
периода от 20.11.2016г.-20.11.2019г. е положил общо 1650 часа нощен труд, който
преизчислен с коефициента 1.143 възлиза на 1886 часа. Преизчисляването на
нощния към дневен труд води до извънреден труд от 263 часа, който следва да ми
бъде допълнително заплатен от ответника. При изчисляване на база основно
месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл.187 ал.6 от ЗМВР, всеки
извънреден час, следва да бъде компенсиран по 6.6 лв,, т.е. задължението на
ответника към мен за целия период възлиза на 1558,00 лв. Ищецът твърди, че
посочената сума не му е заплатена от страна на ответника, поради което
предявява понастоящем осъдителните си искове. Прави преглед в хронологичен
порядък на релевантната нормативна уредба. Посочва, че през процесния период 20.11.2016 год. -
20.11.2019 год. са действали Наредба № 81213-407 от 11.08.2014 год., Наредба №
81213-592 от 25.05.2015 год., Наредба № 8121з-776 от 29. 07.2016 год. и Наредба
№ 81213-908 от 02.08.2018 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни
възнаграждения на държавните служители в Министерството на вътрешните работи за
научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане
на труд на официални празници, за времето на разположение и за изпълнение на
специфични служебни дейности, издадени от министъра на вътрешните работи. В
чл.3, ал.3 от първите три и чл.1, т.1 /Наредбата от 2018г./ наредби е
предвидена възможността за полагането на труд и през нощта - между 22.00 и
06.00 часа, при работа на смени, като работните часове не следва да надвишават
средно 8 за всеки 24-часов период. С първата от тях (чл.31, ал.2) изрично е
уредена редукцията на часовете положен нощен труд към дневен, при сумирано
отчитане на отработеното време. За целта общият брой часове нощен труд за
отчетния период се умножава с коефициент 0.143. Тази наредба е отменена с
приемането на втората, в сила от 01.04.2015 год. Тя пък е отменена с решение по
адм. дело № 5450/2016 год. на ВАС, в сила от датата на постановяването му и
обнародвано. В периода от отмяната до издаването и обнародването на третата
наредба - на 02.08.2016 год., отново приложима е била първата, предвиждаща
преизчисляване на нощния труд в дневен. В трите последващи наредби - от 2015
год., 2016 год. и от 2018г., липсва уредба за преобразуването на часовете
положен нощен труд към дневен. Липсата й следва да се преодолее посредством
аналогично приложение на друг, уреждащ сходна материя - чл.9, ал.2 от Наредба
за структурата и организацията на работната заплата, която предвижда, че при
сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. С чл.140, ал.1 от КТ, отново приложим аналогично, е
определена нормална продължителност на седмичното работно време през нощта при
5- дневна работна седмица - до 35 часа или до 7 часа за нощ. Т.е. коефициентът
за преизчисляване на нощния труд в дневен възлиза на 1.143, като частно на
нормалната продължителност за дневния труд от 8 часа (вкл. и според чл.187,
ал.1отЗМВР) и тази за нощния от 7 часа. Намира, че за положения нощен труд
работещите се компенсират по два направления - посредством увеличение на
часовата ставка и посредством преизчисляване на нощните часове в дневни, с
последващо съобразяване продължителността на работния ден. Затова, ако
последната е надвишена, разликата (надвишението) ще се яви извънреден труд,
който следвало да бъде компенсиран/заплатен.
В
срока, предоставен по силата на чл. 131 ГПК, ответникът, чрез процесуалния му
представител Гл. юрк. И. В., е депозирал писмен отговор, в който излага
подробни аргументи за неоснователност на предявените от страна на ищеца
осъдителни искове. В писмения отговор, ответникът не оспорва обстоятелството,
че за исковия период ищецът е бил служител в РСПБЗН –Перник. Ответникът твърди,
че по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР е налице
специална нормативна уредба, поради което не могат да намерят приложение
разпоредбите на НСОРЗ, което от своя страна сочи за неоснователност на
предявените искови претенции.
В съдебно заседание, по искане на
процесуалния представител на ищеца, съдът е допуснал изменение на иска по реда
на чл. 214 ал. 1 ГПК, като същия е приет
за разглеждане за сумата от 1 312.19 лв., като съдът е
прекратил производството за разликата от
1312.19 лв. до 1 558.00 лв., или за
сумата от 245.81 лв.
В
хода на устните състезания, процесуалният представител на ищца пледира за
постановяване на решение, с което предявения осъдителен иск да бъде уважен,
като основателен. Ответната страна изпраща представител, който оспорва иска и
моли да бъде отхвърлен.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият
районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
Предявени
са осъдителни искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5,
т.2 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД и съдът
намира същите за допустими.
По
основателността:
Страните не спорят, а и от
доказателствата по делото се установява, че за
процесния период страните са били в служебни правоотношения и че ищецът
осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици за 24 часови дежурства. С
оглед това обстоятелство, съдът намира, че страните са обвързани от служебно
правоотношение по ЗМВР, доколкото за процесния период ищецът е бил държавен
служител в РДПБЗН – Перник. Приложимият закон, уреждащ този вид обществени
отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл по аргумент от чл.
142, ал. 2 ЗМВР.
Съгласно разпоредбата
на чл. 176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на
МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред
предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд – чл. 178, ал.1, т.3 ЗМВР. Според нормата на
чл. 187, ал.9 от ЗМВР "Редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи". В процесния период са действали последователно
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. ,Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., издавани от министъра на вътрешните работи,
уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл. 3, ал.3 и в трите наредби са идентични, че "При работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22: 00 и 6: 00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период". В Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. изрично е предвидено, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22: 00 и 6: 00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 (чл. 31, ал.2 от
Наредбата). Същата е отменена с приемане на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.
на министъра на вътрешните работи, но тя от своя страна е отменена с Решение №
8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. Едва на 02.08.2016 г. е
обнародвана Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., поради което следва да се
приеме, че от датата на отмяна на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. на дата
11.07.2016г. до датата на обнародване
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г./02.08.2016г./ действаща е Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.
В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва
изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл. 31, ал.2 от Наредба №
8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143.
Липсата на такава норма, обаче не да следва да се възприема като законово
въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове
нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. При наличие на такава
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно
да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
(обн. ДВ от 26.01.2007 г.), в която в чл. 9, ал.2 е предвидено при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. По тези
съображения исковата претенция за заплащане на неизплатено възнаграждение за
положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време, при
превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за
подневно отчитане на работното време в процесния период, получен след преобразуване
на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по своето
основание. Коефициентът 1,143 се получава като нормалната продължителност на
работното време през деня - 8 часа (установена в чл. 136, ал. 3 КТ ) се раздели
на нормалната продължителност на работното време през нощта -7 часа (установена
в чл. 140 КТ). В Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. също се възприема този
коефициент -1,143, но формулиран по друг математически начин, който води до
същия резултат - при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0. 143 и
полученото число да се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период. Видно е, че в посочената наредба законодателят е възприел подхода, установен
в Кодекса на труда и в Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата. Разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата са приложими по аналогия и по отношение на лица със служебно
правоотношение в МВР, тъй като Конституцията на Р. България утвърждава като
основно достижение на социалната държава правото на труд и изрично прогласява
гаранции за пълноценната му реализация. Основният закон гарантира равенство на
правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на
правоотношението, в рамките на което реализират правото си на труд, поради
което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители, полагащи
труд. Поради това включеният в рамките на дежурството нощен труд на ищеца следва
да бъде приравнен на дневно работно време, на която основа и следва да бъде
определен реално положеният от него труд за исковия период. Определеният
максимален брой часове нощен труд - 8 часа съгласно чл.187, ал.3, изречение
последно ЗМВР и Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., не установява
нормална продължителност на нощния труд, а само определя максималния брой
часове нощен труд, допустим за полагане от служителите по ЗМВР.
Както се посочи по-горе,
основание за преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 0.143
е нормата на чл. 31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., а през процесния
период, когато са действали останалите две наредби, в които липсва изрична
регламентация на този въпрос, при липсата на специална уредба за служителите в
МВР, основанието за преизчисляване на часовете положен нощен труд е субсидиарно
приложимата за тях Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл. 9, ал.2 .
Липсата на изрична норма обаче не следва да се
тълкува като законово установена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен и отчитането и заплащането му като
извънреден, тъй като такава забрана би била и противоконституционна, а
представлява празнота в уредбата относно реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Доколкото в
последните две наредби е посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на
работното време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, е налице
нормативна празнота по този въпрос. При наличие на такава непълнота в специалната
уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи общата
Наредба за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ бр. ( от
26.01.2007 г.), чиято разпоредба на чл. 9, ал. 2 гласи, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Липсата на приравняване би поставило в неравностойно
положение държавните служители в МВР спрямо работниците по трудови
правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.
Във връзка с
възражението на ответника, че на ищеца му е заплатен нощния труд в размер на 0,
25 лв. за всеки час /съгласно ставката по чл. 8 НСОРЗ/, съдът намира, че
превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се извършва
при сумирано изчисляване на работното време, но това не означава, че спрямо
нощните часове не се прилага чл. 8 от НСОРЗ. Съгласно чл. 8 за всеки отработен
час или за част от него между 22, 00 ч. и 6, 00 ч. на работниците и служителите
се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не
по-малък от 0, 25 лв. С оглед на това двете разпоредби се прилагат
едновременно, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за същите тези нощни часове се
заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.
Неоснователно е
възражението на ответника, че положения от ищеца извънреден труд му е заплатен.
Този въпрос между страните не е спорен. Ищецът е получил заплащане на положен
от него извънреден труд през процесния период, който е бил отчетен като такъв,
но настоящата претенция касае положен извънреден труд, получен чрез
преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1,143, за който
липсва отчитане от ответника.
От приетата по делото съдебно-
икономическа експертиза, която съдът кредитира като обоснована, безпристрастна
и компетентна, се установява, че за периода от 20.11.2016 г до 20.1.2019 г.,
според протоколите за отчитане на отработеното време ищеца Б.В.К. е отработил
общо 1704 часа нощен труд/ за времето от 22,00 часа до 06,00 часа. Преизчислението
по коефициент 1,143 е в размер на 1948 часа. По месеци отработените часове са
посочени в колонна № 7 от Приложение № 1 от СИЕ, а в колона № 11 са отразени
разликите от преизчислените часове за положен нощен труд от 22,00 до 6,00 часа
по коефициент 0,143. ПреизчисленияТ дневен труд по к. 1,143, вещото лице и изчислило в размер на 244 часа
не е заплатен на ищеца от ответника в размер на 1738,19 лева. Разликата от
преизчисления дневен труд по к. 1,143 в размер на 244 часа е заключило, че не е
заплатен на ищеца от ответника в размер на 1 738,19 лева. За периода от
20.11.2016 г до 20.11.2019 г на ответника е заплатено възнаграждение по 0,25
лева за всеки отработен нощен час или общо за 1704 часа в размер на 426,00
лева.След приспадане на изплатените суми за периода за нощен труд по 0,25 лева
за 426 лева от преизчислената сума по к. 0,143 или от 1738,19 лева, сумата
оставаща за плащане е в размер на 1312, 19 лева. Незаплатената сума за положен
нощен труд преобразуван в дневен /извънреден/ труд за всеки отчетен период за разликата от 244 часа като обща сума е за
1312,19 лева за целия процесен период по
иска.
Ответникът
не твърди, нито е представил доказателства за заплащане на ищеца на дължимото
допълнително възнаграждение за положения за исковия период нощен труд в
установения от експертизата размер. Предвид това и с оглед гореизложените
съображения исковата претенция за заплащане на нощен труд за периода 20.11.2016г.-20.11.2019г.
получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен и
отчитането му като извънреден е основателна, и следва да бъде уважена.
На ищеца се дължи и обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва върху дължимата сума от датата
на завеждане на
исковата молба в Районен съд – Перник – 22.11.2019г. до окончателното й плащане.
По
разноските:
При този изход на делото и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на ответника следва да бъдат възложени
направените от ищеца разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Видно от
договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл. 80 от ГПК,
договореният адвокатски хонорар възлиза на сумата 400 лева и е изцяло заплатен
в брой.
С
оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца следва да
се присъдят сторените разноски в общ размер на 400,00 лв. за адвокатско
възнаграждение. На основание чл. 78, ал.
6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса по
уважените искове в размер на 52.49 лв., както и разноските за вещо лице в
размер на 150,00 лв, както и държавна такса от
5 лева в случай на издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от горното, Пернишкия районен
съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ в МВР – София, с адрес: гр. София, 1309, ул. „Пиротска“
№ 171А ДА ЗАПЛАТИ на Б.В.К., е
ЕГН: ********** *** при РДПБЗН Перник, към ГДПБЗН-София чрез адв. И.М. - ПАК,
адрес ***, офис 3, по исковете с правно основание
чл. 178, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД сумата от 1 312.19 лв., представляваща дължимо допълнително трудово
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 20.11.2016г.-20.11.2019г.,
получен след преобразуване на положени часове нощен труд в дневен, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда - 22.11.2019г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА
Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ в МВР – София, с адрес: гр.
София, 1309, ул. „Пиротска“ № 171А ДА ЗАПЛАТИ на Б.В.К., е
ЕГН: ********** и съдебен адрес: ***, офис 3, сумата от 400.00 лева,
представляващи направени в хода на производството разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ в МВР – София, с адрес: гр.
София, 1309, ул. „Пиротска“ № 171А ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Пернишки
районен съд сумата от 52.49 лева,
представляваща дължимата се държавна такса, държавна
такса от 5 лева (в случай на издаване на изпълнителен лист) и сумата от 100,00лв.,
представляваща направени по делото разноски за съдебно-икономическа експертиза.
Сумите,
присъдени в полза на ищеца, да бъдат заплатени по следната банкова сметка *** -АЛИАНЦ
БАНК БЪЛГАРИЯ АД
- Б. Сметка : BG44 BUIN 9561 1000 4039
79
- Б. Код : BUIN BGSF
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 2 от ГПК
предварително изпълнение на решението.
Решението да се връчи на страните по делото. Същото подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок, считано от 31.01.2020г.
/съгласно чл. 315, ал. 2 от ГПК/.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: