Решение по дело №64/2017 на Районен съд - Пирдоп

Номер на акта: 196
Дата: 14 януари 2019 г. (в сила от 30 октомври 2020 г.)
Съдия: Симеон Горанов Гюров
Дело: 20171860100064
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 януари 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

       

        № ......

 

  гр.Пирдоп,  14.01.2019 г.

 

 

 

 В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

 

Районен съд – Пирдоп (РСПп), първи състав, в публично съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди и осемнадесета  година, в състав:

 

                                                                                                       Председател: Симеон Гюров

 

при участито на съдебния секретар Мария Н., като разгледа докладваното от съдия Гюров гр.д. № 64 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.127, ал.2, вр.чл.123 от СК.

Постъпила е искова молба вх.№ 91/30.01.2017 година от Е.Г.Ч.,***, с ЕГН **********, чрез адв.А.И. от САК – пълномощник, със съдебен адрес:***, срещу Е.Ц.Х.,***, с ЕГН **********.

Ищцата твърди в исковата молба, че с ответника имали  дълготрайна връзка на семейни начала, започнала през 2007 г. от която имат двама сина: ЦЕХс ЕГН ********** и ЕЕХ. с ЕГН **********. Ищцата твърди в исковата молба, че от ноември 2016 г. година живеят разделени, тъй като ответника я прогонил от жилището, което обитавали, като не й позволил да вземе децата си с думите „аз на такава курва децата си няма да дам”. Твърди, че тръгнала сама, защото се бояла от ответника и от склонността му към агресия и насилие. Ищцата твърди в исковата молба, че от тогава всеки ден взимала децата си от училище и ги завеждала в апартамента на баща им, където оставала с тях до прибирането му от работа. Твърди, че помагала за домашните, разговаряли и играели, свършвала и ангажименти в битов план, но това не й било достатъчно като майка. Твърди, че желае да е с децата си непрекъсното, тъй като те са много привързани към нея и имат нужда от майчина грижа ежедневно и непрекъснато, поради ниската им възраст. Ищцата твърди в исковата молба, че не иска да навлиза в подробности относно десетгодишния тормоз, най-вече вербален и психически, на който била подложена от бащата на децата й и да се връща към него. Твърди, че решението й да сложи край на тази ситуация е окончателно. Ищцата моли съдът да постанови решение, с което:

1.      Да възложи за упражняване родителските права върху малолетните ЦЕХс ЕГН ********** и Е. Емилов Емилов с ЕГН ********** на нея като тяхна майка и законен представител.

2.      Да определи режим на отношение с бащата Е.Ц.Х. два пъти в месеца с преспиване в дните събота от 9 часа до 18 часа с оглед на това че на следващия ден и двамата са на училище и следва да се подготвят - всяка първа и трета седмица на месеца. Извън това при предварителна уговорка с нея бащата може да взима децата и при други поводи и случаи, свързани с празници, екскурзии и др., при условие, че не пие и пуши пред тях, не нарушава режима и подготовката им, не ги води в компании и по заведения неподходящи за възрастта им.

3.      Да определи месечна издръжка в размер на 200 лева за детето ЦЕХс ЕГН **********, считано от датата на предявяване на исковата молба, както и 150 лева за детето ЕЕХ. с ЕГН **********, които бащата Е.Ц.Х. да заплаща чрез нея като тяхна майка и законен представител.

4.      Да й бъдат присъдени всички направени в хода на процеса разноски.

 

В дадения от съда срок ответникът е дал писмен отговор, представил е писмени доказателства и е предявил насрещна искова молба със същото  правно основание, по която в дадения срок е постъпил отговор и е постъпила допълнителна искова молба и отговор на допълнителната искова молба.

В насрещната искова молба ответникът по основния иск Е.Ц.Х. твърди, че с Е.Ч. се запознали през 2006 г. и по-късно заживяли в неговото жилище в гр. Златица, ул. „Хаджи Д." бл.9, ет.2, ап.4. Твърди, че от връзката им се родили децата им ЕЕХ., роден на *** година и ЦЕХ., роден на *** година. Твърди, че не са сключвали брак и нямат предишни бракове и други деца.

В насрещната искова молба ответникът по основния иск Е.Ц.Х. твърди, че години наред живяли нормално. Е., в продължение на 3-4 години не работила и гледала децата. Работел само той и се грижел изцяло за издръжката на цялото им домакинство. Твърди, че когато преди няколко години Е. започнала работа, тогава започнали проблемите им. Е. започнала да се държи като развързана, като имала поведение, несъвместимо с морала. Започнала да поддържа връзки с други мъже, обикновено краткотрайни, с мъже идващи в Златица и Пирдоп в командировка. Твърди, че впоследствие имала и поредица от по-дълготрайни връзки. Твърди, че със сигурност той е последният, който е разбрал за нейното поведение и безразборни връзки с други мъже. След като веднъж я хванал, че се среща с мъж на име Марио, тя си признала, демонстрирала разкаяние, поискала да й прости и той направил това в името на децата си и разчитайки, че тя ще коригира поведението си. За съжаление това не се случило. Оказало се, че много пъти е водила със себе си децата им, когато се е срещала с други мъже и е карала децата им да го лъжат.

В насрещната искова молба ответникът по основния иск Е.Ц.Х. твърди, че през 2015 година тя била установила връзка с някой си Димитьр Петков И., който се оказал женен. Даже имало  конфликт между Е. и жената на въпросния Димитьр - Таня И., който конфликт станал публично достояние. На 22.08.2015 г. Таня И. била дошла в дома му да търси сметка от Е. за връзката между нея и съпруга й. Впоследствие дошъл и самият Димитьр. Така разбрал подробности за техните взаимоотношения. След това Е. е установила продължителна връзка със Сашо (Александър Тасев), в жилището на когото се преместила да живее след тяхната раздяла.

В насрещната искова молба ответникът по основния иск Е.Ц.Х. твърди, че на 29.11.2016 година Е. му заявила, че обича друг човек и че иска да отиде да живее при него, както и че желае да започне живота си отначало. Твърди, че на другия ден -30.11.2016 г. самият Александър Тасев дошъл в дома им и заявил, че майката на децата ще отиде да живее при него. В този ден тя ги напуснала, за да отиде да живее при този мъж, а не защото той я е прогонил или защото я е заплашвал. Твърди, че до този момент правил многобройни компромиси, защото я обичал и заради децата им, но тя минала всички граници. Твърди, че тя не взела децата със себе си, а ги оставила при него.

В насрещната искова молба ответникът по основния иск Е.Ц.Х. твърди, че от 30.11.2016 г. до 16.01.2017 г. тя вземала  децата от училище и ги водела вкъщи, като стояла до неговото връщане от работа. Твърди, че той пазарувал изцяло за децата и в повечето случаи - готвел. Твърди, че тя е сготвила не повече от два-три пъти за децата и един-два пъти е донесла готова храна от стола, в който работела. Не е изпълнявала други домакински задължения. Твърди, че било факт, че тя имала свободен достьп до неговото жилище, което противоречало на нейното твърдение, че се е страхувала от него и че е била изгонена от него. Твърди, че в този период тя изнесла от дома му всички свои вещи. Твърди, че ако той я бил изгонил, то нямало въобще да й даде достьп до своето жилище. Твърди, че тя имала и ежедневен достьп до децата, но не пожелала да ги вземе със себе си, не защото, че той й бил пречил за това, а защото децата щяли да й пречат на започнатия от нея нов любовен живот с мъжа, при когото се преместила.

В насрещната искова молба ответникът по основния иск Е.Ц.Х. твърди, че на 26.12.2016 година тя била при тях вкъщи и той даже си въобразил, че отново има шанс за неговите деца и за тяхната връзка. Твърди, че купил на децата два таблета за около 280 лева; даже тя се включила в подаръка с около 80-90 лева. Твърди, че не пожелала да вземе децата, нито на Бъдни вечер, нито на Коледа, нито на Нова година. Твърди, че в този период говорели за споразумение, по силата на което децата да бъдат предоставени на него за отглеждане и възпитание, а тя да плаща издръжка в минимален размер. Тя била съгласна с това.

В насрещната искова молба ответникът по основния иск Е.Ц.Х. твърди, че към средата на м. януари 2017 година Е. изведнъж променила поведението си. Спряла да контактува с него. Казала, че няма повече да идва в дома му, а ще разговарят само по съдебен път. Върнала му ключовете от неговото жилище.

В насрещната искова молба ответникът по основния иск Е.Ц.Х. твърди, че на 16.01.2017 година му написала съобщение, в което му заявила, че се е срещала с адвокатката си и че адвокатката не желаела да се срещат, докато няма внесен иск в съда. След това всички нейни действия показвали по недвусмислен начин целенасочената намеса на нейната адвокатка. Ищцата изведнъж променила поведението си. Било заведено настоящего дело по искова молба, пълна с лъжливи твърдения. След това бил залят от няколко жалби, подадени до различни институции, целящи да бъде злепоставен, разкарван и унижаван и целящи създаването на доказателства, които може би ще послужат в бъдещото дело между тях. В жалбите до Социалната служба, до прокуратурата, до МВР, бил обвинен напълно неоснователно, че пречи на контактите на ищцата с децата. Той бил представен като някакъв злодей, а тя - като „горката" майка, която, видите ли, много искала да си вземе децата, но не могла, защото той, дето я е тормозил в продължение на десет години, бил й пречел да се вижда с тях. В действителност тя продължавала да се вижда с децата всеки учебен ден, защото работела в стола, в който се хранят децата на обяд. Нито веднъж не е пожелавала да вземе децата в почивните дни.

В насрещната искова молба ответникът по основния иск Е.Ц.Х. твърди, че след като бил разпитван в социалната служба, прокуратура и къде ли не, му било обяснено, че трябва да определят режим за лични контакти между децата и майката. Той не е имал нищо против майката да се вижда с децата и да бъде регламентиран режимът, в който това да се случва. Твърди, че за 10.03.2017 година вечерта имало  уговорена среща със служители от отдел „Закрила на детето" - гр. Пирдоп, като служителите от този отдел искали да отидат в дома му, за да поговорят с децата и да констатират при какви условия живеят децата. В този период, след 16.01.2017 г., майка му - Маргарита Хаинова взимала децата от училище и ги гледала, докато той се приберял от работа в 17.30 часа.

В насрещната искова молба ответникът по основния иск Е.Ц.Х. твърди, че на 10.03.2017 г. (петък) майка му взела по-големия му син Цветан около обяд от училище, за да се занимава по-дълго време с него индивидуално вкъщи. Майка му била учителка в същото училище. Твърди, че след това - в 15.30 часа отишла да вземе и по-малкия - Е. и тогава разбрала, че него го няма в училище, като по сведение на бодигарда на училището разбрала, че Е. била взела детето към 15.00 часа (по-рано от обичайното време), като излъгала, че се е разбрала предварително с една от учителките - г-жа Захариева. Твърди, че майка му много разтревожена се обадила на Е. да попита къде е детето, но тя грубо й отговорила, че детето е при нея и затворила телефона. След като майка му се прибрала вкъщи и големият му син, разбирайки какво се е случило, много се разстроил и започнал да плаче. Междувременно майка му го уведомила, че Е. е взела детето, без да предупреди никого. В 17.15 часа, след като слязъл от служебния автобус и тръгнал към къщи, срещнал Е. с малкия им син Е. ***. Попитал я защо прави тези циркове, но тя не му дала никакво обяснение.

В насрещната искова молба ответникът по основния иск Е.Ц.Х. твърди, че когато се прибрал към 17.30 ч., пред дома му, пред входната врата го чакали Е. и нейните родители Иванка и Георги Червенкови. След като ги поздравил, ги попитал какво правят тук, получил отговор от Е., че чака да си вземе децата след разговора с  представителя   на отдел  „Закрила на детето".   Междувременно,  тя  била оставила Емилчо в дома му, където се е провела срещата между децата и г-жа Яна И. и г-жа Донка Кънчева. На въпроса към Е. как се е чувствал с майка си днес, след като е бил взет от нея, той отговорил, че му е било мъчно за тати и батко, а на въпроса към Цецко дали му липсва мама, той отговорил, че майка му не му липсва и иска да се махне от живота му. На въпроса дали му е било приятно, когато е излизал с мама, преди да се разделят с тати, Цецко отговорил, че не му е било приятно, защото много често по време на разходките, мама се е срещала с други мъже.

В насрещната искова молба ответникът по основния иск Е.Ц.Х. твърди, че по времето, когато вътре в жилището му били двете служителки от отдел „Закрила на детето", в дома му нахлул полицай - Делян Баев, а след него нахлула и Е.Ч.. Когато попитал полицая защо е дошъл, той му отговорил, че е подаден сигнал за насилие над дете, който сигнал вероятно е подаден от Е.Ч.. Полицаят влязъл в хола и се уверил, че няма такова нещо. Твърди, че сигналът бил поредната провокация и лъжа, създадени от Е.Ч., вероятно посъветвана от своя адвокат, но просто сигналът не бил съобразен с това, че по същото време се провеждала среща с представители на отдел „Закрила на детето" в съвсем спокойна обстановка. Твърди, че в апартамента му влязли и родителите на Е., без да ги е канил или допускал вътре и той учтиво ги помолил - нея и родителите й - да напуснат жилището му, защото нито имал уговорена среща с тях, нито ги бил канил. Твърди, че Е. разчитала на полицая и поискала от него той да й помогне да вземе децата, но той и отговорил, че техните  отношения могат да бъдат решени само в съда и й направил забележка да не подава друг път фалшиви сигнали. Твърди, че при появата на полицая и на Е., децата изпаднали в истерия от страх да не бъдат отведени насилствено от нея. Започнали да плачат, да викат, да пищят. Твърди, че казал на Е.: „Ти нямаш сърце. Не виждаш ли какво причиняваш на децата. Не ти ли е жал поне за тях". Твърди, че с цел да успокоят децата, г-жа И. и майка му ги прегърнали, след което майка му завела децата в другата стая, за да не бъдат свидетели на други неадекватни действия от страна на Е., която се държала изключително агресивно и арогантно. Твърди, че излизайки от стаята, Цецко се обърнал към майка си с думите: „Махай се, махай се, махай се". Междувременно, майка му била извикала и баща му - Цветан Х., който пристигнал почти веднага. Баща му попитал родителите на Е. защо са дошли в дома на сина му и защо искат да вземат децата при това - по този начин, след като десет години не са потърсили дъщеря си Е. и внуците си и никога не са контактували с тях през целия този период. Твърди, че след това Е. и родителите й напуснали дома му, след като Е. разбрала, че няма да получи съдействие, нито от служителите на отдел „Закрила на детето", нито от полицая. Твърди, че тя се държала грубо и арогантно, както с полицая, така и със служителите от отдел „Закрила на детето", а и с него и с неговите родители. Твърди, че при това ни най-малко не се притеснила от факта, че всичките тези сцени се развиват пред очите на двете им малолетни деца. Със съдействието на полицая, Е. и родителите й били изведени от неговото жилище.

В насрещната искова молба ответникът по основния иск Е.Ц.Х. твърди, че както посочил по-горе, родителите на Е. не са потърсили внуците си нито веднъж, не ги познават и не са говорили с тях. Твърди, че още преди раждането на децата те не са говорили с дъщеря си, защото поначало не одобрявали тяхната връзка. Твърди, че когато те се събрали да живеят заедно, Е. още не била завършила училище. Твърди, че неговите родители я приели като своя дъщеря, грижели се за нея като за свое дете, поемали всички разходи за нея, включително да завърши образованието си, разходите за абитуриентския й бал й прочие. Твърди, че нейните родители не били дошли нито на изписването на децата от родилния дом, нито на едно тьржество; не са се обадили дори да честитят рождения ден на някое от децата, камо ли да им донесат подарък. Твърди, че те просто не контактували, защото те пожелали така. Нито един от тях не е помогнал с нищо за отглеждането и възпитанието на децата. За сметка на това, неговите родители били винаги до тях и са му помагали всеотдайно в отглеждането и възпитанието на децата.

В насрещната искова молба ответникът по основния иск Е.Ц.Х. твърди, че след този случай се провели още срещи в отдел „Закрила на детето". Съгласил се децата да отидат на посещение при баба си и дядо си по майчина линия, които както казал по-горе никога не са контактували с внуците си. Съгласил се да отидат и в новия дом на майка си. Твърди, че след това върху него бил упражнен натиск да се съгласи майката всеки ден да взима децата от училище, да стоят при нея 2-3 часа, след което да ги води при него. Твърди, че когато обаче изложил писмено пред служителите от отдел „Закрила на детето", че прави предложение да се разберат с майката на Е. и да постигнат споразумение по висящото между тях дело, получил категоричен отказ от страна на Е.. От този отказ му станло ясно, че тя няма никакво намерение да постигнат нормално и човешко разбирателство за упражняването на родителските права и за режима на лични контакти, което разбирателство да бъде в интерес на децата.

В насрещната искова молба ответникът по основния иск Е.Ц.Х. твърди, че децата се чувствали много добре при него. Твърди, че били спокойни, щастливи, обичани и защитени. Освен това, можел да разчита изцяло на помощта и подкрепата на родителите си. Твърди, че Е. желаела да заведе децата при поредния си любовник, който в никакъв случай не би могъл да се грижи за децата му по-добре от него.

В насрещната искова молба ответникът по основния иск Е.Ц.Х. твърди, че може да се грижи по-добре за децата отколкото Е.. Твърди, че тя не е в състояние да се грижи постоянно за тях. Твърди, че не е постоянна, не е последователна, капризна е, не умее да се грижи за децата. Твърди, че проявява доста агресия, включително и вербална. Твърди, че често поведението й създавало опасности за децата. Твърди, че още преди да се разделят, Е. понякога се държала лошо с тях. Деляла децата – държала се по различен начин с двете деца. Показвала любов към малкото дете и пренебрежително отношение към голямото дете и за жалост синът му Цветан осъзнавал това отношение, но не разбирал защо майка му се държи по този начин с него. Твърди, че по този начин се е държала майката към двете деца и при последните им срещи преди няколко дни.

В насрещната искова молба ответникът по основния иск Е.Ц.Х. твърди, че непосредствено след раздялата им децата били  много разстроени. Плачели и се самообвинявали, че преди това са крили от него, че майка им се среща с други мъже. Споделяли с него, че тя ги е карала да лъжат къде и с кого са били. Малкото му дете имало проблем с говора и трябвало да бъде водено на логопед. Както разбрал впоследствие, много често Е., вместо да заведе детето на логопед, е ходила заедно с него по кафенетата да се среща с кого ли не, като е харчела парите, които й давал за логопеда - за себе си.

В насрещната искова молба ответникът по основния иск Е.Ц.Х. твърди, че от раздялата им до днес, той се грижел за децата и обезпечавал изцяло тяхната издръжка. Твърди, че Е. по никакъв начин не е участвала в издръжката на децата.

 

Ответникът по основния иск Е.Ц.Х. моли да бъдат  приети за съвместно разглеждане заедно с първоначалната искова молба предявените от него насрещни искове.

Моли, да бъдат предоставени на него за отглеждане и възпитание родените от връзката му със Е.Г.Ч. деца ЦЕХ., роден на *** година, ЕГН ********** и ЕЕХ., роден на *** година, ЕГН **********, като се  постанови децата да живеят при него.

Моли, да бъде определен режим за лични контакти между децата и майката.

Моли, да бъде осъдена Е.Г.Ч. да заплаща месечна издръжка за малолетните му деца ЦЕХ., роден на *** година, ЕГН ********** по 115 лева месечно и за ЕЕХ., роден на *** година, ЕГН ********** по 115 лева месечно, считано от 01.12.2016 г. до настьпване на законна причина за изменението или прекратяването на издръжката, заедно със законната лихва върху всяка неплатена вноска.

Моли, да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта за издръжката.

Моли, да му бъдат присъдени направените по делото разноски ведно с адвокатския хонорар.

 

В насрещната искова молба ответникът по основния иск Е.Ц.Х. е направил ИСКАНЕ ЗА ПРИВРЕМЕННИ МЕРКИ: Моли, да бъдат определени привременни мерки по отношение упражняването на родителските права и местоживеенето на децата, личните контакти с другия родител и издръжката, като моли, да бъдат предоставени на него за отглеждане и възпитание родените от връзката му със Е.Г.Ч. деца ЦЕХ., роден на *** година, ЕГН ********** и ЕЕХ., роден на *** година, ЕГН **********, които да живеят при мен.

Моли, да бъде определен режим за лични контакти между децата и майката.

Моли, да бъде осъдена Е.Г.Ч. да заплаща месечна издръжка за малолетните му деца ЦЕХ., роден на *** година, ЕГН ********** по 115 лева месечно и за ЕЕХ., роден на *** година, ЕГН ********** по 115 лева месечно, считано от 01.12.2016 г. до настьпване на законна причина за изменението или прекратяването на издръжката, заедно със законната лихва върху всяка неплатена вноска.

 

В отговора на исковата молба ответникът Е.Ц.Х. оспорва изцяло предявените искове. Твърди, че същите са допустими, но не са основателни, поради което моли, да бъдат отхвърлени изцяло. Оспорва изцяло изложеното в исковата молба, като твърди,че единственото вярно твърдение е, че с Е.Ч. са живели  на  семейни  начала  от  2007  г.  и  че  имат две деца - Цветан Х. и Е.Х., както и че от м. ноември 2016 г. живеят разделени.  Твърди, че всичко останало,   изложено в исковата молба е невярно.

В отговора на исковата молба ответникът Е.Ц.Х. твърди, че не е вярно, че е прогонил ищцата, като не й е позволил да вземе децата, при това - обиждайки я. Твърди, че ищцата си е тръгнала сама от неговото жилище, като отишла да живее при друг мъж и не пожелала да вземе децата със себе си.

В отговора на исковата молба ответникът Е.Ц.Х. твърди, че не е вярно, че тя си е тръгнала, защото се е бояла от него и от склонността му към агресия и насилие. Твърди, че никога не е упражнявал насилие и агресия спрямо ищцата. Твърди, че не е вярно, че ищцата взимала децата от училище и ги довеждала в неговия апартамент, където оставала с тях до прибирането му от работа и че помагала на децата за домашните, а освен това, че имала ангажименти и в битов план. Твърди, че е вярно, че тя взимала децата от училище и ги водела в неговото жилище до 16.01.2017 г.

В отговора на исковата молба ответникът Е.Ц.Х. твърди, че не е вярно, че бил упражнявал десетгодишен тормоз, при това - вербален и психически спрямо ищцата. Твърди, че в исковата молба се създавало впечатлението, че ищцата продължавала и до днес да се грижи непрекъснато за децата и че те само спят при него, в неговия дом. Твърди, че естествено, това твърдение също категорично не е вярно.

В отговора на исковата молба ответникът Е.Ц.Х. моли съда, да приеме за съвместно разглеждане насрещен иск, който предявява срещу ищцата.

Моли, съдът да има предвид и следните обстоятелства, които излага подробно по-долу:

Твърди, че с Е.Ч. се запознали през 2006 г. По-късно заживяли в неговото жилище в гр. Златица, ул. „Хаджи Д." бл.9, ет.2, ап.4. От връзката им се родили децата им ЕЕХ., роден на *** година и ЦЕХ., роден на *** година. Не са сключвали брак. Нямат предишни бракове и други деца.

Твърди, че години наред живяли нормално. Е., в продължение на 3-4 години не работила и гледала децата. Работел само той и се грижел изцяло за издръжката на цялото им домакинство. Когато преди няколко години Е. започнала работа, тогава започнали проблемите им. Е. започнала да се държи като развързана, като имала поведение, несъвместимо с морала. Започнала да поддържа връзки с други мъже, обикновено краткотрайни, с мъже идващи в Златица и Пирдоп в командировка. Впоследствие имала и поредица от по-дълготрайни връзки. Със сигурност той бил последният, който е разбрал за нейното поведение и безразборни връзки с други мъже. След като веднъж я хванал, че се среща с мъж на име Марио, тя си признала, демонстрирала разкаяние, поискала да й прости и той направил това в името на децата си и разчитайки, че тя ще коригира поведението си. За съжаление това не се случило. Оказало се, че много пъти е водила със себе си децата им, когато се е срещала с други мъже и е карала децата им да го лъжат.

Твърди, че през 2015 година била установила връзка с някой си Д. Петков И., който се оказал женен. Даже имало конфликт между Е. и жената на въпросния Д. - Таня И., който конфликт станал публично достояние. На 22.08.2015 г. Таня И. била дошла в дома му да търси сметка от Е. за връзката между нея и съпруга й. Впоследствие дошъл и самият Д.. Така разбрал подробности за техните взаимоотношения. След това Е. била установила продължителна връзка със Сашо (Александър Тасев), в жилишето на когото се преместила да живее след тяхната раздяла.

Твърди, че на 29.11.2016 година Е. му заявила, че обича друг човек и че иска да отиде да живее при него, както и че желае да започне живота си отначало. На другия ден -30.11.2016 г. самият Александър Тасев дошъл в дома им и заявил, че майката на децата щяла да отиде да живее при него. В този ден тя ги напуснала, за да отиде да живее при този мъж, а не защото той я бил прогонил или защото я бил заплашвал. До този момент той правил многобройни компромиси, защото я обичал и заради децата им, но тя минала всички граници. Тя не взела децата със себе си, а ги оставила при него.

Твърди, че от 30.11.2016 г. до 16.01.2017 г. тя вземала децата от училище и ги водела вкъщи, като стояла до неговото връщане от работа. Той пазарувал изцяло за децата и в повечето случаи - готвел. Тя била сготвила не повече от два-три пъти за децата и един-два пъти била донесла готова храна от стола, в който работела. Не била изпълнявала други домакински задължения. Факт бил обаче, че тя имала свободен достъп до неговото жилище, което противоречало на нейното твърдение, че се била страхувала от него и че е била изгонена от него. В този период тя изнесла от дома му всички свои вещи. Ако той я бил изгонил, то нямало въобще да й даде достъп до своето жилище. Тя имала и ежедневен достъп до децата, но не пожелала да ги вземе със себе си, не защото, че той бил й пречил за това, а защото децата щели да й пречат на започнатия от нея нов любовен живот с мъжа, при когото се преместила.

Твърди, че на 26.12.2016 година тя била при тях вкъщи и той даже си въобразил, че отново има шанс за неговите деца и за тяхната връзка. Купил на децата два таблета за около 280 лева; даже тя се включила в подаръка с около 80-90 лева. Не пожелала да вземе децата, нито на Бъдни вечер, нито на Коледа, нито на Нова година. В този период говорели за споразумение, по силата на което децата да бъдат предоставени на него за отглеждане и възпитание, а тя да плаща издръжка в минимален размер. Тя била съгласна с това.

Твърди, че към средата на м. януари 2017 година Е. изведнъж променила поведението си. Спряла да контактува с него. Казала, че няма повече да идва в дома му, а ще разговарят само по съдебен път. Върнала му ключовете от неговото жилище.

Твърди, че на 16.01.2017 година му написала съобщение, в което му заявила, че се е срещала с адвокатката си и че адвокатката не желае да се срещат, докато няма внесен иск в съда. След това всички нейни действия показвали по недвусмислен начин целенасочената намеса на нейната адвокатка. Ищцата изведнъж променила поведението си. Било заведено настоящето дело по искова молба, пълна с лъжливи твърдения. След това бил залят от няколко жалби, подадени до различии институции, целящи да бъде злепоставен, разкарван и унижаван и целящи създаването на доказателства, които може би щели да послужат в бъдещото дело между тях. В жалбите до Социалната служба, до прокуратурата, до МВР, бил  обвинен напълно неоснователно, че пречел на контактите на ищцата с децата. Той бил представен като някакъв злодей, а тя - като „горката" майка, която, видите ли, много искала да си вземе децата, но не могла, защото той, дето я бил тормозил в продължение на десет години, бил й пречел да се вижда с тях. В действителност тя продължавала да се вижда с децата всеки учебен ден, защото работела в стола, в който се хранели децата на обяд. Нито веднъж не била пожелавала да вземе децата в почивните дни.

Твърди, че след като бил разпитван в социалната служба, прокуратура и къде ли не, му било обяснено, че трябва да определят режим за лични контакти между децата и майката. Той не бил имал нищо против майката да се вижда с децата и да бъде регламентиран режимът, в който това да се случва. За 10.03.2017 година вечерта имало уговорена среща със служители от отдел „Закрила на детето" - гр. Пирдоп, като служителите от този отдел искали да отидат в дома му, за да поговорят с децата и да констатират при какви условия живеят децата. В този период, след 16.01.2017 г., майка му - Маргарита Хаинова взимала децата от училище и ги гледала, докато той се приберял от работа в 17.30 часа.

Твърди, че на 10.03.2017 г. (петьк) майка ми взела по-големия му син Цветан около обяд от училище, за да се занимава по-дълго време с него индивидуално вкъщи. Майка му била учителка в същото училище. След това - в 15.30 часа отишла да вземе и по-малкия - Е. и тогава разбрала, че него го няма в училище, като по сведение на бодигарда на училището разбрала, че Е. била взела детето към 15.00 часа (по-рано от обичайното време), като излъгала, че се е разбрала предварително с една от учителките - г-жа Захариева. Майка му много разтревожена се обадила на Е. да попита къде е детето, но тя грубо й отговорила, че детето е при нея и затворила телефона. След като майка му се прибрала вкъщи и големият му син, разбирайки какво се е случило, много се разстроил и започнал да плаче. Междувременно майка му го уведомила, че Е. е взела детето, без да предупреди никого. В 17.15 часа, след като слязъл от служебния автобус и тръгнал към къщи, срещнал Е. с малкия им син Е. ***. Попитал я защо прави тези циркове, но тя не му дала никакво обяснение.

Твърди, че когато се прибрал към 17.30 ч., пред дома му, пред входната врата го чакали Е. и нейните родители Иванка и Георги Червенкови. След като ги поздравил, ги попитал какво правят тук, получил отговор от Е., че чака да си вземе децата след разговора с представителя на отдел „Закрила на детето". Междувременно, тя била оставила Емилчо в дома му, където се провела срещата между децата и г-жа Яна И. и г-жа Донка Кънчева. На въпроса към Е. как се е чувствал с майка си днес, след като е бил взет от нея, той отговорил, че му е било мъчно за тати и батко, а на въпроса към Цецко дали му липсва мама, той отговорил, че майка му не му липсва и иска да се махне от живота му. На въпроса дали му е било приятно, когато е излизал с мама, преди да се разделят с тати, Цецко отговорил, че не му е било приятно, защото много често по време на разходките, мама се е срещала с други мъже.

Твърди, че по времето, когато вътре в жилището му били двете служителки от отдел „Закрила на детето", в дома му нахлул полицай - Делян Баев, а след него нахлула и Е.Ч.. Когато попитал полицая защо е дошъл, той му отговорил, че бил подаден сигнал за насилие над дете, който сигнал вероятно бил подаден от Е.Ч.. Полицаят влязъл в хола и се уверил, че няма такова нещо. Сигналът бил поредната провокация и лъжа, създадени от Е.Ч., вероятно посъветвана от своя адвокат, но просто сигналът не бил съобразен с това, че по същото време се провеждала среща с представители на отдел „Закрила на детето" в съвсем спокойна обстановка. В апартамента му влязли и родителите на Е., без да ги е канил или допускал вътре и той  учтиво ги помолил - нея и родителите й - да напуснат жилището му, защото нито имал уговорена среща с тях, нито ги бил канил. Е. разчитала на полицая и поискала от него той да й помогне да вземе децата, но той и отговорил, че тези отношения могат да бъдат решени само в съда и й направил забележка да не подава друг път фалшиви сигнали. При появата на полицая и на Е., децата изпаднали в истерия от страх да не бъдат отведени насилствено от нея. Започнали да плачат, да викат, да пищят. Казал на Е.: „Ти нямаш сърце. Не виждаш ли какво причиняваш на децата. Не ти ли е жал поне за тях". С цел да успокоят децата, г-жа И. и майка му ги прегърнали, след което майка му завела децата в другата стая, за да не бъдат свидетели на други неадекватни действия от страна на Е., която се държала изключително агресивно и арогантно. Излизайки от стаята, Цецко се обърнал към майка си с думите: „Махай се, махай се, махай се". Междувременно, майка му била извикала и баща му - Цветан Х., който пристигнал почти веднага. Баща му попитал родителите на Е. защо са дошли в дома на сина му и защо искат да вземат децата при това - по този начин, след като десет години не потърсили дъщеря си Е. и внуците си и никога не са контактували с тях през целия този период. След това Е. и родителите й напуснали дома му, след като Е. разбрала, че няма да получи съдействие, нито от служителите на отдел „Закрила на детето", нито от полицая. Тя се държала грубо и арогантно както с полицая, така и със служителите от отдел „Закрила на детето", а и с него и с неговите родители. При това ни най-малко не се притеснила от факта, че всичките тези сцени се развиват пред очите на двете им малолетни деца. Със съдействието на полицая, Е. и родителите й били изведени от неговото жилище.

Твърди, че както посочил по-горе, родителите на Е. не били  потърсили внуците си нито веднъж, не ги познавали и не са говорили с тях. Още преди раждането на децата те не били говорили с дъщеря си, защото поначало не одобрявали тяхната връзка. Когато те се събрали да живеят заедно, Е. още не била завършила училище. Неговите  родители я приели като своя дъщеря, грижели се за нея като за свое дете, поемали всички разходи за нея, включително да завърши образованието си, разходите за абитуриентския й бал и прочие. Нейните родители не били дошли нито на изписването на децата от родилния дом, нито на едно тържество; не били се обадили дори да честитят рождения ден на някое от децата, камо ли да им донесат подарък. Те просто не контактували, защото те пожелали така. Нито един от тях не бил помогнал с нищо за отглеждането и възпитанието на децата. За сметка на това, неговите родители били винаги до тях и му помагали всеотдайно в отглеждането и възпитанието на децата.

Твърди, че след този случай се провели още срещи в отдел „Закрила на детето". Съгласил се децата да отидат на посещение при баба си и дядо си по майчина линия, които както казал по-горе никога не били контактували с внуците си. Съгласил се да отидат и в новия дом на майка си. След това върху него бил упражнен натиск да се съгласи майката всеки ден да взима децата от училище, да стоят при нея 2-3 часа, след което да ги води при него. Когато обаче изложил писмено пред служителите от отдел „Закрила на детето", че прави предложение да се разберат с майката на Е. и да постигнат споразумение по висящото между тях дело, получил категоричен отказ от страна на Е.. От този отказ му станало ясно, че тя няма никакво намерение да постигнат нормално и човешко разбирателство за упражняването на родителските права и за режима на лични контакти, което разбирателство да бъде в интерес на децата.

Твърди, че децата се чувствали много добре при него.Били спокойни са, щастливи, обичани и защитени. Освен това, можел да разчита изцяло на помощта и подкрепата на родителите си. Е. желаела да заведе децата при поредния си любовник, който в никакъв случай не би могъл да се грижи за децата ми по-добре от него.

Твърди, че той можел да се грижи по-добре за децата отколкото Е.. Тя не била в състояние да се грижи постоянно за тях. Не била постоянна, не била последователна, капризна била, не умеела да се грижи за децата. Проявявала доста агресия, включително и вербална. Често поведението й създавало опасности за децата. Още преди да се разделят, Е. понякога се държала лошо с тях. Деляла децата – държала се по различен начин с двете деца. Показвала любов към малкото дете и пренебрежително отношение към голямото дете и за жалост синът му Цветан осъзнавал това отношение, но не разбирал защо майка му се държи по този начин с него. По този начин се била държала майката към двете деца и при последните им срещи преди няколко дни.

Твърди, че непосредствено след раздялата им децата били много разстроени. Плачели и се самообвинявали, че преди това били крили от него, че майка им се срещала с други мъже. Споделяли с него, че тя ги е карала да лъжат къде и с кого са били. Малкото му дете имало проблем с говора и трябвало да бъде водено на логопед. Както разбрал впоследствие, много често Е., вместо да заведе детето на логопед, била ходила заедно с него по кафенетата да се среща с кого ли не, като била харчила парите, които й давал за логопеда - за себе си.

Твърди, че от раздялата им, той се грижел за децата и обезпечавал изцяло тяхната издръжка. Е. по никакъв начин не била участвала в издръжката на децата.

С оглед на изложеното по-горе, моли съда, да отхвърли предявените от ищцата искове изцяло, както и да уважи изцяло предявените от него насрещни искове.

Ако въпреки изложеното по-горе, съдът предостави упражняването на родителските права на ищцата, то моли в този случай да му бъде определен разширен режим за лични контакти с децата, съобразен с тяхната възраст и с факта, че от раждането им и до момента те не са се разделяли и че понастоящем вече няколко месеца той се грижи изцяло за тях и имат изградена много силна емоционална връзка. Режимът би следвало да обхваща както регулярните контакти, включително и в работните дни, така и период от най-малко един месец през лятото, половината от всички ваканции, а така също и равна възможност за лични контакти с децата по празници и рождени дни.

 

В допълнителната искова молба ищцата Е.Г.Ч. допълва и уточнява първоначално депозираната от нея искова молба в обстоятелствената и в петитумната част, както следва:

I. Досежно грижите за децата и домакинството по време на съвместното й съжителство с ответника, както и издръжката на семейството.

Твърди, че родените по време на съвместното им съжителство деца: Цветан и Е. са с възрастова разлика от година и девет месеца, видно от представените с исковата молба удостоверения за раждане. Това наложило оставането й вкъщи за непрекъснат период от приблизително четири години, през които единствено само тя полагала грижи за децата и за домакинството. Кърмила малкия си син до навършване на година и един месец като до седеммесечна възраст той въобще не бил дохранван изкуствено. Раждането и на двете й деца протекло много тежко като и в двата случая се наложила оперативна намеса, в подкрепа на което е приложила заверен препис от епикриза, в резултат на което имала и временни здравословни проблеми. Това не й позволявало да бъде в пълна работоспособност и да започва работа скоро след ражданията като същевременно да продължава да полага адекватни грижи за децата и домакинството. Е.Х. по никакъв начин не й помагал в грижите за децата докато те били на невръстна възраст. Никога не могла да разчита дори и на елементарна помощ, изразяваща се във вдигането на по-тежки предмети като пълното корито с вода, в което къпела децата им, леген с пране или каквато и да било друга по-тежка физическа работа, която можела да се яви в ежедневието. По време на ползваните от нея отпуски по бременност, раждане и гледане на двете им деца, през посоченият приблизително четири годишен период от време била получавала съответните обезщетения за това в законоустановете срокове и размери, в подкрепа на което е приложила заверен препис от Удостоверение, издадено от НОИ, Териториално поделение - София Област. Получаваните от нея средства била разходвала единствено и само за нуждите на децата и семейството им. Не била разчитала на никаква помощ нито в домакинството, нито в грижите с децата от страна на Е. и след като приключили отпуските й по майчинство и започнала работа. Е. не й  давал никакви пари за лични нужди по време на целия им съвместен живот. След като започнала работа, всички средства от заплатата, получавана от нея също била разходвала за нуждите на децата и семейството. Две години под ред била вземала заеми, за да отидат на почивка с Е. и с децата като първия път взела назаем пари от вуйна си, а втория път усвоила потребителски кредит от "УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ ЕАД, за което е приложила заверен препис от удостоверение с настоящата допълнителна искова молба. Тези заеми била изплащала и продължавала да изплаща сама. Това били единствените два пъти, в които семейството им  отишло на почивка на море. Не били ходили никъде другаде на почивка през лятото или през друго време от годината.

Твърди, че финансовото положение на семейството им се влошило много през последните четири-пет години, откакто Е. започнал да играе хазарт. Много често, след като бил изгубил заплатата си на хазарт, Е. е искал пари от нея или я бил карал да иска пари назаем от нейни близки или приятели, за да играе хазарт в казиното в град Златица или в интернет. Открила се сметка в банка "ДСК" ЕАД за спортни залози в интернет. Случвало се било късно вечер да й звъни, за да иска да му занесе пари в казиното в град Златица, за да продължи да играе. Започнало да й става все по-трудно, на моменти невъзможно да осигурява пари за семейството им и същевременно да му осигурява средства, за да играе хазарт. В случайте, в които играел хазарт вкъщи в интернет, те с децата трябвало да стоят притихнали в друга стая, да не вдигат никакъв шум, да не се движат в жилището, да не правят нищо, с което можело да попречат на неговото съсредоточаване в играта. Това винаги било много тежко изпитание за децата, защото те искали да играят, в известна степен вдигали шум и това силно дразнело Е.. В такива случаи, неговото раздразнение много често прераствало във физическа агресия, която проявявал към децата и към нея.

II. Досежно раздялата й с Е., напускането на неговото жилище и раздялата й с децата.

Твърди, че до момента, в който се разделила с Е. не била имала контакти с други мъже. През целия им съвместен живот била полагала ежедневни грижи за децата, за него и за домакинството. Във всеки един момент, в който не е била на работа, а именно: всеки работен ден след 15.00 часа, както и през всички почивни дни, децата са били неотлъчно с нея като Е. винаги е знаел къде се намират и какво правят, поради това, че контролът, който упражняваше върху тях бил непрекъснат. В случай, че имали неговото позволение да излязат с децата, те трябвало да бъдат точно на място, което той определи. Това място обикновено било детската площадка, която се намирала в непосредствена близост до блока, в който било жилището на Е.. В случай, че не се съобразявали с мястото, което той им бил определил, след прибирането им той правел скандал, който всеки път приключвал с побой, нанесен на нея в присъствието на децата им. Имало било случаи, в които децата искали да карат колело, а не да стоят само на детската площадка и това са били едни от поводите, в които Е. е бил силно раздразнен, че не са се съобразили с определеното от него място за игра навън. Непрекъснато търсел причина да я обвинява в несъществуващи изневери, което не било нищо по-различно от поредния повод да упражни психически и физически тормоз над нея. Продължавала да живее с него, защото считала, че е неин дълг да не разрушава семейството, независимо какво се случва. Години наред продължавала да бъде с него, защото той непрекъснато я заплашвал, че ако го напусне няма да види никога отново децата си. Децата неведнъж са били непосредствени свидетели на неговото отношение към нея, изразяващо се в непрекъснат психологически и физически тормоз. Обидите и заплахите, които й бил  отправял пред тях по всякакъв повод, казвайки й: "мърша", "смотана", "некадърна", "взел съм те от контейнера и съм те възпитал", "купувам си нож, за да те убия", "ще те хвърля от петия етаж", "ще те хвърля през стьклото на затворен прозорец", както и много други винаги силно ги били разстройвали. Децата били свидетели как баща им повалял майка им на земята и започвал да я рита в корема, в бъбреците, в слабините, удрял я с полицейска палка, как й блъскал главата в различни предмети или хвърлял по майка им различни предмети като ютия, солница и други. Е. й  нанасял побои по всякакъв повод, включително и защото не била преместила солницата веднага след като й бил казал да го направи. Много често майката на Е. била я предупреждавала да внимава как се държи със сина й, защото той бил силно емоционален и да не го раздразва с нищо.

Твърди, че с течение на времето, Е. започнал да упражнява физически и психологически тормоз и върху децата. Поведението на Е. спрямо децата било насочено към възпитаване на страх от него и пълно подчинение, както и непрекъснато търсене на одобрение от негова страна за всяко направено от тях нещо. С насилственото си и унизително поведението спрямо нея в присъствието на децата, той не само години наред уронвал достойнството и авторитета й на техен родител, но и формирал порочна представа за тяхно бъдещо семейство. Започнала да забелязвам промени в поведението на децата им, които сериозно я притеснявали. Големият им син например, започнал да проявява много голяма и неоправдана агресия към други деца. Малкият спрял да общува активно с други хора и постепенно напълно се затворил в себе си.

Твърди, че много често, в резултат на нанесен побой от Е. оставали белези - наранени или посинени места по лицето или по други части на тялото й. При удар със солница й разбил главата. Никога не потърсила лекарска помощ, защото се бояла, че това в още по-голяма степен щяло да предизвика гнева на Е.. Колегите в местоработата й били виждали следите от получените травми, но тя никога не била имала смелостта да споделя с всеки един от тях проблемите, които съпътствали съвместното им съжителство с Е.. Един от малкото хора, на които се доверила за проблемите й с Е. бил Александър Тасев - мъжът, с който живеела понастоящем и с който се запознала в местоработата си. С течение на времето започнала да му споделям за това, което се случва с нея и децата й. Имайки неговата морална подкрепа, събрала смелост да напусне Е. в края на месец ноември 2016 г. като била твърдо решена да вземе децата със себе си.

Твърди, че в деня, в който напускала Е., той поискал да се срещне с Александър и по негово настояване Александър дошъл в апартамента му. Е. започнал да я обижда пред него, визирайки нея му обяснил, че си взема един боклук, казал, че ако до един месец двамата с Александър не напуснат град Златица, щял да ги убие, щял да запали къщата докато спят в нея. След това извикал децата и им съобщил, че майка им ги напуска, за да живее с друг мъж. По никакъв начин не можала да вземе децата със себе си тогава. Оттогава, Е. непрекъснато внушавал на децата, че тя не ги иска, защото била избрала друг мъж пред тях и че била ги изоставила. Забранявал им да общуват с нея.

Твърди, че неколкократно правила опити да постигнат съгласие с Е. да вземе децата при нея, защото те имали нужда преди всичко да живеят в нормална семейна среда, а не в тази сложна емоционална негативна обстановка, в която растяли вече близо десет години. Той категорично отказвал и непрекъснато продължавал със заплахите отправяни към нея в гореизложения смисъл. Независимо от това, в самото начало след раздялата им, за период от около месец и половина, тя всеки ден вземала децата от училище и ги водела в жилището на Е., за да няма последици най-вече за тях, в случай, че ги заведяла в жилището, в което тя се преместила да живее. След като ги заведяла в жилището на Е., ежедневно готвела, домакинствала, грижела се за тях, подготвяли уроци и домашни, извеждала ги на разходка, ако баща им позволи. Всеки ден с прибирането му вкъщи вечерно време, той започвал да я заплашва, че ако не се върне да живее при него, никога нямало да види децата си. Тя всеки път отказвала да го направя и късно вечер около 21.00 - 21.30 часа напускала неговото жилище. През този период от около месец и половина, той непрекъснато настоявал тя да се съгласи да остави децата да живеят при него като ги вижда само за 16 часа месечно и подпишат в този смисъл споразумение. По повод на това с нея се свързала и негова адвокатка. Ишцата категорично отказвала това негово предложение, в резултат на което в средата на месец януари 2017 г., той я накарал да му предаде ключа от неговото жилище и напълно й ограничил контактите с децата. Не можала да изнесе личните си вещи, включително дипломата си за завършено образование, както и акта си за раждане. Когато поискала да си вземе дрехите и документите, той й отговорил, че ще си отиде, както била дошла: "с един скъсан анцунг и боса". От средата на месец януари тази година, тя можела да виждам децата си от понеделник до петък, единствено на обяд, в стола, в който работела, където те идвали да се хранят. Разговорите им не продължавали повече от 5 до 10 минути, защото те обядвали, а тя била на работа и не можела да стои при тях на масата седнала през времето, през което били в стола. От тях разбирала, че всеки ден, когато са били в стола баща им ги разпитвал дали са говорили с нея, забранявал им да го правят и непрекъснато им втълпявал, че тя не искала да им бъде майка и затова ги била изоставила. Децата се страхували вече да общуват с нея. Всички контакти с децата в почивни и празнични дни, както и през ваканциите понастоящем й били напълно ограничени. Като тяхна майка, тя нямала ежедневен контакт с тях.

Твърди, че потърсила защита както на правата на децата си, така и на своите права от органите на полицията, на прокуратурата, както и от отдела за закрила на детето. В жалби и сигнали, отправени до тези институции, приложени в заверени преписи към настоящата допълнителна искова молба, обяснила за проявяваното насилие срещу нея и децата, както и за това, че била лишена от децата, а децата й от своята майка, но не получила адекватно съдействие от нито една от тези институции. По двете подадени от нея жалби в прокуратурата за упражняваното физическо насилие от страна на Е. и за това, че била напълно лишена от контакта с децата си, получила постановления, приложени в заверени преписи към настоящата допълнителна искова молба, видно от които било отказано образуването на досъдебно производство, поради липса на данни за извършени престъпления. Отдел "Закрила на детето" също не й съдействал по никакъв начин в искания смисъл, напротив, служителите които се занимали със случая не обърнали сериозно внимание на това, че тя в действителност била възпрепятствана от Е. да отглежда децата си. В разговора, който провели пред тях, Е. непрекъснато акцентирал върху неговото твърдение, че тя била си изоставила децата. Останала с впечатлението, че служителите въобще не взели предвид разказаното от нея, относно това как е протичал съвместния им живот, както и притесненията й свързани с опасностите, които съпътстват децата, в случай че живеят при Е..

III. Защо иска да упражнява родителските права и да отглежда и възпитава техните деца?

Твърди, че както посочила и по-горе в настоящата допълнителна искова молба, Е. никога не бил полагал родителски грижи за децата. Не бил ги водил или вземал от детска градина или от училище, не си бил играл с тях, не ги бил водил на разходки, дори не бил излизал с тях заедно на разходка, не им бил помагал за уроците и домашните, не бил полагал грижи за тях, когато са боледували (в подкрепа на което, е приложила  заверен препис от своята лична амбулаторна карта с описани в хронологичен ред ползваните от нея отпуски по болест за гледане на дете), нито бил полагал други преки грижи в тяхното отглеждане. Малкият им  син имал вроден говорен проблем, което наложило необходимостта от занимания с логопед. В подкрепа на това, с настоящата допълнителна искова молба, е приложила заверен препис от удостоверение, издадено от логопеда Т. И. за посещения от малкия ни син ЕЕХ. на логопедични занятия. В продължение на четири поредни съботи от месец юли 2016 г., тя водела детето на логопед в село Антон като в три от тях пътували с автобус, а Е. отишъл с тях и ги закарал с колата една единствена събота. В останалите три съботи, Е. оставал вкъщи и те  ходехли сами, защото казвал, че има нужда да си почива. Както посочила по-горе в пункт II. от настоящата допълнителна искова молба, децата неведнъж са били непосредствени свидетели на неговото отношение към нея, изразяващо се в непрекъснат психологически и физически тормоз, а с течение на времето и самите те станали потърпевши от това насилствено поведение. Неведнъж се било случвало, той да бие някое от двете им деца, защото, например: бидейки на пет годишна възраст, малкият им син Е. не можел да се справи с крановете за топла и студена вода в банята и да се окъпе сам, или защото по невнимание някое от децата им е счупило играчка или по друг също толкова незначителен повод. С поведението си Е. бил заплаха за децата им като родителския пример, който им давал е предпоставка за тяхното неправилно развитие и израстване.

Твърди, че след раздялата им с Е., в нейно отсъствие за децата им се грижат преимуществено неговите майка и баша. Дори, много често вечерно време, през празничните и почивните дни, както и през ваканциите, децата били в жилището на майка му и баща му и по техни думи: "тати им ходи на гости". Преди раздялата им, когато не били на училище или на детска градина, децата били непрекъснато с нея и получавали непосредствена майчина грижа. Работното й време напълно позволявало да се грижи за тях ежедневно. Заета била в местоработата си, всеки ден от понеделник до петък до 15.00 часа. Веднага след като приключат в училище със заниманията в учебните дни, можела да ги взема и да се грижи за тях, така както се била грижила и преди. Изцяло можела да разчита на всякакъв вид помощ и грижа от страна на мъжа, с който живеела понастоящем. Жилището, в което живеели с Александър представлявало двуетажна къща с двор. В тази къща били обособили детска стая за Цветан и Е.. Александър търсел и искал да се установят трайни отношения между него и децата, защото не можел да приеме и да се съгласи, че те трябва и могат и да живеят без своята майка, а така също и в непрекъснато психическо напрежение, провокирано от страха, който изпитвали от родния си баща.

Твърди, че в отглеждането на децата, можела да разчита и на помощ от страна на своите родители. Независимо, че в годините им било  абсолютно забранено от Е. както на нея, така и на децата да контактуват с родителите й, това обстоятелство не съставлявало пречка в техните  взаимотношения понастоящем и занапред. Между нея и родителите й  съществувал конфликт в отношенията им назад във времето, след като напуснала башиния си дом на 17 години и заживяла с Е.. Но с течение на времето, този конфликт започнал постепенно да се преодолява. Тя започнала да споделя с Е., че ще бъде добре отношенията й с родителите да се възстановят в предишния им вид. Той я убеждавал, че няма смисъл от това след като веднъж вече са ги били влошили в много голяма степен. Тя вътрешно не била съгласна с него и след раждането на първото им дете настоявала да съобщят тази новина на родителите й. Също така настоявала те да присъстват на изписването от родилния дом и въобще да започнат да се виждат с тях, с детето и да полагат грижи за него като баба и дядо. Отново срещнала противопоставяне от страна на Е., което до такава степен се задълбочило в годините, че той ограничил напълно както нейните контакти с родители й, така и на децата с тях. Забранявал й да се среща с родителите си и категорично не бил съгласен родителите й да виждат децата. Непрекъснато й натяквал, че родителите й я били изоставили и не одобрявали тяхната връзка в самото й начало. Нейните родители искали да контактуват с Е. и Цветан. Наложената от Е. раздяла с внуците им посредством забраните, отправяни от негова страна към нея и децата били единствената пречка Е. и Цветан почти да не познават баба си и дядо си.

Твърди, че счита, че за децата й е изключително необходимо да бъдат отглеждани с обич, тьрпение, непрекъсната грижа и внимание. Родителският пример, който баща им показвал с поведението си, проявявано в годините на съвместния им живот, възпитавайки ги да бъдат "силни мъже, които да вземат страха на останалите" единствено и само генерирал у големия им син агресия и отчуждаване от социалната среда, а в малкия интровертност и безпричинно чувство за вина, които обстоятелства възпрепятствали правилното им нравствено и духовно развитие и израстване.

В допълнителната искова молба ищцата Е.Г.Ч. моли съда:

            Да й предостави за упражняване родителските права върху родените от съвместното им съжителство с ответника деца: ЦЕХс ЕГН ********** и ЕЕХ. с ЕГН ********** като определи местоживеенето им да съвпада с нейното местоживеене, в качеството й на тяхна майка и законен представител, до навършване на пълнолетието им.

            Да определи режим на лични контакти между бащата Е.Ц.Х. с ЕГН: ********** и родените от съвместното им съжителство с ответника деца: ЦЕХс ЕГН ********** и ЕЕХ. с ЕГН **********, до навършване на пълнолетието им, както следва:

2.1. Бащата Е.Ц.Х. с ЕГН: **********, да вижда и взема децата при себе си:

В събота от 10.00 часа сутринта до неделя до 18.00 часа вечерта от всяка първа и трета календарна седмица от всеки календарен месец с преспиване без да се нарушава режима на учебни занятия и/или извънкласни занимания, в които децата участват. Така уговореният режим на лични контакти, съгласно тази т.2.1.1. да не намира приложение по време на годишният отпуск на майката, по време на официални празници, лични празници на децата, на майката или на родителите на майката, както и по време на коледни, новогодишни, великденски празници и обявените почивни дни във връзка с празници.

Един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката;

Всяка нечетна календарна година по време на новогодишните празници от 17.00 часа на 31 декември до 17.00 часа на 1 януари, без да се нарушава режима на извънкласни занимания, в които децата участват;

Всяка четна календарна година по време на коледните празници от 17.00 часа на 25 декември до 17.00 часа на 26 декември, без да се нарушава режима на извънкласни занимания, в конто децата участват;

Всяка нечетна календарна година по време на великденските празници от 15.00 часа на Великден (ден: неделя) до 21.00 часа на същия ден, без да се нарушава режима на извънкласни занимания, в конто децата участват;

Всяка нечетна календарна година на 9 февруари, от 18.00 часа до 20.00 часа, който ден представлява личен празник на детето ЦЕХ(рожден ден), без да се нарушава режима на учебни занятия и/или извънкласни занимания, в които те участват. В случайте, в които рожденият ден на детето в четна календарна година съвпада с ден събота от календарната седмица, определена за режим на лични контакти с бащата, съгласно т.2.1.1. от настоящото искане, то тогава бащата да вижда и взема децата при себе си единствено в ден неделя от същата седмица от 10.00 часа сутринта до 18.00 часа вечерта на същия ден. В случайте, в които, в четна календарна година, рожденият ден на детето съвпада с ден неделя от календарната седмица, определена за режим на лични контакти с бащата, съгласно т.2.1.1. от настоящото искане, то тогава бащата да вижда и взема децата при себе си единствено в ден събота от същата седмица от 10.00 часа сутринта до 18.00 часа вечерта на същия ден;

Всяка нечетна календарна година на 23 ноември, от 18.00 часа до 20.00 часа, който ден представлява личен празник на детето ЕЕХ. (рожден ден), без да се нарушава режима на учебни занятия и/или извънкласни занимания, в които те участват. В случаите, в които рожденият ден на детето в четна календарна година съвпада с ден събота от календарната седмица, определена за режим на лични контакти с бащата, съгласно т.2.1.1. от настоящото искане, то тогава бащата да вижда и взема децата при себе си единствено в ден неделя от същата седмица от 10.00 часа сутринта до 18.00 часа вечерта на същия ден. В случаите, в които, в четна календарна година, рожденият ден на детето съвпада с ден неделя от календарната седмица, определена за режим на лични контакти с бащата, съгласно т.2.1.1. от настоящото искане, то тогава бащата да вижда и взема децата при себе си единствено в ден събота от същата седмица от 10.00 часа сутринта до 18.00 часа вечерта на същия ден;

Всяка календарна година на 1 септември, който ден представлява личен празник на бащата (рожден ден), от 18.00 часа на същия ден с приспиване до следващия ден - 2 септември до 12.00 часа;

2.2. Освен посоченото от т.2.1. до т.2.1.8., включително от настоящото искане досежно режима на лични контакти, бащата Е.Ц.Х. с ЕГН: **********, да не вижда и да не взема децата при себе си:

На 26 февруари и 24 декември от всяка календарна година, които дни представляват лични празници на майката (рожден ден и имен ден). В случаите, в които 26 февруари съвпада с ден събота от календарната седмица, определена за режим на лични контакти с бащата, съгласно т.2.1.1. от настоящото искане, то тогава бащата да вижда и взема децата при себе си единствено в ден неделя от същата седмица от 10.00 часа сутринта до 18.00 часа вечерта на същия ден. В случаите, в които 26 февруари съвпада с ден неделя от календарната седмица, определена за режим на лични контакти с бащата, съгласно т.2.1.1. от настоящото искане, то тогава бащата да вижда и взема децата при себе си единствено в ден събота от същата седмица от 10.00 часа сутринта до 18.00 часа вечерта на същия ден. В случаите, в които 24 декември съвпада в четна календарна година с ден събота или неделя от календарната седмица, определена за режим на лични контакти с бащата, съгласно т.2.1.1. от настоящото искане, то тогава бащата да вижда и взема децата при себе си, съгласно уговорения режим за лични контакти в 2.1.4, от настоящото искане. В случаите, в които 24 декември съвпада в нечетна календарна година с ден събота или неделя от календарната седмица, определена за режим на лични контакти с бащата, съгласно т.2.1.1. от настоящото искане, то тогава бащата да не вижда и да не взема децата при себе си, съгласно уговорения режим за лични контакти в 2.1.4., във връзка с 2.1.1., изречение второ от настоящото искане.

На 31 март и 21 септември от всяка календарна година, които дни представляват лични празници на родителите на майката (рождени дни). В случайте, в които 31 март и/или 21 септември съвпадат с ден събота от календарната седмица, определена за режим на лични контакти с бащата, съгласно т.2.1.1. от настоящото искане, то тогава бащата да вижда и взема децата при себе си единствено в ден неделя от същата седмица от 10.00 часа сутринта до 18.00 часа вечерта на същия ден. В случаите, в които 31 март и/или 21 септември съвпадат с ден неделя от календарната седмица, определена за режим на лични контакти с бащата, съгласно т.2.1.1. от настоящото искане, то тогава бащата да вижда и взема децата при себе си единствено в ден събота от същата седмица от 10.00 часа сутринта до 18.00 часа вечерта на същия ден;

Всяка нечетна календарна година на 9 февруари, който ден представлява личен празник на детето ЦЕХ(рожден ден) до 18.00 часа на същия ден и от 20.00 часа на същия ден до следващата по ред дата, определена за личен контакт, съгласно настоящото искане, без да се нарушава режима на учебни занятия и/или извънкласни занимания, в конто те участват.

Всяка нечетна календарна година на 23 ноември, който ден представлява личен празник на детето ЕЕХ. (рожден ден) до 18.00 часа на същия ден и от 20.00 часа на същия ден до следващата по ред дата, определена за личен контакт, съгласно настоящото искане, без да се нарушава режима на учебни занятия и/или извънкласни занимания, в конто те участват.

3. Моли, да бъде осъден Е.Ц.Х. с ЕГН: ********** да заплаща чрез нея Е.Г.Ч. с ЕГН **********, в качеството й на майка и законен представител, ежемесечна издръжка за малолетните им деца, в размери както следват: 200.00 (двеста лева) за ЦЕХс ЕГН ********** и 150.00 (сто и петдесет) лева ЕЕХ. с ЕГН **********, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена сума до настьпване на законна причина за изменението или прекратяването на издръжката.

В допълнителната искова молба ищцата Е.Г.Ч. е направила ИСКАНЕ ЗА ПРИВРЕМЕННИ МЕРКИ:

Моли, да бъдат допуснати привременни мерки досежно упражняването на родителските права върху родените от съвместното им съжителство с ответника деца: ЦЕХс ЕГН ********** и ЕЕХ. с ЕГН ********** като се предостави упражняването на родителските права на нея Е.Г.Ч. с ЕГН **********, в качеството й на тяхна майка и законен представител и да се определи местоживеенето им да съвпада с нейното местоживеене.

Моли, да бъде определен режим на лични контакти между бащата Е.Ц.Х. с ЕГН: ********** и родените от съвместното им съжителство с ответника деца: ЦЕХс ЕГН ********** и ЕЕХ. с ЕГН **********, по време на изпълнението на привременните мерки за упражняването на родителските права, по описания по-горе в т.2 от петитума на настоящата допълнителна искова молба начин.

Моли, да бъде осъден Е.Ц.Х. с ЕГН: ********** да заплаща чрез нея Е.Г.Ч. с ЕГН **********, в качеството й на майка и законен представител, ежемесечна издръжка за малолетните им деца, в размери, както следват: 200.00 (двеста лева) за ЦЕХс ЕГН ********** и 150.00 (сто и петдесет) лева ЕЕХ. с ЕГН **********, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена сума до настьпване на законна причина за изменението или прекратяването на издръжката, като се допусне предварително изпълнение на решението досежно издръжката.

 

            В отговора на насрещната искова молба ищцата по основния иск и ответник по насрещния иск Е.Г.Ч., оспорва изцяло предявените насрещни искове, по следните съображения:

I. Досежно твърдението на ищеца от насрещната искова молба, че за период от 3-4 години не била работила и била гледала децата, както и че през визирания период единствено той се е грижил за издръжката на цялото домакинство.

Твърди, че визираният от ищеца период обхващал времето, през което ползвала законоустановеният отпуск за бременност, раждане и гледане на двете им деца. Тяхната възрастова разлика, видно от представените удостоверения за раждане била година и девет месеца. В този период от време те се родили и били на невръстна възраст като се нуждаели от непрекъсната майчина грижа. Кърмила малкия им син до навършване на година и един месец като до седеммесечна възраст той въобще не бил дохранван изкуствено, което също я възпрепятствало да започне по-рано работа преди изтичането на законоустановения отпуск за гледане на дете. Освен това, раждането и на двете й деца протекло много тежко като и в двата случая се наложила оперативна намеса, в подкрепа на което е приложила заверен препис от епикриза, в резултат на което имала и временни здравословни проблеми. Това също не й позволявало да бъде в пълна работоспособност и да започва работа скоро след ражданията като същевременно да продължава да полага адекватни грижи за децата и домакинството. Ищецът по насрещната искова молба по никакъв начин не й помагал в грижите за децата през сочения от него 3-4-ри годишен период от време. Никога не била могла да разчита дори и на елементарна помощ, изразяваща се във вдигането на по-тежки предмети като пълното корито с вода, в което къпела децата им, леген с пране или каквато и да било друга по-тежка физическа работа, която можела да се яви в ежедневието. Не била разчитала на никаква помощ нито в домакинството, нито в грижите с децата от страна на Е. и след изтичането на сочения от него период от време. По време на ползваните от нея отпуски по бременност, раждане и гледане на двете им деца, през посоченият 3-4-ри годишен период от време била получавала съответните обезщетения за това в законоустановете срокове и размери, в подкрепа на което е приложила заверен препис от Удостоверение, издадено от НОИ, Териториално поделение - София Облает. Получаваните от нея средства била разходвала единствено и само за нуждите на децата и семейството си. Е. не й давал никакви пари за лични нужди по време на целия им съвместен живот. Започнала работа непосредствено след приключване на отпуската си за гледане на второто им дете, в подкрепа на което е приложила заверен препис от трудовата си книжка като всички средства от заплатата, получавана от нея също била  разходвала за нуждите на децата и семейството. Две години под ред била вземала заеми, за да отидат на почивка с Е. и с децата като първия път взела назаем пари от вуйна си, а втория път усвоила потребителски кредит от "УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАИНЕНСИНГ" ЕАД, за което е приложила заверен препис от удостоверение с настоящия отговор. Тези заеми била изплащала и продължавала да изплаща сама. Това били единствените два пъти, в които семейството им отишло на почивка на море. Не били ходили никъде другаде на почивка през лятото или през друго време от годината.

Твърди, че финансовото положение на семейството им се влошило много през последните четири-пет години, откакто Е. започнал да играе хазарт. Много често, след като бил изгубил заплатата си на хазарт, Е.  искал пари от нея или я бил карал да иска пари назаем от нейни близки или приятели, за да играе хазарт в казиното или в интернет. Открила се била сметка в банка "ДСК" ЕАД за спортни залози в интернет. Случвало се било късно вечер да й звъни, за да иска да му занесе пари в казиното в град Златица, за да продължи да играе. Започнало да й става все по-трудно, на моменти невъзможно да осигурява пари за семейството им и същевременно да му осигурява средства, за да играе хазарт. В случаите, в които играел хазарт вкъщи в интернет, те с децата трябвало да стоят притихнали в друга стая, да не вдигат никакъв шум, да не се движат в жилището, да не правят нищо, с което можело да попречат над неговото съередоточаване в играта. Това винаги било много тежко изпитание за децата, защото те искали да играят, в известна степен вдигали шум и това силно дразнело Е.. В такива случаи, неговото раздразнение много често прераствало във физическа агресия, която проявявал към децата и към нея.

II. Досежно твърденията на ищеца от насрещната искова молба за проявявано от нейна страна поведение, по време на съвместното им съжителство, което било напълно несъвместимо с морала и изразяващо се най-общо казано в "безразборни връзки с други мъже", както и относно твърденията, че била водила децата им със себе си на срещи с други мъже, заявява, че същите са напълно неверни.

Твърди, че до момента, в който се разделила с Е. не била имала контакти с други мъже, по описания от него начин. През целия им съвместен живот била полагала ежедневни грижи за децата, за него и за домакинството. Той никога не бил полагал някакви преки грижи за децата. Във всеки един момент, в който не била на работа, всеки работен ден след 15.00 часа, както и през всички почивни дни, децата са били неотлъчно с нея като Е. винаги бил знаел къде се намират и какво правят, поради това, че контролът, който упражнявал върху тях бил непрекъснат. В случай, че имали неговото позволение да излязат с децата, те трябвало да бъдат точно на място, което той бил определил. Това място обикновено било детската площадка, която се намирала в непосредствена близост до блока, в който било жилището на Е.. В случай, че не се съобразявали с мястото, което той им бил определил, след прибирането им той правел скандал, който всеки път приключвал с побой, нанесен на нея в присъетвието на децата им. Имало било случаи, в които децата искали да карат колело, а не да стоят само на детската площадка и това са били едни от поводите, в които Е. бил силно раздразнен, че не са се съобразили с определеното от него място за игра навън. Непрекъснато търсел причина да я обвинява в несъществуващи изневери, което не било нищо по-различно от поредния повод да упражни психически и физически тормоз над нея. Години наред продължавала да бъде с него, защото той непрекъснато я заплашвал, че ако го напусне няма да види никога отново децата си. Един от малкото хора, на които се била доверила за проблемите й с Е. бил Александър Тасев - мъжът, с който живеела понастоящем и с който се запознала в местоработата си. С течение на времето започнала да му споделя за това, което се случва с нея и децата й. Имайки неговата морална подкрепа, събрала смелост да напусне Е. в края на месец ноември 2016 г. като била твърдо решена да вземе децата със себе си. В деня, в който напускала Е., той поискал да се срещне с Александър и по негово настояване Александър отишъл в апартамента му. Е. започнал да я обижда пред него, обяснил му, че си взема един боклук, казал, че ако до един месец двамата не напуснели град Златица, щял да ги убие, щял да запали къщата докато спят в нея.

III.   Досежно твърденията, релевирани в насрещната искова молба, че
родителите й са били напълно дезинтересирани от внуците си и от нея по време на целия им съвместен живот.

Твърди, че след като напуснала бащиния си дом на 17 години, в действителност между нея и родителите й настъпил конфликт в отношенията им. Но с течение на времето, този конфликт започнал постепенно да се преодолява. Тя започнала да споделя с Е., че щяло да бъде добре отношенията й с родителите й да се възстановят в предишния им вид. Той я убеждавал, че няма смисъл от това след като веднъж вече са ги влошили в много голяма степен. Тя вътрешно не била съгласна с него и след раждането на първото им дете настоявала да съобщят тази новина на родителите й. Също така настоявала те да присъстват на изписването от родилния дом и въобще да започнат да се виждат с тях, с детето и да полагат грижи за него като баба и дядо. Отново срещнала противопоставяне от страна на Е., което до такава степен се задълбочило в годините, че той ограничил напълно както нейните контакти с родители й, така и на децата с тях. Забранявал й да се среща с родителите си и категорично не бил съгласен родителите й да виждат децата. Непрекъснато й натяквал, че родителите й я били изоставили и не одобрявали тяхната връзка в самото й начало. Нейните родители искали да контактуват с Е. и Цветан. Наложената от Е. раздяла с внуците им посредством забраните, отправяни от негова страна към нея и децата били единствената пречка Е. и Цветан почти да не познават баба си и дядо си.

IV.  Досежно твърденията на Е., че била напуснала жилището му съвсем доброволно и била изоставила децата си там, при него.

Твърди, че напускането й на жилището на Е. можело да се окачестви като "доброволно" дотолкова, доколкото реализирала едно взето от нея решение да престане да бъде за в бъдеще обект на всякакъв вид тормоз, който понасяла от Е. по време на съвместното им съжителство, както и да осигури на децата си спокоен и мирен живот.

Твърди, че в деня, в който напуснала жилището на Е. не можала да вземе децата със себе си, поради това, че той не бил й позволил. В същия този ден, по време на срещата му с Александър, описана по-горе в пункт II. от настоящия отговор, която се състояла в жилището на Е., ищецът по насрещната искова молба извикал децата и им казал, че майка им ги напуска, за да живее с друг мъж. По никакъв начин не могла да взема децата със себе си тогава. Оттогава досега, Е. непрекъснато внушавал на децата, че тя не ги иска, защото била избрала друг мъж пред тях. Забранявал им да общуват с нея, което вече явно се забелязвало в поведението им.

Твърди, че независимо от това, след като заживяла с Александър Тасев, направили ремонт в неговата къща и една от стаите я обособили и обзавели като детска за Е. и за Цветан. Александър искал децата да живеят с тях и да се грижи за тях.

Твърди, че неколкократно правила опити да постигнат съгласие с Е. да вземе децата при нея, защото те имали нужда преди всичко да живеят в нормална семейна среда, а не в тази сложна емоционална негативна обстановка, в която растяли вече близо десет години. Той категорично отказвал и непрекъснато продължавал със заплахите отправяни към нея в гореизложения смисъл. Независимо от това, в самото начало след раздялата им, за период от около месец и половина, тя всеки ден вземала децата от училище и ги водела в жилището на Е., за да няма последици  най-вече за тях, в случай, че ги заведе в жилището, в което се била преместила да живее. След като ги заведяла в жилището на Е., ежедневно готвела, домакинствала, грижела се за тях, подготвяли уроци и домашни, извеждала ги на разходка, ако баща им позволи. Всеки ден с прибирането му вкъщи вечерно време, той започвал да я заплашва, че ако не се върне да живее при него, никога нямало да види децата си. Тя всеки път отказвала да го направи и късно вечер около 21.00 - 21.30 часа напускала неговото жилище. През този период от около месец и половина, той непрекъснато настоявал тя да се съгласи да остави децата да живеят при него като ги вижда само за 16 часа месечно и да подпишат в този смисъл споразумение. По повод на това с нея се свързала и негова адвокатка. Тя категорично отказвала това негово предложение, в резултат на което в средата на месец януари 2017 г., той я накарал да му предаде ключа от неговото жилище и напълно й ограничил контактите с децата. Не могла да изнесе личните си вещи, включително и дипломата си за завършено образование, както и акта си за раждане. Когато поискала да си вземе дрехите и документите, той й отговорил, че щяла да си отиде, както била дошла: "с един скъсан анцунг и боса". От средата на месец януари тази година, тя можела да вижда децата си от понеделник до петък, единствено на обяд, в стола, в който работела, където те идвали да се хранят. Разговорите им не продължавали повече от 5 до 10 минути, защото те обядвали, а тя била на работа и не можела да стои при тях на масата седнала през времето, през което са в стола. От тях разбирала, че всеки ден, когато са били в стола баща им ги разпитвал дали са говорили с нея, забранявал им да го правят и непрекъснато им втълпявал, че тя не искала да им бъде майка и затова ги била изоставила. Децата се страхували вече да общуват с нея. Всички контакти с децата в почивни и празнични дни, както и през ваканциите й били напълно ограничени. Като тяхна майка, тя нямала ежедневен контакт с тях.

V. Досежно твърденията на ищеца по насрещната искова молба, че била депозирала жалби до няколко институции с цел да го злепостави, да го разкарва и унижава и най-вече с цел да създаде доказателствен материал, който да ползва в бъдещо дело между тях.

Твърди, че не отрича, че потърсила защита както на правата на децата си, така и на своите права от органите на полицията, на прокуратурата, както и от отдела за закрила на детето. В жалби и сигнали, отправени до тези институции, приложени в заверени преписи към настоящия отговор, обяснила за проявяваното насилие срещу нея и децата, за това, че била лишена от децата, а децата й от своята майка, но не получила адекватно съдействие от нито една от тези институции. По двете подадени от нея жалби в прокуратурата за упражняваното физическо насилие от страна на Е. и за това, че била напълно лишена от контакта с децата си, получила постановления, приложени в заверени преписи към настоящия отговор, видно от които било отказано образуването на досъдебно производство, поради липса на данни за извършени престъпления. Отдел "Закрила на детето" също не й съдействали по никакъв начин в искания смисъл, напротив, служителите които се занимали със случая не обърнали сериозно внимание на това, че тя в действителност била възпрепятствана от Е. да отглежда децата си. В разговора, който провели пред тях, Е. непрекъснато акцентирал върху неговото твърдение, че тя си била изоставила децата. Останала с впечатлението, че служителите въобще не взели предвид разказаното от нея, относно това как бил протичал съвместния им живот, както и притесненията й свързани с опасностите, които съпътствали децата, в случай че живеят при Е..

VI. Досежно твърденията на ищеца по насрещната искова молба, че той можел да полага в по-голяма степен и по-добри грижи за децата, в сравнение с нея.

Твърди, че както посочила и по-горе в настоящия отговор, Е. никога не бил полагал родителски грижи за децата. Не ги бил водил или вземал от детска градина или от училище, не си бил играл с тях, не ги бил водил на разходки, дори не бил излизал с тях заедно на разходка, не им бил помагал за уроците и домашните, не бил полагал грижи за тях, когато са боледували (в подкрепа на което, е приложила заверен препис от нейната лична амбулаторна карта с описани в хронологичен ред ползваните от нея отпуски по болест за гледане на дете), нито бил полагал други преки грижи в тяхното отглеждане. Малкият им син имал вроден говорен проблем, което наложило необходимоста от занимания с логопед. В подкрепа на това, с настоящия отговор е приложила заверен препис от удостоверение, издадено от логопеда Т. И. за посещения от малкия им син ЕЕХ. на логопедични занятия. В продължение на четири поредни съботи от месец юли 2016 г., тя водела детето на логопед в село Антон като в три от тях пътували с автобус, а Е. отишъл с тях и ги закарал с колата една единствена събота. В останалите три съботи, Е. оставал вкъщи и те  ходели сами, защото казвал, че има нужда да си почива. Децата неведнъж били непосредствени свидетели на неговото отношение към нея, изразяващо се в непрекъснат психологически и физически тормоз. Обидите и заплахите, които й бил отправял пред тях по всякакъв повод, казвайки й: "мърша", "смотана", "некадърна", "взел съм те от контейнера и съм те възпитал", "купувам си нож, за да те убия", "ще те хвърля от петая етаж", "ще те хвърля през стьклото на затворен прозорец", както и много други винаги силно ги били разстройвали. Децата били свидетели как баща им поваля майка им на земята и започвал да я рита в корема, в бъбреците, в слабините, удрял я с полицейска палка, как й блъска главата в различии предмета или хвърля по майка им различии предмета като ютия, солница и други. Е. й нанасял побои по всякакъв повод, включително и защото не била преместила солницата веднага след като й бил казал да го направи. Много често майката на Е. я била предупреждавала да внимава как се държи със сина й, защото той бил силно емоционален и да не го раздразва с нищо. С течение на времето, Е. започнал да упражнява физически и психологически тормоз и върху децата. Неведнъж се било случвало, той да бие някое от двете им деца, защото, например: бидейки на пет годишна възраст, малкия им син Е. не можел да се справи с крановете за топла и студена вода в банята и да се окъпе сам, или защото по невнимание някое от децата им било счупило играчка или по друг също толкова незначителен повод. В резултат на такива прояви от страна на Е., големият им син започнал да проявява силно агресивно поведение спрямо другарчетата си първоначално в детската градина като това поведение продължавало и до настоящия момент в училището, което посещавал. Е. неведнъж го бил насърчавал в тази насока като му е казвал, че той е мъж и трябва като мъж да набие всички в групата или в класа и да им вземе страха от самото начало. След раздялата им, в нейно отсъствие за децата им се грижат преимуществено майката и бащата на Е.. Дори, много често вечерно време, през празничните и почивните дни, както и през ваканциите, децата били в жилището на майка му и баща му и по техни думи: "тати им ходи на гости". Преди раздялата им, когато не били на училище или на детска градина, децата били непрекъснато с нея и получавали непосредствена майчина грижа. Работното й време напълно позволявало да се грижи за тях ежедневно. Заета била в местоработата си, всеки ден от понеделник до петьк до 15.00 часа. Веднага след като приключат в училище със заниманията в учебните дни, можела да ги взема и да се грижи за тях, така както се била грижила и преди. Изцяло можела да разчита на всякакъв вид помощ и грижа от страна на мъжа, с който живее понастоящем, както и от страна на нейните родители. Жилището, в което живеят с Александър представляла двуетажна къща с двор. В тази къща, както споменала вече били обособили детска стая за Цветан и Е.. Въпреки, че Александър не познавал Цветан и Е. от дълго време и все още не бил имал задълбочени контакти с тях, той търсил и искал да се установят трайни отношения между него и децата, защото не можел да приеме и да се съгласи, че те трябва и могат и да живеят без своята майка, а така също и в непрекъснато психическо напрежение, провокирано от страха, който изпитвали от родния си баща.

VII. По съображенията, изложени по-горе в предходните пунктове от настоящия отговор, възразява и срещу така предложените от ищеца по насрещната искова молба режим на упражняване на родителските права и лични контакти между нея и децата, както и срещу исканията за определяне на привременни мерки в този смисъл. Възразява и срещу искането за заплащане на издръжка от нейна страна за двете деца и допускане на предварително изпълнение на решението за това.

Твърди, че счита, че за децата й било изключително необходимо да бъдат отглеждани с обич, търпение, непрекъсната грижа и внимание. Родителският пример, който баща им показвал с поведението си, проявявано в годините на съвместния им живот, възпитавайки ги да бъдат "силни мъже, които да вземат страха на останалите" единствено и само генерирало у големия им син агресия и отчуждаване от социалната среда, а в малкия интровертност и безпричинно чувство за вина, които обстоятелства възпрепятствали правилното им нравствено и духовно развитие и израстване.

В отговора на насрещната искова молба ищцата по основния иск и ответник по насрещния иск Е.Г.Ч., моли съда да отхвърли изцяло предявените от Е.Ц.Х. искове с насрещната искова молба.

В отговора на допълнителната искова молба Е.Ц.Х.:

1. Оспорва изцяло предявените от Е.Ч. искове и поддържа предявените от него искове.

Твърди, че оспорва предявения иск родителските права върху родените от брака деца да бъдат предоставени на ищцата, както и искането децата да живеят при  майката.   Майката  напуснала  жилището,  в  което  живеели заедно и заживяла веднага с друг мъж, като оставила децата при него.Тя не взела децата със себе си не защото аз той й бил пречил за това, а защото децата били сериозна пречка за нея в новата й връзка.

Твърди, че връзката на ищцата със сегашния й приятел била установена много преди тяхната раздяла; тази връзка била съществувала паралелно с тяхната връзка. Твърдението, че ищцата била едва ли не светица, докато той съм бил някакъв злодей, било пълна измислица и не отговаряло на действителността.

Твърди, че децата останали при него и той се грижел за тях и като майка, и като баща. Децата желаели да живеят с него, а не с майка си. Той  считал, че бил родителят с по- добър родителски капацитет и имал много по-добри възможности от тези на ищцата.

Твърди, че не бил пречил на ищцата на контактува с децата. Както бил посочил в своя отговор и в насрещната си искова молба и след раздялата им ищцата отивала всеки ден в дома му и се виждала с децата, имала ключ от жилището му. Тя била тази, която на 16 януари 2017 г. му заявила, че повече нямало да идва и че не желаела да уредят отношенията си по доброволен път, а щяла да спазва каквото й каже адвокатът и че при всички случаи техните взаимоотношения щели да се уреждат в съда. След това ищцата, спазвайки блестящите съвети на своите съветници, преминала в атака, целяща неговото очерняне. Започнала да подава жалби пред най-различни органи, започнала да го разкарва на различии места. Били проведени многобройни срещи в отдел Закрила на детето, съответните служители посетили дома му, видели се с децата. Децата недвусмислено заявявали, че желаят да живеят при него и това желание не било породено от някакви активни действия от негова страна или от опити да очерня ищцата, а от впечатленията на децата от тяхната майка, от нежеланието да живеят с друг мъж, от това, че желаели да останат на мястото, което считат за свой дом.

Твърди, че заради клеветническите твърдения на ищцата и цялата акция за неговото очерняне, понастоящем той бил принуден да посещава всяка седмица Фондация Анимус в София и води един месец и двете им деца, като при всяко посещение бил принуден да ползва отпуск, а това му причинявало изключителни материални щети.

Твърди, че в последните два месеца ищцата предприела и редица атаки срещу него, които били предназначени за публиката. Тя умишлено създавала ситуации и създавала свидетели, с които да се опитва да установи, че той не й давал децата.

Твърди, че категорично заявява, че не й бил пречил да вижда децата, но и предложил извънсъдебно да регламентират режим, при който тя да вижда децата. Тя не се съгласила. Обяснил й че няма вариант, при който тя да идва пред дома му когато тя си поиска, без да е съгласувала предварително среща с него, да тропа по вратата, да звъни, да прави скандали пред дома му или на улицата. Режимът за виждане трябвало да бъде договорен между тях по взаимно съгласие и промените в него също трябвало да са по взаимно съгласие. Не можело тя едностранно да решава кога ще вижда децата. Подобно поведение било неприемливо.

Твърди, че след като нямали съгласие по въпроса при кого ще живеят децата и на кого ще бъде предоставено упражняването на родителските права, очевидно органът, който ще реши това, щял да бъде съдът. Дотогава ищцата щяла да вижда децата по време уговорено между тях двамата, а не във време, наложено от нея. В тези взаимоотношения не можело да има анархия. Щом не желаела да разговарят цивилизовано и да се разберат, проблемът бил неин, а не негов.

Твърди, че категорично оспорва твърдението, че бил налице синдром на родителско отчуждение и че той бил този, който съзнателно отчуждавал децата от майката. Това категорично не било вярно. Не бил казал на децата си една лоша дума срещу майка им. Защото тя можела да е всякаква, но била майка на децата и те трябвало да я възприемат като такава. За жалост, ищцата била тази, която отблъсквала децата от себе си с цялостното си поведение, с агресията си, с това, че била водила децата на срещите й с други мъже, карала била децата да го лъжат и те се чувствали виновни затова. Агресията, проявена от ищцата в последните месеци, карала децата да не се чувстват комфортно в компанията на майка си.

Твърди, че оспорва изцяло предложения режим за лични контакти между него и децата, в случай че родителските права бъдат предоставени на майката. Поразен бил от предложения от ищцата режим за лични контакти. Той бил изключително показателен за отношението на ищцата към децата, към него и за намеренията й по отношение на неговите евентуални възможности да се вижда с децата. Когато четял предложения режим в съзнанието му се натрапвала думата „ограничителен". Времето на децата до навършване на пълнолетие било разпределено по часове, при това изключително в полза на ищцата. Моли, съдът да обърне внимание на израза „Без да нарушава режима на извънкласни занимания, в който участват децата", който израз бил завършващ във всяка отделна точка от режима. При най-елементарно тълкуване на този израз и този режим с така предвиденото ограничение стигал до извода, че ищцата, ако би имала родителските права, щяла да има възможност да ангажира децата в извънкласни занимания по времето, когато той би имал право да се вижда с децата, което означавало, че той щял да бъде напълно законно лишен от възможността да се вижда с децата, просто защото те имат извънкласни занимания, назначени изцяло от майката.

Твърди, че оспорва претенцията на ищцата за съобразяване на режима за виждане с децата с лични празници на родителите на ищцата. Забележително било предложението, когато режимът съвпада с личните празници на родителите на ищцата, бащата да бъде лишен от правото си да види децата. Напълно нормално било да зададе въпроса къде са предвидени неговите лични празници или личните празници на неговите родители. Мисли, че в допълнителната искова молба била прекрачена границата на допустимото нахалство, то било преминало в изключителна наглост. Не можело бабата и дядото да имат приоритет пред родителя, още повече като се има предвид че родителите на ищцата не били добри родители първо за собствената си дъщеря и никога не са били баба и дядо за децата му, освен по документи. Тези хора не се интересували за собствената си дъщеря, а още по-малко за техните деца. Не са били част от техния живот. Те се били  запознали с децата едва през настоящата година, при това вината за тази ситуация не била негова, както се опитвала да твърди ищцата, а било изцяло тяхна.

Твърди, че оспорва  иска за издръжка в предявените размери. Ако родилските права върху децата бъдат предоставени на майката, в този случай бил съгласен да заплаща издръжка съответно 120 лева за малкото дете и 130 лева за голямото дете.

ОТНОСНО ИСКАНЕТО ЗА ПРИВРЕМЕННИ МЕРКИ:

Моли, да бъде отхвърлено искането на ищцата по привременните мерки да й бъде предоставено упражняването на родителските права, като моли да бъде уважено неговото искане родителските права да бъдат предоставени на него, а на ищцата да се определи режим за лични контакти. Нямало никаква причина родителските права да бъдат предоставени на майката, при това като привременни мерки. Децата живеели при него в дома, в който са живели и поради това и нямало причина, поради която те да бъдат изведени от дома, в който са живели и да бъдат пратени в чужд дом, при чужд мъж, в чужда къща.

Твърди, че не се противопоставя да бъде определен режим, по който децата да се виждат с майката. Впрочем това бил искал през цялото време, но ищцата била тази, която не възприела предложението му да се регламентира виждането й с децата и то да се извършва съгласувано между тях.

Твърди, че дотук отговорил на петитума на допълнителната искова молба, което според него било от значение по делото. Макар че не били в бракоразводен процес, а написаното от ищцата би било по-подходящо за един бракоразводен процес и би могьл с едно просто „оспорвам всички обстоятелства изложени в обстоятелствената част на исковата молба" да подмине цялата помия, изложена там, той все пак бил принуден от обстоятелствата да изложи своето становище по някои от въпросите, изложени в допълнителната искова молба. Правел го заради себе си, заради децата си, заради родителите си.

Твърди, че естествено, оспорва всичко, изложено в допълнителната искова молба. Всички твърдения на ищцата представлявали една опашата лъжа, която ако се повторела още няколко пъти от ищцата, може би тя самата щяла  започне да си вярва. Всякакви граници били преминати от ищцата. Самозабравянето, самозаблудата и лъжата лъхали от всеки ред на допълнителната искова молба.

Твърди, че не разбира защо на почти една страница ищцата ни занимава с това, че имала тежки раждания, че кърмила децата и че се грижила за тях. Напълно нормално било жената да роди децата и да ги кърми. Надява се, че не била очаквала той да я замести в раждането и в кърменето. Само че дълбоко не било вярно твърдението, че едва ли не през цялото време само тя била работила и само тя се била грижила за децата, а пък той бил харчил спечелените от нея пари за неизвестно какво.

Твърди, че представя трудова книжка за установяване на трудовия му стаж и как тя била работила. Имало само една малка подробност. Ищцата се водела на трудов договор на едно място, но в действителност не работела. Идеята била да може след това да получава съответните обезщетения. Баща му плащал на съответното място осигуровките, които се дължали, за да може тя да се води на трудов договор. Ищцата се била оказала много късопаметна. Когато те се събрали да живеят заедно тя била ученичка. Тя отишла да живее при него, защото забременяла; родителите й не го приели от самото начало, казали й че ако напусне дома им, повече няма да може да се върне там. Ищцата избрала живота си с него и преустановила контактите си с родителите си. Неговите родители я гледали като своя дъщеря. Осигурявали всичко необходимо за тях. Финансирали изцяло абитуриентския й бал и задоволявали всичките й нужди. Плащали всичко за двете бременности и раждания. Нейните родители не били дали една стотинка за нея. Не се погрижили за нея, когато родила, не се интересували от това, че е родила деца, не дошли да ги видят. Тя отишла дома на родителите му с дрехите на гьрба си и с едни скъсани маратонки. Родителите му и той се грижели за нея, за всичките й нужди. Давали й пари за пътни, за закуска, докато ходела все още на училище. Купували й дрехи, обувки и всичко необходимо. И сега, десет години след това, тя изведнъж намразила него и родителите му и изведнъж на хоризонта се появили „загрижените й родители". Само че тяхната загриженост била твърде закъсняла. Когато била  бременна, за нея се грижели той и неговите родители, а нейните не проявявали никакъв интерес. И за двете деца била ходила при най-добрите частни гинеколози в София на частен прием. Всички разноски по двете раждания били поети от неговите родители. След раждането и на двете деца бил ползвал отпуск за бащинство, като бил помагал на ищцата и бил неотлъчно до нея. Майка му идвала всеки ден при тях и вършела цялата домакинска работа. В същото време от нейните родители през тези години не били видели никаква помощ - нито финансова, нито каквато и да е било друга. Те просто не се интересували нито от дъщеря си, нито от внуците си.

Твърди, че не било вярно, че били ходили на почивка само два пъти и едва ли не почивките били финансирани от ищцата. Ходили били на море пет пъти - на Созопол, на Черноморец, на Синеморец, на Приморско, на Свети Влас. Ходили били на екскурзии и на сватби на приятели на различии места в страната, на разходки, на басейн в Хисаря и Стрелча, като всички разходи са били изцяло за негова сметка и за сметка на родителите му. Ищцата считала, че била нейна изключителна заслуга това, че била дала 1000 лева за някаква почивка, което било напълно нормално. Родителите му били вложили в тяхното семейство за всичките тези години сигурно повече от 50 000 лева, а той над 100 000 лева и ищцата се била възползвала от всички блага, огигурени от тях и от него.

Твърди, че това, че ищцата заживяла с него, докато била още ученичка и не била се наиграла и налудувала, когато й е било времето, очевидно дало сериозно отражение върху техния по-нататъшен съвместен живот. В последните няколко години тя „го ударила през просото”. Очевидно сексуалната връзка с него вече не й била достатьчна и тя потърсила поредица от забавления навън от дома. Тя установила безразборни връзки с различни мъже. Той естествено научавал последен. Най-лошото било, че тя направила и децата им съпричастни, водейки ги на различии срещи по заведения, градинки и на други места. Започнала да учи децата да го лъжат, но те все пак са деца и рано или късно се изпускат и казват онова, което първоначално са прикривали. Казвала била на децата „Не казвайте на тати. Това е нашата малка тайна”. Децата имали невероятни спомени от преживяванията с майка си. Тя ги била водила със себе си и с различии мъже на различии местности около Пирдоп и Златица.

Твърдението й, че тя не била имала други връзки преди раздялата си с него, било направо смешно. Може би като четем изложението й в допълнителната искова молба трябва се умиляваме от нейната „невинност". Само че истината била съвсем различна. Тя създала трайна връзка със сегашния си приятел и когато той я кани да отиде да живее при него, тя го напуска. Преди него имала поредица от връзки - краткосрочни или по- дълги.

Твърди, че ищцата го обвинява, че бил играел хазарт и едва ли не не бил носел пари в къщи, тъй като бил харчел цялата си заплата, за да играе в казиното. Оспорва това твърдение категорично. Ходил бил няколко пъти в казиното, но в никакъв случай не бил хазартен тип или обладан от хазарта до степен, че да не може да се контролира и да проиграва цялата си заплата. Колкото до залаганията по интернет и той, и ищцата играели в интернет и той, и тя имали открити сметки в банката за заплащане на залозите. Така че каквато била тя, такъв бил и той. Когато веднъж се прибрал с печалба от 800 лева, тя била доволна, когато получавала подаръци от спечелените пари и също била доволна, а сега изведнъж се оказало, че хазартът й пречел.

Твърди, че оспорва категорично твърденията на ищцата, че бил агресивен с нея, че бил я тормозил психически и физически през цялото време. Опитът на ищцата да се изкара едва ли не някаква жертва бил крайно неуспешен. Ако ищцата била живяла толкова зле с него защо не го била напуснала по-рано. Не бил я задържал при себе си. Ако е искала, винаги е имала възможност да напусне жилището му и да заживее на друго място. Сега тя с лъжливите си твърдения се опитвала да оправдае собственото си неморално поведение и безразборните връзки с най-различни мъже.

Твърди, че счита, че ищцата не била добра майка, поради което не следвало на нея да се предоставя упражняването на родителските права. Тя изоставила децата, защото предпочела да даде приоритет на любовната си връзка с друг мъж. Непрекъснато в нейните писания се изтъквало как въпросният мъж Александър бил стегнал една стая в жилището си за техните деца. Счита, че това били пълни измислици. Александър не бил приготвил стая за техните деца, а бил приготвил такава за собствените си деца от предишен негов брак или връзка. Неговите деца нямали нужда от неговата стая. Те си имали дом при него.

Ищцата недоволствала от това, че неговите родители му били помагали при отглеждането на децата. Интересно било, че  през изминалите десет години не й пречело това, че неговите родители помагали при отглеждането на децата и винаги били на разположение. Сега нейните родители били готови да й помагат. Интересно къде били нейните родители, които в тези години, като ги срещнели на улицата, обръщали главите си на другата страна. Тепърва щяло да трябва да причиняват стрес на децата и да ги запознават с баба им и дядо им по майчина линия. Категорично оспорва твърдението, че той не бил й позволявал да се вижда с родителите си. Те били тези, които изгонили дъщеря си и не желаели да контактуват с тях. Така очевидно им било и икономически по-изгодно. Не се виждли с тях, не се виждали с внуците си, не харчели и една стотинка.

Твърди, че било вярно, че децата трябвало да бъдат отглеждани с обич, търпение, непрекъсната грижа и внимание. Само че тези грижи досега били давани предимно от него. Ищцата била тази, която подхождала към децата с лъжи, с липса на търпение, с агресия. Цялото й поведение стресирало децата и ако имало някакви проблеми при тях, то тези проблеми се дължали изключително на поведението на ищцата. Всички проблеми между него и ищцата можело да бъдат разрешени по доброволен и извънсъдебен път, при взаимни компромиси. За жалост ищцата, преследвайки своите интереси, решила, че тя ще е тази, която ще дирижира техните взаимоотношения. Черпейки сили от новата си любов, мислела, че с агресията, проявена срещу него и децата щяла да може да диктува начина, по който ще контактуват във връзка с децата.

Твърди, че след като двамата не могат да постигнат съгласие и да намерят баланса в техните взаимоотношения, очевидно съдът щял да бъде органът, който ще определи при кого ще живеят децата и какъв ще е режимът за виждане с другия родител.

Моли, да бъдат отхвърлени предявените от ищцата искове и да бъдат уважени предявените от него искове.

В съдебно заседание ищецът по първоначалния иск-Е.Ч. , лично и чрез процесуалните си представители,  изразява становище, в което поддържа предявения срещу Е.Х. иск по чл.127, ал.2 СК, същата, като ответник по предявения от Е.Х. насрещен иск, лично и чрез процесуалните си представители заявява становище за отхвърлянето му.

Ответникът по първоначалния иск-Е.Х., лично и чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание заявява становище за оспорване на предявения от Е.Ч. иск по чл.127, ал.2 СК, същия, като ответник по предявения от Е.Ч. насрещен иск, лично и чрез процесуалния си представител заявява становище за отхвърлянето му.

В съдебно заседание от 18.01.2018г., настоящия съдебен състав е определил привременни мерки по чл.127 ал.3 СК, като до постановяване на окончателния си акт е оставил същите непроменени.

 

Районен съд-Пирдоп, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за установено следното от фактическа страна:

От представените по делото писмени доказателства: удостоверение за раждане серия КРПР № 091712/27.11.2009 г. издадено от район „Красна поляна“ при Столична община гр.София и удостоверение за раждане серия УС-0 № 688359/12.02.2008 г. издадено от район „Красна поляна“ при Столична община гр.София,  се установява, че Е.Г.Ч. и Е.Ц.Х. са родители на ЦЕХс ЕГН **********, роден на *** година и ЕЕХ. с ЕГН **********, роден на *** година.

По делото са представни и приети следните писмени доказателства: Удостоверение рег.№ 94-08-1/18.01.2017 г. издадено от Община Златица; Удостоверение № 578/18.01.2017 г. издадено от СУ „Св.Паисий Хилендарски“ гр.Златица;; Удостоверение № 577/18.01.2017 г. издадено от СУ „Св.Паисий Хилендарски“ гр.Златица; Жалба от 14.03.2017 г. и Заявление от 21.03.2017 г. до Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Пирдоп; Удостоверение № 27/01.02.2017 г. издадено от „Елаците мед“ АД с.Мирково; СУ „Св.Паисий Хилендарски“ гр.Златица; Епикриза, издадена от Първа АТ Болница "Св. София" ЕАД; Удостоверение № 22-00048455, издадено на 03.05.2017 г. от НОИ, Териториално поделение - София Област;            Удостоверение, издадено от "УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ"ЕАД; Трудова книжка на Е.Г.Ч.; Жалба от Е.Г.Ч. ***/17 от 20.01.2017 г.; Постановление за отказ да се образува досъдебно производство с № 047 от 08.02.2017 г., издадено от Районна прокуратура - град Пирдоп; Жалба от Е.Г.Ч. ***.2017 г.; Постановление за отказ да се образува досъдебно производство с № 157/17 от 09.03.2017 г., издадено от Районна прокуратура - град Пирдоп; Сигнал от Е.Г.Ч. до отдел "Закрила на детето" в град Пирдоп от 27.02.2017 г.;      Молба от Е.Г.Ч. до отдел "Закрила на детето” в град Пирдоп от 15.03.2017 г.; Удостоверение от логопед, издадено на 05.05.2017 г.; Лична амбулаторна карта на Е.Г.Ч.; Трудов договор № 100 от 01.10.2013 г.; Социален доклад изх.№ ПР/Д-СО-ПП/39-003/15.09.2017 г. на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Пирдоп; нотариална покана от Е.Ц.Х. връчена на ищцата на 01.08.2017 г.; Писмо от ДСП-Пирдоп с изх.№СЛ/Д-СО-ПП/91-002/07.09.2017г. до Е.Ч.; Молба от Е.Ч. от 14.09.2017г. до Директора на Фондация „Асоциация Анимус”; Копие на товарителница на получател с №*********; Заключителен доклад за Е.Ч., изготвен от  Фондация „Асоциация Анимус” до Директора на ДСП-Пирдоп; Заключителен доклад за ЕЕХ., изготвен от  Фондация „Асоциация Анимус” до Директора на ДСП-Пирдоп; Заключителен доклад за ЦЕХ., изготвен от  Фондация „Асоциация Анимус” до Директора на ДСП-Пирдоп; Социален доклад изх.№ ПР/Д-СО-ПП/7-003/13.03.2018 г. на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Пирдоп; Договор за ползване на социални услуги от 15.05.2018 г. за детето ЕЕХ.; Договор за ползване на социални услуги от 15.05.2018 г. за детето ЦЕХ.; Удостоверение изх.№ 2306-УД-0354/12.04.2018 г. на ДСП Пирдоп; Етапна епикриза от 14.05.2018 г. за детето ЕЕХ., издадена от д-р Валентина Великинска; Етапна епикриза от 14.05.2018 г. за детето ЦЕХ., издадена от д-р Валентина Великинска и картичка за 8-ми март, саморъчно написана от ищцата/ответник Е.Ч. до Маргарита Хаинова; грамота на детето Цветан Х. по повод отличните му постижения в учебната дейност; удостоверение за завършен втори клас на детето Е.Х.; бележника с оценките на детето Цветан Х. за тази учебна година; договор за ползване на социални услуги на Е.Ц.Х. и представените с молба и описани в нея два броя етапни епикризи на двете деца и допълнение към етапна епикриза на детето ЦЕХи удостоверение от Детски център за застъпничество и подкрепа ЗОНА ЗАКРИЛА – Фондация „Асоциация Анимус“; постъпило на 27.08.2018 г. писмо от Държавна агенция за закрила на детето, към което са приложени писмени доказателства по опис от № 1 до № 4 вкл.; постъпило на 17.09.2018 г. писмо от СУ „Св.Паисий Хилендарски“; постъпила на 21.09.2018 г. служебна бележка от З. Дюлгярова – психолог в ЦОП – Пирдоп; постъпило на 11.10.2018 г. писмо от Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Пирдоп, към което са приложени писмени доказателства по опис; постъпило на 06.11.2018 г. писмо рег.№ 347000-3537/02.11.2018 г. от РУ Пирдоп, към което съгласно указания на съда са приложени заверени преписи от всички книжа, съдържащи се в преписка с вх.№ 347000-1122, образувана и водена във връзка с депозиран от Е.Г.Ч. сигнал на 15.04.2018 г. – 9 бр. листа и постъпило на 08.11.2018 г. писмо от СУ „Св.Паисий Хилендарски“; молба и заверен препис от действителния входящ номер на депозираните в РУ на МВР гр.Пирдоп от Е.Г.Ч. сигнал и обяснения, ведно с него, а именно: вх.№ 3470000 – 1122 от 15.04.2018 г., с извършена корекция в датата от Началника на РУ на МВР гр.Пирдоп – Гл.инспектор Христо Присов, за които настоящия съдебен състав намира, че са относими към предмета на делото и кореспондират с излъжената фактическа обстановка в представените от страните искови и насрещни искови мобли и отговори по реда на чл.131 ГПК, като се установява, че двамата родители Е.Х. и Е.Ч. са в състояние да осигурят необходимите грижи за тях и да задоволят основните им жизнени потребности и разполагат с необходимата подкрепяща среда.

Двете страни по делото са ангажирали и гласни доказателства, допуснати чрез показанията на свидетели при режим на водене, като от показанията на св.св.Иванка Лукова Ч., Христина Н. Домбева, Цветан Любенов Х. и Маргарита Костадинова Хаинова по безспорен начин се установява възможността и на двамата родители да полагат грижи за децата си в добра и осигурена среда и в техен най-добър интерес.

От показанията на св.З.Д. се установява, че по нейни впечатления родителя Е.Х. се държи добре с децата, както се държи добре и родителя Е.Ч.. По заявката, която изпълнявала от Дирекция „Социално подпомагане“ да работи за благоприличие на емоционалното състояние на децата, запазване на тяхното психично здраве и във връзка със сближаването им отношенията с майката, заявява, че към момента децата са ужасно затворени да говорят за всякакви семейни взаимоотношения. Избягват тази тема и съответно свидетелката не ги „притиска”.

От изслушването на децата Цветан и Е. по реда на чл.15 ЗЗкрД се установи, в присъствието на Пенка Добрева Попова – началник отдел „Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“ – Пирдоп, се установи, че Е. е в трети клас. Цветан е в четвърти клас, като госпожата му казвала: „Ти толкова много знаеш, че минаваш направо в следващия клас. Мама и тате много ни слушат и двамата по равно. Мама се кара повече – за всичко. Тате разрешава повече неща. Мама не ми дава нищо. Не ми дава даже да си нося и телефон. Тя, когато отида там, не ми го дава и за една минута. Ако съм си го взел, тя ми го взима и ми го дава чак като си тръгна.  Е. споделя, че „ като се обадим на тати или на някой друг – после казва не. Не ни позволява. Ние му се обаждаме да му кажем как сме”. Цветан споделя, че: „Аз само веднъж съм се обаждал.. Тати ни позволява да сме с телефон, но не означава, че сме с него постоянно. Тя на нас не ни обръща чак толкова внимание, както на другите деца, които са там. Там има едно момиче и едно момче. Те винаги са там. Някой път даже са и двамата. И когато си лягаме винаги там с дядото и момчето, само си говорят и не можем да заспим. Другите деца спят на горния етаж с майка ни. Ние не спим на същия етаж, където е майка ни. Това е в къща. Ние спим на същия етаж, където е дядото. Другите деца не си играят с нас. Те са по-малки”. Е. споделя, че: „По-големите деца, като не ги слушат по-малките, ги бият”. Цветан споделя, че: „Ако се опитаме да си играем с някое от децата или не ни обръщат внимание или ни се карат. Не ни се кара мама. Кара ни се там живущ някакъв. При тате е яко, защото сме само ние тримата – никой друг”. Е. споделя, че: „Никой не ни събужда”. Цветан споделя, че: „Телефонът ни събужда с аларма. Аз съм му казал в колко часа да звънне и той звъни. Баба ни води на училище, но аз винаги съм по-напред и все едно си ходя сам. Баба живее почти на същото място, но почти в планината.Ходим в стола да ядем. Тате може да готви”. Е. споделя, че: „Тате готви много вкусно. Тате готви по-вкусно от мама. Прави пържоли”. Цветан споделя, че: „Тате направи конска луканка, взе я от един приятел. Мама ни прави палачинки. Прави ни ориз с месо, но повече е ориза. Никой не ми помага с домашните, баба помага на Е.. Сам си ги пиша. Математиката  е много лесна. Другата баба не ми помага, виждам я като си тръгнем от мама и минаваме покрай другата баба. При тати е по-добре в момента. Имаме компютър и плейстейшън,  установихме, че на вилата е по-голям телевизора и там сме си занесли плейстейшъна. При мама са повече хора и повече се карат. Другите деца си играят с възрастните. Ние си играем сами с Емо”.

От назначена основна и допълнителна СПЕ, и изслушано вещо лице А.К. в съдебно заседание се установи, че и Двете деца да в изключително тежко емоционално и психическо състояние. Тяхната психика е полето, върху което се води битката между родителите. И двете деца са с повишено ниво на тревожност, обидени и гневни, в сериозен конфликт на лоялност. Е. откровено споделя за проблеми със съня и страхове, както през нощта от кошмарите, които сънува, така и през деня, когато е подложен на подигравки и малтретиране от някои деца в училище. Децата страдат от факта, че майката не е с тях и срещите с новия й партньор, без те да са подготвени за това ги прави сърдити и гневни. Това засилва чувството им на изоставеност, ревността и болката им от невъзможността да повлияят на ситуацията. За това вероятно допринася и враждебното отношение към майката, създадено в семейството на бащата. Констатираното налично „очерняне" на майката е толкова ясно забележимо под всякакви форми, както в беседата, така и във всички тестови методики и то без да има реални съществени аргументи, че изводът, който естествено се налага е, че е налице средна към тежка форма на родителско отчуждение. при децата се наблюдава голям по сила и интензитет конфликт, свързан с неприемането на новия партньор на майката, ревност по отношение на това, че си е тръгнала от дома и живее на друго място с чужди за тях хора, грижи се за други деца и това, че се налага да пребивават там и да се справят с чувствата си на болка, обида и гняв, както и с желанието си отново да имат любящата си и закриляща майка, която живее с тях. Това ги изтощава и те са склонни да идеализират времето, когато са живеели всички заедно. Този спомен в момента за двете деца има съхраняваща функция. В.л. установява, че със сигурност ситуацията през която сега децата преминават е достатъчно травмираща и за намаляване на последствията й върху психиката и развитието им е наложително да работят дългосрочно с квалифицирани специалисти. Едва при такава работа и отшумяване на актуалния конфликт би било уместно да с работи върху минали травми. В.л. препоръчва срещите между майката и децата да се осъществяват извън сегашния й кръг, отговорността за благополучието на децата би трябвало да е разпределена поравно между двамата родители. От една страна е майката, която не се съобразява с препоръките и последствията са видими при ситуацията с пребиваването на децата при нея и направеното „избушване" от страна на Цветан. От другата страна е бащата, който също не се е съобразил с препоръките, дадени в предходната експертиза, а именно: „ Хората, които са истински загрижени за психическото благополучие на децата СПЕШНО е нужно да направят всичко възможно да постигнат разрешение на ситуацията и да признаят правото на децата да имат своето спокойно време както с баща си, така и с майка си. Да се почувстват спокойни и защитени, имащи цялото внимание и на единия и на другия родител. От страна на бащата от голяма полза е ако той намери начин да работи за справяне със своите чувства по отношение на раздялата, без това да засяга децата. Съдът не следва да цени даденото заключение в останалата му част поради това, че се установи в с.з., че в.л. е водело непосочени в изготвеното заключение телефонни разговори с майката, а именно същото е обективирано в протокол от с.з. по делото от 2.07.2018 г.  в смисъл, че в.л. я е посъветвала  „да бъде по-внимателна – не всякакви безразборни доказателства – да бъде по-внимателна в представянето на доказателствата”.

От назначена тройна СПЕ,чието заключение настоящият съдебен състав цени като пълно, безпристрастно и компетентно, както и изслушани в.л. в съдебно заседание се установява, че и при двете деца ЦЕХи ЕЕХ. е наличен е синдром на родителското отчуждаване тежка степен, като и при двете деца са покрити критериите на синдрома. Цветан и Е. отхвърлят майката, казват, че не я обичат, че я "мразят", че тя " ги е изоставила" и не живеят в собствения си дом, който познават. Децата автоматично подкрепят програмиращия ги родител във всички негови изявления и действия - в случая бащата. Щом той е заявил, че ще живеят при него, Цветан и Е. ще го следват докрай. Ще твърдят, че им е по - добре при бащата, защото той се грижи за тях, а майка им е недостойна и ги е изоставила. Децата изтъкват, че отношението им за майката не е натрапено от никого. Те повтарят чужди мнения и оценки и си вярват. Отсъства чувство за вина- децата не виждат нищо лошо в това, че отхвърлят един родител, характерен симптом на СРО. Децата възпроизвеждат сценария на отчуждаващия родител - майката е недостойна, тъй като "ги е изоставила и живее с друг мъж". Не искат да се виждат с майката, защото не им е приятна и др. Тези симптоми на СРО са налични и в социалните доклади, видно, че " бащата не разграничава собствените си чувства и преживявания във връзка с раздялата с партньорката от тези на децата" и е "склонен да въвлече двамата си синове в конфликта между тях", "склонен е да омаловажава, както приноса й, така и връзката между нея и децата". " Поведението на г-н Х. води до уронване авторитета на другия родител". При изследването на децата се констатира тревожност, ниско самочувствие, ниска самооценка. В поведенчески план - раздразнение, обвинително отношение спрямо майката. Децата са трудно достъпни емоционално, оттеглени, твърдят и пред нея, че не искат да я виждат, като гледат встрани. Децата дълбоко в себе си усещат, че поведението йм наранява майката, носител на безусловната любов, чувството за вина е потиснато, но поради кризата на лоялност, която преживяват по отношение на отглеждащия ги родител, възприемат тезата му безпрекословно и се подчиняват.

Така че тревожното разстройство в случаи като на тези Цветан и Е. ще се отнесе към СРО, причинено е от СРО, то е продукт на синдрома, потиснатата вина. От разговора с бащата е видно, че той не осъзнава какво причинява на децата си и е воден от своята мисия да ги защити от майката, която определя като негоден родител с "неморално поведение" и да не й се предостави възможност за упражняване на родителски права. При децата Е.Х. и Цветан Х. е налице СРО. Причините за появата и развитието на СИНДРОМ НА РОДИТЕЛСКО ОТЧУЖДЕНИЕ /СРО/ е междуличностен конфликт между майката и бащата, в който са въвлечени и децата. Главната причина за отчуждаващото родителско поведение по принцип е отмъщение, като много пъти човекът, който извършва това, не го осъзнава Когато един родител приема нуждите си за отмъщение спрямо другия родител на такова ниво, това е белег за емоционална нестабилност и поставя под въпрос способността за родителски грижи. При наличен СРО тежка степен, отчуждаващият родител показва изключително нисък родителски капацитет. В конкретния случай това е бащата. Той е игнорирала необходимостта от продължаване на взаимовръзката на децата с двамата си родители. Като отчуждаващ родител той е отхвърлил волно или неволно значимостта на най-добрите интереси на децата - осигуряване на условия за нормално психическо и емоционално развитие. В заключение трябва да се приеме, че при наличие на СРО става въпрос за тип на емоционална злоупотреба с огромни и дълбоки последици за децата и техните най-близки роднини - майка и разширен семеен кръг по майчина линия / баба, дядо и други /.

В момента състоянието на Цветан и Е. отговаря на емоционално разстройство. От разговора с майката е видно, че тя се е постарала да поддържа родителска връзка с децата си, но не е могла по обективни причини. Най - добър интерес за детето е да има връзка с двамата  си родители, защото насилственото изтриване на създадена топла връзка с родителя поради манипулации на другия родител води до тежко натоварване на психиката и в крайна сметка до емоционално разстройство. В такива случаи децата са объркани, тревожни, понякога агресивни, както е при детето Цветан). Те преживяват силно чувство на гняв към родителя, от който са отчуждени. Такова е и състоянието на Цветан и Е., видно както от изследването, така и от социалните доклади. Показаните чувства са продукт на СРО. Наличен е синдром на родителското отчуждаване тежка степен и при Е. и Цветан, които живеят при бащата), като са покрити критериите за синдрома: отхвърлят майката, казват, че я не я обичат "защото ги е изоставила", не искат да живеят с нея, тъй като не желаят да живеят в чужд дом, след като си имат собствен апартамент. Твърденията йм са декларативни, социално желателни и неинформативни. Изказът е беден, лишен от емоционален заряд. Поведението е манипулативно.

Децата автоматично подкрепят програмиращия ги родител във всички негови изявления и действия - в случая бащата. Децата нямат елементарно уважение към майката. Цветан и Е. възпроизвеждат сценарии на отчуждаващия родител - майката е недостойна, изоставила ги е, ако са при майката, няма да имат собствен дом, ще живеят в чужд дом. В момента състоянието на Цветан отговаря на емоционално разстройство със съпътстващи проблеми. От разговора с майката е видно, че тя се е постарала да поддържа родителска връзка с Цветан, но още от началото той е взел страна на бащата, като дори в поведенчески план му е подражавал -станал агресивен към съучениците си и към брат си. По този проблем е работено с психолог. Отчуждеността, враждебността и агресивното поведение пречат за създаването на конструктивен диалог с него. Това поведение е индикатор за лошо въздействие върху детето от родителя, който го отглежда в момента. Това поведение не е социално правилно. Идентифицирайки се с бащата, Цветан попива агресивното и враждебно отношение към майката, което на по - късен етап ще пресъздаде в междуличностните интеракции, които ще бъдат белязани с омраза и презрение към противоположния пол от момента, в който не може да упражнява контрол над съответната личност. Цветан трансформира силен гняв и враждебност.

В изследването на Цветан се установява несъзнателно усвоени оценки и мнения по силата на идентификацията, той се идентифицира изцяло с баща си и му подражава във всичко. Това обаче безспорно налага впечатлението за констатирано внедрено несъзнателно мнение у Цветан. В.л. сочат, че най - добър интерес за детето е да има връзка с двамата си родители, защото насилственото изтриване на създадена топла връзка с родителя поради манипулации на другия родител води до тежко натоварване на психиката и в крайна сметка до емоционално разстройство. В такива случаи децата са объркани, тревожни, понякога агресивни ( какъвто е случая с Цветан). Те преживяват силно чувство на гняв към родителя, от който са отчуждени. Отрицателното отношение на децата към майката е изцяло свързан с наличния СРО. Въпросът касае конфликтните отношения между двамата родители и сриването на авторитета от страна на бащата по отношение на майката, коментирани в предходните пунктове.  Прави впечатление, че отчуждение при децата се наблюдава не само по отношение на майката, но и към разширения кръг на майката- баба, дядо, приятел, с когото живее. Децата твърдо са заели позицията на бащата, отчуждени са от майката, прекъсната е дълго изгражданата топла емоционална връзка с нея, така, че няма промяна в желанието на децата да живеят отделно от бащата. При наличен СРО тежка степен, отчуждаващият родител показва изключително нисък родителски капацитет. В конкретния случай това е бащата. Той е игнорирал необходимостта от продължаване на взаимовръзката на децата с двамата си родители. Като отчуждаващ родител той е отхвърлил волно или неволно значимостта на най-добрите интереси на децата - осигуряване на условия за нормално психическо и емоционално развитие. В заключение трябва да се приеме, че при наличие на СРО става въпрос за тип на емоционална злоупотреба с огромни и дълбоки последици за децата и техните най-близки роднини - майка и разширен семеен кръг по майчина линия / баба, дядо и други /. Най - добър интерес за децата е да имат връзка с двамата си родители, защото насилственото изтриване на създадена топла връзка с родителя поради манипулации на другия родител води до тежко натоварване на психиката и в крайна сметка до емоционално разстройство. В такива случаи децата са объркани, тревожни ( както е при Е.), понякога агресивни ( какъвто е случая с Цветан). Те преживяват силно чувство на гняв към родителя, от който са отчуждени. В.л. сочат, че при положение, че родителските права са предоставят на бащата, синдромът на родителско отчуждение ще се задълбочи, ще се прекъсне връзката "майка-дете" с всички произтичащи от това последствия- емоционални и социални дефицити, девиантно и агресивно поведение, емоционални и поведенчески разстройства. Добрите и здрави родители напълно разбират, че е важно да не се въвеждат и излагат децата на опасностите от родителския конфликт. Следваща стъпка при работа за преодоляване на СРО е работа с родителите за изграждане на родителско сътрудничество и кооперативност, които в момента липсват и подобряване на родителския им капацитет.

Установи се, че майката Е.Г.Ч. за 2016 г., е получила средно брутен доход от  трудово възнаграждение в размер на 5 745,32 лв., видно от приложена служебна бележка на Община-Златица

Установи се, че бащата Е.Ц.Х. за 2016 г., е получил средно брутен доход от  трудово възнаграждение в размер на 16 519,69 лв., видно от приложена служебна бележка на „Елаците-мед” АД.

 

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и несъмнен начин от приетите по делото писмени доказателства и от събраните по делото гласни доказателства, на които съдът дава вяра изцяло като безпристрастни и непротиворечиви.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът извежда следните правни изводи:

Предмет на разглеждане в настоящото производство са  искове, предявени от страните Е.Г.Ч. и Е.Ц. Хайнов с правно основание чл. 127, ал. 2 СК. Съобразно утвърденото в съдебната практика разбиране искът по чл. 127, ал. 2 СК, когато родителите не са съпрузи и не живеят заедно, не е само за това при кой от тях да живее ненавършилото пълнолетие тяхно дете, а и за това кой родител да упражнява родителските права по отношение на него – в този смисъл решение № 669/17.02.1992 г. на ВС и решение № 1218/27.12.1999 г. по гр. д. № 1129/1999 г. на ВКС, II г. о. Съвместното живеене на детето с родителя е съществен елемент от съдържанието на родителските права и задължения, без който ежедневното им и текущо упражняване е практически невъзможно. Затова положението, когато родителите са трайно разделени или не са в брак и не живеят заедно, е идентично както при развод, което и при липсата на изрични законови разпоредби за подобни случаи налага чрез прилагането по аналогия на правилата на чл. 59 СК да бъде определено кой от двамата родители ще упражнява еднолично родителските права за в бъдеще, което пък е необходима предпоставка, за да бъде установен режим на лични отношения на другия родител с детето. На страните неколкократно е давана възможност да постигнат исканото тях споразумение относно по отоншение на предявения иск по чл.127 СК и от двете страни спряма децата Цветан и Е., но такава до приключване на устните състезания по делото не беше постигната. До завеждане на настоящото дело по съдебен ред не е било постановявано кой от двамата родители ще упражнява родителските права, т. е. касае се за първоначално определяне на подобен режим, а не за изменение на вече определен такъв.

Съгласно чл. 59, ал. 4 СК, водим и от трайната съдебна практика, вкл. и постановеното Тълкувателно решение № 1 от 03.07.2017 г. по тълк. д. № 1/2016 г., ОСГК на ВКС, съдът предоставя упражняването на родителските права, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата. Видно от законовата разпоредба основен, а и на практика – единствен, обективен критерий за това на кого от двамата родители да бъде предоставено упражняването на родителските права е интересът на децата.  Установиха се предпоставките, визирани в чл. 127 СК – исковете са  предявени от единия родител срещу другия родител, по отношение на деца, за които е налице разногласие по въпроса за упражняването на родителските права. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК е приложима само в случаите на развод по исков ред, и при непостигане на споразумение между родителите относно местоживеенето на ненавършилите пълнолетие деца и упражняването на родителските права спрямо тях законът сочи, че следва да бъде предпочетен един от родителите, при когото детето да живее, и той да е носител на родителските права. Същият подход, основан на относимата правна уредба, е използван и в ППВС № 1 по гр. д. № 3/1974 г. - съдът следва да предостави упражняването на родителските права, на единия от съпрузите, като под упражняване на родителските права съдът има предвид "тяхното ежедневно осъществяване, както и действията по закрилата, защитата и представителството на децата". Чрез решението си по 127, ал.2 съдът изпълнява социалната си функция за предоставяне на адекватна защита на ненавършилите пълнолетие деца с оглед запазването на висшите им интереси и гарантира правната сигурност, задължавайки и най-вече вменявайки отговорност на "по-добрия" (с оглед интересите на детето) родител да се грижи за тяхното непосредствено отглеждане и възпитание, до постигането на общо съгласие относно упражняването на родителските права.

Безспорно по делото е установено, че страните по делото Е.Г.Ч. и Е.Ц.Х. са родителите на децата ЦЕХи ЕЕХ., родени от съвместното им съжителство.

Спорът между родителите на децата е на кого на бъдат възложени родителските права над тях, съответно какъв режим на лични контакти да бъде определен между децата и родителят на комуто не са възложени родителските права, къде да бъде определено местоживеенето на децата, какъв размер на дължима издръжка следва да определен за децата, дължим от родителя който не е отговорен пряко за грижите за детето. Както беше упомената по-горе, настоящия съдебен състав отчита обстоятелствата, че от началото на производството по делото, заведено в РСПп до края на съдебното дирене на 13.12.2018 г. а и към момента на постановяване на съдебното решение, родителите на децата, въпреки предоставената им възможност, не са постигнали споразумение относно бъдещото отглеждане на децата си, поради което и съгласно разпоредбата на чл. 127 СК съдът следва да стори това, водейки се на първо и основно място от интересите на децата и съобразявайки събраните по делото доказателства ценени както поотделно така и в съвкупност. За да постанови обективен съдебен акт съдът съобразява както събраните по делото доказателства, така и съдебната практика и спецификата на конкретния казус. На първо място по основаният въпрос относно предоставяне на упражняването на родителските права над родените от съвместното съжителство деца, настоящия съдебен състав преценява всички обстоятелства, които са от значение, но интересите на децата са основният общ критерий. Съгласно ПП ВС № 1/1974 и действащият СК на първо място най -важен критерий са възпитателските качества на всеки родител а те включват широк кръг от качества - способностите да се грижат, да възпитават, да създават навици за придобиване на знания и за полагане на труд, морални качества; полаганите до момента грижи ( като последните са условие и за създаване на привързаност на детето, която е също критерий ); желанието на родителите да се грижат за детето; привързаността на детето към родителите ; пола и възрастта на децата ( макар и формални критерии но част от комплекса, без да са приоритет ); възможност за помощ от близки лица, социално обкръжение и материални възможности на родителя. Освен неизчерателно посочените критерии, съдът следва да съобрази и тези въведени в ЗЗкрД формиращи комплексното понятие „най добър интерес на детето”. Посочените в § 1, т. 5 от Закона обстоятелства макар и в основни линии да повтарят визираните по-горе критерии ги и допълват като се вземе предвид: физическите, емоционални и психически потребности на децата; последиците които ще настъпят при промяна на обстоятелства. Не на последно място следва да се има предвид и дефинирането на понятието интереси на детето в ППВС № 1/1974 - всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание - създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за обществено полезен труд и изобщо изграждането на всяко дето като съзнателен гражданин на обществото. При всичко изложено се обуславя извода и необходимостта съдът да направи комплексна преценка, като вземе предвид всички обстоятелства които засягат физическото, психическо и нравствено развитие на детето създаване на условия на живот, които да отговорят на нуждите му. Настоящият първоинстанционен състав, намира че от всички писмени доказателства а и гласни доказателства може да се обоснове еднозначен извод, че както бащата, така и майката на детето имат желанието и възможността да се грижат за децата си, а и двамата разполагат с родителските качества затова, подпомагани са от близки в отглеждането на децата. В нито един от социалните доклади не е констатирано, че някой от двамата родители няма възможност и/ или желание да отглежда децата, налице е и желание и стремеж от страните да се грижат за децата. Съдът кредитира напълно писмените доказателства ангажирани от двете страни от които се налага единственият извод, че и майката и бащата осигуряват средства на децата. Съдът кредитира и гласните доказателства на разпитаните свидетели, посочени от страните( макар и същите да дават пристрастни показания, кото са продиктувани от явно манифестираната пред настоящия съдебен състав обич към децата, която е напълно разбираема) от които става ясно че както майката така и бащата се стремят към пълното обгрижване на детето. Ето защо, при комплексното обсъждане на всички изброени по-горе критерии за определяне на кого да бъдат възложени родителските права над малолетните деца, съдът намира, че след като и двамата родители имат родителските качества, възможности и желание да се грижат за детето, следва да се изходи основно от интереса на малолетните деца. В тази връзка съдът, стъпвайки върху констатациите на тройната СПЕ, както и на приетити социални доклади,  намира, че малолетните деца Цветан и Е. следва да бъдат отглеждани от майка си. В заключение изхождайки от приоритетния интерес на децата, съдът намира, че следва да възложи упражняването на родителските права над децата Цветан и Е. на тяхната майка Е.Г.Ч..

На второ място съдът възлагайки упражняваното на родителските права над децата на майката, намира, че следва да определи местоживеенето на децата отново при тяхната майка, тъй като по този начин родителят, комуто са възложени правата над децата ще може да се грижи най-добре за децата си, поради което и определя местоживеенето на малолетните деца ЦЕХи ЕЕХ. при тяхната майка Е.Г.Ч..

Съдът следва да определи и размерът на дължимата издръжка за децата с оглед данните по делото и факта, че възлагайки родителските права над децата на майката, бащата следва да бъде осъден да заплаща издръжка за децата. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Задължението на родителя за издръжка към непълнолетното му дете е безусловно. Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят от обикновените условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта, образованието, здравословното им състояние и всички други обстоятелства, които са от значение за всеки конкретен случай, като не следва да се присъжда издръжка в размери, стимулиращи към обществено непозволен начин на живот, лукс и даващи възможност сумите да се използват извън целите на издръжката /така т. 4 от ППВС № 5/1970 г. /. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал. 1 от СК. Възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация /съгласно дадените указания с т. 5 от ППВС № 5/1970 г. /. Според т. 6 от цитирания тълкувателен акт, двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при който се отглежда детето. Пояснено е, че усилията, които се полагат в този случай от родителя по повод ангажираността му във връзка с отглеждането на детето, следва да се вземат под внимание при определяне размера на издръжката, която този родител дължи. Под понятието възможност на родителя се разбира материалното му положение, движимо и недвижимо имущество, различните видове доходи, които той реализира, неговата възраст и трудоспособност, както и квалификацията му, като тази възможност се преценява към момента на постановяване на решението. Същевременно минималният размер на издръжката на едно дете съгласно чл. 142, ал. 2 от СК, е равна на една четвърт от размера на МРЗ. Правото на детето да получи издръжка от своите родители, както се посочи по-горе, е безусловно. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

В случая Е.Ц.Х. е баща на детето Цветан, което е на навършени 10 години, както и е баща  на детето Е., което е на навършени 9 години. При тази възраст на децата съдът намира за необходимо да отбележи, че същите се нуждаят от обичайните разходи за храна и облекло, като предвид възрастта на малолетните деце ще следва да се отделят евентуално средства за посещения на детско заведение и детски мероприятия. Едновременно с това доказаният трудов доход на бащата, е над размера на минималната работна заплата за страна. Съдът отчита факта, че от 2019 година размерът на минималната работна заплата за страната възлиза на вече 560,00 лв., т.е. минимумът на дължимата издръжка, която следва да бъде присъдена, е равен на 140,00 лева.

При това положение, след като по делото не са ангажирани доказателства затова децата да имат специфични нужди, с оглед възрастта на децата, съдът приема, че претендираните както следва: размер от  200,00 лева дължима месечна издръжка за детето Цветан  и от 150,00 лева дължима месечена издръжка за детето Е., от техния баща Е.Х., следва да се уважат изцяло като основателни и доказани, като определя начална дата-датата на влизане на решението в сила, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена сума до настьпване на законна причина за изменението или прекратяването на издръжката. С оглед тълкуването на задължителната съдебна практика, отразена в Постановление № 5 от 16.11.1970 г. на Пленума на Върховния съд – т. 25, макар относима към друг правен режим, съдът намира, че следва да постанови заплащането на месечните издръжки да става чрез Е.Г.Ч., в качеството и на майка и законен  представител на малолетните деца ЦЕХи ЕЕХ.. Водим от гореизложеното и основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, Е.Ц.Х. следва да бъде осъден да заплати дължимата по делото държавна такса, определена по реда на Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК - чл. 7, т. 2 - (изчислявана като 2 % върху тригодишните платежи на присъдените издръжки в размер на 504,00 лева. На основание чл. 242 ГПК, съдът служебно следва да допусне предварително изпълнение върху решението в тази му част.

На следващо място съдът дължи и произнасяне по искането и на двете страни за определяне на режим на лични отношения на децата. Както е видно, с Определението по привременни мерки, съдът е уважил искането на ищеца по насрещния иск за определяне на режим на личен контакт между майката и децата. От постановяване на определението за привременни мерки по реда на чл. 127, ал.3 СК до датата на произнасяне на съда с акта по същество, е налице промяна във фактическата обстановка,  която съдът е съобразил с възлагането на упражняване на родителските права по отношение на малолетните деца на майката. Съдът намира, че бащата Е.Ц.Х. с ЕГН: ********** и децата ЦЕХс ЕГН: ********** и ЕЕХ. с ЕГН: **********, следва да имат следният режим на лични отношения:

1.1. Бащата Е.Ц.Х. с ЕГН: **********, да вижда и взема децата при себе си:

            1.1.1. В събота от 10.00 часа сутринта до неделя до 18.00 часа вечерта от всяка първа и трета календарна седмица от всеки календарен месец с преспиване без да се нарушава режима на учебни занятия и/или извънкласни занимания, в които децата участват. Така уговореният режим на лични контакти, съгласно тази т.1.1.1. да не намира приложение по време на годишният отпуск на майката, по време на официални празници, лични празници на децата, на майката или на родителите на майката, както и по време на коледни, новогодишни, великденски празници и обявените почивни дни във връзка с празници.

1.1.2. Един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката;

1.1.3. Всяка нечетна календарна година по време на новогодишните празници от 17.00 часа на 31 декември до 17.00 часа на 1 януари, без да се нарушава режима на извънкласни занимания, в които децата участват;

1.1.4. Всяка четна календарна година по време на коледните празници от 17.00 часа на 25 декември до 17.00 часа на 26 декември, без да се нарушава режима на извънкласни занимания, в които децата участват;

            1.1.5. Всяка нечетна календарна година по време на великденските празници от 15.00 часа на Великден (ден: неделя) до 21.00 часа на същия ден, без да се нарушава режима на извънкласни занимания, в които децата участват;

            1.1.6. Всяка нечетна календарна година на 9 февруари, от 18.00 часа до 20.00 часа, който ден представлява личен празник на детето ЦЕХ(рожден ден), без да се нарушава режима на учебни занятия и/или извънкласни занимания, в които те участват. В случаите, в които рожденият ден на детето в четна календарна година съвпада с ден събота от календарната седмица, определена за режим на лични контакти с бащата, съгласно т.1.1.1., то тогава бащата да вижда и взема децата при себе си единствено в ден неделя от същата седмица от 10.00 часа сутринта до 18.00 часа вечерта на същия ден. В случаите, в които, в четна календарна година, рожденият ден на детето съвпада с ден неделя от календарната седмица, определена за режим на лични контакти с бащата, съгласно т.1.1.1., то тогава бащата да вижда и взема децата при себе си единствено в ден събота от същата седмица от 10.00 часа сутринта до 18.00 часа вечерта на същия ден;

            1.1.7. Всяка нечетна календарна година на 23 ноември, от 18.00 часа до 20.00 часа, който ден представлява личен празник на детето ЕЕХ. (рожден ден), без да се нарушава режима на учебни занятия и/или извънкласни занимания, в които те участват. В случаите, в които рожденият ден на детето в четна календарна година съвпада с ден събота от календарната седмица, определена за режим на лични контакти с бащата, съгласно т.1.1.1., то тогава бащата да вижда и взема децата при себе си единствено в ден неделя от същата седмица от 10.00 часа сутринта до 18.00 часа вечерта на същия ден. В случаите, в които, в четна календарна година, рожденият ден на детето съвпада с ден неделя от календарната седмица, определена за режим на лични контакти с бащата, съгласно т.1.1.1., то тогава бащата да вижда и взема децата при себе си единствено в ден събота от същата седмица от 10.00 часа сутринта до 18.00 часа вечерта на същия ден;

            1.1.8. Всяка календарна година на 1 септември, който ден представлява личен празник на бащата (рожден ден), от 18.00 часа на същия ден с приспиване до следващия ден - 2 септември до 12.00 часа;

1.2. Освен посоченото от т.1.1. до т.1.1.8., включително досежно режима на лични контакти, бащата Е.Ц.Х. с ЕГН: **********, да не вижда и да не взема децата при себе си:

1.2.1. На 26 февруари и 24 декември от всяка календарна година, които дни представляват лични празници на майката (рожден ден и имен ден). В случаите, в които 26 февруари съвпада с ден събота от календарната седмица, определена за режим на лични контакти с бащата, съгласно т.1.1.1., то тогава бащата да вижда и взема децата при себе си единствено в ден неделя от същата седмица от 10.00 часа сутринта до 18.00 часа вечерта на същия ден. В случаите, в които 26 февруари съвпада с ден неделя от календарната седмица, определена за режим на лични контакти с бащата, съгласно т.1.1.1., то тогава бащата да вижда и взема децата при себе си единствено в ден събота от същата седмица от 10.00 часа сутринта до 18.00 часа вечерта на същия ден. В случаите, в които 24 декември съвпада в четна календарна година с ден събота или неделя от календарната седмица, определена за режим на лични контакти с бащата, съгласно т.1.1.1., то тогава бащата да вижда и взема децата при себе си, съгласно уговорения режим за лични контакти в 1.1.4.. В случаите, в които 24 декември съвпада в нечетна календарна година с ден събота или неделя от календарната седмица, определена за режим на лични контакти с бащата, съгласно т.1.1.1., то тогава бащата да не вижда и да не взема децата при себе си, съгласно уговорения режим за лични контакти в 1.1.4., във връзка с 1.1.1., изречение второ.

1.2.2. На 31 март и 21 септември от всяка календарна година, които дни представляват лични празници на родителите на майката (рождени дни). В случаите, в които 31 март и/или 21 септември съвпадат с ден събота от календарната седмица, определена за режим на лични контакти с бащата, съгласно т.1.1.1., то тогава бащата да вижда и взема децата при себе си единствено в ден неделя от същата седмица от 10.00 часа сутринта до 18.00 часа вечерта на същия ден. В случаите, в които 31 март и/или 21 септември съвпадат с ден неделя от календарната седмица, определена за режим на лични контакти с бащата, съгласно т.1.1.1., то тогава бащата да вижда и взема децата при себе си единствено в ден събота от същата седмица от 10.00 часа сутринта до 18.00 часа вечерта на същия ден;

              1.2.3. Всяка нечетна календарна година на 9 февруари, който ден представлява личен празник на детето ЦЕХ(рожден ден) до 18.00 часа на същия ден и от 20.00 часа на същия ден до следващата по ред дата, определена за личен контакт, без да се нарушава режима на учебни занятия и/или извънкласни занимания, в които те участват.

1.2.4. Всяка нечетна календарна година на 23 ноември, който ден представлява личен празник на детето ЕЕХ. (рожден ден) до 18.00 часа на същия ден и от 20.00 часа на същия ден до следващата по ред дата, определена за личен контакт, без да се нарушава режима на учебни занятия и/или извънкласни занимания, в които те участват.

 

Относно разноските: При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответника по първоначалния иск Е.Ц.Х. следва да заплати  държавна такса върху размера на присъдената издръжка по чл.143 СК, като същата следва да се събере върху размера на издръжката за неопределен срок, изчислена върху тригодишните платежи, в съответствие с чл. 69, ал. 1, т. 7  от ГПК и в съответствие с Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в сила от 01.03.2008 г.  и да бъде определена в размер на 504,00 лева, която да му бъде възложена. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ответника по първоначалния иск Е.Ц. Хаинова следва да се възложат и направените разноски по представен списък по чл.80 ГПК от ищцата по първоначалния иск Е.Г.Ч. в размер на 1 273,00лв..

 

Мотивиран от изложеното, Районен съд-Пирдоп, първи състав

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРЕДОСТАВЯ, на основание чл.127, ал.2, вр.чл.123, ал.2 от СК, на Е.Г.Ч. с ЕГН **********,***, упражняването родителските права и задължения по отношение на малолетните деца ЦЕХс ЕГН: ********** и ЕЕХ. с ЕГН: **********, като постановява децата да живеят при майката.

 

ОСЪЖДА Е.Ц.Х. с ЕГН: **********,*** ДА ЗАПЛАЩА месечна ИЗДРЪЖКА за малолетното ДЕТЕ - ЦЕХс ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител- Е.Г.Ч. с ЕГН **********,*** РАЗМЕР на 200,00 лева (двеста лева ), считано от датата на влизане на Решението в сила, ВЕДНО със законната лихва върху главното задължение за всяка закъсняла вноска, до настъпване на обстоятелства погасяващи това задължение, на осн. чл. 127, ал. 2 СК, вр. с чл. 143 СК, вр.чл. 86, ал. 1 СК.

 

ОСЪЖДА Е.Ц.Х. с ЕГН: **********,*** ДА ЗАПЛАЩА месечна ИЗДРЪЖКА за малолетното ДЕТЕ - ЕЕХ. с ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител- Е.Г.Ч. с ЕГН **********,*** РАЗМЕР на 150,00 лева (сто и петдесет лева ), считано от датата на влизане на Решението в сила, ВЕДНО със законната лихва върху главното задължение за всяка закъсняла вноска, до настъпване на обстоятелства погасяващи това задължение, на осн. чл. 127, ал. 2 СК, вр. с чл. 143 СК, вр.чл. 86, ал. 1 СК.

 

ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението в частта относно присъдените издръжки.

 

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на Е.Ц.Х. с ЕГН: **********,***, с малолетните деца ЦЕХс ЕГН: ********** и ЕЕХ. с ЕГН: **********, както следва:

1.1. Бащата Е.Ц.Х. с ЕГН: **********, да вижда и взема децата при себе си:

            1.1.1. В събота от 10.00 часа сутринта до неделя до 18.00 часа вечерта от всяка първа и трета календарна седмица от всеки календарен месец с преспиване без да се нарушава режима на учебни занятия и/или извънкласни занимания, в които децата участват. Така уговореният режим на лични контакти, съгласно тази т.1.1.1. да не намира приложение по време на годишният отпуск на майката, по време на официални празници, лични празници на децата, на майката или на родителите на майката, както и по време на коледни, новогодишни, великденски празници и обявените почивни дни във връзка с празници.

1.1.2. Един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката;

1.1.3. Всяка нечетна календарна година по време на новогодишните празници от 17.00 часа на 31 декември до 17.00 часа на 1 януари, без да се нарушава режима на извънкласни занимания, в които децата участват;

1.1.4. Всяка четна календарна година по време на коледните празници от 17.00 часа на 25 декември до 17.00 часа на 26 декември, без да се нарушава режима на извънкласни занимания, в които децата участват;

            1.1.5. Всяка нечетна календарна година по време на великденските празници от 15.00 часа на Великден (ден: неделя) до 21.00 часа на същия ден, без да се нарушава режима на извънкласни занимания, в които децата участват;

            1.1.6. Всяка нечетна календарна година на 9 февруари, от 18.00 часа до 20.00 часа, който ден представлява личен празник на детето ЦЕХ(рожден ден), без да се нарушава режима на учебни занятия и/или извънкласни занимания, в които те участват. В случаите, в които рожденият ден на детето в четна календарна година съвпада с ден събота от календарната седмица, определена за режим на лични контакти с бащата, съгласно т.1.1.1., то тогава бащата да вижда и взема децата при себе си единствено в ден неделя от същата седмица от 10.00 часа сутринта до 18.00 часа вечерта на същия ден. В случаите, в които, в четна календарна година, рожденият ден на детето съвпада с ден неделя от календарната седмица, определена за режим на лични контакти с бащата, съгласно т.1.1.1., то тогава бащата да вижда и взема децата при себе си единствено в ден събота от същата седмица от 10.00 часа сутринта до 18.00 часа вечерта на същия ден;

            1.1.7. Всяка нечетна календарна година на 23 ноември, от 18.00 часа до 20.00 часа, който ден представлява личен празник на детето ЕЕХ. (рожден ден), без да се нарушава режима на учебни занятия и/или извънкласни занимания, в които те участват. В случаите, в които рожденият ден на детето в четна календарна година съвпада с ден събота от календарната седмица, определена за режим на лични контакти с бащата, съгласно т.1.1.1., то тогава бащата да вижда и взема децата при себе си единствено в ден неделя от същата седмица от 10.00 часа сутринта до 18.00 часа вечерта на същия ден. В случаите, в които, в четна календарна година, рожденият ден на детето съвпада с ден неделя от календарната седмица, определена за режим на лични контакти с бащата, съгласно т.1.1.1., то тогава бащата да вижда и взема децата при себе си единствено в ден събота от същата седмица от 10.00 часа сутринта до 18.00 часа вечерта на същия ден;

            1.1.8. Всяка календарна година на 1 септември, който ден представлява личен празник на бащата (рожден ден), от 18.00 часа на същия ден с приспиване до следващия ден - 2 септември до 12.00 часа;

1.2. Освен посоченото от т.1.1. до т.1.1.8., включително досежно режима на лични контакти, бащата Е.Ц.Х. с ЕГН: **********, да не вижда и да не взема децата при себе си:

1.2.1. На 26 февруари и 24 декември от всяка календарна година, които дни представляват лични празници на майката (рожден ден и имен ден). В случаите, в които 26 февруари съвпада с ден събота от календарната седмица, определена за режим на лични контакти с бащата, съгласно т.1.1.1., то тогава бащата да вижда и взема децата при себе си единствено в ден неделя от същата седмица от 10.00 часа сутринта до 18.00 часа вечерта на същия ден. В случаите, в които 26 февруари съвпада с ден неделя от календарната седмица, определена за режим на лични контакти с бащата, съгласно т.1.1.1., то тогава бащата да вижда и взема децата при себе си единствено в ден събота от същата седмица от 10.00 часа сутринта до 18.00 часа вечерта на същия ден. В случаите, в които 24 декември съвпада в четна календарна година с ден събота или неделя от календарната седмица, определена за режим на лични контакти с бащата, съгласно т.1.1.1., то тогава бащата да вижда и взема децата при себе си, съгласно уговорения режим за лични контакти в 1.1.4.. В случаите, в които 24 декември съвпада в нечетна календарна година с ден събота или неделя от календарната седмица, определена за режим на лични контакти с бащата, съгласно т.1.1.1., то тогава бащата да не вижда и да не взема децата при себе си, съгласно уговорения режим за лични контакти в 1.1.4., във връзка с 1.1.1., изречение второ.

1.2.2. На 31 март и 21 септември от всяка календарна година, които дни представляват лични празници на родителите на майката (рождени дни). В случаите, в които 31 март и/или 21 септември съвпадат с ден събота от календарната седмица, определена за режим на лични контакти с бащата, съгласно т.1.1.1., то тогава бащата да вижда и взема децата при себе си единствено в ден неделя от същата седмица от 10.00 часа сутринта до 18.00 часа вечерта на същия ден. В случаите, в които 31 март и/или 21 септември съвпадат с ден неделя от календарната седмица, определена за режим на лични контакти с бащата, съгласно т.1.1.1., то тогава бащата да вижда и взема децата при себе си единствено в ден събота от същата седмица от 10.00 часа сутринта до 18.00 часа вечерта на същия ден;

              1.2.3. Всяка нечетна календарна година на 9 февруари, който ден представлява личен празник на детето ЦЕХ(рожден ден) до 18.00 часа на същия ден и от 20.00 часа на същия ден до следващата по ред дата, определена за личен контакт, без да се нарушава режима на учебни занятия и/или извънкласни занимания, в които те участват.

1.2.4. Всяка нечетна календарна година на 23 ноември, който ден представлява личен празник на детето ЕЕХ. (рожден ден) до 18.00 часа на същия ден и от 20.00 часа на същия ден до следващата по ред дата, определена за личен контакт, без да се нарушава режима на учебни занятия и/или извънкласни занимания, в които те участват.

 

ОТХВЪРЛЯ предявените главни претенции от ищеца по насрещния иск Е.Ц.Х. с ЕГН: **********,*** против ответницата по насрещния иск  Е.Г.Ч. с ЕГН **********,***, С ИСКАНЕ на основание чл. 127, ал. 2 СК: да бъде предоставено упражняването на РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на малолетните деца ЦЕХ., роден на *** година, ЕГН ********** и ЕЕХ., роден на *** година, ЕГН **********, като се  постанови децата да живеят при него, да бъде определен режим за лични контакти между децата и майката, да бъде осъдена Е.Г.Ч. да заплаща месечна издръжка за малолетните му деца ЦЕХ., роден на *** година, ЕГН ********** по 115 лева месечно и за ЕЕХ., роден на *** година, ЕГН ********** по 115 лева месечно, считано от 01.12.2016 г. до настьпване на законна причина за изменението или прекратяването на издръжката, заедно със законната лихва върху всяка неплатена вноска, като недоказани.

 

ОСЪЖДА Е.Ц.Х. с ЕГН: **********, да заплати, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, в полза на Районен съд-Пирдоп държавна такса в размер на 504,00 (петстотин и четири) лева.

 

ОСЪЖДА Е.Ц.Х. с ЕГН: **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на на Е.Г.Ч. с ЕГН ********** разноски в размер на 1 273,00(хиляда двеста седемдесет и три) лева.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски окръжен съд в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК, считано от датата на получаване на преписа.

 

ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: