Р Е
Ш Е Н
И Е
№238, 27.08.2020г., гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав
На тридесети юли две хиляди и двадесета година
В публично съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА
Секретар Сребрена Русева
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 1167 по описа за 2019г. на РРС
Предявен
е иск по чл.422 във вр. с чл.415 във вр. с чл.124 ГПК.
Депозирана е искова молба от „Агенция за
събиране на вземания“ЕАД, с която молят съда да приеме за установено по
отношение на отв.В.П. В., че дължи на ищеца сумата от 3000лв.
главница за периода от 20.06.17г. до 20.12.2018 г.; 967,04 лв. договорна лихва
за периода от 20.06.2017 г. до 20.12.2018г.; 653,19 лв. лихва за забава за
периода от 21.04.2017 г. до датата на подаване на заявлението в районен съд;
законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на Заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист до окончателното
погасяване на дълга, както и да ни присъдите сторените и предявени разноски по
ч. гр. д. № 458/2019 г. на PC - гр. Разград.
Ищецът
твърди, че ответникът е сключил на 16.01.17г.
договор за потребителски кредит с PLUS-14408919
с БНП Париба лични финанси ЕАД за сумата от 3000лв. Уговорената лихва за срока
на договора е 34.56% /1733.86лв./, ГПР е 45.55%, като общата крайна дължима
сума е 3733.86лв., разпределена в 23 месечни вноски от по 205.82лв. Включва още
414лв. застраховка „Защита на плащанията“ и 105лв. такса ангажимент. Първата
вноска е с падеж 20.02.17г., а последната с падеж 20.12.18г.
Длъжникът е заплатил до момента сумата от 766.82лв. и с нея е погасена
по-голямата част от задължението за договорна лихва. Тъй като срокът на
договора е изтекъл, същият не е обявен за предсрочно изискуем.
На 23.10.2017г. е подписано
Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата
27.07.2017 г., на основание чл. 99 от ЗЗД, между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД и „Агенция за събиране на вземания”ЕАД, по силата на който вземането,
произтичащо от Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-14408919 от дата
16.01.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и В.П.В. е прехвърлено в
полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. В чл. 27 от Договора
за заем изрично е уговорено правото на кредитора да прехвърли вземането си в
полза на трети лица.
Съгласно договора за цесия ищецът в
качеството си на цесионер се е задължил от името на цедента и за своя сметка да
изпраща уведомление за извършената цесия до длъжника, за което има изрично
пълномощно. В изпълнение на изискванията на закона, на ответника е изпратено
уведомление за извършената цесия, с известие за доставяне чрез Български пощи
ЕАД. Същото се е върнало в цялост с отбелязване „Непотърсена“. Изпратено е
повторно уведомление, чрез куриерска фирма Лео Експрес и известие за доставяне
към товарителница № 68364837, което също се е върнало в цялост с отбелязване
„Отсъствие получател“. Счита, че е налице уведомлението за цесията, тъй
като кредиторът е положил усилия за откриване на длъжника. И към
исковата молба представят копие от уведомлението за извършената цесия.
В случай че ответникът не бъде
намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по
реда на чл. 47, ал. 1 ГПК и съдът назначи на основание чл.47 ал.6 ГПК на ответника
особен представител и последният възрази относно редовността на уведомяването
за извършената цесия с връчването на препис от исковата молба, моли съда да има
предвид следното: установената фикция в чл. 47, ал. 1 и ал. 5 ГПК е приложима,
когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се
намери лице, което е съгласно да получи съобщението. В този случай законът
приема връчването за редовно и с изтичане на срока за получаване на книжата,
съдът приема, че длъжникът е получил изходящото от цедента чрез пълномощника
уведомление за цесиите. С назначаването на особен представител на ответника по
реда на чл. 47 ал. 6 ГПК възниква представителство по закон, не договорно
представително за назначения адвокат и до назначаването му се стига след като
съдът приеме, че връчването на книжата е станало редовно. Т. е. връчването на
исковата молба и книжата към нея предхождат назначаването на особения
представител и последващото получаване на исковата молба и книжата към нея от
особения представител не засягат редовността на връчването на ответника.
С факта на
редовното връчване на препис от исковата молба и доказателствата към нея,
включващи и договора за цесия и пълномощното и уведомление за извършената
цесия, изходящо от цедента чрез неговия пълномощник, на основание чл.47 ал. 5
от ГПК, с изтичането на срока за получаването на книжата, длъжникът е получил
изходящото от цедента, чрез пълномощник, до него уведомление. Получаването на
уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за
спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото
на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК. Проверката за редовност на връчването по
реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК се прави с оглед залепването на уведомление на настоящ
и постоянен адрес на ответника - физическо лице при неоткриването му на адреса
и изтичането на срока по ал.2 и тя предхожда назначаването на особен
представител на ответника, съобразно чл.47 ал.6, поради което и получаването на
книжата от особения представител е ирелевантно към редовността на връчването на
исковата молба и доказателствата към нея.
Ответникът В.П.В. счита исковете за недопустими, поради ненадлежното
упражняване на правото на иск от ищеца и поради липсата на идентичност на
кредитора, предявил исковете, с посочения в издадената заповед за изпълнение.
Счита исковете и за неоснователни.
Прехвърлянето на вземането по договора за цесия няма правно действие спрямо ответника, защото
цесията не му е съобщена, тъй като уведомлението не е достигнало до него. Назначеният
на ответника особен представител не е страна по спорното материално
правоотношение и неговата представителна власт се изчерпва с осъществяване на
процесуалното представителство и защита на интересите на страната по
конкретното дело, по което е назначен и не обхваща получаването на
материалноправни изявления, адресирани до отсъстващия ответник. Получаването на
уведомление от особения представител, което води до съществена промяна в
материалното правоотношение /замяна на кредитора/ не може да се приравни на
нотифициране на самия длъжник, поради особения характер на представителството
по чл.47 ал.6 ГПК.
Счита, че кредитното
правоотношение е недействително поради нарушения на императивни разпоредби на
ЗПК и ЗЗП.
Размерът на шрифта на договора за кредит, включващ и приложенията към
него, е по-малък от предвидения в чл.10 ал.1 от ЗПК, като приложенията, касаещи
договорената застраховка са изцяло нечетливи и неразбираеми, поради прекомерно
малкия шрифт на текста в тях. Лихвеният
процент по кредита и годишният
процент на разходите /ГПР/ са посочени като абсолютни стойности,
като няма методика и алгоритъм за формиране на ГПР и липсва информация за
включените компоненти. Така определените месечни погасителни вноски по кредита са посочени като общ,
фиксиран размер, без да е налице яснота каква част от дължимата главница, лихви
и такси се съдържа във всяка вноска, тъй като във вноските няма разпределение
на отделните суми, а включително и плащанията по застраховка „Защита на
плащанията” са елемент и влизат в месечните погасителни вноски. Уговорената
между страните лихва по
кредита, поради прекомерно високия й размер, противоречи на добрите нрави и е нищожна, съгласно чл.26 ал.1 пр.3
от ЗЗД. Ищецът не представя доказателства за сключен застрахователен договор за
застраховка „Защита на
плащанията” на ответника. Липсва застрахователна полица или друг писмен акт,
съгласно чл.344 от КЗ, а приложените два нечетливи Сертификата, касаещи застраховката,
не са издадени от застрахователя и не са подписани от лице, което представлява
застрахователя или застрахователния посредник. При липса на застрахователен
договор, сумите за закупуване на застраховка са недължими от ответника.
Ищецът сочи в исковата молба, че
ответникът е извършил плащания по кредита общо в размер на 766,82лв., които
следва да бъдат изцяло приспаднати от чистата стойност на кредита.
Въз основа насъбраните по делото писмени доказателства
и изслушаната експертиза, съдът установи следните факти: На 16.01.17г. ответникът
сключил договор за потребителски кредит PLUS-14408919 с БНП Париба лични
финанси ЕАД за сумата от 3000лв. Уговорената лихва за срока на договора е
34.56% /1733.86лв./, ГПР е 45.55%, като общата крайна дължима сума е 4733.86лв.,
разпределена в 23 месечни вноски от по 205.82лв. В нея де включва още сумата 414лв. застраховка
„Защита на плащанията“ и 105лв. такса ангажимент. Първата вноска е с падеж
20.02.17г., а последната с падеж 20.12.18г.
Длъжникът е заплатил до момента
сумата от 766.82лв. Тъй като срокът на договора е изтекъл, същият не е обявен
за предсрочно изискуем.
На 23.10.2017г. е подписано
Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата
27.07.2017 г., на основание чл. 99 от ЗЗД, между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД и „Агенция за събиране на вземания”ЕАД, по силата на който вземането,
произтичащо от Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-14408919 от дата
16.01.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и В.П.В. е прехвърлено в
полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. В чл. 27 от Договора
за заем изрично е уговорено правото на кредитора да прехвърли вземането си в
полза на трети лица.Липсват обаче доказателства цесионерът да е уведомил
ответника за цесията, тъй като писмата с
уведомленията са се връщали в цялост. Това е станало с връчването на
исковата молба на особеният представител.
По
делото е назначена съдебна компютърно техническа експертиза относно размера на
шрифта, който според вещото лице е 10.2pt.
Въз основа на така установеното от фактическа
страна и изявленията на страните, съдът намира исковете за частично основателни.
Спорът
по делото се свежда до въпроса, свързан с равнопоставеността и действителността
на клаузите на сключения между ответницата и кредитора договор за потребитерски
кредит, свързани с размера на шрифта, на лихвения процент, на ГПР и формиране
на главницата с включване и на цената на закупената застраховка „Защита на
плащанията“
Разпоредбата
на чл.21 ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона е нищожна, а
според чл.22, когато не са спазени
изискванията на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК целият договор
за потребителски кредит е недействителен. Посочено е също, че за договора за
потребителски кредит се прилагат и чл.143-148 ЗЗП.
С
оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в
обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът
е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако
нарушението на тези норми не е въведено като мвъзражение на ответника.
По
делото не се спори, че процесният договор е сключен при действието на ЗПК. Не
се спори, и че договорът за потребителски кредит е формален, като спазването на
формата и минималните реквизити е изискване за валидност /чл.22 ЗПК/.
С
отговора ответникът твърди нищожност на договора, поради неспазване изискването
за размер на шрифта. В молба вх.№4481/16.06.20г. ищецът се позовава на
предвиденото в Директива 2008/48/ЕО.
ЗПК е
приет през 2010г. с цел да се извърши транспониране на директивата, относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Дикертива 87/102/ЕИО на
Съвета. Съгласно Дикертива 2008/48/ЕО договорите за кредит се изготвят на
хартиен или друг траен носител като договорът за кредит посочва по ясен и
кратък начин конкретни данни, които задължително следва да се съдържат в него,
за да може потребителят да прецени обема на своето задължение. В ЗПК е
посочено, че договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на
хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи
на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък
от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Видно от
съдържанието на обсъжданата директива и съдържанието на разпоредбата на чл.10
ал.1 ЗПК, българският законодател е въвел допълнително изискване към договора
за потребителски кредит всички елементи на договора да се представят с еднакъв
по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12. По този начин законодателят
е въвел изискване, което не се съдържа в Директива 2008/48/ЕО, но което води до
значителна санкция за кредитодателя – загубване на правото да получи лихви и
разноски по кредита.
Съгласно чл.10 пар.2 от Директива 2008/48, тълкуван във връзка със
съображение 31, изискването в договора за кредит, изготвен на хартиен или друг
траен носител, да се посочат ясно и кратко данните, изброени в тази разпоредба,
е нужно, за да може потребителят да се запознае с правата и задълженията си.
Предвид ясния текст на тези разпоредби следва да се приеме, че Директива
2008/48 не предвижда изискване договорът да бъде изготвен на шрифт 12.
Основателни са обаче другите доводи на ответника относно нищожността на
клаузите на договора, касаещи ГПР и ГЛП.
В случая
по договора е предвидено цената на сключената застраховка да се кумулира към
погасителните вноски, като по този начин се отклонява от обезпечителната и
обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по
този начин към погасителните вноски, цената на застраховката на практика се
явява добавък и представлява сигурна печалба за заемодателя. С оглед на това
настоящият състав намира, че процесният договор не отговоря на изискванията на
чл.11 ал.1 ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т.10 от нея
води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл.22 ЗПК. Тази
разпоредба от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите
чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а
от друга – към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на
кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен
баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и
недвусмислена информация в договора по смисъла на чл.11 т.10 ЗПК не дава
възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за
защита. Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР,
което представлява невярна и следователно измамна информация относно общите
разходи по кредита, следва да се окачестви като нелоялна и по –специално
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.6 пар.1 от Директива 2005/29/ЕО, касаеща
нелоялните търговски практики, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди
средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е
възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не
би взел. Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на
сумата, която следва да плати потребителя, е неравноправна по смисъла на чл.4
апр.1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата
цялост.
На
следващо място договорената между страните по договора годишна лихва в размер
на 34.56% е в нарушение на добрите нрави, тъй като надвишава над три пъти размера
на законовата. Към момента на сключване на договора на 16.01.2017г. ОЛП на БНБ
е бил 0,00% и до настоящия момент е в същия процент. Поради това най-високата
стойност, която е имала законната лихва за периода на действие на договора от
момента на сключването му е 10%. С решение № 378/18.05.2006г. по
гр.д.№315/2005г. ВКС, 2 г.о. е прието, че максималния размер на договорната
лихва е ограничен единствено от чл.9 ЗЗД, съгласно който страните могат
свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на
добрите нрави, а противно на добрите нрави е да се уговаря компенсаторна лихва
за забава, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, и възнаградителна
лихва по обезпечен заем, надвишаваща двукратния размер на законната лихва.
Настоящият съдебен състав възприема трайната съдебна практика, наложила
критериите за добри нрави при уговаряне на възнаградителната лихва при
обезпечените и необезпечените кредити и приема, че уговарянето на по-голям от
3-кратния размер на законната лихва по просрочени задължения накърнява добрите
нрави. Ето защо клаузата за възнаградителната лихва е нищожна на основание чл.26
ал.1 пр.3 ЗЗД.
Предвид установената частична
недействителност на договора за потребителски кредит в частта му, с която
страните са уговорили размера на дължимата възнаградителна лихва и с оглед
липсата на императивна правна разпоредба, която може да се приложи и да замести
недействителната клауза в договора за потребителски кредит, съдът намира, че в
случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.23 ЗПК, представляваща
действащ материален закон към момента на възникване на правоотношението между
страните, съгласно която, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва (възнаградителна) или други разходи по кредита.
Видно от представения договор за застраховка
"Защита на плащанията", същият е сключен между застрахователя и ответника.
В случая кредиторът не договаря за себе си, а от името и за сметка на
застрахователя. Правата и задълженията на застрахователя, вкл. да получи
застрахователната премия, възникват направо в патримониума на застрахователя.
Правата на кредитора, респ. ищеца, като трето, правоимащо лице по договора за
застраховка /но не и като застрахователен агент/ са ограничени само до
възможността да получи застрахователното обезщетение при настъпил риск, но не и
да търси реално изпълнение на вноските по премията. С оглед тези съображения
съдът приема, че исковата претенция, касаеща заплащане на застрахователната
премия, се явява неоснователна. Относно претенцията за заплащане на
застрахователна премия по застрахователната полица, съдът приема, че не се
представиха и доказателства, че кредиторът е заплатил вместо ответника
еднократната застрахователна премия от 414лв. в полза на застрахователя.
В чистата стойност на кредита не следва да
влиза застраховката, включена от кредитора като компонент на главницата, като
следва да се приспаднат направените от длъжника плащания от 766.82лв.. Крайната
дължима главница от ответника е от 2233.12лв.
Ответникът дължи претендираното обезщетение за забава в размер на
653.19лв. за периода 21.04.17г. до 01.03.19г. Законната лихва по чл.86 ал.1 ЗЗД
има обезщетителна функция за вредите на кредитора от забавата при неизпълнение
на парично задължение. Това задължение възниква не от договора или от закона с
предписание да се възнагради кредитора за извършената от него работа, а само
при поискване чрез самостоятелен иск за обезщетение за вредите от забавата или
като последица от уважаването на иск за главницата. Вземането по чл.86 ал.1 ЗЗД
има обезщетителна функция и не следва да се квалифицира като лихва по чл.76
ал.2 ЗЗД. И доколкото, тя се явява нормативно регламентирана, то изчисляването
й върху главницата, се следва по правилото на чл.10 ЗЗД.
Съдът
намира, че връчването на материалноправно
изявление за извършената
цесия на особения представител, представлява
надлежно уведомяване на длъжника - ответник.
Предвид
частичната основателност на исковете, на ищеца следва да бъдат присъдени частично
направените разноски.
Разноските, направени в заповедното
производства са в размер на 142.40лв., като следва да бъдат уважени до размера
на 88.96лв.
Разноските в исковото производство са в размер на 620лв./220лв. д.т.,
200лв. за особен представител, 200лв. за в.л./, както и определено от съда
юк.възнаграждение от 150лв. или общо 770лв., като се дължат само от 481.03лв.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.П.В., ЕГН ********** ***, че дължи на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, гр.София сумата от 2233.12лв. /две
хиляди двеста тридесет и три лева и дванадесет стотинкиа/ дължима главница по договор за потребителски кредит
PLUS-14408919 с БНП Париба лични финанси ЕАД, ведно със законната лихва, считано от 01.03.19г. до
окончателното й изплащане, сумата 653.19лв./шестстотин петдесет и три лева и
деветнадесет стотинки/ мораторна лихва за периода от 21.04.17г. до 01.03.19г.,
за които е издадена заповед за
изпълнение №895/06.03.19г. по гр.д.№458/19г. на РРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД против В.П.В.
утановителни искове по чл.422 ГПК за претендираната главница над 2233.12лв. до
3000лв. и за претендираната договорна лихва от 967.04лв. за периода
20.06.17г.-20.12.18г. КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА
на В.П.В., ЕГН ********** да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК *********, гр.София сумата от 88.96лв./осемдесет и осем лева и деветдесет и
шест стотинки/ разноски в заповедното производство и сумата от 481.03лв. /четиристотин
осемдесет и един лева и три стотинки/ съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
След
влизане на решението в сила да се докладва на заповедния съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: