№ 1877
гр. Варна, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на шести
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Светла В. Пенева
Красимир Т. Василев
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20213100500572 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на ЯН. ХР. ХР. срещу Решение №
260044/26.11.2020г. постановено по гр.д. № 430/2020г. по описа на ДРС, IV-ти състав, с
което на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД са отхвърлени предявените от въззивника
срещу Й. Й. ЦВ. с ЕГН ********** искове за прогласяване нищожността на договори за
покупко продажба на недвижими имоти, обективирани в НА № 66, том II, рег. № 1684, н.д.
№ 219 от 04.04.2019г. и в НА № 65, том II, рег. № 1683, н.д. № 218 от 04.04.2019г. на
Нотариус В.М., с които ЯН. ХР. ХР. продал на Й. Й. ЦВ. описаните в тях недвижими имоти,
като привидни и прикриващи действителната воля на страните за сключване на договор за
замяна за взаимно прехвърляне между страните на собствеността на придобитите по време
на фактическото им съжителство имоти.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност на обжалваното
решение, както и постановяване при нарушение на процесуални правила. Изложени са
доводи, че първоинстанционният съд не е съобразил значението на НА № 67 от 04.04.2019г.
на същия нотариус, върху който ответницата е изписала собственоръчно трите си имена,
който служи като начало на писмено доказателство. Като изходящ от другата страна, той
прави вероятно основателен довода за наличие на привидност и заедно с протокол за разпит
на ответницата като свидетел по ПП № 647/2019г. по описа на РП – Варна, съставлява
начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал. 2 от ГПК. На 04.04.2019г.
страните са искали взаимно да си прехвърлят имотите, като ги заменят и по този начин
поделят имуществото, придобито по време на съвместното им съжителство, като спорен е
1
единствено начинът, който са избрали да сторят това. Твърди, че не е логично да извършиш
три НА за покупко продажба, след като можеш да извършиш един за замяна. Продажна цена
не е имало намерение да се плаща, както и не е плащана. Доказателства за плащане
ответницата не е ангажирала по делото, а липсата на плащане на продажна цена е косвено
доказателство и индиция за липса на обща воля на договарящите да възникне задължение за
плащането й, съответно и за симулативността на продажбите. Като не е допуснал искани
гласни доказателства, съдът е лишил страната от възможността да установи симулацията на
трите покупко продажби, като узаконил незаконната и неморална постъпка на ответницата.
Отправил искане поради всичко изложено за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго, с което исковете да се уважат.
В отговор на жалбата Й. Й. ЦВ. оспорва доводите в нея и излага други, с които
обосновава правилност и законосъобразност на решението, което моли да се потвърди.
Поддържа, че не е налице допуснато нарушение на процесуалните правила при разглеждане
на делото от ДРС. Твърди, че действително на 04.04.2019г. страните, живели на съпружески
начала, се явили пред Нотариус В.М. и завили воля за сключване на сделките по НА №№ 66
и 65, с които Я.Х. прехвърля на нея описаните имоти, както и по НА № 67, с който тя
прехвърля нему описаните имоти. Последният акт не е вписан в СВп, поради пропуск след
изписване на трите си имена, да положи подпис, от полагането на който се е отказала след
установяване на пропуска. Първите два договора ясно и безусловно отразяват волята на
страните за извършване на сделка за покупко – продажба. Липсват други изявления на
страните, които да индикират, че волята им е различна от изразената пред нотариуса, а
плащането на цената не е факт, обуславящ извод, че страните по договорите не са желали
настъпване на правните им последици. Отправила искане в тази връзка обжалваното
решение да се потвърди.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените
позиции по спора, като всяка претендира присъждане на разноски за въззивното
производство.
При проверка валидността на обжалваното решение в пределите на въззивното
производство, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци,
водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси,
придържайки се към посоченото в жалбата, съдът съобрази следното:
Производството пред ДРС е образувано по повод предявен от ЯН. ХР. ХР. срещу Й.
Й. ЦВ. установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД за прогласяване
нищожността на договор за покупко продажба, сключен на 04.04.2019г. и обективиран в НА
№ 66/2019г. на нотариус В.М., с който ищецът, като продавач продал, а ответницата, като
купувач се съгласила да купи недвижими имоти, находящи се в гр. С., обл. Варна, а именно:
ПИ с ид. ***, находящ се на ***, с площ от 618 кв.м., заедно с построената в същия
селскостопанска постройка с площ от 24 кв.м. и ПИ с ид. ***, находящ се на ***, с площ от
659 кв.м., заедно с построените в същия имот жилищна сграда с ид. ***.1, със ЗП от 41 кв.м.
и жилищна сграда с ид. ***.2, със ЗП от 67 кв.м., както и на договор за покупко продажба,
2
обективиран в НА № 65/2019г., с който ищецът, като продавач продал, а ответницата, като
купувач се съгласила да купи недвижим имот, находящ се в гр. С., обл. Варна, а именно: ПИ
с ид. ***, находящ се на ***, с площ от 866 кв.м.; ПИ с ид. ***, находящ се на ***, с площ от
886 кв.м. и ПИ с ид. 70175.503.712, находящ се на ***, с площ от 894 кв.м.
Фактическите твърдения, на които са били основани исковете са следните: страните
живяли във фактическо съжителство около 8 години, като в началото на 2019г. се
разделили. По време на съпружеското им съжителство придобили недвижими имоти,
находящи се в гр. С., както следва: през 2015г. на името на ответницата ПИ с ид. ***,
находящ се на ***, с площ от 718 кв.м., заедно с жилищна сграда със ЗП от 82 кв.м. и ПИ с
ид. ***, находящ се на ***-А, с площ от 1335 кв.м., а през 2018г. на името на ищеца ПИ с
ид. ***, находящ на ***, с площ от 618 кв.м., заедно със селскостопанска сграда, със ЗП от
24 кв.м.; ПИ с ид. ***, находящ се *** с площ от 659 кв.м., с построените в него две
жилищни сгради с площ от 41 и 67 кв.м.; както и ПИ с ид. ***, находящ се на ***, с площ от
866 кв.м.; ПИ с ид. ***, находящ се ***, с площ от 886 кв.м. и ПИ с ид. 70175.503.712,
находящ се на ***, с площ от 894 кв.м. При раздялата им се споразумяли да поделят
имотите, като извършат замяна, доколкото къщата, в която живеят неговите родители и
самият ищец понастоящем в гр. С. и дворното място с къщата на името на ответницата,
намиращо се на ***, 20-А, са едно до друго. Уговорили се, че имотите, в близост до
родителите на ищеца, ответницата ще прехвърли на него, а в замяна, ищецът ще й
прехвърли дворното място на ***, както и дворните места на ***, 3 и 5. В началото на
2019г. предприели действия по осъществяване на замяната, като съгласували намеренията
си с нотариус В.М., пред който представили необходимите документи. На 04.04.2019г. се
явили пред нотариуса, като служителите от кантората му били изготвили проекти за
нотариални актове не за замяна, а за покупко продажба с цена данъчната оценка на имотите.
Нотариусът им обяснил, че е по-добре и по-сигурно да сключат взаимни покупко продажби.
Страните следвало само да ги подпишат и напишат трите си имена. Седмица след това, при
позвъняване в кантората ищецът узнал, че сделките, с които той прехвърля на ответницата
недвижими имоти са вписани, но акто, с който тя прехвърля на него имоти не е вписан
поради това, че ответницата не е положила подпис на същия. На отправени покани да
подпише нотариалния акт № 67/2019г., ответницата заявила, че вече не желае да прехвърли
имота. По жалба на ищеца е образувана преписка № 647/2019г. по описа на ВРП, като в
дадени обяснения пред разследващ полицай ответницата посочила, че не е положила си в
акта по невнимание, а впоследствие размислила и се отказала да го положи. Тези признания
пред държавен орган съставляват признание на симулацията на покупко продажбите и
разкриват съдържанието на отношенията между страните и действителната им воля за
замяна на имотите. Ето защо сделките, оформени с НА № 66 и НА № 65 са сключени в
условията на относителна симулация, поради което отправил искане за прогласяване на
нищожността им и обявяване на прикрития валиден договор за замяна между страните.
В отговор на исковата молба Й.Ц. признала, че с ищеца са живели на съпружески
начала в периода 2013-2018г. Окончателно се разделили през м. януари 2019г. По повод
3
раздялата им уговорили уреждане на имуществените им отношения във връзка с
придобитите по време на фактическото съжителство имоти. Била уведомена от ищеца, че
отношенията им ще бъдат уредени чрез сключване на сделки за покупко продажба, като
всеки ще заплати на другия стойността на придобиваните имоти по данъчната им оценка.
Това предложение било прието от нея, като на 04.04.2019г. се явили пред нотариуса, като са
подписали актовете. Непосредствено след това ответницата заминала за Германия и се
върнала в страната в началото на м. юли 2019г. Писмените й изявления по преписката на
ВРП не съдържат нейни изявления, които да правят вероятно твърдението на ищеца, че
изразеното съгласие при сключване на сделката е привидно. Отправила искане за
постановяване на решение, с което предявените искове да се отхвърлят с извод за
неоснователност.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
Няма спор по делото, че страните са били във фактическо съпружеско съжителство в
периода 2013-2019г., както и, че по време на това съжителство придобили недвижим имоти,
находящи се в гр. С.. Ищецът придобил през 2018г. с договора по НА № 151/2018г. два
поземлени имота на *** и № 28, както и с договорите по НА № 162/2018г. и НА №
163/2018г. придобил три поземлени имота на ***, 3 и 5. Ответницата придобила през 2015г.
с договора по НА № 193/2015г. два поземлени имоти, находящи се на *** и 20-А.
С оспорените договори за покупко продажба, оформени с НА № 65 и № 66 от
04.04.2019г. Я.Х. продал на Й.Ц. така придобитите от него недвижим имоти на ул. „П.“ и на
ул. „Х.О.“, а именно: ПИ ид. 713 – 618 кв.м.; 714 – 659 кв.м.; 710 – 866 кв.м.; 711 – 886 кв.м.
и 712 – 894 кв.м.
На 04.04.2019г. при същия нотариус В.М. е съставен НА № 67, с който Й.Ц. продава
на Я.Х. собствените си недвижими имоти, находящи се на ***, а именно: ПИ с ид. 708, с
площ от 718 кв.м., ведно с жилищна сграда и ПИ с ид. 709, с площ от 1335 кв.м. за сумата от
8700 лв. Видно от съдържанието на нотариалния акт, за продавач в края на акта е изписано
пълно име на Й. Й. ЦВ., без положен подпис за нея, а за купувач, актът отговаря по
съдържание на изискването на чл. 580, т. 6 от ГПК.
По жалба на Я.Х. е образувана преписка вх. № 647/2019г. по описа на ВРП, ТО –
Девня, за това, че бил измамен от Й.Ц., че ще му продаде неин имот, но при изповядване на
сделката тя не е подписала изготвения нотариален акт. С Постановление от 17.01.2020г. на
прокурор е постановен отказ да се образува ДП, като преписката е прекратена.
Видно от съдържанието на дадените от Й.Ц. обяснения в писмен вид пред
разследващ полицай по горната преписка на 10.01.2020г., страните се разделили в началото
на 2019г. с уговорка, тя да продаде на Я.Х. имота на *** в гр. С., а Я.Х. да продаде на нея
имотите на ул. „П.“. В началото на м. април 2019г. сделките били осъществени в кантората
на Нотариус М. и 4-5 дни след това се наложило да пътува за Германия. Неполагането на
подпис от нея в единия акт по сделката е по невнимание и не го е направила умишлено. В
4
момента е размислила и се отказва да продаде имотите си на *** на Я.Х..
Пред ВОС са допуснати и събрани гласни доказателства посредством показанията на
свидетелите ангажирани от въззивника – нотариус В.М. и С.Х. /брат на въззивника/, както и
такива, ангажирани от въззиваемата – Р.Й. /майка на страната/.
От показанията на разпитания като свидетел по делото нотариус В.М. се установява,
че Я. посетил кантората му с искане за сключване на договор за замяна на недвижими
имоти, като страните искали да си разделят имотите. Понеже имотите били неравностойни и
във връзка с мерките срещу изпирането на пари при съмнителни сделки се налагало да
изготви доклад до Бюрото по финансово разузнаване и до още едно място. Към този момент
тъкмо участвал в обучение за мерките срещу изпирането на пари. Замяната имала за
предмет два застроени имота срещу един незастроен, което от негова гледна точка е „кон за
кокошка“. Първоначално намеренията на страните били да сключат договор за замяна, но
след като ги консултирал и обяснил, че трябва да се пише доклад до „Финансово
разузнаване“, нотариусът им предложил друго. Така страните сключили договори за
покупко продажба. Когато съдията по вписванията върнал едната сделка, разбрал за
неподписания от ответницата акт.
В показанията си свидетелят С.Х. установява, че непосредствено присъствал на
разговор между страните в началото на 2019г. при завръщането им в България, в който
решили да се разделят, като за целта се съгласили да поделят имотите си – едната къща на
***, която е до бащината къща на Я., да остане на ищеца, а другата, която е собственост на
брат му – да остане за Й.. Тя предложила така да си разменят имотите, защото вторият имот
бил на името на Я., а първият – на името на Й.. С такива намерения отишли при нотариуса
да си разменят имотите. Имали също две коли – една на името на Я., която останала за него,
а другата била на името на свидетеля и след раздялата им, свидетелят прехвърлил правото
на собственост на Й. без да се заплаща продажна цена от нея.
В показанията си свидетелката Р.Й. установява, че след радялата им, страните
решили да разделят имотите – два застроени и пригодени за живеене и един незастроен.
Намеренията им били да отидат при нотариус, да сключат сделка и с покупко продажба да
продадат имотите един на друг. Искали да ги разделят – неговите на нея и нейните на него.
Не е присъствала на уговорки между тях по какъв начин да си поделят имотите. Й. й
споделила, че са си разменяли пари.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
Съгласно чл. 26, ал. 1, пр. 5 от ЗЗД нищожни са договорите, които накърняват
добрите нрави. А съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗЗД ако страните прикрият сключеното между тях
съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно прикритото, ако са
налице изискванията за неговата действителност.
Исковете за обявяване на привидността по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД и за разкриване на
симулацията по чл. 17, ал. 1 от ЗЗД имат различен предмет – единият нищожността на
5
явната сделка, а другият – обвързващата сила на прикритото съглашение. От материално-
правна страна разпоредбата на чл. 17 от ЗЗД урежда съотношението между привидната и
прикритата сделка. Привидни са договорите, при които страните нямат воля да бъдат
обвързани, както постановява договорът. Когато волята на страните по сключеното
съглашение е само да създадат привидни правни последици на обвързаност, които те не
желаят, симулацията е абсолютна, а когато волята на страните е да бъдат обвързани по
начин различен от посочения по сключеното съглашение, симулацията е относителна. И в
двата случая явната сделка е нищожна. Ако страните имат воля да бъдат обвързани по
различен начин, съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗЗД прикритото съглашение ги обвързва, ако са
изпълнени изискванията за неговата валидност. Разкриването на прикритата сделка се
осъществява чрез изследване на конкретни обективни данни, съпоставени по между си и с
оглед твърденията на страните, като се правят изводи относно намеренията на страните по
симулативната сделка. Тъй като установяването на субективен факт, какъвто е отношението
на страните към конкретен правен резултат е сложно и се извършва чрез проверка на
конкретни обективни данни, съдът е длъжен подробно да разгледа и провери събраните по
делото доказателства, вкл. и косвените такива. За да се постигне чрез косвени
доказателствени средства пълно доказване е необходима такава система от доказателствени
факти, която да създаде сигурност, че фактът, индициран чрез съвкупността на доказаните
доказателствени факти, наистина се е осъществил.
Установено е конкретния случай и няма спор между страните, че по време на
фактическото им съпружеско съжителство в периода 2013-2019г., всеки от тях придобил
недвижими имоти в гр. С., както следва: през 2015г. ответницата два поземлени имота на
***, единият от които застроен, а през 2018г. – ищецът придобил два недвижими имота на
ул. „П.“, единият от които застроен и три поземлени имота на ул. „Х.О.“. При раздялата им в
началото на 2019г. страните постигнали съгласие да поделят придобитите с общи средства
недвижими имоти като Й.Ц. прехвърли собствеността на придобитите от нея имоти на ***
на ищеца, а Я.Х. – да прехвърли на ответницата собствеността на имотите придобити от
него на ул. „П.“ и ул. „Х.О.“. На датата на осъществяване на сделката по възнамеряваната
замяна – 04.04.2019г., по съвет на нотариуса сделката е оформена като три отделни договори
за покупко продажба, съответно по НА № 66/2019г. с предмет прехвърлени от ищеца имоти
на ответницата на ул. „П.“; по НА № 65/2019г. с предмет прехвърлени от ищеца имоти на
ответницата на ул. „Х.О.“ и по НА № 67/2019г. с предмет прехвърляне от ответницата имоти
на ищеца на ***. В последния акт въпреки изписаното пълно име на продавачката, липсва
положен от нея съкратен подпис в акта като реквизит на акта по чл. 580, т. 6, пр. 1 от ГПК,
поради което е постановен отказ на съдия от СВп за вписване на акта.
При така установеното, въз основа на всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства, допустими в хипотеза на чл. 165, ал. 2 от ГПК – проекта за НА № 67/2019г.
съставлява писмено доказателство, изходящо от ответницата, доколкото не е спорно, че
същата е подписала акта чрез саморъчно изписване на трите си имена, както и обясненията
на ответницата, дадени пред разследващ полицай на 10.01.2020г., че не е положила съкратен
6
подпис в акта поради невнимание, а сега е размислила и се отказва да положи такъв – които
правят вероятно твърдението на ищеца, че съгласието му по договорите по НА № 66 и
65/2019г. е привидно. От показанията на свидетелите нотариус М. и Х. се установява по
категоричен начин, че намеренията на страните били да разделят, разменят, заменят
имотите, придобити от тях по време на фактическото съжителство с общи средства, като
сезирали нотариуса с искане за сключване на договор за замяна на недвижими имоти, при
която действителната им воля била едната къща на ***, която е до бащината къща на Я.,
ответницата да прехвърли на ищеца и да остане на него, а другата, която е собственост на
ищеца – той да прехвърли на Й. и да остане за нея. По същия начин страните разделили и
притежаваните от тях две коли – едната на името на Я., останала за него, а другата, която
придобита от тях, но формално останала на името на свидетеля, била прехвърлена на Й. без
да се заплаща продажна цена от нея. Същото се установява и от показанията на свидетелката
Й. – намеренията на страните след раздялата им били да разделят имуществото си –
неговите на нея и нейните на него. Съдът кредитира свидетелските показания в обсъжданите
части изхождайки от тяхната непосредственост, непротиворечивост, логичност и
кореспонденция с оглед на всички останали данни по делото: и трите сделки по НА № 65,
66 /и по неподписан НА № 67/ са сключени в един и същи ден; при същия нотариус; между
същите страни; налице е признание на ответницата в отговора на въззивната жалба, че
намеренията на страните по повод раздялата им били взаимно прехвърляне право на
собственост, като неполагането на съкратен подпис след изписване на трите имена на
въззиваемата в НА № 67, се дължи на пропуск, от който пропуск е решила да се
облагодетелства впоследствие. Постигнатия за нея правен ефект е само позитивен –
придобиване без разпореждане, а за въззивника – само негативен – разпореждане без
придобиване; размера на вписаната в актовете продажна цена равна на данъчната оценка на
имотите, както и липсата на доказателства за действително плащане. Показанията на
свидетелката Й. в частта досежно плащането, както и в частта, сочеща вида на сделката,
съдът преценява като изолирани по делото и възможно заинтересовани, поради което и като
необективни съобразно условията на чл. 172 от ГПК. С оглед на това, приема, че не е имало
обща воля да възникне задължение за плащане на продажна цена и за безпаричност на
договорите. Съвкупността на така обсъдените доказателствени факти, преценени във
взаимна връзка обуславя система на доказване, която създава сигурност, че индицираният от
всеки от тях факт се е осъществил в обективната действителност. Действително сама по себе
си индицията за симулативност на волеизявленията за изпълнение задълженията на
купувача не може да обоснове извод за симулация на договора за покупко-продажба, но
обсъден в съвкупност с останалите описани доказателствени факти и обстоятелства и
тълкуване на действителната, обективирана в договорите воля, обосновава еднозначен и
категоричен извод, че страните по договорите за покупко-продажба не са желаели
настъпването на правните им последици, както и че действителната им воля е била различна
от обективираната в актовете. Описаните косвени доказателствени средства, разгледани в
тяхната съвкупност, обосноват в достатъчна степен сигурност, за да може въз основа на тях
да се приеме, че сключените договори за покупко продажба по НА № 66 и 65 от 2019г.
7
съответно са симулативни сделки, като заедно с несключената продажба по НА № 67/2019г.
прикриват действително постигнато съгласие между страните за сключване на замяна.
Съгласно чл. 26, ал. 2, пр. V от ЗЗД привидната сделка е нищожна, а съгласно чл. 17, ал. 1 от
ЗЗД – действителна е прикритата. За да се приложат правилата за прикритото съглашение
обаче е необходимо да са налице изискванията за действителността му. Съществено условие
по договора за замяна на недвижими имоти е спазване на формата по чл. 18 от ЗЗД, която в
случая на НА № 67/2019г. не отговаря на изискването за съдържание по чл. 580, т. 6, пр. 1 от
ГПК, поради което и с оглед липсата на действителен акт, не е възможно да се обявяват и
приложат правилата за прикритата сделка в отношенията между страните.
Ето защо, съдът приема предявените искове за установяване нищожността на
договорите по НА № 66 и НА № 65 от 2019г. за доказани по основание, поради което
предявените на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД искове следва да се уважат.
Обжалваното решение като неправилно и постановено в противоречие на материалния
закон следва да се отмени.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, при този изход на спора, въззивникът има право на
поискани разноски. Доказаният размер на реализираните от страната разноски пред първата
инстанция под формата на платено адвокатско възнаграждение и държавни такси, съгласно
списък на л. 134 от делото на ДРС, при извод за основателност на възражението за
прекомерност на платеното възнаграждение на адвокат над сумата от 1500 лв., възлиза общо
на сумата от 1922 лв. Съгласно представен списък разноските на въззивника пред
настоящата инстанция под формата на платено възнаграждение на адвокат и държавна такса
възлизат на 1382 лв. В тези размери, разноските следва да се възложат в тежест на
въззиваемата.
По изложените съображенията и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненски
окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260044/26.11.2020г. постановено по гр.д. № 430/2020г. по
описа на ДРС, IV-ти състав, с което на основание чл. 26, ал. 2, пр. V от ЗЗД са отхвърлени
предявените от ЯН. ХР. ХР. с ЕГН ********** срещу Й. Й. ЦВ. с ЕГН ********** искове за
прогласяване нищожността на договори за покупко продажба на недвижими имоти,
обективирани в НА № 66, том II, рег. № 1684, н.д. № 219 от 04.04.2019г. и в НА № 65, том
II, рег. № 1683, н.д. № 218 от 04.04.2019г. на Нотариус В.М., с които ЯН. ХР. ХР. продал на
Й. Й. ЦВ. описаните в тях недвижими имоти, като привидни и прикриващи действителната
воля на страните за сключване на договор за замяна за взаимно прехвърляне между страните
на собствеността на придобитите по време на фактическото им съжителство имоти И
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
ОБЯВЯВА на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД по предявени от ЯН. ХР. ХР. с
ЕГН ********** срещу Й. Й. ЦВ. с ЕГН ********** искове НИЩОЖНОСТТА на
8
договори за покупко продажба на недвижими имоти, обективирани в НА № 66, том II, рег.
№ 1684, н.д. № 219 от 04.04.2019г. и в НА № 65, том II, рег. № 1683, н.д. № 218 от
04.04.2019г. на Нотариус В.М., с които ЯН. ХР. ХР. продал на Й. Й. ЦВ. описаните в тях
недвижими имоти, като привидни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 5 от ГПК Й. Й. ЦВ. с ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ на ЯН. ХР. ХР. с ЕГН ********** сумата от 1922 лева, представляваща
съдебни разноски за първа инстанция, както и сумата от 1382 лева, представляваща съдебни
разноски за настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок, който за страните започва да тече от получаване на
съобщението за постановяването му, по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Преписи от решението да се връчат на страните по делото на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9