Р Е Ш Е Н И Е
№ 40
гр.Габрово, 20.03.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО в открито съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
при секретаря Елка Станчева и в присъствието на прокурора ................ като разгледа докладваното от съдията РАЧЕВ адм. д. № 286 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 27 от Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/. Образувано е по жалба с вх. № 1625/01.11.2019г.
по описа на Административен съд – гр. Габрово на „***“ ЕАД – Севлиево, ул. ***№
175, с ЕИК ***, представлявано от изпълнителните директори И.Г. и С.С., със
съдебен адрес *** против Решение № BG05M9OP001-1-0082379/10 от 11.10.2019г.
издадено от Зорница Русинова - Заместник
министър на Министерството на труда и социалната политика /МТСП/ и Ръководител
на Управляващия орган /УО/ на Оперативна програма „Развитие на човешките
ресурси“ /ОПРЧР/ 2014-2020.
В жалбата, в изразените в проведените
съдебни заседания становища, както и в постъпилата писмена защита се твърди, че
УО на ОПРЧР е постановил незаконосъобразен административен акт. Излагат се съображения, че в сключения между
УО и бенефициента административен договор нямало задължение фитнес залата да се
ползва единствено от работници на последния, че дружеството не е получавало
приходи от лица които ползват залата, че таксата събрана от третото лице се
отнасяла за ползването на баня, съблекалня и тренировъчна зала, която била
различна от фитнес залата създадена със средствата по договора. Иска се отмяна
на обжалваното решение и присъждане на разноски.
Ответникът - Ръководител на Управляващия
орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2014-2020г.“, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител оспорва жалбата. Счита че обжалваното
решение не страда от пороците по чл. 146 от АПК. В представени писмени бележки
се излагат подробни съображения, в подкрепа на обжалваното решение на РУО на ОП
РЧР. Моли отхвърляне на жалбата, претендира присъждане на разноски,
алтернативно пледира прекомерност на разноските сторени от жалбоподателя.
Съдът за да се произнесе, съобрази
следното.
Между страните не е спорно, че:
-след проведена процедура по подбор на
проекти по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, процедура BG05M9ОP00l-l-008
- „ДОБРИ И БЕЗОПАСНИ УСЛОВИЯ НА ТРУД“ между УО
и дружеството-жалбоподател е сключен административен договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ.
-Договорът има за предмет изпълнение на проект
”По-добри условия на труд и организация в *** ЕАД – Севлиево“ с №
BG05M90P001-1.008-2379-С02.
-Проектът е изпълнен на 05.08.2018 г.
-Ръководителят на УО на ОП РЧР е
постановил Решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане № BG05M9ОP00l-l.008-2379/5
от 20.11.2018 г., с което е определен общ размер на верифицираните средства
431 565,90 лева (БФП – 345 252,72 лв. и СФ – 86 313,18 лв.).
Определена е и сумата за плащане – 197 092,72 лв., която е равна на
разликата от окончателно верифицираните по БФП - 345 252,72 лв. и получения от
дружеството аванс в размер 148 160,00 лева.
-Средствата са изплатени
-В Управляващия орган е постъпил сигнал
за нередности от МВР, служба АФКОС
-на 11.09.2019г. е извършена проверка
„на място“ от служители на УО, на принципа „таен клиент“, като същите са
допуснати до фитнес залата (ремонтирана и оборудвана в изпълнение на посочения
административен договор) след като са заплатили потребителска такса. Касовия
бон е с издател „ЗОНА ДОМ“ ООД – София. За проверката е съставен „Лист за
извършване на последващи проверки на място“ от същата дата.
-С оглед констатациите на проверяващия
екип, отразени в листа за извършване на последващи проверки Ръководителят на УО
на ОП РЧР е постановил Решение за изменение на Решение за верификация на
постъпило искане за окончателно плащане № BG05M9ОP00l-l.008-2379/10 от 11.10.2019г.
С решението на основание чл. 99, т.2 от АПК и чл. 62, ал.3 от ЗУСЕСИФ е
изменено Решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане № BG05M9ОP00l-l.008-2379/5
от 20.11.2018, както следва:
--
определен е нов размер на верифицираните разходи – 75 874,00 лева от които
БФП 60 699,20лева и СФ 15174,80
--
определен е размера на неверифицираните разходи
--
определен е размера на сумата за възстановяване – 284 553,52 лева, явяваща
се разликата между изплатените средства 345 252,72 лв. и новоопределения размер
на верифицираните БФП 60 699,52 лева.
Така
постановеното Решение за изменение на Решение за верификация на постъпило
искане за окончателно плащане № BG05M9ОP00l-l.008-2379/10 от 11.10.2019г. –
предмет на съдебен контрол в настоящото производство е незаконосъобразно и
следва да бъде отменено по следните съображения:
1.Нормата на която се позовава административният
орган при издаване на обжалваното решение – чл. 62, ал.3 от ЗУСЕСФ се намира в Раздел II „Плащания, верифициране и
сертифициране на разходи“ от Глава Пета „Финансово управление и контрол“.
Текстът на нормата урежда, че верифицирането
на разходите се извършва въз основа на проверка на документите, представени към
искането за плащане и на проверки на място, когато това е приложимо. Когато
органът посредством извършени проверки се е убедил, че са изпълнени
изискванията за плащане, същият верифицира искането за плащане и се разпорежда
плащането да бъде извършено. Веднъж постановено това решение, при положение, че
същото не е обжалвано, то влиза в сила и придобива стабилитет. От този момент
на сетне административният орган е в невъзможност да го променя.
В тези случаи института на
„възобновяване на производството“ по Глава Седма от АПК е неприложим. Следва да се отбележи, че
единствения случай, в който ЗУСЕСИФ допуска приложението на чл. 99 от АПК, се отнася
до вече наложена финансова корекция с цел нейното увеличаване и е описан в чл.
74 от ЗУСЕСИФ.
Ако при извършени последващи проверки
бъде установена нередност /служебно или по сигнал/, действията които следва да
предприеме Ръководителят на УО са разписани в Раздел
ІІІ
„Администриране на нередности и извършване на финансови корекции“. Следва да
бъде проведена процедура по администриране на нередност и ако такава се
установи следва да бъде наложена финансова корекция по реда на чл. 70 и
следващите от ЗУСЕСИФ.
Като се е позовал на нормата чл. 62,
ал.3 от ЗУСЕСИФ, вместо на нормите от Раздел Трети, Глава Пета от същия закон,
административния орган е постановил материално незаконосъобразен
административен акт, прилагайки неотносима към настоящия случай норма.
2. Дори хипотетично да се приеме, че
институтът на „възобновяване на производството“ по Глава Седма от АПК е
приложим /въпреки извода по-горе/, то следва да се отбележи че в конкретния
случай не са спазени процедурните правила за приложението му.
-съгласно чл. 100 от АПК в случаите по чл. 99, т. 1 възобновяването на
административното производство се извършва по инициатива на административния
орган или по предложение на съответния прокурор или на омбудсмана, а в случаите
по чл. 99, т. 2 - 7 - и по искане на страна в
производството. Ръководителят на УО на ОП РЧР в обжалваното решение се е
позовал на чл. 99, т.2, но в случая липсва искане за възобновяване от страна в
производството.
-нарушено е изискването на чл. 103, ал.3
от АПК – производството да бъде възобновено по реда на Глава Пета от същия
кодекс – в случая такова производство не се е развило.
Изложеното налага извода, че обжалваният
административен акт следва да бъде отменен.
При този резултат по делото, основателна
се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски, която следва
да бъде уважена в цялост – 8230.-лева /1700.- лева – д.т., 170.- лева
възнаграждение за свидетели, 6450.- лева – адвокатски хонорар/. Адвокатското възнаграждение
е определено в минималния размер по чл.8, ал.1, т.5 от Наредба № 1 и
следователно възражението за прекомерност е неоснователно.
Воден от горното и на основание
чл.172, ал.2, предл. „второ“ от АПК, Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № BG05M9ОP00l-l.008-2379/10
от 11.10.2019г. за изменение на Решение за верификация на постъпило искане за
окончателно плащане, издадено от Зорница Русинова - Заместник министър на Министерството на
труда и социалната политика /МТСП/ и Ръководител на Управляващия орган /УО/ на
Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ /ОПРЧР/ 2014-2020.
ОСЪЖДА Министерството на труда и
социалната политика да заплати на „***“ ЕАД – Севлиево, ул. ***№ 175, с ЕИК ***
сумата 8,230.- /осем хиляди двеста и тридесет/ лева – деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез Административен съд Габрово
пред Върховен административен съд.
Препис от настоящото да се изпрати на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: