Решение по дело №2822/2022 на Административен съд - Варна

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

№........................................... 2023г.,  гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV тричленен състав,

в публично заседание на двадесет и шести януари 2023г., в състав:  

    

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Ганева

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:  Марияна Ширванян

                                                                                                Наталия Дичева

 

 

            при секретаря Деница Кръстева,

с участието на прокурора Александър Атанасов,

като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян,

к.адм. дело № 2822 по описа на съда за 2022г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

 

Подадена е касационна жалба от  директора на директора на Дирекция „Инспекция на труда“ Варна срещу Решение № 1217/14.09.2022г. постановено по НАХД № 20223110201937/2022г. по описа на ВРС,  с което е отменено НП № 03-2100250/08.12.2021г. издадено от директора на директора на Дирекция „Инспекция на труда“ Варна.

В касационната жалба чрез процесуален представител касаторът, моли за отмяна на оспорения съдебен акт и за постановяване на друг, с който да бъде потвърдено в цялост НП. Сочи, че съгласно въззивното решение, правилно АНО е приел, че е осъществено нарушение от въззивното дружество и, че това е безспорно поради настъпилата трудова злополука. Счита, че съдът неправилно е интерпретирал нормативната база, като е тълкувал неправилно разпоредбите на ЗБУТ и свързаните с него наредби. Намира че описаните факти установяват съставомерните признаци на нарушението за което е ангажирана отговорността на дружеството.

В открито съдебно заседание чрез процесуален представител се поддържа касационната жалба и се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

Ответникът, чрез процесуален представител в писмено становище и в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

 

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

 

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 1217/14.09.2022г. постановено по НАХД № 20223110201937/2022г. по описа на ВРС, с което е отменено НП № 03-2100250/08.12.2021г. издадено от директора на директора на Дирекция „Инспекция на труда“ Варна.

С НП е наложена на „Джеронимо Комерс Варна“ ЕООД  „имуществена санкция“  в размер на 3000лв. на основание чл.413, ал.2 от КТ.

За да постанови оспореният съдебен акт, въззивният съд е възприел следната фактическа обстановка:

На 12.11.2021г. служители на ДИТ Варна направили проверка по спазване на трудовото законодателство на „Джеронимо Комерс Варна“ ЕООД. Проверката е извършена в обект – месария „Джеронимо“, с местонахождение в гр.Варна, бул. Сливница № 167. Повод за проверката е настъпил инцидент, при който работничка в дружеството е отрязала крайна фаланга на един от пръстите си и порязала друг пръст. В хода на проверката е установено, че на банцинга за рязане на месо с кокал, върху предпазителя, е бил поставен химикал , като по този начин е осуетено движението на предпазителя и няма безопасно разстояние между продукта и ръцете на оператора. Направен е извод за извършено нарушение по чл.173, ал.1 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване (МИЗБУТРМИРО) вр. §1, т.8 от ЗЗБУТ. За констатираното е съставен АУАН. При връчването представляващият дружеството е подписал АУАН без възражения. В законния срок не са постъпили възражения.

АНО след като възприел констатациите в АУАН издал НП.

Въззивният съд констатирал, че АУАН и НП са валидни актове.

От събраните по административнонаказателната преписка доказателства, съдът е констатирал, че се установяват констатациите на АНО относно фактите. Допълнително в рамките на въззивното производство е установено от свидетелските показания, че към момента на проверката машината не е била включена и, че целта на поставения молив е за почистването на машината.

 Съдът е направил извод, че неправилно в АУАН и НП е прието, че въз основа на описаните в тях обстоятелства е прието, че е осъществен състав на нарушение на чл.173, ал.1 от Наредба № 7 МИЗБУТРМИРО вр. §1, т.8 от ЗЗБУТ. Изводът на въззивният съд е следствие от направеното от него тълкуване на посочената като нарушена разпоредба, както и от констатацията му, че от описаните в НП данни от проверката не се установяват съставомерните признаци на нарушение по чл.173, ал.1 от Наредба № 7 МИЗБУТРМИРО вр. §1, т.8 от ЗЗБУТ. На посочените мотиви съдът е отменил НП и е осъдил ДИТ Варна да заплати на дружеството възнаграждение за адвокат.

 

При проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо -  постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия. Фактите са установени от представените доказателства, но съдът е приложил неправилно материалния закон.

От данните в АУАН и НП се констатира, а и не е било спорно между страните, че при проверката на контролните органи на ДИТ-Варна по повод настъпила трудова злополука с работник са установили, че работното оборудване - банцинг за рязане на месо с кокал , не е безопасен за работа, т.к върху предпазителя е бил поставен химикал за писане. С неговото поставяне се осуетява движението на предпазителя  на машината и няма безопасно разстояние между продукта и ръцете на оператора на тази машина.

          Разпоредбата на чл. 173, ал.1 от Наредба № 7/1999 г.  въвежда правно задължение  да не се допуска експлоатация на работно оборудване с липсващи или неизправни системи за контрол, защита, сигнализация и автоматизация, свързани с безопасността на труда.

       С поставянето на химикал  върху предпазителя на процесната машина нейният предпазен механизъм при работа е неизправен , което рефлектира върху безопасното й използване от работниците . Ирелевантна е целта на поставянето на химикал в предпазващият механизъм. От правно значение е само последицата от това – а именно невъзможността предпазният механизъм (предпазителят) да осъществи защитата при работата с техническото устройство. В този контекст правилно наказващият орган е квалифицирал деянието като нарушение по чл. 413, ал.2 от КТ  поради неспазване на чл. 173 , ал.1 от Наредба №7/1999г .

       Погрешно районният  съд счита административнонаказателното обвинение за непълно, понеже чл. 413, ал.2 от КТ  и чл. 173, ал.1 от Наредба № 7/1999г. са общи разпоредби. Следва да се има предвид, че и двете правни норми  са част от нормативни актове по смисъла на Закона за нормативните  актове и съгласно чл.1а от този закон нормативният акт съдържа общи правила за поведение, които се прилагат към индивидуално неопределен кръг субекти, има нееднократно действие и се издава или приема от компетентен държавен орган.

       Описаната в АУАН и НП машина е  работно оборудване  по смисъла на §1 т. 8 от наредба № 7/1999 г. Нейното индивидуализиране  в цитираните актове  по ЗАНН дава сведение за наличие на съставомерен признак на нарушението. Същата се експлоатира от работници на предприятието. Безспорен факт е  неизправния предпазен механизъм на машината по време на проверката на контролните органи заради поставен химикал върху него. При тези изрично посочени фактически обстоятелства в обстоятелствената част на АУАН и НП се дава нужната яснота на елементите на противоправното деяние откъм неговата обективна страна и именно поради тази  причина  нито в съдебната , нито в досъдебната фаза на процеса нарушителят не е заявил оплакване за нарушено право на защита поради неясно  административнонаказателно обвинение.

В обобщение обжалваното съдебно решение е неправилно поради  погрешно тълкуване и прилагане на материалния закон. Същото следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде изменено НП, понеже в него няма изложени съображения защо наказващият орган счита за справедливо  санкциониране на работодателя над минималния размер на санкцията . Предвид липсата на  факти, които сочат за съществуване на отегчаващи отговорността обстоятелства , необосновано е налагане на санкция над законоустановения минимален размер.

Предвид изхода на спора, частично основателно е искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител на ДИТ Варна за настоящата инстанция, поради което следва да бъде присъдено на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ при съобразяване на чл.63д, ал.1 ЗАНН и предвид правната и фактическа сложност на спора по арг. от  чл.63д, ал.4 от ЗАНН вр. чл.78, ал. 8 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ юрисконсултско възнаграждение в размер на 40лв..

Направено е искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на касационния ответник, което с оглед изхода на спора е частично основателно по арг. от чл.63д от ЗАНН вр. чл. 143, ал.1 от АПК вр. § 11, т.6 от ДР на АПК вр. чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения приета от Висшия адвокатски съвет, в приложимите към момента на разглеждане на делото редакции вр. чл.27, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде осъдена Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да заплати на касационния ответник възнаграждение за адвокат в размер на 300лв.

 

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, изр. първо, пр. второ от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Варна,

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 1217/14.09.2022г. постановено по НАХД № 20223110201937/2022г. по описа на ВРС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ НП № 03-2100250/08.12.2021г. издадено от директора на директора на Дирекция „Инспекция на труда“ Варна, с което е наложена на „Джеронимо Комерс Варна“ ЕООД на основание чл.413, ал.2 от КТ „имуществена санкция“  КАТО НАМАЛЯВА РАЗМЕРА НА НАЛОЖЕНАТА ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ от  3000лв. на 1500лв..

ОСЪЖДА „Джеронимо Комерс Варна“ ЕООД да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 40 (четиридесет лева) лв.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да заплати адвокатско възнаграждение на  „Джеронимо Комерс Варна“ ЕООД в размер на 300 (триста лева) лева.

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                           

                                                           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.                                    2. 

                                                            / с особено мнение /

                                                           

 

 

 

 

Особено мнение на съдия Марияна Ширванян:

 

Не съм съгласна със становището на болшинството от решаващият касационен  състав за неправилност на съдебния акт. Съображенията за това са следните:

Намирам за правилни изводите на въззивния съд за наличие на нарушение във формата на НП изразяващо се в липса на императивно изискуеми негови реквизити по арг. от чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават.

В разглежданото НП са направени изводи относно качеството на наказаното дружество – работодател (§1, т.8 от ЗБУТ). Липсва пълно описание на констатираните факти в аспекта на установяването на съставомерните признаци на нарушение на разпоредбата на  чл. 173, ал.1 от Наредба № 7 МИЗБУТРМИРО. Съгласно цитираната разпоредба „Не се допуска експлоатация на работно оборудване с липсващи или неизправни системи за контрол, защита, сигнализация и автоматизация, свързани с безопасността на труда.“. От описанието на фактите в НП не може да бъде направен еднозначен извод, че с поставянето на химикал в предпазител на работното оборудване е допуснато до експлоатация неизправно работно оборудване.

От фактите описани в НП не става ясно било ли е в режим на експлоатация към момента на проверката посоченото оборудване или е било изключено от захранване. Описанието на тези факти има отношение към установяването на съставомерността на деянието. Режимът на експлоатация по арг. от § 11 т. 5. ДР на Наредба № 7 МИЗБУТРМИРО е с различен обхват като съдържание от използването на работното оборудване. Последното понятие е с по- разширен обхват. "Използване на работното оборудване" съгласно даденото легално определение „е всяка дейност, свързана с работното оборудване, като пускане, спиране, експлоатация, транспортиране, ремонт, изменение, обслужване, поддържане, почистване“. От дефиницията следва, че експлоатацията на работното оборудване е компонент от използването му, но е отграничена по съдържание от другите форми на използването на работно оборудване - ремонта, обслужването, поддържаните или почистването.

Разпоредбата на чл.173, ал.1 от Наредба № 7 МИЗБУТРМИРО визира само експлоатацията на работното оборудване. Именно поради формулировката на тази разпоредба от значение за съставомерността на деянието по нея, е описанието на фактите, от които да се установи, че работното оборудване е експлоатирано. Всяко друго използване на работното оборудване е ирелевантно за правилото на чл.173, ал.1 от Наредбата МИЗБУТРМИРО.

Описанието на всички факти и най – вече фактите, от които да се установи експлоатацията на оборудването е необходимо с цел установяването на съставомерните признаци на нарушението и е свързано с изискванията за законосъобразност на НП. Това изискване освен, че е заложено в чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН има уредба и в даденото легално определение в чл.6 от ЗАНН на административното нарушение. Последното е деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Тази легална дефиниция предопределя и задължителното описание, което следва да съдържа всеки АУАН и НП, а именно: ясното конкретно в детайли  посочване на фактите относно действието или бездействието, с което деецът е нарушил правната норма.

НП има правораздавателен характер[1] (и това не се променя в случаите, в които с него се налага имуществена санкция на юридическите лица). С него се засяга по неблагоприятен начин правната сфера на лицето, чиято административно наказателна отговорност е реализирана и в този аспект са поставени в закона императивно изискванията по отношение на производството по издаването му и формата му. Тези изисквания следва да се спазват от АНО при упражняването на административно наказателните му правомощия. Контролът на въззивния съд по отношение на НП е за спазването на тези изисквания от АНО. Нарушението на формата на НП е винаги налице, когато вместо да бъдат описани в конкретика фактите, констатирани при проверката на контролните органи и да бъдат посочени нарушените разпоредби и направени съответните изводи за  съставомерност на деянието, АНО описва в НП фактите бланкетно и прилага неотносима към описаните факти разпоредба. Липсата на пълно описание на фактите в НП придвид правораздавателният му характер представлява и нарушение на чл.6, т.3, б. а от ЕКПЧ и като последица от това конфискацията на притежанията на дружеството, каквото безспорно се явява налагането на имуществената санкция е в нарушение на чл.1, изр.второ от Протокол 1 към ЕКПЧ.

Както вече беше посочено НП по същността си е правораздавателен акт и като такъв следва да бъде надлежно мотивиран[2]. Изискването на мотиви е свързано с една от спецификите при оспорването на НП – на административнонаказващият орган е дадена възможност да защити пред въззивния съд законосъобразността на НП. В производството пред районния съд в тежест на АНО е да докаже, че правилно е ангажирал административнонаказателната отговорност на наказаното лице[3].

От описанието на фактите в конкретното НП, а именно „допуснал да се работи с машина в която е поставен химикал на предпазителя, чрез което е изключено предпазното устройство – приспособление за бутане на месо, предназначено за доближаване на продукта до режещата част на машината, осигуряващо безопасно разстояние между продукта и ръцете на оператора“ и при изискването на разпоредбата на чл.173, ал.1 от Наредбата да не се допуска експлоатация на работно оборудване с липсващи или неизправни системи за контрол, защита, сигнализация и автоматизация, свързани с безопасността на труда, при липсата на описание било ли е в експлоатация ( напр., но не изчерпателно: на него в момента работи работник; включено е в ел.захранването; има следи от скорошна употреба, като частици кости, месо; друго) работното оборудване и факти, от които да се изведе извод в какво се състои липсващата или неизправна система за защита (напр. първоначално липсваща такава или с друга техническа неизправност като: липсва изобщо предпазител, счупен предпазител, химикалът е поставен вместо липсваща част от предпазителя, друго) се налага извод, въз основа на фактите по делото, че конкретното деяние не може да бъде отнесено към нито една от посочените в тази норма хипотези. Доколкото не се констатират факти за работа с оборудването по времето на проверката или за включването му в ел.захранването, т.е. че е в режим на работа, не се извежда извод за наличието на първото условие за налагането на санкцията – оборудването да е експлоатирано. Не  са налични факти и за наличието на втората предпоставка в хипотезата на правната норма - липсващи или неизправни системи за контрол, защита, сигнализация и автоматизация, свързани с безопасността на труда. Извежда се извод, че оборудването е в изправност.

В този аспект следва да се анализират и доводите на процесуалният представител на касатора направени в открито съдебно заседание, съгласно които нарушението е общо и е за това, че лицето е било допуснато до работа на оборудване, което не е обезопасено със съответния предпазител. Едва в о.с.з. се правят твърдения относно съставомерни признаци на нарушението – лицето е допуснато до работа и оборудването няма предпазител. Но от изявлението на процесуалният представител на касатора отново не става ясно въведените твърдения дали са във връзка с конкретното НП или с твърдението за настъпил предходен инцидент (без посочване дали е при работа със същото оборудване) релевирано в касационната жалба.

Във връзка с релевираното твърдение за настъпил трудов инцидент следва да бъде посочено, че в НП липсва описание на каквито и да било факти в тази посока. Такива не са изложени и при съобразяване на размера на наложената санкция, не е посочено че е наложен в условията на повторност или на ново нарушение, извършено преди да е влязло в сила НП за предходно извършеното.

Предвид изложеното и на горните съображения намирам, че оспореното решение на въззивния съд е правилно.

 

Съдия: