Определение по дело №1163/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 1021
Дата: 8 ноември 2022 г. (в сила от 8 ноември 2022 г.)
Съдия: Десислав Любомиров
Дело: 20221000601163
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 27 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1021
гр. София, 08.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров

Атанаска Китипова
като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Въззивно частно
наказателно дело № 20221000601163 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 440, ал.2 , вр.чл.345, ал.1 от НПК.
Постъпила е въззивна частна жалба от началника на Затвора
гр.София, срещу определение от 12.09.2022г. постановено по НЧД № 1127/22
г. по описа на Софийски градски съд, с което е уважена молбата на осъдения
М. Б. за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част на
наложеното му наказание по НОХД № 36/2017г. по описа на ОС Кюстендил
лишаване от свобода за срок от единадесет години при първоначален „строг"
режим. В жалбата се твърди, че постановеният съдебен акт е неправилен,
необоснован и немотивиран. Не били взети предвид изготвените становища и
всички данни, съдържащи се в затворническото досие на л.св. Б. при
постановяването на определението за условно-предсрочно освобождаване.
Съдът неправилно приел, че осъденият се е поправил и е налице втората
предпоставка по чл. 70. ал. 1 от НК, за да бъде уваженото искането. Отчетени
и кредитирани били само положителните елементи от доклада на инспектор
„Социална дейност и възпитателна работа”, като същевременно не е
коментирал и не обсъждал останалите доказателства по делото. От значение
били изводите за постигане на целите на наказанието с оглед промяната в
личността и поведението на осъденото лице, както и за липсата на рискове,
което е в защита и на обществения интерес. В случая тези обстоятелства не
1
били налице предвид отношението му към извършените правонарушения с
висока степен на обществена опасност. Според жалбоподателя това водело до
извод, че целите на наложеното наказание по чл. 36 от НК не са изпълнени,
като следвало да се отчете специалната и генерална превенция както по
отношение на осъденото лице, така и по отношение на обществото.
Иска се отменя на обжалваното определение и постановяване на
ново такова, с което да се остави без уважение молбата за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното
наказание лишаване от свобода.
Въз основа на материалите по делото, съобразявайки наведените в
жалбата оплаквания съдът намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.342, ал.1 от НПК и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество тя е ОСНОВАТЕЛНА.
Лишеният от свобода М. Б. е постъпил в затвора - гр. Бобов дол на
14.02.2017г. в изпълнение на общо наказание 11 години „Лишаване от
свобода“ при първоначален „Строг“ режим, определено му по НОХД № 36/17
г. по описа на ОС-Кюстендил, за извършени от него престъпления по чл.242,
ал.4, вр. ал.2, пр.1, вр. чл.26, ал.1 НК и по чл.354а, ал.2, изр.2, вр. ал.1, изр.1
НК. На 06.04.2018г. е преместен в Затвора гр.София. Към момента на
постановяване на обжалваното определение осъденият е изтърпял фактически
- 5 години, 11 месеца и 12 дни от срока на наложеното му наказание, като
остатъкът за изтърпяване е бил 4 години 05 месеца и 06 дни., тъй като от
работа са му зачетени 07 месеца и 12 дни. Обективно верни са
констатациите на СГС, че е налице първата от предпоставките по чл. 70, ал.1
НК-изтърпяване на не по-малко от 1/2 от наложеното наказание, но
неправилно е счетено, че не само тя е налична в случая. Въззивният съд
приема, че не е налице втората кумулативна предпоставка-достатъчно
доказателства за поправяне на осъдения. Данните от оценката по чл. 155
ЗИНЗС сочат, че рискът от рецидив първоначално е бил определен в ниски
стойности-35т. В хода на изтърпяване на наказанието е налице затвърдена
позитивна линия на поведение и отчетени изпълнени задачи от плана на
присъдата, като оценката на риска от рецидив е променена на 34т. Като
дефицитни зони са определени „Управление на финанси и доходи“,
2
„Емоционални проблеми“ и „Умения за мислене“. Отчетено е, че разчита на
финансови средства, придобити по незаконосъобразен начин, както и че не
съумява да разпределя средствата, с които разполага и да покрива основните
си нужди.
Видно от материалите съдържащи се в затворническото досие през
периода на изтърпяване на наказанието лишения от свобода Б. е съдействал
за изпълнението на плана на присъдата. Чрез поведението си, съгласно
доклада по чл.155, ал.1 от ЗИНЗС е показал готовност за приобщаване към
ценностите на обществото и за трудова реализация. Съдът е приел, че
доказателствата по делото „изобилстват от положителни данни за осъдения,
за неговото напълно реално и одобрително поведение по време на престоя му
в местата за лишаване от свобода“, но тази констатация не са основава на
обективна оценка на всички събрани доказателства. В резултат на
поведението на осъдения през срока на изтърпяване на наказанието оценката
за риска от рецидив е била редуцирана, което категорично сочи, че
затворническата администрация не е останала безразлична към полаганите от
него усилия. Награждаван е няколко пъти, полагал е труд, но е бил и
наказван. При наличните данни неправилно първоинстанционния съд е счел
че е налице втората предпоставка по чл.70, ал.1 от НК. Видно от доклада
осъденият първоначално се е включил активно в изпълнението плана на
присъдата, показал е, че може да изпълнява поставените цели и задачи и е
декларирал мотивация за промяна на криминалното си поведение. Въпреки,
че към момента на произнасянето от съда лишеният от свобода М. Б. се счита
за ненаказван, не може да се пренебрегне факта, че за времето на престоя му в
затвора е бил санкциониран няколкократно за притежаване на неразрешени
вещи, което от своя страна е сочело, че след не кратък престой в затвора/към
края на 2019г./ продължавала да е налице липса на положителна промяна в
уменията на осъдения да осъзнава последствията от собствените си действия
и липса на способност да разпознава проблемите си и да търси адекватни и
законосъобразни решения за тях.
С оглед на това въззивният съд приема, че все още не са налице
достатъчно доказателства за поправянето на осъдения, а следователно и
наличието на визираната в чл.70 от НК кумулативна предпоставка. Изводът
на съда, че целите на наложеното наказание, „са изцяло изпълнени, поради
което не е налице отчетлива необхоД.ст от продължаващото пребиваване на
3
този осъден в пенитенциарното заведение“ е незаконосъобразен.
Превъзпитателния процес продължава през целия срок на изпълняваното
наказание, чийто размер е преценен като необходим за постигане на
визираните в чл.36 от НК цели при постановяване на изпълнявания съдебен
акт. Именно поради това евентуалното предсрочно освобождаване е условно,
а не безусловно. Необосновано е при остатък от 4 години 05 месеца и 06 дни
да се твърди, че целите на наказанието са изпълнени преди изтичане срока
му, още по-малко, че осъденият се е поправил. Поведението на осъденото
лице не се отличава с „изключителност“ и в случая не позволява да се приеме,
че молбата му за условно предсрочно освобождаване е основателна.
Предвид цялостното поведение на осъдения Б., процесът на
превъзпитанието му не е завършен, поради което и визираните в чл.36, ал.1 от
НК цели на наказанието не са постигнати в цялост. Действително осъденият е
дал признаци за поправянето си, но все още не са налице доказателства за
необратимост на този процес. Видно е, че престоя му в затвора е довел до
снижаване на риска от рецидив. Въпреки поощренията, се наблюдават
известни дефицити в наличните проблемните зони, поради което
корекционната работа с осъдения би следвало да продължи в насока
изграждане на социално приемливи модели на поведение и трайни нагласи за
законосъобразен начин на живот. Факта, че администрацията е дала
положителна оценка за поведението на осъдения, към която се е присъединил
и прокурорът, не може да обоснове основателност на молбата за условно
предсрочно освобождаване. При изпълнението на наказанието
затворническата администрация има възложени функции за оказване на
съдействие на лишения от свобода да промени ценностната си система, но
начините за осъзнаване на ценностите не зависят само от това, а са свързани с
общуването, дейността, отношенията и взаимоотношенията между осъдения
и другите лишени от свобода, персонала в пенетенциарното заведение и
средата там. Осъзнаването на ценностите към които осъдения следва да се
превъзпита е продължителен процес, който изисква съотнасяне на
досегашния му социален опит с актуалната ситуация на изолиране от
обществото и причините за това. Именно това зависи от социалната зрялост
на личността на лишения от свобода и от способността му субективно да
достигне до извод за необхоД.ст от промяна на ценностната му система, за
което следва да има и обективен израз в поведението му. В случая съдът
4
неправилно е пренебрегнал наличните проблемни зони. Съществуващите
такива са от естество да улеснят незаконосъобразно поведение на осъдения и
по този начин фактически да заличат постигнатия напредък в процеса на
неговото поправяне, и са показателни, че М. Б. не е постигнал нужната
промяна в ценностната си ориентация и не се е поправил.
С оглед на това въззивният съд приема, че при осъдения Б. е настъпил
удовлетворителен с оглед постигнатите до момента резултати и очертаващите
се перспективи процес на поправяне. Безспорно е налице добро поведение
през по-голямата част от периода на фактическо изтърпяване на наказанието,
което по същността си представлява изпълнение на задълженията на лишения
от свобода произтичащи от режимните условия при които е поставен в
пенетенциарното заведение. Въпреки това добро поведение предпоставките
за условното му предсрочно освобождаване не са били налице и
първоинстанционният съд необосновано е направил констатация в обратния
смисъл. Неоснователно и без да отчете релевантните за настоящото
производство факти свързани с начина на изтърпяване на наказанието съдът е
приел, че може да се направи извод за липса на необхоД.ст от изтърпяване
остатъка от наказанието.
Въз основа на изложеното съдът намира, че фактическите данни за
начина по който е изтърпявано до момента наложеното на осъдения
наказание не са съобразени правилно от първоинстанционния съд, поради
което в атакувания акт е формулиран неправилен по съществото си извод, че
са налице предпоставките по чл.70, ал.1 от НК. Незаконосъобразно молбата
за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наказанието е
била уважена, с оглед на което обжалваното определение следва да бъде
отменено. Не са налице всички предпоставки да се постанови условно
предсрочно освобождаване на лишения от свобода М. Б. от неизтърпяната
част на наложеното му наказание по НОХД № 36/2017г. по описа на ОС
Кюстендил.
Мотивиран така Софийски апелативен съд, V-ти състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 12.09.2022г. постановено по
НЧД № 1127/22 г. по описа на Софийски градски съд, с което е уважена
5
молбата на осъдения М. Б. за условно предсрочно освобождаване и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. Б. за условно предсрочно
освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му по НОХД №
36/2017г. по описа на ОС Кюстендил наказание лишаване от свобода.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6