МОТИВИ към Решение №58/17.04.2019г.,
постановено по ВАНД №1280/2018г. по описа на Старозагорски окръжен съд
Производството е по реда на чл.313 и
сл. НПК.
Производството е образувано по подаден протест от
Районна прокуратура Раднево против Решение № 109 от 06.11.2018г., постановено
по АНД № 321/2018г. по описа на Радневски районен съд.
Със същото обвиняемият С.Г.Т. е признат за НЕВИНЕН в
това, че на 30.09.2018г. в с.Коларово, община Раднево, управлявал мотопед с неустановена
марка и модел, с номер на рамата ***, който не е регистриран
по надлежния ред -престъпление по чл.345
ал.2 във вр. ал. 1 от НК, за което престъпление и на посоченото основание и на
основание чл.78А от НК е ОПРАВДАН.
На основание чл. 305, ал. 6 от НПК, във вр. чл.301,
ал. 4 от НПК му е НАЛОЖЕНО административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 300 (триста) лева за извършено
административно нарушение на основание чл.175 ал. 3 от ЗДвП за това, че на
30.09.2018г. в с.Коларово, община Раднево, е управлявал нерегистрирано по
надлежния ред МПС, а именно: мотопед с неустановена марка и модел, с номер на рамата ***.
На основание чл.53, ал. 1 от НК е
ПОСТАНОВЕНО веществените доказателства:
-1 брой мотопед, неустановена
марка и модел с номер на рама ***, оставен с протокол за отговорно пазене на обвиняемия С.Г.Т.
след минаване нуждата от него да остане на собственика;
- метална табела с правоъгълна
форма, с размери 30,7 см
на 15,5 см
оцветена в бледорозово, с надпис „New Jersey / VDJ-65J / Garden State” с четири кръгли отвора, с диаметър около 0,5 см, разположени
симетрично в четирите й края, след минаване нуждата от нея да бъде унищожена.
В протеста се сочи, че първоинстанционният съд
неправилно е приел за меродавна хипотезата на чл.9 ал.2 пр.2 от НК, тъй като
незнанието на закона не оправдава незнаещия го. Оспорва се приетото от съда
обстоятелство, че се касае за деяние с инцидентен характер, както и това, че
съдът не е взел предвид, че обвиняемият е управлявал превозното средство под
въздействието на алкохол и пълно отсъствие на каквато и да е правоспособност.
Прокурорът счита, че аргументът на съда относно факта, че обвиняемият е
пенсионер и няма данни за каквито и да е прояви, не го изключва от кръга на
наказателноправните субекти. Твърди се, че решението е неправилно, поради което
следва да бъде отменено и постановено ново такова, с което обвиняемият бъде
признат за виновен за деянието за което му е повдигнато обвинение, да бъде освободен от наказателна отговорност и на основание
чл.78а от НК му се наложи наказание „Глоба“.
По протеста са
постъпили писмени възражения от адв. Д.С. в качеството му на защитник на обвиняемия
С.Г.Т.. Счита, че протестът е допустим, но по същество – неоснователен. Твърди,
че с така наложеното административно наказание „глоба“ по реда чл.175 ал.3 от ЗДвП, напълно са осъществени целите на закона да се въздейства предупредително
и възпитателно на дееца. Оспорва всички аргументи, посочени в протеста, за
отмяна на постановеното от първоинстанционния съд решение, като излага доводи
по всеки един от тях. Счита, че Радневски районен съд правилно е възприел
явната незначителност на степента и характера на обществената опасност на
деянието и дееца, въз основа на което правилно е постановил своето решение.
Моли въззивния съд да постанови съдебен
акт, с който да потвърди първоинстанционното решение.
В съдебно заседание представителят на Окръжна
прокуратура Стара Загора поддържа протеста на РП Раднево. Предлага съдът да
отмени оправдателното решение и постанови ново, осъдително, като наложи глоба,
съответна като размер за извършеното деяние.
Защитникът на обвиняемия в настоящото производство –
адв. В.Н. моли съдът да потвърди
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Обвиняемият – жалбоподател С.Г.Т. поддържа изложеното от
защитника си.
В последната си дума подсъдимият С.Г.Т. заявява, че предоставя на съда да
вземе решение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
във връзка с доводите и становищата на страните и провери изцяло правилността
на обжалваното решение, намери за установено следното:
С постановление на РП Раднево е поискано от
първоинстанционния съд да признае обвиняемия С.Т. за виновен в извършване на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение по чл.345 ал.2 вр. ал.1 НК,
като на основание чл.78а ал.1 НК го освободи от наказателна отговорност и му
наложи администравно наказание глоба в съответния размер. Повдигнатото срещу Т.
обвинение е за това, че на 30.09.2018г. в с.Коларово, община Раднево, е
управлявал нерегистрирано по надлежния ред МПС, а именно: мотопед с неустановена марка и
модел, с номер на рамата ***.
Обвиняемият не оспорва авторството
на деянието, като същото се установява по несъмнен начин и от събраните в хода
на досъдебното производство доказателства – показанията на разпитаните
свидетели, писмени доказателства и веществени такива.
При правилно и напълно изяснена
фактическа обстановка първоинстанционният съд е счел, че, макар и формално да
осъществява състава на посочената норма от специалната част на НК, деянието на Т.
поради своята малозначителност не е общественоопасно и е приложил разпоредбата
на чл.9 ал.2 НК, признавайки същия за невинен по повдигнатото обвинение.
Съответно, установявайки, че деянието съставлява административно нарушение по
чл.175 ал.3 ЗДвП, съдът му наложил административно наказание глоба в размер на
триста лева.
Настоящият съдебен състав счете,
че в случая неправилно е приложен материалният закон – нормата на чл.9 ал.2 НК,
като установи също, че съдебният акт е необоснован. Радневски районен съд не е
обсъдил всички доказателства и всички факти, относими към обществената опасност
на деянието. Още в хода на първоинстанционното производство са били налице
данни, че С.Т. е управлявал процесния мотопед след употреба на алкохол, което
по никакъв начин не е намерило отражение в мотивите на атакуваното решение.
Въззивният съд изиска от РУ Раднево протокола за извършената проба с «Дрегер»,
от чийто резултат – 0,65 промила - се установява, че Т. е бил в пияно състояние
при спирането му от полицейските служители. Установените параметри на употребен
алкохол надхвърлят прага, визиран в разпоредбата на чл.5 ал.3 т.1 пр.1 ЗДвП. Първоинстанционният
съд не е обсъдил и съдържащата се на л.20 ДП справка от КАТ, сочеща, че на
обвиняемия не е било издавано свидетелство за правоуправление. Мотопедът,
въпреки ниската си мощност, представлява моторно превозно средство, следователно
е вън от съмнение, че, за да го управлява, Т. е следвало да придобие
съответната правоспособност.
Ако беше обсъдил горните
доказателства и установените с тях обстоятелства – че деянието е извършено след
употреба на алкохол с параметри 0,65 промила, както и че Т. е неправоспособен
водач, вероятно Радневски районен съд би стигнал до различни правни изводи
относно обществената опасност на деянието. Въззивният съд счита, че тези
обстоятелства изключват по категоричен начин приложението на чл.9 ал.2 НК в
конкретния случай. Управлението от неправоспособен водач, който при това е бил
под въздействието на алкохол, дори на мотопед, сочи на повишена обществена
опасност на извършеното. Не се споделят и изводите за занижена обществена
опасност на деянието поради обстоятелството, че било извършено в рамките на
малко населено място. Напротив, извън населеното място по-скоро обвиняемият би
рискувал собствените си живот и здраве, докато в селото е повече от вероятно да
се натъкне на пешеходци и то възрастни хора и да причини ПТП. Съставът на
чл.345 ал.2 вр. ал.1 НК не изисква от обективна страна наличието на вредни
последици. Ако такива бяха настъпили, на обвиняемия щеше да бъде повдигнато
обвинение за друго престъпление.
Правноирелевантен е в случая
фактът кога е било криминализирано деянието. Отделно от това, макар и
пенсионер, обвиняемият не е в преклонна възраст, доскоро е упражнявал трудови
функции и не може да бъде поставен в незаслужено привилетировано положение във
връзка с осведомеността си за нормите, които е нарушил.
В малките населени места, в
частност в селата, подобни деяния не са рядкост, предвид липсата на съответен
контрол от органите на сектор «Пътна полиция». В случая деянието е установено
от полицейски патрул, извършващ СПО по противодействие на конвенционалната
престъпност. Ето защо, вън от горните съображения, санкционирането му, макар и
по реда на чл.78а НК би оказало съответното предупредително въздействие не само
спрямо обвиняемия, но и спрямо другите членове на обществото.
Изложеното мотивира въззивния съд
да отмени атакуваното решение и на основание чл.336 ал.1 т.2 НПК да постанови
ново решение, с което призна обвиняемия С.Т. за виновен в извършване на
деянието, за което му е повдигнато обвинение, което съставлява престъпление по
чл.345 ал.2 т.1 НК. В случая са налице всички законови изисквания на
разпоредбата на чл.78 ал.1 НК, поради което съдът освободи Т. от наказателна
отговорност и му наложи административно наказание глоба в размер на хиляда
лева. При определяне размера на наказанието съдът съобрази чистото съдебно
минало на обвиняемия, направените самопризнания, както и обстоятелството, че
към момента е пенсионер, съответно няма високи доходи. Съдът установи, че Т. не
е заплатил наложена му още през 2012г. глоба за нарушение на чл.137а ЗДВП, но
това обстоятелство не е достатъчно, за да обоснове налагането на по-висока
глоба в настоящия случай.
Водим от горните мотиви, съдът постанови решението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: