Решение по дело №261/2021 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 33
Дата: 15 юли 2021 г. (в сила от 15 юли 2021 г.)
Съдия: Евгения Георгиева Симеонова
Дело: 20211400500261
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 33
гр. Враца , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в публично заседание на девети юли, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка Т. Петрова

Ана Б. Ангелова-Методиева
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20211400500261 по описа за 2021 година



Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на П. Л. Г., ЕГН **********, с адрес: с.***,
чрез пълномощника му адв.И.И., против Решение № 14/18.03.2021 г. по гр.д.№
2317/2020 г. на РС-Враца, В ЧАСТТА, в която е признато за установено на основание
чл.422 ГПК, че жалбоподателят дължи на "Евро Финанс Колект" ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.***, сумата 14,99 лв. – главница, представляваща
незаплатена далекосъобщителна услуга за периода 15.03.2017 г. – 14.04.2017 г.,
съгласно фактура № **********/15.04.2017 г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 26.06.2020 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена
Заповед № 702/30.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№ 1402/2020 г. по описа на ВРС.
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Навеждат се доводи, че районният съд неправилно е приел, че
ответникът дължи на ищеца месечна абонаментна такса в размер 14,99 лв., тъй като
същата е заплатена директно на мобилния оператор още преди извършването на
цесията. Въззивникът счита, че това се потвърждава от събраните в първата инстанция
писмени доказателства, както и от направеното от самия ищец уточнение, че по
отношение на фактура № **********/15.04.2017 г., издадена за сумата 46,94 лв.,
1
претендира незаплатен остатък от 31,94 лв. Твърди, че разликата от 15,00 лв.
представлява именно заплатената месечна абонаментна такса за отчетния период.
Навежда доводи, че е оспорил фактурата и не дължи останалата част от 31,94 л., тъй
като не е ползвал допълнително предоставени услуги от БТК АД, поради което е
заплатил само месечната си такса.
Въззивникът моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната
част и отхвърляне на исковата претенция изцяло. Претендира присъждане на разноски
за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на жалбата от "Евро Финанс
Колект" ЕООД, чрез пълномощника адв.И.Л., в който се оспорва основателността на
жалбата. Навеждат се доводи, че ответникът не е представил доказателство, че е
извършвал каквото и да е плащане по фактурата и възраженията му се основават
единствено на посоченото в исковата молба твърдение на ищеца, че е било налице
частично плащане. Изтъква се, че ответникът не е направил възражение относно факта
на подписване на договора за телекомуникационни услуги, поради което дължи
заплащане на договорените месечни абонаментни такси.
Въззиваемият моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно и да му бъдат присъдени разноски за двете съдебни
инстанции.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен
акт.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав констатира,
че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.
За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение,
настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Районен съд-Враца е сезиран със заявление на "Евро Финанс Колект" ЕООД, с
което се иска да бъде издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против П. Л. Г. за
следните парични вземания: главница в размер на 31,94 лева; законна лихва върху
просрочената главница за периода от 03.05.2017 г. до 27.04.2020 г. в размер на 9,68
лева.; законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението до
окончателното й изплащане. Претендира се и присъждане на направените съдебни
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
В заявлението се сочи, че вземанията произтичат от Договор за
телекомуникационни услуги, сключен на 28.03.2015 г. между „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД и П. Л. Г., задълженията по който са
2
прехвърлени от дружеството по силата на Договор за продажба на вземания /цесия/ от
26.08.2019 г. в полза на "Евро Финанс Колект" ЕООД. Посочва се също, че за
задълженията по Договора за телекомуникационни услуги е издадена фактура №
**********/15.04.2017 г. за отчетен период от 15.03.2017 г. до 14.04.2017 г., но към
датата на подаване на заявлението длъжникът не е заплатил задълженията си по тази
фактура, което обуславя правен интерес от иницииране на съдебното производство.
Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.д.№ 1402/2020 г. по описа на
Районен съд-Враца и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК № 702/30.06.2020 г., с което заявлението е уважено изцяло.
Издадената заповед е връчена лично на длъжника на 07.07.2020 г. и в срока по
чл.414, ал.2 ГПК – на 27.07.2020 г. същият е подал възражение. С Разпореждане от
12.08.2020 г. заповедният съд на основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК е указал на заявителя,
че може да предяви иск за установяване съществуване на претендираните вземания.
Препис от посочения съдебен акт е връчен на заявителя на 27.08.2020 и в срока по
чл.415, ал.4 от ГПК - на 18.09.2020 г. същият е предявил иск пред РС-Враца, за което е
уведомил заповедния съд.
В исковата молба се твърди, че на 28.03.2015 г. между "БТК" ЕАД и П. Л. Г. е
сключен Договор за телекомуникационни услуги, по силата на който на ответника са
предоставени мобилни услуги за телефонен номер *** с абонаментен план "Vivacom
Net&Call XL". Посочва се, че срокът на действие на Договора е 24 месеца, като същият
влиза в сила в деня на подписването му. Твърди се също, че е издадена фактура №
**********/15.04.2017 г. за задължения на ответника в общ размер от 46,94 лв.,
включващ месечен абонамент за мобилни разговори и мобилен интернет и стойността
на ползваните телекомуникационни услуги за отчетния период 15.03.2017 г. –
14.04.2017 г., като от тази сума са останали незаплатени 31,94 лв. Според изложеното в
исковата молба, ответникът е длъжен да заплати и мораторна лихва за забава в размер
на 9,68 лв., като посочва, че забавата настъпва от определения ден за изпълнение на
задължението съгласно чл.84 ЗЗД.
Ищецът посочва, че поради неизплащане на задълженията от страна на
ответника, на 16.10.2018 г. "БТК" ЕАД е сключила Договор за прехвърляне на
вземания със "СГ Груп" ООД, по силата на който дружеството-цесионер е придобило
вземанията по всички посочени фактури, в т.ч. и процесната, като за извършената
цесия е изпратено уведомление до П. Л. Г.. Сочи се също, че на 26.08.2019 г. "СГ Груп"
ООД е прехвърлило всички свои вземания на "Евро Финанс Колект" ЕООД, за което е
изпратено уведомление до ответника.
Твърди се, че ответникът не е изпълнил задължението си по посочената
фактура, което поражда правен интерес от предявяване на иск за признаване за
установено между страните, че П. Л. Г. дължи на "Евро Финанс Колект" ЕООД сумата
от 31,94 лв., представляваща незаплатена главница по Договор за телекомуникационни
3
услуги от 28.03.2015 г., сключен между ответника и БТК ЕАД, въз основа на който е
издадена фактура № **********/15.04.2017 г., както и сумата в размер на 9,68 лв. –
мораторна лихва, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението до окончателното й изплащане.
В хода на първоинстанционното производство ищецът е оттеглил исковата си
претенция за установяване съществуването на вземане за мораторна лихва в размер на
9,68 лв. и с Определение № 1598/21.10.2020 г. по гр.д.№ 2317/2020 г. РС-Враца е
прекратил производството по делото в тази част.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника П. Л. Г., който оспорва
предявения иск. На първо място ответникът прави възражение за погасяване на
вземането по давност, като излага съображения, че същото се погасява с тригодишна
давност, която е изтекла към момента на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК. На
второ място се оспорва активната легитимация на ищеца, като се навеждат подробни
правни доводи, че длъжникът следва да бъде уведомен за сключените договори за
цесия, което в конкретния случай не е сторено. На следващо място ответникът оспорва
представената от ищеца фактура, като твърди, че не дължи посочената в нея сума, тъй
като не е ползвал посочените услуги, както и че същите се разминават по цени и
тарифиране с уговорените между страните. Изтъква, че съгласно споразумението от
28.03.2015 г. му се предоставят включени 600 минути за разговори към всички мрежи в
България, като той е ползвал тези услуги до 21.03.2017 г., т.е. в рамките на обхвата на
споразумението, но от приложената детайлизирана справка е видно, че мобилният
оператор неправомерно е начислявал суми за разговори без да са достигнати и
преминати тези 600 минути, които се получават безплатно съгласно тарифния план. В
тази връзка се оспорва и предоставената детайлизирана справка, приложена към
фактурата.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства, които
обсъдени поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с наведените от страните доводи,
дават основание за следните фактически и правни изводи:
Правното основание на предявения иск е чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.
Възникването на спорното право за заплащане на претендираното
възнаграждение за доставени телекомуникационни услуги се обуславя от
осъществяването на следните материални предпоставки: 1. наличието на действително
правоотношение по договор за предоставяне на телекомуникационно услуги, по силата
на който мобилният оператор се е задължил да предостави на абоната срещу уговорено
възнаграждение достъп до своята далекосъобщителна мрежа за осъществяване на
различни по форма комуникационни връзки и 2. мобилният оператор реално да е
предоставил, а ответникът да е ползвал мобилни услуги в размер на твърдяното
възнаграждение за процесния период.
От приложеното по делото Допълнително споразумение към Договор за
4
електронни съобщителни услуги, сключено на 28.03.2015 г., се установява, че от БТК
ЕАД е поето задължение да предоставя на П. Л. Г. описаните в това договорно
съглашение електронни съобщителни услуги за мобилен номер ***, при условията на
стандартен тарифен план "Vivacom Net&Call XL". В споразумението са посочени
стандартните условия на тарифния план, както и на заявените допълнителни услуги.
Посочено е, че споразумението се сключва при промоционални условия за този
тарифен план с 50% отстъпка от месечния абонамент, т.е. месечна такса от 14,99 лв. с
ДДС, и при удвоени включени МВ на максимална скорост (4 000) за целия срок на
договора. Срокът на споразумението е 24 месеца, като изрично е посочено, че с
прекратяването му се прекратяват и всички допълнителни споразумения, в т.ч. и тези
за допълнителни услуги.
Въз основа на така представеното доказателство може да бъде направен извод,
че е безспорно установено, че БТК ЕАД и П. Л. Г. са били в облигационно
правоотношение, произтичащо от сключен помежду им договор за предоставяне на
електронни съобщителни услуги, както че по силата на този договор ответникът се е
задължил да заплаща абонаментна такса, както и стойността на предоставените му
мобилни услуги.
С оглед изложените оплаквания във въззивната жалба и наведените доводи в
отговора на същата, настоящият съдебен състав намира, че основният спорен въпрос
пред настоящата съдебна инстанция се свежда до това дали въззивникът е заплатил на
мобилния оператор сумата 14,99 лв., представляваща дължима месечна абонаментна
такса.
По делото е приложена месечна сметка /фактура/ № **********, издадена на
15.04.2017 г. от БТК ЕАД, в която е отразено, че за периода на отчитане от 15.03.2017
г. до 14.04.2017 г. на П. Л. Г. е начислена общо дължима сума от 46,94 лв. с ДДС. В
приложението към месечната сметка, което е неразделна част от същата, е посочено, че
се извършва приспадане в размер на -19,35 лв. за месечен абонамент и се начислява
дължима абонаментна такса в размер на 9,68 лв., както и че е начислена сума за
мобилни разговори в размер на 48,78 лв. Приложена е детайлизирана справка, в която
е отразено на кои дати, в колко часа и с кои номера са провеждани разговори от
мобилния номер на ответника, какво е времетраенето на същите и каква е стойността
им.
Както бе посочено по-горе в мотивите, с отговора на исковата молба ответникът
е оспорил както фактурата, така и приложената към нея детайлизирана справка.
В отговор на това оспорване ищецът е депозирал молба вх.№ 162/02.03.2021 г., в
която пояснява отразените данни във фактурата, като твърди, че на 21.03.2017 г.
абонатът е прехвърлил номера си към друг мобилен оператор, поради което с месечна
сметка №**********/15.04.2017 г. му е възстановена част от месечната такса за
периода след прехвърлянето, т.е. от 22.03.2020 г. до 14.04.2017 г., поради което е
5
отбелязано приспадане на сумата от -19,35 лв. и е останала дължима месечна
абонаментна такса от 9,68 лв. Твърди също, че предоставените на абоната 600 минути
месечно за безплатни разговори са разпределени пропорционално за дните, през които
услугата е била активна, т.е. за периода 15.03.2017 г. – 21.03.2017 г., и полагащите му
се безплатни минути са 135.29, които са били превишени от абоната и за минутите над
посочения размер той е бил таксуван по стандартни цени за потребените услуги. В
подкрепа на тези свои твърдения ищецът не е представил писмени доказателства, от
които да се установява извършено прехвърляне на номера на ответника към друг
мобилен оператор. С посочената молба ищецът е поискал назначаването на
съдебно-техническа експертиза, което е отхвърлено от районния съд с протоколно
определение, постановено в с.з. на 04.03.2021 год.
При тези фактически данни настоящият съдебен състав прави следните правни
изводи за разрешаване на повдигнатия пред въззивната инстанция спор относно
заплащането на месечната абонаментна такса:
Цената на абонамента е възнаграждение за правото на достъп до мрежата на
оператора, предоставено чрез активиране на съответна СИМ карта с уникален
телефонен номер, чрез който потребителят се разпознава от останалите участници в
мрежата като абонат както при изходящи, така и при входящи повиквания, поради
което за доказването на това вземане в полза на доставчика е достатъчно позоваването
на подписания от потребителя договор за съответния абонаментен план. В конкретния
случай е договорена промоционална месечна абонаментна такса в размер на 14,99 лв.,
но тази цена е валидна до изтичане на крайния срок на споразумението – 28.03.2017 г.
Периодът на отчитане по фактурата е от 15.03.2017 г. до 14.04.2017 г., т.е. в рамките на
същия изтича 2-годишния срок на сключеното допълнително споразумение и отпадат
договорените промоционални условия относно размера на дължимата абонаментна
такса. Това обстоятелство обуславя различен дължим размер на тази такса от
посочения в споразумението, който трябва да бъде изчислен пропорционално, както
следва: за дните на действие на споразумението от 15.03.2017 г. до 28.03.2017 на база
договорения промоционален размер на месечна такса от 14,99 лв., а за остатъка от
периода на отчитане – от 29.03.2017 г. до 14.04.2017 г. на база договорения стандартен
размер на месечния абонамент от 29,99 лв. От друга страна обаче ищецът твърди, че
преди изтичането на крайния срок на договора – на 21.03.2017 г. е извършено
прехвърляне на номера от абоната към друг мобилен оператор. Както бе посочено,
ищецът не е ангажирал доказателства в подкрепа на тези свои твърдения.
Установяването на това обстоятелство също е от съществено значение за изчисляване
размера на дължимата абонаментна такса, тъй като в случай на извършено
прехвърляне на номера към друг мобилен оператор, ответникът би дължал
абонаментна такса за периода от 15.03.2017 г. до датата на твърдяното прехвърляне -
21.03.2017 г. в размер, изчислен пропорционално за дните на действие на договора на
6
база договорения промоционален размер на дължимата месечна такса от 14,99 лв. След
като не е доказан фактът на прехвърлянето, то не може да бъде направен извод
относно размера на дължимата абонаментна такса за отчетния период.
В представената фактура е отразено, че дължимият от ответника размер на
месечна абонаментна такса за конкретния период е 9,68 лв. Тази фактура обаче не
може да бъде разглеждана като достатъчно доказателство за удостоверените в нея
правнорелевантни обстоятелства, тъй като по своята същност е частен свидетелстващ
документ по смисъла на чл. 180 ГПК, обективиращ изгодни за издателя си факти. В
този смисъл тя се ползва само с формална доказателствена сила за обстоятелството, че
съдържа удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като нейн издател.
Частният свидетелстващ документ би притежавал доказателствена сила само в случай,
че е подписан от двете страни, тъй като по този начин би било обективирано
извънсъдебно признание от страна на потребителя, че дължи абонаментна такса в
посочения размер и е получил от оператора услугите на посочената във фактурата
стойност. Поради тези правни съображения съдът не приема за установени
обстоятелствата, удостоверени в този частен свидетелстващ документ. Приложената
към фактурата детайлна справка относно потреблението за съответния мобилен номер
също представлява частен свидетелстващ документ, обективиращи изгодни за издателя
обстоятелства. Ответникът изрично е оспорил фактурата и справките към същата.
Обстоятелството, че операторът е изпълнил точно своите договорни задължения /арг.
чл. 63 ЗЗД/ подлежи на пълно и главно доказване от ищеца по правилата, предписани в
правната норма, регламентирана в чл. 154, ал. 1 ГПК. Само установените в процеса на
доказване по несъмнен начин правнорелевантни обстоятелства в гражданския процес
се считат за осъществени в обективната действителност. Ето защо настоящият съдебен
състав приема, че при направеното от ответника оспорване, представената фактура и
справка към същата не са достатъчно доказателство за установяване на дължимия
размер на абонаментната такса за процесния период, както и за установяване, че
мобилният оператор е предоставил на ответника мобилни услуги на посочената
стойност.
Следва да бъде отбелязано и това, че в исковата молба ищецът сочи, че част от
общо дължимата сума по фактурата в размер на 46,94 лв. е заплатена и е останал
дължим остатък от 31,94 лв., т.е налице е признание на обстоятелството за извършено
от ответника плащане в размер на 15,00 лв. При липсата на доказателства, въз основа
на които да бъде направен категоричен извод относно размера на дължимата месечна
абонаментна такса и относно размера на дължимите суми за предоставени мобилни
услуги в отчетния период по фактурата, не може да бъде обоснован и извод каква част
от общото задължение на ответника е погасено с така извършеното плащане.
Действително ищецът е поискал пред първата инстанция назначаване на СТЕ, но
районният съд е отхвърлил това искане. Пред въззивния съд не е депозирана жалба от
7
ищеца, в която да се поддържа, че при произнасянето по това искане от първата
инстанция е допуснато процесуално нарушение, което е довело до неизясняване на
делото от фактическа страна или до необоснованост на фактическите изводи,
поставени в основата на първоинстанционното решение. При липсата на жалба и
въведени с нея оплаквания в посочения смисъл, въззивният съд не дължи произнасяне
по законосъобразността на постановения от първата инстанция отказ за допускане на
СТЕ и събиране на това доказателство, независимо от принципната допустимост за
служебно назначаване на експертиза – в този смисъл са задължителните указания,
дадени в т.3 на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г.,
ОСГТК на ВКС.
При тези съображения настоящият съдебен състав приема, че ищецът не е
провел пълно и главно доказване на факта на възникване на вземане в полза на БТК
ЕАД за сумата, посочена в процесната фактура, включваща както месечна абонаментна
такса, така и дължима цена на мобилни разговори.
Като е достигнал до извод, че ответникът дължи месечна абонаментна такса в
размер на 14,99 лв. и е уважил исковата претенция до този размер, районният съд е
постановил неправилен и необоснован съдебен акт, който следва да бъде отменен в
тази част, и предявеният иск следва да бъде отхвърлен изцяло.
При този изход на правния спор пред въззивната инстанция,
първоинстанционният съдебен акт следва да бъде коригиран и в частта относно
присъдените разноски, както следва:
С обжалваното решение ВРС е осъдил на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът
П. Л. Г. да заплати на ищеца сумата 63,03 лв. – разноски за държавна такса и внесено
адвокатско възнаграждение по ч.гр.д.№ 1402/2020 г. по описа на ВРС, както и сумата
117,05 лв. – държавна такса и внесено адвокатско възнаграждение по гр.д.№ 2317/2020
г. по описа на ВРС, съобразно уважената част от исковата претенция. В тази част
първоинстанционното решение следва да бъде отменено с оглед постановеното от
въззивния съд отхвърляне на исковата претенция изцяло. В рамките на
първоинстанционното производство ответникът е направил разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300,00 лв. С обжалваното решение ищецът е осъден да му
заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК част от тази сума, а именно - 191,95 лв.,
съобразно отхвърлената част от исковата претенция. При изхода на спора пред
въззивната инстанция, на ответника следва да бъде присъдена допълнително сумата
108,05 лв., представляваща разликата до пълния размер на изплатеното пред първата
инстанция адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника-въззивник следва да бъдат
присъдени и направените пред настоящата съдебна инстанция разноски за държавна
такса от 25,00 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв. Въззиваемото
дружество е направило възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК, което
8
настоящият съдебен състав намира за неоснователно, тъй като договореното и
изплатено адвокатско възнаграждение е в минималния размер по чл.7, ал.2, т.1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал.1 ГПК, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 14/18.03.2021 г. по гр.д.№ 2317/2020 г. на Районен съд-
Враца, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, в която е признато за установено на основание
чл.422 ГПК, че П. Л. Г., ЕГН **********, с адрес: с.***, дължи на "Евро Финанс
Колект" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, сумата 14,99 лв.
– главница, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга за периода
15.03.2017 г. – 14.04.2017 г., съгласно фактура № **********/15.04.2017 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 26.06.2020 г. до окончателното й
изплащане, за която сума е издадена Заповед № 702/30.06.2020 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 1402/2020 г. по описа на ВРС, както и
В ЧАСТТА, в която П. Л. Г. е осъден да заплати на "Евро Финанс Колект" ЕООД
сумата 63,03 лв. – разноски за държавна такса и внесено адвокатско възнаграждение по
ч.гр.д.І 1402/2020 г. по описа на ВРС, както и сумата 117,05 лв. – държавна такса и
внесено адвокатско възнаграждение по гр.д.№ 2317/2020 г. по описа на ВРС, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от "Евро Финанс Колект" ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.***, иск за признаване за установено на основание
чл.422 ГПК, че П. Л. Г., ЕГН **********, с адрес: с.***, дължи сумата 14,99 лв. –
главница, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга за периода
15.03.2017 г. – 14.04.2017 г., съгласно фактура № **********/15.04.2017 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 26.06.2020 г. до окончателното й
изплащане, за която сума е издадена Заповед № 702/30.06.2020 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 1402/2020 г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА "Евро Финанс Колект" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.***, ДА ЗАПЛАТИ на П. Л. Г., ЕГН **********, с адрес: с.***, сумата
108,05 лв. – допълнителни разноски за адвокатско възнаграждение пред
първоинстанционния съд, сумата 25,00 лв. – разноски за внесена държавна такса по
въззивната жалба, както и сумата 300,00 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение
пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно съгласно
чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10