№ 95
гр. Шумен, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XVI-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мирослав Цв. Марков
при участието на секретаря Ана В. Пушевска
като разгледа докладваното от Мирослав Цв. Марков Гражданско дело №
20213630101165 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод предявена от
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК/БУЛСТАТ: ***, с адрес Област СОФИЯ
(СТОЛИЧНА) Община СТОЛИЧНА ГР.СОФИЯ, РАЙОН МЛАДОСТ, Ж.К.
МЛАДОСТ № 4, Бизнес Парк София, сграда 6, п.к. 1766, законен
представител: Д.К.К. – изпълнителен директор, пълномощник: адв. В.П.Г. –
АК гр. София, тел.: ***, съдебен адрес: гр. София, бул. „България“ № 81, ет.8,
ап.22, срещу Т. Ф. ХЮС., с ЕГН: **********, с адрес: ГР. ШУМЕН, УЛ. „***
№ 44, ет.3, ап.3, искова молба с цена на иска 245.82 лв., положителни
установителни искове с правно основание, чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. чл.
415, ал. 1 за признаване за установено в отношенията между страните, че в
полза на дружеството ищец съществува вземане против ответника в размер на
сумата от 245.82 лв. /двеста четиридесет и пет лева и осемдесет и две
стотинки/ - представляваща неизпълнение по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +*** от 12.11.2012 г. и допълнително споразумение от
07.06.2017г., за срок от 24 месеца; Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер *** от 03.11.2014г. и Допълнително споразумение от 29.11.2018г. за
срок от 24 месеца; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от
26.02.2015г. и Допълнително споразумение от 17.12.2016г., за срок от 24
месеца; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от 19.04.2016г.
и Допълнително споразумение от 29.11.2018г. за срок от 24 месеца, до
29.11.2020г., като са издадени фактури №№ **********/15.01.2019 г. и
**********/15.02.2019 г., и законната лихва от 08.12.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането. Претендират се разходите в заповедното и
съдебното производство.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от
1
провеждане на установителните искове, навеждайки следните фактически
твърдения:
Между длъжника и „Теленор България“ ЕАД са сключени: Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер *** от 03.11.2014г. и Допълнително
споразумение от 29.11.2018г. за срок от 24 месеца; Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +*** от 26.02.2015г. и Допълнително
споразумение от 17.12.2016г., за срок от 24 месеца; Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +*** от 19.04.2016г. и Допълнително
споразумение от 29.11.2018г. за срок от 24 месеца, до 29.11.2020г., като са
издадени фактури №№ **********/15.01.2019 г. и **********/15.02.2019 г.
Според ищеца, договорните задължения не се изпълнени от ответника.
Предвид неизпълнение на поетите от ответника задължения, по
инициатива на ищеца е учредено заповедно производство, по което в полза на
заявителя е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.
Същата е връчена с уведомление на ответника. На ищеца е указано и за него е
налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът,
чрез особения си представител е подал отговор на исковата молба, като
изразява становище, че предявените искове по същество са допустими, но
изцяло неоснователни, тъй като същият не дължи претендираните суми за
плащане. В отговора, ответникът е изразил и становище по обстоятелствата,
на които се основава искът и възраженията си срещу него.
Ищецът не се явява и не изпраща процесуалния си представител в
съдебно заседание по същество на делото. В писмена молба посочва, че
поддържа предявените искове като основание и размер. Във връзка с
възраженията на ответника, сочи, че същите са неоснователни.
В съдебно заседание, ответникът, чрез назначения особен представител
приема исковете за неоснователни, като моли с оглед събраните по делото
доказателства, съдът да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на ответника, че не дължи претендираните суми.
Съдът е събрал като относими по делото представените с исковата
молба писмени доказателства.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, съдът намира за установено следното:
Предявената искова молба е за признаване за установено в отношенията
между страните, че в полза на дружеството ищец съществува вземане против
ответника в размер на сумата посочена в издадената заповед за изпълнение,
представляваща потребени незаплатени далекосъобщителни услуги,
произтичащи от договор за далекосъобщителни услуги между ищеца и
ответника, надлежно фактурирани по индивидуалния клиентски номер на
абоната, за които е издадена крайна фактура, с падеж на плащане.
Претендират се и законната лихва от датата на постъпване на заявлението до
изплащане на вземането, както и разноските по исковото и заповедното
производство.
2
Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 4, вр.
с ал. 1, т. 2 ГПК. Активно легитимиран да предяви иска е кредитор, в чиято
полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. За да се
уважи предявения иск дружеството – ищец следва да установи вземането си
на претендираното договорно основание и в претендирания размер, като
установи, че е настъпил падежа и докаже конкретния размер на дълга, който
се претендира. В тежест на ответника е да докаже фактите, които погасяват,
изключват или унищожават спорното право.
Съдът е на мнение, че във връзка с установените обстоятелства и
приети по делото доказателства, приложени и приобщени към настоящото
гражданско дело, безспорно е установено наличието на валидно
облигационно правоотношение. С оглед на представените писмени
доказателства, съдът приема, че ищецът е осъществил продажба на услуги, а
ответника останал задължен за общо за сумата в размер на 245,82 лв.,
представляваща потребени незаплатени далекосъобщителни услуги,
произтичащи от договор за далекосъобщителни услуги. Задължението на
ответника е безспорно установено и предвид сроковете на плащане е и
изискуемо.
Предвид свободата на договаряне, страните са сключили договор
доброволно при ясни условия. Поради което, както и с оглед справедливостта,
искът следва да бъде уважен.
По отношение на направените възражения от ответника, съдът намира
същите за неоснователни, предвид посоченото в настоящото изложение.
На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца и направените
по заповедното и настоящото дело разноски, съразмерно уважените искове.
Относно адвокатското възнаграждение и възнаграждението за особен
представител, съдът намира, че са дължими в размера посочен в списъка за
разноските. Размерът им, съпоставен с минималните размери на адвокатските
възнаграждения е съобразен с правната и фактическа сложност на делото.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т. Ф. ХЮС., с ЕГН: **********, с
адрес: ГР. ШУМЕН, УЛ. „*** № 44, ет.3, ап.3, дължи на кредитора от
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК/БУЛСТАТ: *** с адрес ГР.СОФИЯ,
РАЙОН МЛАДОСТ, Ж.К. МЛАДОСТ № 4, Бизнес Парк София, сграда 6, п.к.
1766, законен представител: Д.К.К. – изпълнителен директор, пълномощник:
адв. В.П.Г. – АК гр. София, съдебен адрес: гр. София, бул. „България“ № 81,
ет.8, ап.22, следните вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, постановена по ч.гр.д.№2799/2020г.
по описа на РС-Шумен: сумата от 245.82 лв. /двеста четиридесет и пет лева и
осемдесет и две стотинки/ - представляваща неизпълнение по Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +*** от 12.11.2012 г. и допълнително
споразумение от 07.06.2017г., за срок от 24 месеца; Договор за мобилни
3
услуги с предпочетен номер *** от 03.11.2014г. и Допълнително
споразумение от 29.11.2018г. за срок от 24 месеца; Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +*** от 26.02.2015г. и Допълнително
споразумение от 17.12.2016г., за срок от 24 месеца; Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +*** от 19.04.2016г. и Допълнително
споразумение от 29.11.2018г. за срок от 24 месеца, до 29.11.2020г., като са
издадени фактури №№ **********/15.01.2019 г. и **********/15.02.2019 г., и
законната лихва от 08.12.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Т. Ф. ХЮС., с ЕГН: **********, с адрес: ГР. ШУМЕН, УЛ.
„*** № 44, ет.3, ап.3, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,
ЕИК/БУЛСТАТ: *** с адрес ГР.СОФИЯ, РАЙОН МЛАДОСТ, Ж.К.
МЛАДОСТ № 4, Бизнес Парк София, сграда 6, п.к. 1766, законен
представител: Д.К.К. – изпълнителен директор, пълномощник: адв. В.П.Г. –
АК гр. София, съдебен адрес: гр. София, бул. „България“ № 81, ет.8, ап.22,
сума в общ размер на 710,00 лева, от които 505,00 лева, представляваща
направени по настоящото дело деловодни разноски съразмерно уважената
част на иска, вкл. и за възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК и
сумата от 205,00 лeва - разноски в заповедното производство, на основание и
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС - Шумен в двуседмичен
срок от получаването му от страните.
След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по
ч.гр.д.№2799/2020г. по описа на РС-Шумен.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4