Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер    614 Година 15.12.2014    Град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивски окръжен съд – търговско отделение, ХVІ състав,

На втори декември              Година две хиляди и четиринадесета,

В публично заседание в следния състав:

                                                      

                                                                       Председател: ГАЛЯ КОСТАДИНОВА

 

Секретар М.К.

                                                                                   

като разгледа докладваното от съдията търговско дело номер 212 по описа за  2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Предявени са искове по чл.55 ал.1 от ЗЗД,  чл.86 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.294 ал.1 от ТЗ.

            „ВИА ДЖЕТС” ООД в несъстоятелност ЕИК ********* гр.Пловдив, моли съда да осъди „БРАВИС и КО” ООД ЕИК ********* гр. Асеновград и „РОЯЛ СПОРТ ПРО” ЕООД ЕИК ********* гр.София да заплатят солидарно, алтернативно – да осъди само „РОЯЛ СПОРТ ПРО” ЕООД ЕИК ********* гр.София, да се заплати: сумата общо от 2 497 818.40лв., от която 1 980 000 лв. главница, платена по Договор за доставка на мореплавателно средство – Яхта, от 02.02.2011г., сключен между страните, неизпълнен от ответника на падежа, прекратен, поради което даденото подлежи на връщане, и обезщетение за забавено плащане от 517 818.40лв. в размер на законната лихва върху главницата от 1 980 000лв., начислена за периода от 01.09.2011г. – падеж на задължението за връщане на сумата, до сезиране на съда на 21.03.2014г.,  ведно със законна лихва върху главницата от сезиране на съда до изплащане на сумата.

 

Твърди, че с ответника „МАВРО КЪМПАНИ БЪЛГАРИЯ” ЕООД ЕИК ********* гр. София са сключили неформален договор на 02.02.2011г. за доставка на мореплавателно средство – яхта. Ищецът в качеството на купувач и съгласно уговореното е платил авансово по издадени фактури, съгласно представени фискални бонове, сумата от 792 000лв. на 02.02.2011г. в брой по фактура № 17/02.02.2011г., сумата от 792 000лв., платена в брой на 07.02.2011г. по фактура № 19/07.02.2011г. и сумата от 792 000лв., платена в брой на 14.02.2011г. по фактура № 20/14.02.2011г., общо 1 980 000лв. Плащането е осчетоводено по дебит на сметка 402/1 – Доставчици по аванси. Предмет на договора е доставка на моторна лодка – яхта, марка Сънсийкер, модел Портофино 47. При сключване на договора ищецът е убеден, че предмета съществува и е установил отношения със собственика – НЛБ Лизинг София ЕООД, за което е представен Акт № 2462 от 05.08.2010г. на МТИТС София, удостоверяващ, че плавателното средство е регистрирано в пристанище Варна под № 7591 на стр.73 том ХХХV в Регистъра за морски съдове и е предоставена спецификация. Гарант по сделката, който е встъпил като съдлъжник, е другия ответник „Бравис и Ко” ООД. Уговорено е доставяне на яхтата до 31.08.2011г. като при неизпълнение на доставката в срок договорът се счита за прекратен. Ответникът не е изпълнил договора и не е доставил вещта, поради което даденото подлежи на връщане. Вземането е с падеж и е изискуемо от 01.09.2011г. като от тази дата до сезиране на съда се търси обезщетение за забава в размер на законната лихва. Ангажира доказателства, претендира разноски, иска присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА.

 

От ответниците становище взима само „Бравис и Ко” ООД, не признава исковете по основание и размер. Възразява, че не дължи, защото никога не е встъпвал като съдлъжник по договора на никакво правно основание – било писмено, било устно. Не е сключвал договор с която и да е от страните – нито формален, нито неформален. Не дължи изпълнение вместо ответника, защото не се е ангажирал солидарно. Не са му известни отношенията между страните, не е установявал никакви отношения с никоя от страните.

 

Съдът, след преценка на доказателствения материал по делото и доводите на страните, приема за установено следното:

Съгласно вписванията и обявяванията в ТР /чл.23 ал.4 от ЗТР/, ищецът е обявен в неплатежоспособност с начална дата 01.09.2010г. и е с открито производство по несъстоятелност с Решение № 402 от 26.08.2013г. на ПОС по т.д. № 341/2013г. като производството е спряно по реда на чл.632 ал.1 от ТЗ. С Решение № 423 от 04.09.2013г. производството е възобновено и първоначално за синдик е назначен Г.Г. – вписване от 16.10.2013г., след което в хода на делото е вписан на 06.06.2014г. нов синдик – Д.З.М. – И..

 „Мавро Къмпани България” ЕООД ЕИК ********* гр. София в резултат на преобразуване чрез вливане, е праводател на ответника „Роял Спорт Про” ЕООД, който се явява негов универсален правоприемник. Вливането е вписано на 09.06.2011г.

Синдикът представя извлечение от Дневник по сметка 402/1 – Доставчици по аванси,  за периода 01.01.2013г. – 07.01.2014г., където се констатират три вписвания по  с/ка 4021001 „Мавро Къмпани България” ЕООД – на 02.02.2011г., на 07.02.2011г. и на 14.02.2011г., за сумите от по 660 000лв. всяко вписване по дебита, общо 1 980 000лв. Представените първични документи за това са три фактури – оригинал първи екземпляр, издадени от „Мавро Къмпани България” ЕООД на ищеца „Виа Джетс” ООД. Фактурите са № 17 от 02.02.2011г., № 19 от 07.02.2011г. и № 20 от 14.02.2011г. Във всички като основание за издаване е посочено „Аванс по договор за доставка” и са на стойност 792 000лв., от които 660 000лв. данъчна основа и 132 000лв. ДДС. Фактурите имат подпис и печат на издателя. Фактът, че се представят от получателя по тях означава, че са в негово държане. Той ги е осчетоводил в сметка 402. Към всяка фактура е приложен фискален бон за плащане в брой на сумата от 792 000лв. Фискалните бонове са на издателя на фактурите „Мавро Къмпани България” ЕООД като датите им са 02.02.2011г., 07.02.2011г.  и 14.02.2011г.

От постъпилите справки от ТД на НАП София и Пловдив, както и от изслушаното заключение по ССчЕ на в.л. Ш., изготвено компетентно след запознаване с материалите по делото, оглед на счетоводни документи при ищеца и справките от ТД на НАП, неоспорено от страните, което съдът кредитира, се установява, че на адресите на ответниците не се намира представител, поради което там справка не може да се извърши. В счетоводството на ищеца за трите фактури има записване с основание – авансово плащане, по дебита на сметка 402 – Доставчици по аванси, с данъчната основа по фактурите, и по дебита на сметка 4531 – Начислено ДДС за покупките, с начисления данък в размер на 20 %, и по кредита на сметка 401 – Доставчици, с общата стойност на фактурите. Има записване на основание „плащане по фактури” по дебита на сметка 401 Доставчици с общата стойност на фактурите и по кредита на сметка 501 Каса с общата стойност на фактурите. В резултат на счетоводните записвания, сметка 401 Доставчици е приключена със салдо 0 лева, а сметка 402 Доставчици по аванси е с дебитно салдо /т.е. вземане/ 2 376 000лв. В съдебно заседание обяснява данните от заключението  - те сочат наличие на документи за плащания в брой – фискални бонове, което съответства на счетоводните записвания при ищеца – сумата е изписана в брой от сметка 501 – Каса. Не е направила проверка дали към този момента има средства в касата, достатъчни за плащане в брой на такава сума. Законово ограничаване на размера за плащането в брой е приет по – късно.

Ищецът е включил фактурите в дневниците за покупки и СД по ЗДДС през февруари 2011г. и ги е декларирал пред ТД на НАП с подаването им. Декларираните данни съответстват на счетоводните му записвания.

От ответниците „Мавро Къмпани България” ЕООД е декларирал трите фактури пред ТД на НАП София офис Красно село като ги е включил в дневника за покупки и СД за месец февруари 2011г. със стойностите за тях.

Вещото лице е изчислило размера на законната лихва върху сумата от 1 980 000 лева за периода 01.09.2011г. – 21.03.2014г., който установява, че е 517 818.40лв.

По повод твърденията си, че авансите са за покупка на моторна яхта Лейди Ели, ищецът представя Акт за националност, издаден от РБ МТИТС, на 05.08.2010г. на името на „НЛБ Лизинг София” ЕООД, на което дружество е разрешено издигане на национален флаг. В акта са посочени данни за регистрация на кораба в пристанище Варна под № 7591, стр. 73, том ХХХV.

 

При горните данни се налагат следните изводи:

Според чл.5 ал.1 във вр. с чл.4 от КТК, за яхтите се прилагат правилата за корабите, които съгласно чл.46 от КТК се придобиват с договор с нотариална заверка на подписа за действителност и подлежат на регистрация чрез вписване в регистър на пристанище. Следователно сключване на договор за покупко – продажба на моторна яхта Лейди Ели следва да стане с писмен договор с нотариална заверка на подписите, какъвто не се представя, поради което се налага извода, че такъв договор не е сключен и цена за яхта от ищеца като купувач не се дължи.

Представените фактури са частен писмен документ, съдържащ волеизявлението на издателя „Мавро Къмпани Българи” ЕООД, защото са подписани от него, и то е за възникнало задължение на получателя по тях – ищец, да плати аванс по договор за доставка. Представяне по делото от ищеца на първи оригинален екземпляр на фактурите означава, че ги е получил и ги държи, а осчетоводяването им чрез записването им в търговските си книги по смисъла на чл.53 – 55 от ТЗ, каквито всъщност са счетоводните записвания, обосновава извода, че се е съгласил и е поел задължението да плати аванс по договор, три пъти по 660 000лв., общо 1 980 000лв. без ДДС. Задължението е изпълнено съгласно представените фискални бонове, които също са осчетоводени при ищеца като плащане в брой през сметка 501 Каса. Фактът, че тези издателят и получателят по фактурите са ги декларирали пред данъчните органи чрез включването им в дневници за покупки, респективно дневници за продажби и СД по ЗДДС, обосновава извода за признаване на задълженията и съществуване на уговорките за авансово плащане, както и извършване на плащането.

Ищецът не е осчетоводил по сметка 401 Доставчици получаване на доставките. Срещу платените аванси той е записал вземане. Не се твърди и не се доказва доставка по фактурите, такова не е отразено в счетоводството. Поради големите размери на сумите по фактурите съдът кредитира обяснението на ищеца, че е искал да закупи моторната яхта, за която представя удостоверение, до което не се е стигнало – липсва договор с нотариална заверка на подписа и регистрация на яхта на негово име в пристанище в България. Следователно с фактурите се доказва сключен предварителен договор за закупуване по чл.19 от ЗЗД, платена авансово цена и липса на изпълнението му чрез сключване на окончателен договор. Налице е неосъществено основание, по което издателят на фактурите е получил плащане, но до окончателен договор и доставка не се е стигнало. Плащане по предварителен договор не се дължи, с него се поема само обещание да се сключи окончателен.

Няма писмени данни за уговорка яхтата да се достави до 31.08.2011г., както и за прекратяване на договора от 01.09.2011г. С исковата молба ищецът формулира волеизявление за липса на интерес и иска връщане на парите, следователно формулира воля за разваляне на преддоговорните уговорки, а не за сключване на окончателен договор. Исковата молба е достигнала до знанието на ответника чрез връчване на съдебните книжа по делото. В резултат сумата е получена по предварителни уговорки като аванс за договор, който не е сключен, поради което подлежи на връщане, защото не се стига до сключване на окончателен договор – не е осчетоводена доставка. За това искът за главницата против издателя на фактурите и получателя на аванса е доказан по основание и размер и ще се уважи.

Няма доказателства за изпадане в забава от 01.09.2011г. за връщане на сумата, поради което законна лихва от тази дата до сезиране на съда не се дължи и искът за обезщетение от 517 818.40лв. ще се отхвърли. Исковата молба е покана за връщане на сумата, защото съдържа изявлението на ищеца, че иска това, поради което забавата е от образуване на делото по нея – 21.03.2014г.

Ответникът „Бравис и Ко” ООД отрича да е гарантирал доставка на яхта, за поемането им няма писмени документи по делото - с оглед размера на авансовите суми и чл.165 ал.1 т.3 от ГПК, поради което претенциите против него ще се отхвърлят, защото не се доказва той да е поел солидарно да отговаря за задълженията на „Мавро Къмпани България” ЕООД. Според чл.121 от ЗЗД солидарната отговорност възниква по силата на закон или договор. Няма законово основание по този казус, не се доказва договаряне за това, поради което липсва правно основание за ангажиране на солидарната отговорност на този ответник за връщане на исканите суми.

При този изход на делото „Роял Спорт Про” ЕООД дължи заплащане на ПОС на основание чл.649 от ТЗ на ДТ върху уважения срещу него иск от 1 980 000лв. – 79 200лв.

Ищецът дължи на основание чл.649 от ТЗ на съда заплащане на ДТ за отхвърлената претенция за лихва до сезирането му от 517 818.40лв. – 20 712.74лв. На него се дължат доказани разноски за ССчЕ от 250лв.

На пълномощника на ищеца адвокат К., осъществила процесуално представителство в последното съдебно заседание, не може да се присъди адвокатско възнаграждение по НМАВ, защото чл.38 ал.2 от ЗА не урежда такава възможност и не се отнася за предоставена правна помощ за дела по несъстоятелност. По тях, съгласно чл.658 ал.1 т.7 от ТЗ, по принцип процесуален представител е синдика, който за работата си получава възнаграждение – чл.661 ТЗ. Когато предостави част от правата си на адвокат с разрешение на съда – чл.660 ал.2 ТЗ, както е в случая, адвокатът може и има право на възнаграждение от МН според уговорено със синдика и разрешеното за изплащане от съда, а не при условията на чл.38 ал.2 от ЗА. Там не се посочва несъстоятелни длъжници и производства по чл.630 от ТЗ като под материално затруднени се има предвид физически лица.

Мотивиран от изложеното съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ВИА ДЖЕТС” ООД в несъстоятелност ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, район Централен, ул. „Опълченска” № 24, ет.3,  против  „БРАВИС и КО” ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, ул. „Цар Освободител” № 4, ап.8, и „РОЯЛ СПОРТ ПРО” ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, район Красно село, бул. „Ген. Едуард И. Тотлебен” № 6, ет.2, ап.7, за солидарното им осъждане да заплатят сумата общо от 2 497 818.40лв., от която 1 980 000 лв. главница, платена по Договор за доставка на мореплавателно средство – Яхта, от 02.02.2011г., сключен между страните, неизпълнен от ответника на падежа, прекратен, поради което даденото подлежи на връщане, и обезщетение за забавено плащане от 517 818.40лв. в размер на законната лихва върху главницата от 1 980 000лв., начислена за периода от 01.09.2011г. – падеж на задължението за връщане на сумата, до сезиране на съда на 21.03.2014г.,  ведно със законна лихва върху главницата от сезиране на съда до изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „РОЯЛ СПОРТ ПРО” ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, район Красно село, бул. „Ген. Едуард И. Тотлебен” № 6, ет.2, ап.7, да заплати на „ВИА ДЖЕТС” ООД в несъстоятелност ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, район Централен, ул. „Опълченска” № 24, ет.3, сумата 1 980 000 лв. главница, платена по договорка за доставка на мореплавателно средство – Яхта, от 02.02.2011г., сключен между страните, неизпълнен от ответника, прекратен, поради което даденото подлежи на връщане, ведно със законна лихва върху главницата от сезиране на съда на 21.03.2014г.  до изплащане на сумата и направените по делото разноски от 250лв., като ОТХВЪРЛЯ акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забавено плащане от 517 818.40лв. в размер на законната лихва върху главницата от 1 980 000лв., начислена за периода от 01.09.2011г. – падеж на задължението за връщане на сумата, до сезиране на съда на 21.03.2014г.

ОСЪЖДА „РОЯЛ СПОРТ ПРО” ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, район Красно село, бул. „Ген. Едуард И. Тотлебен” № 6, ет.2, ап.7, да плати на ПОС по бюджетна сметка на ВСС ДТ за уважения иск от 79 200лв. и ДТ от 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА „ВИА ДЖЕТС” ООД в несъстоятелност ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, район Централен, ул. „Опълченска” № 24, ет.3, да плати на ПОС по бюджетна сметка на ВСС ДТ за отхвърления иск от 20 712.74лв. и ДТ от 5 лв. за служебно издаване на ИЛ.

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд гр. Пловдив с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Решението да се обяви.

 

 

                                                            Окръжен съдия:

 

.