№ 632
гр. Пазарджик, 07.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Церовска
Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно
гражданско дело № 20225200500627 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Жалбоподателят Р. И. И. не се явява. За него се явява адвокат П. В. П..
Представя договор и пълномощно за тази инстанция.
Ответниците Г. А. А. и Б. А. А. не се явяват, редовно призовани.
Ответник Е. Б. А. не се явява, редовно призована. Представлява се от
адвокат М. З. М.. Представя договор за тази инстанция.
Адв. П. – Да се даде ход на делото.
Адв. М. – Да се даде ход на делото.
Съдът, при условията на чл.142 ал.1 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл.268 ал.1 от ГПК, ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:
Производството е по чл.258 и следващите от Граждански процесуален
кодекс.
С решение №260013 / 09.06.2022 г. на Районен съд Пещера ,
постановено по гр.д.№ 1323 по описа за 2020 година по предявения от Р. И. И.
с ЕГН- ********** от с. И., *** и адв. К. П.-Г. като процесуален субституент
1
на Г. А. А. с ЕГН- ********** от с. И., *** и Б. А. А. с ЕГН-********** от с.
И., *** против Е. Б. А. с ЕГН-********** от с.И., Пазарджишка област, *** с
правно основание чл. 134 от ЗЗД вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК и иск по чл.537, ал.
2 от ГПК е прието за установено по отношение на Е. Б. А., че Г. А. А. е
собственик на следния недвижим имот:
1/6 идеална част от 754/1350идеални части от УПИ ІІ-271 в кв. 31 по
ПУП на с. И., общ. Брацигово, Пазарджишка област, ведно с построената в
него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв.м. и с
административен адрес: с. И., ***, при съседи за УПИ: УПИ Х1-262,УПИ Х-
263,УПИ HI- 270,УПИ XII-261,УПИ ХШ-273,УПИ 1-272 и улица, като до
размера на 1/3 идеална част е отхвърлен иска..
Прието е за установено по отношение на Е. Б. А., че Б. А. А. е
собственик на следния недвижим имот:
1/6 идеална част от 754/1350идеални части от УПИ ІІ-271 в кв. 31 по
ПУП на с. И., общ.Брацигово, Пазарджишка област, ведно с построената в
него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв.м. и с
административен адрес: с. И., ул. “Двадесет и пета“ № 12, при съседи за УПИ:
УПИ XI-262, УПИ Х-263,УПИ III- 270,УПИ ХП-261, УПИ ХШ-273, УПИ 1-
272 и улица, като до размера на 1/3 идеална част е отхвърлен иска.
Отменен е нотариален акт № 14/2017 на Нотариус Г. В. до размера на
2/6 идеални части.
Присъдени са разноски.
В срок така постановеното решение е обжалвано от Р. И. ,чрез адв. П. в
отхвърлителните му части до размер на 1/3 идеална част.
Намира решението за неправилно, поради нарушение на материалния
закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените
правила,
Съображенията ни са следните:
В обжалваните части решението било немотивирано, което
представлявало нарушение на процесуалните правила и лишавало страните и
въззивния съд от възможността да разберат по какви причини
първоинстанционният съд частично е отхвърлил предявения от Р. И. И. иск и
довело до неправилност на първоинстанционното решение в неговата
2
отхвърлителна част.
Правилен и законосъобразен бил основният извод на съда, че в полза на
Е. Б. А. не е изтекла 10-годишна придобивна давност по чл.79, ал.1 от ЗС,
която да я е направила изключителен собственик на процесния имот.
Неправилен, обаче, бил произтичащият от това друг извод за обема на
собственическите права в имота на синовете й Г. А. и Б. А.. Според съда за
всеки от двамата, този обем възлиза на по 1/6 ид.ч. от 754/1350ид.ч. от УПИ
ІІ-271 в кв. 31 по ПУП на с. И., общ. Брацигово.
Общият за Г., Б. и Е. А.и наследодател - А. А. (баща на първите двама и
съпруг на последната) се легитимирал като собственик на УПИ ІІ- 271 в кв.
31 по ПУП на с. И. със следните актове за собственост:
-Нотариален акт №127, т.1, нот.д.№219/75г. на PC-Пещера (представен
от Нотариус Г. В. с негово уведомително писмо изх.№3/13.01.2022г. и приет
по делото);
-Нотариален акт за дарение на недвижим имот №168, том I, нот.д.
№322/1987г. на РС- Пещера, (представен с исковата молба и приет по делото);
-Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №87, том III,
нот.д.№854/1997г. на РС-Пещера(представен с исковата молба и също приет
по делото).
С първия нотариален акт наследодателя е бил надарен от неговата баба
Гълабина Станасова с имот , представляващ парцел III, в кв.64 по плана с. И.
с площ от 377кв.м.
С нотариалния акт от 1985 година родителите на А. - Г. и Лиляна Г.еви
му дарили само на него, а не и на Е. А., парцел II в кв.64 по плана на с. И. с
площ от 377кв.м., ведно с процесната къща.
Нямало спор между страните, че дарените парцели II и III по плана на с.
И., действал до 1995г., след приемането на новия план от 1995г., действащ и
досега, представляват част от УПИ ІІ-271 в кв.31. Това се установявало и от
Удостоверение от Техническа служба с.И. с изх.№032/20.11.2017.,
представено с преписката по н.д.№439/2017г, на Нотариус Г. В.. В него те
участват с по 377кв.м. или общо със 754кв.м., респективно площта им
съответства 754ид.ч. от имота.
До колкото тези идеални части са придобити по дарение, те не са
3
станали имуществена общност и след смъртта на А. А. са били наследени
поравно от двамата му синове и съпругата му. Така всеки от тях е придобил
по 251.33 ид.ч. от тях.
С нотариален акт №87, том III, нот.д.№854/1997г. на PC-Пещера
сестрата на А. А. му е прехвърлила с покупко-продажба собствеността върху
притежаваните от нея 377/1382ид.ч. от УПИ II- 271 в кв.31. Доколкото това е
станало през време на брака, след смъртта на А. А., тези идеални части са се
разпределили както следва- 4/6 от тях или 251.33/1382ид.ч,- за Е. А. като
преживяла съпруга и по 1/6 от тях или по 62.83/1382 ид. ч. за всеки от двамата
братя Г. и Б..
Следователно след смъртта на А. А., придобитите от него по силата на
посочените три сделки идеални части от УПИ II- 271 са били наследени от
наследниците му както следва:
- Е. А. е наследила 502,66/1350ид.ч.
- Г. А. е наследил 314,17/1350ид.ч.
- Б. А. също е наследил 314.17/1350ид,ч
С исковата молба е направено искане да бъде прието за установено, че
всеки от двамата братя е собственик на по 1/3 ид.ч. от 754/1350 от УПИ П-
271, т.е. на по 251,33/1350ид.ч. от имота.
Всеки от двамата братя бил собственик на идеална част от имота, която
е по-голяма от претендираната с исковата молба.
Заявената претенция била за установяването на право на собственост за
всеки от двамата Г. А. и Б. А. в обем по-малък от действително притежавания
от тях.
Предявените искове били основателни и доказани и следвало да бъдат
уважени изцяло.
В съдебно заседание на 22.03.2022г. поискали допускането на
експертиза, която да отговори на въпроси, изрично формулирани в молба,
представена в същото заседание. Целта на тази експертиза била още по-
детайлно да се установи, от кои имоти по стария план на с.И. се е образувал
УПИ ІІ-27 и при образуването му придадени ли са били към него площи по
регулация.
Неоснователно съдът отказал да уважи това искане, което довело и до
4
неправилното отхвърляне на част от исковата претенция като неоснователна.
Молят решението в обжалваните части да бъде отменено и постановено
друго , с което предявените искове уважени изцяло , съответно отменен
нотариалния акт за признатите права.
Направено е искане на основание чл.266, ал.3 от ГПК, да бъде
допусната от въззивната инстанция съдебно- техническата експертиза, която
бе поискана и недопусната от първоинстанционния съд.
Писмени отговори от другите страни в производството не са постъпили.
Адв. П. – Поддържам въззивната жалба. Поддържам доказателственото
искане.
Адв. М. – Оспорвам въззивната жалба като недопустима и
неоснователна. Относно доказателственото искане, същото е неоснователно.
Аз съображения съм изложил в първата инстанция, които са били възприети.
Считам, че така поисканото доказателство е неотносимо и недопустимо
поради обстоятелството, че Вие сравнявайки обстоятелствената част на
исковата молба с нейния петитум, респ. обстоятелствената част във
въззивната жалба ще установите, че са изложени обстоятелства във
въззивната жалба, които по съществото представляват нови обстоятелства, а
именно уточняват се основания, респ. фактически твърдения на базата на
тях, които са релевантни за квотите в съсобствеността, които квоти са ясно и
категорично твърдени в обстоятелствената част на исковата молба като 2/3,
респ. в петитума също 2/3, т.е тези обстоятелства, които са изложени във
въззивната жалба, по-скоро би следвало, естествено в съответния
процесуален срок на чл. 214 от ГПК да бъдат изложени пред първата
инстанция или най- малкото още в първото по делото заседание, при
изясняване на обстоятелствата исковата молба да бъде уточнена в
обстоятелствената си част, а вие ще видите, че в исковата молба, че там са
посочени два нотариални акта, по които приобретател е общия наследодател
на ищците, респ. на ответниците. Като единият нотариален акт касае
дарствена сделка, а другият възмездна сделка, т.е. тогава е бил моментът да се
изясняват тези обстоятелства, които са релевантни за определяне на квотите
на собствеността, както в обстоятелствената част, каквито се твърдят и то при
условията на семейна общност е едното, а другото е извън пределите на
5
семейна общност и вече това да намери отражение естествено и в петитума и
това е необходимо да се направи с оглед диспозитивното начало. В противен
случай, ако бъде допусната въпросната експертиза биха се изяснявали факти и
обстоятелства, които не са били предмет на спора, по които не са изложени
обстоятелства в отговора на исковата молба. Всичко това е преклудирано,
именно по тези съображения, които излагам пред Вас и те всъщност се
различат в известна степен от това, което съм казал пред
първоинстанционния съд. Намирам, че сега аргументирам в пълна степен, тъй
като към онзи момент не е съществувала въззивната жалба.
В този смисъл моля да оставите без уважение доказателственото искане.
Адв. П. /реплика/– Считам, че конкретно по тези съображения, които
изложи днес адв. М. не следва да се оставя без уважение искането ми, защото
на практика основните твърдения в исковата молба са, че страните по делото
са наследници на общия наследодател. Той е посочен, посочени са твърдените
квоти и от там нататък точно от кои сделки произтича собствеността на
общия наследодател на практика е по-скоро предмет на доказване, а не на
пълнота на обстоятелствената част на исковата молба. В този смисъл, аз
считам, че не е налице преклузия и не е посочен във въззивната жалба нов
факт, различен от този, който установяваме в първата инстанция. Отделен е
въпросът,че въпросите, поставени към СТЕ на практика нямат такъв
юридически характер да проследят от кои сделки произтича собствеността, а
на практика да изследват статута на имота в годините, доколкото има приет и
нов регулационен план, макар че дори и адв. М. в първата инстанция каза, че
сегашният имот е съставен от стари 3 имота, които всички ги знаем, но в
крайна сметка съдът следваше да се увери в това нещо и аз затова съм го
направил това искане. Считам, че ще се изясни в максимална степен предмета
на делото с такава експертиза и съдът дори служебно е могъл да назначи, ако
е сметнал така.
Съдът намира, че са налице условията на чл. 266, ал. 3 от ГПК.
Искането за експертиза е направено в съдебно заседание на 22.03.2022 г. пред
Районния съд. Ответникът се е противопоставил и е изложи част от доводите,
които излага пред въззвината инстанция, представляван от адв. М.. Съдът не е
6
изложил мотиви защо оставя без уважение искането за допускане на
експертиза.
Съдът намира, че такава експертиза е следвало да бъде приета, тъй като
най- малко, чрез нея се изяснява идентичността на имота към момента с
имотите, предмет на сделката, на които страната се основава. В исковата
молба са изложени обстоятелствата, на които се основава искът, а именно, че
имотът, така както е описан в идеалните си части, е наследствен от общ за
страните наследодател и всяка от страните – майка и двете деца имат по 1/3
ид. ч., поради това, като се има предвид разпоредбата на чл. 162 от ГПК,
съдът намира, че експертиза следва да бъде допусната по делото, за да се
преодолее процесуален пропуск на първоинстанционния съд.
Експертът следва да отговори на въпросите, поставени в молбата,
постъпила за съдебното заседание на 22.03.2022 г., намираща се на стр. 236
от първоинстанционното дело, затова съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА да се изслуша експертиза по поставената задача, описана в
мотивите на определението.
НАЗНАЧАВА за експерт инж. С. Б..
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение в размер на 250 лв., дължими от
жалбоподателя.
За събиране на доказателства, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА и НАРОЧВА делото за 01.02.2023 г. от 09:30 ч., за която дата
и час страните уведомени чрез процесуалните си представители от днешното
съдебно заседание.
Да се призове експертът, като му се съобщи за задачата.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:43
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7