Решение по дело №301/2023 на Административен съд - Хасково

като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 301 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 405а, ал. 7 КТ.

Образувано е по жалба на „Недев“ ЕООД,гр.Х. против Постановление от 23.02.2023г. издадено от Главен инспектор инж.Н. Т. Д., в Дирекция“Инспекция по труда“, гр.Х.при ИА“ГИТ“, с което на основание чл. 405а, ал. 1 КТ е обявено съществуването на трудово правоотношение между оспорващото дружество и Р.М.И. *** в качеството му на работник, считано от 27.01.2023 г. като се претендира отмяната му.

В жалбата се твърди, че между“Недев“ЕООД, и лицето Р.М.И. не е възниквало и съществувало отношение по предоставяне на работна сила. Същия не е бил наеман да предоставя работната си сила и да работи в дружеството по трудово правоотношение, като нито от управителя на последното, нито от ръководни длъжностни лица отговарящи за подбора и наемането на работници и служители не били извършвани действия по наемането и приемането на това лице да работи в предприятието.

Сочи се също, че нито едно от длъжностните лица отговарящи за наемането на работници и служители и за сключване на трудови договори, вкл. административния и счетоводния отдел не са били уведомени за изразеното желание на Р.И. да бъде нает на работа в предприятието и да изпълнява длъжността “работник по изработка на детайли за метални улуци“ в производствения цех на предприятието, както и не били давани нареждане или съгласие Р.И. да постъпи на работа в производствения цех, и въобще да бъде допуснат до последния да извършва какви то и да е действия .

Оспорват се изцяло фактическите констатации в постановлението за обявяване на трудово правоотношение. Твърди се, че на управителя не било известно дали в действителност на 27.01.2023г. Р.И. е бил допуснат да влезе в производствения цех, дали е извършвал действия и операции с машини в цеха на тази дата, от кого е бил допуснат и по какви причини. В случай обаче че същия бил допуснат, и че е извършвал някакви действия и операции с машините в цеха, то тези действия били в нарушение на вътрешния правилник за трудов ред на оспорващото дружество и били извършени самоволно и неправомерно, без позволението и без знанието на ръководството на дружеството.В случай, че В.И.В. бил допуснал Р.И. в цеха, то тези негови действия били напълно неправомерни, тъй като посоченото лице нямало правомощия да наема работници и служители, да представлява“Недев“ЕООД при приемането им, да ги приема на работа и да ги допуска в предприятието. Ако тези действия били осъществени на 27.01.2023г., то това се случило без знанието и съгласието на „Недев“ЕООД.

Излагат се доводи, че за да възникне отношение по предоставяне на работна сила, следвало работникът да бъде нает и приет от работодателя, да извършва определена работа при определени условия. В случая“Недев“ЕООД не бил наемал това лице на работа, не били уговаряни и условия на трудов договор и на предоставяне на работна сила между управителя на дружеството или оправомощени от него лица и Р.И., вкл. и описаните в постановлението характер на работа, работно време, трудово възнаграждение.

При така изложеното в жалбата, според оспорващото дружество било налице несъответствие на обжалваното постановление с целта на закона. Констатациите в постановлението се отнасяли само до еднократни събития на 27.01.2023г., и липсвали констатации, че това лице е изразило съгласие да извършва постоянна трудова дейност и да предоставя работна сила в полза на дружеството.

Твърди се, че при извършване на проверката в хода, на която било издадено обжалваното постановление, контролните административни органи на Д“ИТ“, гр.Х.били нарушили основните принципи уредени в чл. 6, чл.7, чл.8 чл.9 и чл.12 от АПК., като правата на „Недев“ЕООД били засегнати.

В тази връзка се твърди, че при посещението на инспекторите на място на 06.02.2023г.дружеството не е било уведомено, че се извършва проверка по работни места. Показателен бил факта, че в призовка връчена на В.В. на 06.02.2023г. било посочено че се изисква от дружеството да представи в Д“ИТ“ документи, които не били представени в деня на проверката. В действителност тези документи не били изисквани от“Недев“ЕООД, тъй като те не направили никакъв опит да се срещнат с управителя, ръководни длъжностни лица в дружеството или лица специално определени от управителя да го представляват пред Д“ИТ“.

Невярна била и констатацията в оспореното постановление, че са изискани писмени обяснения от В.И.В. и А. М. К.. В действителност в призовката до „Недев“ЕООД, връчена на В.В. било отразено, че дружеството следва да представи писмени обяснения от В.В., от А. М. К. и от Р.И.. Но това искане не било отправено до тези лица и призовката не била изпратена до тях, за да възникне за същите задължение да представят обяснения. Дружеството от своя страна нямало право да изисква обяснения от посочените лица в административното производство. На дружеството не била дадена възможност да се запознае с констатациите в протокола за извършена проверка от 23.02.2023г. и с описаните в него доказателства, за да изрази становище, да направи възражения и да представи доказателства. Дружеството не било уведомено по реда на чл.26, ал.1 от АПК за започнатото производство по издаването на постановление за обявяване на съществуването на трудово правоотношение.

Констатациите на административния орган се основавали изключително на информация представена от заинтересованото лице, както и на твърдения, че обяснения в същия смисъл са дадени от В.И.В., за които обаче не било ясно дали са документирани по някакъв начин. Възможност за опровергаване на тези констатации не била дадена на дружеството. Наред с това се твърди, че административните органи въобще не изследвали и проверили дали представените медицински документи отразяват достоверно здравословното състояние и наличието на травма на Р.И. именно от 27.01.2023г. при положение че амбулаторният лист от специалист ортопед и съдебно-медицинско удостоверение били издадени по-рано на 03.02.2023г., а твърдяната трудова злополука била с дата 27.01.2023г., т.е. седмица по-рано.

По изложените съображения се моли за отмяна на оспореното постановление.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител, който в писмена защита доразвива становището си за незаконосъобразност на издаденото постановление. Претендира разноски.

Ответната страна – Дирекция“Инспекция по труда“, гр.Х.се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Ангажира писмени бележки в подкрепа доводите си за липса на основания за отмяна на обжалваният акт и претендира разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна Р.М.И., редовно призован, лично и чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 31.01.2023г. с вх.№23010962(л.17) Р.М.И. *** сигнал за нарушение на трудовото законодателство.В същия посочил, че на 26.01.2023г. е започнал работа, а на 27.01.2023г. е пострадал докато работел с преса за метал, която затиснала ръката му. Посочил че няма трудов договор, а работното му място е цех за улуци на „Недев“ЕООД.

На 23.02.2023г. служители на Дирекция "Инспекция по труда"-Хасково съставили Протокол за извършена проверка № ПР2306858/23.02.2023 г.(л.7-л.9), в който отразили извършване на проверка на 06.02.2023г. на работни меса, на 20.02.2023г. и на 23.02.2023г. по документи в Дирекция “Инспекция по труда“, гр.Хасково. с предмет спазване на спазване на трудовото законодателство по отношение обект цех за метални улуци, стопанисван от „Недев“ЕООД находящ се в ***, в присъствието на В.В. - работник и Ж. В. К.– управител.

В протокола е отразено, че от разговор(интервю) с работниците В.И.В. и А. К. М.на 06.02.2023г., поисканите с призовка от 06.02.2023г. и представените в Д“ИТ“ гр.Х.документи, проведения разговор и предоставените писмено обяснение, и други документи от заинтересованата страна, в. т.ч. лист за преглед на пациент в КБД/СО от 27.01.2023г. и амбулаторен лист № 230345027АС9 от 03.02.2023г. и заверено копие на тетрадка със запис на изработените детайли от Р.И., както и от справка от регистъра за уведомленията за трудови договори документи проверяващите лица са установили, че на 27.01.2023г. Р.М.И. е предоставял работна сила в полза на работодател“Недев“ЕООД, без сключен трудов договор, на работно място “работа на хидравлична преса за изготвяне на елементи на метални улуци“ в цех за улуци, стопанисван от „Недев“ЕООД. По време на проверката била констатирана и настъпила с Р.И. трудова злополука на 27.01.2023г., когато между 16.00 и 16.30 ч. при работа с хидравличната преса изразяваща се в изготвяне части/детайли/ за произвежданите метални улуци, поради неволно/неосъзнато движение на ръката, дясната му ръка е попаднала в опасна зона, като е затисната от работния орган, което е довело до нараняване и неработоспособност.Отразено е, че информацията за посоченото е предоставена от работника В.В. по време на проверката на работни места от 06.02.2023г. и се потвърждава от пострадалото лице в разговора и писмено обяснение от 20.02.2023г. Посочено е също, че с призовка от 06.02.2023г. са изискани писмени обяснения от В.В. и Ахмед Касим, но такива не са предоставени. В постановлението са отразени и характера на работа, мястото на работа и установеното работно време.

Поради това е прието, че "Недев " ЕООД, в качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 на Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, на 27.01.2023 г. не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето работника Р.М.И., с което е нарушил чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда вр. с чл. 62, ал. 1 от КТ.

С протокола е дадено предписание на работодателя да предложи на работника Р.М.И. сключване на трудов договор със срок до 06.03.2023г.

Протоколът е съставен при отказ на управителя на „Недев“ЕООД – Ж. В. К.да подпише и получи екземпляр от същия, удостоверено с подписа на един свидетел.

В подкрепа обстоятелствата посочени в протокола с преписката се представят призовка до „Недев“ЕООД, изх.№ 23007253 от 06.02.2023г. Идентификационна карта на „Недев“ЕОД от 20.02.2023г., сертификат на В.В. за завършен квалификационен курс"Безопасност и здраве при работа“ № РД-0440 от 14.02.2023г., декларация от А. М. К. от 06.02.2023г., обяснения от Р.М.И. от м.02.2023г., лист за преглед на пациент от 27.01.2023г., Амбулаторен лист № 230345027АС9 от 03.02.2023г., съдебно медицинско удостоверение № 43/23 издадено от съдебен лекар гр.Х.с отразена дата на прегледа 3.02.2023г. регистър на уведомленията за трудови договори, лист от тетрадка със саморъчно изписана дата, действия, цена и подпис .

На база направените фактически установявания, главен инспектор при дирекция "Инспекция по труда"-гр.Х.е издал обжалваното в настоящото производство Постановление от 23.02.2023г., с което на основание чл. 405а, ал. 1 КТ е обявено съществуването на трудово правоотношение между Р.М.И. в качеството на работник и „Недев“ЕООД, гр. Х. считано от 27.01.2023 г.

Постановлението е връчено при отказ на управителя на „Недев“ЕООД да подпише и получи екземпляр от същото, което е удостоверено с подпис на един свидетел.

Жалбата срещу постановлението е депозирана на 09.03.2023г. с вх.№ 23022335 чрез Дирекция“ИТ“, гр. Х..

За изясняване делото от фактическа страна като писмени доказателства са приети документите съдържащи се в административната преписка, както и допълнително представените от страните такива свързани с установяване релевантни за спора факти.

По искане на страните по делото е допуснато събиране и на гласни доказателства, чрез разпит в качеството на свидетели на Д. П. Ж. – съжителстваща със заинтересованата страна, П. Д.  П. – счетоводител при „Недев“ЕООД, гр. Х. и В.И.В. - работник при „Недев“ЕООД, гр. Х. .

Св. Д. П. Ж. се установява, че чрез нейн профил в JОBS.BG и след разглеждане на обявите, на 27.01. е отговорила на обява на фирма “Недев“. Понеже оставила нейния телефон на 28-ми й се обадили, като й посочили, че търсят Р.М.И.. Свидетелката се представила, че е съпругата му, казала че в момента го няма, при което й било обяснено, че става въпрос за обявата и трябва да отиде на следващия ден сутринта. Твърди, че Р.И. отишъл в „Недев“ЕООД, на 29.01.2023г. за да постъпи на работа. След като се върнал обяснил на свидетелката, че го е чакал В. Вълчев, както и какво ще работи, и какво ще изработва и че на 30-ти януари е на работа. На посочената дата бил първият му работен ден от осем до пет. На следващия втори ден, свидетелката получила обаждане от него, около четири часа, че се намира в бърза помощ, ударил си е ръката, която е била затисната от машината на която работел му. След това свидетелката отишла със свекър си в „Бърза помощ“ където Р.И. бил заедно с В. В..

По късно при разпита си сочи, че за датите не е много сигурна, но когато й се обадили от „Недев“ЕООД, било за да извикат мъжа й на интервю, за да му обяснят „за какво става въпрос“. След като се върнал от тази среща Р. й казал, че не са говорили за пускане на договор. Твърди, че първия ден Р.И. е говорил с г-н В., но не се е срещал с ръководството. Твърди, че след като си удари ръката, те с Р.И. не са ходили в „Недев“ЕООД. Сочи, че Р.И. работил два дни.

Разпитаният свидетел П. Д.  П. сочи, че работи в „Недев“ЕООД на длъжност счетоводител, от 2009г. до момента. Разяснява процедурата по наемане на работници и служители в същото дружество и изрично сочи, че В.В., който е старши служител и провежда първоначалното интервю касателно производствения цех за производство на улуци, няма предоставени правомощия да решава окончателно дали да се наеме един работник. Единствените правомощия, с които разполагал били да даде на изпълнителният директор информация дали работникът е технически грамотен. Свидетелят сочи, че не му е известно в край на месец януари - на 27.01. Р.И. да е постъпвал да работи в дружеството и е категоричен че посоченото лице не е работило в същото, като не е подавало и молба за постъпване, нито до свидетеля, нито до изпълнителният директор или управителя. За злополуката свидетелят разбрал, след като на 06.02. в късния следобед му се обадил В.В. и му съобщил, че е имало проверка от Инспекция по труда за трудова злополука. След като св. П. извикал В., последния не му дал точни и ясни обяснения за какво точно става въпрос. Единствено предоставил на св.П. протокол от проверката на Дирекция „ИТ“ и му обяснил че са идвали двама инспектори, които са искали писмени обяснения от Р.И. и в самия протокол отново искали след няколко дни да им се предоставят такива, както от И., така и от В.. Свидетелят не знаел, че такова лице е било на работа и поискал удължаване срока за предоставяне на документите. Обяснения на Р.И. не представил на дирекцията, защото такова лице при него на работа нямало, както нямало и злополука. По късно на 23.02., заедно с управителя били извикани и поискали да им връчат постановление по чл.405а за сключване на трудов договор. Свидетелят и управителят били изненадани, тъй като такова лице не били назначавали на работа и не били виждали, поради което св.П. посъветвал управителя да не подписва въпросните документи. По–късно ги получили с куриерска фирма и се запознали с констатациите, както и че Р.И. бил подал жалба в Инспекция по труда. Дотогава никой от тях тримата не знаел за какво става въпрос. След съставяне на протокола Р.И. не бил опитал да направи контакт със свидетеля, изпълнителният директор или управителя на дружеството. Пояснява, че на поисканата от В. информация последния отговарял уклончиво. Доколкото свидетеля разбрал, В. искал да провери техническите умения на Р.И., но не може да посочи как се проверява техническите способности на един работник. Пояснява, че пропускателният режим във връзка с достъпа до производствените помещения е такъв, че има правила забраняващи достъпа на чужди лица. Най-малко такива следвало да се запишат в тетрадката, което В. не е сторил, дори с двамата инспектори извършили проверката. Посочва, че действително за конкретната длъжност е пускана обява, но не може да посочи дали това е тази приложената по делото.

Св.В.В. сочи, че познава Р.И., който е кандидатствал за работа. За самото кандидатстване сочи, че първо провежда общо интервю, за да се запознае какво и къде е работил кандидата, с какво се е занимавал, същността на работата която е извършвал. Ако свидетеля преценял, че лицето може да се ползва за работа, го извиквал втори път.В случая извикал Р.М.И. и втори път. Първия път за интервю, а втория път, за да види естеството на работа. Показвали му в какво ще се състои работата, пресата, инструментите, какво излиза след удара от пресата. Това продължило около 2-3 часа, докато свършат заготовките на матрицата, която работела. Свидетелят накарал Р.И. да смени матрицата. Последния наблюдавал през цялото време как се работи, направен му бил и устен инструктаж да си пази ръцете. За смяната на матрицата имало четири болта отгоре и четири отдолу. Свидетелят отишъл до друг колега, когато чул че някой извиква“Ох ръката ми, ох ръката ми!“. Според него машината не работела, когато се случил инцидентът. Видял, че И. е сложил някакви парцали и го извикал да отидат до бърза помощ.Когато пристигнали, св.В. не могъл да види какво е станало с ръката му, а докато пътували казвал, че може да си мърда пръстите и няма счупено. След снимката казал същото. Според св.В., И. имал охлузвания отгоре на ръката. Това се случило на втория ден. Свидетелят сочи, че Р.И. не е изпълнявал норма и не е произвеждал части.

По отношение процедурата за наемане на работници пояснява, че след като одобри някого го представя на изпълнителният директор и те провеждат интервю, след което документално в счетоводството се пуска трудов договор. Р.М.И. не предложил - поради ожулването на ръката му, не се било стигнало до там свидетеля да го одобри. След инцидента Р.И. му се обадил същата вечер и му съобщил, че са му гипсирали ръката и че са платили 50-60 лева за лекарства. Св.В. го извикал на следващия ден да дойде и му дал 200 лева, като проява на човещина и защото донякъде се чувствал отговорен за инцидента. Два пъти след това свидетелят опитал да се свърже с Р.И., но никой не му вдигал. Заявява, че парите които е дал са били лични средства. За случая не уведомил ръководството. Впоследствие дошли инспектори от Инспекция по труда, не помнел на коя дата е станало това. Легитимирали се и искали от него да пише обяснения, казал им че Р.И. е идвал и е кандидатствал за работа. Написали предписание, документ че са идвали на проверка. Свидетелят не писал обяснения и не давал такива пред инспекторите. Даденият му документ занесъл в счетоводството на св.П.. На ръководството посочил, че не е имало трудова злополука понеже лицето имало леки охлузвания по ръката движел си пръстите и ръката. Заявява, че когато Р.И. е дошъл на следващия ден след инцидента в цеха не е бил с гипсирана ръка. Разяснява начина, по който се извършва проверката на техническите способности и че същата се провежда преди сключване на трудов договор. Твърди, че имало и други 5-ма кандидати за позицията“работник в цех“, за която кандидатствал и Р.И.. Именно него свидетеля извикал първо, но след тази ситуация други не извикал. След три месеца обявили свободното място и наели друг човек.

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл. 168, ал. 1 АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество жалбата се явява основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 168 АПК във връзка с чл. 142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.

Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.

В настоящия случай оспореният акт е издаден от гл.инспектор при дирекция "Инспекция по труда"-гр. Х. в рамките на неговата компетентност, съгласно чл. 399 КТ във връзка с чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", според които цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности, включително по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение, се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика, която осъществява и специализирана контролна дейност по спазването на законодателството, свързано с изпълнението на държавната служба, и на правата и задълженията на страните по служебното правоотношение, респ. че при и по повод изпълнение на служебните си задължения инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени в Кодекса на труда, Закона за здравословни и безопасни условия на труд, Закона за насърчаване на заетостта, Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, Закона за държавния служител и в други нормативни актове, с които се възлага контрол на агенцията, като правомощия на инспектор имат всички служители, назначени на длъжностите инспектор и юрисконсулт, както и ръководителите на административни звена в специализираната администрация.

Обжалваният акт е издаден в писмена форма и съдържа фактически и правни основания за издаването си.

От събраните по делото писмени доказателства – обяснения на Р.М.И. от м. февруари 2023г. и гласните показания на св.Ж. и св. В.В. по несъмнен начин се установява, че в края на м. януари 2023г. заинтересованата страна Р.М.И. е кандидатствал за работа за длъжността „работник в производствен цех“ в Недев ЕООД, както и че първоначално е извикан за провеждане на интервю, а на следващия ден - 27.01.2023г., когато отново се е намирал в същия производствен цех, около 16.00ч. е получил контузия на едната си ръка. Последното обстоятелство съдът намира доказано от приложения по делото лист за преглед на пациент в КДБ/СО, в който съответен медицински специалист – лекар, е поставил диагноза „контузия на пръсти на ръката с увреждане на ноктите“,както и снетата анамнеза за наличие на премачкана дясна длан и пръсти с преса за метал, както и от показанията на св. В., от които се установява че действително на процесната дата и място Р.И. е получил наранявания. .

Спорният по делото въпрос е дали на 27.01.2023г. Р.М.И. е престирал работна сила в полза на“Недев“ЕООД, гр. Х. и оттук дали е следвало отношението между тези две страни да бъде уредено като трудово.

Съгласно чл. 405а, ал.1 от КТ, когато се установи че работна сила се предоставя в нарушение на чл.1, ал.2, съществуването на трудово правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. В тези случаи съществуването на трудово правоотношение може да се установява, с всички доказателствени средства. В постановлението се определя началната датата на възникването му.

За да се приеме, че между възложител и изпълнител на една работа е налице трудово правоотношение е необходимо да бъде установено, договаряне между страните на основните елементи на трудовия договор съгласно чл.66, ал.1 от КТ - място и характер на работа, времетраене, продължителност на работния ден, почивки, отпуски, основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер и периодичността на тяхното изпълнение.

Съгласно чл. 35 от АПК индивидуалният административен акт се издава след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации ако такива са дадени съответно направени. Нормата на чл.36 от АПК задължава административния орган да събира доказателства служебно.

В разглежданият случай е установено, че заинтересованата страна на процесната дата се е намирала в цех на „Недев“ЕООД и е получила контузия на дясната си ръка, но останалите съществени факти и обстоятелства не са били надлежно изяснени от ответната страна.

От представените по делото трудови договори и длъжностни характеристики на В. Н. - Изпълнителен директор и В.В., както и от показанията на последния и св. П. се установява, че ръководния служител който има правомощие свързани с организация и провеждане на интервюта за новопостъпващи служители в „Недев“ЕООД е изпълнителният директор. От същите документи се установява и че св. В. е назначен на длъжността „Машинен оператор“ и същия няма ръководни, или контролни задължения, вкл. не разполага с правомощия да наема или назначава работници в дружеството. Не са налице и други документи съдържащи се в административната преписка, които да доказват че св.В. е надлежно упълномощен представител на „Недев“ЕООД, да наема работници за дружеството. От показанията на св. П. се установява, че на св. В. е възложено единствено да преценя дали кандидатите имат технически умения и отговарят на изискванията на дружеството. В случай, че съответния кандидат премине това първоначално одобрение едва тогава със същия се провежда второ интервю с изпълнителният директор ако съответното лице получи и неговото одобрение се пристъпва към изготвяне на трудови договори.

В случая изясняването на фактите и обстоятелствата е осъществено едностранчиво. Издаденият акт се основава само и единствено на дадените от заинтересованата страна Р.М.И. обяснения и представените от него медицински документи и и лист от тетрадка със саморъчни записвания. Споменатия лист съдът не кредитира като надлежно писмено доказателство - в същия е положен подпис, но не е обозначен издателя му, освен това не е ясно и къде е създаден. Посочената дата - 26.01.2023г. не кореспондира с показанията на св. Ж. и св. В., според които първия ден в който е отишъл в цеха и който по делото се установява да е 26.01.2023г. Р.И. се е явил само на интервю, и не е боравил с машини на дружеството.

От административната преписка не се установява, а и не се твърди от ответната страна, че оспорващото дружество, чрез законните си представители е уведомявано за извършваната проверка на 06.02.2023г. по работни места. От показанията на св. П., които съдът кредитира, като непротиворечиви, вътрешно логични и съответни на събраните по делото писмени материали, а и на показанията на св. В. в тази им част, се установява че ръководството на „Недев „ЕООД не е било уведомено за проверката на място на 06.02.2023г. и е научило за същата едва след като е от страна на св. В. е предадена съставената след проверката на работни места призовка с изх. № 23007253/06.02.2023г. По този начин е нарушен чл.26 от АПК. Наред с това основателно се възразява в жалбата, че констатацията в постановлението, за това че са изискани, обяснения от В.В. и А. К., но такива не са дадени, не отговаря на събрания по делото доказателствен материал. Не се установява преди издаване обжалваното постановление административният орган да е изискал твърдените писмени обяснения от посочените двама служители или от някой от другите работници в процесния цех, които са били на работа на 27.01.2023г. и са присъствали при увреждането на Р.И.. В цитираната призовка всъщност е указано на управителя да представени писмени обяснения от посочените двама работници на дружеството, както и от пострадалото лице, но както основателно се сочи в жалбата, в административното производство по АПК, а така и по КТ, проверяваното дружество не разполага с правомощие да изисква от процесните лица предоставяне на обяснения, кореспондиращи със съответното им задължение да представят такива. Това правомощие принадлежи само и единствено на контролните органи съобразно чл.402, ал.1, т.3 от Кодекса на труда, според която норма в рамките на своята компетентност същите имат право да се осведомяват пряко от работниците и служителите по всички въпроси във връзка с упражняването на контрола, както и да изискват от тях да декларират писмено факти и обстоятелства, свързани с осъществяването на трудовата дейност, съответно на дейността по изпълнение на държавната служба, включително и данни за заплащането на труда. Такива писмени обяснения от лица присъствали на мястото на инцидента на 27.01.2023г. и представляващи преки свидетели очевидци, не са изискани, което е довело до непълнота на установяванията, а оттук и от недоказаност на установеното нарушение на чл. 62, ал.1 от КТ. Това е така, тъй като на практика в хода на административното производство не е установено по категоричен начин постигната ли е била договорка именно между “Недев“ЕООД за постъпване на Р.М.И. на работа, за какъв период от време е постигната тази уговорка, при какво работно време, какви възнаграждения на положения труд са уговорени, кой е действителният платец на тези възнаграждения, както и разполагал ли е с правомощия св.В. да наема лица от името и за сметка на жалбоподателя. Административният орган издал процесното постановление не е събрал никакви писмени доказателства от които да се установи на каква длъжност е назначен В.В. в дружеството и с какви правомощия разполага, оттук компетентен ли е последния да постига договорки и наема лица от името на дружеството.

Единствено в обясненията си Р.И. посочва, че възнаграждението се заплаща на 10-то число, че в размер на 0.01 ст.на изработен детайл, като и че е започнал работа на 8ч.на 27.01.2023г. Тези обяснения са дадени от лице пряко заинтересовано от изхода на производството и в случая предвид непълно извършената проверка преди издаване на акта не се подкрепят от нито едно от събраните по делото доказателства. Наред с това съдът отчита факта, че обясненията на Р.И. са хронологично подредени и научаването на размера на възнаграждението от 0.01 ст. на детайл и падежната дата за заплащане на възнаграждението в обясненията са отнесени към събитията от 26.01.2023г., когато както се посочи според показанията на св. Жекова и на св. В. по отношение И. е било провеждано само интервю. Съответно от тези обяснения съотнесени спрямо гласните доказателства, едни от които събрани посредством разпита на лицето съжителството с пострадалото, не може да се направи категоричен извод, дали последното в обясненията си сочи вече постигнати уговорки между страните или е преразказва наученото по време на интервюто относно характера, естеството на работа и принципно възприетото в дружеството относно датата заплащане на възнаграждениена работещите в него лица.

Допуснатите съществени нарушения на административно - производствените правила на чл. 35 и чл. 36 от АПК за служебно изясняване на всички факти и обстоятелства, е довело до неправилно приложение на материалния закон, тъй като не са събрани преки доказателства или система от косвени такива, който да водят на единствения възможен и непротиворечив извод за наличие на осъществено нарушение на чл. 62 от КТ, а оттук и за наличие на трудово правоотношение възникнало именно между оспорващото дружество и Р.И.. Не е несъмнено доказано, че Р.М.И. е бил ангажиран с трудова дейност, с определени трудови функции, изразяващи се в работник в производствен цех, т. е. че дейностите се извършват в продължителен период от време, а не еднократно, предвид че твърденията в акта касаят само дата 27.01.2023г. Не са установени елементи на трудово правоотношение, като: работно място, работно време, трудово възнаграждение. Не е доказано, че на работника е било възложено да изпълнява трудови функции, а не да постигне конкретен резултат. От събраните по делото доказателства не може да се установи, че на практика лицето е встъпило в трудово правоотношение, но работодателят не е изпълнил задължението си да сключи трудов договор с него в писмена форма, т. е. не е уредил отношенията по предоставяне на работна сила като трудови правоотношения.

В хода на съдебното производство чрез показанията на разпитаните свидетели се постига известна яснота, конкретно по отношение причината за присъствието на оспорващия на 26.01.2023г., начина на наемане на работници в дружеството, правомощията на св. В., но същите не дават достатъчна възможност за установяване на правнорелевантните факти свързани с безпорно установяване наличие на възникнало трудово правоотношение.

Трудовите отношения се характеризират с повтарящ се характер и продължително времетраене. По делото няма доказателства, че се касае за предоставяне на работна сила в условията на продължителност, непрекъснатост и повторяемост за определен период от време, на определено място на работа, при определено работно време и трудово възнаграждение. От свидетелските показания не може да се установи непротиворечиво и че е била налице правна връзка между оспорващото дружество и Р.И. извън физическото му присъствие в обекта на „Недев“ЕООД. От една страна са показанията на св. Ж., която твърди че лицето с което живее на семейни начала е започнало на следващия интервюто ден, който се установява по делото да е 27.01.2023г., работа в дружеството, а от друга страна показанията на св.П. и св В., който сочат че процеса на одобрение на заинтересованата страна за работа в дружеството не е бил завършил.

Престирането на работна сила подлежи на самостоятелно установяване с всички доказателствени средства, което не е сторено от контролния орган.

Единствените ползващи ответника доказателства към настоящият момент съставляват обясненията на Р.И. и показанията на св. Ж.. Писмените обяснения на Р.И. са частен документ, те обвързват съда само да приеме, че изявлението е сторено именно от лицето обективирано като негов издател. Освен това същите съдържат и изгодни за далото ги лице факти, поради което не се ползват с доказателствена сила. Показанията на св. Ж. предвид отношенията й с последния следва да се преценяват в изпълнение на чл.172 ГПК вр. с чл.144 от АПК с оглед възможната тяхна заинтересованост, а предвид, че същата не е пряк свидетел очевидец на разговора на последния със св. В., те и не допринасят за изясняване обстоятелството предоставяна ли е на 27.01.2023г. работна сила от пострадалия спрямо „Недев“ЕООД, респ. и по отношение наличието или не на трудови функции.

Не на последно място, обстоятелството, че на 26.01.2023г. Р.И. се е явил на първоначално интервю за работа в дружеството със св. В. и че е допуснат от последния и на следващия ден, поради което му е дадена възможност да борави с машини на дружеството, не е достатъчно да се приеме, че заинтересованата страна е била наета на работа в предприятието или че инициативата за това е на управителя на дружеството или друго оправомощено от него лице да извършва подбор и наема и приема на работа работници. Както вече се посочи по делото не се установява св. В. да разполага с такива правомощия.

В хода на административното производство не са събрани никакви доказателства установяващи, че управителят или изпълнителният директор на дружеството са били наясно с кандидатурата на Р.М., че същия е допуснат до производствения цех на 26 и 27.01.2023г., за настъпилата злополука или че същите са одобрили или наели за работник в дружеството.

Предвид изложеното, в нарушение на материалния закон административният орган е приел обясненията на заинтересованата страна и медицински документи удостоверяващи нараняване на 27.01.2023г. за достатъчно основание да обяви съществуването на трудово правоотношение с „Недев“ЕООД. Ответникът не е установил изпълнение на трудови функции от Р.И. на определено работно място, с определено работно време, йерархична подчиненост, дисциплинарна власт, трудово възнаграждение, предмет на договора и т.н. Единствено при кумулативното установяване на елементите на трудовото правоотношение, страните са длъжни съгласно чл. 1, ал. 2 КТ да оформят правоотношението като трудово чрез писмен трудов договор.

Съдът е указал на ответника доказателствената тежест по чл. 170, ал. 1 от АПК. В тежест на административния орган е да установи наличието на фактическите основания за издаване на процесното постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение. При проверката за съществуване на реално възникнало трудово правоотношение трябва да са събрани достатъчно убедителни доказателства от контролният орган, както за самото наличие на такова правоотношение, така и за работодателя по него, а в случая такива доказателства липсват. В същия смисъл е и практиката на Върховния административен съд, застъпена в Решение № 7785 от 18.06.2020 г. по адм. д. № 591/2020 г., Решение № 17498 от 19.12.2019 г. по адм. д. № 4831/2019 г. на ВАС, Решение № 5006 от 28.04.2020 г. по адм. д. № 457/2020 г. на ВАС, Решение № 9683 от 15.07.2020г. на ВАС по адм.д. № 1781/2020г., Решение № 1880 от 11.02.2019г. на ВАС по адм.д.№ 4413/2018г., Решение № 7739 от 25.06.2015г. на ВАС по адм.д.№ 1604/2015г. и др. и др.

С оглед изложеното, от събраните по делото доказателства, не може да се приеме за несъмнено доказано, че Р.М.И. е изпълнявал трудови функции с определено работно място, определено работно време и уговорено трудово възнаграждение, без да е сключен трудов договор в писмена форма с оспорващото дружество, като негов работодател в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ.

По изложените съображения съдът намира жалбата за основателна, а оспорения административен акт за издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и при неправилно приложение на материалния закон, поради което са налице основания за отмяната му чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, като незаконосъобразен.

При този изход на делото основателна е претенцията за разноски на жалбоподателя, поради което такива следва да се присъдят в общ размер на 1050 лева, от който 50.00 лева дължимо внесена ДТ(л.46) и 1000 лева действително заплатено възнаграждение за един адвокат съобразно договор за правна защита и съдействие от 03.05.2023г. (л.61).

Водим от горното,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Постановление от 23.02.2023г. издадено от Главен инспектор инж.Н. Т. Д., в Дирекция“Инспекция по труда“, гр.Х.при ИА“ГИТ“, с което на основание чл. 405а, ал. 1 КТ е обявено съществуването на трудово правоотношение между „Недев“ЕООД, гр. Х. и Р.М.И. *** в качеството му на работник, считано от 27.01.2023 г.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", да заплати на „Недев“ ЕООД, с ЕИК ********* разноски по адм.дело №301/2023г. по описа на АдмС-Хасково в размер на 1050.00 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

	Съдия: