№ 146
гр. Ботевград, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:*****
при участието на секретаря ****
като разгледа докладваното от ***** Гражданско дело № 20221810100850 по
описа за 2022 година
С Определение № 8017 от 29.03.2022г. по гр.д. № 50099/2021г. по описа на РС-София
е прекратено производството по делото и е изпратено по подсъдност на РС-Ботевград.
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание
чл.128 от КТ, чл.215 от КТ, чл.262 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
Я. Й. З. от гр.София, ул.***** №17, ет.3, ап.7, с ЕГН: **********, чрез пълномощник
адв. А. А., моли да бъде осъдено „******“ЕООД, със седалище и адрес на управление:
Ботевград, ул.****№25, с ЕИК: 20***** да заплати сумата-главница от 1761.44 лева,
представляваща дължими нетни заплати за месец януари 2021г., февруари 2021г., март
2021г. и април 2021г., както да заплати и сумата от 98лева, представляваща мораторна
лихва върху дължимите заплати за м.01, 02, 03 и 04.2021г. за периода от 25.02.2021г. до
27.08.2021г., както да заплати и сумата-главница от 1431 евро в левова равностойност от
2798.79 лева, представляваща дължими командировъчни средства за извършени от ищеца
международни транспортни курсове за периода от 17.02.2021г. до 10.04.2021г., както да
заплати и сумата-главница от 1674 лева, представляваща неплатен извънреден труд за
периода от 17.02.2021г. до 10.04.2021г., ведно със законната лихва върху горните суми-
главници, считано от деня на предявяване на исковете на 27.08.2021г. до окончателното
заплащане, както да заплати и направените по делото разноски, за които е представил
списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.249/.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощник адв. А. А. поддържа исковете и
моли да бъдат уважени изцяло.
Ответникът-„******”ЕООД с ЕИК:*****, чрез пълномощник адв.К. А. от АК-
Хасково, е направила възражение по горните искове и е представила писмен отговор с вх.
№ 79845 от 02.11.2021г., изпратен по куриер без дата на изпращане.
В писмения отговор ответникът оспорва исковете и твърденията за неплащане на
трудово възнаграждение, основанието, размера и периода, за който се претендират, както
общата стойност на сумите за трудови възнаграждения, в това число лихви, така и
1
основанието и размера на всяка една отделна сума включена в общата стойност. Ответникът
твърди, че всички дължими трудови възнаграждения на ищеца са заплатени изцяло и
своевременно.Заявява, че е бил коректен, в качеството си на работодател на ищеца, което не
може да се твърди за последния. От представената от ищеца справка от 18.08.2021г. за
актуално състояние на трудовите договори е видно, че в продължение на целия си трудов
стаж Я. З. е бил некоректен към различните си работодатели. Ответникът твърди, че ищецът
системно не е изпълнявал основни свои задължения, вменени му от длъжностната
характеристика, сред които се откроява системното неизпълнение на Раздел I, т. 2, предл.
последно: „След завръщане от курс да отчете паричните средства и направените разходи за
гориво и/или ремонт като представи издадените му фактури". Същият системно не е
изготвял коректно служебна документация, свързана пряко с полагания от него труд, като не
е изготвял и отчети за свършената работа и реализирани курсове. Освен всичко изброено,
ищецът не е предал обратно след прекратяване на трудовия му договор и повереното му във
връзка с работата служебно имущество. По същия начин е отказал да предостави и
трудовата си книжка, все с оглед злепоставяне на работодателя, за което има изпратено
нарочно писмо до него, което той не желае да получи. Ответникът оспорва описаните в
исковата молба и приложени към нея товарителници (CMR), като твърди, че същите не са
автентични и не са издадени от компетентното лице, както и че при изготвянето им не са
спазени изискванията на закона, включително и че отразените в тях факти и обстоятелства
не са се осъществили така както се твърди в документа. Същите не отразяват вярно и
обективно действителната фактическа и правна обстановка. И затова възразяват и да се
приемат като доказателства по делото, доколкото същите от една страна не отговарят на
законовите изисквания за реквизити, а от друга страна са частни документи, съставени от
страната, която ги представя и съдържат изгодни за нея факти, които не са подкрепени от
никакви други доказателства по делото и по никакъв начин не удостоверяват кой е
извършил конкретния превоз и не следва да имат обвързваща съда доказателствена сила.
Товарителницата по своя характер служи като доказателство за точно и срочно доставена
пратка в крайния приемателен пункт като в тази връзка в приложените към исковата молба
CMR липсват задължителните реквизити, съгласно чл. 6 от приложимата Конвенция за
международните автомобилни превози на стоки (Конвенция CMR) от 19 май 1956г.,
сключена под егидата на Икономическата комисия за Европа на ООН. Така липсва данни за
шофьора, извършил превоза, като само това е достатъчно основание да не се приеме такъв
документ като доказателство, особено предвид претенцията, че с тях ищецът иска да доказва
евентуалната си командировка и извънреден труд. Липсва подпис на получателя на стоката,
което логично навежда на извода, че стоката, така както е описана в товарителницата не е
била доставена, следователно и курсът не е бил реализиран. Ето защо ответникът оспорва
приложените товарителници като неавтентични и създадени за нуждите на настоящия
процес.
Ответникът твърди, че в действителност ищецът е назначен на длъжност „Шофьор,
товарен автомобил, международни превози“ с код по НКПД: 8332206, което се дължи на
техническа грешка от страна на служителя в дружеството, оформил трудовия договор на
лицето. Поради техническата грешка в изписване на цифрите на кода по НКПД, вместо
правилния код „83222006 - Шофьор, лекотоварен автомобил”, служителят е въвел код
„8332206 - Шофьор, товарен автомобил (международни превози)”. Следствие тази грешка в
изписването, компютърната система за изготвяне на документи в дружеството - ответник,
същият код автоматично се е генерирал и в длъжностната характеристика на работника.
Ответникът заявява, че ищецът няма как да престира труд на тази позиция, доколкото
същият не притежава нужните качества и не разполага с необходимите и законово
изискуеми документи за заемане длъжността „международен шофьор”. Видно от
длъжностната му характеристика, за длъжността, за която реално е бил нает и в която по
никакъв начин не се навежда заключение, че касае труд, полаган в чужбина, в Раздел VII
2
„Изисквания за заемане на длъжността”, т. 2 е посочено изискването за квалификация, а
именно „правоспособност за управление на МПС, категория „В””. Твърденията на ищеца, че
е изпълнявал курсове извън страната не са подкрепени с никакви достоверни доказателства.
Същият не разполага с правоспособност да управлява „товарен автомобил”, доколкото не
притежава свидетелство за управление на МПС, категория „С”, както и Свидетелство за
психологическа годност (Психотест), Карта за квалификация на водача, удостоверение за
„Професионална Компетентност“ за превоз на Товари (над 3,5 тона). Като допълнителен
аргумент е и фактът, че ответникът не притежава лиценз по чл. 2 от НАРЕДБА № 11 от 31
октомври 2002г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, за което няма
как на ищеца да му е възлаган и да е извършвал международни превози с товарен автомобил.
Доколкото длъжността като словесно изписване не е от съществено значение, водещо в
трудовоправните отношения между страните е реално престираният труд - в случая това са
функциите на шофьор на лекотоварен автомобил в границите на страната. В чл. 6, ал. 1, т. 1
от Наредбата за командировките в страната, в сила от 01.01.1987г., Приета с ПМС № 72 от
30.12.1986 г., е посочено, че не се считат командировани лицата, които извършват
постоянната си работа през време на пътуването - работници от локомотивни и други
превозни бригади, шофьори, летци, моряци, ловни и риболовни надзиратели от подвижната
охрана и др. В тази връзка, лицето е изпълнявало функциите на шофьор на МПС до 3,5 т.е. 5
дни в седмицата при 8-часов работен ден и на същото не му се дължат командировъчни
пари. Ответникът оспорва изцяло основанието, размера и периода, за който се претендират
командировъчни, като оспорва както общата стойност на сумите за командировъчни, в това
число лихви, така и основанието и размера на всяка една отделна сума включена в общата
стойност.
Ответникът твърди, че страните са сключили трудов договор, като ищецът е трябвало
да изпълнява задълженията си при 8-часов работен ден. Трудът, положен в повече от
уговорената между страните 8-часова продължителност е извънреден, ако работата е
извършвана по разпореждане или при знанието и без противопоставянето на работодателя
или прекия ръководител на работника. Доказателства в тази насока ищецът не сочи - не са
представени никакви достоверни доказателства, които да навеждат на заключението, че на
лицето му е възлагана работа в повече от уговорената в трудовия договор. Ответникът
възразя срещу твърденията на ищеца, че „всичко над тези 8 часа“ е извънреден труд.
Същият не представя отчети, пътни листове, извадки от дигитална карта, тахографски
шайби, за да подкрепи твърденията си с конкретни доказателства. Ищецът е представил
само и единствено приложените към исковата молба товарителници, които, доколкото
същите могат да се закупят свободно и всеки да попълни с нужната му информация, не
представляват годно доказателство в подкрепа на твърдените факти, още повече, че същите
не съдържат законоустановените реквизити. За ответника не е ясна методиката на
изчисление в исковата молба на претендирания за положен извънреден труд. Неясна е
методиката, по която ищецът е изчислил дните, особено часовете, „съгласно представените
ЧМР-та”. Макар да претендира за „редовно” полаган труд през съботите и неделите, ищецът
си е избрал увеличение от 50% на възнаграждението си за положен извънреден труд, именно
поради невъзможността си да докаже реално полаган извънреден труд в конкретиката на
нормите на Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата. Ответникът оспорва изцяло твърденията на ищеца за полаган извънреден труд, още
повече че същите не почиват на никакви годни за кредитиране доказателства, като оспорва
изцяло основанието, размера и периода, за който се претендират, оспорва както общата
стойност на сумите за положен извънреден труд, в това число лихви, така и основанието и
размера на всяка една отделна сума включена в общата стойност. Ответникът моли да се
отхвърлят исковете и да се присъдят направените по делото разноски, за които представя
списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.257 и 258/.
В с.з. ответникът, чрез пълнтомощник адв. А. оспорва исковете и моли да бъдат
3
отхвърлени изцяло като неоснователни по изложените в писмения отговор възражения и по
съображения, отразени в писмени бележки с вх. №5024 от 13.06.2024г., изпратени по куриер
с дата от 12.06.2024г.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Страните не спорят, че ищецът е работил при ответника на длъжността „шофьор на
лекотоварен автомобил до 3 500 кг.“ за периода от 17.12.2020г. до 15.04.2021г. на основание
сключен писмен трудов договор със срок на изпитване от 6 месеца в полза на работодателя
с основно месечно трудово възнаграждение от 610лв. с периодичност на изплащане
ежемесечно до 25-то число на следващия месец и с допълнително възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит 0.6% за всяка година трудов стаж на същата,
сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. За изпълнение на
служебните си задължения при ответника на заеманата длъжност „шофьор“ на ищеца му е
предадено от ответника МПС-бус Рено Мастер с рег. № СО **** СХ за управление в
България и чужбина.
Горното се установява от признанията на ответника, отразени в писмения отговор за
допусната техническа грешка в изписване на заеманата от ищеца длъжност в трудовия
договор „шофьор товарен автомобил /международни превози/“, тъй като ищецът не
притежава съответната категория за управление на товарен автомобил над 3500кг.,
отговорите по реда на чл.176 от ГПК, дадени от управителя Ц. И. К. на ответното
дружество, от приложените по делото писмени доказателства-копия от трудов договор №
006/17.12.2020г., приемо-предавателен протокол, подписан от представляващия ответника,
свидетелство за регистрация на МПС-част І-ва, справка актуално състояние на всички
действащи трудови договори при ответника за периода от 17.02.2021г. до 15.04.2021г.,
издадена от НАП.
Страните спорят относно това дали ищецът е изпълнявал транспортни курсове,
възложени му от ответника за периода от 17.02.2021г. до 10.04.2021г. в чужбина, както и
дали му се дължат сумите, предмет на исковете.
Съдът приема, че от представените писмени доказателства- копие от писмо с peг. №
32-434921 от 19.12.2022 година, подписано от директор на дирекция „Правно-нормативна“
на Агенция „Митници“, с което се удостоверява, че автомобилът с държавен контролен №
СО****СХ / собственост на ответното дружество/ с водач Я. Й. З. е напуснал границите на
Република България в направление Румъния на 17.02.2021 година, в 23,43 часа и се е
завърнал в страната на 09.04.2021 година, в 21,42 часа през ГКПП Кулата, от Гърция, се
установява и съдът приема, че ищецът е извършвал международни транспортни курсове с
бус, собственост на ответника и възложени му от него в периода от 17.02.2021г. до
10.04.2021г. Горното се установява и от представените от ищеца писмени доказателства-
копия от касова бележка с превод за извършено плащане на такса за преминаване на „Дунав
мост Видин - Калафат“ на 17.02.2021г., документ с превод за закупена винетка на
17.02.2021т. в Румъния, както и други шест документи с превод, удостоверяващи закупуване
на винетки и платени пътни такси в периода от 17.02.2021г. до 09.04.2021г. на територията
на Унгария, Словакия, Чехия, Австрия, Италия, Испания и Гърция. Съгласно приложените
по делото извлечения и вносни документи, се установява, че има издадена платежна карта
"Транс Кеш Мастеркард", открита в "Транскард файнешънъл сървисиз" АД - София, с
титуляр на картата ищеца, на обща стойност от 3 310лв. От тях 3 плащания са наредени от
***** за сметка на "******" ЕООД - Ботевград, а останалите са внесени в брой чрез офиси
на "Изипей" АД в Ботевград. Освен това са приложени 31 броя CMR (товарителници),
съставени през периода от 17.02.2021 година до 07.04.2021 година включително, в които са
описани товародателите, получателите на товарите, пунктовете на натоварване и датите на
4
получаването на стоките. Всички посочени товарителници са заверени с печата на
ответника- „******“ ЕООД - Ботевград като превозвач. Във всички товарителници е
вписано, че превозите са извършени с превозно средство с държавен контролен №
СО****СХ. В 5 бр. товарителници, издадени на 17.02.2021 година, на 22.02.2021 година, на
26.03.2021 година, на 30.03.2021 година и на 07.04.2021 година, като водач на автомобила е
вписан ищеца- Я. З., а в останалите не е посочено лицето, което е управлявало. Съдът не
приема възражението на ответника, че описаните по-горе 31 броя товарителници са
неавтентични и създадени от ищеца за целите на настоящето дело, тъй като същото е
неоснователно като недоказано с оглед съпоставяне на фактите, отразени в останалите
събрани по делото доказателства.
От отговорите, дадени по реда на чл.176 от ГПК в открито съдебно заседание на
21.11.2022г. от управителя на ответното дружество, се установява, че с автомобил „Рено
Мастер“ с рег. № СО **** СХ в периода от 17.02.2021г. до 10.04.2021г. се е извършвал
транспорт, тъй като автомобилът е собственост на ответника и същият се занимава с
транспорт, като според нея най-вероятно транспортът да е бил международен, но тя не си
спомня конкретно ищецът като шофьор дали е изпълнявал вътрешни или международни
транспортни курсове.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/ с вх.№ 2886 от
04.05.2023г., изготвена от вещото лице М. Б., която експертиза е оспорена в една част от
ответника, се установява, че размерът на полагащите се нетни заплати или чиста сума за
получаване от ищеца за положен от него труд като шофьор при ответника за периода от
01.01.2021г. до 15.04.2021г. е сумата от 1924.60лв. Законната лихва за забава върху
дължимите заплати за м. януари, м. февруари, м. март и м. април на 2021г. за периода от
25.02.2021г. до 27.08.2021г. е в размер на 74.85лв. Размерът на командировъчните пари за 51
дни са 1377 евро или с левова равностойност от 2693.18лв. Ответникът е превел по
платежната карта с титуляр ищеца чрез Изипей по 6 броя разписки общо сумата от 1450лв.
Съгласно приетата по делото повторна ССчЕ с вх.№ 6044 от 08.09.2023г., изготвена
от вещото лице В. Л. Т., която е оспорена от ищеца в една част, се установява, че нетният
размер на трудовото възнаграждение, полагащо се на ищеца за периода от 01.01.2021г. до
15.04.2021г. е в размер на 1923.43лв. Размерът на мораторната лихва от датата следваща
датата на падежа, за който се дължи съответната заплата до подаване на исковата молба е в
размер на 62.97лв. Размерът на командировъчните пари, които се полагат на ищеца за
периода от 17.02.2021г. до 09.04.2021г. е в размер на 1953.87лв.
Видно от приетата по делото разширена съдебно-счетоводна експертиза /РССчЕ/ с
вх.№ 4382 от 27.05.2024г., изготвена от вещите лица Д. И. Н., П. О. А. и Е. Н. Х., оспорена
от ищеца в частта за извънредния труд, се установява, че ищецът е заемал длъжността
„шофьор на бус“ при ответника в периода от 17.02.2021г. до 10.04.2021г. и е изпълнявал
курсове в чужбина или за 51 дни и съгласно чл. 31 от Наредбата за служебните
командировки и специализации в чужбина и Приложение № 3 към нея като командировъчни
средства му се полага сумата от 1377 евро, която е с левова равнойстойност от 2693.18лв. С
оглед на съществуващи писмени доказателства за това, че ищецът е използвал за лични
нужди за покупки сумата от общо 127.89лв., която е част от сумата от 509.49лв.,
предоставени му от ответника с платежна карта, неизплатената от ответника сума на ищеца
за командировъчни пари е сумата от 1116.50 евро с левова равнойстойност от 2183.69лв. От
горната РССчЕ се установява, че в плажената карта, предоставена от ответника на ищеца е
имало сума в общ размер от 3310лв., от които сумата от 2800.51лв. е използвана за
транспортни разходи относно извършените курсове в чужбина за периода от 17.02.2021г. до
10.04.2021г., включващи плащане на гориво, пътни такси, винетки и др. В тази сума от
общо 3310лв. е включена и сумата от 1450лв., която ответникът е внесъл чрез Изипей по
платежната карта с титуляр ищеца. От горното заключение по приетата РССчЕ, се
5
установява, че няма никакви документи по делото, от които може да се направи обоснован
извод за полагането от ищеца на извънреден труд през работните дни за процесния период.
При анализа на данните от представените товарителници и документите, доказващи
извършени разходи за осъществяването на транспортната дейност с превод на български
език и най-вече на плащанията за пътни такси, се установява, че са осъществявани дейности
през празнични дни, както следва: На 03.03.2021 година - национален празник (чл. 154, ал.1
от КТ), както и са осъществявани дейности през почивни дни, както следва: на 20.03.2021
година (събота - почивен ден), на 27.03.2021 година (събота - почивен ден), на 28.03.2021
година (неделя - почивен ден и на 03.04.2021 година (събота - почивен ден, за което общо
изчислените увеличения върху дължимото трудово възнаграждение за почивни и празнични
дни е в размер на 118.85лв.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът намира, че така предявените искове с правно основание чл.128, ал.1, т.2 от
КТ, чл.215 от КТ, чл.262 от КТ и чл.86 от ЗЗД са допустими, тъй като са предявени в
сроковете, предвидени в чл.358, ал.1, т.3 от КТ и между надлежни страни.
Разгледан по същество главният иск по чл.128, ал.1, т.2 от КТ е изцяло основателен и
следва да се уважи за сумата-главница от 1761.44лв., така както е посочена по размер в
исковата молба, представляваща общия сбор от нетните трудови възнаграждения или
чистата сума за получаване от ищеца за положен от него труд при ответника за заеманата от
него длъжност „шофьор на лекотоварен автомобил до 3 500 кг.“ за периода от 01.01.2021г.
до 15.04.2021г, по следните правни съображения:
Изплащането на трудово възнаграждение е основно задължение на работодателя
съгласно чл.128 от КТ. Установи се по делото, че между страните съществува трудово
правоотношение, възникнало на основание приложения писмен трудов договор, който е
прекратен със заповед на управителя на ответното дружество, за което е приложена справка
от НАП.
Установи се от приетата ССчЕ, изготвена от вещото лице М. Б. и повторната ССчЕ,
изготвена от вещото лице В. Л., които заключения съдът кредитира в частта относно
размера на трудовото възнаграждение на ищеца, че ответникът, който е бил работодател на
ищеца за периода от 01.01.2021г. до 15.04.2021г. съгласно чл.128 от КТ му дължи трудово
възнаграждение за престирания от него труд, като се установява от приложените писмени
доказателства-трудов договор, справка от НАП, приемо-предавателен протокол,
свидетелство за регистрация на МПС-част І-ва, писмо от Агенция „Митници“ и отговорите
на управителя на ответното дружество, дадени по реда на чл.176 от ГПК, че за горния
период от време ищецът е работил на длъжността „шофьор на лекотоварен автомобил до
3 500 к.“ при ответника.
Изложеното налага извода за основателност на главния иск за заплащане на сумата-
главница от общо 1761.44лв., представляваща незаплатени нетни трудови възнаграждения
на ищеца за периода от 01.01.2021г. до 15.04.2021г. за заеманата от него длъжност по
сключен между него и ответника писмен трудов договор като основателен и доказан, тъй
като съгласно чл.270, ал.2 от КТ трудовото възнаграждение се изплаща всеки месец,
доколкото не е уговорено друго. Горният размер се установява и от приетите по делото
ССчЕ, изготвена от в.л. Б. и повторна ССчЕ, изготвена от в.л. Л.. Няма по делото
представени доказателства, че ответникът е заплатил на ищеца полагащите му се трудови
възнаграждения за процесния период от време. Представените писмени доказателства за
ползвана от ищеца платежна карта "Транс Кеш Мастеркард", открита в "Транскард
файнешънъл сървисиз" АД - София, с титуляр на картата ищеца, на обща стойност от 3
310лв., внесени от името на ответното дружество, са използвани за разходи, извършени във
връзка с осъществяваната транспортна дейност от ищеца за ответника в периода от
17.02.2021г. до 10.04.2021г. в чужбина и малка част от тази сума или 509.49лв. за
6
командировъчни пари, когато е изпълнявал транспортни курсове с бус, собственост на
ответника в чужбина съгласно приетата разширена ССчЕ/РССчЕ/, изготвена от вещите лица
Н., А. и Х., на която съдът дава вяра като компетентна, обснована и съответстваща на
останалите събрани по делото доказателства.
По отношение на акцесорния иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за търсената
законна лихва за забава върху не заплатените месечни трудови възнаграждения за периода
от 25.02.2021г. до 27.08.2021г. е частично основателен и следва да се уважи само за сумата
от 74.85лв., тъй като се уважава главния иск, ответникът е изпаднал в забава за заплащане
на трудовите възнаграждения и размерът на лихвата за забава се определя от приетата по
делото ССчЕ, изготвена от вещото лице М. Б., която в тази част съдът кредитира като
компетентна и обоснована. Искът за разликата над 74.85лв. до пълния предявен размер от
98лв. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Разгледан по същество вторият главен иск с правно основание чл.215 от КТ, а
именно за заплащане на командировъчни средства за извършени от ищеца международни
транспортни курсове за периода от 17.02.2021г. до 10.04.2021г . с МПС, собственост на
ответника е частично основателен и следва да се уважи само за сумата-главница от 1116,50
евро с левова равностойност от 2183.69лв., по следните првани съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.215 от КТ, за времето на командироване работникът
има право до получи от работодателя освен брутното си трудово възнаграждение и пътни,
дневни и квартирни пари, при условия и в размери, определени от МС. В случая е
приложима Наредбата за служебни командировки и специализации в чужбина/НСКСЧ/.
От събраните пред настоящата съдебна инстанция доказателства се установи, че
няма командировъчна заповед, по силата на която ищецът е изрично командирован в
чужбина от ответника, негов работодател, която да е издадена на основание чл.5, ал.1 от
НСКСЧ, както и писмено изразено съгласие по чл.121, ал.2 от КТ. От приложеното и
описано по-горе писмо, издадено на 19.12.2022г. от Агенция „Митници“ се установява, че за
времето от 17.02.2021г. до 09.04.2021г. или в рамките на 51 календарни дни ищецът е бил в
командировка при условията на чл.31, ал.1 от Наредбата за служебни командировки и
специализации в чужбина, тъй като е изпълнявал международни рейсове или международни
транспортни курсове, възложени му от ответника. Съгласно приложения приемо-
предавателен протокол за автомобила, се установява, че ищецът е изпълнявал сам
международните рейсове като само той е управлявал буса. С оглед на това, той е следвало да
получава командировъчни пари, за времето, през което е изпълнявал международни рейсове
в размерите, определени с Приложение № 3 към Наредбата (ред. ДВ, бр. 98 от 2007 година,
в сила от 01.01.2007 година, доп. ДВ. бр.П от 09.02.2021 година) или 27 евро на ден, при
единична езда и 21 евро на ден, при наличие на сменник. Съгласно приетата РССчЕ,
изготвена от вещите лица Н., А. и Х. дължимата сума за периода на командировка от
ответника на ищеца за процесния период от време е сумата от 1 377 евро, които са с левова
равностойност от 2 693,18лв. Според вещите лица общата стойност на разходите за
транспортната дейност е в размер на 2800.51лв. Ищецът е разполагал с платежна карта,
захранвана от ответника, която е била със сумата от 3310лв. и след приспадане на
транспортните разходи от 2800.51лв. остава сумата от 509.49лв., която представлява
командировъчни пари, които ищецът е получил чрез горната платежна карта от ответника.
Дължимата и неплатена обща сума за командировъчни средства на ищеца от ответника е
сумата от 1116,50 евро с левова равностойност от 2183.69лв.
Горният втори главен иск за разликата над 1116,50 евро с левова равностойност от
2183.69лв. до пълния предявен размер от 1431 евро в левова равностойност от 2798.79 лева,
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Третият главен иск с правно основание чл.262 от ГПК или за заплащане на сума,
представляваща неплатен извънреден труд за периода от 17.02.2021г. до 10.04.2021г. е
7
частично основателен и следва да се уважи само за сумата-главница от 118.85лв.,
представляваща общо изчислените увеличения върху дължимото на ищеца трудово
възнаграждение за почивни и празнични дни, както следва: за положен от него труд на
03.03.2021г., който е национален празник; на 20.03.2021г., който е събота и почивен ден; на
27.03.2021г., който е събота и почивен ден; на 28.03.2021г., който е неделя и почивен ден и
на 03.04.2021г., който е събота и почивен ден, по следните правни съображения:
Установи се по делото, че ищецът е извършвал международни рейсове или
транспортни курсове с автомобил „Рено мастер“, който е до 3500кг., докато е работил като
шофьор при ответника и в периода от 17.02.2021г. до 10.04.2021г.
Съгласно чл. 2 от Регламент /ЕО/ 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от
15.03.2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство,
свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламент /ЕИО/3821/85 и /ЕО/2135/98
на Съвета и за отмяна на Регламент /ЕИО/ 3820/85 на Съвета, публикуван в „Официален
вестник“ на ЕС, брой 102 от 11.04.2006 година, разпоредбите на чл. 6-8 от него, които
регламентират времето за управление на МПС и нормативно регламентираните почивки на
водачите не се отнасят до осъществяваните превози на товари с него и времето за почивка и
труд на водача.
Неприложим в случая е и Регламент (ЕИО) №165/2014 относно тахографите в
автомобилния транспорт, обнародван в „Официален вестник“, брой 60 от 28.02.2014 година,
тъй като в ал.4 от Преамбюла изрично се посочва, че се отнася само до превозните средства,
за които се прилага Регламент /ЕО/ 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от
15.03.2006 година, от което следва, че монтирането на тахограф в ползвания автомобил не е
било законодателно изискуемо и задължително. Липса на такава регулация е налице и в
Закона за автомобилните превози, в който в глава Шеста се определят правилата за
управление, прекъсване, време за почивки и ограничаването на скоростта само на МПС с
допустима максимална маса над 3.5 тона.
Видно от приложения към делото трудов договор № 006 от 17.12.2020 година,
страните са се споразумели ищецът да осъществява трудовите си задължения при 8 часов
работен ден, като никъде в трудовия договор няма договореност за полагането на
извънреден труд, каквото е изискването на чл. 139а, ал.1 от Кодекса на труда- Поради
особения характер на работата работодателят след консултации с представителите на
синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл.7, ал.2
може да установява за някои длъжности ненормиран работен ден.
От приетата по делото РССчЕ, изготвена от вещите лица Н., А. и Х., която съдът
кредитира изцяло, се установява, че няма документи като пътни листове, пътни книжки или
други такива, доказващи часовете на тръгване и пристигане на автомобила, маршрутите,
местата на тръгване и пристигане и пробезите в км., извършени от ищеца в процесния
период от време. Според вещите лица от представените и приложени към делото
товарителници и разходооправдателни документи за осъществяването на разходи по
извършената транспортна дейност е видно, че са осъществявани превози на стоки на големи
разстояния, за сравнително кратки времеви периоди, които не могат да послужат като годно
доказателство за претенция по отношение на действителното полагане на такъв извънреден
труд, тъй като няма яснота на часовете на натоварване и разтоварване на съответната стока,
тъй като в товарителниците са описани само дати на товарене и доставка, от което не може
да се направи достоверно изчисление на времето, за което е осъществяван всеки курс; част
от товарителниците показват така наречените „кръстосани курсове“ - доставка на стоки на
двама клиента, съгласно които стоки са натоварени от България и са превозени до Млада
Болеслав, Чехия и Вернберг-Коблинц, Бавария, Германия; напълно неизвестно е през тези
времеви периоди (от момента на натоварване на стоките, до момента на доставка), колко
време в действителност е управлявано превозното средство и са извършени работи по
8
транспортирането на стоките (зареждания с гориво, плащания на такси и др. подобни) и
колко време водачът е бил в почивка и се установяват противоречия в данните на две от
товарителници - CMR от 26.02.2021 година. Според вещите лица няма документи,
удостоверяващи полагане на извънреден труд от ищеца за процесния период от време, за
което и не изчисляват размер.
От посочената по-горе РССчЕ се установява, че ищецът е полажил труд на национален
празник /3 март 2021г./ и в четири почивни дни/три съботи и една неделя, а именно: на
20.03.2021г., който е събота и почивен ден; на 27.03.2021г., който е събота и почивен ден; на
28.03.2021г., който е неделя и почивен ден; на 03.04.2021г., който е събота и почивен ден и
общото дължимо възнаграждение е сумата от 118.85лв.
Съдът давайки вяра изцяло на приетата разширена съдебно-счетоводна експертиза,
изготвена от вещите лица Н., А. и Х. приема, че искът за заплащане на извънреден труд
следва да се уважи само за сумата от 118.85лв. и се отхвърли за разликата над тази сума до
пълния предявен размер от 1674лв., като неоснователен и недоказан.
Основателно е искането за заплащане на законната лихва върху описаните по-горе
суми-главници, считано от датата на предявяването на исковете на 27.08.2021г. до
окончателното им заплащане.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и характера му-спор, произтичащ от трудово правоотношение,
ответникът/работодател/ ще следва да заплати в полза на РС-Ботевград държавна такса в
размер на общо 257лв. върху размера на така уважените четири отделни иска/по чл.128 от
КТ, чл.215 от КТ, чл.262 от КТ и чл.86 от ЗЗД/, като заплати и сумата от общо 1100лв. за
направени разноски от бюджета за заплатени депозити за вещи лица.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да заплати на ищеца и сумата от
общо 1897лв. за направени разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение
съгласно приложените договори за правна защита и съдействие, за платени държавна такса,
за разходи за превод на документи и разноски в обезпечителното производство съразмерно
на уважената част от исковете. Не е основателно направеното възражение от ответника за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ищеца от общо 2650лв. с оглед
броя предявени искове, събраните писмени доказателства, изслушани три експертизи и
проведени открити заседания, на които пълномощникът на ищеца е присъствал на 8 открити
съдебни заседания.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да заплати на ответника сумата
от общо 1015лв. за направени разноски по делото за заплатен депозит за вещо лице и
заплатено адвокатско възнаграждение до размер на адвокатското възнаграждение от общо
2650лв. съгласно приложените договори за правна защита, съразмерно на отхвърлената част
от исковете. Съдът приема, че претендираният от ответника размер на адвокатско
възнаграждение от общо 4560лв. е прекомерно завишен с оглед на правната и фактическа
сложност на делото по предявените четири иска с правно основание чл.128 от КТ, чл.215 от
КТ, чл.262 от КТ и чл.86 от ЗЗД с оглед на събраните писмени доказателства и изслушани
три експертизи, като от проведените 12 открити съдебни заседания пълномощникът на
ответника е присъствал на седем от тях, за което намира възражението на ищеца за
прекомерност на възнаграждението за процесуално представителство на ответника за
основателно.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „******“ЕООД, със седалище и адрес на управление: Ботевград,
ул.****№25, с ЕИК: 20***** да заплати на Я. Й. З. от гр.София, ул.***** №17, ет.3, ап.7, с
9
ЕГН: ********** сумата-главница от общо 1761.44 лева/ хиляда седемстотин шестдесет и
един лева и 44 стотинки/, представляваща дължими нетни заплати за месец януари 2021г.,
февруари 2021г., март 2021г. и април 2021г., както да заплати и сумата от 74.85лева/
седемдесет и четири лева и 85 стотинки/, представляваща мораторна лихва върху
дължимите заплати за м.01, 02, 03 и 04.2021г. за периода от 25.02.2021г. до 27.08.2021г.,
както да заплати и сумата-главница от 1116.50 евро / хиляда сто и шестнадесет евро и 50
евроцента/ в левова равностойност от 2183.69лв./ две хиляди сто осемдесет и три лева и
69 стотинк/, представляваща дължими и незаплатени командировъчни средства за
извършени от ищеца международни транспортни курсове за периода от 17.02.2021г. до
10.04.2021г., както да заплати и сумата-главница от 118.85лв./сто и осемнадесет лева и 85
стотинки/, представляваща общо изчислените увеличения върху дължимото на ищеца
трудово възнаграждение за почивни и празнични дни, както следва: за положен от него труд
на 03.03.2021г., който е национален празник; на 20.03.2021г., който е събота и почивен ден;
на 27.03.2021г., който е събота и почивен ден; на 28.03.2021г., който е неделя и почивен ден;
на 03.04.2021г., който е събота и почивен ден, ведно със законната лихва върху горните
суми-главници, считано от деня на предявяване на исковете на 27.08.2021г. до
окончателното заплащане, както да заплати и сумата от общо 1897лв./хиляда осемстотин
деветдесет и седем лева/ за направените по делото разноски съразмерно на уважената част
от исковете.
ОТХВЪРЛЯ горните искове, предявени от Я. Й. З. от гр.София срещу
„******“ЕООД с ЕИК: 20***** в останалата им част, а именно за заплащане на мораторна
лихва върху дължимите заплати за м.01, 02, 03 и 04.2021г. за периода от 25.02.2021г. до
27.08.2021г. над сумата от 74.85лв. до пълния предявен размер от 98лв., както и за
заплащане на командировъчни средства за извършени от ищеца международни транспортни
курсове за периода от 17.02.2021г. до 10.04.2021г . за сумата над 1116.50 евро в левова
равностойност от 2183.69лв. до пълния предявен размер от 1431 евро в левова
равностойност от 2798.79 лева, както и за заплащане на извънреден труд за периода от
17.02.2021г. до 10.04.2021г. над сумата от 118.85лв. до пълния предявен размер от 1674лв.,
като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА „******“ЕООД, със седалище и адрес на управление: Ботевград,
ул.****№25, с ЕИК: 20***** да заплати в полза на РС-Ботевград държавна такса в размер
на общо 257лв./двеста петдесет и седем лева/ върху размера на така уважените искове, като
заплати и сумата от общо 1100лв./хиляда и сто лева/ за направени разноски от бюджета за
заплатени депозити за вещи лица, както да заплати и държавна такса в размер на 5лв./пет
лева/ при служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Я. Й. З. от гр.София, ул.***** №17, ет.3, ап.7, с ЕГН: ********** да
заплати на „******“ЕООД, със седалище и адрес на управление: Ботевград, ул.****№25, с
ЕИК: 20***** сумата от общо 1015лв./ хиляда и петнадесет лева/ за направени разноски по
делото съразмерно на отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
10