РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Монтана, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на девети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Таня Живкова
при участието на секретаря ЕЛЕНА В. ТОДОРОВА-ЕФРЕМОВА
като разгледа докладваното от Таня Живкова Гражданско дело №
20211600100341 по описа за 2021 година
Настоящото производство е образувано е по искова молба от ЛЮБ. Р. Н. от град
Монтана против „Зхххххг:ххх" АД („ЗАД ДБЖЗ АД), ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.С , район ж.к.Д бул.Г.М. Д № хххпредставлявано от изпълнителните
директори Б Г И и Р В М .
Предявените искове са с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ за сумата 40 000
лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди /исковата претенция е увеличена в
съдебно заседание от 1000 лв. на 40 000 лв.,поради което и делото е изпратено по
подсъдност на МОС/ и за сумата 1404,80 лв. / първоначалната искова претенция е за
2261,93 лв./ имуществени такива ,ведно със законната лихва,считано от деня на увреждането
.
Ищецът твърди , че на 30.05.2019 г., около 17:40 часа, в гр.М лек автомобил
марка „хххх", модел „ххххх", с рег.№ М ххххАН, управляван от Т Т Т което на ул.К А Б
№ ххх, е предприел маневра „движение на заден ход", като е отнел предимството на
движещия се по улицата мотоциклет марка „ххх", модел „СПА", с рег.№ххх А, управляван
от ЛЮБ. Р. Н.. Вследствие на това водачът на мотоциклета е бил принуден да предприеме
спасителна маневра чрез отклоняване встрани, при която е загубил контрол над превозното
средство и е паднал на земята, като е получил и сериозна травма . След инцидента е
откаран по спешност в МБАЛ Д-р С И АД, с оглед наличието на тежка деформация, оток
ожулване и силна болка в десния крак,където след прегледа е констатирано, че е получил
следното травматично увреждане счупване на външен (латерален) малеолус, закрито.
Незабавно е проведена оперативна интервенция, като е поставена и гипсова
имобилизация. След изписване от болничното заведение, е продължил възстановяването си
в домашни условия,като два месеца е на легло с обездвижен крак. Заявява, че въпреки
поставената гипсова имобилизация, назначената медикаментозна терапия и проведени
рехабилитационни процедури, продължава да се оплаква от силни болки и затруднения в
движението на десния глезен. На 22.08.2019 г. постъпва в Отделение по рехабилитация към
Специализирана болница по рехабилитация „Схххх ЕООД, където е хоспитализиран до
1
29.08.2019 г. При приемането му са отчетени оток и деформация- в областта на глезена,
както и болезнени активни й пасивни движения, хипотрофия на подбедрена мускулатура,
изразен функционален дефицит, като дори след изписването му отокът не спада, а
придвижването му продължава да се осъществява с помощта на патерици. Продължително
време не е могъл да осъществява самостоятелен ход и да стъпва на крака си, което налага
по-голямата част от времето му да преминава на легло. Оплаква се от интензивни болки в
областта на фрактурата и обща отпадналост. Кракът му е имобилизиран за период от 60 дни,
провеждани са двукратни курсове по физиотерапия, но болките и отокът в дясна глезенна
става продължават и към момента. Твърди, че не може да полага грижи за семейството си,
оказва се в негова тежест, тъй като разчита на помощта на близките си за задоволяване на
елементарните си битови и хигиенни нужди. Нестихващият болкови синдром му пречи да
спи, поради което приема и седативни лекарствени препарати. Ищецът твърди и това, че
преживяното ПТП рефлектирало както върху физическото, така и върху психическото му
здраве. Вследствие на изживения шок, той се оплаква от понижено настроение, тревожност
и нарушения на съня, често се връща към спомена за катастрофата .
Автомобилът с водач Т Т Н , който виновно е причинил ПТП, е сключил договор
за застраховка /полица № ВС/30/118003352955/ с ответното дружество , валидна от
29.11.2018 г. до 29.11.2019 г. На 01.07.2019 г. ищецът е подал молба с вх.№ 1979/01.07.2019
г., по описа на „хххх ххх" АД, с която е претендирано изплащане на застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от него в резултат на процесното ПТП.
След разменена кореспонденция между страните по делото, ответникът е отказал
плащане.Предвид гореизложеното моли съда да осъди ответното дружество да заплати
исковата сума ,ведно със законната лихва,считано от деня на уреждането и направените в
производството разноски.
Ответникът „Зхххххх:хАД чрез своя процеххсуален представител е представил
писмен отговор, в който се въвеждат няколко основни твърдения.На първо място се излагат
доводи за неоснователност на исковата претенция/изцяло или частично/ ,като се
поддържа,че липсва вина на водача на МПС,застраховано в компанията . Твърди, че в
процесната ситуация, поведението на водача Н разкрива белезите на случайно деяние по
смисъла на чл.15 НК. Счита, че са налице всички предпоставки за изключване на вината на
водача Н за настъпилото на 30.05.2019 г. ПТП, както и за последствията от него. На второ
място се излагат доводи в насока за наличие на съпричиняване / ищецът е извършил
нарушение на чл.20 от ЗДвП и е допринесъл за настъпването на ПТП,което е пряка и
непосредствена причинно - следствена връзка с настъпилите от процесното ПТП
вредоносни последици, поради което и разкрива белезите на съпричиняване по см. на чл.51
ЗЗД. /. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение,с което да отхвърли
исковата претенция изцяло или частично, съобразявайки посочените по-горе обстоятелства.
Съдът, след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото
доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
По делото е безспорно установено, че на 30.05.2019 г., около 17:40 часа, в гр.М
на улххххх№ ххх лек автомобил марка „хх", модел „хх с рег.№ ххх, управлявано от Т Т Н
е предприел маневра „движение на заден ход", като е отнел предимството на движещия
се по улицата мотоциклет марка „хххх", модел „ххххх, управляван от- ЛЮБ. Р. Н..
Не се спори също така относно обстоятелството ,че вследствие на този удар
ищецът е получил нараняване, като при посещение в болница е установено ,че е налице
2
счупване на външен (латерален) малеолус, закрито .
Също така от доказателствата по делото се установява,че автомобил марка „хххх",
модел „ххх", с рег.№ М ххх АН е имал застраховка ГО / полица № х/ с ответното
дружесххтво , валидна от 29.11.2018 г. до 29.11.2019 г. Отправено е искане за изплащане на
обезщетение, но застрахователят е отказал с мотиви , че липсват доказателства за вината на
водача, управлявал процесния автомобил.
Образувано е досъдебно производство № 1194/2019 Г. по описа на МВР Монтана ,
във връзка с настъпилото ПТП, преписка 1194/2019 г. на МВР-Монтана ,което е прекратено
с Постановление от 27.12.19г. по искане на пострадалия.
Спорните моменти в настоящото производство,въведени от ответника, са следните:
На първо място се твърди,че липсва вина на водача на автомобила марка ххх", модел
„хх, с рег.№ М 8232 АН,поради което и претенцията е изцяло неоснователна .
Това твърдение е неоснователно, като съображенията за това са следните :
От назначената и извършена автотехническа експертиза ,както и от останалите
събрани по делото доказателства се установява следния механизъм на ПТП:
Водачът на л.автомобил е бил паркирал автомобила си на ул.“ххх„ хх близо,в близост
до кръстовището с ул. х , до десния бххордюр.Същият предприел маневра „движение
назад“,за да излезе от мястото,на което е паркирал , и да навлезе в платното за движение на
ул. ххх“,за да обърне посоката на движение .Пострадалият, който е управлявал
мотоциклета, е възприел опасността и е предприел аварийно спиране, при което е загубил
устойчивост и е паднал на платното.
Вещото лице е категорично,че вина за това произшествие има единствено водачът на
лекия автомобил, който е предприел маневрата,без да се убеди,че няма участник в
движението зад него и без съответно да подаде съответния сигнал/нарушение на
разпоредбите на чл.25 ,чл.26 и чл.40 от ЗДвП/.При така създалата се ситуация пострадалият
не е могъл да предотврати по никакъв начин падането и от техническа гледна точка
неговите действия за били правилни предвид факта,че същият е имал ограничена видимост
вследствие спрелите пред него коли .Тази експертиза се подкрепя и от останалите събрани
по делото доказателства- фотоалбум, Протокол за оглед,Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от 30.05.2019 г.
Анализирайки събраните по делото доказателства се налага извода,че не само водачът
на лекия автомобил има вина за ПТП , но същият е и единствено виновен за настъпилото
произшествие,т.е. няма данни и за съпричиняване от страна на пострадалия.
Процесуалният представител на ответника твърди,че ищецът не е доказал вида и
степента на нанесеното увреждане .
От заключението на вещото лице Ив.И се установява,че ищецът ,вследстие на ПТП
,е получил следните увреждания –счупване на десния фибуларен молеол и дясна тибия
.Направена му е гипсова имобилизация за срок от 45 дни,като поради невъзстановения обем
на движение е продължил лечението си амбулаторно и в специализирани рехабилитационни
центрове . Възстановителният период е около 60 дни,като към момента на прегледа същият
е със самостоятелна походка,без помощни средства.С оглед вида на увреждането
съществува риск от настъпването на вторични артрозни изменения в зависимост от
възрастта и физическите данни, професия и условия,при които работи.
От показанията на св.П.С се установява,че след инцидента ищецът не е могъл да
стъпва на крака си въобще ,за да не се разместят костите, поради което и само е
лежал.Възстановяването също е протекло много бавно и трудно, като са се наложили и
допълнителни рехабилитационни процедури.Свидетелката твърди,че и към настоящия
момент не е настъпило пълно възстановяване-след умора кракът се подува и започва да боли
.Това нараняване се е отразило и на начина му на живот-същият не може да се занимава със
спорт,да ходи на лов ,което съответно е намалило и контактике му с приятели и е създало
3
допълнителен стрес.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 429,ал. 1 ,т. 1 от КЗ с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на
застрахователя се реализира, чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което
обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от
увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред
увредения за тяхното плащане.
С разпоредбата на чл. 432,ал. 1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и
тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на
застрахователя е необходимо да се установи, че към момента на увреждането съществува
валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав
на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Анализирайки доказателствата по делото, съдът намира,че в настоящото
производство са доказани и елементите на хипотезата на чл.45 ЗЗД по следните
съображения:
Предвид изложените по-горе съображения съдът намира за безспорно установен
факта на извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца Т Т Н
управлявал л.автомобилхххх", модел „хх", с рег.№ ххх
Не се спори също така,че именно вследствие на това престъпно деяние ищецът е
получил посочените по-горе увреждания .Получените наранявания са му причинили
значителни болки и страдания,неудобства ,които представляват неимуществени вреди
.Същите са доказани от представените и приети по делото писмени доказателства,
заключението на назначената съдебномедицинска експертиза, от показанията на разпитаната
свидетелка .
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и
страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по
силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Критериите за определяне на този размер са възрастта на
пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди,
интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания,
продължителността на възстановителния период, общо възприетото понятие за
справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за
номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се
определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от
ищцата болки, в каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в
Република България. Неимуществените вреди са винаги свързани с психични преживявания
и морални ценности. В случая от събраните доказателства е доказано, че неимуществената
сфера на ищецът е била засегната, като същият е претърпял и не само физически болки.
Претърпяното събитие е нанесло и сериозна психологическа травма, поради което следва да
се приеме, че в полза на ищцата следва да се присъди обезщетение на неимуществени вреди.
В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление № 4/ 1968 г. на
Пленума на ВС и с Постановление № 17/ 1963 г. на Пленума на ВС, съдебната практика по
4
сходни случаи и отчете вида и характера на уврежданията, претърпените болки и страдания,
продължителността и интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе
при установяване на фактическата страна на спора; общата продължителност на лечебния и
възстановителен период около 2 месеца, ограниченията, които е търпял пострадалия, както
и отражението, което е дало процесното ПТП върху живота му. Предвид всички тези
обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на уврежданията, претърпените
болки и страдания, степента на увреждане и ефектът, който са оказали и оказват върху
начина на живот на ищцеца съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените
от последния неимуществени вреди възлиза общо на сумата от 30 000 лв. С оглед приетото
по-горе липса на съпричиняване съдът не намира основания тази сума да бъде
редуцирана.Над този размер до предявения такъв 40 000 лв.искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен .
В исковата молба се претендира и сумата 1404,80 лв. / първоначалната искова
претенция е за 2261,93 лв./ обезщетение за причинени имуществени вреди –средства, дадени
за лечението и възстановяването на пострадалия . Видно от представените по делото
доказателства /писмени, гласни и от заключението на назначената допълнителна
медицинска експертиза / съдът намира,че тази претенция следва да бъде уважена до
размера на сумата 1199,80лв./ в тази сума влизат фактура от 30.06.2019 г. //
23,20лв.//,фактура от 3.06.2019 г.//70,40лв.//,фактура от 27.07.2019г.//179 лв.//,фактура от
28.07.2019 г.//328 лв.//,34,80лв. потребителска такса по фактура от 22.08.2019 г.//останалата
част от сумата 140 лв. е за допълнителни услуги-избор на меню,кабелна ,интернет,външен
басейн//,фактура от 22.08.2019 г.за допълнително лечение// 150 лв.//,фактура от 1.09.2019 г.
//49 лв.// . Предвид приетото по-горе /наличие на причинно-следствена връзка между ПТП и
обостряне на това заболяване/ съдът намира,че ищецът дължи и тази сума. Над този размер
до сумата 1404,80лв. искът следва да бъде отхвърлен ,тъй като съдът приема ,че за
твърдените суми липсват доказателства същите да са направени във връзка с необходимото
лечение.
Върху така определените суми ответникът дължи и лихва,считано от деня на
подаване на исковата молба/ така е поискано от самият ищец/до окончателното изпращане
на задължението.
Относно разноските по делото:
На първо място,ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар на ищеца,както и относно начисляване на 20 % ДДС върху същия.
Съдът намира за неоснователно същото по следните съображения:
Полученото възнаграждение не е прекомерно,същото е определено към минимума,
предвиден в разпоредбата на чл.7,ал.2 ,т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г.
Съгласно разпоредба на пар.2а от ДР на Наредба №1/ 2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения , за регистрираните по ЗДДС адвокати ДДС се начислява
върху възнагражденията по наредбата и се счита неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение. Следователно, размерите на минималните възнаграждения по
наредбата, при регистриран по ЗДДС адвокат, се явяват данъчна основа, върху която се
дължи ДДС при осъществена услуга по наредбата, в случая - процесуално представителство
пред съд, поради което крайният размер на дължимото на адвоката възнаграждение включва
ДДС. Разпоредбата не въвежда правило, че данъчната основа включва ДДС, поради което
същата не противоречи на постановките на Директива № 2006/112/ЕО на Съвета от
28.11.2006г. относно общата система на ДДС.В случая са представени доказателства,че
адвокатското дружество е регистрирано по ДДС,следователно и върху възнаграждението
следва да се начисли ДДС.
С оглед на изхода на делото ответникът следва да заплати на ищеца съобразно
уважената част на иска направените в производството разноски в размер на 3499,11 лв.
С оглед разпоредбата на чл.78,ал.3 ГПК ответникът също има право на разноски
5
съобразно отхвърлената част на исковата претенция,поради което и ищецът следва да
заплати на последния 226,25 лева.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ххххх" АД,ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.С да
заплати на Л Р. Н. от гр.М , ,ЕГН ********** СУМАТА 30 000 / тридесет хиляди / лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие причинено
ПТП ,настъпило на 30.05.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
13.04.2020 г . до окончателното изплащане на сумата , като ОТХВЪРЛЯ иска над този
размер до предявения такъв 40 000 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ хххх АД,ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.С да
заплати на Л . Р. Н. от гр.М ЕГН ********** сумата 1199,80лв. представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие причинено ПТП ,настъпило на
30.05.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.04.2020 г . до
окончателното изплащане на сумата , като ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до предявения
1404,80 лв лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „хххх" АД,ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.С да
заплати на Л . Р. Н. от гр.М , ЕГН ********** разноски по водене на делото в размер на
3499,11 лв.
ОСЪЖДА Л . Р. Н. от гр.М ЕГН ********** да заплати на „ххххх" АД,ЕИК
********* сумата226,25 лв.разноски по водене на делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________
6