Решение по дело №322/2022 на Районен съд - Раднево

Номер на акта: 135
Дата: 12 декември 2022 г.
Съдия: Асен Цветанов
Дело: 20225520100322
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 135
гр. Раднево, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесет и
четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20225520100322 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във
вр. чл. 493, ал. 1 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД във вр. чл. 52 ЗЗД и чл. 86, вр. чл.
84, ал. 3 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на И. Й. Р. срещу ЗД
„Далл Богг: ЖИ.т и здраве“ АД. Ищецът твърди, че на 08.02.2021 г. на км
24+000 по път II-57 /с. Сърнево – гр. Раднево/ около 17,00 часа, Б. А. Б. при
управление на МПС Рено Меган с рег. № .........., нейна собственост, нарушила
правилата за движение по ЗДвП и по непредпазлИ.ст му причинила лека
телесна повреда, изразяваща се в контузия в гръдния кош, кръвонасядане по
дясна гръдна половина, болезненост в шийния отдел на гръбначния стълб.
Твърди, че това значително затруднило нормалния му начин на жИ.т и
засегнало здравето му. Твърди, че първоначално си взел платен годишен
отпуск от 6 дни, но след като му се влошило здравословното състояние се
наложило да бъде под домашно лечение за още 14 дни заради претърпяното
ПТП. Твърди, че на виновния водач били съставени АУАН и НП, което е
влязло в сила на 06.03.2021 г. Твърди, че от това деяние претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки.
Твърди, че дълго време имал затруднение с дишането и тъпа болка в областта
на гръдния кош и гръбначния стълб, вследствие на охлузванията и
кръвонасяданията. Твърди, че преживял стрес и страх, нарушил му се сънят,
бил напрегнат и изнервен, уплашил се да шофира МПС и около 1 месец след
инцидента не смеел да се качи да управлява МПС. Твърди, че от това деяние
претърпял и имуществени вреди за лечение и възстановяване. Твърди, че
1
общия размер на претърпените вреди бил в размер на 3080 лв., от които 3000
лв. неимуществени вреди и 80 лв. имуществени вреди. Твърди, че
управлявания от виновния водач МПС имал сключена задължителна
застраховка ГО при ответното дружество застраховател към датата на ПТП.
Твърди, че съгласно чл. 492, ал. 1 КЗ минималното обезщетение за
неимуществени вреди е в размер на 10 000 лв. Твърди, че предявил претенция
пред ответното дружество за изплащане на обезщетение за вредите от ПТП,
като получил по банкова сметка на 29.06.2021 г. сумата от 300 лв. за
претърпените неимуществени вреди, който размер бил изключително нисък и
не можел да репарира претърпените от ищеца вреди. Поради това иска от
съда да осъди ответното дружество да му заплати сумата от 3080 лв.,
представляващи неимуществени вреди от 3000 лв. и имуществени вреди от 80
лв., причинени му на 08.02.2021 г. на км 24+000 по път II-57 /с. Сърнево – гр.
Раднево/ около 17,00 часа, от лицето Б. А. Б. при управление на МПС Рено
Меган с рег. № .........., нейна собственост, която нарушила правилата за
движение по ЗДвП и по непредпазлИ.ст му причинила лека телесна повреда,
изразяваща се в контузия в гръдния кош, кръвонасядане по дясна гръдна
половина, болезненост в шийния отдел на гръбначния стълб, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на щетата пред ответника до
окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника ЗД „Далл Богг:
ЖИ.т и здраве“ АД, в който оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение по сключена
задължителна застраховка ГО за процесния автомобил и действаща към
датата на ПТП – 08.02.2021 г. Твърди, че водачът Б. Б. не носи пълна
отговорност за причиняване на ПТП и за настъпване на вредите у ищеца, като
оспорва механизма на ПТП и вината на водача Б.. Твърди, че ищецът не е
претърпял твърдените в исковата молба вреди. Твърди, че искът е завишен по
размер, тъй като не съответства на претърпени от ищеца болки и страдания.
Твърди, че ищецът не си е бил поставил обезопасителен колан правилно в
нарушение на ЗДвП и е допринесъл за настъпване на вредите. Иска от съда да
отхвърли исковете, алтернативно да намали размера на обезщетението като
прекомерен и с оглед съпричастността на ищеца в настъпването им.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и възражения,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ (в сила от 01.01.2016 г.) увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при
2
спазване на изискванията на чл. 380 КЗ, който урежда писменото заявяване на
претенцията за обезщетение и представянето на банкова сметка на
застрахователя.
С протоколно определение от 29.09.2022 г. е обявен за окончателен
проект на доклад, обективиран в определението по чл. 140 ГПК от 14.07.2022
г., с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е обявил за
признати и ненуждаещи се от доказване фактите, че ответното дружество е
сключило валидна застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите
за лек автомобил Рено Меган с рег. № .......... - полица BG/30/120002245967,
действаща към 08.02.2021 г.
При така отделените като признати и ненуждаещи се от доказване
факти по иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ ищецът следва да докаже
настъпилото на 08.02.2021 г. ПТП с неговия механизъм и вина на водача на
лек автомобил Рено Меган с рег. № .......... – Б. Б.; настъпването на твърдените
от него имуществени вреди за лечение и възстановяване и неимуществени
вреди за претърпени болки и страдания от описаните в исковата молба
травматични увреждания; причинна връзка между твърдените имуществени и
неимуществени вреди с ПТП-то, а по иска с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД ищецът следва да установи наличието на главен дълг от деликт.
По делото е приет констативен протокол за ПТП от 08.02.2021 г. /л.4/, в
който е посочено, че на 08.02.2021 г. в 17,15 часа на път II-57, км.24+000 в
землището на община Раднево, с посочени координатни точки, лицето Б. А. Б.
е управлявала собственото си МПС „Рено Меган“ с рег. № .........., с валидна
застраховка ГО, като не се е съобразила с атмосферните условия, релефа на
местността, със състоянието на пътя и превозното средство, при избиране на
скоростта за движение, навлезнала е в лентата за насрещно движение и е
ударила челно движещият се насреща участник в движението, а именно МПС
„Ауди А6“ 2,5 TDI, ALLROAD QUATTRO, с рег. № .........., управляван от И.
Й. Р. и негова собственост. Видими щети са посочени в левите области на
двете МПС. Константна е практиката на ВКС, че констативният протокол не
доказва механизма на настъпване на ПТП.
За установяване на механизма на ПТП са събрани гласни доказателства
от свидетели очевидци И.Ж.Б. и Б. А. Б., първият возил се в единия
автомобил, а втората управлявала другия автомобил. От техните показания е
видно, че св. Б. е управлявала автомобила Рено Меган със скорост около 70
км/ч на пътя между Раднево и Стара Загора, като предстояло скоро да прави
завой в посока село Тополяне. Пред нея и след нея по нейна посока на
движение не е имало други МПС, а такива е имало само насрещно движещи
се. Към момента на ПТП валяло дъжд и било преди смрачаване, пътната
настилка била „ужасна“, „цялата в кръпки и с различна твърдост“. Св. Б.
3
посочва, че усетила да губи управление над автомобила в хлъзгав участък от
пътя, след което няма особени спомени, а само че след удара е в другото
платно за движение и около нея имало хора, текло и кръв от носа. Св. Б.
имала написан акт и наказателно постановление за нарушение на чл. 20, ал. 2
ЗДвП /виж протокола за ПТП/, който сама потвърждава да не е обжалвала и
да е влязло в законна сила НП. От показанията на св. Б. е видно пък, че първо
св. Б. е започнала да кръшка по пътя наляво и надясно, удари е автомобил
пред тях в задната му част, след което ги ударила и тях челно отпред. Св. Б.
посочва също, че е валяло дъжд, „но видимостта била много добра, защото те
я виждали много добре“. Св. Б. и ищецът И. Р. били с поставени
обезопасителни колани /виж и отговора в т.17 от заключението на КСАМЕ, в
който вещото лице стига до идентичен извод от констатираните травматични
увреждания върху ищеца/. След удара колата на ищеца била според св. Б.
тотална щета, „от нея нищо не ставало“ /по делото не се разглежда иск за
материални щети по автомобила/.
За установяване на механизма на ПТП е прието и заключение на САТЕ
/л.173-197/, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно. От
същото се установява, че техническа причина за настъпване на ПТП е
навлизането на лекия автомобил Рено Меган в лентата за насрещно движение
при наличие на насрещно движещо се МПС – в случая управляваното от
ищеца Ауди. Посоченият от вещото лице механизъм напълно съответства на
събраните гласни доказателства от свидетелите очевидци. Вещото лице И. И.
посочва, че от техническа гледна точка ищецът не е имал възможност да
предотврати настъпването на ПТП. Технически причината за ПТП е
навлизане на св. Б. с Рено Меган в насрещното платно при насрещно
движещи се МПС. Ударът е настъпил в лентата за движение на лекия
автомобил Ауди, от 1,0 до 2,5 м от разделителната осева линия.
Първоначално ударът е бил челен кос, като е имало деформации по цялата
предна част. От това следва еднозначен извод, че виновен за настъпване на
ПТП е св. Б. Б., която се установи да е нарушила правилата за движение по
пътищата, за което е и административно-наказателно наказана /виж писмото
на л.8/.
Съгласно чл. 493, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ и във вр. чл. 493а, ал. 1 КЗ
застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на
други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на
притежаването или използването на моторно превозно средство по време на
движение, като в тези случаи застрахователят покрива вредите, причинени на
чуждо имущество. Поради това се установява, че в периода на действие на
застрахователната полица по застраховка „Гражданска отговорност“ на
4
автомобилистите е настъпило застрахователно събитие, за което
застрахователят дължи застрахователно обезщетение на увреденото лице за
настъпилите вреди. Пострадало и увредено лице в случая съгласно чл. 478,
ал. 1 и ал. 2 КЗ е ищецът, собственик на увреденото МПС и понесъл
имуществени и неимуществени вреди от ПТП, като ищецът е
материалноправно легитимиран да иска от застрахователя обезщетение за
настъпилите вреди от материално естество и понесените от него
неимуществени вреди.
От приетото писмени доказателства по делото кореспонденция между
ищеца И. Р., действащ чрез адв. С., и ответното дружество, по повод заведена
щета № 0801-000867/2021-01 от ищеца и претенция за застрахователно
обезщетение /л.23-28/ е видно, че ответното дружество е изискало
документация от ищеца за опреД.е на претенцията за застрахователно
обезщетение по заведената щета, като ищецът е повторно уведомен за
необходимостта от представяне на документация, което същият е сторил с
писмо от 19.05.2021 г. /л.28/. Ищецът е представил банкова сметка съгласно
изискванията на чл. 380 КЗ с последното си писмо. В следствие на това на
ищеца е била преведена от ответното дружество по посочената от него
банкова сметка сумата от 300 лв. като обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от ПТП /този факт е признат от ищеца в исковата
молба/. Няма спор между страните, че това заплатено застрахователно
обезщетение касае покриване на нематериални щети на ищеца вследствие на
ПТП-то.
По отношение на имуществените вреди в размер на 80 лв. за направено
рентгеново изследване:
По делото е прието като писмено доказателство фактура № **********
от 09.02.2021 г. /л.15/, издадена от УМБАЛ „Проф.д-р Стоян Киркович“ АД –
Стара Загора, касаеща извършени рентгенографии на гръбначен стълб и бял
дроб на ищеца И. Р., на стойност 80 лв., заплатени от ищеца в брой. По
делото приложената фактура не се вижда в частта за стойността й, но пък
точно върху тази й част е копието на издадения по фактурата касов фискален
бон за същите дейности, описани във фактурата, издаден от същия доставчик
на услугата и на същата дата, което обуславя идентичност на документацията.
Освен това е видно, че във фактурата е отбелязано заплащане в брой, в който
случай доставчикът издава именно касов фискален бон, както е в случая.
Затова съдът намира, че ищецът е заплатил сумата от 80 лв. за извършване на
рентгенографии на дата 09.02.2021 г., което е денят след настъпване на ПТП.
Самото искане за извършване на образните диагностики са съставени на
08.02.2021 г., в деня на настъпване на ПТП, в 23,19 ч. /виж л.11/, след
извършен преглед на ищеца в ЦСМП-Стара Загора на 08.02.2021 г. в 23,00
5
часа /виж л.12/. Видно от приетия протокол-изследвания от 09.02.2021 г., 8,42
ч. /виж гърба на л.11/ на ищеца е направено рентгенографското изследване.
От това е видно, че на ищеца е предписано от лекар в спешен кабинет при
преглед в късните часове на деня, в който е настъпило ПТП, да бъде
извършено въпросното рентгенографско изследване. Тъй като ПТП е
настъпило в късния следобед, ранна вечер – на 08.02.2021 г. в 17,15 часа, и
докато се осъществят всички дейности на пътя, е логично ищецът да е бил в
спешния кабинет в същата вечер късно вечерта. Съответно изследването е
направено на следващия ден 09.02.2021 г. рано сутринта.
При така установените обстоятелства се установява, че ищецът е
направил разход в размер на 80 лв. за направа на рентгенографско изследване
по предписание на здравните органи, което се е наложило заради участието
му в процесното ПТП на 08.02.2021 г., тоест в пряка причинно-следствена
връзка с него. Тези вреди се явяват материални за ищеца и подлежат на
обезщетяване от застрахователя по гражданска отговорност на
автомобилистите на прекия причинител на вредата Б. Б., което е именно
ответното дружество.
Няма данни по делото ответникът да е репарирал тези вреди на ищеца,
поради което претенцията на ищеца се явява доказана по основание и размер
и ще се уважи.
Относно законната лихва:
Ищецът претендира и законната лихва върху главницата от датата на
застрахователната претенция до окончателното изплащане.
Съгласно чл. 497, ал. 1 КЗ застрахователят дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е изплатил
в срок, считано от по-ранната дата от двете дати: от изтичането на срока от 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 или от
изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 (идентичен с чл. 271 КЗ отм.), освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани
от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. Затова в случая е приложима
специалната разпоредба на чл. 497 КЗ, която определя началния момент на
законната лихва. В случая ответното дружество е изискало по реда на чл. 106,
ал. 3 КЗ представяне на документи и следва да се приложи срока от 15
работни дни от представяне на всички доказателства.
В случая ищецът не доказва на коя дата е представил документите с
молбата си от 19.05.2021 г. /л.28/, тъй като датата на съставяне на документа и
датата на представянето му пред ответника може и да са различни дати. Няма
представени от ищеца доказателства на коя дата е представил при ответника
въпросните документи, без които логично и закономерно е нямало как
6
ответникът да определи и да изплати на ищеца застрахователно обезщетение.
Съответно обаче е видно, че на дата 29.06.2021 г. ответникът е платил на
ищеца застрахователно обезщетение /това е безспорен факт, признат в
исковата молба от ищеца и неоспорен от ответника/, поради което следва да
се приеме, че на дата 29.06.2021 г. ответникът е изпаднал в забава за
неизплатената част от застрахователното обезщетение. Поради това ще следва
лихвата за забава да се присъди от 29.06.2021 г., защото на нея дата е
следвало да се определи и заплати цялото дължимо застрахователно
обезщетение за вредите от ПТП.
По отношение на неимуществените вреди:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ,
е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на застрахования деликвент, като застрахователят дължи
обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо
увреденото лице за възстановяването им.
В случая безспорно е установено виновното поведение на третото лице
за процеса лице Б. Б. за причиняване на ПТП, от което са възникнали
неимуществени вреди за ищеца И. Р., както и наличието на валидно сключена
застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, действала към
датата на ПТП, поради което следва да се ангажира отговорността на
застрахователя за обезвреда на претърпените от ищеца неимуществени вреди
от ПТП.
Събрани са гласни доказателства и е приетото заключение на КСАМЕ
/виж т.17, 18 и 19 от заключението/, от които се установява, че ищецът И. Р. е
претърпял увреждания – контузия на гръдния кош, кръвонасядане на
предната дясна част на гръдния кош, получени от предпазния колан,
болезненост в шийния отдел на гръбначния стълб, получено от инерционните
сили при удара. Идентични са и констатираните травматични увреждания и
от съдебния лекар, удостоверени в съдебномедицинско удостоверение на жИ.
лице № 60 от 09.02.2021 г. /л.9/. Според вещото лице д-р Б. в случая ищецът
Р. е изпитвал болка, която в първите дни е била по-осезаема и е стихвала в
следващите дни, като е изчезнала до около 2 седмици /виж т.1 на
заключението/. Възстановителният период не надхвърля 2 седмици. Няма
данни по делото за настъпили усложнения в здравословното състояние на
7
ищеца. В случая болката е фактор, който влошава качеството на жИ.т, без да
прави ищеца социално-битово и професионално ограничен, но и непригоден.
Кръвонасяданията в гръдния кош са били от действието на предпазния колан
при челния сблъсък, като по отношение на тях няма данни да се е налагало и
да е провеждане специфично медицинско лечение.
Установи се от показанията на свидетеля Иван Б. е видно, че той и
ищеца са били в управляваната от ищеца кола, като били уплашени и имали
страх след настъпване на удара /това е и логична човешка реакция след челен
удар в ПТП/. Св. Б. посочва, че ищецът бил доста понатъртен и се оплаквал от
болки, потърсил медицинска помощ след инцидента /за това обстоятелства
има приети писмени доказателства/. Ищецът споделил на св. Б., че имал
проблем с кръвното след инцидента, ходил вечерта до спешния център, като
имал видими натъртвания по корема и гърдите. След инцидента ищецът
ползвал отпуск и болнични според знанието на свидетеля за тези
обстоятелства. Те пък се установяват и от приетите по делото писмени
доказателства – болничен лист от 28.02.2021 г. за ползван отпуск по болест в
размер на 14 дни в периода от 15.02.2021 г. до 28.02.2021 г. /л.16/, и 2 броя
заповеди за ползване на платен годишен отпуск от ищеца № 1637/11.02.2021
г. за 1 ден отпуск на 09.02.2021 г. и № 1706/12.02.2021 г. за ползване на 5 дни
отпуск в периода от 10.02.2021 г. до 16.02.2021 г. Или ищецът след инцидента
е бил в платен годишен отпуск от 09.02.2021 г. до 15.02.2021 г., а от
15.02.2021 г. до 28.02.2021 г. е бил в отпуск по болест, тоест общо в рамките
на 20 дни, малко повече от посочените от вещото лице 2 седмици /14 дни/ за
възстановяване от травматичните увреждания. От свидетелските показания на
св. Б. се установява, че поради болките в гръдния кош ищецът имал проблеми
с дишането, тъй като при вдишване и издишване изпитвал болки. След
инцидента ищецът спрял да ходи на работа с колата си, а ходил с негови
колеги, което продължило около 1 година след инцидента.
От показанията на св. Пламен Панайотов, колега на ищеца, които
съвпадат напълно с показанията на св. Б., е видно, че ищецът е изпитвал
болки в гърдите и е бил уплашен, спрял е да ходи със своята кола на работа,
като след инцидента и имал и смущения в съня.
Съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедлИ.ст. Тъй като неимуществените вреди,
които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага,
не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не
е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедлИ.ст от съда.
Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедлИ.ст” по смисъла на чл. 52
ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
8
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при опреД.е на размера на обезщетението. При опреД.е на това
заместващо обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че от
процесното ПТП ищецът е претърпял травматични увреждания /по гръдния
кош/, интензивни болки в началото, настъпилия стрес и уплаха, създаващи
временно негативно отражение върху качеството му на жИ.т. Ще се отчете и
възрастта на ищеца, че е в разцвета на силите си млад мъж на 31 години към
датата на ПТП.
При опреД.е размера на обезщетението е необходимо да се отчете и
начинът на извършването на протИ.правното деяние, неудобствата в
нормалната дейност на ищеца, както и нормативно определения лимит на
обезщетението за неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано
лице по застраховка „Гражданска отговорност” при едно пострадало лице,
какъвто е настоящият случай.
С оглед събраните доказателства, съдът намира, че справедлив размер
за обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди е сума от
3000 лв., съизмерима с икономическата обстановка в страна през последните
2 години. Съгласно постановките в ТР № 1/2021 г. от 01.08.2022 год. на
ОСГТК на ВКС, от тази сума следва да се приспадне получената от ищеца
сума от 300 лв. като обезщетение за неимуществени вреди /виж признанието
на факта в исковата молба/, поради което следва да се уважи предявената
претенция за неимуществени вреди в размера на сумата от 2700 лв., до която
сума ще се уважи искът и ще се отхвърли за разликата до претендираните
3000 лв.
По отношение на претенцията за законната лихва важат същите
аргументи по отношение на имуществените вреди, поради което ще се уважи
искът за периода от 29.06.2021 г. до окончателното изплащане.
Относно разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има
право на разноски съобразно уважената част от исковете. Доколкото искането
за законна лихва не представлява самостоятелен иск, а е последица от
уважаването на иска, то произнасянето на съда досежно законната лихва не се
отразява на въпроса за разноските.
Предвид изложеното ще следва ответното дружество да бъде осъдено да
заплати на ищеца разноски в размер на 833,28 лв. (база 923,20 лв. – 123,20 лв.
държавна такса, 300 лв. възнаграждение за КСАМЕ, 500 лв. адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие на л.77, и списък
за разноските на л. 104). Съдът намира за неоснователно възражението на
ответното дружество по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското
9
възнаграждение на ищеца, тъй като възнаграждението за адвокат на ищеца
въобще не надвишава разумните граници за възнаграждение съгласно
Наредба № 1/2004 г., дори е към минимума.
На ответното дружество се дължат разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК. Както се посочи по-
горе искането за законна лихва не представлява самостоятелен иск и по
отношение на него не се следват разноски. Затова на ответното дружество ще
се дължат разноски от ищците в общ размер на 73,05 лв. (база 750 лв. - 600
лв. възнаграждение за КСАМЕ и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ). Сумата от 30 лв., платено от ответника за възнаграждение
за свидетел не беше поискана от свидетеля, съответно е налична по банкова
сметка на съда като внесен депозит и подлежи на връщане на ответника по
изрично негово искане с нарочна молба, в която следва да посочи банкова
сметка за възстановяване на депозита.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД, вписано в търговския
регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *********, с адрес на
управление гр. София, район Изгрев, кв. Дианабад, бул. „Г.М.Димитров” № 1,
да заплати на И. Й. Р., ЕГН **********, с адрес гр. Раднево, ул. **********,
на основание чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД,
чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД:
- сумата от 80,00 лв. (осемдесет лева), представляваща застрахователно
обезщетение по застрахователна полица BG/30/120002245967 за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за
претърпяна имуществена вреда за заплатено рентгенографско изследване на
09.02.2021 г., ведно със законната лихва от 29.06.2021 г. до окончателното
погасяване на задължението;
- сумата от 2700,00 лв. (две хиляди и седемстотин лева),
представляваща застрахователно обезщетение по застрахователна полица
BG/30/120002245967 за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите за причинени неимуществени вреди от ПТП на
08.02.2021 г., под формата на болки, страдания, стрес, ведно със законната
лихва от 29.06.2021 г. до окончателното погасяване на задължението, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за разликата над присъдените 2700 лв. до
пълния предявен размер от 3000 лв. като неоснователен.
10
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД, вписано в търговския
регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *********, с адрес на
управление гр. София, район Изгрев, кв. Дианабад, бул. „Г.М.Димитров” № 1,
да заплати на И. Й. Р., ЕГН **********, с адрес гр. Раднево, ул. **********,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 833,28 лв. (осемстотин тридесет и
три лева и 28 ст.), представляваща направените в производството разноски.
ОСЪЖДА И. Й. Р., ЕГН **********, с адрес гр. Раднево, ул.
**********, да заплати на „ЗАД ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД, вписано в
търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *********, с адрес
на управление гр. София, район Изгрев, кв. Дианабад, бул. „Г.М.Димитров”
№ 1, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 73,05 лв. (седемдесет и три лева
и 05 ст.), представляваща направените в производството разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
11