Р Е Ш
Е Н И Е № 425
гр. Стара Загора, 06.12.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично заседание на седми ноември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретаря: Минка Петкова
и с участието на прокурора: Маргарита
Димитрова
като разгледа докладваното от съдия
Манолов КАН дело № 405 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „Аура Глобал“ ЕООД
гр. Стара Загора, подадена чрез процесуалния му представител адв.Ж., против
Решение №453 от 01.08.2019г., постановено по АНД №1547/2019г. по описа на
Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление №
24-002339 от 23.05.2019г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Стара
Загора, с наложено на касатора административно наказание „имуществена санкция”
в размер на 1500.00 лв., за нарушение на чл.303, ал.3 от КТ. В жалбата се
твърди, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния
закон - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Навеждат се доводи, че процесното наказателно
постановление е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, тъй
като в същото не са посочени и детайлизирани факти и обстоятелства в подкрепа
на административното обвинение, с което са нарушени разпоредбите на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, като липсвал и
основен реквизит, а именно – в колко часа е осъществена проверката от
служителите на Инспекцията по труда. Излагат се съображения, че по
административнонаказателната преписка не са налични категорични доказателства,
че е налице конкретна договорка между управителката на санкционираното
дружество и Г.П., относно конкретно заплащане на паричен еквивалент на
престираната работна сила. Обосновават се предпоставки за приложението на чл.28
от ЗАНН. В приложено по делото писмено становище се сочи, че срещу управителя
на дружеството е водено досъдебно производство по чл.192а, ал.1 от НК за
деяние, което е идентично с това, за което е водено административнонаказателното
производство, като наказателното производство е прекратено. В тази връзка се твърди,
че са налице две процедури от наказателен характер, което е недопустимо, като
освен това наказателното производство е прекратено на основание чл.9, ал.2 от НК, поради което административнонаказващият орган не е следвало да издава
санкционния акт, тъй като деянието не съставлява не само престъпление, но и
административно нарушение. Моли се съда да отмени решението на районния съд и
да постанови на друго, с което да се отмени издаденото наказателно
постановление.
Ответникът
по касация – Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора, редовно и своевременно
призован за съдебно заседание, не изпраща представител. В писмено становище
обосновава неоснователност на доводите от касационната жалба и моли жалбата да
бъде отхвърлена като необоснована и недоказана.
Представителят
на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага
решението на Районен съд Стара Загора да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно.
Касационният
състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените
основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна
проверка на същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество жалбата се явява неоснователна.
Производството
пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на „Аура Глобал“ ЕООД – гр.Стара
Загора против Наказателно постановление № 24-002339/23.05.2019г. на Директор на
Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора, с което въз основа на АУАН №24-002339/23.04.2019г.
на „Аура Глобал“ ЕООД, в качеството на работодател, е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева на основание чл.416, ал.5,
вр. чл.414, ал.1 от КТ.
От
фактическа страна административното обвинение се основава на това, че при
извършена на 20.04.2019г. проверка по спазване на трудовото законодателство на обект – кафе-аперитив
„Кинг“, находящ се в гр.Стара Загора, бул.Цар Симеон Велики №143, стопанисван
от „Аура Глобал“ ЕООД гр.Стара Загора и по представени в Дирекция „Инспекция по
труда“ Стара Загора официални писмени документи, се установява, че „Аура
Глобал“ ЕООД – гр.Стара Загора, в качеството си на работодател по смисъла на
§1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, е приел на
20.04.2019г. на горепосочения обект лицето Г.К. П., ЕГН **********, което към
20.04.2019г. е на 17 години, да работи на обекта като „сервитьор“ без
разрешение на Инспекция по труда. С това деяние е посочена за нарушена
разпоредбата на чл.303, ал.3 от КТ.
С обжалваното съдебното
решение Районен съд – Стара Загора е потвърдил посоченото наказателно постановление.
В решението е прието, че фактическите констатации, отразени в АУАН и
възпроизведени в наказателното постановление, се потвърждават от всички събрани
в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, които са
непротиворечиви и кореспондират помежду си. Обосновано е, че
дружеството-жалбоподател, в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 ДР КТ, е нарушило
императивното изискване на чл.303, ал.3 от КТ, като е допуснало лицето Г.К. П. да
полага труд в стопанисвания от него обект, без необходимото за това разрешение
от „Инспекция по труда“. Според съда административнонаказващият орган правилно
е квалифицирал извършеното нарушение,
като на жалбоподателя е наложена имуществена санкция, която е в минималния предвиден
в закона размер. В изпълнение на служебната си проверка за законосъобразност,
съдът не е констатирал съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати
при съставянето на АУАН и издаването на санкционния акт, опорочаващи последния
до степен на незаконосъобразност, налагаща отмяната му. По тези съображения
районният съд е потвърдил издаденото наказателно постановление.
Решението на Районен съд
Стара Загора е правилно и законосъобразно.
Настоящият
касационен състав споделя извода на Районен съд Стара Загора за формална и
материална законосъобразност на НП. Съдът е обсъдил всички събрани по
делото доказателства, изяснил е относимите факти и е извършил цялостен и
задълбочен контрол за законосъобразност на обжалваното наказателно
постановление. Фактическата обстановка е правилно установена въз основа на
доказателствата, събрани в административното и съдебното производство. Изводите
на съда за спазване на процесуалните правила и съответствието на съдържанието
на наказателното постановление с изискванията на ЗАНН, както и материалната му
законосъобразност, са обосновани и правилни. Такива са и доводите относно
размера на наложеното административно наказание, които се споделят напълно от
настоящата инстанция и на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК не следва да
бъдат повтаряни.
Изложените в
касационната жалба и представеното по делото писмено становище доводи съдът
намира за неоснователни поради следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН наказателното постановление следва да съдържа
описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, както и
обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават,
а съгласно т.6 на същия текст – и законните разпоредби, които са нарушени. В
конкретния случай тези изисквания са изпълнени, тъй като в пълнота са посочени
всички релевантни обстоятелства за състава на административното нарушение,
съдържащи се в посочената за нарушена норма. В санкционния акт точно и ясно е
описано, че санкционираното юридическо лице има качеството на работодател и е
приел на работа като „сервитьор“ без разрешение на Инспекцията по труда лице,
което към датата на извършване на проверката е на 17 години, като са посочени
датата и мястото, където е извършено нарушението. Посочена е и цифровата
квалификация на нарушената правна норма. Противно на твърденията в касационната
жалба часът на извършената проверка не е сред задължителните реквизити нито на
констативния, нито на санкционния акт. В този смисъл липсва соченото от
касатора нарушение на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН.
Съвкупната преценка на
доказателствата по делото и фактите и обстоятелствата, които се установяват въз
основа на тях, сочат, че допуснатото от „Аура Глобал“ ЕООД гр.Стара Загора в
качеството му на работодател нарушение на чл.303, ла.3 от КТ е доказано по несъмнен начин. В хода на
въззивното производство, към което са приобщени материалите от воденото
наказателно производство по чл.192а, ал.1 от НК, е установено, че на
20.04.2019г. Г.П. е престирала работна сила в полза на касатора. Същата е
обслужвала разпитаните лица Г.С.Г., Р.П.П., П.З. И. и М.П.М., като им е
сервирала кафе и е приемала парите им при плащането. Предвид на това както и с
оглед обстоятелството, че Г.П. е попълнила декларация, в която е посочила
местоработата си, длъжността си и датата, от която я заема, както и работното
си време, следва да се приеме, че същата е предоставяла работна сила на
касатора, още повече, че от приложения протокол за оглед на веществени
доказателства се установява, че в заведението е намерен „бадж“ с надпис „Вас ви
обслужва Г.П., сервитьор“. Твърденията на Х.Х. и на самата П., че последната
само се е обучавала, както и обстоятелството, че в декларацията й не е отразено
възнаграждение на извършваната от нея дейност, не води до противния извод. Това
е така, защото за съставомерността на деянието е достатъчно непълнолетното лице
фактически да е упражнявало трудова дейност в полза на работодателя без
разрешение на инспекцията по труда, т.е. да е престирала труд, което
обстоятелство в случая е налице. Ето защо изводът на въззивния съд за
осъществено от работодателя съставомерно деяние по повдигнатото
административнонаказателно обвинение за извършено нарушение по чл.414, ал.1,
във вр. с чл.303, ал.3 от КТ, е фактически, правно и доказателствено обоснован,
като изложените в тази връзка мотиви изцяло се споделят от касационната
инстанция.
Настоящият състав намира, че към
случая е неприложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, вменяваща в компетентността
на административнонаказващия орган, при наличие на материалноправните
предпоставки за третиране на случая като маловажен, да освободи нарушителя от
административнонаказателна отговорност. В случая се касае за формално по
характера си нарушение, при което с факта на установяването му законодателят
презюмира настъпването на неблагоприятни за установения обществен ред правни
последици, достатъчно значими по презумпция на закона, за да подлежат на
санкциониране с предвидената в правната норма административнонаказателна
санкция. В конкретиката на настоящия казус, поведението на търговеца не води до
извод, че са налице обстоятелства, които да обосновават по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид.
В заключение
следва да се посочи, че възраженията на касатора, свързани с недопустимостта на
провеждането на две производства от наказателен характер при идентичност на обстоятелната
по тях, също е неоснователно, тъй като тези производства са водени срещу
различни субекти – наказателното производство срещу физическото лице,
собственик на дружеството, а административнонаказателното – срещу юридическото
лице. В тази връзка и не следва да бъде обсъждано приложението на сочения от
касатора текст на чл.24, ал.1, т.6 от НПК, който регламентира прекратително
основание само в случаите, които касаят едно и също лице, какъвто настоящия не
е.
С оглед изложените съображения
съдът намира, че обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в
съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените
правила, следва да бъде оставено в сила.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският
административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №453/01.08.2019г., постановено по АНД №1547/2019г.
по описа на Районен съд Стара Загора.
Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.