РЕШЕНИЕ
№ 223
гр. С.З., 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско
дело № 20215500501646 по описа за 2021 година
Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба от Министерството на
вътрешните работи /МВР/, чрез упълномощен от министъра на вътрешните
работи процесуален представител – главен юрисконсулт Т.Ц. против решение
№ 241 от 26.07.2021 г., постановено по гр.дело № 1605/2021г. по описа на
Старозагорски районен съд.
Във въззивната жалба са наведени твърдения, че решението на
първоинстанционният съд е неправилно и незаконосъобразно. Считат, че не е
възприета правилно безспорно доказаната фактическа обстановка по делото и
многократно признатия и вече платен дълг от страна на ищеца по делото към
МВР. Сочат, че фактическата обстановка е тълкувана превратно от
първоинстанционният съд в противовес на основни правни принципи и
константната непротиворечива съдебна практика по такива дела, както и
моралът, като източник на правото. Излагат подробни съображения.
Молят съда да постанови решение, с което да отмени
първоинстанционното такова, като неправилно и незаконосъобразно и да
осъди длъжника ПЛ. ЗЛ. П. да заплати дълга си към МВР, който той вече така
е заплатил по сметка на ведомството чрез ЧСИ на основание издадените по
заповедното производство изпълнителен лист и заповед за изпълнение.
Правят възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, в случай,
1
че такъв е предявен и за заплащане като разноски по делото в размер по-висок
от минималния размер съгласно Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Молят на основание чл.78, ал.8 от ГПК съдът да присъди в полза на
МВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева съгласно списък,
който прилагат.
Доказателствени искания не са направени.
В отговора си по чл.263, ал.1 ГПК, другата страна ПЛ. ЗЛ. П., чрез
пълномощника си адв.И.С. от АК С.З., заявява, че подадената жалба е
допустима, но изцяло неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена,
а първоинстанционното решение като валидно, допустимо и правилно следва
да бъде потвърдено изцяло. Излага съображения в тази посока.
След извършената служебна проверка по реда на чл.267, ал.1 ГПК във
връзка с чл.260 и чл.261 ГПК, съдът намира депозираната въззивна жалба за
допустима и редовна, поради което същата следва да се разгледа по
съществото си относно нейната материална основателност.
Въззивникът МВР ГР.С. действащи чрез пълномощника си главен
юрисконсулт Т.Ц. - редовно и своевременно призовани, не се явява
пълномощника и не изпращат представител по делото.
Въззиваемата ПЛ. ЗЛ. П., редовно и своевременно призован, не се явява
и не изпраща представител по делото пред въззивния съд.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност намери за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1,във вр. с чл. 415,
ал. 1 от ГПК.
В първоинстанционното производство правилно е установена следната
фактическа обстановка: На датата 16.10.2019г., въззивникът МВР гр.С. е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК
против длъжника и въззиваем ПЛ. ЗЛ. П.. По образуваното и приложено
ч.гр.д. с № 5386/2019г., по описа на РС-С.З. по подаденото заявление по
чл.417 от ГПК е издадена и заповед № 3298/03.12.2019г. за изпълнение на
парично задължение по чл.417, т.2 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът
ПЛ. ЗЛ. П. от гр. С.З. да заплати на кредитора МВР С. сумата 994.04 лева –
главница по невърнатото задължение по договор за обучение от 19.03.2013г.,
и законната лихва от 16.10.2019 год. до изплащане на вземането, както и
сумата от 25 лева – за държавна такса и 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение. В заповедта е отбелязано, че вземането произтича от
следните обстоятелства: задължение по неизпълнен договор с рег. №
292/19.03.2013 год. и е начислено съгласно счетоводната справка с № УРИ
349р-13764/25.06.2019г.
Заповедта и съответно призовката за доброволно изпълнение са връчени
на длъжника ПЛ. ЗЛ. П. на 02.02.2021г., като същият е подал възражение
срещу нея, т.е. възражението е депозирано в законния двуседмичен срок по
чл.414, ал.2 от ГПК. В срока по чл.415, ал.1 от ГПК ищецът и въззивник МВР-
2
С. е сезирала първоинстанционния съд с иска си по чл. 422, във вр. с чл. 415
ГПК.
Въззивният съд намира от данните по делата и пред двете съдебни
инстнации, че е представен договора за първоначално професионално
обучение с № 132/19.09.2013 г. /л.8-9 от делото/, сключен между
Министерство на вътрешните работи и ПЛ. ЗЛ. П. в качеството му на стажант,
подписан на 16.09.2013 г., като ответникът в отговора на исковата молба не е
оспорил, че именно той е положил подписа си върху него. В договора
страните са се споразумели, че МВР ще обучи ответника в Ц.С.П.П.-С.З. и
Академията на МВР, като му осигури и необходимите условия за учебния
процес и издръжката по обучението на стажанта, а стажантът /ответник/ се е
задължил в чл. 4 от договора след успешно завършване на обучението да
служи в МВР за срок не по-малък от пет години. В чл. 8 от договора е
предвидено, че при освобождаване от служба по собствено желание
/служебното му правоотношение бъде прекратено по негово желание/ преди
да е изслужил срок от 5 години, стажантът дължи да възстанови на МВР
разходите за обучение, пропорционално на неизслужения срок. Не е спорно,
че ищецът е провел професионално обучение в ЦСПП - С.З..
Към исковата молба е приложена и Заповед на министъра на
вътрешните работи за назначаване на държавни служители-стажанти в МВР
№ 1123/10.05.2014 г. /л. 11-12 от делото/, издадена от оправомощено от
министъра на вътрешните работи лице /вж. заповед № 1з 1103/08.09.2008 г., л.
10 от делото/, по силата на която ответникът П.П. е зачислен за стажант в
Областна дирекция на МВР С.З..
От ищеца е представен и акт за встъпване в длъжност от 14.05.2014 г. на
П.П. на длъжност „полицай“, в група „Охрана на обществения ред“ на сектор
„Охранителна полиция“ към РУ „Полиция“ - С.З. към ОД МВР - С.З.,
подписан от встъпващия в длъжност /л. 13 от делото/. Така представения акт
за встъпване също не е оспорен от ответника.
По делото е представена и заповед под № 349з-190/19.01.2016 г. на
директора на ОД на МВР С.З. за прекратяване на служебното
правоотношение на младши инспектор П.П. - старши полицай в сектор
„Охрана на обществения ред“, към РУ „Полиция“ - С.З. /л. 15 от делото/ по
собствено желание /вж. заявление № 349р-1134/15.01.2016 г., л. 14 от делото/,
считано от 01.02.2016 г. /датата на връчване на заповедта, съгласно направено
върху нея отбелязване/. Представен е и акт за сдаване на длъжност от същата
дата - 01.02.2016 г. /л. 16 от делото/.
По делото е приета справка за направени разходи за обучението на
ответника /л. 17 от делото/ относно направените разходи за обучението на
П.П. в периода от 23.09.2013 г. - 04.04.2014 г.
Представени са по делата и двете справки с идентично съдържание /л.18
и 19 от делото/ от ОД МВР - С.З., изготвени от главния счетоводител, относно
дължимите за възстановяване суми на МВР от ответника, в която е посочен
размерът на разходите за обучението му - 4656,08 лв., прослуженото от него
3
време - 1 година, 8 месеца и 17 дни, дължима за възстановяване сума
пропорционално на прослуженото време - 3060,07 лв., приспаднати от ищеца
суми за обезщетения на ответника, които са били приспаднати от дължимите
за възстановяване суми и като окончателно дължима сума е посочена сума в
размер на 979,60 лв.
Ответникът е бил канен да заплати своето задължение /така писмени
доказателства, л. 20-22 от делото/, като в тях не са налице обективирани
изявления на ответника във връзка с дълга.
С Решението си по делото първостепенният съд е ОТХВЪРЛИЛ изцяло
предявения от Министерство на вътрешните работи /МВР/, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. „*****, представлявано от министъра на
вътрешните работи, действащ чрез пълномощника си гл. юрисконсулт Т.Ц.,
срещу ПЛ. ЗЛ. П. ЕГН: ********** и адрес: гр. С.З., ул. „*********,
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 198, ал. 3 вр.
ал. 2 ЗМВР /отм./ за заплащане на сумата от 979,60 лв. /деветстотин
седемдесет и девет лева и шестдесет стотинки/, представляващи направените
от МВР разходи за обучението на ответника, в периода от 23.09.2013 г. до
04.04.2014 г., пропорционално на времето на неизслужения срок - три години,
три месеца и тринадесет дни, от задължителните пет години по договор за
първоначално професионално обучение № 292/19.09.2013 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до окончателното
плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 3298/03.12.2019 г. по ч.гр.д. № 5386/2019 г. по
описа на Старозагорски районен съд като погасен по давност на основание
чл.111, ал.1, б.”б”, предл.1 от ЗЗД. Съдът е приел в мотивите си, че давността
не е спирана или прекъсвана и вземането на въззивника е изцяло погасено по
давност.
Въззивната инстанция намира, че съгласно справката за направените
разходи за обучението му сумата за него възлиза на 4 656, 08 лв., от които
пропорционално на периода на службата му остават 3 060,07 лв. След
направено прихващане на дължимите обезщетения съгласно справка с УРИ
349р-16827/17.08.18 г. в размер на 2080, 47 лв.„ за заплащане към МВР му
остават 979, 60 лв. видно и от справка с УРИ 349р-13764/25.06.19 г. За същото
прихващане въззиваемият не е направил съответните възражения.
Поканен е надлежно от въззивника, включително и писмено да заплати
доброволно сумата, но извънсъдебно не е сторил това, преди завеждане на
горепосоченото ЧГД с № 5386/2019 г. на Районен съд - С.З., Гражданска
колегия, III -ти състав.
Съгласно специалната разпоредба на чл.116, ал.1, б”а” от ЗЗД
Давността се прекъсва: а) с признаване на вземането от длъжника. Според
Решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 194/2010 г., II т. о., ТК, с
докладчик председателят Л.И. Признание по смисъла на закона е налице,
когато се признава съществуването на задължението, което кореспондира на
4
признатото право. Признаването е едностранно волеизявление, с което
длъжникът пряко и недвусмислено заявява, че е задължен към кредитора. За
да е налице признаване на вземането по смисъла на чл. 116, б. "а" ЗЗД,
същото трябва да е направено в рамките на давностния срок, да е отправено
до кредитора или негов представител и да се отнася до съществуването на
самото задължение, а не само до наличието на фактите, от които произхожда.
Това е така, защото признаването на фактическия състав все още не означава
признаване на последиците от този фактически състав към момента на
признаването. Признаването на дълга може да бъде изразено и с
конклудентни действия, стига същите да манифестират в достатъчна
степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретния
дълг към кредитора, именно както е в настоящия случай.
В тази насока въззивният съд следва да вземе под внимание, че по-
голямата част от задължението на въззиваемия е било платено, с което отново
от негова страна е направено признание с фактическите /конклудентни/
действия за наличието дълга му към МВР. Общо задължението е възлизало на
3060, 07 лв., видно от справка, заверено копие от която е налична в кориците
на дело с УРИ 349р-13764/25.06.2019 г. по описа на ОД на МВР- МВР и в тази
от 2018 г. В случая следователно по отношение на давността за остатъка от
дълга тя следва да се изчислява от 25.06.2019 г., когато му е предявена и
справката за останалата процесна сума след направените отчисления, които
си е заплатил доброволно.
В тази връзка въззивният съд счита, че се явяват основателни и
доказани възраженията във въззивната жалба на въззивника, че искът не е
изцяло погасен поради изтекла в полза на ответника давност. В тази насока
неправилни и необосновани са изводите на първостепенния съд относно
приложението на чл. 114 от ЗЗД. В този смисъл гореизложените съображения
на въззивната инстанция навеждат именно на извода, че процесната давност е
прекъсната на основание чл.116, ал.1, б. “а” от ГПК.
Въззивният съд намира, че решението на районния съд е неправилно и
незаконосъобразно и като такова следва да бъде изцяло отменено поради
признаване на вземането от страна на въззивника и в тази връзка спиране на
давността по смисъла на чл.116, ал.1, б.”а” от ЗЗД.
На основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, във вр. с чл. 273 от ГПК
въззиваемият ПЛ. ЗЛ. П. следва да бъде осъден да заплати на въззивника
МВР – С. направените от последния разноски по делото пред двете съдебни
инстанции общо в размер на 300.00 лева, съразмерно с уважената част от
жалбата, като общата сума на разноските направени от въззивника пред
въззивната инстанция възлиза общо в размер на 150 лева, представляващи
възнаграждение за един юрисконсулт – главен юрисконсулт Т.Ц. определени
при условията на Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и съобразно представения на разноските по
чл.80 от ГПК пред въззивната инстанция. Пред първата инстанция разноските
на ищеца и въззивник също възлизат на сумата от 150 лева, определени при
5
същите условия.
На основание чл.280, ал.2 от ГПК тъй като цената на иска е под 5 000
лева, а именно – 979,60 лева, настоящото въззивно решение не подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните,
пред ВКС на РБ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 241 от 26.07.2021 г., постановено по
гр.дело № 1605/2021г. по описа на Старозагорски районен съд, като
НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ПЛ. ЗЛ. П. с ЕГН:
********** и адрес: гр. С.З., ул. „*********, че съществува вземането на
Министерство на вътрешните работи /МВР/, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „*****, представлявано от министъра на вътрешните
работи, действащ чрез пълномощника си гл. юрисконсулт Т.Ц., срещу П. З. П.
ЕГН: ********** и адрес: гр. С.З., ул. „*********, за заплащане на сумата от
979,60 лв. /деветстотин седемдесет и девет лева и шестдесет стотинки/,
представляващи направените от МВР разходи за обучението на ответника, в
периода от 23.09.2013 г. до 04.04.2014 г., пропорционално на времето на
неизслужения срок - три години, три месеца и тринадесет дни, от
задължителните пет години по договор за първоначално професионално
обучение с № 292/19.09.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение в съда на 16.10.2019 год. до окончателното плащане, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК с № 3298/03.12.2019 г. по ч.гр.д. под № 5386/2019 г. по описа на
Старозагорски районен съд.
ОСЪЖДА въззиваемия П. З. П. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С.З., ул.
„*********, да заплати на въззивника Министерство на вътрешните работи
/МВР/, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „*****, представлявано
от министъра на вътрешните работи, действащ чрез пълномощника си гл.
юрисконсулт Т.Ц., сумата от 300.00 лева /триста лева/, представляваща
направените от въззивника разноски по делото пред двете съдебни
инстанции.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7