РЕШЕНИЕ
№260133 10.06.2021
г. гр. Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд граждански състав на двадесет и първи април през две хиляди
двадесет и първа година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Нина Моллова- Белчева
секретар Атанаска Ганева
като разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева
гр.д.№ 906 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по
повод исковата молба на Етажната собственост на комплекс „Р. *“, находяща се в с. Р., ул. „С.“, № **, представлявана от Я.Л.,
против Л. С.Т., Е.А.Т. и Я.А.Т., с адрес ***, комплекс Р. *, ет.*, ап.**.
Твърди се, че ответниците са съсобственици на имот, находящ
се в ЕС, представляващ самостоятелен обект в сграда № ********, с площ от 86.56
кв.м. Сочи се, че с решение на общото събрание от 15.06.2016 г. било прието за
2016 г. и 2017 г. да се заплаща такса поддръжка в размер на 6 евро на кв.м. за
самостоятелните обекти в сградата, и 6 евро на кв.м. за фонд „Ремонт“, платими
за 2016 г.- до 30.07.2016 г., за 2017 г.- до 31.12.2016 г. Заявява се, че за
2016 г. ответниците дължали сумата от 1038.72 евро- такса поддръжка и фонд
„Ремонт“, като били платени 700 евро, останали неплатени 338.72 евро. За 2017
г. ответниците дължали сумата от 1038.72 евро, заплатени били 350.26 евро, и
останал остатък от 688.46 евро.
Сочи се, че с решение на ОС от
16.07.2018 г. било прието всички собственици да заплащат такса поддръжка в
размер на 200 евро и фонд „Ремонт“ съобразно идеалните им части в общите части
на сградата, но не по- малко от 1 % от МРС месечно за всички самостоятелни
обекти, като това решение се отнасяло за 2018 г. и 2019 г. Срокът за заплащане
на сумите бил за 2018 г.- до 31.12.2017 г., а за 2019 г.- до 31.12.2018 г.
Заявява се, че за 2018 г. ответниците дължали сумата от 272 евро, от които били
платени 55,96 евро, и останала дължима сумата от 216.04 евро. За 2019 г.
дължали 272 евро, които били дължими в цялост. Предвид на това ответниците
дължали сумата от общо 1515.22 евро, която сума, въпреки отправените покани, не
била заплатена.
Поради неизплащане на сочените
по- горе суми било образувано ч.гр.д. № 1286/2019 г. по описа на РС- Несебър,
по което била издадена заповед за изпълнение на паР.но
задължение № 8/03.01.2020 г. С оглед обстоятелството, че заповедта е била
връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, се предявява настоящата претенция, с
която се моли да бъде прието за установено съществуването на вземане в сочените
по- горе размери.
В срокът по чл.131 от ГПК от
ответниците постъпи писмен отговор, с който се оспорва претенцията. На първо
място се сочи, че не е налице активна процесуална легитимация на ищеца, тъй
като Я.Л. не била собственик на имот в ЕС и в тази връзка не можела да
представлява ЕС. Заявява се и неоснователност на иска предвид на това, че през процесния период не била извършвана дейност по поддръжка и
ремонт. Сочи се за съществуващи проблеми по поддръжката, пР.ина за което е отказа на други етажни собственици, които
притежават значителна част от самостоятелните обекти в сградата, да заплащат
дължимите от тях такси и вноски към Етажната собственост, но срещу тях не се
предявяват съдебни претенции въпреки липсата на достатъчно средства за бюджета.
От друга страна събраните средства не се разходвали по предназначение, не се
давал отчет и не се представя необходимата документация, с които да се опР.ят разходите. На следващо място се твърди, че
ответниците били лишени от правото си да ползват общите части, което било
установено с решение по гр.д. № 159/2018 г. по описа на РС- Несебър по
отношение на Т.. На следващо място се заявява недължимост
на сумите, тъй като за 2016 и 2017 г. не били събирани по 12 евро, а по 8 евро,
и то от всички собственици. Алтернативно се твърди, че ответниците били
заплатили всички задължения, като за Я.Т. се позовава на чл.51, ал.2 от ЗУЕС.
Съдът, като взе предвид становището на страната,
приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За
установяване на твърденията си ищецът е представил протоколи от 15.06.2015 г. и
16.07.2018 г. от проведени общи събрания на собствениците на самостоятелни
обекти в ответната Етажна собственост. От протоколът от 2015 г. е видно, че
общото събрание е приело, че всеки собственик дължи годишна такса за поддръжка
и управление на общите части в етажната собственост в размер на 6 евро/кв.м. и
6 евро/кв.м.- за фонд „Ремонт и обновяване“, като сумите е следвало да бъдат
заплатени, както следва: за 2016 г.- до 30.07.2016 г., за 2017 г.- до 31.12.2016 г. От протоколът от 2018 г. е видно, че е прието да се
заплаща такса поддръжка в размер на 200 евро на собственик, и фонд „Ремонт“ съобразно
идеалните им части в общите части на сградата, но не по- малко от 1 % от МРС
месечно за всички самостоятелни обекти, а именно сумата от 176,88 лв., като
това решение се отнасяло за 2018 г. и 2019 г. Срокът за заплащане на сумите бил
за 2018 г.- до 31.12.2017 г., а за 2019 г.- до 31.12.2018 г.
По
делото е представен и нотариален акт № 170, т.XІ, рег.№ 14036, н.д. № 2044/2016 г., съгласно който
ответниците са станали собственици на имот, находящ се в ЕС,
представляващ самостоятелен обект в сграда № ********, със застроена площ от
72,69 кв.м., ведно с 13,87 кв.м. ид.ч. от общите
части на сградата, или общо с площ от 86.56 кв.м., при квоти: за Л.Т.- 4/6 ид.ч., за Е.Т.- 1/6 ид.ч., за Я.Т.-
1/6 ид.ч.
От страна на ищецът се твърди, че
решенията на общите събрания са влезли в сила, като възражения в тази насока не
са наведени от ответниците, поради което съдът приема за безспорен този факт.
Сочи се от
ответниците, че не е налице активна процесуална легитимация на ищеца, тъй като Я.Л.
не е собственик на имот в ЕС и в тази връзка не може да представлява ЕС. По
делото няма спор, че понастоящем, както и към датата на подаване на исковата
молба, Липа е управител на ЕС, поради което всички останали възражение в тази
насока са ирелевантни за настоящото производство.
След като решението, с което избора за управител на Я.Л. е влязло в сила, това
е достатъчно да се приеме, че е налице активна процесуална легитимация на ищеца
да претендира търсените суми, което прави иска допустим.
От страна на ответниците е наведено
възражение, че същите са заплатили дължимите суми, предвид на това, че въпреки
взетото решение, от етажните собственици за 2016 и 2017 г. се събирало по 8
евро на кв.м. Съдът намира, че това твърдение противоречи на безспорно приетото
по делото, че съобразно решението на Общото събрание от 2015 г. дължимата такса
е в размер на общо 12 евро., поради което обстоятелството, че същите са
заплатили такса в някакъв по- малък размер, не ги освобождава от задължението
да платят и останалата част.
Наведени са и твърдения от Т., че не
дължат търсените такси предвид на това, че са били възпрепятствани да ползват
общите части, като в тази връзка представят съдебно решение. Видно от същото е
била проведена успешно претенция против Д.К., който е бил осъден да заплати на Л.Т.
обезщетение за нанесени неимуществени вреди за периода от 15.06.2017 г. до
30.02.2018 г., изразяващи се в неправомерно ограничаване на достъпа на Т. до
частите за общо ползване. Следва да се посочи, че това съдебно решение не
обвързва със сила на пресъдено нещо ищцовата етажна собственост, предвид на това, че същата не
е била страна по воденото производство. Наред с това обстоятелството, че едно
лице, различно от ищеца, е ограничавало възможността на ответницата да ползва
общите части, не води до извода, че същата не дължи на ЕС приетите от общото
събрание такси. Именно в тази връзка е било присъдено обезщетението в полза на Т.,
като същата е имала възможност да включи и този разход /заплатените такси/ като
нанесена вреда. Не без значение е и обстоятелството, че производството е водено
само от едната ответница и същото по никакъв начин не обвързва останалите
двама. Ето защо това възражение не следва да бъде прието за основателно.
Съдът, обаче, споделя твърденията на Т.,
че не дължат търсените суми поради неизвършване на дейности през процесния
период по поддръжка и ремонт на общите части. Оборвайки отрицателните твърдения
на ответниците, ищецът представи 2 броя актове на КС за извършена проверка на
финансово- стопанската дейност на ЕС за периода от 21.09.2016 г. до 12.06.2018
г., както и за периода от 16.06.2016 г. до 19.09.2016 г., отчет на УС за
периода от 13.06.2018 г. до 01.07.2019 г., доклад за работата на УС на ЕС за
периода от 01.07.2019 г. до 01.07.2020 г. Така представените писмени
доказателства, обаче, не могат да послужат за налагане на извода, че са
извършвани сочените в тях дейности по поддръжката и ремонта на общите части,
предвид на това, че всички писмени доказателства, с изключение на акта на КС за
периода от 21.09.2016 г. до 12.06.2018 г., не носят подписите
на техните съставители. Наред с това отчетът на УС за периода от 13.06.2018 г.
до 01.07.2019 г. е представен само като превод от руски език без да е приложен
към него оригинала на самия документ, от който е извършен превода. По отношение
на единственият подписан документ- акт на КС за периода от 21.09.2016 г. до 12.06.2018 г., същият в оригинала си на руски език,
носи подписите на три лица, за които няма данни и доказателства да са членовете
на КС на ЕС. Липсват и категоР.ни доказателства, че
този акт е приет от ОС. Видно от проведеното такова на 16.07.2018 г., в т.2 от
приет отчета на УС, а не на КС. Предвид непредставянето на други доказателства,
се налага извода, че отрицателното твърдение на ответниците се явява
основателно. Независимо, че таксите са били дължими авансово, предвид на това,
че периода, за който се претендират, вече е отминал, следва да се докаже
наличието на реално извършена дейност, която да е била заплатена, каквито
доказателства по делото не се събраха. Обратното ми довело до неоснователно
обогатяване на ЕС.
Предвид
всички, изложено по- горе, както и обстоятелството, че видно от приложения н.а.
ответниците са станали собственици на имота си в края на 2016 г., а от тях се
претендират суми за цялата 2016 г., съдът намира предявения иск за
неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора следва да бъде
уважено искането на ответниците за заплащане на сторените разноски, възлизащи
на сумата от по 350 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение от всеки един от
ответниците.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
иска на Етажната собственост на комплекс
„Р. 2“, находяща се в с. Р., ул. „С.“, № **,
представлявана от Я.Л., против Л. С.Т., Е.А.Т. и Я.А.Т., с адрес ***, комплекс Р.
*, ет.*, ап.**, за приемане за установено съществуването на вземане в полза на
ЕС против ответниците, в общ размер от 1515.22 евро, представляващи незаплатени
такси за поддръжка и управление, и фонд „Ремонт и обновяване“, дължими за 2016
г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение
на паР.но задължение по чл.410 от ГПК № 8/03.01.2020
г. по ч.гр.д. № 1286/2019 г. по описа на РС- Несебър.
ОСЪЖДА Етажната собственост на комплекс „Р. *“, находяща
се в с. Р., ул. „С.“, № **, представлявана от Я.Л., да заплати на Л. С.Т., Е.А.Т.
и Я.А.Т., с адрес ***, комплекс Р. *, ет.*, ап.**, сумата от по 350 лв. за
всеки от ответниците, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Бургас в двуседмичен срок от
уведомяването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: