ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 94
гр. 1000 София , 21.05.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мина Г. Дочева Мумджиева
Членове:Костадинка С. Костадинова
Ирина С. Стоева
като разгледа докладваното от Мина Г. Дочева Мумджиева Въззивно частно
наказателно дело № 20211100601824 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.243, ал.8 от НПК.
Образувано е по частна жалба от упълномощен повереник – адв. С. М. –
пълномощник на управителя на „Г. 95“ ЕООД срещу определение на СРС, НО, 134
състав от 18.02.2021г. по н.ч.д. 777/21г., с което на основание чл. 243, ал.6, т.1 НПК е
потвърдено постановление на СРП от 10.12.2020г., с което е прекратено на основание
чл. 243, ал.1, т.1 вр. с чл.24, ал.1, т.1, пр.1 НПК наказателното производство по ДП
15117/20г. по описа на 01 РУ – СДВР, пр.пр. 00036/20г. по описа на СРП за
престъпление по чл. 319 НК.
В жалбата се твърди, че постановеното определение на СРС е неправилно и
незаконосъобразно. Твърди се, че установената от СРС фактическа обстановка не
съответства на действителното съдържание на събрания доказателствен материал.
Предлага се въззивният съд да извърши собствена оценка на доказателствата по делото
и да приеме за установено, че действията на Е. В.А.– счетоводител, натоварен с
оперативното счетоводство на дружеството и законен представител на счетоводна
фирма „Катодит плюс“ ООД, с ЕИК *********, обслужвала дружеството от 2011г.,
като същата била оправомощена с воденето на счетоводството на дружеството, е
осъществил състава на престъпление по чл. 319 НК. В жалбата се твърди, че именно на
това лице били предавани първичните счетоводни документи, свързани с търговската
дейност на „Г. 95“ ЕООД, за осчетоводяване по ЗКПО и ЗДДС. Навеждат се доводи, че
са събрани гласни доказателства чрез обяснения на посоченото по-горе лице за това, че
е държал у себе си чужди документи. Оспорва се фактът Е. А. да е връщал документи
1
на собственика на търговското дружество, като в тази насока се изтъква, че през 2018г.
същото лице успяло да намери счетоводна документация за предходните три – четири
години. Предлага се въззивният съд да оцени значението на дадените от Г.П.
показания, които според защитата са източник на доказателства за върната от
счетоводителя в насипно състояние документация. Във връзка с изложеното в жалбата
се релевират доводи за това, че делото не е изяснено от фактическа страна. В жалбата е
отправено искане доказателствената съвкупност да се попълни с допълнителни гласни
доказателства – повторни обяснения от Е. А., извлечение на информация от
Търговския регистър, като се твърди, че на тази база органите на досъдебното
производство биха могли да установят съпричастност на посоченото по-горе лице към
дейност, свързана с подаване и подписване на ГФО на дружеството от 2018г. В
жалбата е предложен анализ на дадените от св. В. (служител на НАП) показания в
частта относно нейните твърдения, че осъществила телефонна връзка с Е. А., в която
последният я уверил, че ще предостави документи. На базата на тази част от
доказателствената съвкупност в жалбата е обоснован извод, че Е. А. държал
изискваните, но непредставени пред данъчната администрация документи.
В жалбата се оспорват изводите в атакуваното постановление на СГП, че
контактите между служители на НАП и лица, представляващи „Г. 95“ ЕООД се
осъществявали само чрез Е. А. (телефон и електронен адрес). В тази връзка се предлага
да бъдат събрани допълнителни доказателства чрез изискването на съответна
информация от НАП. Към жалбата се представя ревизионен акт от 14.03.2019г., на
базата на който се предлага да бъдат анализиран фактът какви документи не е
представил счетоводителят за 2016 и 2018г. Отделно от това, се твърди, че съгласно
съдържанието на представения ревизионен акт от НАП са били изпращани съобщения
на електронен адрес ********, чиито ползвател според повереника не бил установен по
делото.
В заключение в жалбата се навеждат доводи, че счетоводителят Е. А. е
осъществил състав на престъпление по чл.319 НК, тъй като е укрил и повредил частни
документи, а именно – счетоводни документи, свързани с дейността на „Г. 95“ ЕООД,
като се твърди, че с това деяние счетоводителят нанесъл вреда на дружеството,
изразяваща се в определянето на данъчно задължение в размер на 1 110 661.88 лева от
НАП. Предлага се на съда да извърши правна оценка на изпълнението на служебна
дейност от негова страна, като се изтъква, че случаят представлява груба небрежност с
оглед последиците от непредставянето на изисквани от НАП документи в процеса на
започнала ревизия на търговското дружество.
За да потвърди постановление в частта, в която е прекратено наказателното
производство, СРС е приел за установено, че е правилен изводът на СРП за
2
несъставомерност на деянието по чл. 319 НПК. Първоинстанционният съд е приел за
установено, че органите на досъдебното производство са изпълнили задължението си
да съберат всички относими и необходими доказателства, както и задължението да
бъдат интерпретирани коректно, според действителното им съдържание. В мотивната
част на постановеното определение районният съд е изложил подробни доводи за
фактите, които са установени по делото, като е посочил, че доказателствената
съвкупност не позволява да се индивидуализират конкретни документи във връзка с
твърдението за тяхното унищожаване, скриване или повреждане.
Жалбата е процесуално недопустима.
Вярно е, че същата е подадена в срока по чл.243, ал.7 НПК, считано от
получаването на съобщение, а именно – на 23.03.2021г. Вярно е също така, че този
срок е започнал да тече съгласно правилото на чл. 183, ал.2 НПК от 24.03.2021г., като
последният ден, на който изтича е 30.03.2021г. При приемането на жалбата в
регистратурата на първоинстанционния съд е отбелязана датата на пощенското
клеймо, която съвпада с последния ден от срока по чл. 243, ал.7 НПК. От друга страна
обаче, жалбата е подадена от лице, което не е процесуално легитимирано да атакува
определението на първоинстанционния съд, постановено по реда, предвиден в чл.243,
ал.6 НПК. Недопустимо е било произнасянето по съществото на жалба срещу
постановление за прекратяване по чл.243, ал.1 НПК и в производството пред
първоинстанционния съд.
На основание чл. 243, ал. 7 НПК определението по чл. 243, ал.6 НПК може да
се протестира от прокурора и да се обжалва от изброените в този текст лица:
обвиняемия, неговия защитник, пострадалия или негови наследници, както и от
ощетеното юридическо лице. В настоящия случай производството е образувано за
престъпление по чл. 319 НК, чието систематично място е в глава Девета от Особената
част на НК – „Документни престъпления“. С престъпленията, които систематично са
включени в тази част, се засягат обществените отношения, свързани със сигурността
на документооборота, свързан със съставянето, ползването и съхраняването на
документите. В частност, обект на престъплението по чл. 319 НК, са обществените
отношения, свързани с охрана на сигурността в дейността на държавните органи и
физическите лица, които се ползват от удостоверителната стойност на документите,
предмет на унищожаване, скриване или повреждане. Определянето на кръга от лицата,
които имат качеството на пострадал/ощетено юридическо лице в наказателния процес
е в пряка корелация с естеството на обществените отношения, които са обект на
защита с криминализирането на съответната престъпна дейност. Специфичната
категория обществени отношения, обект на защита, легитимира и съответните лица с
правото да поискат, в случай на образуване на съдебно производство, да бъдат
3
конституирани като частни обвинители и/или граждански ищци.
В настоящия случай качеството на ощетено юридическо лице в жалбата се
релевира от факта на съставен ревизионен акт и установяването на данъчни
задължения в размер на 1 110 661.88 лева. Твърди се, че данъчното задължение е
установено неправилно именно поради извършено от счетоводителя на дружеството
документно престъпление по чл. 319 НК. Вярно е, че освен общия обект на защита,
всяко документно престъпление би могло да увреди и други отношения, свързани с
функционирането на обществени организации, държавни органи или да засегне
правото на съответни физически или юридически лица да се ползват от
удостоверителната стойност на съответния документ. Но също така е вярно обаче, че в
обективния състав на престъплението по горепосочения текст от НК не се предвижда
съставомерен признак, свързан с причиняването на вредни последици от съответното
престъпно унищожаване, скриване или повреждане на документ. С оглед изложеното
за съставомерността на деянието е без значение фактът дали укритият или унищожен
документ с оглед неговото правно значение оказва отражение върху
правоотношенията, които съществуват или се твърди, че съществуват в дейността на
държавни органи, какъвто е НАП, или в отношенията между отделни граждани.
Принципното засягане на различни обекти от документните престъпления, когато това
засягане не е елемент от обективния състав на престъплението, не позволява на
съответните физически и/или юридически лица да придобият качеството на
пострадал/ощетено юридическо лице.
Поначало в обжалвания прокурорски акт са коментирани пределите на
допустимата защита от недобросъвестно поведение на счетоводител по договор за
предоставяне на счетоводни услуги, като са наведени доводи за възможните
гражданско-правни последици от неизпълнението на договор за предоставянето на
счетоводни услуги. Следва да се отбележи, че поначало неизпълнението на договор за
предоставянето на услуги не осъществява състав на престъпление, освен ако се касае за
случай на измама по смисъла на чл.209 НК или квалифицираните състави на това
престъпление.
Във връзка с всичко изложено по-горе следва да се отбележи, че отказът на СРП
да се разследват и други деяния, които не са описани в постановлението за образуване
на досъдебното производство, не се контролира от съда, тъй като произтича от
суверенните правомощия на прокуратурата по чл.127, т.3 от КРБ.
В случай, че жалбоподателят претендира от Е. А. да е извършено и друго
престъпление, което да не е обхванато от предмета на доказване по делото, очертан в
актовете на органите на досъдебното производство, то по арг. от чл. 200 от НПК
същото следва да се отнесе до прокурор пред по-горестоящата прокуратура, защото
4
това е предвиденият в НПК ред за проверка на постановленията на прокурора, в частта,
в която същите не подлежат на съдебен контрол.
По изложените по-горе съображения настоящият съдебен състав намира, че
обективният състав на престъплението по чл. 319 НК не легитимира процесуалната
фигура на пострадал / ощетено юридическо лице в досъдебната фаза на наказателното
производство. Ето защо, доводите в жалбата за непълнота на доказателствата при
разследването на престъпление по чл. 319 НК, както и доводите за неправилна
интерпретация на вече събраните доказателства, е недопустимо да бъдат обсъждани по
същество в производството по чл. 243, ал.6 – ал.8 НПК.
Първоинстанционният е изложил подробни мотиви, на базата на които е приел,
че атакуваният с жалба прокурорски акт по чл. 243, ал.1 НПК следва да се потвърди,
като е обсъдил по същество всички аргументи в жалбата и фактите по делото.
Изложените по-горе доводи обаче са относими и към допустимостта на проведеното
пред него производство, поради което настоящият съдебен състав намира, че
районният съд е следвало да остави без разглеждане, като недопустима жалбата срещу
постановление на СРП от 10.12.2020г. по по ДП 15117/20г. по описа на 01 РУ – СДВР,
пр.пр. 00036/20г. по описа на СРП и на това основание обжалваното определение
следва да се отмени.
Така мотивиран, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение на СРС, НО, 134 състав от 18.02.2021г. по н.ч.д.
777/21г., с което на основание чл. 243, ал.6, т.1 НПК е потвърдено постановление на
СРП от 10.12.2020г. за прекратяване на наказателното производство по ДП 15117/20г.
по описа на 01 РУ– СДВР, пр.пр. 00036/20г. по описа на СРП на основание чл. 243,
ал.1, т.1 вр. с чл.24, ал.1, т.1, пр.1 НПК за престъпление по чл. 319 НК, като вместо
това ПОСТАНОВЯВА
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба срещу постановление на СРП от
10.12.2020г. за прекратяване на наказателното производство по ДП 15117/20г. по описа
на 01 РУ– СДВР, пр.пр. 00036/20г. по описа на СРП за престъпление по чл. 319 НК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5