№ 4541
гр. София, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Н.Н.Ч.
при участието на секретаря Л.П.П.
като разгледа докладваното от Н.Н.Ч. Гражданско дело № 20211110137453
по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 вр. чл. 327
ТЗ, вр. чл. 98а, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 717з ТЗ и чл. 86 от ЗЗД от “М.П.” ЕООД за
установяване по отношение на ответника „П.-А.“ ООД съществуването на
следните вземания: сумата 1 310,57 лв., представляваща задължение по
договор за доставка на електрическа енергия от 16.12.2016 г., сключен с
"Ф.Е." ООД - в несъстоятелност, чието вземане е възложено на заявителя с
постановление за възлагане от 06.01.2021 г., постановено по търг. дело №
../2017 г. на СГС, ТО, VІ-.. с-в,, ведно със законна лихва от 15.02.2021 г. до
изплащане на вземането, лихва в размер на 393,21 лв. за периода 14.01.2018 г.
до 15.02.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 18.02.2021 г. по ч. гр. д. № ../2021 г. на СРС, 153 състав.
Ищецът поддържа, че е кредитор на ответника, като е придобил вземане
към него въз основа на постановление за възлагане №../06.01.2021 г.,
постановено по т.д. №../2017 г. по описа на СГС, VI-.. състав, с което са му
възложени вземанията на „Ф.Е.“ ООД /в несъстоятелност/, произтичащи от
доставка на електрическа енергия. Сочи, че на 16.12.2016 г. между „Ф.Е.“
ООД /в несъстоятелност/, в качеството му на продавач и „П.-А.“ ООД, в
качеството му на купувач, е сключен договор за продажба на електрическа
енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги,
съгласно който продавача продава активна нетна ел. енергия на цена от 87,00
лв. за МВ/часа, предоставя услугите „отговорност за балансиране“ и
„прогнозиране на потреблението“. Продавачът е доставял ел. енергия за м.11
и м.12.2017 г., която е фактурирал. Освен стойността на доставеното
количество ел. енергия са начислени допълнително такси и услуги /които не
се включват в цената по договора, но се дължат съгласно действащото
1
законодателство/ включително акциз, ДДС, такса „задължение към
обществото“. Сочи, че изискуемостта на вземанията е настъпила, но
ответникът не е заплатил задълженията си. Тъй като в договора е уговорено
плащане в срок до 14-то число на месеца, следващ месеца на доставката,
ищецът твърди, че се дължи и лихва за забава. Изискуемостта на вземанията
за доставената електрическа енергия настъпила автоматично с изтичане на
договорения в договора срок за плащане. Не било извършено плащане от
ответника на сумата в размер на 1 310,57 лева. Претендират се разноски.
Ответникът не оспорва, че е бил в облигационни отношения с „Ф.Е.“ ООД
/в несъстоятелност/ до 31.12.2017 г. по силата на договор от 16.12.2016 г. Не
оспорва още, че ищецът е придобил вземания по този договор с
постановление за възлагане №../06.01.2021 г., постановено по т.д. №../2017 г.
по описа на СГС, VI-.. състав. Оспорва обаче размера на претенцията, като
твърди да е изплатил всички задължения по договора. Евентуално възразява,
че претенцията е погасена по давност.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
Основателността на предявения главен иск предпоставя валидно сключен
договор за продажба на ел. енергия между „Ф.Е.“ ООД /в несъстоятелност/ и
ответника, по силата на който „Ф.Е.“ ООД /в несъстоятелност/ е доставило на
ответника ел. енергия за исковия период в твърдените количества и размери,
както и че ищецът е придобил това вземане по силата на влязло в сила
постановление за възлагане.
По делото не е спорно, че между „Ф.Е.“ ООД /в несъстоятелност/ и „П.-
А.“ ООД е бил сключен договор от 16.12.2016 г. за продажба на електрическа
енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги,
представен и приет по делото, по силата на който на ответника е доставяна ел.
енергия.
Не е спорно също така, че с постановление № ../06.01.2021 г. на СГС по
т.д. № ../2017 г., влязло в сила на 29.01.2021 г., на основание чл. 717з ТЗ на
ищеца „М.П.“ ЕООД са възложени имуществените права от масата на
несъстоятелността на „Ф.Е.“ ООД /в несъстоятелност/, представляващи
негови вземания към клиенти за доставена ел. енергия и допълнителни услуги
в общ размер на 1 635 182,24 лв., съгласно опис, изготвен от синдика и
пазарна оценка.
В приложения опис на възложените вземания, на стр. 65 фигурира вземане
към ответното дружество на стойност 1 310,57 лв.
Единствено от това писмено доказателство обаче не може да се приеме за
установено при условията на пълно и главно доказване, че на ответника е
доставена ел. енергия за процесния период в претендираните размери.
Това е така, защото от една страна одобреният от съда по несъстоятелност
списък на приетите вземания не формира сила на присъдено нещо по този
въпрос. Този списък на вземанията има характер на частен документ и се
2
цени от исковия съд по вътрешно убеждение с оглед всички обстоятелства по
делото. От друга, съгласно чл. 175 ГПК направеното от страна или неин
представител признание на факт също се преценява от съда с оглед всички
обстоятелства по делото.
Единствено от представения списък на вземания не може да се приеме за
установено по делото, че претендираната сума е дължима от ответника
именно за доставена ел. енергия и допълнителни услуги за м.11 и м.12.2017 г.
Още повече, както ищецът сам е посочил в писмено становище от 05.11.2021
г., считано от 02.12.2017 г. „Ф.Е.“ ООД /в несъстоятелност/ е напуснало
либерализирания пазар на електроенергия като търговец на ел. енергия, което
е наложило неговите клиенти да преминат към нов доставчик.
Ето защо предявеният главен иск следва да се отхвърли като недоказан.
При липса на главен дълг, следва да се отхвърли и акцесорната претенция
за лихва.
По разноските.
Изходът на делото предпоставя право на разноски за ответника, комуто
следва да се присъди сумата 350 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение
по договор за правна защита и съдействие от 13.08.2021 г., което е съобразено
с фактическата и правна сложност на делото и минималните размери по
Наредбата. В този смисъл направеното от ищеца възражение за прекомерност
по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по чл. 422 от ГПК вр. чл. 79 вр. чл. 327 ТЗ, вр.
чл. 98а, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 717з ТЗ и чл. 86 от ЗЗД искове за признаване за
установено, че „П.-А.“ ООД, ЕИК ... дължи на “М.П.” ЕООД, ЕИК .. сумите 1
310,57 лв., представляваща задължение по договор за доставка на
електрическа енергия от 16.12.2016 г., ведно със законна лихва от 15.02.2021
г. до изплащане на вземането и 393,21 лв. мораторна лихва за периода
14.01.2018 г. до 15.02.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение от 18.02.2021 г. по ч. гр. д. № ../2021 г. на СРС, 153
състав.
ОСЪЖДА “М.П.” ЕООД, ЕИК .. да заплати на основание чл. 78, ал. 1
ГПК на „П.-А.“ ООД, ЕИК ... сумата 350 лв. разноски в исковото
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4