№ 188
гр. Враца, 01.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на първи октомври, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петя П. Вълчева-Чукачева
като разгледа докладваното от Петя П. Вълчева-Чукачева Частно
наказателно дело № 20211400200488 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 437, ал.2 НПК и е образувано въз основа на молба от К.
В. Й., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора гр. Враца, с искане да бъде
освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание лишаване
от свобода.
Към молбата са приложени писмени доказателства– становище от началника на Затвора
гр. Враца със справка за изтърпяната част от наложеното наказание и неизтърпения остатък,
доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и
личното затворническо досие на осъдения К. В. Й..
В съдебно заседание осъденият лично поддържа молбата с изложените в нея доводи и
прави искане да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от
наложеното му наказание.
Представителят на Затвора гр. Враца изразява становище за неоснователност на молбата,
като излага съображения, че осъдения с поведението си не е дал доказателства за своето
поправяне. Представя актуална справка за изтърпяното наказание лишаване от свобода и
размера на неизтърпения остатък от това наказание.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище за
неоснователност на молбата, с оглед на което прави искане същата да не бъде уважавана.
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по
делото писмени доказателства, намира молбата за неоснователна по следните съображения:
С определение, постановено по НОХД № 586/2021г. по описа на РС Видин л.св. К.Й. е
признат за виновен и осъден на 4 месеца лишаване от свобода. Започнал е да търпи
наказанието си на 29.06.2021г. и до момента е изтърпял фактически 3 месеца и 2 дни, като
от предварителен арест му се зачитат 1 ден, а от работа- 15 дни или общо 3 месеца и 18 дни.
1
Към момента неизтърпяната част от наказанието е в размер на 12 дни.
При това положение, осъденият Й. е изтърпял фактически по- голямата част от
наложеното му наказание, така както изисква разпоредбата на чл. 70, ал.1 НК.
От приложения доклад за оценка на риска и вреди, изискуем съгласно чл. 155 ЗИНЗС е
видно, че първоначалната оценка на риска от рецидив не е правена, поради краткия размер
на присъдата от 4месеца по чл.343б, ал.1 от НК. Като причини и детерминиращи фактори за
извършеното престъпление от л.св. Й. са посочени ниско правно съзнание, некритично
отношение към предишните си криминалните си действия и липса на желание за контрол
върху поведението си. Рискът от вреди е определен среден спрямо обществото, обоснован
от настоящето деяние на л.св. Й., който е осъден за шофиране на МПС в нетрезво състояние,
както и предишните му осъждания, в които има отново престъпление по чл.343б от НК. С
незаконосъобразното си поведение, л.св. Й. демонстрира несъобразяване със законовите
правила и норми. Злоупотребата с алкохол е оценена, като отключващ фактор за извършване
на нови правонарушения, както и за ескалирането им.
Като цели в плана на присъдата са заложени формиране на самокритичност,
ограничаване участието в субкултурни дейности, недопускане на дисциплинарни наказания
и възлагане на конкретни трудови задачи.
Първата маркирана проблемна зона при л.св. Й. са уменията за мислене- наблюдава се
ригидност в мисловния процес и неосъзнаване на последствията от шофирането в пияно
състояние. Друга дефицитна зона е злоупотребата с алкохол. Лишеният от свобода Й. не
счита употребата с алкохол за проблем, свързан с извършването на престъплението. Не е
наясно с влиянието на алкохола и намалената концентрация при шофиране на автомобил и
не приема това за опасност за живота, както на самия шофьор, така и за пътниците в
автомобила и за останалите участници в движението. Предишните осъждания за
престъпления по чл.195, чл.152 и чл.150 и чл.346 от НК, както и настоящето
правонарушение показват л.св. Й. като сериозен обществен проблем, поради факта, че
продължава с противоправното си поведение. Налице са самооправдателни нагласи, липса
на сензитивност и омаловажаване на престъплението. Л.св.Й. е склонен към създаването на
критични ситуации в движението, а вероятността от попадане в ПТП се увеличава
многократно, особено след употреба на алкохол и шофиране на МПС.
Споради затворническата администрация, в условията на затворническото общежитие
през изтеклия период от изтърпяване на присъдата, рискът от вреди към обществото запазва
средните си стойности. Рискът от вреди спрямо другите лишени от свобода е с ниски
стойности. Не показва враждебни нагласи и не е склонен да употреби физическа сила при
попадане в конфликтни ситуациии. Л.св. Й. е устройван на работа на различни външни
работни обекти към Затвора гр.Враца и фирма „ЗАИ“ АД с предмет на дейност- обща
физическа работа в строителството. Редовно излиза на работа и спазва трудовата
дисциплина. Не са регистрирани негативни прояви ог контролиращите го органи. Не е
2
наказван, но не е и награждаван за участия във възпитателни и ресоциализиращи
мероприятия.
Мнението на затворническата администрация е, че липсата на наказания не индикират
промяна на модела, манталитета и стереотипа на мислене и поведение у л.св. Й.. В местата
за лишаване от свобода осъденият Й. демонстрира добро поведение, но в живота на свобода
води престъпен начин на живот, несъвместим с добрите нрави и общочовешки ценности.
Лишеният от свобода Й. не е склонен под влияние на околните и на многобройните си
осъждания /4бр./ да промени вижданията и принципите си. Уменията му за мислене не са на
необходимото ниво, поради факта, че системно повтаря едни и същи грешки. Не се
наблюдава трайна положителна тенденция в нагласите за водене на законосъобразен начин
на живот след освобождаване, в следствие преживените ограничения в затворническото
общежитие.
Средният риск от вреди за обществото се обуславя от криминалното минало, а
многократните осъждания показват, че лишения от свобода Й. проявява престъпна
упоритост, самонадеяност и склонност към импулсивни и безразсъдни действия. Осъденият
Й. неосъзнава тежестта на извършените закононарушения и няма критично отношение към
престъпните си действия.
В заключението си администрацията на затворническото общежитие счита, че не са
налице убедителни доказателства за неговото реално поправяне и превъзпитание, поради
изключително краткия престой в ЗО. Плана за осмисляне на престоя в затворническото
общежитие не е изпълнен в пълен обем, в резултат на което индивидуалната работа с
лишения от свобода Й. трябва да продължи в посока създаване на безопасни умения за
шофиране и повишаване степента на отговорност за поведението си. Формиране на гъвкав
модел на мислене водещ до намаляване вероятността от извършване на повторно
престъпление. Шансовете за реинтеграция в обществото са незадоволителни с оглед
консумираните престъпления и липсата на мотивация за промяна и корекция в поведението
му.
В обобщение на горното, следва да се посочи, че според затворническата администрация
към настоящият момент К.Й. не отговаря на изискванията по чл. 439а НПК. Обосновава се
необходимостта от продължаване на корекционната работа с л.св. Й. в условията на затвора
за трайна положителна промяна и постигане на целите по чл.36 от НК.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в чл.439а, ал.1 НПК, обстоятелствата, сочещи за
положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието са доброто
поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни
дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. В
разпоредбата на ал. 2 на чл.439а НПК изрично предвижда, че доказателствата за
поправянето се установяват от оценката за осъдения по чл.155 ЗИНЗС и от работата по
3
индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от същия закон. Прочита на
приложените по делото доказателства и най-вече на доклада по чл.155 ЗИНЗС, изготвен от
компетентно длъжностно лице– ИСДВР, сочи че не са налице данни за окончателна
положителна промяна у лишения от свобода Й..
В случая, от данните по делото е видно, че не са налице и двете законови предпоставки за
УПО, а именно Й. е изтърпял фактически по- голямата част наложеното му наказание, но
същият с поведението си не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне. Видно от
доклада за оценка на риска от вреди и рецидив договорените дейности, отразени в плана
продължават да се усвояват, като са налице препоръки за индивидуално- корекционната
работа с Й., насочени към настъпване на трайна положителна промяна и постигане на
целите по чл.36 от НК.
Всичко това е основание да бъде постановен отказ на молбата на осъдения за условно
предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание.
Съгласно императивната норма на закона осъденият не може да подаде нова молба за
УПО преди изтичане на 6-месечен срок от постановяване на настоящето определение.
При горните съображения и на основание чл. 441 НПК, вр. чл. 70, ал.1 НК, Врачанският
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения К. В. Й., роден на *** в с. Бухово,
общ. София, обл. София, с постоянен адрес с.*** ЕГН ********** за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на неизтърпяната част на наложеното му
наказание "лишаване от свобода" в размер на 4 месеца, с остатък от 12/дванадесет/ дни.
ОПРЕДЕЛЯ 6/шест/ месечен срок, в който осъдения К. В. Й. не може да подаде нова
молба за УПО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр. Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
4