Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІI брачен въззивен състав, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: КЛАУДИЯ МИТОВА
Д. ЧЕРНЕВА
при секретаря Ирина Василева, като разгледа докладваното от съдия Митова в.гр.д. № 3240 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д.Ц.П. срещу Решение № 20220644/09.10.2020 г. по гр. дело № 63628/2019 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 117-ти състав. Съдебното решение се обжалва в частта, в която е определен режим на лични отношения на въззиваемия И.П.П. с детето Г.И.П., както и в частта, в която въззивникът е задължена да води и връща детето Г.в Република България за престоя му при бащата през летата и поне още един път годишно в периодите на зимните или пролетните ваканции като уведомява въззиваемия поне месец предварително за датите на пристигане и отпътуване.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционния акт поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна И.П.П. не е подал отговор.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи на страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от страна, притежаваща правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.
Въпросите, свързани с местоживеенето, упражняването на родителските права и режима на лични контакти, попадат в предметния обхват на Регламент № 2201/2003 г. на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност. Съгласно чл.8 от Регламент № 2201/2003 г. съдилищата на държавата-членка са компетентни по делата, свързани с родителската отговорност за детето, ако последното има обичайно местопребиваване в тази държава-членка по времето, когато съдът е сезиран (съдът се смята за сезиран към момента на подаване исковата молба съгласно чл.16 от Регламента). Действително, в производството не е спорно и се установява, че към момента на депозиране на исковата молба детето Г.има обичайно местопребиваване на територията на Република Кипър – същото физически пребивава на територията на тази държава от 2010 г. насетне и, видно от приетия социален доклад от компетентните социални служби на Никозия, подрастващият е интегриран в социалната среда там. В случая е налице условието за пророгация на компетентност в хипотезата на чл.12, т.3, б. „б“ от същия регламент, доколкото с подаване на исковата молба от въззивника и на писмения отговор от въззиваемия, без изразяване на възражение срещу компетентността на сезирания съд в този и дори в по – късен момент, по недвусмислен начин е приета от носителите на родителска отговорност компетентността на българския съд. Налице е връзка между детето и държавата, чийто съд е избран – непълнолетният е български гражданин и бащата има обичайно местопребиваване в Република България. Направеният от страните избор на компетентен съд е във висш интерес на детето, доколкото, макар да липсва пряка връзка на българския съд със създадената семейна и социална среда на детето на територията на друга държава - членка, то същите могат да бъдат в достатъчна степен изследвани и съдът е в състояние да гарантира правото на непълнолетния на справедлив процес /придобил е лични впечатления при изслушване на детето, възложил е психологична експертиза с негово участие при ангажиране на специални знания на вещо лице, изследвал е семейната му и социална среда в страната по обичайно местоживеене/, а и поначало разполага с възможността да прецени родителския капацитет на неотглеждащия родител и условията за пребиваване на Г.територията на страната по произход, осигурявайки ефективно привеждане на съдебния акт в изпълнение, съчетано с възможност за последващ контрол върху това изпълнение. Интересите на подрастващия налагат въпросът относно упражняването на родителските права и регламентацията на лични отношения с неотглеждащия родител да се разреши по възможно най-бързия и ефикасен начин, за да му се осигури сигурност и спокойствие, което не би могло да се осъществи при десезиране на българския съд от спора и започване на нов процес относно родителската отговорност в Република Кипър / в този смисъл Решение № 186 от 26.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3766/2018 г., IV г. о., ГК/. Поради изложеното българският съд е компетентен да разгледа спора.
С Решение № 20220644/09.10.2020 г. по гр. дело № 63628/2019 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 117-ти състав съдът е предоставил, на основание чл.127, ал.2 СК (аналогична възможност разписва параграф 95 вр.параграф 91 от Закон № 216/90 на Република Кипър, извадка от който е приета във въззивното производство), упражняването на родителските права по отношение на непълнолетния Г.И.П. на неговата майка Д.Ц.П., при която детето да живее. Съдът е определил режим на лични отношения на бащата И.П.П. със синът му Г.като е разписал, че въззиваемият има право да взема с преспиване детето и задължение да го връща всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09:00 часа до 19:00 часа, както и за по месец през летните ваканции и за половината от зимните и пролетните училищни ваканции в Република Кипър. СРС е задължим въззивникът да води и връща детето до и от Република България за времето на престоя му при бащата през летата и още поне един път годишно в периодите на зимните или пролетни ваканции, като уведомява бащата поне месец предварително за датите на пристигане и отпътуване. С атакувания съдебен акт, на основание чл.127а, ал.2 СК, е разрешено на въззивникът, без изричното съгласие на въззиваемия, да снабди детето Г.с паспорт и да го извежда от Република България до страни – членки на Европейския съюз за срок от пет години, считано от датата на постановяване на съдебното решение, като пътуванията до страни, различни от Република Кипър следва да са до два пъти годишно за период не по – дълъг от две седмици и извън фиксираните периоди за контакт на бащата с детето. Въззиваемият е осъден да заплаща на сина си Г.месечна издръжка в размер на 200 лева, както и да заплати в полза на СРС такса от 288 лева, определена върху размера на присъдената месечна издръжка. Първоинстанционния съд е допуснал предварително изпълнение на решението в частта за заместване на съгласието на въззиваемия за пътуването на детето в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това и в частта за присъдената издръжка.
Изслушана от въззивния съд, Д.Ц.П. посочва, че от 16.09.2010 г. живее с детето Г.в Република Кипър, където се намират майка ѝ и двамата ѝ братя, на чиято помощ разчита, включително при отглеждане на непълнолетния. И.П. бил съгласен за заминаването им от Република България и установяването им на територията на Република Кипър, подписал и декларация за пътуването на детето. На територията на тази държава твърди, че живее сама с детето в жилище, в което подрастващият разполага със самостоятелна стая, обзаведена съобразно нуждите му. Въззивникът посочва, че е трудово ангажирана и организира служебните си ангажименти съобразно учебния график на сина ѝ. Бащата не се интересувал от детето, не го търсел дори за рождения му ден. Изразява съгласие детето да се вижда с баща му на територията на Република Кипър и изразява готовност да поема половината от разхода за пътуването на въззиваемия и да му осигурява място за нощувка, а на територията Република България контактите между бащата и сина да се осъществяват по изключение и единствено е нейно присъствие по време на почивните дни за коледната ваканция. Изказва тревога, че в страната по произход не разполага със собственост, където да пребивават с детето и опасения от неизвестността къде би отседнало детето и къде би пренощувало при оставане с бащата. Посочва, че ѝ е непосилно да осигурява пътуване на детето до Република България всяка първа и трета събота и неделя от месеца, както и през лятната училищна ваканция на непълнолетния.
Въззивният съд не е придобил непосредствени впечатления за личните качества на въззиваемия. В конкретния случай съдът изгражда впечатленията си за родителския капацитет на бащата и желанието му да полага грижи за детето въз основа на данните от АСП, Д „СП“ - Плевен и приетата СПЕ и процесуалното му поведение. Неизпълнението на изискването на чл.59, ал.6 СК съставлява съществено процесуално нарушение в случаите, когато на родителите не е осигурена възможност за изслушването им от съда (а не когато те не са се явили, въпреки че съдът им е указал да сторят това нееднократно) и това е попречило на съда да добие пълна и вярна преценка за моралните и възпитателските качества на неизслушания родител (Определение № 706 от 27.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2554/2019 г., IV г. о., ГК), какъвто не е настоящия случай.
Въззивникът не е оказал никакво съдействие и на АСП, Д“СП“-Плевен за изследване на емоционалната му връзка с детето и на жилищните му условия пред настоящата инстанция, не е оказал и съдействие за провеждане на експертното изследване пред въззивния съд.
Изслушано пред въззивния съд (съгласно изискването на чл.15, ал.1 ЗЗДет на Пепублика България и на параграф 106 от Закон № 216/90 на Република Кипър), детето Г.споделя, че живее и учи в Република Кипър, за първи път от напускането на Република България се завръща в страната си по произход, тъй като не е разполагал с документи за пътуване. Малолетният е откровен, че няма спомени с баща му, от десет години не го е виждал и не се е чувал с него, не желае да го вижда, защото и сам баща му не желае това, не го търси за празници, включително за рождения му ден. Склонен е да осъществи единствено онлайн контакт с въззиваемия.
Пред настоящата инстанция е представен на 29.11.2022 г. социален доклад, изготвен от Служба за социално подпомагане - Никозия, в който е отразено, че детето Г.се установява със своята майка на територията на Република Кипър през 2010 г., след който момент детето не се е виждано и чувало с баща му, с когото майката безрезултатно е опитвала да осъществи контакт. Целта на установяване на територията на тази страна за въззивника е била осигуряване на препитание. Първоначално П. е полагала труд в сферата на селското стопанство, а през последните три години работи като сервитьор в кафене на територията на общината, където живее. Същата получава месечен доход от 750 евро и има ежемесечен разход за наем в размер на 250 евро. Въззивникът е свързана с общината, известна е там като тих и кооперативен човек и разполага с подкрепяща среда. Непълнолетният посещава лицея на Полемио, където е трети класи и е изградил добър имидж, не създава проблеми и полага усилия за преодоляване на трудностите в обучението си. Майката сътрудничи на учебното заведение по всички въпроси, касаещи подрастващия. Въззивникът и детето живеят в наето жилище, състоящо се от спалня, кухня, хол, сервизни помещения. Наетият имот покрива нуждите на семейството. Проведеното за нуждите на производството социално проучване не е установило негативи за майката и детето.
От писмо на АСП, Д „СП“ – Плевен от 13.05.2022 г. се установява, че при опит за провеждане на социално проучване по постоянен адрес на въззиваемия социалните работници са констатирали, че на същия се намира двуетажна къща, която е видимо необитаема от години, в лошо техническо състояние и в процес на разрушаване. Постъпилите по делото писма от тази социална служба отразяват невъзможността за изготвяне на социален доклад относно въззивника, поради липсата на контакт със същия.
Постъпилото писмо от АСП, Д „СП“ – Слатина от 19.09.2022 г. установява невъзможността на социалната служба да проведе социално проучване по настоящ адрес на въззиваемия, поради обстоятелството, че не е открит на адреса, не се е отзовал на оставената покана за провеждане на среща със социални работници и липсата на осъществен контакт с И.П..
От изготвената за нуждите на въззивното производство съдебна психологическа експертиза (СПЕ) се установява, че въззивникът притежава среден родителски капацитет, от раждането на детето Г.майката присъства и участва в живота на му, осигурява здравословно ежедневие на подрастващия, посреща базисните му нужди и съпровождащите го емоционални състояния. Именно майката е основният и обгрижващ непълнолетното родител, който при необходимост осигурява участие на други лица за допълнителна грижа за детето. Родителският капацитет на въззиваемият е нисък, липсват данни за негово участие в живота на детето. Отсъствашата грижа от страна на бащата, представляващо форма на неглижиране на подрастващото, е от естество да окаже дълготраен ефект върху психическото и здравословно развитие на детето. Г.има добра емоционална връзка с майката и избягващо поведение спрямо бащата, свързано с отсъствието на последния от неговия живот. Липсват индикации за родителско отчуждение и конфликт на лоялност. Детето е с нормално за възрастта си ниво на интелектуално развитие и емоционална неустойчивост. Експертизата е заключила, че от психологична гледна точка подходящ за детето режим на лични отношения с бащата включва шестмесечен преходен период, през който непълнолетният да бъде въвеждан от майката в онлайн разговори с бащата, последван от срещи между Г.и въззваемия веднъж годишно в присъствие на въззивника по време на предвидени пътувания до Република България до навършване на шестнадесетгодишна възраст от детето. Вещото лице приема, че подходящо за детето е да бъде предоставена възможност за онлайн контакт с бащата на рождения ден на същия и за рождения ден на подрастващия.
Експертизата е обективно и компетентно изготвена, не е оспорена от страните и се възприема от съда.
При разпита си вещото лице посочва, че детето Г.не познава въззиваемия, не поддържа връзка с него, което поражда у подрастващия притеснение да говори с баща му и тревога от евентуалното им виждане. Поради тази причина контактите между с бащата до навършване на шестнадесетгодишна възраст от детето е нужно да се осъществяват в присъствие на майката. Този период от време ще осигури възможност на непълнолетния да опознае въззиваемия и да знае какво може да очаква от него.
Режимът на лични отношения между децата и родителите включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и да взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето и в останалото време. Право на всяко дете и негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители. Поради това, ако не съществуват обстоятелства, застрашаващи физически и емоционално детето, режимът на личните отношения следва да осигури в максимална степен възможността детето да расте и да се развива под грижата и с подкрепата на двамата родители и да предоставя оптимално възможност за пълноценно общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и неупражняващия родителските права и да стимулира комуникацията между родителите за вземане на общо решение за детето, включително да подпомагат взаимоотношенията на детето с другия родител, роднините и приятелския кръг на този родител. Режимът на лични отношения следва да съдържа при необходимост преходен период, вкл. и предписание на подходящи защитни мерки.
По делото липсва спор, а и от изслушването на въззивника, споделеното от детето, отразеното в изготвения социален доклад и в приетата СПЕ се установява, че връзката между Г.и неговия баща е прекъсната. Непълнолетният не е съхранил ясен спомен за неотглеждащия го родител, има избягващо, изключващо поведение спрямо бащата, свързано с отсъствието на последния от неговия живот и изразява нежелание да се срещне с него, допускайки единствено възможност за онлайн контакт. От разпита на вещото лице се доказва, че детето изпитва притеснение да говори с баща му и тревога от евентуалното им виждане. По делото не се установява родителско отчуждение, не се констатират данни за създаване от страна на майката на пречки за осъществяване на лични отношения на детето с въззиваемия. Доказателствената маса по делото дава основание на съда да приеме, че причина за прекъсване на връзката между непълнолетния и неговия баща е неглижиращото поведение на последния.
Регламентираният от първоинстанционния съд режим на лични отношения не държи сметка за прекъснатата връзка между бащата и сина и практическата липса на познанство помежду им. Въвеждане на контакт, включващ преспиване на детето в дома на бащата всяка първа и трета събота и неделя от месеца не способства за преодоляване на притеснението и корелиращото нему нежелание на непълнолетния да се вижда с неотгеждащия го родител, не държи и сметка за възможностите за реално изпълнение на контактите с оглед разстоянието между Република България и Република Кипър и прави въведения режим мъчно изпълним и неефективен. Доколкото режимът се явява несъобразен с установените по делото обстоятелства, то същият следва да бъде ревизиран.
С оглед необходимостта от възстановяване на прекъснатата връзка между неотглеждашия родител и непълнолетния, изграждане на доверие у детето и възвръщане на желанието му за контакт с въззиваемия следва да бъде въведен гъвкав режим на лични отношения, включващ преходен период, през който контактите между двамата да бъдат с по – кратка продължителност и да се осъществяват в присъствие на майката, което да способства за преодоляване на нежеланието на детето да се среща с баща му. Между двамата родители не са установени конфликтни отношения, поради което присъствието, необходимост от което е отчетена и от вещото лице, би осигурило нужното спокойствие на детето, а преходният период ще препятства внасяне на рязка промяна в живота му и би спомогнал за плавното възстановяване на прекъснатия контакт. При отчитане на непълнолетната възраст на Георги, изпитваното притеснение от общуването с баща му и териториалната отдалеченост между дома на двамата, в интерес на детето е до навършване на шестнадесетгодишна възраст контактите с неотглеждащия го родител да се осъществяват на територията на Република Кипър всяка първа събота от месеца за времето от 10:00 часа до 18:00 часа в присъствие на майката. Териториалната отдалеченост прави ежеседмичния контакт, а и този през седмица неподходящ и поражда необходимост от въвеждане на такъв с по – рядка периодичност. Горният режим държи сметка за разстоянието между гр.София и гр.Пафос (разстоянието възлиза на 1769 км., изчислено чрез общодостъпен калкулатор, публикуван на електронна страница ttps://www.google.com/maps/), за необходимостта детето да почувства, че е приоритет за своя баща, който действително желае контакт с него и нуждата от адаптация на подрастващия, която мъчно може да се постигне с драстично въвеждане на нежелан за него и продължителен контакт с бащата на непознато и чуждо за непълнолетния място.
При регламентиране на личните отношения на дете с родител съдът се ръководи от интересите на детето, не от тези на родителите, а интересите на Г.несъмнено изискват плавно възстановяване на контакта с баща му, за което би способствало и осъществяване на препоръчаната от вещото лице отдалечена връзка посредством подходящи телекомуникационни и мобилни аудиовизуални средства. Следва да се предостави на свободна преценка на детето (с оглед на изразеното му желание пред въззивния състав и предвид непълнолетната му възраст) да контактува чрез съвременни технически средства за звукова и зрителна връзка с неотглеждащия го родител в рамките на свободното му време съобразно дневния режим, определен от майката без да бъде лимитиран този контакт от съда /Решение № 51 от 13.03.2018 г. по гр. д. № 4092 / 2017 г. на ВКС, IV г. о./.
В интерес на детето Г.е след навършване на шестнадесетгодишна възраст ежемесечните контакти с въззиваемия да се осъществяват без присъствието на майката всяка първа събота и неделя от месеца за времето от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя на територията на Република Кипър (подобно разрешение се възприема в Решение № 133 от 13.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3327/2017 г., IV г. о., ГК). Присъствието на майката в този период не би било необходимо с оглед израстването на Г.и възможността за възстановяване на връзката с въззиваемия с нейно съдействие през предходната част от разписания в настоящото режим.
Така определен режимът не влиза в конфликт с приетото в константната практиката на върховната съдебна инстанция (изразена и в ППВС № 1/1974 г., Решение № 452/03.03.2010 г. по гр.д. № 101/2010 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 50170 от 21.12.2022 г. по гр. д. № 4294/2021 г. на ВКС, III г. о., Решение № 244 от 15.07.2015 г. по гр. д. № 7234/2014 г. на ВКС, IV г. о. и др.), изискване за осигуряване на възможност на бащата да поддържа лични отношения с детето по местопребиваване на този родител, който трактува основен принцип. С оглед отсъствието на съдействие от страна на въззиваемия, въпреки изричните усилия на въззивния съд (чрез възлагане на социални проучвания по двете адресни регистрации на П. и указване на необходимостта от лично явяване за изслушване /лично връчени на въззиваемия на 12.10.2021 г. и повторно чрез работодател на 28.07.2022 г./) за установяване на значимия в производството въпрос за конкретните условия за живеене и отглеждане на детето при него, то допускане на възможността бащата да отвежда по своето местоживеене детето за осъществяване на режима на лични контакти със същото би довел до немотивирано решение, което не би отчело установения интерес на непълнолетния, който изключва поемане на какъвто и да е риск за същия. В настоящия случай горните обстоятелства налагат изключение от принципа, че отношенията между детето и родителят, комуто не е предоставено упражняването на родителските права, се осъществява по местожителството на последния, за каквото изключение поначало практиката допуска / Решение № 452 от 3.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 101/2010 г., IV г. о., ГК/. Въведеният с настоящото решение режим има за цел единствено регулация на отношенията на между въззиваемия и непълнолетния му син при най – пълна защита на интересите на последния и въвежда най – обща рамка на тези отношения.
Предвид дотук изложеното, първоинстанционното решение следва да се отмени в обжалваните части и да се постанови друго, с което да бъдат регламентирани отношенията между детето Г.и неговия баща в съответствие с установения във въззивното производство интерес на непълнолетния.
Разноски в производството не са претендирани.
На основание чл.78, ал.6 ГПК въззиваемият следва да заплати по сметка на СГС сумата от 200 лева депозит за възнаграждение на вещо лице по допуснатата експертиза.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 20220644/09.10.2020 г. по гр. дело № 63628/2019 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 117-ти състав В ЧАСТТА на определения режим на лични отношения между И.П.П., ЕГН **********, с детето Г.И.П., ЕГН **********, и В ЧАСТТА, в която Д.Ц.П., ЕГН **********, е задължена да води и връща детето Г.И.П. в Република България за престоя му при бащата през летата и поне още един път годишно в периодите на зимните или пролетните ваканции като уведомява И.П.П. поне месец предварително за датите на пристигане и отпътуване и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата И.П.П., ЕГН **********, с детето Г.И.П., ЕГН **********, през който бащата има право да вижда и взема детето, както следва:
- всяка първа събота от месеца за времето от
10:00 часа до 18:00 часа на територията на Република Кипър в присъствие на
майката до навършване на шестнадесет годишна възраст от детето;
- всяка първа събота
и неделя от месеца за времето от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя на
територията на Република Кипър след навършване на шестнадесет годишна възраст
от детето.
ОСЪЖДА И.П.П., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 200 лева депозит за вещо лице, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в частта пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.