Р Е Ш
Е Н И
Е
№………
гр. Ловеч, 18.01.2019 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД
ЛОВЕЧ, въззивен граждански състав, в
открито съдебно заседание на осемнайсети декември през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
МИТЕВА,
ЧЛЕНОВЕ: ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,
КРИСТИАН ГЮРЧЕВ-мл.съдия,
при
секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА, като
разгледа в.гр.д.№ 479/2018г.,
докладвано от чл.съдията Ангелова, за да се произнесе съобрази:
Производство по чл.258 и сл.от ГПК,във
вр.с чл.79, чл.88 от ЗЗД.
С Решение № 190/29.06.2018г.,пост.по гр.д.№713/2017г. РС-Троян е осъдил
„А*****" ЕООД с ЕИК*****, със седалище и адрес на управление в с.Чифлик,Ловешка
област,ж.к.”Вилна зона”, представлявано от Й.Г.К., да заплати на С.П.В.-Т. с
ЕГН **********,*** и Т.Ж.Т. с ЕГН **********,***, обезщетение за претърпени
загуби в размер на сумата 3006 (три
хиляди и шест) лева, представляваща 100%
внесена авансово сума по Договор за доставка на хотелска и ресторантьорска
услуга за периода 22.12.2016г. до 02.01.2017г., ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда - 24.07.2017г.
/п.клеймо 21.07.2017г./, до окончателно изпълнение на задължението. „А*****"ЕООД
с ЕИК***** е осъдено да заплати на С.П.В.-Т. и Т.Ж.Т. сумата от 694.66 /шестстотин
деветдесет и четири лева и шестдесет и шест стотинки/ лева, представляваща сторени по делото съдебно–деловодни
разноски и адвокатско възнаграждение, съобразно приложения по реда на чл.80 от ГПК списък.
Постъпила е въззивна жалба от „А*****"ЕООД с ЕИК*****, със седалище и адрес на управление в с.Чифлик, п.к.
5661, ж.к. „Вилна зона”, Ловешка област, представлявано от управителя Й.Г.К.,срещу
решението. Счита,че е неправилно и необосновано,постановено при допуснати
нарушения на материалния закон, поради което моли да се отмени изцяло, а
предявените искове се отхвърлят като неоснователни и недоказани. Твърди,че
съдът е допуснал нарушение на материалния закон, приемайки,че „ответникът не е
изпълнил задължението си да им предостави (ищците) уговорената хотелска и
ресторантьорска услуга, като в конкретния казус намира приложение разпоредбата
на чл. 79 от ЗЗД, съгласно която „ако длъжникът не изпълни точно задължението
си, кредиторът има правото да иска изпълнението заедно с обезщетение за
забавата или да иска обезщетение за неизпълнение". Счита извода за напълно
погрешен. Развива,че претенцията на ищците очевидно е за обезщетение за
твърдяното от тях неизпълнение, а не за изпълнение заедно с обезщетението за
забава. При това положение, за да намери приложение разпоредбата на чл.79,пр.2
от ЗЗД следва да бъде налице завършен фактически състав на разваляне на
договора за хотелски и ресторантьорски услуги. Съгласно действащото
законодателство обезщетение за неизпълнение на задължение по двустранен договор
може да се иска единствено след развалянето му по надлежния ред. В случая нито
при напускането си от хотела, нито в изпратената до ответното дружество
нотариална покана, дори и с исковата молба, ищците не правят изявление за
разваляне на двустранния договор за хотелски и ресторантьорски услуги. Сочи,че
доколкото договорът е сключен в писмена форма, то и изявлението за развалянето му също е трябва да бъде в тази
форма - чл. 87,ал.1,изр.2 от ЗЗД. След като такова изявление не е направено, то
и правото на обезщетението от неизпълнение на договор никога не се е породило
за ищците. Счита,че само на това основание обжалваното решение следва да бъде
отменено изцяло, а исковете следва да бъдат отхвърлени изцяло като
неоснователни.
Излага,че Законът за задълженията и
договорите, както и действащото българско законодателство, изобщо не допускат
развалянето на договора да стане чрез конклудентни действия. В този смисъл простото
неползване на услугите от страна на ищците и напускането на хотела от тях не
може да съставлява и да бъде
тълкувано като разваляне на съществуващия между страните договор за хотелиерски
и ресторантьорски услуги. Изявление за разваляне на договора не се съдържа и в
нито едно от последващите изявления на ищците пред дружеството. От мотивите на
решението на съда не става ясно защо съдът смята договора за развален и в кой
момент е настъпила тази последица.
В алтернатива-в случай,че въззивният
съд приеме,че напускането на хотела или някое от писмените изявления на ищците
може да бъде възприето като разваляне на договора,заявява,че оспорва изцяло
тази теза, тъй като такова изявление никога не е правено и ищците не са
развалили договора по указания в закона ред. Ищците не са изпълнили фактическия
състав, залегнал в правната уредба. Поради това самото разваляне, доколкото не
е извършено по законовия ред, не може да предизвика последиците, които ЗЗД му
придава. Позовава се на нормата на чл.87,ал.1,изр.1 от ЗЗД,като твърди че ако
простият отказ от ползването на услугите на ответното дружество може да бъде
тълкуван като разваляне на договора, то това „разваляне" е напълно
незаконосъобразно и неоснователно, доколкото ищците нито са дали подходящ срок
на ответника да изпълни точно своите задължения по договор, нито са извършили
предупреждението, че с изтичането на този срок ще смятат договора за развален.
Както се сочи в правната теория и единодушно се подкрепя от съдебната практика,
основното предназначение на визираното в чл.87,ал.1 от ЗЗД предупреждение от
длъжника към кредитора и даването на подходящ срок за изпълнение на твърдяното
неизпълнение, е да се защити самият длъжник чрез осигуряването му на
допълнителна възможност да изпълни или чрез своевременното оспорване на
твърдяното неизпълнение. В случая „А*****" ЕООД не може да бъде поставено
в положението да гадае какви са намерението на ищците по време на престоя им в
хотела и дали същите ще продължат да ползват услугата или не, при положение че
ищците напускат хотела. Счита,че по този начин дружеството е лишено от
обективната възможност да реагира на твърдяното неизпълнение, като това на
практика го лишава от възможността да изпълни съобразно претенциите на ищцовата
страна.
В случая твърдяното от ищците неизпълнение не е от
типа,който дава възможност на кредитора да се откаже от договора без
предупреждение. Това е така, защото ищците са заплатили и ответното дружество
от своя страна е организирало и осигурило предоставянето на хотелиерски и
ресторантьорски услуги за период от 10 нощувки (22.12.2016г. до 02.01.2017.),
от които те се отказват на 23.12.2016г., т.е. на практика по-малко от 24-часа
след началния момент на ползването на услугата. Счита,че няма нито правно,нито
логическо основание ищците да развалят договора без никакво предизвестие на
втория ден и през първите 24 часа от престоя си,при положение,че става въпрос
за договор с продължение 10 календарни дни и то без да дадат възможност на ответното дружество да изпълни съобразно техните желания. Определя
като „показно” напускането им на хотела, като манифестиран отказ от
продължаване ползването на услугите,но не и изявление за разваляне на договора.
Дори и правилата на ЗЗП не дават правото на потребителя да се откаже от
услугата, която търговецът му предоставя, без никакво предупреждение, а изисква
да направи рекламация. Това законодателно решение не е случайно, а е с цел да
се предостави възможност на длъжника да отстрани твърдяното неизпълнение си.
Всъщност, оплакванията на ищците по
изпълнението на договора са единствено в качествено отношение, а не че услугата
не е била предоставена. Според тях причините, поради които доброволно са
напуснали хотела, са две. Едната е, че в стаята им е било студено. Твърди,че на
това оплакване служителите в хотела са реагирали незабавно, като са
предоставили допълнително отоплително средство - подгряваща машина тип
„духалка", която да повиши температурата в стаята им. Второто твърдяно
неизпълнение е, че храната в ресторанта не е била приготвена на място в хотела.
За това свое възприятие,което изцяло оспорва, ищците не уведомяват хотелската
администрация, а единственото възможно средство за доказване се явяват
свидетелските показания на лица, които безспорно имат заинтересованост от
изхода на делото - св. Маркова и св. Кристиян Т..
Счита,че тези оплаквания не могат да
бъдат основание за разваляне на сключения между страните договор, доколкото не
касаят по никакъв начин съществените условия по договора. Съгласно чл. 87,ал.4
от ЗЗД развалянето на един двустранен договор е недопустимо, когато
неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед на интереса на
кредитора. В конкретния случай, дори и оплакванията на ищците да са били верни,
което оспорва, то те отново не биха съставлявали годно основание за разваляне
на сключения договор и то без предупреждение, тъй като неизпълнената част от
задължението би била незначителна с оглед интереса на кредитора, който е да
получи заплатените от него хотелиерски и ресторантьорски услуги в продължение
на цели 10 дни. Ищците са могли да искат
намаляване на цената, в случай че според тях качеството на услугите не отговаря
на заплатената от тях цена, но в никакъв случай за тях не съществува правото
едностранно да развалят договора.
На следващо място твърди,че решението е
необосновано. Сочи,че съдържа единствено преразказ на фактическата обстановка
по делото и показанията на разпитаните свидетели. Същевременно, съдът е
пропуснал да разгледа и обсъди правните доводи на страните, главно възраженията
и защитата на ответното дружество. Исковете са уважени единствено на база на
свидетелските показания на ищцовата страна. Твърди,че са игнорирани следните
писмени доказателства, приети по делото- Писмо изх.№ЗК-11-5007/05.01.2017г.,
издадено от РЗИ - Ловеч и изпратено на КЗП. В писмото е описано, че при
извършена проверка на място в хотела са измерени оптимални стойности на
температурите (от 18 до 25 градуса) и констатират, че температурата на хотела
попада в нормативно установените граници съобразно Наредба № РД-07-03. Не са
обсъдени и Констативните протоколи на КЗП, с които се опровергават изцяло
твърдените от ищците форми на неизпълнение от страна на ответното дружество.
Не се съгласява с кредитирането от
първоинстанционния съд на свидетелските показания на лица, които самият съд
отбелязва, че са заинтересовани от изхода на делото (приятели и роднини на
ищците,с които те пристигат,но не го напускат и не предявяват искове). Не
споделя основанието за кредитиране на показанията им- „поради съвпадение с
останалия по делото доказателствен материал..”, тъй като не става ясно кои
конкретни доказателства са. По делото са представени писмени доказателства за
фактическо положение, от което е видно, че температурата в хотела е в рамките
на изискваните от закона температурни граници и че кухнята е напълно
функционираща и храната се приготвя в нея. Счита,че от ангажираните от ищците
свидетелски показания не може да се направи заключение,че ответното дружество
не е изпълнило част от договорните си задължения. Анализира показанията и
заключава,че имат вид много повече на „подсказани" твърдения от
съобразителен адвокат, целящи да засилят зрителната картина за решаващия
състав, отколкото имат вид на непосредствено възприети факти от
действителността.
Намира,че в противовес на кредитираните
от съда показания са тези, на ангажираните от дружеството свидетели- св. Т. и
св. М., за които твърди,че не са заинтересовани страни по смисъла на чл. 172 от ГПК. В решението си съдът не е изложил защо не кредитира техните показания.
Не споделя и извода на
първоинстанционният съд, че в хотела не е приготвяна храна от рекламирания от
дружеството тип и качество, защото липсва посочването й във фактурите, издадени
на дружеството от последните 7 дни. Възразява,че не всички доставчици на стоки
биха могли да бъдат регистрирани по ЗДДС, за да издават фактури, както и че
съществува възможност храната да е купена по-рано и замразена. За съда
непосочването на „свинско месо" или „свинска вратна пържола" в издадената
фактура означава, че свинска вратна пържола няма как да бъде приготвена и
сервирана в менюто същата вечер. Макар на пръв поглед смешно, това е всъщност
съвсем сериозното заключение на съда и именно поради тази причина същият
приема, че няма да кредитира показанията на свидетелите на ответното дружество
и ще уважи исковете на ищците. Логически абсурден и непоследователен, този
аргумент е един от решаващите за уважителния диспозитив на решението на съда,
което заявява,че не приема.
Изложените противоречиви решения и
избори да кредитира неясните и непълни свидетелски показания на заинтересовани
от изхода на делото лица, вместо да анализира доказателствения материал в
неговата съвкупност, водят до липса на аргументираност на решението. Счита,че
съдът заема по-скоро позицията на адвокат на ищците, отколкото на
безпристрастен и независим орган на власт. Коментирайки единствено част от
доказателствения материал по делото, съдът е достигнал до грешно възприемане на
фактите и на обективната действителност и е приел погрешно, че ответното
дружество не е изпълнявало своите задължения по договора, което пък е довело до
грешния правен извод, че исковете са основателни. Твърди,че е вярно точно
обратното- в тежест на ищците е да докажат, че е изпълнен фактическият състав
на чл. 87, ал.1 от ЗЗД, което те не са сторили. Липсата на пълно главно
доказване кои са неизпълненията, съставляващи основания за разваляне на
договора, както и самият факт на неговото разваляне, е следвало да доведе до
отхвърляне на исковете им, вместо до погрешния извод на съда за тяхната
основателност.
По изложените съображения моли да се
отмени обжалваното решение изцяло и се отхвърлят предявените искове.претендира
присъждане и на направените разноски в
първата и в настоящата инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от С.П.В.-Т. и Т.Ж.Т.-***,
чрез адв.А.М.-ЛАК. Считат въззивната
жалба за неоснователна и молят да се остави без уважение. Не споделят
твърдението за допуснато нарушение на материалния закон. За първи път във
въззивната жалба се твърди, че между страните има сключен писмен договор, който
не е развален и в тази връзка са направени всички възражения за нарушение на
материалния закон. Считат, че на този етап е недопустимо да се твърдят нови
обстоятелства. След доклада по делото по чл. 146 във връзка с чл. 147 от ГПК
настъпва преклузия и страните не могат да твърдят нови факти и обстоятелства.
Излагат,че наличието на договор за доставка на хотелиерска и ресторантьорска
услуга между страните с предмет нощувки в стая и апартамент със закуски и
ваучери за периода от 22.12.2016г. до 02.01.2017г., при обща цена 3006 лева, не
е оспорено от управляващия дружеството нито с отговора на исковата молба, нито
в съдебно заседание. Не е оспорен и фактът, че договорът е развален. Сочат,че
на 05 октомври 2016г. С. Т. заплатила чрез банков превод сумата 3006 лева по
банкова сметка ***ложената съдебно-икономическа експертиза. Заплащането на
цената по сключения договор не се оспорва от ответника, с което считат,че е
налице пълно и своевременно изпълнение на договора от страна на ищците.
Считат че първоинстанционния съд правилно е приложил
материалния закон и възражението за необоснованост на обжалваното решение е
неоснователно.
Твърдят,че от всички материали по делото е видно, че
въззивникът е бил недобросъвестен. Установено е, че в информацията на интернет
страницата на хотела, ценоразпис, регистър и други вида на туристическия обект
е посочен „Хотел Алфарезорт Чифлика" с три звезди, а хотелът притежава
удостоверена категория за обект „семеен хотел". Ищците са заплатили за
услугата, направили са разходи по пътуване и в нито един момент дори не им е
било съобщено, че има значителна разлика между хотел и семеен хотел и те ще
получат услуга именно в „семеен хотел". Има съществено разминаване на
това, което им е предоставено реално, спрямо това, което те като потребители са
очаквали да получат, когато са избирали своята почивка и са сключили договор за
съответния пакет.
Позовават се на представените към отговора регистри
за месец декември 2016г., в които също е посочен „Хотел Алфарезорт
Чифлика" и е видно, че на 22.12.2016г. в хотела са били настанени само Н.
Ж. и Б. Ж., което също е показател за недобросъвестност. Въпреки, че ищците,
синът им К.Т. и неговото семейство, както и семейството на свидетелката Ан. М.а,
не са били записани в регистрите за месец декември 2016г. това че са били гости
на хотела за процесния период не се оспорва от ответника и е категорично
установено. На 22.12.2016г. Тодорови, заедно със семейството си и техни близки,
пристигнали в с.Чифлик, в хотела стопанисван от въззивника и били посрещнати
лично от управителката и собственик на капитала г-жа Й.К.. Още при пристигането
си установили, че хотелът е студен, стаите, в които били настанени, са студени,
а вечерта ресторантът не е работил. Затова и ищцата Т. многократно е искала от
г-жа К. да бъде извикан собственикът или управителят- "…защото ние
непрекъснато търсихме съдействие от администраторката на хотела Й.К., която не
се представяше за собственик, а за администратор, която ни уверяваше, че ще
бъде пуснато парното", ".. на закуска отново поисках среща с
Управителя. Казаха ми, че Управителят пътува и ще дойде в 09:00 часа. Ние
търпеливо чакахме до 09.00 часа, но не дойде. След това казаха, че ще дойде в
11:00 часа, след това в 12:00, след това в 13:00 и след това в 15:00 часа. Не
се срещнахме с него в крайна сметка....".
Още с отговора на исковата молба въззивникът
признава, че на рецепцията г-жа Т. е заявила, че е студено. След посещение в
стаите, в които били настанени тя и близките й и за които семейство Т. са били
заплатили предварително, също се установило, че е студено. Към момента на
настаняването им това също не се оспорвало от въззивника, който им предоставил
отоплителни уреди. Потвърди се твърдението на ищците, че са им били
предоставени печки тип „духалка", като с оглед данните по делото това са
били единствените отоплителни уреди. Т. са посочили и твърдят, че
предоставените им електрически уреди не са успели да повишат температурата в
стаите. Въззивникът оспорва това обстоятелство, като основното възражение е, че
отоплението на хотела е с котел на твърдо гориво и подово разположени
подоотдаващи елементи. В отговора на исковата молба, в съдебно заседание и във
въззивната жалба се посочва, че във връзка с подаден от г-жа Т. сигнал до
Комисия за защита на потребителите, на 28.12.2016г. е била извършена проверка и
било установено, че „.. отоплението е централно за комплекса, чрез котел на
твърдо гориво и подоотдаващи елементи. В момента функционира. Режим на работа
постоянен 24 часов. Измерените температури са в норма. Хотелът функционира на
пълен капацитет. Поддържа се температура от 18 до 25 градуса". Тази
температура е различна от посочената от въззивника в отговора на исковата
молба. По делото са представени и фактури за закупени въглища.
В хода на съдебното следствие пред първата инстанция
в протокол от 27.11.2017г. св.А. Г. Т.-заемащ длъжността „поддръжка" в „А*****"ЕООД-с.
Чифлик, сочи, че работи в „А*****" от 12.09.2016г., като се занимава и с
отоплението на хотела. Излага, че в периода от 26.12.2016г. до 28.12.2016г. е
бил на работа през цялото време. Обяснява, че парно отопление има през
отоплителния период, от началото на месец октомври и потвърди, че отоплението е
подово. Заявява, че парното трябва непрекъснато да работи и се поддържа
температура между 22-23 до 25 градуса. Т. обяснява, че има средно образование,
което не е техническо и няма документ или сертификат за работа с котел на
твърдо гориво. В длъжностната му характеристика също не му било вменено
задължение за работа с котел на твърдо гориво, но ръководството на дружеството
му го било възложило и той си изпълнявал задълженията да поддържа котела. Т.
сочи, че и колегата му също има задължение да поддържа котела, но на
22.12.2016г.-датата, на която са пристигнали ищците, колегата му не е бил на
работа, а е работил той. Заяви категорично, че и на 23.12.2016г.- датата на
която ищците са напуснали хотела, той е бил на работа.Т. не помни на
23.12.2016г., някой от гостите на хотела, да е изразявал недоволство относно
температурата. Потвърждава,че се е случвало и ако някой каже че му е студено,
слага повече дърва и повече въглища. Категоричен е, че за този период котела е
бил само на твърдо гориво - дърва и въглища и само двамата с колегата си са
слагали и поддържали котела. Т. сочи, че на 22.12.2016г. и на 23.12.2016г.
работното му време е било от 14,00 до 20,00 часа и чак в периода 26 ти - 28 ми
е бил на работа през цялото време. Преди 14,00 часа на 22.12.2016г.е имало още
едно момче, което работело, но вече не работи в дружеството, а колегата му този
ден не е бил на работа. Свидетеля заявява категорично, че на 22.12.2016г. не е
палил котела. Считат,че с това се потвърждава твърдението на ищците, че
предоставените им печки тип „духалка” са били единствените отоплителни уреди.
Сочат,че от заключението съдебно-електротехническа
експертиза се установява,че при неработила преди това отоплителна инсталация и
за двете помещения е бил необходим около един час за да се достигне температура
на въздуха около 30 градуса. Вещото лице посочва, че ако околните повърхнини
обаче са студени, температурите на усещане ще са по-ниски от 17 градуса, в
стаите ще е студено и ще е необходимо минимум едно денонощие за да се постигне
зона на топлинен комфорт при непрекъсната работа на този вид електроуреди.
Топлотехническото определение за ниска температура е елемент от „топлинен
комфорт", в частност „температура на усещане". В заключението са
посочени строителните правила за приемане на отоплителни инсталации и е
регламентирано минимално необходимо време от 72 часа предварителна работа на
една отоплителна инсталация за темпериране на помещения и чак тогава да се
правят замервания дали постига конкретните параметри. Възразяват,че дори към
датата на извършване на проверката 28.12.2016г., при непрекъсната работа на
отоплителната инсталация на твърдо гориво и електрически отоплителни уреди, не
е била постигната температура на въздуха в помещенията от 24 градуса, което е
необходимо за да се усеща долна граница на комфорта 19 градуса, което е задължителния
минимум за хотелите. Всяка температура под тази граница се категоризира като
ниска.
Излагат,че от приложената съдебно- икономическа
експертиза, макар вещото лице да не е съобразявало при отговора кадровата
обезпеченост с категоризацията на обекта, се установява, че дружеството
разполага с материално-техническа база да предостави хотелиерска и
ресторантьорска услуга. Затова твърдят,че непредоставянето на договорената
услуга не се дължи на липса на материално техническа база или персонал, а е
причинено виновно от ръководството на дружеството, което още при уговаряне на
условията по договора не е посочило, че ищците ще получат услуга в „семеен
хотел", а не в „хотел", както е било обявено.
Въпреки настояването на ищците и другите гости на
хотела за среща с управляващия дружеството и уверенията на г-жа К.- представила
се за персонал, че управителят ще дойде, те не са установили пряк контакт с
мъжа, представен като управител, а са разговаряли само по телефона.
Твърдят,че от всички доказателства, събрани в хода на
първата инстанция, безспорно е установено, че към 22.12.2016г. и до 14,00 часа
на 23.12.2016г., в семейния хотел не е имало служител на дружеството, който да
запали и поддържа отоплителна инсталация на твърдо гориво. Доказани са
твърденията на Т., че при пристигането им в хотела на 22.12.2016г. е било
студено и не се е стоплило до следващия ден 23.12.2016г., когато по вина на
ответника се наложило да напуснат без да получат хотелиерската услуга, за която
са заплатили. В тази насока са и показанията на свидетелката А. М., която по
същата причина е напуснала хотела на 23.12.2016г. Резервацията на М. била за
периода от 22.12.2016г. до 28.12.2016г., включително, но се наложило още на
23.12.2016г. да напуснат хотела. Свидетелката сочила, че условията в хотела са
били под всякаква критика, въпреки,че още при запазване на стаята е била
уверена от служител на хотела, че ще бъде топло и храната е на ниво. На
следващия ден, тя отново се обадила в хотела и отново и било гарантирано, че ще
бъде топло и всичко ще бъде наред. Когато М., съпругът й и детето пристигнали
на 22.12.2016г., я настанили в стая на първия етаж, в която било студено. Дали
им печка тип „духалка", но тя не могла да стопли стаята. М. посочва, че в
стаята след работа на „духалката" било 18 градуса. Сочат, че нямало
никаква топла вода, тя чакала да потече топла вода, както и казали служители на
хотела, но топла вода нямало макар да изчакала десет минути. Свидетелката
посочва, че в общите помещения било много студено и в ресторанта на хотела също
било студено. Запалили камина с огън, но той се поддържал с тънки дърва
„колкото само да тлее". Свидетелката сочи, че се наложило през цялото
време детето и да бъде с вълнена шапка, вълнени чорапи, дебело яке и шал.
Свидетелят Кристиян Т. също обяснява, че многократно
са били гости на въпросния обект, като към датата на резервацията не им било
съобщено, че има промяна в категоризацията и собствеността. Едва на
22.12.2016г. разбрали, че има нов собственик. Заварили много студен хотел и
обезпокоени, веднага попитали, защо е така студено. На рецепцията им дали
ел.печка тип „духалка", която да сложат в стаята, в която ги настанили.
Заради детето семейството носело термометър, за да следят температурата и
влажността в помещението. Свидетеля посочва, че след като цяла вечер
електрическия уред работил термометъра показал 18 градуса по Целзий в стаята. И
този свидетел потвърди, че на 22.12.2016г. не е имало топла вода, било студено
и не могли да съблекат детето.
Излагат,че още в исковата молба са заявили, че не
спазен договорът за предоставяне на уговорената ресторантьорска услуга.
Твърдят,че храната, която им била сервирана на вечеря на 22.12.2016г., не е
била приготвена в ресторанта. Описали са ,че вечерта са консумирали напитки в
помещението на ресторанта, за които платили още около 70 лева, въпреки че
вечерята била включена в пакета от услуги. За сметката не бил издаден касов
бон, защото на 22.12.2016г. ресторантът не работел. В писмения отговор
ответникът твърди, че няма как ищците да консумират храна и напитки в затворен
ресторант, като посочва, че „...никъде не се сочи безплатна консумация на
алкохол...". Въпреки, че в пакета е имало включени алкохолни напитки вино
и ракия и това е потвърдено и от свидетелката Т., която е заявила, че в пакета,
който тя е заплатила влиза и алкохол.
Считат,че твърденията им се потвърждават от всички
събрани и приобщени писмени и гласни доказателства по делото. Така св.М. е
посочила, че на 22.12.2016г. храната е била занесена с „.. с една бяла
„баничарка", така да се изразя, с раздрънкана кола, която сварихме на
задния вход на хотела..". Посочила е, че храната тази вечер била докарана
с количка и поставена на блок-маса. Свидетелката е категорична, че храната не е
била приготвена в ресторанта на хотела и не е имало възможност да си поръча
друга храна. Свидетелят Т. също е посочил, че храната не е била приготвена на
място, а е била докарана с автомобил. Храната била на блок-маса, като не е
имало възможност да се поръчва друга храна. Консумирали напитки, за които
платили в брой и не им издали касов бон, точно защото въпросната вечер
ресторанта не работел.
Свидетелят В. Т. сочи, че е пристигнала в хотела
около обяд на 23.12.2016г., като е закупила ваучер за коледен пакет. Тя
посочва, че било топло и храната била в изобилие на блок-маса. С оглед
обстоятелството, че е била гост на хотела от обяд на 23.12.2016г., въпреки че в
приложения към отговора на ответника списък името и не фигурира, като гост на
хотела към тази дата, счита,че няма може да посочи каква е била температурата в
хотела към 22.12.2016г. и каква храна е била предложена в ресторанта на хотела,
там ли е била приготвена или е била доставена. Свидетелката твърди, че на
23.12.2016г., когато пристигнали в хотела, имали предвидена вечеря и закуска,
но обядвали в хотела, защото било много вкусно, като имала касови бележки за
консумациите. Твърди, че винаги имало топла супа и сготвена храна.
Такова е и твърдението на св.М., който също бил гост
на хотела в периода от 23.12.2016г. до 27.12.2016г., макар и той да не е
отбелязан в представения към отговора списък с гости на хотела. Свидетелят
сочи, че в хотела мирише на храна, по време на обяд, ресторанта работи и
поръчвал супички, даже изброява част от менюто -.".... свинска вратна
пържола с корнфлейкс, два или три вида салати, кюфте, кебапче и супа, която е
за деня. Това е свободна консумация на ресторанта. В пакета закуска и вечеря на
блок-маса".
Считат,че показанията на тези свидетели са твърде
общи, не дават конкретни детайли от
взаимоотношенията между страните, не доказват твърденията и възраженията,
направени с отговора, нито оборват показанията на другите свидетелите, поради
което не следва да се кредитират. Показанията противоречат и на твърденията на
г-жа Й.К. и въпросите отправяни към другите свидетели по делото. В задаваните
от г-жа К. към свидетелите М. и Т. въпроси е имало и въпрос дали в офертата им
е имало описано, че предлагат свободна консумация, извън предвидения пакет, а в
писмения отговор на ответника е заявено, че алкохолът се заплащал отделно.
При разпит св.Т., който бил собственик на къща за
гости „Алора" в Курортен комплекс с.Чифлик, която била на
Излагат,че дружеството е представило фактури за
закупуване на хранителни стоки, като само една единствена- фактура № **********
е от дата 22.12.2016г., с доставчик „Пифреш" ЕООД и в нея са посочени три
продукта - краставица,домат и мандарина,количеството и цената. Най-близките
преди 22.12.2016г. фактури за закупени и доставени хранителни стоки, са -
фактура № **********/18.12.2016г., с доставчик „Пифреш"ЕООД, в която са
посочени количество, цена и стойност на четири продукта - лук патладжан,
мандарина, зеле. Там е и фактура № **********/16.12.2016г., с доставчик
„Пифреш"ЕООД, в която са посочени количество,цена и стойност на девет
продукта-домат, краставица, патладжан, мандарина, ябълка, ябълка, чушки, картофи.
Също и фактура с №********** от 15.12.2016г. с доставчик „Хлебопроизводство и
сладкарство"ЕООД, в която са посочени количество, цена и стойност на три
вида хлебни изделия и тесто, фактура № **********/15.12.2016г., с доставчик
„Филипополис 66"ЕООД, в която са посочени количество, цена и стойност на
грах,зелен фасул,замр.зеленчуци, бланширани картофи, черен пипер, конфитюри, захар,
олио и пангасиус. За неоснователно приемат твърдението на въззивника, че
"съдът не бил запознат с факта, че не всички доставчици на стоки биха
могли да бъдат регистрирани по ЗДДС, за да издават фактури, както и че
съществува възможност храната да е закупена по-рано и замразена...".
Такива твърдения не са правени нито с отговора, нито в хода на съдебното
следствие пред първата инстанция и на този етап е недопустимо голословно да се
твърдят нови обстоятелства.
Сочат,че на 23.12.2016г. се наложило да напуснат
хотела на ответника, без да са получили услугите, за които заплатили.
Твърдят,че са претърпели загуби в размер равен на получените за недоставените
услуги пари, поради виновно, пълно неизпълнение от страна на ответника.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице всички елементи от
фактическия състав за реализиране на отговорността на ответното дружество.
По изложените съображения молят да се остави без
уважение въззивната жалба, като неоснователна и се потвърди Решение
№190/29.06.2018г., пост.по гр.д.№713/2017г. на РС-Троян, като правилно и
законосъобразно. Молят да се присъдят и направените съдебно деловодни разноски.
В съдебно заседание въззивникът се представлява от
пълномощник адв.Б. В.-САК,който поддържа въззивната жалба и моли да се уважи
изцяло. Представя списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Въззиваемите се явяват лично и поддържат отговора си,с
молба да се уважи.
От събраните гр.д.№713/2017г.на РС-Троян доказателства,преценени
по отделно и в съвкупност,както и становищата на страните, съдът приема за
установено следното:
По допустимостта на въззивното производство съдът се произнесе с
определението си по чл.267 от ГПК,като прие,че е налице. Въззивната жалба е
подадена е в срок и от легитимирано лице. Своевременно е подаден и отговорът на
въззивната жалба.
По същество.
Не се оспорва по делото,че С.П.В. - Т. и Т.Ж.Т.
са сключили с „А*****" ЕООД Договор, за ресторантьорски и хотелиерски
услуги за предлагания тогава туристически пакет- „Коледен пакет” - 5 нощувки за
времето от 22 до 27 декември 2016г. и „Новогодишен пакет”- 5 нощувки за времето
от 27.12.2016г. до 02.01.2017г. Двата пакета са за ползване на самостоятелна
стая и апартамент и включват нощувки, закуски и вечери за периода от
22.12.2016г. до 02.01.2017г. Цената на двата пакета е определена общо на
3006лв. Като доказателство за тези уговорки по делото е представена единствено
разпечатка от водена кореспонденция по електронна поща между страните,в която
са изложени описаните по-горе условия на двата пакета и изискванията за начина
на плащане на сумата-т.н.”банкови реквизити”. Установява се,че двата
туристически пакета са се предоставяли за ползване в обект „семеен хотел
„Чифлика хотел”,стопанисван от „А*****”ЕООД. Ищците твърдят, че са договаряли
за обект -хотел с три звезди, а им е предложено и са били настанени във вид
„семеен хотел”. В представената по делото разпечатка от кореспонденцията им не
се откриват такива уговорки, липсват данни от останалите доказателства по
делото,поради което съставът не може да приеме за доказано твърдението за
такова несъответствие. Не се спори,че са били настанени в обект семеен хотел „Чифлика
хотел”, стопанисван от „А*****”ЕООД. Видно от приложеното Удостоверение обектът
е с утвърдена категория „две звезди”.
Категорично е доказан и фактът,че С. В. –Т. е
заплатила посочената сума от 3006лв. По делото е представено копие от платежното нареждане за кредитен превод. Ответникът не оспорва този
факт.
Установено е по делото,че договорените услуги са били ползвани от
ищците и семейството на сина им-св. Кристиян Т.-със съпругата и детето им- тогава
на възраст 1 година и половина.
Страните не оспорват и факта,че двете семейства са пристигнали и
настанили в хотела на 22.12.2016г. В представения от ответника с отговора на
исковата молба Регистър за настанени туристи, обаче е отразено, че на тази дата
в хотела са регистрирани единствено „Н. Ж. и Б. Ж.”,а следващите регистрации са вече от 23.12.2016г.
Не се спори също,че на 22.12.2016г. в хотела е пристигнала и св.А. П. М.,която
също била заплатила Коледен пакет за периода от 22.12.2016г. до 28.12.2016г.
Като доказателство свидетелят представя оферта за пакета,направена чрез „Грабо-
ваучер №
Ищците твърдят,че при пристигането им в хотела е било студено-както във
фоайето, така и в стаите, в които ги настанили-самостоятелна стая и апартамент.
Оплакали се на рецепцията и им предоставили две печки- тип „духалки”. Макар да
оставили печките да работят непрекъснато, не успели да затоплят стаите.
Оставили двете печки в апартамента при внучето им, където успели да постигнат
температура от 19 градуса. Това наложило да спят с дрехите. Твърдят,че не е
имало и топла вода и затова не могли да се изкъпят. Следващите им оплаквания
са,че е било студено и в ресторанта. Там, въпреки уговорената прясна храна, а е
сервирано под формата на „кетъринг”, доставяна
от друго място. Въпреки уверяването по телефона,че ще има топла храна,
такава не им била сервирана. Обяснили им,че ресторантът не работи. Заплатили и
стойността на консумирания вечерта алкохол. На следващия ден след закуска поискали да разговарят с
управителя,но тази възможност била отклонявана от рецепциониската с уклончиви
уверения,че пътува към хотела. Изчакали до ранния следобед и тъй като управител
не се появил,не се променили и условията в хотела-продължавало да бъде студено
и да няма топла вода, заявили на рецепцията,че напускат и желаят да им се
възстанови заплатената сума. Междувременно се свързали с Комисия за защита на
потребителите, от където ги посъветвали да отразят писмено заявлението си. От
рецепцията им представили единствено „Книга за мнения и препоръки”,в която
записали оплакванията си. По делото е представено копие от страницата, на която
е обективирано това им изявление-оплакванията,че в хотела е студено,че го
напускат и желаят да им се възстанови заплатената сума. От персонала на хотела
е удостоверено,че ищците напускат хотела-положен е печат на „Алфатур” и подпис
на „Й.К. рецепция”. Представена е
страница от същата книга с изявление на св.А. П. М.,в което излага,че „..е
резервирала двойна стая чрез „Грабо”…В ресторанта е много студено,не може
детето да стои,а уж било топло…” с дата 23.12.2016г.,след което отново от
рецепция-Й.К. е потвърдено,че е напуснала хотела на 23.12.2016г.
Установява се,че по сигнал на С.В.-Т. от 23.12.2016г., подаден чрез
КЗПотребителите, на 28.12.2016г., е извършена проверка от Регионална здравна
инспекция-Ловеч, за която е съставен Контролен лист. Констатациите на
проверяващата д-р Р. Т. са ,че „Отоплението е централно за комплекса-чрез котел
на твърдо гориво и подово разположени топлоотдаващи елементи. В момента
функционира. Режим на работа-постоянен..”. При извършеното измерване на
микроклимата в стаите, ползвани от жалбоподателката (С.В.-Т.) е констатирано, че
температурите са в норма и съответстват на изискванията.
Хронологично следва отправена на 26.01.2017г.,нотариална покана от С.В.-Т.
до „А*****”ЕООД,с която уведомява, че счита,че не са осигурили договорените
условия за ползване на туристическите пакети,поради което за тях е липсва интерес
от реално изпълнение на услугите. Претендира обезщетение за виновното
неизпълнение от страна на дружеството на договорените условия в размер на
заплатената сума от 3006лв.,представляваща преките и непосредствени вреди от
това. Поканата е връчена на ответника чрез Нотариус с рег.№525 в НК и район на
действие РС-Троян, на 27.01.2017г.
По делото са представени документи за извършени множество проверки
от административни органи, сезирани по
инициатива на ищците и чрез КЗП.
Установява се,че през м.януари и февруари 2017г. е извършена проверка
от КЗП за спазване на разпоредбите на ЗТуризма и ЗЗпотребителите. Издадено е
Предложение за прилагане на критериите за маловажни случаи при констатирани
административни нарушения,а именно-няма обявена информация за
фирмата,седалището и адреса на управление на търговеца, няма регистър на
предявени рекламации,не се води регистър на настанени лица, прилагане на
нелоялна заблуждаваща търговска практика. Съставени са актове за установяване
на административно нарушение и наказателни постановления с наложени парични санкции.
Проверка са извършена и от НАП-ТД-Велико Търново през м.февруари 2017г.,с
издадено Наказателно постановление №266956-F293063/04.05.2017г.,с
констатации за установена разлика между разчетната и фактическата касова
наличност. Доказателствената стойност на тези документи съставът ще обсъди при
излагане на становището си по съществото на спора.
Има данни, че за случая С.В. –Т. е подала жалба и до Районна
прокуратура-Троян-с вх.0392/2017г. от 21.04.2017г.,която е възложила проверка
на КЗП.С Постановление от 16.06.2017г. РП-Троян е отказала да образува
наказателно производство,поради липса на данни за извършено престъпление.
Ответното дружество оспорва твърденията на ищците. Твърди,че е
обезпечило договорените условия на
закупените от туристически пакети. По възраженията за топлината в обекта
сочи,че е обезпечен с работещ котел на твърдо гориво и подово разположени
подоотдаващи елементи. Като доказателства
се позовава на извършена проверка от РЗИ-Ловеч на 28.12.2016г. и констатациите
й. Допълва и с доводи за прекалена нервност, пререкания с персонала и
демонстративно изразяване на недоволство от страна на ищците по време на
престоя им в хотела.
По делото са допуснати съдебни
експертизи.
От заключението на съдебно-счетоводна с в.л.М.И. се
потвърждава, че на 05.10.2016г. С.В.-Т. е заплатила сумата от 3006лв.,която
представлява 100% авансово плащане на уговорените Коледен и Новогодишен пакет,в
полза и по банкова сметка *** „Алфарезорт Тремал”ЕООД. Дружеството е отразило
плащането в счетоводството си,като е издало 4бр.фактури,описани от експерта,с
описание на услугата „хотелско настаняване-аванс”. На поставен въпрос за
наличие на кадрова обезпеченост на хотела към процесния период-22.12.2016г., експертът
е отговорила,че такава е била налице.
Констатирала е и наличие на материално-техническа обезпеченост за развитие на хотелиерска
и ресторантьорска дейност. Вещото лице потвърждава констатацията,че ищците не
са били вписани в регистъра за настанени лица на 22.12.2016г.
Допусната е и приета и съдебно-техническа експертиза
на в.л.инж.М.Б., със задача да установи какво време е нужно за затопляне
ползваните от ищците помещения в хотела– стая и апартамент, с предоставените от
хотела електрически печки. Експертът е направила изчисления в два варианта. При
първия изчисленията са в хипотезата на външна температура от -10°С и работила без
прекъсване централна отоплителна инсталация,с достигната температура на
околните повърхнини от 15°С. Тогава за затопляне на стаята (30.9куб.м.) в границите на 15°С -22°С ще са
нужни около 10 минути,а между 22°С - 30°С
зоната на комфорт ще се достигне за 20 минути. При апартамента (60.4куб.м.) ще
са нужни,съответно 20 и 40 минути. Във втория вариант изчисленията са правени в
хипотезата на външна температура от -10°С и неработила поне три дни преди това
централна отоплителна инсталация,с температура на околните повърхнини от 5°С. Експертът заключава,че тук ще има по-голяма топлинна
загуба за околните повърхнини. За двете помещения ще е необходимо време
по-малко от един час, за да се достигне температурата на въздуха до 30°С, но след
като околните повърхнини са студени, то температурите на усещане ще бъдат
по-ниски от 17°С, т.е. в стаите ще е студено и ще е нужно минимум едно
денонощие, за да се постигне зона на топлинен комфорт….“. Експертът сочи,че
според Строителните правила за приемане на отоплителни инсталации е
регламентирано минимално необходимо време от 72 часа предварителна работа на
една отоплителна инсталация за темпериране на помещенията и чак след това се
правят замервания дали постига проектните параметри.
Съставът приема
заключенията на съдебните експертизи като обективни и компетентни и се позовава
на тях при решаване на делото.
По инициатива на страните са разпитани свидетели. Показания
им се обособяват в две групи,съобразно тезата на страната,която ги е
ангажирала. За всички свидетели се установява,че са били в хотела през
процесния период и са имали непосредствени впечатления за обстановката и
организацията на работата,въпреки,че реално не са вписани в книгата за
регистрации.
Водените от ищците свидетели-синът им св.К.Т. и
св.А.М., потвърждават твърденията им за
ниски температури в хотела на 22.12.2016г., за предоставени допълнителни
отоплителни уреди (печка тип „духалка”), за липса на топла вода, за липса на
отопление и в ресторанта, неизпълнение на уговорка за обещана топла храна, включително
и подходяща за малко дете. Потвърждават също опитите на ищците,а и на св.М., да
се свържат с управителя на хотела и уклончивите отговори от лицето на
рецепцията. Така св.А.М. сочи, че „… Аз се обадих и казах, че съм с малко дете.
Тогава попитах изрично, дали ще бъде топло и
храната дали е на ниво. Съответно ни отговориха, че храната е на ниво и
че всичко е наред. Многократно питах дали ще бъде топло. Обадих се дори на
следващия ден, дали мога да разчитам отново, че ще бъде топло и гарантираха, че
всичко ще бъде наред…“. Сочи,че „….В стаята ни беше много студено за духалка,
детето ми беше просто навлечено.Не можа да стопли стаята.В стаята бяха
18С……..Нямаше никаква топла вода. Чаках да потече топла водата, но така и не
дойде. Исках да измия детето. Пуснах да тече 10 минути, но не дойде топла вода…”.
Потвърждава,че не са ги регистрирали при пристигането им. След като видели
стаята им поискали да говорят с управителя…”Причината е,че беше много студено в хотела,храната и
условията,за които се обадих да запазя стая и мислех,че ще ги има налице.
Просто не съм очаквала да видя такова нещо..”. За обстановката в ресторанта
сочи,че „….в ресторанта беше много студено. Нямаше дърва, а бяха някакви съчки,
които носеха в едно кашонче и огъня се поддържаше колкото само да тлее. Детето
ми беше с вълнена шапка, вълнени чорапи,
с дебело яке и с вълнен шал……Храната не беше приготвена в ресторанта на хотела.Нямаше
и какво да поръчам,защото просто нямаше избор.Не е имало възможност да се
поръча от ресторанта друга храна.Да,исках да поръчам нещо за детето ми,но нямаше как,храната беше поставена просто на
една количка и се слагаше на блок-масата…Нямаше и кого да попитам, нямаше и
меню,аз поне не видях да има.Персонал в ресторанта нямаше. Имаше една
камериерка…и една рецепциониска,това беше…Нямаше нищо отбелязано в офертата,че
не може да се ползва ресторанта.”
Идентични са и показанията на св.К.Т.- „..Понеже имаме
малко детенце,предварително се обаждахме многократно да ги питаме дали е
топличко,имат ли работещ ресторант,защото детето трябва да яде супички и там се
свързахме с лице,което се представи за управител..и ни уверяваше,че всичко ще е
наред като топлина,като условия за детето…”. Потвърждава,че на 22.12.2016г….
заварихме много студен хотел.Обезпокоени веднага ги попитахме защо е така
студено и какво се случва. Те ни връчиха една духалка и ние я сложихме в
стаята.…Носим си термометър за детето, за да следим температурата и влажността,
след като цяла вечер тази духалка въртя – 18 градуса мисля, че не мина
температурата в стаята….“.Също сочи „…..Топла вода нямаше.Вечерта не можахме да
се изкъпем ,след като сме пътували,както и да измием детето.отделно,студено беше
и нямаше как да го съблечем,за да него разболяваме.…”. За условията в
ресторанта споделя- „…Искахме да поръчаме нещо за детето, но нямаше как, защото
ресторанта не работи. Носят с една количка храна, с една лека кола, и което са
донесли - това е…… рецепциониската идва
и в ресторанта, като ни каза, че ако има нещо може да ни го стопли. Явно няма и
персонал.Ние в ресторанта сядаме с якета и с шапките,при положение,че ние бяхме
до камината,която помолихме да запалят със съчки колкото пръста ми..” Обяснява
също,че „..За детска кухня не сме заявявали и ще ви кажа защо.Детето на тази
възраст вече е захранено и може да яде,след като в ресторанта може да се
направи една супа,една попара сутринта,което е елементарно и нямаме нужда от
детска кухня в случая,след като има ястия,които може да ги яде...“.Потвърждава
за опитите да се свържат с управителя на хотела-„..Искахме многократно ще
тогава среща с Управителя,…Казаха,че утре ще дойде,но никой не ти казва точно.
До 23.12.2016г.го изчакахме,до 14-15ч.чакахме и ни лъгаха по телефона,че ще
дойде,но така и него видяхме..Тогава с рецепциониската контактувахме,като тя му
звънеше и се криеше в една стаичка,излизаше и казваше,че сега ще дойде. Искахме
да се разберем дали ще ни връща ли парите,като възрастни хора.Той така и не
идваше. След половин час щял да дойде,така ни казваше тя.Пътувал от Троян.Но
минаха 4-5 часа и така и не дойде..”.
Като свидетели на ответника са ангажирани св.В.Такворян
споделя,че е идвала и преди в хотела „..На 23.12.2016г.пристигнахме и на
27.12.2016г.си тръгнахме и всичко беше както трябва…Много весело си прекарахме
тези 4 дни в хотела…Хигиената е на много високо ниво….. Персоналът е много
деликатен, без да се натрапва.…Страхотно беше…Всички сме по къс
ръкав………..Прекалено топло е даже…..Храната е в изобилие, блок-маса….“.Твърди,че
храната е била приготвяна в хотела- „ На закуска и на вечеря то ухае,храната се
приготвя в хотела…Не съм виждала храна да се докарва с катафалки, тип
„кетъринг…“. На 23.12.2016г. като пристигнахме имахме предвидена вечеря и
закуска Обядвахме в хотела,защото е много вкусно..”.Споделя,че за нея тове е
„..любима дестинация,конкретният хотел,защото докато си избера хотел аз първо
влизам да разгледам стаите и тогава решавам.За мен хигиената е номер едно…Това
е единственото място,където не нося лични кърпи,защото тук светят и са чисто
нови. На високо ниво е хотелът..”.
Свидетелят Т.С.М. излага,че са били в хотела от
23.12.2016г.до 27.12.2016г.,също и следващата година-от 23.12.2017г.до
27.12.2017г. „..защото много ни харесва хотелът..”. Не е видял при престоя си
„…някой недоволен турист, който да си тръгва демонстративно….Не съм видял да се
предоставя храна тип „кетъринг” в хотела от катафалки, пикапи и др., защото
просто си мирише на това, което се готви.Мирише си в хотела…. По време на обяд,
ресторантът си работи. Спокойно сме си поръчвали, супички сме яли, даже и част
от менюто мога да кажа….” Твърди,че „..не сме имали проблем с топлината в
хотела. Достатъчно е топло, разхождаме се по къс ръкав и не сме имали проблеми
с температурата. Работеше камината в ресторанта през цялото време на престоя
ни..“.Сочи,че „..Сядаме си примерно на обяд в ресторанта,поръчваме си.Касовата
бележка идва в папка при нас…плащаме си по касовата бележка и това е…”.
Разпитан е и св.Е.Г.Т.-собственик на къща за гости в
близост до хотела и често го посещава. Сочи,че „..от 20.12. до 24.12.2016г. аз
бях в къщата си за гости в с. Чифлик и
поне един път на ден в този период съм посещавал ресторанта на хотел
„Алфарезорт”-сутрин,на обяд и вечер,не мога да си спомня точно,а някой път и по
два пъти на ден. Сутрин съм пиел кафе там, на обяд съм обядвал, вечерял съм….Аз
не обядвам сериозно в ресторанта, но 2 или 3 пъти съм ял супа, а имаше и
основно…..“. Твърди,че „…..Аз почти винаги задължително сутрин ходех
да пия кафе, така че със сигурност съм посетил хотела на 22.12.2016
година. Сигурен съм, че съм го посетил,
защото всяка сутрин пия кафе там, но за обяда и вечерята, не помня…..“.
Разпитан е като свидетел и А. Г.Т.,който е работел в хотела на длъжност „поддръжка”-
„..каквото има за ремонт,както и котела поддържам,т.е.занимавам се с
отоплението на хотела”, но „..Нямам документ/сертификат за работа с котел на
твърдо гориво. В длъжностна ми характеристика не ми е вменено задължение за
работа с котел на твърдо гориво….“. Твърди,че парно отопление има през целия
отоплителен сезон, от началото на месец октомври постоянно има отопление.Подово
е отоплението в хотела..Поддържаме 22-23 до 25 градуса..” Твърди,че е бил на
работа на 22.12.2016г., но не той е палил котела – „…не мога да се спомня,но
мисля,че следобед от 14 часа може би до 20 часа ми беше работното време на 22 и
23.12.2016г. Преди дата 22.12.2016г.-14 часа,имаше едно момче ,което
работеше,но вече не работи.На 22.12.2016г.не помня дали аз съм го палил
котела.Не съм аз…”.
По реда на чл.176 от ГПК,по инициатива на ответника, на
ищците са зададени въпроси, с чиито отговори потвърждават изложената и
поддържана в хода на производството
позиция и твърдения.
Като доказателства по делото във връзка с
възраженията за липса на приготвена на место храна,ответникът е представил и
фактури за закупени от дружеството хранителни продукти. Представени са и копия
от дневните финансови отчети за датите 23,24 и 25 декември 2016г.
При така установените факти
първоинстанционният съд е приел,че е сезиран със спор с правно основание чл.79
от ЗЗД,като се търси обезщетение по реда на чл.88 от ЗЗД във връзка с
развалянето на сключения договор за ресторантьорски и хотелиерски услуги,
настъпило поради виновното му неизпълнение от страна на ответника. Съдът е счел
за основателна претенцията на ищците за възстановяване на заплатената цена за двата туристически пакета-Коледен и
Новогодишен,представляваща непосредствени вреди от разваляне на договора поради
пълното му неизпълнение.
Въззивният състав намира,че
първоинстанционното решение
е постановено при изяснена фактическата обстановка, след установяване на
релевантните за спора факти и обстоятелства. След обстоен анализ на всички
събрани доказателства РС-Троян е формирал правилни и законосъобразни изводи,
които напълно се споделят от въззивната инстанция.
Категорично се установява,че ищците
са сключили договор
и са ангажирали туристическа услуга,предлагана от ответника като
туристически пакет-Коледен и Новогодишен, за периода от 23.12.2016г. до
02.01.2017г. Макар и кореспонденцията между страните да е обективирана едва в
представената разпечатка от електронна поща, става ясно и не се оспорва, че е
резервиран туристически пакет, включващ нощувки, закуска и вечери. Категорично
се установява,че ищците не са останали доволни от предлаганите им условия и на
следващия ден-23.12.2016г.,следобед,са напуснали хотела. Обективирали са
недоволството си и заявлението, че претендират връщане на платената цена, в
Книгата за мнения и препоръки, и това е потвърдено от представител на хотела.
Спорен на първо място е въпросът налице
ли е валидно разваляне на договора за туристически и ресторантьорски услуги.
Въззивникът оспорва, като твърди,че
ищците не са отправили предупреждение и не са им предоставили срок за изпълнение,
съгласно нормата на чл.87,ал.1 от ЗЗД. Едва във възизвната жалба се излага и
тезата за липса на надлежна форма на разваляне,тъй като изявлението е следвало
да е в писмена, в каквато е и процесният договор. Съдът намира това възражение за
преклудирано,като несвоевременно заявено,като позицията си съдът ще изрази
по-долу.
Съставът не се съгласява с твърденията на
въззивника.
На първо място,както се посочи по-горе,
процесният договор за туристически и ресторантьорски услуги е сключен като
неформален. Липсва изрично, детайлно, подробно обективиране на договореностите
на страните в писмен вид. Такова не е и нужно,тъй като няма подобно изискване и
писмената форма не е такава за валидност на договореностите им. Както стана
ясно-страните са уточнили условията в телефонен разговор и единственото
обективиране е представената кореспонденция по електронна поща, в която се
съдържа потвърждение на ангажирането на двата пакета и начина на плащане.
Затова и в подобна форма са направени изявленията на ищците за разваляне на
договора-устно и на представителя на хотела на рецепцията, в потвърждение на
което са изразили и становището си в представената им Книга за мнения и
препоръки. Категорично и конкретно там са изложили,че не са доволни от ниските
температури в хотела и затова го напускат. Ясно са заявили,че желаят да им се върне заплатената сума.
При така обективираните действия съставът
приема,че ищците са заявили категоричното си желание за разваляне на сключения
с ответника договор. Изявлението им е ясно,направено е в същата форма, в която
е иницииран договорът и е достигнало до ответника. От събраните по делото
доказателства се установява,че причината е недоволството им от предложените в
хотела условия,които те приемат за напълно несъответстващи на уговорените. В
този смисъл са осъществили разваляне по реда на чл.87,ал.2 от ЗЗД,тъй като изпълнението
е станало невъзможно. В тази хипотеза се касае за такова неизпълнение, при
което е налице несъответствие между
договорените и действително предоставените услуги,което по своя интензитет обезмисля
продължаването на изпълнението. В този смисъл е и потвърденото в изявлението на
ищците в отправената към ответника нотариална покана- „..след като нямаме
интерес от реално изпълнение на услугата..”.
Известно е,че е
дностранното разваляне на договора е изявление на изправната страна по него,
отправено до неизправния съконтрахент. С него уведомява, че разваля договора. По своята правна същност развалянето на представлява субективно
потестативно право и за да настъпят правните му последици е необходимо
изявлението за разваляне да достигне до
неизправния длъжник. Както се посочи по-горе-в случая това е налице,
обективирано е и е възприето именно в този смисъл от ответната страна. (в тази
насока съдебната практика приема,че изявлението може да бъде направено дори и с
подадената искова молба -с получаване на препис от исковата молба ответникът е
уведомен за изявлението на ищеца за разваляне
на договора- Реш.№178/12.11.2010г.на ВКС по т.д.№60/2010г., II т. о., Реш.№218/29.11.2016г.
по гр.д.№1306/2016г., ІV г.о.).
В случая, при отчитане на описаните
по-горе действия на ищците, съставът приема,че е доказано по категоричен
начин,че са развалили процесният договор с предявяване на възраженията им в
Книгата за мнения и препоръки на 23.12.2016г.
Не може да се сподели изложената във
въззивната жалба теза за обусловеност между заявяването на претенция за
обезщетение и отправянето на покана за изпълнение. В случая развалянето на
договора се осъществява в хипотезата на чл.87,ал.2 от ЗЗД,където поканата за
изпълнение и даването на срок не е условие, поради настъпилата „безполезност”
на изпълнението за кредитора. Не се касае за определеното от възизвника като
„просто неползване на хотела”,а за изразено несъгласие с предложените условия и
явно и категорично демонстриран отказ за продължаване на договора. Ищците са
изразили позицията си и ясно и видно е разбрана от длъжника.
Не може да се сподели и твърдението на
въззивника,че ищците е следвало да искат намаляване на цената, в случай че
според тях качеството на услугите не отговаря на предварително уговореното и
заплатено,но не и едностранно да развалят договора. Изцяло в преценката на
потребителя е какво обезщетение да търси при неизпълнение-дали да е намаляване
на цената и т.н. и неизправният длъжник не би следвало да определя и подчинява
избора им на своите възприятия за неизпълнението си. Налице е съществено
несъответствие между договорените и действително предоставените услуги и въпреки
отправените критики и забележки хотелът не е успял да ги отстрани и на следващия ден (по арг.от чл.90,ал.10 от
ЗТуризма). При преценката дали е „съществено” неизпълнението следва да се
отчита факта,че се касае за зимен период, почивка в планина, при ниски
температури, при които условия разбираемо и нормално е да се определя като изключително
важно условие да бъде топло, да има топла вода, топла храна и т.н. комфорт, рекламирани
като условия за зимен туризъм.
За решаване на спора следва да се прецени налице ли
са били основания за тези действия от страна на ищците.
Съставът намира,че от събраните по делото
доказателства може да се направи обоснован извод,че е налице твърдяното
неизпълнение на договорените ресторантьорски и хотелиерски услуги от страна на
ответника.
За
този си извод съдът се позовава на първо място на показанията на
разпитаните свидетели,ангажирани от ищците. Макар и да се отчита наличието на
заинтересованост у тях,при съобразяване,че единият е техен син,а другата е била
също гост на хотела, след цялостна преценка на показанията им се установява,че
съответстват в значителна степен със останалите обективни писмени доказателства
по делото. Свидетелите са преки очевидци на атмосферата в деня на пристигане на
ищците- 22.12.2016г. Единни и категорични са показанията им,че е било много
студено- както във фоайето,така и в стаите,в които са били настанени. Те също
са потърсили съдействие от представителя на хотела за подобряване на условията
и въпреки предоставените им печки, също не са успели да затоплят помещенията до
границата на поносимост. В този смисъл следва да се приеме, че усещането за
липса на т.н.”топлинен комфорт”,което ищците твърдят,че е липсвало, е било
идентично проявено и у останалите присъствали на 22.12.2016г. гости на хотела,
не е било изолирано или специфично,или резултат на здравословни проблеми на ищците,в каквато
насока е видно,че представителят на ответника се е опитал да насочи поставените
им въпроси по реда на чл.176 от ГПК. За обективността на показанията на тази
група свидетели сочи и наличието на конкретно изявление от св.Маркова в Книгата
за мнения и препоръки,отново от 23.12.2016г., където е посочила,че не е имало
топла вода, че в ресторанта е студено. Не се спори,че тя също е била закупила
Коледен пакет, пристигнала е също на 22.12.2016г.,т.е. тя и семейството й са
били поставени при същите непредвидени и недоговорени условия,въпреки
многократните обещания и уверения от персонала на хотела при предходните им
обаждания.
За оборване на твърденията ответникът
ангажира констатациите на извършената по сигнал на С.В.-Т. проверка от РЗИ-Ловеч
на 28.12.2016г.
Съдът намира,че това доказателство е
темпорално неотносимо към случая. Проверката е извършена в по-късна дата - 6
дни след случая и затова констатациите й- в каквато и да е било насока,не могат
да се приемат за меродавни към спора,съответно да влияят върху преценката за
обективност на показанията на свидетелите. В случая не се оспорва наличието на
отоплителна инсталация, а факта дали е работела с нужния капацитет на дата
22-23.12.2016г.
Макар и непряко,като
доказателство,разколебаващо категоричността на позицията на ответника, следва
да се възприемат и показанията на св.А.Т.-служител по поддръжка, който макар и
да няма нужното образование, се е занимавал с отоплението в хотела. В обясненията
си не е категоричен и уверен кой и изобщо дали е било палено парното на дата
22.12.2016г.
Единни са показанията на тези свидетели и
по отношение на другото обстоятелство,сочено от ищците като причина за
напускане на хотела-липсата на уговорената, предварително обещана и уточнявана
нееднократно храна, приготвяна на место. Установи се,че освен студено, в
ресторанта не е имало и топла храна,тъй като вечерта на 22.12.2016г. кухнята не
е работила. Вечерята е била от вида „кетъринг”, докарана отвън и явно не е
съответствала на обещанията на представителите на хотела. Както ищците,така и
св.Т., така и св.М. заявяват и не се отрича от ответника,че предварително
са разговаряли с представител и той ги е
уверил,че могат да разчитат на „супички,топла храна,приготвена на место..”. Не
се касае за изключителни или специфични изисквания към вида или консистенцията
на храната,а за нормални очаквания за адаптивност на персонала на ресторанта
към присъствието и на дете в ниска възраст. Недоволството на ищците,а видно и
на свидетелите,е провокирано именно от факта,че предварително са проверили и положили усилия да обезпечат тези
съществени за тях условия и въпреки това от хотела не са отговорили на
очакванията им. Това е и причината липсата на работещ ресторант да е прието от
ищците като следващо съществено неизпълнение на уговореното и да е послужило
също като довод,наред с липсата на
нужната отопленост, да вземат решение едностранно да развалят по договора.
Не може да се приемат като опровергаващи
тезата на ищците и представените от ответника фактури за закупени продукти във
времето близо до датата 22.12.2016г. Сам по себе си фактът,че такива продукти
са закупени, дори и да са били налични в кухнята,не доказва,че вечерта са били
приготвени и сервирани и т.н. В допълнение на тезата за неработещ ресторант е и
фактът,че от ответника не се представиха доказателства какво меню е било
предвидено за този ден и за вечерята, какъв разклад на продукти и направен, какво
реално е било сервирано на гостите. В допълнение е и констатацията от
извършените проверки,че на 22.12.2016г. не е регистриран некакъв оборот в
ресторанта-т.е. не е работел.
По отношение на проверките на различни
административни органи, извършени по инициатива на КЗП и т.н. и констатациите
им, съдът намира,че преценката им трябва да се основе на темпоралната им
относимост към спора. Следва да се отчитат като допълнително доказателство за
наличие на неуредици в работата на хотела само констатациите за липса на точно
регистриране на гостите-установява се,че както ищците, така и семейството на
сина им, на св.М.,също и ангажираните от ответника свидетели, не са били
вписани в книгата за регистрация, макар да не се оспорва,че са присъствали в относимия период. Следва да се съобразява и
констатацията за липса на регистриран оборот в ресторанта на хотела на
22.12.2016г. В останалата част констатациите не касаят спорния период-проверките
за през м.януари и февруари 2017г., не касаят сочените от ищците форми на
неизпълнение, поради което не следва да се обсъждат и съобразяват.
По отношение показанията на ангажираните
от ответника свидетели съществен довод да не бъдат кредитирани изцяло, е
фактът, сочен и от тях,че те са пристигнали в хотела едва на
23.12.2016г.-следобед-т.е.във времето, когато ищците вече са си тръгнали.Този
факт сам по себе си е достатъчен да обоснове липса на непосредственост и
обективност в обясненията им. Не може да се приемат за обективни и показанията
на св.Е.Г.Т.,че не е имало проблеми с отоплението и кухнята,тъй като се
установи,че на процесната дата – 22.12.206г. не е регистриран оборот в
ресторанта. Самият свидетелят сочи,че причина за посещение в хотела е била
именно ползването на услугите на ресторанта- за кафе, на обяд, супи и т.н.
Или-дори и да и посещавал обекта преди, на спорната дата явно не е, съответно
не би могъл да има непосредствени и преки впечатления.
При тези констатации съставът се
съгласява с извода,че ответникът е допуснал
съществено неизпълнение на договорените условия по сключения с ищците договор
за ресторантьорски и хотелиерски услуги,включващ Коледен и Новогодишен
туристически пакет, за периода 22.12.2016г. - 02.01.2017г., при което
изпълнението е станало безсмислено и ненужно за клиентите на хотела, което е
обосновало и предприетото от тях едностранно разваляне на договора. Като
последица и при установената изключителна вина за неизпълнението на ответника,
по правилото на чл.88,ал.1,изр.ІІ-ро и чл.82 от ЗЗД, имат право на
възстановяване на пряката и непосредствена вреда, каквато се явява заплатената
стойност на двата непредоставени в договореното качество туристически пакета-
сумата от 3006лв.
В този смисъл и с оглед пълното
съвпадение с изводите на
първоинстанционния съд, съставът намира,че обжалваното Решение
№190/29.06.2018г., пост.по гр.д.№713/2017г.на РС-Троян, следва да се потвърди,
като правилно и законосъобразно.
По разноските.
С оглед изхода на спора във възизвната
инстанция следва да се уважи претенцията на въззиваемите за присъждане на
направените разноски. Представено е пълномощно на адв.А.М.-ЛАК и Договор за
правна защита и съдействие за настоящата инстанция,с отразен като реално
изплатен хонорар от 200лв.,в който размер следва да се уважи и възложи на
въззивника „А*****”ЕООД.
По изложените съображения и на основание чл.272 от ГПК,ОС-Ловеч
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 190/29.06.2018г., постановено по гр.д.№713/2017г. на РС-Троян, като
правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА А*****"ЕООД с ЕИК*****, със седалище и адрес на управление в с.Чифлик,
Ловешка област, ж.к. „Вилна зона”, представлявано от Й.Г.К., да заплати на С.П.В.-Т.
с ЕГН **********,*** и Т.Ж.Т. с ЕГН **********,***, сумата от 200 (двеста) лева, представляваща направени във въззивната
инстанция разноски.
С оглед цената на иска
и на основание чл.280,ал.2,т.1 от ГПК
решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.