№ 248
гр. Казанлък, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ДЕЯН Г. ИЛИЕВ
при участието на секретаря РАДИАНА Д. ГРОЗЕВА
като разгледа докладваното от ДЕЯН Г. ИЛИЕВ Административно
наказателно дело № 20225510200359 по описа за 2022 година
Обжалвано е Наказателно постановление № 78 от 08.02.2022 г. на Директора на
РИОСВ-Стара Загора. Жалбоподателят А. Т. Л., недоволен от наложеното му
наказание, моли съда да го отмени. Оспорва извършеното нарушение и излага
оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Алтернативно се иска намаляването на наложеното наказание.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява, но жалбата му се
поддържа от адв. Р. Ж., който в писмени становища счита, че е налице противоречие
между предписанието и обстоятелствената част на НП относно имота в който е била
извършена проверката. Липсвали данни за материалната компетентност на
актосъставителя да съставя актове, както и др. противоречия вкл. и противоречие с §1,
т. 1, б. „а“ от ДР на Наредба за излезли от употреба МПС-ва (ИУМПС) и с т. 2 от ДР на
Наредбата във вр. §6, т. 45 от ДР на ЗДвП. Претендира за разноските по делото.
Въззиваемата страна, редовно призована в с.з. не изпраща представител. В
писмено становище на адв. П.П. се излагат доводи за неоснователност на жалбата и се
иска потвърждаване на НП и присъждане на разноски.
Съдът, като извърши цялостна проверка на констативния акт (АУАН) и
Наказателното постановление (НП), взе предвид становищата на страните, и прецени
заедно и поотделно събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Жалбата е неоснователна.
1
Административно-наказващият орган (АНО) е приел за установено, че
жалбоподателят не е изпълнил Предписание № 1 в констативен протокол № 9051 от
09.7.2021 г. със срок за изпълнение 09.08.2021 г. „Да се предадат отпадъците от излезли
от от употреба МПС-ва (ИУМПС) и опаковките от пластмаса, находящи се в имоти ПИ
№№ 49494.93.771 и 49494.93.772 на лица притежаващи документ по чл. 35 от ЗУО. По
молба на жалбоподателя срокът на предписанието е бил удължен до 31.08.2021 г. и към
01.09.2021 г не било установено постъпване на документи, свързани с изпълнение на
предписанието
На 09.09.2021 г. била извършена нова проверка в ПИ № 49494.93.771 по плана
на гр. М., нает от жалбоподателя. При проверката било установено, че имотът е с площ
6006 кв. м и бил ограден с телена мрежа с отлична видимост. Било констатирано, че
все още се съхраняват излезлите от употреба ИУМПС, предмет на КП № 9051 от
09.07.2021 г. и се констатирало наличието на 41 бр. ИУМПС-ва, описани по марка и
модел в НП. Всички МП-ва били без регистрационни номера с видимо увредени
конструкции. В имота имало обособен сектор където се съхранявали пласмасови
отпадъци (туби и каси), като имотът е бил без тР. непропусклива повърхност. АНО е
приел, че нарушението е било извършено на 01.09.2021 г. в ПИ № 49494.93.771 по
кадастралната карта на гр. М. и било установено на 09.09.2021 г.
Описаната фактическа обстановка се установява от АУАН № 78 от 04.10.2021 г.,
КП № 9051 от 09.07.2021 г., КП № 9232 от 09.09.2021 г. и показанията на Р. П., които
кореспондират помежду си.
В с.з. и депозираните писмени становища не се оспорват като факт неспазването
на издаденото предписание, а се оспорва обстоятелствата относно статута на
намерените МПС-ва като излезли от употреба. Не се оспорва също наличието в
имотите на пластмасови опаковки (туби и касетки) и издаденото предписание за
премахване и по отношение на тях.
Съдът не приема възражението.
Съдът отбелязва преди да разгледа възражението, че издаденото предписание
представлява неоспорен от жалбоподателя и влязъл в законна сила индивидуален
административен акт, поради което съдът намира поначало за безпредметно да
обсъжда фактическите и правните основания въз основа на които е бил издаден. От
тази гледна точка предписанието е породило целените правните последици, конкретно
създаване на задължение за изпълнение.
Безспорното неизпълнение на предписанието от обективна страна е довело до
осъществяване на изпълнителното деяние от състава на нарушението чрез бездействие,
което обективира и неговата субективна страна. Жалбоподателят е съзнавал смисъла и
целта на предписанието, защото е поскал удължаване на срока за изпълнението му.
2
Следователно АНО правилно е приел, че жалбоподателят е извършил
нарушение на чл. 156 във вр. чл. 113, ал. 3 и чл. 120 от ЗУО, за което му е било
наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лв.
Извършеното нарушение е безспорно и неговата значимост може да се обсъжда
единствено поради на липсата на превратност на предписанието при издаването му,
обективно възможната му изпълнимост и в приложното поле на разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН, но предвид големият брой констатирани нерегистрирани и/или повредени
МПС-ва, както и обособена зона за пласмасови опаковки (туби и каси), съдът счита, че
случаят не е маловажен, значително нарушава реда на държавно управление от една
страна, а от др. страна се касае за дейност без разрешение и без спазване изискванията
за безопасно съхранение на посочените вещи. Тези обстоятелства дават и основание на
съда да приеме, че размерът на наказанието е правилно определен по чл. 27 от ЗАНН и
постига целите на чл. 12 от ЗАНН.
От тази гледна точка НП е обосновано и следва да се потвърди.
Възражението по същество е необосновано.
С КП № 9051 от 09.07.2021 г. е било констатирано, че в имоти ПИ №№
49494.93.771 и 49494.93.772, оградени в обща площ се намират посочените 48 бр.
МПС-ва, някои повредени и всички без регистрации, както и наличието на
пластмасови опаковки (туби и каси), обособени в сектор.
След като МПС-ва са били без регистрации и с повреди, както и наличието на
зона с пластмасови предмети очевидно става въпрос за отпадъци и обратното
разбиране на тези очевидни факти би довело най-много до превратното им тълкуване,
като в с.з. не се установиха доказателства, че става въпрос за годни за употреба и
регистрирани МПС-ва, паркирани в ПИ, а събраните опаковки подлежат на повторна
употреба.
Съгласно §1, т. 17 от ДР на ЗУО отпадък е всяко вещество или предмет, от
който притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да
се освободи.
Безспорно е и не се установиха в с.з. доказателства, че жалбоподателят е
регистрирано лице по чл. 67 и сл. от ЗУО, което има право да съхранява и контролира
отпадъци, нито е лице, което разкомплектова по Наредбата за ИУМПС-ва такива МПС-
ва, от което следва, че съгласно цитираната дефиниция за отпадък, той е бил длъжен да
се освободи от констатираните отпадъци предмет на КП № 9051 от 09.07.2021 г.
Съдът намира за безпредметно да обсъжда цитирани във възражението
разпоредби относно регистрирани МПС-ва, тъй като такива не се установиха.
Следователно НП следва да се потвърди поради неоснователност на
възражението.
3
Не се констатират релевираните от жалбоподателя нарушения на процесуалните
правила, нито такива вследствие на извършената от съда служебна проверка.
В НП са били посочени времето, мястото и начинът на извършване на
нарушението, т.е. нарушението е напълно индивидуализирано. Правилно са били
приложени правните норми, които го квалифицират и относно наказанието.
С КП № 9051 от 09.07.2021 г. са били проверени ПИ №№ 49494.93.771 и
49494.93.772, оградени в обща площ като не следва да се счита за противоречие или
нещо съвсем различно, че при последващата проверка с КП № 9232 от 09.09.2021 г. в
НП се обсъждат отпадъци само в ПИ № 49494.93.771.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-3 от 29 септември 2016 г. за
структурата и съдържанието на идентификатора на недвижимия имот и на номера на
зоната на ограничение в кадастъра, идентификаторът на ПИ е уникален, поради което
грешки в посочване на квартала по местонахождението му не са съществени.
Следователно НП следва да се потвърди като законосъобразно.
Основателна е претенцията за разноски на представителя на въззиваемата страна
в размер на 440 лв., които са били заплатени с преводно нареждане, приложено по
делото, поради което разноските са дължими на въззиваемата страна от жалбоподателя.
Водим от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 78 от 08.02.2022 г. на
Директора на РИОСВ-Стара Загора, с което на А. Т. Л. ЕГН ********** е било
наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лв.
ОСЪЖДА А. Т. Л. ЕГН ********** да заплати на РИОСВ-Стара Загора 440 лв.
разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Административен съд гр. Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
4