Р Е Ш Е Н И
Е
№ 232 31.05.2022 год.
гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорски
административен съд, седми състав, на седемнадесети май две хиляди двадесет и
втора год. в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИХАИЛ РУСЕВ
секретар Зорница Делчева като разгледа
докладваното от съдия М. Русев адм. дело №150 по описа на Административен съд
Стара Загора за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.145 и сл.от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по жалба на Д.М.Д.
***, чрез пълномощника си по делото адв. Я.Т. против Уведомително писмо за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за
директни плащания за кампания 2019 изх.№ 02-240-2600/12758 от 09.12.2021 год. на Заместник изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие”, с което му са наложени санкции за бъдещ
период в размер на 4 749.70 лв. и му е оторизирана сума за изплащане в
размер на 0.00 лв.
В жалбата са изложени
доводи за нищожност, необоснованост на оспорения административен акт,
немотивираност, постановен в противоречие с материалноправните разпоредби, при
нарушаване на фундаменталните принципи на административното право и процес и в
разрез с европейската правна рамка – Регламент на комисията №889/2008 за
определяне на подробни правила за прилагане на регламент /ЕО/ №834/2007 на
съвета относно биологичното производство и етикирането на биологичните продукти
по отношение на биологичното производство, етикирането и контрола.
Жалбоподателят твърди, че три години след мълчанието на административният орган
е получил едно бланкетно уведомително писмо по отношение на подаденото от
негова страна заявление за подпомагане кампания 2019 год. Изложени са доводи,
че не са налице мотиви в полученото уведомително писмо, като не е ясно и
правното основание за неговото издаване. В колона три е посочено, че
намалението е определено съгласно методика на Министъра на земеделието, която е
одобрена на 10.05.2019 год. и която не следва да се прилага за кампания 2019
год. Твърди, че така утвърдената методика не може да се приеме, че има
характера на нормативен акт. Въз основа на подробен анализ на съдържащата се в
уведомителното писмо информация, представен в табличен вид и пояснения под
таблицата, е направен извод за пълна симулация на мотиви в легендата към
таблицата. Иска отмяна на оспорения акт като незаконосъобразен и връщането на
преписката на административният орган, а в условия на евентуалност да се
прогласи нещожността на писмото и решаване на спора по същество. Претендира са
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът Заместник изпълнителният
директор на ДФ“Земеделие“, чрез процесуалният си представител юриск. Т.В. оспорва
жалбата като неоснователна и иска отхвърлянето й. Излага подробни съображения в
подкрепа законосъобразността на оспорения акт. Иска и присъждане на направените
разноски по делото.
Въз основа на всички
събрани по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
На 25.04.2019 год. Д.М.Д.,
земеделски производител с УРН 386354 е подал в ДФ „Земеделие” заявление за
подпомагане с УИН 24/110619/14266 за кампания 2019 год. (л. 53 от делото). Поискано
е подпомагане по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/, по Схемата за
преразпределително плащане /СПП/, по схемата за плащане на селскостопански
практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания /ЗДП/, схема за
преходна национална площ за земеделска земя на хектар /ПНДП/, Биологично
земеделие /мярка 11/ и компенсаторни плащания в планински райони /подмярка
13.1/ТР 1/. Неразделна част от заявлението е таблица за ползваните през 2019 год.
парцели, в който са посочени подробно номера на блоковете на земеделско
стопанство /БЗС/ в землищата на с. Турия. Декларираната използваема площ е в
размер на 10.67 ха. Приложени са необходимите декларации и картен материал.
В
хода на производството по разглеждане на заявлението са били извършени административни
проверки по чл.37, ал.2 от ЗПЗП. Проверка на място за кампания 2019 год. не е
извършвана.
С
Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
схеми и мерки за директни плащания за кампания 2019 изх.№02-240-2600/12758 от 09.12.2021
год., Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” се е произнесъл по заявлението на Д.Д. като е оторизирал сума
за изплащане в размер на 0 лв. и наложил санкция за бъдещи периоди. Основание
за това е обстоятелството, че за 4.36 ха от общо заявени 10.67 ха, е установено,
че попадат извън специализирания слой за кампания 2019 год.. Поради това, че в
процентното отношение наддекларираната площ спрямо установената е 69.1% е
отказано изплащане на исканата субсидия и е наложена санкция за бъдещ период. Тези
данни са получени, след като е използвана наличната информация, съдържаща се
във външните регистри на ИСАК, поддържани по чл. 30 от ЗПЗП и предоставените
данни от контролиращите лица във връзка с чл.49 от Наредба №4 от 24.02.2015 год.
При констатирано неспазване на биологичните изисквания на Регламент №834/2007 и
Регламент №889/2008 установената сума се намалява 100%.
По делото се установи и не е спорно, че със заповеди №РД 46-485
от 27.11.2019 год. и №РД 09-228 от 28.02.2020 год. Министърът на земеделието и
храните е одобрил проект с първата заповед, а с втората - окончателния
специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане” за кампания 2019, като
част от СИЗП. Горепосочените две заповеди не са оспорвани с нарочна жалба от земеделския стопанин Д.Д., видно от предоставената информация от
министерството на земеделието и горите /лист 121-122 от делото/. Действително тези
две заповеди не са приложени към административната преписка, но са достъпни на
сайта на МЗХГ и не е необходимо прилагането им по делото.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима. Същата е изтеглена от СЕУ на 08.02.2022 год., а жалбата е постъпила в
ДФЗ на 23.02.2022 год. Ето защо, следва да се приеме, че е обжалването е
сторено в срока по чл.149, ал.1 от АПК, изхожда от надлежна страна, чийто
законни права и интереси са засегнати от акта, а самата жалба е насочена срещу
индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Оспореният административен акт, обективиран в Уведомително
писмо изх.№02-240-6500/12788 от 09.12.2021
год., е издаден в рамките на предоставената на Заместник-изпълнителния директор
на ДФЗ-РА, делегирана материална компетентност. Разплащателната агенция е
специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на
условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за
прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на
земеделски продукти по правилата на ЕС (§1, т.13 ДР ЗПЗП). По силата на чл.11а
от ЗПЗП, Държавен фонд „Земеделие“ е акредитиран за единствена за държавата ни
РА за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз.
Съгласно разпоредбата на чл.20а, ал.1 и ал.2, т.2 от ЗПЗП, Изпълнителният
директор на ДФЗ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, който я
представлява. На този орган според чл.10, ал.1, т.7 от Устройствения правилник
на ДФ„Земеделие“ е предоставено да взема решения за одобряване или отхвърляне
на заявления по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика, прилагани
от РА, включително по ПРСР 2014-2020. Със Заповед №03-РД/2891/16.06.2021 год. /лист
37 от делото/ и на основание чл.20,т.2 и т.3 и чл.20а, ал.1, 2 и 4 във връзка с
ал.6 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФЗ делегира на
Заместник-изпълнителния директор Петя Славчева /т.2 от заповедта/, правомощието
да издава и подписва уведомителните писма за одобрените и неодобрените за
участие парцели, животни или пчелни семейства, както и за неизпълнение
ангажименти по мярка 214 „Агроекологични плащания“, мярка 10 „Агроекология и
климат“ и мярка 11 „Биологично земеделие“.
Обжалваният акт е издаден в предвидената от закона писмена
форма, и при наличието на законоустановени реквизити. Неоснователно е оплакването, че актът не е мотивиран. В оспорения акт са посочени правни и фактически основания за
издаването му, поради което съдът намира, че не е налице отклонение от
изискванията за форма, тъй като вписаните в уведомителното писмо и таблиците
към него основания, посочените площи, които са приети за недопустими за
подпомагане, както и данните от административната преписка, обективират ясно
волята на административния орган, позволяват да бъде упражнено правото на
защита на жалбоподателя, както и да бъде осъществен съдебен контрол за
законосъобразност на административния акт.
Съгласно чл.43 от ЗПЗП разплащателната агенция извършва
директни плащания по подадените заявления, при установени определени
обстоятелства. Размерът на плащането по СЕПП се отказва или намалява, когато
кандидатът стопанисва площи и/или земеделски парцели с размери, по-малки от
определените по реда на чл.39, ал.2; за съответните площи не са спазени
Условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние;
кандидатът възпрепятства извършването на проверка на място; кандидатът е заявил
площи, които не стопанисва; за една и съща площ са подадени две или повече заявления
и застъпването на площи не е отстранено. Разплащателната агенция намалява
размера на плащането или отказва плащане по ал. 3 съгласно критериите,
установени в законодателството на Европейския съюз.
Съгласно чл.46, ал. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за
прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020 год. /приложима ред ДВ, бр. 16 от
27.02.2015 год./ Държавен фонд „Земеделие“ - Разплащателна агенция, одобрява,
намалява или отказва изплащането на годишната финансова помощ след извършване
на административни проверки и проверки на място за изпълнението на изискванията
за подпомаганите дейности.
Според чл.13 от Наредба №4 от 24.02.2015 год., когато при
проверка на място или административни проверки се установи, че за съответните
парцели не са спазени изискванията по управление, плащанията за биологичните
дейности се отказват или намаляват съгласно методика, утвърдена от министъра на
земеделието, храните и горите. Съгласно раздел V, б.“а“ Направление „Биологично
растениевъдство“, б.“А“ „Базови изисквания“ от Методиката за намаляване и
отказване на плащания, утвърдена със Заповед № РД 09-144 от 23.02.2017 год. на
министъра на земеделието, при неспазване на базовите изисквания на конкретен
парцел, намалението се прилага към установената площ на парцела. Съгласно
Заповед №РД 09-361/27.04.2020 год. на Министъра на земеделието, е изменена
заповед №РД 09-144/23.02.2017 год., изменена със заповед №РД 09-233/12.03.2018
год. и Заповед №РД 09-453/10.05.2019 год., като в т.1 след думите „кампания
2018 година“ накрая се добавя „както и през кампания 2019 година“. Въз основа
на това, съдът приема, че процесната методика е приложима и по отношение на
кампания 2019 год.
Съобразно трайната съдебна практика, основаваща се на постановките
на Тълкувателно решение №16/31.03.1975 год., ОСГК, е допустимо мотивите на
административния акт да се обективират в друг документ, към който първият
препраща и който е поместен в административната преписка. Изразеното след
издаване на оспореният административен акт писмено становище от 02.03.2022 г.
(л. 41 и сл. от делото), изпратено заедно с жалбата и административната
преписка в съда, не представлява и не е част от административната преписка.
Мотивите на административния акт представляват единство от
фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на
адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити
адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда
при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този
контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения
административен акт.
Съдебната практика приема, че правните и фактически основания
за издаване на уведомителните писма, с които се отговаря на подадените
заявления за подпомагане/плащане на регистрираните земеделски производители, се
съдържат в таблиците и поясненията под тях. От изложеното се преценява мотивираността
на административния акт, съответно какви са фактическите и правни основания при
постановен отказ за подпомагане.
В конкретния случай е прието от страна на административният
орган, че два от заявените парцели /№73451-336-5-1 с площ 0.79 ха и 74351-336-4-1
с площ от 3.54 ха/ въобще не отговарят на изискванията за допустима площ, а
други два парцела /74351-97-4-1 с площ от 2.77 ха и №74351-97-3-1 с площ от
1.52 ха/ са частично допустими – съответно 2.75 ха и 1.51 ха. Това го е
мотивирало да приеме, че 4.36 ха от заявените 10.67 ха са недопустими за
подпомагане. Въз основа на това и прилагайки чл.19 от Делегиран регламент
№640/2014 год., са определили процент на недопустимата площ в размер на 69.1 %,
което съгласно регламента предполага не изплащане на субсидия за съответната
година и налагане на санкция за бъдещ период до сума, равна на сумата,
отговаряща на разликата между декларираната и над декларираната площ. При
определена ставка от 1089.3806 лв. и наддекларирани 4.36 ха, са определили
санкция за бъдещ период в размер на 4 749.70 лв.
Спор между страните относно декларираните площи не
съществува. Не съществува спор и относно компетентността на органа постановил
уведомителното писмо.
Безспорно е, че специализирания
слой „Площи, допустими за подпомагане” за кампания 2019 год., одобрен със
заповеди №РД 46-485 от 27.11.2019 год. и №РД 09-228 от 28.02.2020
год.на
Министъра на земеделието. Съгласно чл.16б, ал. 1
от Наредба №105 от 22 август 2006 год. за условията и реда за
създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за
администриране и контрол всяка година след приключване на обновяването по чл.16а, ал.2,
Министерството на земеделието и храните открива производство по чл.66 от АПК за
одобряване на изготвения специализиран слой „Площи в добро земеделско
състояние“. Това производство представлява сложен фактически състав, като
процедурата завършва със заповед на министъра на земеделието и храните по
одобряване на окончателния специализиран слой /чл.16г от наредба №105/2006/. В
конкретния случай, окончателния специализиран слой „Площи в добро земеделско
състояние“ за Кампания 2019 год. е приет със Заповед №РД
09-228 от 28.02.2020 год.
на Министъра на земеделието и храните. Тази заповед, като акт по чл.16г, ал.4
от Наредба №105/2006 год. подлежи на самостоятелен съдебен контрол (ТР
№8/11.12.2015 год. по тълк. дело №1/2015 год. на ВАС).
От страна ответника бе поискано от съда, да се изиска информация
от трето лице в лицето на МЗХГ, информация относно обстоятелството подавани ли
са жалби от страна на Д.М.Д. против заповеди №РД 46-485 от 27.11.2019 год. и №РД 09-228 от
28.02.2020 год. на Министъра на земеделието. Това обстоятелство обаче не
доказва, че площите заявени от страна на Д. не попадат в специализираният
допустим слой за подпомагане, утвърден от Министъра и който слой е имал в
предвид ответника по делото при издаването на уведомителното писмо. Доколкото с
разпореждането за насрочване на делото, на ответника бе указано, че е в негова
тежест е установяването на фактите и обстоятелствата отразени в оспореното
уведомително писмо и послужили като основание за постановения отказ,
респективно за налагането на санкцията за бъдещ период, то това обстоятелство
не е доказано по какъвто и да е било начин от страна на ответника. Не
представлява доказателство в тази насока и представената от ответника „справка от СЕУ /системата за електронни услуги – ДФ „Земеделие““. Същата удостоверява единствено и само, че
от страна на Д. са деклариран два парцела, същите са идентифицирани като номера
и площ, но не е ясно по какъв повод и как тази информация установява
недопустимостта на тези парцели.
Такива
обстоятелства не може да се установят и от приложените скици на имотите /лист
80, 81, 82 и 83 от делото/, които са представени в черно-бял формат и от същите
не може да се извлече, коя част от тези имоти е недопустима, а дори да бе
възможно това, то не може да се прецени каква процентна част от тях са
недопустими. Не остава ясна причината и поради която, целите два парцела
/73451-336-4-1 и 73451-336-5-1/ са недопустими за подпомагане. По делото и като
част от административната преписка са представени и приети като писмени
доказателства сертификационното писмо от контролиращото лице ОСП„Маком
сертифициране“ с период на валидност 30.05.2019 год. – 30.05.2020 год. /лист
86-89/, приложен и към жалбата, ведно с доклада за инспекция и оценка
култивирани растения за постигане на съответствие с Регламент 834/2007,
889/2008 и Наредба №5/2018 год. на МЗХГ /лист 23-32 от делото/. Видно от
същите, при извършената проверка не са установени нередности по отношение на
заявените парцели, няма дадени препоръки от контролиращото лице, т.е. налице са
предпоставките за удовлетворяване на исканата субсидия. Липсват изложени мотиви
и съображения, защо този доклад не е кредитиран и не е взет в предвид от
ответника.
В този смисъл приетото от
ответника изключване на имоти от допустимия слой е недоказано в настоящето
съдебно производство. Възможно е това да е така, но по делото няма
доказателство за това обстоятелство.
По изложените съображения
съдът приема, че обжалваното уведомително писмо е незаконосъобразно и следва да
бъде отменено. Предвид разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК, преписката следва
да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне при
съобразяване на изложените в мотивите на съдебното решение указания по
прилагането на закона. Следва да бъдат изложени конкретни съображения защо е
прието, че процесните парцели са недопустими за подпомагане, респективно при
наличието на противоположни доказателства /одобрения специализиран слой от
Министъра на земеделието/ и доклада от контролиращото лице, кое се кредитира и
защо.
По
делото страните са направили искане за присъждане на направените разноски по
делото. При този изход, основателно е искането на жалбоподателят по делото,
което е своевременно направено и съдът намира, че същото
следва да бъде уважено, като ответника бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените
разноски в размер на 860.00 лв., от които сумата от 850.00 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение и
сумата от 10.00 лв., представляваща заплатена държавна такса. Възражението за
прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй
като е под минималното такова предвидено в чл.8, ал.1, т.3 от Наредба
№1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при
материален интерес на делото от 16 373.39 лв. /отказ за субсидия в размер
на 11 623.69 лв. и санкция за бъдещ период в размер на 4 749.70 лв./.
Така мотивиран и на
основание чл. 172, ал.2
от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Д.М.Д. ***
Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
схеми и мерки за директни плащания за кампания 2019 изх.№02-240-2600/12758 от 09.12.2021
год. на Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”, като незаконосъобразно.
ВРЪЩА ПРЕПИСКАТА на заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“
за ново произнасяне в 14-дневен срок от влизане на решението в сила, при
спазване на указанията по прилагането на закона, дадени в настоящото решение.
ОСЪЖДА ДФ”Земеделие” гр. София да заплати на Д.М.Д. ЕГН ********** *** сумата от 860.00 лв. /осемстотин
и шестдесет лева/, представляваща направените разноски по делото.
Решението подлежи на
касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния
административен съд на Република България.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: