София, 11.07.2018 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, 1-3 състав, на втори юли през две хиляди и осемнадесета година, в публичното заседание в следния състав:
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д. 1077 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе пред вид:
Предявен е иск от „А.Б.Б.“ АД, ЕИК ********, чрез адв. М.М. - САК, със съдебен адрес:*** против И.Л.К., ЕГН **********, с адрес: *** и Д. В. А., ЕГН ********** с адрес: ***, с правно основание чл. 135 от ЗЗД за обявяване за относително недействителна по отношение на „А.Б.Б.“ АД, договор за покупко - продажба, сключен между И.Л.К., като продавач, и Д.В.А., като купувач, на недвижим имот, представляващ работно помещение, част от магазин за авточасти, находящ се в гр. София, С.О., Район „********“, ул. „********/две/, а именно: ЮЖНАТА ЧАСТ от разделеното с преградна стена работно помещение, представляващо РАБОТНО ПОМЕЩЕНИЕ /част от МАГАЗИН за авточасти/, застроено на 44 /четиридесет и четири/ кв. м., при граници и съседи: от изток - помещение за стъклопоставяне, от запад - ул. „Родопски извор“, от север - северната част от разделеното с преградна стена работно помещение и ателие за стъкларски услуги, от юг - ул. „Ладога“, заедно със съответните 6,99% / шест цяло и деветдесет и девет стотни процента/ идеални части от право на строеж в кв. 290 /двеста и деветдесет/ по плана на гр. София, местност „******** - плавателен канал“, по Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 161, том IV, per. № 31225, дело 694 от 2015г. на нотариус Р.Д., Район на действие София, per. № 274 на Нотариалната камара, вписан в АВ, вх. № 59639/09.10.2015г., акт № 109, том CXLI, дело 43451/2015 г.
В исковата молба се твърди, че на 12.12.2008 г. е сключен договор за ипотечен кредит № 34064, с който „А.Б.Б.“ АД предоставя банков кредит в размер на 140 000 евро на съпрузите Д.Д.К.и И.Л.К. в качеството им на солидарни длъжници със срок за погасяване до 20.11.2028 г. Като обезпечение в полза на банката е учредена първа по ред договорна ипотека върху имотите, закупувани чрез кредита, а именно апартамент № 25 и паркомясто № 35, находящи се в гр. София, район „Витоша“, бул. „********, вход „В“, съответно на девети и сутеренен етаж. Към посочения договор е сключен Анекс № 1 от 18.10.2013 г., с който страните се съгласяват задълженията на кредитополучателите да бъдат преструктурирани, като е приет и нов погасителен план.
Банката е обявила за предсрочно изискуемо цялото кредитно задължение, в резултат на което по ч. гр. дело № 22217/2015г. по описа на CPC, I ГО, 35 състав е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 и чл. 418 от ГПК от11.05.2015 г. Допуснато е незабавно изпълнение на заповедта и е издаден Изпълнителен лист от 11.05.2015 г., съгласно който Д.Д.К.и И.Л.К. са осъдени да заплатят солидарно на „А.Б.Б.“ АД следните суми: 122 370,69 евро - неплатена главница по посочения Договор за кредит и Анекс към него, ведно със законна лихва за периода от 23.04.2015 г. до изплащане на вземането; 81,26 евро - лихва за периода от 20.04.2015 г. до 22.04.2015 г.; 9106,02 евро - лихва за периода от
22.04.2015 г. до 22.04.2015 г.; 407,02 евро - лихва за периода от 20.06.2014 г. до 22.04.2015 г.; 6493,54 евро - неустойка за периода от 20.06.2014 г. до 22.04.2015 г., 2233,27 евро - преструктурирани задължения за неустойкаи лихви за периода от 20.07.2014 г.до 22.04.2015 г. и 5503,38 лв.- разноски по делото за държавна такса.
Образувано е изпълнително дело № 20158580401199 при ЧСИ У.Д., per.№858,на 16.09.2015г.
В хода на изпълнителното производство на публична продан са били реализирани обезпеченията по договора за банков кредит, а именно: Апартамент № 25, заедно с прилежащия към апартамента СКЛАД № 28, продаден на публична продан с влязло в сила Постановление за възлагане от
25.04.2016 г., вписано на 06.06.2016 г. в Имотен регистър и ПАРКОМЯСТО № 35, продадено на публична продан с Постановление за възлагане от 20.04.2016 г., вписано на 27.05.2016 г.
Ищецът заявява, че, в резултат на разпределението на постъпилите суми след продажбата на публична продан, вземането на банката по договора за банков кредит е било удовлетворено частично. Към настоящия момент изпълнително дело № 20158580401199 при ЧСИ У.Д. не е прекратено, а остатъчният дълг на Д.Д.К.и И.Л.К. към „А.Б.Б.“ АД към дата 18.01.2017 г. съгласно Удостоверение изх. № 13366 / 18.01.2017г. от ЧСИ Д.е в следния размер: Главница - 114 231,71 лв., законна лихва за периода от 26.04.2016 г. до изплащане на вземането - 8 506,01 лв. Обща сума на задължението към 18.01.2017 г.: 122 737, 72 лв.
Според отразеното в исковата молба, в кратък срок след образуване на изпълнителното производство, на 09.10.2015 г. първият ответник И.К. се е разпоредил с друг притежаван от него недвижим имот /работно помещение, част от магазин за авточасти/, като сключва договор за продажба с втория ответник и приобретател по договора Д.А., за който е съставен нотариален акт за покупко-продажба на имот № 161, том IV, per. № 31225, дело 694 от 2015г. , вписан в АВ с вх. № 59639/09.10.2015г., акт № 109, том CXLI, дело 43451/2015г. Съгласно посочения нотариален акт продажната цена по договора е 51 000 лева, като е посочено, че цената ще се заплати по банков път в 7 дневен срок от сключването на сделката.
В тази връзка ищецът твърди, че цената по договора не е била престирана на продавача И.К., тъй като вторият ответник - Д.А. не разполага със средства, за да заплати закупения от нея имот, автомобилният сервиз все още се използва от първия ответник - И.К. и страните по договора са близки познати.
Сочи и че вземането на банката е възникнало преди да бъде извършена увреждащата разпоредителна сделка от длъжника И.К. и в този смисъл ищецът като кредитор има право да се удовлетворява от цялото имущество на своя длъжник.
Твърди, че е налице знание на длъжника за увреждащото действие на сделката, както и че длъжникът не е получил договорната цена за продадения имот.
В тази връзка моли съда на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД да обяви за недействителни по отношение на „А.Б.Б.“ АД посочената сделка покупко - продажба на недвижим имот, обективирана в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 161, том IV, per. № 31225, дело 694 от 2015 г. на нотариус Р.Д., Район на действие София, per. № 274 на Нотариалната камара, вписан в АВ, вх. № 59639/09.10.2015 г., акт № 109, том CXLI, дело 43451/2015 г.,
Ищецът е представил писмени доказателства, поискал е ангажиране на гласни такива.
В хода по същество моли съда да уважи предявения иск, като му присъди и сторените разноски по представен Списък.
Ответникът И.Л.К. оспорва предявения иск изцяло като неоснователен и недоказан.
Твърди, че, сключвайки процесната сделка, не е действал с намерение да увреди ищеца, а втората ответница нито е знаела, нито е подозирала, че първият ответник е в каквито и да било отношения с банката - ищец.
Заявява, че цената за имота е заплатена изцяло по банков път.
Счита, че „увреждането“ на ищеца е причинено по вина на негови недобросъвестни служители, които са одобрили и отпуснали кредит за закупуване на имот, чиято стойност е била изкуствено завишена за отпускане на по-голям кредит.
Излага също така, че втората ответница разполагала с доходи, спестявания и друго имущество, за да разполага с достатъчно средства да закупи имота, както и че го ползва чрез трето лице - търговско дружество.
Оспорва твърдението, че с втората ответница са били познати.
В хода по същество моли съда да отхвърли иска изцяло, тъй като не са налице предпоставките за уважаване на Павловия иск, като му бъдат присъдени направените разноски по представен Списък.
Ответницата Д.В.А. оспорва предявеният иск изцяло като неоснователен и недоказан.
На първо място го намира за недопустим по отношение на нея, пред вид факта, че ищецът не е в каквито и да било правоотношения с нея и не й се явява кредитор.
Твърди, че при сключване на сделката нито е знаела, нито е подозирала, че първият ответник има отношения с ищеца.
Заявява също така, че цената на имота е заплатена изцяло по банков път, като тя е разполагала с доходи, спестявания и друго имущество, достатъчни й за да закупи имота.
Излага твърдения, че понастоящем имотът се ползва от нея, имота чрез трето лице - търговско дружество, което е различно от първия ответник, пред вид факта, че това е познат и популярен в района обект.
Оспорва категорично твърдението, че с вторият ответник са познати.
В хода по същество моли съда да отхвърли иска изцяло, като неоснователен и недоказан. Не претендира разноски.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от представения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот от 09.10.2015 г., № 161, том IV, per. № 31225, дело 694 от 2015 г. на нотариус Р.Д., Район на действие София, per. № 274 на Нотариалната камара, вписан в АВ, вх. № 59639/09.10.2015 г., акт № 109, том CXLI, дело 43451/2015 г., първият ответник И.Л.К. е продал на втората ответница Д.В.А. следния свой собствен недвижим имот: недвижим, имот, представляващ работно помещение, част от магазин за авточасти, находящ се в гр. София, С.О., Район „********“, ул. „********/две/, а именно: ЮЖНАТА ЧАСТ от разделеното с преградна стена работно помещение, представляващо РАБОТНО ПОМЕЩЕНИЕ /част от МАГАЗИН за авточасти/, застроено на 44 /четиридесет и четири/ кв. м., при граници и съседи: от изток - помещение за стъклопоставяне, от запад - ул. „Родопски извор“, от север - северната част от разделеното с преградна стена работно помещение и ателие за стъкларски услуги, от юг - ул. „Аадога“, заедно със съответните 6,99% / шест цяло и деветдесет и девет стотни процента/ идеални части от право на строеж в кв. 290 /двеста и деветдесет/ по плана на гр. София, местност „******** - плавателен канал“, за сумата 51 000 лв., която сума е следвало да бъде преведена от купувача на продавача в седмодневен срок от подписване на нотариалния акт.
От ответницата Д.А. е прието като доказателство Удостоверение 144-74/01.08.2017 г., от което се установява, че сумата 51 000 лв. е преведена от купувача на продавача по сделката на 14.10.2015 г.
По делото не се спори между страните, с оглед твърденията на ищеца, представените доказателства и становищата на ответната страна, че на 12.12.2008 г. между ищеца, първия ответник и неговата съпруга Д.Д.К.е сключен Договор за ипотечен кредит № 34064, е който Банката е предоставила на двамата съпрузи банков кредит в размер на 140 000 евро, в качеството им на солидарни длъжници, със срок за погасяване до 20.11.2028 г. Не се спори също, че като обезпечение по този кредит в полза на Банката е учредена първа по ред договорна ипотека върху имотите, закупувани чрез кредита, а именно апартамент № 25 и паркомясто № 35, находящи се в гр. София, район „Витоша“, бул. „********, вход „В“, съответно на девети и сутеренен етаж, както и че към Договора за кредит е сключен Анекс № 1 от 18.10.2013 г., за преструктуриране на задълженията по Договора и приемане на нов погасителен план.
От представените по делото и неоспорени от страните писмени доказателства се установява, че ищецът, в качеството си на Банка - кредитор, е обявил за предсрочно изискуемо цялото кредитно задължение, като по ч. гр. д. № 22217/2015 г. на CPC, I ГО, 35 състав е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 и чл. 418 от ГПК от 11.05.2015 г., допуснато е незабавно изпълнение и е издаден Изпълнителен лист от същата дата, с който Д.Д.К.и И.Л.К. са осъдени да заплатят солидарно на „А.Б.Б.“ АД следните суми: - 122 370,69 евро - неплатена главница по посочения Договор за кредит и Анекса към него, ведно със законна лихва за периода от 23.04.2015 г. до изплащане на вземането; - 81,26 евро-лихва за периода от 20.04.2015 г. до 22.04.2015 г.; - 9106,02 евро - лихва за периода от 20.06.2014 г. до 22.04.2015 г.; - 407,02 евро - лихва за периода от 20.06.2014 г. до 22.04.2015 г.; - 6493,54 евро - неустойка за периода от 20.06.2014 г. до 22.04.2015 г., - 2233,27 евро - преструктурирани задължения за неустойка и лихви за периода от 20.07.2014 г. до 22.04.2015 г. и 5503,38 лв.- разноски.
Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп. д. № 20158580401199 при ЧСИ У.Д., per. № 858, на 16.09.2015 г., в хода на което обезпеченията по Договора за банков кредит са били изнесени на публична продан и Постановленията за възлагане след проданта са влезли в сила и са вписани в Имотния регистър.
Ответниците не оспориха твърденията на ищцовата страна, че, след извършеното разпределение на постъпилите от публичната продан на имотите суми, вземането на Банката по Договора за банков кредит е било частично удовлетворено, както и че към настоящия момент изп. д. № 20158580401199 при ЧСИ У.Д. не е прекратено, а остатъчният дълг на Д.Д.К.и И.Л.К. към „А.Б.Б.“ АД към 18.01.2017 г. съгласно
Удостоверение изх. № 13366 / 18.01.2017г. от ЧСИ Д.е в размер: Главница - 114 231,71 лв. и законна лихва за периода от26.04.2016 г. до изплащане на вземането - 8 506,01 лв., или обща сума на задължението към 18.01.2017 г.: 122 737, 72 лв.
По искане на първия ответник по делото бе разпитан свидетелят Д.С.М..
В показанията си той заяви, че познава ответника К. от 20 години, а ответницата А. от повече от 5 години, той ги е запознал, защото тя е искала да направи инвестиция, а той - да продаде сервиза си, който се намира в Борово, ул. ******. Те е присъствал на сделката, но след сделката са се почерпили. Твърди, че И.е продал на Д.сервиза си, тъй като е искал да се отърве от всичко което притежава, заради тежкия развод, който има със съпругата си. Понастоящем дружеството на И. „И.К. 19 ЕМ“, ООД, в което и свидетелят работи плаща наем на ответницата А.. И.К. е управител на това дружество, има съдружници. Свидетелят не знае за кредит на ответника К. към банка, знае, че апартаментът, който двамата със съпругата му са купили, е закупен с кредит. Свидетелят неколкократно заяви, че не знае чия собственост е бил автосервизът.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД - за обявяване относителна недействителност по отношение на ищеца „А.Б.Б.“, АД на сключения между двамата ответници договор за покупко - продажба, оформени с описания по - горе нотариален акт за продажба на недвижим имот от 09.10.2015 г., № 161, том IV, per. № 31225, дело 694 от 2015 г. на нотариус Р.Д., Район на действие София, per. № 274 на Нотариалната камара, вписан в АВ, вх. № 59639/09.10.2015 г., акт № 109, том CXLI, дело 43451/2015 г.
Съгласно чл. 135, ал. I ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането.
Според ал. II на същия текст, знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.
Искът по чл. 135 ЗЗД е правен способ за защита на кредитора срещу разпоредителните действия на длъжника, с които той намалява или обременява имуществото си, предназначено, съгласно нормата на чл. 133 ЗЗД, за удовлетворяване на кредиторите, и така създава опасност за реализиране на вземането на кредитора. Този иск носи още наименованието „отменителен иск”, пред вид правната му същност и последиците от упражняването на правото на иск по чл. 135 от ЗЗД. Поради преобразуващия характер на правото на кредитора, искът, с който това право се упражнява, е конститутивен - насочен е към предизвикване на правна промяна - като, при наличието на определени, изрично визирани в закона предпоставки, действителното правно действие на длъжника, с което той се разпорежда с имуществото си в полза на трето лице, бива обявено за недействително спрямо кредитора, т. е. недействителността е относителна - само спрямо кредитора - ищец по иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД, а по отношение на всички останали трети лица действието остава валидно.
В този смисъл кредиторът може да иска отмяна на извършено от длъжника увреждащо го правно действие, само ако действието е действително и е увреждащо - когато има за последица намаляване на имуществото на длъжника или неговото обременяване.
Намаляване на имуществото е налице във всички случаи, когато длъжникът се разпорежда в полза на трети лица с имуществени права от своя патримониум, без да получава срещу това насрещна престация (напр. при безвъзмездните сделки), без насрещната престация да съответства по стойност на прехвърления имуществен актив или когато разпореждането ще доведе до затруднение при удовлетворяването на кредитора.
С оглед на това се приема, че по отношение на увреждащото действие на длъжника, са налице две хипотези, като, съответно, то може да бъде възмездно или безвъзмездно.
Когато действието има възмезден характер, нормата на чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД установява изричното изискване третото лице, с което длъжникът е договарял, също да е знаело за увреждането - за факта, че, извършвайки сделката, длъжникът намалява имуществото си, въпреки задълженията си към кредитори.
Не така стои въпросът когато действието е безвъзмездно, тъй като в този случай законът придава правно значение само на знанието на длъжника, за наличие на увреждане по отношение на своя кредитор.
Правото на иск по чл. 135 ЗЗД принадлежи само на лице, което има качеството „кредитор” на длъжника, извършил правното действие, чиято отмяна се иска. Това качество е обусловено от съществуването на вземане към длъжника, което може да е и непарично, но трябва да е действително, да е възникнало преди извършването на увреждащото действие от длъжника и да съществува при извършването му, без значение дали е изискуемо и ликвидно към момента на осъществяване на това разпоредително действие.
Основателността на иска по чл. 135 ЗЗД е обусловена и от субективен елемент и това е именно наличието на знание (представа) у длъжника, че извършвайки определено правно действие е имуществото си, уврежда свой кредитор, като е достатъчно само знание у длъжника, че той има кредитори, които биха могли да се удовлетворят от имуществото му и че вследствие на съответното действие се увреждат техните интереси.
Без значение за спора по чл. 135 ЗЗД е дали длъжникът е имал ясна представа за размера на кредиторовото вземане, тъй като релевантно е само знанието за неговото съществуване.
Разпоредбите на чл. 135, ал. 1, изр. 1 и 2 ЗЗД правят разграничение между безвъзмездните и възмездните разпоредителни действия на длъжника, като при безвъзмездните сделки се придава правно значение единствено на знанието на длъжника при дезинтересиране по отношение знанието/незнанието на третото лице, в чиято полза е извършено разпореждането; обратно - при възмездните сделки законът обуславя недействителността на извършеното от длъжника действие не само от знанието на длъжника за увреждащия му характер, а кумулативно и от знание на третото лице, с което длъжникът е договарял. В чл. 135, ал. 2 ЗЗД е въведена и оборима презумпция за знание, когато третото лице, в чиято полза е извършено действието, е съпруг, брат или сестра, низходящ или възходящ на длъжника.
Поради неблагоприятните правни последици на отменителния иск, правото на кредитора да предяви иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД се поражда при наличие на изрично визираните в закона кумулативни предпоставки - валидно възникнало и непогасено вземане срещу длъжника, което съществува към момента на разпореждането; разпоредително действие, извършено от длъжника след възникване на вземането на кредитора, с обект имуществени права, от които кредиторът може да удовлетвори принудително вземането си в случай на неизпълнение от страна на длъжника; знание у длъжника за увреждащия ефект на извършеното действие спрямо кредитора. Липсата на която и да било от посочените кумулативни предпоставки препятства възникването на правото по чл. 135 ЗЗД и обуславя неоснователност на този иск.
В настоящия случай, безспорно е, че ищецът е кредитор на първия ответник, като заемодател по Договор за банков кредит.
Не се спори досежно факта, че, след обявяване предсрочната изискуемост на кредита и образуваното изпълнително дело и към настоящия момент, кредиторът все още не е удовлетворен изцяло, като той все още има вземане - за част от сумата по кредита.
Доказан бе и фактът на извършеното между двамата ответници /в качеството им, съответно, на продавач и купувач/ на процесния имот, както и факта, че сделката покупко - продажба е възмездна и договорената по нея цена е заплатена изцяло.
С оглед на изложеното за фактическия състав на правото на кредитора по отменителния иск и, пред вид разпределението на доказателствената тежест съгласно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът следва да докаже качеството си на кредитор, т.е. че има валидно съществуващо вземане към ответника - длъжник (което и не е погасено), възникнало преди датата на сключване на атакуваната сделка, без значение дали вземането е изискуемо и ликвидно към момента на осъществяване на разпоредителното действие.
За да се уважи иска по чл. 135 ЗЗД, както бе посочено по - горе, обаче, е необходимо ищецът да докаже, че извършеното от продавача действие, довело до неговото увреждане, е било със знанието и на купувача, съобразно изричната норма на ал. 1 на чл. 135 ЗЗД пред вид факта, че страните по сделката покупко - продажба не са роднини. Знание за това обстоятелство от страна на втората ответница - продавач, по делото не бе доказано, като, в тази връзка съдът не възприема тезата, че такова е налице, тъй като страните са се познавали преди сключване на договора, тъй като, дори и това да е така, едно познанство по принцип все още не обуславя наличието на знание за увреждането. При липсата на хипотезата на ал. 2 на същия текст, предвиждаща законовата презумпция за знание за увреждането при изрично посочени роднински връзки, съдът приема, че не бе доказано такова по отношение на купувача по сделката - втората ответница.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, пред вид факта, че не са налице изискуемите предпоставки, изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 135, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, че предявеният Павлов иск е неоснователен и, като такъв, следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора, ищецът следва да бъдат осъден да заплати на първия ответник адвокатско възнаграждение в размер 3 200 лв., като, пред вид цената и характера на предявения иск, съдът не уважава направеното от ищцовата страна възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от.„А.Б.Б.“ АД, ЕИК ********, чрез адв. М.М. - САК, със съдебен адрес:*** иск против И.Л.К., ЕГН **********, с адрес: *** и Д.В.А., ЕГН ********** с адрес: ***, с правно основание чл. 135 от ЗЗД за обявяване за относително недействителна по отношение на „А.Б.Б.“ АД, договор за покупко - продажба, сключен между И.Л.К., като продавач, и Д.В.А., като купувач, на недвижим имот, представляващ работно помещение, част от магазин за авточасти, находящ се в гр. София, С.О., Район „********“, ул. „********/две/, а именно: ЮЖНАТА ЧАСТ от разделеното с преградна стена работно помещение, представляващо РАБОТНО ПОМЕЩЕНИЕ /част от МАГАЗИН за авточасти/, застроено на 44 /четиридесет и четири/ кв. м., при граници и съседи: от изток - помещение за стъклопоставяне, от запад - ул. „Родопски извор“, от север - северната част от разделеното с преградна стена работно помещение и ателие за стъкларски услуги, от юг - ул. „Ладога“, заедно със съответните 6,99% / шест цяло и деветдесет и девет стотни процента/ идеални части от право на строеж в кв. 290 /двеста и деветдесет/ по плана на гр. София, местност „******** - плавателен канал“, по Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 161, том IV, per. № 31225, дело 694 от 2015г. на нотариус Р.Д., Район на действие София, per. № 274 на Нотариалната камара, вписан в АВ, вх. № 59639/09.10.2015г., акт № 109, том CXLI, дело 43451/2015 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „А.Б.Б.“ АД да заплати на И.Л.К. разноски по делото в размер 3 200 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ