№ 3407
гр. *, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Таня Кунева
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело №
20213110106780 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от В. Д. Д. чрез адв. А.
срещу ЗАД „*” АД осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за
заплащане на сумата от 1000лв., частичен иск от 22000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане
„Каско на МПС” от 30.06.2020 г. за вреди от настъпило застрахователно
събитие на 01.10.2020 г. на *, с per. № *, от ПТП, настъпило в гр. *, на бул. *,
с л.а. Т*, с per. № *, управляван от Д. Д., представляващо покрит
застрахователен риск по застрахователна полица №* от 04.05.2020г., ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба – 13.05.2021г., до
окончателното й заплащане.
Ищецът твърди, че на 11.06.2020 г. е закупил л.а. *, за който е имало
сключен с ответното дружество застраховка „Каско“, Клауза „Пълно каско“
на автомобила, със срок на действие от 04.05.2020г. до 03.05.2021г. Сочи, че
автомобилът бил застрахован за сумата от 22000 лв., като застрахователната
премия, която трябвало да заплати съгласно застрахователна полица от
04.05.2020г. е заплатена изцяло, като на 30.06.2020 г. застрахователят е
уведомен за настъпилата промяна и е издаден добавък към застрахователната
полица. Излага, че на 01.10.2020 г., управлявайки автомобила в гр. *, по бул. *
посока изхода на града, в посока центъра на града се движил л.а. Т*, с per. №
*, управляван от Д. Д., като на кръстовището с ул.*, водачът на л.а. Т*, с per.
№ *, е предприел извършване на ляв завой, като не пропуснал ищеца и станал
причина за настъпване на ПТП. Твърди се, че уведомили контролните органи,
като обстоятелствата по настъпилото произшествие били обективирани в
1
Протокол за ПТП. Твърди, че за настъпилото събитие е уведомен
застрахователя, след което бил извършен оглед на автомобила, изготвен
снимков материал и изготвено опис-заключение за щетите. Установено било
увреждане на предна броня, решетка предна броня, решетка радиатор
комплект, типов знак, преден капак, преден десен калник, преден ляв калник,
капачка лява дюза фар, капачка дясна дюза фар, ляв фар, десен фар, предна
облицовка, дясна облицовка предна броня, външ. д. пред. колон., аербег
колена водач, аербег страничен водач, заден ляв предпазен колан, заден десен
предпазен колан, преден ляв предпазен колан, парктроници предна броня - 4
бр., ел. инсталация парктроници, датчик външна температура, държач
емблема, панта лява преден капак, панта дясна преден капак, ключалка
преден капак горна лява, ключалка преден капак горна дясна, пружина лява
преден капак, дюза лява фар, дюза дясна фар, подкалник преден ляв предна
част, подкалник преден десен предна част, основа предна броня, абсорбер
предна броня комплект, фародържател ляв, фародържател десен, кора над
радиатори, дневна светлина лява, дневна светлина дясна, въздуховод - 2 бр.,
греда над радиатори, капак ДВГ преден, рог ляв и рог десен, основа преден
ляв калник, основа преден десен калник, закрепване радиатор климатик,
обтекатели радиатори комплект, резервоар умивател, конзола лява към основа
предна броня, конзола дясна към основа предна броня, маркуч към дюза ляв
фар, пиропатрон акумулатор, табло арматурно долна част, капаче теглич,
радиатор воден, тампон воден радиатор ляв и тампон воден радиатор десен.
Установил допълнителна увреда и във въздушните възглавници, които не
било описани от застрахователя. Излага, че след извършено проучване в
сервизи, установил, че сумата необходима за възстановяване на автомобила
възлизала на 22000лв. Твърди, че застрахователят не е заплатил дължимото
обезщетение. При тези съображения моли за уважаване на предявения иск и
присъждане на сторените разноски.
В съдебно заседание искът се поддържа чрез процесуален представител.
Оспорва действителността на уговорките в т. 14.5, т.14.11, т.17 т.50.2, т.50.3,
т.50.5, т.50.9, т.72, като намира че същите противоречат на ЗЗП и КЗ.
Настоява се за уважаването му и се претендират разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника ЗАД „*“ АД, в който се изразява становище за
неоснователност на предявения иск. Оспорва се твърдението за настъпило
събитие, представляващо покрит от застрахователя риск по „Каско“,
позовавайки се на т. 14, т.5, пр.2 от ОУ вр. т.50.2 и т.50.3 от ОУ,
предвиждаща допусната груба небрежност от водача на МПС, дефинирана в
т. 17 от ОУ. Сочи се,че застрахованият автомобил се е движил със скорост от
84км./ч. и е навлязъл в зоната на кръстовището на забраняващ сигнал на
светофара, като е имал възможност да намали скоростта и да спре,
нарушавайки по този начин ЗДвП. С оглед на изложеното намира, че е налице
изключен застрахователен риск и ответникът не носи отговорност за
2
претъпените вреди, поради което намира, че застрахователят законосъобразно
е постановил отказ да изплати обезщетение. Сочи се, че на основание т. 50.5 и
т.50.3 от ОУ застрахованият е длъжен да спазва правилата за движение по
пътищата, поради което застрахователят на основание т.50.9 от ОУ е отказал
изплащане на обезщетението. Намира,че е налице изключен риск на осн. т.
14.11 от ОУ, поради неспазване на предписанията на компетентните органи.
Оспорва връзката между твърдените вреди и настъпилото събитие. Оспорва
се и размера на вредите, като се твърди, че претендираната сума е завишена,
позовавайки се на т. 72 от ОУ. Настоява се, че не са налице доказателства за
извършения ремонт. В условие на евентуалност заявява, че при наличие на
тотална щета следва да се приспадне стойността на запазените части. Сочи се,
че в случая не са представени доказателства за прекратяване на регистрацията
на МПС, поради което намира, че не следва да се присъжда и лихви за забава
върху главницата. Излага се, че неизпълнението на задълженията на водача
следва да обоснове редуциране на 90 % от размера на претендираното
обезщетение. Оспорва претендираното адвокатско възнаграждение. По тези
съображения моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание ответникът чрез процесуален
представител оспорва исковата претенция. В последното по делото четвърто
съдебно заседание сочи, че в случая не е заплатена допълнителна премия т.е.
автомобилът не бил дозастрахован, поради което била направена редукция на
обезщетението. По същество моли за отхвърляне на иска и претендира
разноски. Депозирана е писмена защита от ответника, в която излага
подробни съображения по същество на спора. Настоява се, че е налице
изключен застрахователен риск, поради проявена груба небрежност от страна
на ищеца при управление на процесното МПС. Подчертава, че ищецът е
проявил самонадеяно поведение и е могъл да избегне настъпването на
инцидента, позовавайки се на изготвената по делото повторна тройна САТЕ.
Отделно, намира, че е налице подзастраховане, което е установено след
изслушване на заключението на тройната САТЕ и предвид липсата на
доказателства за дерегистрация на автомобила не се дължи заплащане на
обезщетение.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
За успешното провеждане на така предявения иск в тежест на ищеца е
да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение между
страните по сключен договор за застраховка „Каско”, с включено покритие на
осъществения риск, със срок на действие, покриващ датата на
застрахователното събитие; настъпило застрахователно събитие на сочената
дата, както и че вследствие на събитието е ищецът претърпял твърдяните
имуществени вреди по вид и размер; наличието на причинно-следствена
3
връзка между събитието и вредоносния резултат, както и че ищецът е
изправна страна по договора, като е заплатил дължимата застрахователна
премия и е изпълнил задължението си да уведоми своевременно
застрахователя за увреждането и да му представи необходимите документи.
За да отблъсне исковата претенция в тежест на ответника е да докаже
изпълнение на задължението за репариране на претърпените вреди или
направените правоизключващи и правонамаляващи възражения, в т.ч. че е
налице изключен застрахователен риск, че е налице съпричиняване - че
ищецът се е движел с несъобразена скорост и че е преминал на червен сигнал
на светофарната уредба, както и възражението срещу размера на
претендираното обезщетение.
Не е спорно между страните, както е прието и с окончателния доклад по
делото на основание чл. 146 от ГПК наличието на сключен договор за
имуществено застраховане на л.а. *, „Каско“, Клауза „Пълно каско“ на
автомобила, със срок на действие от 04.05.2020г. до 03.05.2021г. по
застрахователна полица №* от 04.05.2020г.; че застрахователната премия е
изцяло заплатена; че на 01.10.2020 г. в гр. * е настъпило ПТП между
застрахования автомобил и л.а. Т*, с per. № *, управляван от Д. Д.; че за
настъпилото събитие е уведомен застрахователя, след което бил извършен
оглед на автомобила, изготвен снимков материал и изготвено опис-
заключение за щетите; че са установени следните увреждания: увреждане на
предна броня, решетка предна броня, решетка радиатор комплект, типов знак,
преден капак, преден десен калник, преден ляв калник, капачка лява дюза
фар, капачка дясна дюза фар, ляв фар, десен фар, предна облицовка, дясна
облицовка предна броня, външ. д. пред. колон., аербег колена водач, аербег
страничен водач, заден ляв предпазен колан, заден десен предпазен колан,
преден ляв предпазен колан, парктроници предна броня - 4 бр., ел. инсталация
парктроници, датчик външна температура, държач емблема, панта лява
преден капак, панта дясна преден капак, ключалка преден капак горна лява,
ключалка преден капак горна дясна, пружина лява преден капак, дюза лява
фар, дюза дясна фар, подкалник преден ляв предна част, подкалник преден
десен предна част, основа предна броня, абсорбер предна броня комплект,
фародържател ляв, фародържател десен, кора над радиатори, дневна светлина
лява, дневна светлина дясна, въздуховод - 2 бр., греда над радиатори, капак
ДВГ преден, рог ляв и рог десен, основа преден ляв калник, основа преден
десен калник, закрепване радиатор климатик, обтекатели радиатори комплект,
резервоар умивател, конзола лява към основа предна броня, конзола дясна
към основа предна броня, маркуч към дюза ляв фар, пиропатрон акумулатор,
табло арматурно долна част, капаче теглич, радиатор воден, тампон воден
радиатор ляв и тампон воден радиатор десен.
Първият спорен по делото въпрос е налице ли е изключен
застрахователен риск по смисъла на т.14.5 вр. т.50.2 и т. 50.3 от ОУ --
допусната груба небрежност от водача на МПС, а именно че застрахованият
автомобил се е движил с превишена скорост и е навлязъл в зоната на
4
кръстовището на забраняващ сигнал на светофара, като е имал възможност да
намали скоростта и да спре, нарушавайки по този начин ЗДвП.
Действителността на посочената разпоредба от ОУ се оспорва
своевременно от ищеца в първото съдебно заседание, проведено по делото.
В настоящия случай изключените рискове са уредени в раздел IV на
Общите условия за застраховка на МПС „Каско”. В текста, на който се
позовава ответното ЗАД „*” – т.14.5 вр. т.50.2 и т. 50.3 от Общите условия
към застрахователния договор, е предвидено, че застраховката „Каско" на
МПС не покрива пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС в
следствие на умишлени или с груба небрежност действия на застрахования,
чиито действия са предизвикали застрахователното събитие; да пази и ползва
застрахованото имущество с грижата на добър стопанин и да го поддържа със
същата грижа в добро техническо състояние; да предприема всички обичайни
и разумни предохранителни мерки за предпазване на застрахованото МПС от
вреди.
Както е посочено в Решение №224/20.07.2015 по дело №4554/2013 на
ВКС, ТК, I т.о. „В Кодекса за застраховането са визирани хипотезите, при
които застрахователят може да откаже заплащане на застрахователно
обезщетение при настъпило застрахователно събитие за покрит риск. Те са
свързани с неизпълнение от застрахования на основни задължения, приети от
законодателя за значителни с оглед на интереса на застрахователя. Едната
група задължения имат преддоговорен характер, тъй като се изисква от
кандидата за застраховане за обявяване на съществени за застрахователя
обстоятелства /посочени във въпросник/, от значение за последния за
определяне на степента на риска и от там да се определят условията, при
които застрахователния договор може да бъде сключен / чл.189, ал.4 КЗ/.
Другата група задължения са за неизпълнение на поети с договора
задължения – неизпълнение на задължението за съобщаване, неизпълнение на
задължение за предотвратяване на вредите.
Общата разпоредба за отказ да се извърши застрахователно плащане
при имуществени застраховки се съдържа в Чл. 408, ал. 1 от КЗ: при
умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има
право да получи застрахователното обезщетение или от застраховащия с цел
получаване на застрахователното обезщетение от друго лице; при
неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на
застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е
предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване
на застрахователното събитие. Разпоредбата се прилага за сключени договори
за застраховка и настъпило застрахователно събитие за покрит риск.
От горното следва, че когато в Общите условия страните са посочили
ясно задълженията на застрахования, покритите рискове и изключенията от
покритие, при наличието на обстоятелства, които водят до приложение на
уговорените изключени рискове, застрахователят няма задължение за
изплащане на застрахователно обезщетение.
5
Съдът намира, че така заложеното изключение в ОУ не противоречи на
ЗЗП, поради което не е нищожна.
С оглед изложеното следва да се установи налице ли е твърдяния
изключен застрахователен риск, поради проявена груба небрежност при
управление на МПС от ищеца.
В тази връзка по делото са ангажирани гласни доказателства
посредством разпита на свидетеля Д. Ц. Д. и допуснати четири
съдебноавтотехнически експертизи – две единични и две повторни тричленни
автотехнически експертизи.
От показанията на свидетеля Д. се установява, че при движение по бул.
* в гр. *, посока центъра, при маневра към ул. *, е извършвала ляв завой, като
след изчакване на преминаващите автомобили навлязла в кръстовището,
където била блъсната от застрахования при ответника л.а. * и нейният
автомобил се преобърнал на пътното платно. Така депозираните показания
кореспондират на събраните по делото доказателства, поради което съдът ги
кредитира като достоверни в тази част относно механизма на настъпване на
застрахователното събитие.
В останалата част от показанията си свидетелката сочи, че при
първоначалното движение й е светел зелен светофар и че при навлизане в
кръстовището все още е светел и е мигал, като предполага, че на водача на
л.а. * е светел червен светофар. Свидетелката споделя, че преди сблъска
видяла процесния автомобил, който бил далеч и от което заключва, че същият
се е движел с висока скорост. Посочва, че е пропуснала движещите се
направо автомобили, предприела маневрата и по нейна преценка процесния
автомобил е трябвало да спре, но не го е сторил. Не била възприела спиране
на л.а. *, като излага, че директно се ударил в нейния автомобил.
Съдът намира, че показанията в тази част не следва да бъдат
кредитирани, доколкото почиват на предположения и субективно мнение на
свидетелката. Същата твърди, че събитията са се случили внезапно, освен
това не притежава специални знания, от които да черпи изводи относно
скоростта на процесния автомобил.
Съгласно писмо с изх. № 554/17.11.2021 г. на Общинско предприятие
ТАСРУД, Община *, режима на работа на светофарната уредба бул. „*“ и ул.
„*“ към 01.10.2020 г. е с три фази, като продължителността на един цикъл е
103 секунди. За процесния период 01.10.2020 г. между 18:45 часа и 19:15 часа
няма регистрирани повреди на автоматизираната система.
Съгласно първоначалното заключение на вещото лице А. В. по САТЕ
причината за настъпване на произшествието е навлизането на л.а. „Т*“, в
лентата за движение и траекторията на движение на л.а. „*“. В съдебно
заседание вещото лице В. посочва, че независимо с каква скорост се е движел
л.а. „*“, дори и при 30 км./ч., при преминаването на другия автомобил през
траекторията му ще настъпи ПТП, какъвто е настоящия случай. До идентичен
извод за причината за настъпване на произшествието достига и вещото лице
Д. В. по повторната единична САТЕ, както и вещите лица по допуснатата
6
тричленна съдебнотехническа експертиза - А. В. А. Л. и Х. К.. В съдебно
заседание вещото лице В. категорично сочи, че няма такъв период, при който
при преминаване през процесното кръстовище при червен светофар на л.а.
„*“, да настъпи удар с движещ се на зелен светофар л.а. „Т*“. Към момента
на ПТП циклограмата е еднаква и за двата автомобила. До идентично
заключение достига и тричленната САТЕ на вещите лица А. В. А. Л. и Х. К.,
което се излага в с.з.
От анализа на така ангажираните гласни доказателства посредством
показанията на свидетелката Д. и писмените доказателства – приложената по
делото циклограма на светофарната уредба и ангажираните по делото
съдебно-автотехнически експертизи, съдът намира за неоснователно
възражението на ответната страна, че ищецът е преминал на червен
забранителен сигнал на светофарната уредба. Лекият автомобил Т*, с per. №
*, управляван от Д. Д., е преминавал на мигащ зелен светофар в кръстовището
на бул. „*“ и ул. „*“. Същевременно, на водача на л.а. „*“ е светел също
разрешителен зелен светофар, поради което твърденията за преминаването му
на червен светофар останаха неподкрепени от ангажираните доказателства.
С оглед горното съдът намира, че имуществените вреди са настъпили в
резултат от процесното ПТП, поради което съдът намира за доказана и
причинно-следствена връзка между застрахователното събитие и
вредоносните последици.
Основен спорен момент е движел ли се е водачът на л.а. „*“ с
несъобразена скорост и могъл ли е да предотврати настъпването на
застрахователното събитие, за да се обоснове наличието на груба
небрежност, респективно съпричиняване в настъпване на увреждането.
Съгласно двете първоначална и повторна едночленна, така и от
тричленната съдебно автотехнически експертизи на вещите лица А. В. А. Л. и
Х. К., не са налице изходни данни за изчисляване скоростта на процесния
автомобил преди и по време на сблъска. Вещото лице В. сочи, че
единствената възможност за избягване на удара е била, ако е възприел
другото МПС като опасност на разстояние по-голямо от опасната зона за
спиране, т.е. повече от 30 м. И петте вещи лица сочат опасната зона за
спиране хипотетично при движение с 50 км.ч. В съдебно заседание вещото
лице В. сочи, че и при ниска скорост от 30-40 км./ч. с оглед конструкцията на
л.а. „*“ последният може да повдигне и преобърне л.а. „Т*“.
В съдебно заседание на 03.06.2022 г. ответната страна е поискала
приобщаване на видеофайл от произшествието, което доказателствено искане
е оставено без уважение, поради настъпила процесуална преклузия по
смисъла на чл. 147 от ГПК. Въз основа обаче на данните от видеофайла,
достъпен на интернет страница и от анализ на останалите събрани
доказателства, вещите лица по допуснатата повторна тричленна съдебно-
автотехническа експертиза – Т. Т., Й. М. и Е. И., са дали заключение, че
причина за настъпване на ПТП е липса на постоянен зрителен контрол от
страна на водача на л.а. „*“, липса на адекватно поведение, изразяващо се в
7
движение със скорост над разрешената за този пътен участък. Съдът намира,
че така изготвеното заключение в тази част не следва да бъде кредитирано.
Последното съставлява правни изводи на база доказателствен анализ на
ангажираните по делото доказателства, което не е в правомощията на вещите
лица, не почива на специалните знания на вещите лица за причината за
настъпване на инцидента от техническа гледна точка. От друга страна,
заключението в тази част се обосновава с неприето по делото доказателство,
поради което изводите на вещите лица относно скоростта, с която се е движел
процесния лек автомобил от 73.17 км./ч. непосредствено преди момента на
удара, не могат да бъдат възприети като достоверни. Отговорът на въпроса
относно възможността за предотвратяване на ПТП от ищеца е хипотетичен и
не почива на обективни факти по делото, поради което не може да бъде да
кредитиран като достоверен.
По правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, ответникът носи тежестта на
доказване, т.е. процесуалното задължение за установяване на положителените
факти, на които основава своите правоизключващи възражения. В контекста
на изложеното съдът намира възражението на ответника за движение на
водача на л.а. „*“ с превишена скорост и възможността да предотврати
настъпване на инцидента за недоказано. Ето защо и доколкото по делото не са
ангажирани, съответно събрани доказателства, от които да може да се изведе
дори индиция, че процесните щети са причинени по твърдения от ответника
начин, при проявена груба небрежност – движение с превишена скорост и
възможност за предотврати настъпване на застрахователното събитие,
настоящият съдебен състав следва да приеме недоказаният факт за
неосъществил се в обективната действителност.
Не е налице изключен риск, поради което застрахователното
обезщетение е дължимо.
Спорен момент в процеса е и размерът на дължимото обезщетение.
Съгласно трайната съдебна практика при определяне размера на
дължимото обезщетение съдът съобразява разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ,
според която обезщетението следва да е равно на действително претърпяните
вреди към деня на настъпване на събитието. За действителна се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго със същото качество, а за възстановителна, цената за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество ( в този смисъл решение №
235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на ВКС, II ТО, решение №
209/30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010г., II ТО, определение №
156/27.03.2015г. по т. д. № 1667/2014г. на ВКС, II т. о. и други).
В хипотезите на тотална щета от действителната стойност на вещта към
момента на застрахователното събитие се приспада стойността на запазените
части. Представянето на доказателства за прекратяване на регистрацията на
увреденото пътнотранспортно средство е ирелевантно за дължимостта
застрахователно обезщетение, като това обстоятелство е относимо единствено
към въпроса за поставянето в забава на застрахователя да изплати
8
застрахователното обезщетение (в този смисъл решение № 44/02.06.2015 г. по
т.д. № 775/2014 г. на ВКС, решение №59/12.06.2015 г. по т.д. № 1256/2014 г.
на ВКС и др.).
В случая определената от вещите лица по допуснатата повторна
тричленна автотехническа експертиза на вещите лица Т. Т., Й. М. и Е. И.,
която кредитира изцяло във вариант две, като обективно и компетентно
дадено, основано на специалните знания на вещите лица, пазарна стойност на
застрахования автомобил към момента на ПТП е 30666 лева. В отговора на
исковата молба се релевира възражение за приспадане на стойността на
запазените части, но не се съдържат конкретни твърдения относно кои точно
са те и тяхната стойност. Съобразно заключение по САТЕ детайлите, които
може да не са увредени в размер на 2147лв. Ето защо, съдът намира, че от
посочената сума следва да се приспадне сумата от 2147 лева, представляваща
цената, която може да се получи при реализиране чрез продажба на
запазените части.
В последното по делото съдебно заседание ответникът е релевирал и
възражение за подстраховане, което съдът намира за преклудирано.
С отговора на исковата молба се преклудират всички материалноправни
възражения на ответника, включително и тези срещу размера на претенцията.
Допускането и провеждане на експертиза за установяване на размера на
задължението е способ за събиране и проверка на доказателства, а не
нововъзникнал факт, който да обоснове допустимостта за релевиране на нови
твърдения извън преклузивните срокове за това.
С оглед горното, съдът намира, че така направеното възражение е
недопустимо, заявено извън преклузивния срок по чл. 131 от ГПК, поради
което не следва да бъде обсъждано.
По изложените съображения след приспадане на посочената по-горе
стойност единствено на запазените части, дължимото застрахователно
обезщетение възлиза на сумата от 28519 лева.
По тези съображения предявения иск се явява основателен и следва да
бъде уважен изцяло в предявения размер от 1000лв., частичен иск от 22000
лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за
имуществено застраховане „Каско на МПС” от 30.06.2020 г. за вреди от
настъпило застрахователно събитие на 01.10.2020 г. на *, с per. № *, от ПТП,
настъпило в гр. *, на бул. *, с л.а. Т*, с per. № *, управляван от Д. Д.,
представляващо покрит застрахователен риск по застрахователна полица №*
от 04.05.2020г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
13.05.2021г., до окончателното й заплащане.
С оглед на това и доколкото вземането за лихва има акцесорен характер
спрямо главния дълг, обезщетението за забава - законната лихва, следва да се
присъди, считано от датата на представяне пред застрахователя на
доказателства за настъпване на обстоятелствата по чл.390, ал.1 от КЗ до
окончателно изплащане на задължението, доколкото както се коментира по-
горе представянето на доказателства за дерегистрация е относимо към
9
поставяне на застрахователя в забава (така решение № 44/02.06.2015 г. по т.д.
№ 775/2014 г. на ВКС).
С оглед изхода на делото, направеното искане за присъждане на
разноски и надлежното удостоверяване на сторени такива на ищеца се следва
сторените разноски на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в общ размер на 1000лв., от
които за заплатена държавна такса за предявяване на иска в размер на 50 лв.,
150лв. заплатен депозит за САТЕ, и 800лв. адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество *“ АД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. С*, ДА ЗАПЛАТИ на В. Д. Д., ЕГН
**********, с адрес гр. *, ул. „*“ №5, сумата от 1000лв. /хиляда лева/,
частичен иск от 22000 лв., представляваща застрахователно обезщетение по
договор за имуществено застраховане „Каско на МПС” от 30.06.2020 г. за
вреди от настъпило застрахователно събитие на 01.10.2020 г. на *, с per. № *,
от ПТП, настъпило в гр. *, на бул. *, с л.а. Т*, с per. № *, управляван от Д. Д.,
представляващо покрит застрахователен риск по застрахователна полица №*
от 04.05.2020г., ведно със законната лихва от датата на представяне на
доказателства за прекратяване на регистрацията на *, с per. № * пред
застрахователя, до окончателното й изплащане, на основание чл. 405, ал.1 от
КЗ.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество *“ АД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. С*, ДА ЗАПЛАТИ на В. Д. Д., ЕГН
**********, с адрес гр. *, ул. „*“ №5, сумата от 1000лева (хиляда
лева), представляваща сторени по делото разноски пред първа инстанция, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Присъдената сума може да се изплати от ответника в полза на ищеца
чрез пощенски запис.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2
от ГПК.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
10