№ 62
гр. Бургас, 06.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20232120203857 по описа за 2023 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод жалба на „*” ООД с ЕИК: *, чрез
пълномощник – адв. А. И. - САК, с посочен съдебен адрес: *, против Електронен фиш (ЕФ)
с № **********, издаден от Агенция „Пътна Инфраструктура“, с който за нарушение на чл.
102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП на
дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и
петстотин / лева.
С жалбата се иска отмяна на ЕФ като неправилен и незаконосъобразен. Посочва се,
че ЕФ е издаден в нарушение на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, доколкото тази разпоредба въобще не
предвижда възможност за санкциониране на нарушения по чл. 179, ал. 3б ЗДвП с издаване
на ЕФ. Заявява се, че дружеството – жалбоподател има сключен договор за автоматично
плащане на ТОЛ такси, като е действало добросъвестно и е поддържало постоянен депозит
в размер, достатъчен да покрие целия заложен маршрут, поради което и е изпълнило
задължението си по чл. 102, ал. 2 ЗДвП. Иска се отмяна на ЕФ изцяло и присъждане на
разноски.
В последното открито съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител.
По делото е постъпило писмено становище от процесуалния представител, с което жалбата
се поддържа по изложените в нея доводи, които се преповтарят и доразвиват. Моли се за
отмяна на ЕФ и присъждане на разноски.
За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт *, която моли фишът да
бъде потвърден. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В писмени
1
бележки процесуален представител на АНО доразвива доводите си, като изтъква
съображения за неоснователност на възраженията на жалбоподателя. Под евентуалност
прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар на насрещната страна,
включително и в частта, относно начисления ДДС.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване (видно от материалите по делото - процесният фиш е връчен на жалбоподателя
на 09.05.2023 г. (л. 21), който в този срок е упражнил правото си да подаде декларация пред
АНО и да поиска анулиране на ЕФ. Писмото, с което се отказва анулиране на ЕФ по чл.
189ж ЗДвП (л. 9 -12), е издадено на 16.08.2023 г. и е било връчено на жалбоподателя на
23.08.2023 г. (л. 31), поради което и подадената на 05.09.2023 г. жалба (л. 19), е в срок).
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази
закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено
следното:
На 01.04.2021 г. в 14:35 часа е установено с устройство № 10031 (елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП) управление на ППС
автобус „Унви Компа“ с регистрационен номер * с технически допустима максимална маса
7200 кг, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6С, без ремарке, в община Бургас, по път
А-1 км 357+949, посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
като за посоченото ППС изцяло не била заплатена изцяло дължимата пътна такса по чл. 10,
ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС нямало валидна маршрутна
карта или валидна тол декларация за преминаването. За констатираното бил издаден
обжалваният фиш, с който за нарушение по чл. 102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а, ал.
2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500 /две
хиляди и петстотин / лева на дружеството собственик - „*” ООД с ЕИК: *.
Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, като същите водят до
установяването на безпротиворечива фактическа обстановка.
Във връзка с релевираните възражения съдът следва да посочи следното:
Първият и основополагащ въпрос, на който съдебният състав дължи отговор, е дали е
законосъобразно издаването на ЕФ за нарушение, като процесното, или следва АНО да
приложи общия ред за съставяне на АУАН и издаване на НП.
В практиката на касационната инстанция - АдмС-Бургас, до скоро се наблюдаваха
различия по този въпрос, като в Решение № 164/17.02.2023 г. по к.н.а.х.д. № 2112/2022
година изрично се застъпваше възможността за законосъобразно издаване на ЕФ, докато в
Решение № 827/03.08.2023 г. по к.н.а.х.д. № 773/2023 г. , тя се отричаше. За съжаление
наличието на диаметрално противоречиви становища при недотам ясна правна уредба, е
нещо неизбежно в правораздаването, но в последните месеци се наблюдава преодоляване на
противоречията на касационната инстанция и уеднаквяване на практиката. Актуалната,
2
последователна и еднопосочна практика на всички състави на Административен съд Бургас,
обективирана в Решение № 827/03.08.2023г. по кнахд № 20237040600773 / 2023 г. на БАС;
Решение № 906/12.10.2023г. по кнахд № 1491/2023г. на БАС; Решение №
1165/23.11.2023г. кнахд № 20237040601490 / 2023 г. и много др., приема, че липсва изрична
законова разпоредба, предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за
нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Настоящият съдебен състав, макар и формално да не е
обвързан от задължителната сила на становището на горната инстанция, намира, че
изискванията за предвидимо и последователно правораздаване, част от което е и
формирането на практика по дадени спорни въпроси от компетентната горестоящата
инстанция, налага да се съобрази с мнението на горестоящата инстанция и да преосмисли
досегашната си позиция, която очевидно е намерена за погрешна от компетентната
касационна инстанция.
В тази връзка настоящият състав приема, че съгласно чл.102, ал. 2 от ЗДвП,
собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са
изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната
такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство. В нормата на
чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е предвидена санкция за собственик на пътно превозно средство от
категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата
такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Тази разпоредба се допълва от текста на чл. 187а, според
който при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3-3б от ЗДвП в отсъствие на
нарушителя - каквото е процесното, се счита, че пътното превозното средство е управлявано
от собственика му. В ал. 2 е посочено, че когато собственик на ППС е юридическо лице или
едноличен търговец, за допуснатото движение на ППС без да са изпълнени задълженията по
установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, на него се
налага имуществена санкция по т. 3 от същата алинея в размер на 2500 лв., каквато санкция
е наложена и в случая.
Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения,
установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и
нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да
налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен
фиш.
Видно от цитираната норма, за да бъде издаден електронен фиш за процесното
нарушение на нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон.
В нормата на чл. 189ж, ал. 1, изр.първо от ЗДвП, е предвидено, че при нарушение по
чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се
издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на
глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В тази
норма не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното
нарушение, като липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази
3
възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да
бъде издадено НП, а не да се съставя електронен фиш.
До извод, различен от изложения, не би могло да се достигне и въз основа на нормата
на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, съгласно която по отношение на електронния фиш за нарушение
по чл. 179, ал. 3 – 3б се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10, тъй като това би
означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш,
което е недопустимо при ангажиране на административнонаказателната отговорност на
едно лице.
Така изложеното се отнася и до нормата на чл. 167а , ал. 4 от ЗДвП, в която също не е
изрично предвидена възможността да се издаде електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал.
3б от ЗДвП, а се урежда изграждането и поддържането от АПИ на информационна система,
в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по
чл. 179, ал. 3 – 3в, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но
невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения,
актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за
нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, ако същите отговарят на изискванията за електронен
документ и са подписани с квалифициран електронен подпис.
На следващо място, тази възможност не се извежда и от нормата на чл. 187а, ал. 4 от
ЗДвП, съгласно която вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от
административнонаказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с административни
нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване
на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи
данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за
управление на моторно превозно средство. Тази норма, освен че не предвижда изрично
издаването на електронен фиш за нарушение по чл.179, ал. 3б от ЗДвП, но тя разглеждат
възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност за нарушения
по чл. 179, ал. 3 – 3б, за които са издадени електронни фишове или са съставени АУАН, без
да се конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят. Ето защо,
тази норма би могла да е приложима както в случаите на издаване на електронен фиш за
нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, така и при съставен АУАН за нарушение по чл. 179, ал.
3б от ЗДвП.
Така изложеното се отнася и до нормите на чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП и чл. 167а, ал.
4 от ЗДвП. В първата норма е предвидено, че при изпълнение на функциите си по този закон
определените от председателя на управителния съвет на АПИ длъжностни лица съставят и
връчват АУАН и връчват електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в. Съответно
във втората норма е предвидено, че АПИ създава и поддържа информационна система, в
която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по
чл. 179, ал. 3 – 3в, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но
невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения,
актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за
4
нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, ако същите отговарят на изискванията за електронен
документ и са подписани с квалифициран електронен подпис. В тези две норми отново не е
изрично предвидено издаването на електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП и
не се конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят.
В заключение утвърдената практика на касационната инстанция, към която и
настоящият състав, по изложените по-горе съображения, вече се присъединява, приема, че в
случая липсва изрична законова разпоредба предвиждаща възможността да бъде съставен
електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.
С оглед на изложеното е налице допуснато процесуално нарушение при ангажиране
на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което издаденият
електронен фиш следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
Съдът дължи произнасяне по разноските и с оглед отмяна на ЕФ право на разноски
има само жалбоподателя, който претендира разноски в размер на 660 лева с ДДС (550 лева
без ДДС), за чието плащане в брой представя доказателства (л. 48). Направено е възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение като съгласно чл. 18, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при
интерес от 1000 до 10 000 лв. възнаграждението е в размер на 400 лв. плюс 10 % за
горницата над 1000 лв., поради което и минималното възнаграждение е в размер на 650 лева
без ДДС. Съгласно пар. 2а от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за нерегистрираните по Закона за данъка върху добавената
стойност адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях данък
върху добавената стойност, а за регистрираните дължимият данък върху добавената
стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна
част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно
разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. В случая съдът констатира, че
по делото са представени доказателства за реално договорено и заплатено възнаграждение
от 660 лева с ДДС, което не следва да бъде намалено допълнително от съда, както
претендира АНО.
Вярно е, че след приемането на Решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 г. от СЕС
съдът вече не е обвързан с минималния размер на адвокатското възнаграждение, посочен в
Наредбата, но по мнение на настоящия състав този минимум следва да се приеме като един
ориентирите (незадължителен), спрямо който да се преценя дължимия размер. В случая
сумата от 660 лева съответства изцяло на фактическата и правна сложност на делото и
факта, че бяха проведени няколко съдебни заседания (няколко пъти процесуалният
представител депозира становища), поради което и присъждането му не се явява
прекомерно.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд,
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш с № **********, издаден от Агенция „Пътна
Инфраструктура“, с който за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а,
ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП на „*” ООД с ЕИК: * е наложена имуществена санкция
в размер на 2500 /две хиляди и петстотин / лева.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати в полза на „*” ООД с ЕИК:
* сумата в размер на 660 /шестстотин и шестдесет/ лева, представляваща сторени в
производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6