Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.
София, ……..06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-г въззивен състав, в
публичното заседание на трети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИМЕОН СТОЙЧЕВ
Мл.с. СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
при
секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Стойчев гр.д. №9581 по описа на СГС за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца В.Г.П., ЕГН **********
срещу решение от 11.03.2019 г. по гр.д. №48299/2016 г. по описа на СРС, 54
състав, в частта, в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Е.А.В.-К., ЕГН **********
дължи на В.Г.П., ЕГН ********** сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди от неизпълнение на влязло в сила съдебно решение № 198 от
16.09.2014г., постановено по гр.д. № 1645/201 Зг., равняваща се на сумата, с
която е намалена стойността на УПИ VI- 349 вследствие на неизвършване на
строително-монтажни работи за укрепване на съществуваща каменна ограда между
УПИ VII-350 и УПИ VI-349 и по улично¬регулационната линия на УПИ VII-350, кв.
27 по плана на с. Радотина, общ. Ботевград съгласно конструктивно становище от
м.07.2011г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 52245/2015 г. по описа на СРС, 54 състав.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно - постановено
е при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните
правила, че е неправилен изводът на съда, че жалбоподателят, ищец в
първоинстанционното производство, не е доказал настъпването на имуществени
вреди. Сочи се, че изводът, че въззиваемия не е ангажирал доказателства за
претърпяна загуба - намаляване стойността на притежаваното от него вещно право
на ползване вследствие поведението на ответницата е неправилен. Твърди се, че
намаляването на стойността на имота представлява вреда не само за собственика
му, но и за титуляра на вещното право на ползване върху този имот, като
стойността на вещното право на ползване се определя от стойността на имота. В
случая било установено, че причини за намаляване стойността на имота е виновното
и противоправно поведение на въззивника, което води до обезценяване на неговото
вещно право на ползване. Сочи се, че било доказано по делото, че със сумата от 5199
лв. е намалена стойността на притежаваното от въззивника вещното право на
ползване върху имота, поради което искът му е изцяло доказан. Отправя се искане
за отмяната на решение № 60868 от 11.03.2019 г., постановено по гр. д. №
48299/2016 г. по описа на СРС, 54 състав в частта, с която е отхвърлен
предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за
признаване на установено, че Е.А.В. - К. дължи на В.Г.П. сумата от 5000 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в намаляване
стойността на неговото вещно право на ползване и искане за присъждане на
разноските за двете съдебни инстанции.
Въззиваемият Е.А.В.-К. в срока за
отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по жалбата, не се явява и не се
представлява в проведеното съдебно заседание.
Решението
на СРС в частта, с която другите предявените искове са уважени и в частта, в
която е отхвърлен иска за претърпени неимуществени вреди от неизпълнение на
влязло в сила съдебно решение № 198 от 16.09.2014г., постановено по гр.д. №
1645/201 Зг., за разликата над сумата от 500 лв. до пълния предявен размер от
1000 лв. не е обжалвано и е влязло в сила.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по
наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и
на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в
жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
За
основателността на иск с правно основание чл.45 ЗЗД следва кумулативно да са налице: противоправно деяние,
вина, вреда и причинна връзка между деянието и вредата. Поведението на дееца се
приема за противоправно винаги, когато са допуснати нарушения на предписани или
общоприети правила. Отговорността при непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД се поражда тогава, когато има увреждане,
което е в резултат на противоправно действие или бездействие. Следва да е
установена причинната връзка между поведението и увреждането. Вината в този
случай, съгласно чл.45 ал.2 ЗЗД,
се предполага до доказване на противното и това доказване е в тежест на
ответника. Останалите елементи от фактическия състав се доказват при всеки
конкретен случай, а доказването е в тежест на ищеца.
При преценка
на изложените от ищцата твърдения, настоящият състав намира, че СРС основателно
е приел, че вредата под форма на претърпяна загуба -
намаляване стойността на притежаваното от него вещно право на ползване не е
доказана по размер, доколкото ищецът и въззивник в настоящото производство се
легитимира единствено като вещен ползвател ½ ид.ч. от имота. Установено
е по делото, че В.Г.П. е придобил по
силата на съдебна спогодба, обективирана в протокол по гр.д. № 505/1990г. на
РС-Ботевград собствеността върху ½ ид.ч.
от поземлен имот, представляващ УПИ VI-349, кв. 27 по регулационния
план на с. Радотина, община Ботевград, Софийска област, с урегулирана площ от
1100 кв. м., с неприложена регулация, при съседи: улица, УПИ VII-350, УПИ
IX-351, УПИ Х-346, имот пл. № 348 и УПИ V-348, заедно
с построените в имота: сайвант до жилищната сграда, южната част на стопанската
сграда, представляваща самостоятелен обект, както и дял „А“ от жилищната
сграда, представляващ самостоятелно жилище в жилищния етаж съгласно
проект-заключение на вещото лице арх. М. Цонков от 11.07.1991г. по гр.д. №
505/1990г. на PC-Ботевград, а останалата 1/2 ид.ч.
от УПИ VI-349, ведно с построените в него сламник, северната половина
на стопанската сграда и навес, както и дял „Б“ от жилищната сграда в жилищния
етаж са поставени в дял на Д.Г.П.. С нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ 118, том II, peг. № 3414, дело № 271 от 21.12.2013г. на нотариус с peг. № 418
на РНК, В.Г.П. и съпругата му М.Ж.Петрова са дарили на сина си Г.В.П.
притежаваната от тях 1/2 ид.ч. от УПИ VI-349, кв. 27 по регулационния план на
с. Радотина, община Ботевград, Софийска област, заедно с построените в него
сайвант, стопанска сграда и дял „А“ от жилищната сграда, като ищецът В.Г.П. си
е запазил вещното право на ползване върху дарения имот, докато е жив.
Правото на ползване се характеризира със свой
собствен комплекс от правомощия, различен от този на собственика, който
позволява на неговия титуляр да извлича икономическите ползи от вещта, като си
служи с нея и/или като придобива на производно основание плодовете, които тя
дава, били те естествени или граждански. Неговият личен и срочен характер,
следващи от разпоредбите на чл. 56, ал. 2, чл. 57 и чл. 59 от ЗС са свързани
със забраната за отчуждаването на правото на ползване от страна на неговия
титуляр - не е възможно нито частното, нито универсалното правоприемство и в
този смисъл – осребряване на това вещно право по пазарни цени. Поради
невъзможността за осребряване на правото на ползване, липсва тъждество на
пазарната му стойност и тази на правото на собственост върху веща. С
предявеният иск се търси обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се, както
е уточнено от процесуалния представител на ищеца в съдебно заседание от
16.06.2017 г. в намаляване стойността на неговия имот. Както и по-горе бе
отбелязано стойността на имота не е тъждествена на стойността на вещното право
на ползване, още по-малко на стойността на вещно право на ползване по отношение
на една втора ид.ч. от същия имот. Ето защо ищецът въззивник не е ангажирал
доказателства за претърпяна реална загуба. Доказателствата, събрани по делото за
загубата от намалената пазарна стойност на имота, събрани с помощта на приетите
по делото съдебнотехнически експертизи са относими към правото на собственост,
доклокото експертизата коментира намаляването на средната пазарна цена на имота
/както е и формулирана от ищеца задачата към допълнителната СТЕ/. В тежест на
ищеца е доказването на размера на вредата, а по делото такива доказателства не
са събрани. Липсата на възражения по доклада на първоинстанционния съд и
липсата на други доказателства водят до извод, че страната е могла да посочи и
представи в първоинстанционното производство доказателствата си, а пропускът да
стори това е довел до законосъобразната последица съдът да приеме за недоказани
сочените обстоятелства.
С оглед изложеното не се установява една от
кумулативно изискуемите се предпоставки от фактическия състав на вземането за
обезщетение за имуществени вреди, поради което предявеният иск за тези вреди в
размер на 5000 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед гореизложеното и поради съвпадение на крайните изводи на
настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд за основателност на
предявените искове до посочените по-горе размери, обжалваното решение следва да
бъде потвърдено в обжалваните му части.
С оглед изхода на делото, на въззивника не се следват разноски,
въззиваемия не е отправил искане за разноски, поради което такива не следва да
се присъждат.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 11.03.2019 г. по гр.д. №48299/2016 г. по
описа на СРС, 54 състав, в обжалваната
част, в която е отхвърлен предявения иск с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Е.А.В.-К.,
ЕГН ********** дължи на В.Г.П., ЕГН ********** сумата от 5000 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на влязло в
сила съдебно решение № 198 от 16.09.2014г., постановено по гр.д. № 1645/2013г.,
равняваща се на сумата, с която е намалена стойността на УПИ VI- 349 вследствие
на неизвършване на строително-монтажни работи за укрепване на съществуваща
каменна ограда между УПИ VII-350 и УПИ VI-349 и по улично¬регулационната линия
на УПИ VII-350, кв. 27 по плана на с. Радотина, общ. Ботевград съгласно
конструктивно становище от м.07.2011г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 52245/2015 г. по описа на СРС, 54
състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.