Р Е Ш
Е Н И
Е №260039
гр.Кюстендил,
24.11.2022г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение, в
открито заседание на двадесет и трети
юни, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
при секретаря: Теодора Д.,
след като разгледа докладваното от съдия Веселина
Джонева т.д.№30/2020г. по описа на
Окръжен съд-Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Тридесет и втора – „Производство по
търговски спорове“, чл.365 и сл. от ГПК.
Делото е
образувано по исковата молба на „Ес Джей Строй“ АД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление в гр.София, р-н Красно село, ул.***, ет.1, представлявано
от изп.д.Н.Д., подадена чрез адв.Н.В., преупълномощена от адв.М.М. от Адвокатско
дружество „М.М. и съдружници“, с адрес за кореспонденция: гр.София, ***, срещу
„Инженеринг Вас Строй“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.Сапарева баня, ***, представлявано от управителя К.К..
Предявени са
обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва:
- иск с правно основание
чл.327 ал.1 във вр. с чл.288 от Търговския закон ТЗ) във вр. с чл.79 ал.1 пр.1
от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за осъждане на ответника „Инженеринг Вас Строй“ ЕООД да заплати на ищеца „Ес Джей Строй“ АД сумата от 101 158.92 лева, представляваща общ размер
на незаплатената цена с включен ДДС по договор за покупко-продажба на стоки и
материали, предадени на ответното дружество, в качеството му на купувач по договора, за която сума са били издадени фактури, както следва:
фактура с №**********/06.12.2017г. за 2 805.76 лева; фактура с
№**********/14.02.2018г. за 43 670.44 лева; фактура с №**********/14.02.2018г.
за 51 803.39 лева; фактура с №**********/14.03.2018г. за 2 879.33
лева, ведно със законната лихва върху
общата сума, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане;
- иск с правно основание чл.86
ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 22 513.73
лева, представляваща
общ размер на дължимо обезщетение за
забавено плащане на сумите по всяка една от гореизброените фактури, в това
число: 678.11 лева – обезщетение за забавено плащане за периода от 06.12.2017г.
до 23.04.2010г. върху неплатената сума от 2 805.76 лева с ДДС по фактура с
№**********/06.12.2017г.; 9 705.32 лева – обезщетение за забавено плащане
за периода от 14.02.2018г. до 23.04.2020г. върху неплатената сума от 43 670.44
лева с ДДС по фактура с №**********/14.02.2018г.; 11 512.79 лева –
обезщетение за забавено плащане за периода от 14.02.2018г. до 23.04.2020г.
върху неплатената сума от 51 803.39 лева с ДДС по фактура с
№**********/14.02.2018г. и 617.51 лева – обезщетение за забавено плащане за
периода от 14.03.2018г. до 23.04.2020г. върху неплатената сума от 2 879.33
лева с ДДС по фактура с №**********/14.03.2018г.
Ищцовото
дружество твърди, че между него, от една страна, и ответника от друга,
съществуват установени търговски взаимооотношения, произтичащи от сключен
неформален договор за покупко-продажба на стоки и материали, по силата на който
ищецът периодично е доставял на ответника по негови заявки стоки, за които е
издавал и съответни фактури. Твърди, че фактурите са били предавани на купувача
и за същия е възниквало задължение да ги заплати в деня на издаване на
съответната фактура. Ищецът поддържа, че е предал на ответника стоките, за
които е издал процесните четири фактури, но ответникът не е изпълнил в срок, а
и след това, задължението си да заплати цената на доставките, а именно – по
фактура с №**********/06.12.2017г. - 2 805.76 лева, по фактура с
№**********/14.02.2018г. - 43 670.44 лева, по фактура с
№**********/14.02.2018г. - 51 803.39 лева и по фактура с №**********/14.03.2018г.
- 2 879.33 лева, всички с включен ДДС. За допуснатата забава в плащането,
ищецът счита, че му се следва и обезщетение за забава в размер на законната
лихва от датата на издаване на всяка от фактурите до датата 23.04.2020г. в общ
размер на 22 513.73 лева.
Ищцовото
дружество претендира и заплащане на сторените по делото разноски, както и на
разноски, направени в производство по допускане обезпечение на исковете – по
гр.д.№3259/2020г. по описа на СГС и в производството по налагане на
обезпечителните мерки – по изп.д.№20207430400351 по описа на ЧСИ Е.Х..
Ищецът в
допълнителна молба сочи банкова сметка, ***а претендираните суми (л.46 от
делото).
В срока по
чл.367 ал.1 от ГПК ответникът по предявените искове е подал отговор на исковата
молба, чрез пълномощника си адв.К.Г.от АК-София. В отговора се изразява
становище за неоснователност на предявените искове. Относно иска за присъждане
на главнични суми се заявява оспорване на твърдението на ищеца, че е извършил
доставка на материалите, посочени в приложените фактури, както и, че такива
материали са били заявени от ответника. В подкрепа на тази теза се сочи, че към
исковата молба не са били представени заявки от ответното дружество за доставка
на стоки и материали, като липсват и твърдения кога и как такива са били
направени, а също и кога, къде и как доставките са били извършени. Оспорва се
материалите да са били заявявани и получавани от ответника, като се цитира
нормата на чл.327 ал.1 от ТЗ, според която купувачът е длъжен да плати цената
при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи,
освен ако е уговорено друго, каквато уговорка в случая не се твърди от ищеца,
като същевременно доказателства за извършено предаване на стоките липсват. Също
така се оспорва и наличие на валидно правоотношение, поради липсата на заявка,
т.е. на воля от страна на ответника за възникване на договорно правоотношение.
Оспорват се приложените към исковата молба фактури, с твърдението, че същите са
частни документи, съставени от ищеца, за издаването на които липсва основание.
Твърди се, че тези фактури не са приемани от ответника, не са били осчетоводени
от него и върху същите липсва положен подпис от името на получателя,
следователно същите не установяват наличие на договорни правоотношение, нито
предаване и приемане на описаните в тях стоки. Оспорва се и доказателствената
стойност на представените с исковата молба спецификации към част от фактурите,
доколкото същите нямат посочен съставител или издател, нито носят подпис на
някоя от страните.
Счита се за
недоказано и твърдението на ищеца за предаване на ответника и за получаване от
негова страна на издадените фактури, като се оспорват приложените към исковата
молба разпечатки от ел.поща, които се счита, че не са годно доказателство за
водена електронна кореспонденция, поради липсата на реквизити на електронно
съобщение, липсвал електронен адрес на получателя – на мястото на получател
било посочено само „vmargin“, както и дата на изпращане на съобщението,
като се възразява подобни електронни съобщения да са достигнали до ответното
дружество.
Възразява
се, че от представените от ищеца два броя обратни разписки от 09.11.2018г. и от
24.01.2019г. не ставало ясно какво е съдържанието на пратките, а в първата
разписка е посочено, че получател е лице В.Г., което не е представител,
пълномощник или служител на ответника. Същото възражение е направено и относно
лицето, посочено като получател във втората разписка – И. С.. Възразява се
някоя от тези пратки да е достигнала до ответника.
Поради
неоснователността на главния иск за неоснователен и недоказан се счита и
акцесорния за присъждане на обезщетения
за забава, считано от датата на издаване на всяка от фактурите. Наред с това се
възразява и да е доказан падежа на плащане, а поради липсата на доказателства
фактурите да са били връчени, се възразява и срещу твърдението, че ответникът е
изпаднал в забава от датата на издаването.
Претендира
се отхвърляне на всички искове и присъждане на разноски.
Ищецът, чрез
адв.М.М., е подал допълнителна исковата молба в предвидения от закона срок, в
която изразява несъгласие с направените в отговора възражения. Излага
твърдения, че ответното дружество „Инженеринг Вас Строй“ ЕООД по силата на договор
от 21.08.2017г., сключен с възложителя „Пи Ес Строй“ АД, е приело да изпълни
СМР на обект „многофамилна жилищна сграда“ в гр.Русе, съгласно изготвени и
съгласувани инвестиционен проект, количества и видове СМР, отразени в
приложение към договора, техническа спецификация и др., като за целта
ответникът е сключил договора за покупко-продажба с ищеца, от който произтичат
процесните задължения. Ищецът твърди, че за предоставяне на необходимите
материали по характеристика и размер между представители и служители на трите
дружества – възложителя и изпълнителя по посочения договор, и ищеца, са били
осъществени множество срещи, на които са вземани мерки, уточнявани са
характеристиките на материалите, а доставката и монтажът са били извършвани на
обекта.
Сочи се, че
поканата за доброволно изпълнение е била връчена на адреса, посочен като
седалище и адрес на управление.
Твърди се,
че във връзка с изпълнението по договора от 21.08.2017г. ответникът е правил
множество поръчки към ищеца, част от които е заплатил, като фактурите отново са
били изпращани на ел.адрес *******@***.**, който е адрес за кореспонденция, посочен от В.М.,
представител на „Инженеринг Вас Строй“ ЕООД, присъствал на провежданите срещи,
като този електронен адрес е бил предоставен от ответника.
В срок е
подаден отговор на допълнителната искова молба. Отново се възразява ищецът да
представя или посочва доказателства, от които да произтича извод за наличие на
сключен между страните договор за покупко-продажба на стоки и материали.
Твърденията на ищеца се окачествяват като голословни, лишени от конкретика
относно времето, мястото и участниците в сочените срещи, като се счита, че този
подход лишава ответника от възможността за ефективна защита и насрещно
доказване. Сочи се, че липсват твърдения за конкретно извършени доставки на
стоки и за приемането им от ответника. Поддържа се възражението, че подобни
материали не са били заявявани от последния, както и, че фактурите не са били
получавани и осчетоводявани от него. Оспорва се твърдението на ищеца, че лице с
имена В.М. е представител, пълномощник и/или служител на ответното дружество,
като в тази връзка се прави възражение, че ако това лице е договаряло от името
на ответното дружество, тези действия са били извършени без представителна
власт и срещу същите ответникът се противопоставя по смисъла на чл.301 от ТЗ.
Счита се, че
доказателства за наличие на предходни търговски взаимоотношения между страните
са ирелевантни, тъй като не доказват сключване и изпълнение относно спорните
такива. Твърди се, че наличието на воля за последващи доставки единствено у
продавача не би могло да доведе до сключване на договор.
ОС-Кюстендил,
след като се запозна със събраните по делото доказателства и прецени същите
поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид доводите и възраженията на
страните, при условията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
С договор от
21.08.2017г., сключен между „Пи Ес Ай“ АД, от една страна, като възложител, и
„Инженеринг Вас Строй“ ЕООД, от друга като изпълнител, първото дружество е
възложило, а второто – приело, да изпълни СМР на обект „Многофамилна жилищна
сграда в гр.Русе, ***съгласно изготвени, съгласувани и одобрени по съответния
ред инвестиционен проект, количества и видове СМР и всички дейности, отразени в
приложение, неразделна част от договора.
От
показанията на свидетелката Р.Р., която по време на изпълнението на горепосочения
договор е била служител на възложителя „Пи Ес Ай“ АД и е имала задължение да
следи за качествено изпълнение на строителите дейности, се установява, че
строително-монтажните работи в блок *** в гр.Русе е следвало да бъдат изпълнени
по националната програма за саниране и са били от разнообразно естество, в това
число са включвали доставка и монтаж на дограма с определени технически
параметри, които в случая били специфични. Свидетелката сочи, че за разлика от
масово влагания двоен стъклопакет в конкретния случай трябвало да бъде вложен
троен, който да отговаря на съответните коефициенти на топлопроводност,
устойчивост на дъжд, на вятър, да бъде изпитан в официална лаборатория и
изпълнението и монтажа на дограмата било възложено от „Инженеринг Вас Строй“
ЕООД на лицензирана фирма - „Ес Джей Строй“ АД. Свидетелката твърди, че именно
„Ес Джей Строй“ АД е дружеството, което е доставило и монтирало изделието
„дограма“ в блока и то в лимитиран срок. Заявява, че не е в състояние да посочи
точното количество, но твърди, че то е било „голямо“, тъй като е трябвало да се
постави дограма в 80% на сграда с 4 входа, на 8 етажа с по 3 апартамента на
етаж. Сочи, че обектът е бил въведен в експлоатация от възложителя без никакви
забележки по отношение на приетата дограма. Свидетелката заявява, че като
представител на „Пи Ес Ай“ АД и технически ръководител на строителните дейности
се е срещала на обекта с В.М., като представител на „Инженеринг Вас Строй“
ЕООД, с когото са обсъждали текущото изпълнение на договора. Свидетелката сочи,
че на обекта по време на изпълнението на СМР е срещала и Б.Х., който е бил
служител на „Ес Джей Строй“ АД и на място се е занимавал с монтажа на дограмата
и с отстраняването на някои дребни дефекти ако такива са били установявани. Б.Х.също
е разпитан като свидетели поддържа в показанията си, че като служител на „Ес
Джей Строй“ АД през 2017г.-2018г. е участвал в доставката и монтажа на дограма
в блок *** в гр.Русе. Не може да посочи конкретно количество на дограмата.
Не е спорно
по делото, че между „Инженеринг Вас Строй“ ЕООД и „Ес Джей Строй“ АД са
съществували договорни отношения през 2017г., имащи за предмет поръчване и
доставка на алуминиеви первази и дограма. Във връзка с изпълнението на поетите
задължения не е спорно, че ищецът е предоставил на ответника съответните
материали и е издал фактури, съответно - с №**********/26.10.2017г., на
стойност 35 387.81 лева, с ДДС и с №**********/22.11.2017г. на стойност
1 548.44 лева, с ДДС. Тези фактури не носят подпис на получател, като не е
спорно, установява се и от заключението по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, че сумите по тях са били заплатени от ответника. Вещото лице в
представеното заключение с вх.№262918/12.04.2022г. е посочило, че въпросните
две фактури са били осчетоводени, както от ищеца, който ги е отразил в
дневниците за продажби и в справки-декларациите по ЗДДС за съответния данъчен
период, така и при ответника, като са били съставени съответните счетоводни
операции, отразени са в дневниците за покупки и с справки-декларации за
съответния данъчен период.
Видно от
представените с допълнителната искова молба разпечатки от електронна поща,
въпросните две фактури в сканиран вид са били изпратени от Н.Д. с електронен
адрес ***********@*****.*** до vmargin (вж.л.104 и л.108 от делото).
Ищецът е
издал процесните четири фактури за доставка на описани в тях стоки с получател
„Инженеринг Вас Строй“ ЕООД, които не носят подпис на представител на това
дружество. Фактура с №**********/06.12.2017г. е на стойност 2 805.76 лева,
с начислен ДДС; фактура с №**********/14.02.2018г. е на стойност 43 670.44
лева, с включен ДДС, като към същата е изготвена спецификация на дограма;
фактура с №**********/14.02.2018г. е на стойност за 51 803.39 лева, с ДДС
и приложена спецификация на дограма, а фактура с №**********/14.03.2018г. е на
стойност 2 879.33 лева, с начисления ДДС.
Представени
са разпечатки за изпращане на фактурите по ел.поща отново от Н.Д. с електронен
адрес ***********@*****.*** до vmargin.
От
заключението на вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза се установява,
че ищецът е осчетоводил и тези четири фактури, както и ги е отразил в
дневниците за продажби и в справки-декларациите по ЗДДС за съответния данъчен
период. Същевременно, тези фактури не са осчетоводени в счетоводните регистри
на ответника „Инженеринг Вас Строй“ ЕООД, не са включени в дневниците за
покупки и в справки-декларациите по ЗДДС. Този факт се потвърждава и от
представена информация от НАП, съдържаща се в писмо с изх.№1823-1/11.05.2021г.
(л.175).
Не е спорно,
а и е установено от експерта, че плащане на суми по никоя от четирите фактури,
които са на обща стойност 101 158.92 лева с ДДС, не е било извършено.
Във връзка с
потребността от оценка на събраните доказателства съдът е счел, че се нуждае от
специални знания, за да прецени описаните във фактурите стоки и количества в
каква степен съответстват на монтираната на място в блока в гр.Русе дограма,
съответно – последната надхвърля ли количествата, посочени в заплатените две
фактури, а също – и отговаря ли на фактурираните в спорните фактури стоки по
вид и количество. Назначена е съдебно-техническа експертиза, вещото лице по
която след като се запознае с материалите по делото и извърши оглед на обект
„многофамилна жилищна сграда в гр.Русе, ***“, да даде отговор на следните
въпроси: 1/ Монтирани ли са на обекта дограми, стъклопакети и первази по вид,
количества и характеристики, идентични с тези, за които са издадени процесните
четири фактури - фактура с №**********/06.12.2017г., фактура с
№**********/14.02.2018г., фактура с №**********/14.02.2018г. и фактура с
№**********/14.03.2018г.; 2/ Установява ли се монтираните на обекта дограми,
стъклопакети и первази да са само и единствено тези, описани като вид и
количество във фактури с №**********/26.10.2017г. и с №**********/22.11.2017г.;
3/ На монтираните на обекта дограми, стъклопакети и первази има ли посочени
баркодове на материала и етикети, означаващи производител, доставчик или
дружество, което ги е монтирало, ако да – кое?.
По
назначената експертиза е прието заключение с вх.№ 261141/15.06.2022г. на вещо
лице С.Н.. В заключението е посочено, че в счетоводството на „Ес Джей Строй“ АД
са налице данни, че дограмата по спорните четири фактури и спецификации това
дружество от своя страна е закупило от други съконтрагенти (изброени с
посочване на съответната фирма, издадена фактура, вид стока и цена), сред които
и „Криста глас“ ЕООД-гр.Шумен. При огледа на монтираната дограма в сградата,
представляваща блок *** в гр.Шумен, вещото лице е установило, че няма
апартаменти без монтирана дограма; поставената такава е PVC, бяла на цвят; върху някои от стълбищните прозорци са
видими лепенки с надпис „Кристал глас“ ЕООД гр.Шумен, производител на
стъклопакета или клиент „Ес Джей Строй“ АД, изпълнител на монтажа; не са
намерени изписани баркодове. Направени са изводи, че в многофамилната жилищна
сграда са били монтирани дограми, стъклопакети и первази по вид, количество и
характеристики,идентични с тези по издадените четири фактури и спецификации,
както и, че монтираните в жилищната сграда дограми, стъклопакети и первази са
идентични с тези, описани във фактури с №**********/26.10.2017г. и с
№**********/22.11.2017г. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че е посетил
само някои от общо 96-те апартамента в сградата, тъй като по-голямата част били
заключени по време на огледа, както и, че за да отговори на втория въпрос
извършил визуална преценка. Заявява, че не може да каже какъв е броят на
стъклопакетите, не е правил замервания и преброявания, не може да се отговори
на въпроса без достъп до апартаментите, но смята, че и без замервания и
преброявания има съвпадение между това, което е закупено, продадено и монтирано
от ищеца и поставеното на място.
При така установените на база събраните по
делото доказателства факти, съдът формира следните правни изводи:
Уважаването
на главния иск за присъждане на сума, дължима като незаплатена цена по договор
за търговска продажба предполага доказване кумулативното наличие на няколко
предпоставки, а именно: между страните да е съществувало валидно
правоотношение, възникнало със сключването на договор за търговска
покупко-продажба; ищецът, като страна по последното, да е изпълнил поетото
договорно задължение да предаде стоките; ответникът да не е извършил дължимата
насрещна престация в твърдяния размер. В тежест на ищеца е възложено
установяване на първите две предпоставки, като същият при условията на главно и
пълно доказване трябва да установи сключването
на договора за покупко-продажба на стоки, съществените елементи на същия – вид
стоки, количество, цена, както и предаването им на ответника.
Съгласно
чл.154 от ГПК, всяка страна следва да докаже фактите и обстоятелствата, на
които основава исковете си. Доказването следва да е главно и пълно, сторено,
поради което, по начин, че да създаде сигурно убеждение, абсолютна увереност в
съда относно верността на наведените фактически твърдения. Подобно доказване не
беше извършено от ищеца в производството.
При все
несъмнения факт, че между страните са съществували търговски взаимоотношения с
предмет покупко-продажба на дограми, стъклопакети и первази, които са
удостоверени с издаването от страна на продавача на фактури с
№**********/26.10.2017г. и с №**********/22.11.2017г. и със заплащането им от
страна на купувача, липсват доказателства, сочещи несъмнено на извод, че тези
отношения са продължили да съществуват, че страните са се уговорили ищецът да
продаде на ответника стоките по спорните четири фактури срещу заплащане именно
на посочените в тях цени, както и, че ищецът е предал на ответника, а – според поддържаното
– и монтирал на място, именно тези стоки и именно в тези количества.
За да докаже
исковата си претенция, ищецът се позовава: 1/ на факта на издаване на фактура с
№**********/06.12.2017г. за 2 805.76 лева, фактура с
№**********/14.02.2018г. за 43 670.44 лева, фактура с
№**********/14.02.2018г. за 51 803.39 лева и фактура с
№**********/14.03.2018г. на стойност 2 879.33 лева; 2/ на показанията на
свидетелите и 3/ на заключението по назначената експертиза. При все, че от
последните два доказателствени източника може да се приеме, че в жилищната
сграда, представляваща бл.*** в гр.Русе има монтирани дограми, стъклопакети и
первази, които надхвърлят количествата по заплатените две фактури, както и, че
доставката на тези стоки е била извършена от ищеца, невъзможно е аргументирано
да бъде обоснован извод за наличие и изпълнение на конкретна договорка относно
вида на стоките и подлежащата на заплащане цена, която да съответства на
фактурираната от ищеца. Подобен извод би бил напълно произволен. Липсват
доказателства да са доставени и приети конкретни количества, да са били вложени
при изпълнение на твърдените СМР. Данни за конкретна уговорка за дължимата цена
липсват.
Вид на
стоките, количества и единичните им цени се съдържат в горепосочените четири
фактури. Тези фактури са оспорени от ответника. Те не носят подпис на
посоченото като получател дружество „Инженеринг Вас Строй“ ЕООД. Осчетоводени
са само от ищеца, но не и от ответника.
В практиката
си ВКС на РБ многократно е разглеждал въпроса за доказателственото значение на
неподписаната от купувача фактура – решение №96/26.11.2009г. по т.д.№380/2008г.
на ВКС, ТК, I т.о., решение №109/07.09.2011г. по т.д.№465/2010г. на ВКС, ТК, II
т.о., решение №46/27.03.2009г. по т. д.№454/2008г., ВКС, II т.о., решение
№42/19.04.2010г. по т.д.№593/2009г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №67 от
31.07.2015г. на ВКС по т.д.№631/2014г., II т.о., ТК, решение №218 от 06.01.2017г. на ВКС по т.д.№3572/2015г., I т.о., ТК. В
посочените и в други съдебни актове се застъпва разбирането, че фактурата
може да бъде кредитирана като доказателство, установяващо договор за търговска
продажба на стоки в случаите, когато съдържа всички необходими елементи от
съдържанието на сделката - вид на стоката, стойност, начин на плащане, имената
на лицата, положили подписи за продавач и купувач, време и място на съставянето
й, като вписването й в дневниците за продажби и покупки на продавача и
купувача, както и отразяването на стойността й в справките декларации по ЗДДС и
ползването на данъчен кредит, представляват признание за възникването и
изпълнението на продажбеното правоотношение, по повод на което фактурата е била
съставена. Когато фактурата не е подписана и не е отразена в счетоводните
регистри на двете страни, не е вписана в дневниците за покупки и/или продажби и
справките - декларации по ЗДДС не е ползван данъчен кредит по нея - тогава тази
фактура сама по себе си, при липса на други доказателства, не може да установи
нито сключване на договор за търговска продажба, нито получаването на стоката.
При
възражението на ответното дружество, описаните в процесните фактури стоки да са
били заявявани, предавани и получавани от ответника и предвид липсата на
положени подписи за получател в същите фактури, с оглед неформалния характер на
договора за търговска продажба в тежест на ищеца е да установи със съответните
относими и допустими доказателствени средства постигането на съгласие между
страните по съществените елементи на сделката, като се държи сметка на
ограничението, поставено с разпоредбата на чл.164 ал.1 т.3 от ГПК, при
съобразяване на което настоящият съд отказа да допусне до разпит свидетел за
доказване съществуването на договора. Предвид установения факт, че фактурите не
са осчетоводени при ответника, не са включени в дневниците за покупки и в
справки-декларациите по ЗДДС за съответните периоди, съответно липсват данни за
ползван от ответника данъчен кредит по тях, то при съобразяване на възприетите
от съдебната практика разрешения се налага извода за недоказаност на
твърдението на ищеца за валидно възникнало между страните продажбено
правоотношение за описаните във фактурите стоки. Както се посочи, извършването
на конкретните доставки не се установява и от останалия доказателствен
материал. Фактът на изпращане на фактурите по електронен път на лице, което е
било представител на ответника (срвн. показанията на свид. Русенова) не променя
този извод, тъй като от една страна изпращането до „vmargin“ не сочи на изпращане до конкретен електронен адрес,
а от друга липсват данни електронното съобщение въобще да е било получено.
Изложените
доводи очертават извод за неоснователност на иска за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 101 158.92 лева, представляваща цена по договор
за търговска покупко-продажба. Неоснователността на този иск обуславя
неоснователността и на акцесорните претенции за присъждане на обезщетения за
забава до и от датата на подаване на исковата молба в съда. Неоснователните
искове подлежат на отхвърляне.
Сторените от
ищеца разноски остават за негова сметка.
На основание
чл.78 ал.3 от ГПК на ответника се следват разноски, които са в размер на
7 206.22 лева за заплатено от страната адвокатско възнаграждение.
Воден от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от „Ес Джей Строй“
АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.София, ***,
представлявано от изп.д.Н.Д., срещу „Инженеринг Вас Строй“ ЕООД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.Сапарева баня, ПК 2650, ул.„Незабравка“ №6,
представлявано от управителя К.К., обективно кумулативно съединени осъдителни
искове, както следва: иск с правно основание чл.327 ал.1 във вр. с чл.288 от Търговския
закон във вр. с чл.79 ал.1 пр.1 от
Закона за задълженията и договорите за осъждане на ответника „Инженеринг Вас Строй“ ЕООД да заплати на ищеца „Ес Джей Строй“ АД сумата от 101 158.92 лева, представляваща общ размер
на незаплатената цена с включен ДДС по договор за покупко-продажба на стоки и
материали, предадени на ответното дружество, в качеството му на купувач по
договора, за която
сума са били издадени фактури, както следва: фактура с №**********/06.12.2017г.
за 2 805.76 лева; фактура с №**********/14.02.2018г. за 43 670.44
лева; фактура с №**********/14.02.2018г. за 51 803.39 лева; фактура с
№**********/14.03.2018г. за 2 879.33 лева, ведно със законната лихва върху общата сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда, до
окончателното изплащане; иск с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 22 513.73 лева, представляваща общ размер
на дължимо обезщетение за забавено плащане на сумите по всяка една от
гореизброените фактури, в това число: 678.11 лева – обезщетение за забавено
плащане за периода от 06.12.2017г. до 23.04.2010г. върху неплатената сума от
2 805.76 лева с ДДС по фактура с №**********/06.12.2017г.; 9 705.32
лева – обезщетение за забавено плащане за периода от 14.02.2018г. до
23.04.2020г. върху неплатената сума от 43 670.44 лева с ДДС по фактура с
№**********/14.02.2018г.; 11 512.79 лева – обезщетение за забавено плащане
за периода от 14.02.2018г. до 23.04.2020г. върху неплатената сума от
51 803.39 лева с ДДС по фактура с №**********/14.02.2018г. и 617.51 лева –
обезщетение за забавено плащане за периода от 14.03.2018г. до 23.04.2020г.
върху неплатената сума от 2 879.33 лева с ДДС по фактура с
№**********/14.03.2018г.
ОСЪЖДА „Ес Джей Строй“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр.София, ***, да заплати на „Инженеринг Вас Строй“ ЕООД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.Сапарева баня, ПК 2650, *** сумата от 7 206.22 лева (седем хиляди двеста
и шест лева и двадесет и две стотинки), представляваща сторени разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд - София в 2-седмичен
срок от датата на връчването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: