№ 16255
гр. София, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20231110104539 по описа за 2023 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от „Ш.Д.“ ООД,
ЕИК *******, искова молба насочена против ЗЕАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК ********, с която
са предявени обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание
чл. 405 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане да се постанови решение, с което ответното
дружество бъде осъдено да заплати на ищеца сумите както следва: 20 000.00лв. –
застрахователно обезщетение дължимо се по застраховка „Каско“ на полуремарке
„Кьогел СН 24“ с ДК № РР **** ЕА, във връзка с вреди, настъпили вследствие на ПТП
от 05.01.2022г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на сумата и 1255.56лв. – мораторна лихва за периода
29.01.2022г. – 12.09.2022г.
С протоколно определение от 29.09.2023г. / протокол л. 61/, влязло в сила на
07.10.2023г., производството по делото е прекратено частично досежно
претенцията с правно основание чл. 405 КЗ за сумата от 3500.00лв., на основание
чл. 233 ГПК, поради отказ от иска, като след частичното прекратяване иска с
правно основание чл. 405 КЗ се счита предявен за сумата от 16 500.00лв.
Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че е собственик
на полуремарке „Кьогел СН 24“ с ДК № РР **** ЕА. Твърди, че процесното
полуремарке е било застраховано при ответното дружество по застраховка „Пълно
каско“, обективирана в застрахователна полица № 47042117607000066, с период на
застрахователно покритие 05.03.2021г. – 04.03.2022г. Навеждат се доводи, че в срока
на застрахователно покритие, на 05.01.2022г., при извършване на превоз на стъкла от
гр. Търговище до гр. София, процесното полуремарке е била закачено в композиция с
влекач „Скания 123 420“ с ДК № РР **** АР. Сочи се, че в района на с. Български
извор, местността „Сеновала“, неизвестен автомобил навлиза в пътното платно, в което
се движи процесната композиция от влекач и полуремарке, като водачът на влекача, с
цел да избегне удара, рязко активизира спирачната система и прави спасителна маневра
– завой надясно, след което обратен завой наляво с цел да не излезе извън пътното
платно. Релевират се съображения, че вследствие процесните маневри се чува удар
отзад в ремаркето. При оглед на ремаркето се установява, че касите със стъкла,
1
поставени на пирамиди са изместени и наклонени, видимо изпочупени са разбили
горната част на ремаркето. Сочи се, че за процесното застрахователно събитие веднага
е уведомено ответното дружество, в качеството му на застраховател по застраховка
„Пълно каско“, но постъпил отказ за изплащане на застрахователно обезщетение във
връзка с уврежданията по процесното полуремарке, като се сочи, че застрахователят е
мотивирал същия с позоваване на общите условия към застрахователния договор, в
частност т. 1.1, съгласно която „застрахователят не дължи застрахователно
обезщетение, ако загубите и повредите на МПС са вследствие на товаро –
разтоварителни действия, увреждания причинени от превозния товар или вещи,
пренатоварване или неправилно подреждане и укрепване на товара. Твърди се, че след
отказа е депозирана молба да преразглеждането му и изплащане на застрахователно
обезщетение, но не последвала реакция от дружеството застраховател.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба, с
който заявените претенции се оспорват по основание и размер. Оспорва се механизма
на настъпване на произшествието и размера на претендираните разходи за
възстановяване на полуремаркето, като се излагат подробни съображения в тази
насока. Сочи се, че е налице изключен риск, доколкото водачът на влекача при
навлизане в завой не е съобразил скоростта си на движение с пътните условия и
състоянието на пътя, вследствие на което е загубил контрол над автомобила. На
следващо място се излагат съображения за изключен риск на основание т.1.1 във вр. с
т. 1.4 от ОУ, като се твърди, че повредите са причинени от превозния товар. На
следващо място се твърди, че е налице тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ,
като се сочи, че евентуално следва да бъде изплатено застрахователно обезщетение,
представляващо разликата между действителната стойност на автомобила и
остатъчната стойност на запазените части на превозното средство. В заключение се
прави искане предявените претенции да бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно
основание чл. 405 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 405 КЗ.
За основателността на заявената искова претенция в тежест на ищеца е да докаже
по делото при условията на пълно и главно доказване наличието на валиден договор за
имуществено застраховане с ответника, настъпването на описаното в исковата молба
застрахователно събитие /ПТП /, причинените вреди на процесното полуремарке и
стойността необходима за възстановяване на МПС-то, както и причинна връзка между
произшествието и вредите.
В тежест на ответното дружество е да докаже възраженията си, наведени с
отговора на исковата молба, в частност, че е налице изключен риск, алтернативно, че
дължимото се застрахователно обезщетение е платено.
С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно, че ищцовото
дружество е собственик на полуремарке „Кьогел СН 24“ с ДК № РР **** ЕА, което е
било застраховано при ответното дружество по застраховка „Пълно каско“,
обективирана в застрахователна полица № 47042117607000066, с период на
застрахователно покритие 05.03.2021г. – 04.03.2022г., както и че същото е било
увредено, вследствие на ПТП, настъпило на 05.01.2022г.
Обявените за безспорни и ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства
намират опора в приобщената по делото доказателствена съвкупност. Наличието на
валидно застрахователно правоотношение за процесното полуремарке „Кьогел СН 24“
с ДК № РР **** ЕА намира опора в приложеното към исковата молба копие на
2
застрахователна полица.
От показанията на разпитаните свидетели и ангажираните писмени
доказателства се установява, че на 05.01.2022г., е настъпило ПТП.
Настоящият съдебен състав, след анализ на приобщените по делото писмени
доказателства, показанията на разпитаните свидетел и заключенията на вещото лице по
изготвените основна и допълнителна съдебно-автотехническа експертизи изведе
следния механизъм на произшествието, а именно: на 05.01.2022г. около 15.00часа,
композиция с влекач „Скания 124 420“ с ДК № РР **** АР и полуремарке „Кьогел СН
24“ с ДК № РР **** ЕА, се движи по път I-4 с посока на движение от гр. Търговище
към гр. София, превозвайки стъкла. В района на с. Български извор композицията е
засечена от неустановено по делото МПС, при което водачът задейства спирачната
система и предприема маневра отклонение на дясно, с цел предотвратяване на ПТП с
навлязлото в лентата му за движение МПС. В следствие на така извършената маневра
товарът в полуремарке „Кьогел СН 24“ с ДК № РР **** ЕА се накланя и уврежда
целостта му.
Спорът между страните е концентриран върху това налице ли е изключен риск
по смисъла на
1/ Раздел „Общи положения“, X „Общи изключения“, т. 1. 4 от Общите условия
на застрахователя, която точка регламентира, че – по тези общи условия,
застрахователят не покрива щети в резултат на умишлени или причинени при груба
небрежност действия на застрахования, на членове на неговото семейство или на
упълномощения водач, както и на лица на работа при застрахователя или на който
той е предоставил МПС под наем, за послужване, на лизинг и други.
2/ Раздел „Общи положения“, IX „Предохранителни мерки“, т. 1.1 вр. т. 1.1.4,
съгласно която точка – застрахователят не дължи застрахователно обезщетение,
ако загубите и повредите по МПС са вследствие на товаро-разтоварителни
действия, увреждания, причинени от превозния товар или вещи, пренатоварени или
неправилно подреждане и укрепване на товара.
Понятието "Груба небрежност" не е дефинирано в КЗ. В гражданското право
обаче смисълът на понятието груба небрежност не е аналогично на съдържанието,
което има в наказателното право. В гражданското право понятието се свързва с
недобросъвестно изпълнение на задължението и неполагане на дължимата грижа при
това изпълнение, с оглед разпоредбата на чл. 63 от ЗЗД. В този смисъл е и
задължителната практика на ВКС по чл. 290 от ГПК, според която вината в
гражданското право не е субективното отношение на дееца към деянието и неговите
последици, а неполагането на дължимата грижа според един абстрактен модел -
поведението на определена категория лица /добрия стопанин/, с оглед естеството на
дейността и условията за извършването й /напр. Решение № 348/11.10.2011 г. на ВКС,
IV г. о., ГК, гр. д. № 387/2010 г. /. Гражданското право не различава формите на
небрежността, а само нейни степени, като например груба небрежност. Тя се съизмерва
с конкретен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек,
зает със съответната дейност при подобни условия. Изводът за наличие или липса на
груба небрежност в поведението на даден правен субект, е обусловен изцяло от
конкретните обстоятелства на всеки отделен случай, което прави невъзможно
формулирането на една обща дефиниция на понятието "груба небрежност", приложима
за всички случаи. Съдебната практика по този въпрос е в смисъл, че груба
небрежност при управление на МПС, е съзнателно виновно противоправно
поведение на застрахования, насочено към настъпване на застрахователното
събитие, което се обективира в нарушаване на правилата за движение по
пътищата, при съзнанието на застрахования, че е възможно да увреди
застрахованото имущество / в този смисъл Решение № 348/11.10.2011 г. на ВКС, IV г.
о., ГК, гр. д. № 387/2010 г., Решение № 50118 от 27.03.2023 г. на ВКС по т. д. №
1457/2021 г., I т. о., ТК, Определение № 275 от 19.05.2022 г. на ВКС по т. д. №
3
1457/2021 г., I т. о., ТК, Определение № 459 от 20.07.2022 г. на ВКС по т. д. №
1815/2021 г., II т. о., ТК и др./
В процесния случай, съдът намира, че не се доказа по делото проява на „груба
небрежност“ от страна на водача на процесната композиция, доколкото липсват
каквито и да било данни същият съзнателно и виновно да е нарушил правилата за
движение по пътищата, с което свое поведение да е предизвикал процесното ПТП.
Точно обратното от материалите по делото и изведения механизъм на произшествието
се установи, че водачът е предприел маневра отклонение в дясно, с цел да предотврати
настъпване на ПТП, с неустановено по делото МПС, което е навлязло в платното му за
движение.
На следващо място настоящият съдебен състав намира, че в процесния случай
пряка причина за увреждането на застрахованото при ответника полуремарке „Кьогел
СН 24“ с ДК № РР **** ЕА е настъпване на процесното ПТП, а не укрепването на
товара.
По делото не бяха ангажирани доказателства, от които да се направи
категоричен извод, че при по-добро укрепване на процесните каси със стъкла не биха
настъпили щетите по полуремаркето. В тази насока е и допълнителното заключение на
вещото лице. В отговор на задача три експертът сочи, че по делото няма данни за
начина, по който е бил укрепен товарът. При изслушването му в проведеното на
29.09.2023г., открито съдебно заседание, вещото лице отново посочи, че по делото
няма данни как точно е укрепен товарът, а именно начин на завързване, начин на
захващане, какви хлабини е имало, начин на подреждане, доколкото липсва снимков
материал.
Съдът намира, че товарът е бил добре укрепен за нормална транспортна дейност.
В тази насока са показанията на разпитаните по делото свидетели. По време на разпита
си водачът на процесната композиция С.С. посочи, че е извършвал превоз на стъкла
повече от 5-6 години, като товарът се укрепва от служители на завода, в който се
товарят стъклата, които служители товарят и укрепват товара. В тази насока са и
показанията на другия разпитан свидетел, водачът на композицията, движеща се зад
тази, в която е било прикачено процесното полуремарке Ъ.А.. Същият заяви, че и двата
камиона са били натоварени със стъкла, които стъкла били поставени от специален
екип на пирамиди, които пирамиди се слагат всеки път във фабриката за стъкла. И този
свидетел заяви, че и друг път е превозвал стъкла, като всеки път укрепването е било
извършвано по идентичен начин. Съдът кредитира показанията на двамата свидетели,
като последователни, хронологично издържани и кореспондиращи с останалия събран
по делото доказателствен материал.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая уврежданията по полуремаркето
са настъпили, поради разместване на товара, дължащо се на предприета от водача на
композицията маневра, с цел избягване на настъпване на челен удар с неустановено по
делото МПС. Рязката маневра при съобразяване тежестта на композицията и товара е
довела до промяна на траекторията на движение на композицията, което от своя страна
е довело до разместване на товара и увреждане на полуремаркето.
Така изложеното обуславя извода за неоснователност на възражението на
ответното дружество, че е налице изключен риск по смисъла на Раздел „Общи
положения“, IX „Предохранителни мерки“, т. 1.1 вр. т. 1.1.4, съгласно която точка –
застрахователят не дължи застрахователно обезщетение, ако загубите и повредите
по МПС са вследствие на товаро-разтоварителни действия, увреждания, причинени
от превозния товар или вещи, пренатоварени или неправилно подреждане и укрепване
на товара.
Съгласно чл. 386, ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати по сключена застраховка "Каско", обезщетение,
което не може да надхвърля застрахователната сума, освен ако това не е предвидено в
4
този кодекс. Материалноправната разпоредба на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че при
настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати по
сключена застраховка "Каско" застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен при
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност.
От заключението на вещото лице по основната и допълнителна САТЕ се
установява, че щетите по застрахованото при ответника полуремарке с в пряка
причинна връзка с произшествието.
Съдът намира, че в случая е налице „тотална щета“ по смисъла на чл. 390, ал. 2
КЗ. Съгласно цитираната материалноправна разпоредба тотална щета на моторно
превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия
ремонт надвишава 70 на сто от действителната стойност на автомобила.
От заключението по допълнителната САТЕ е видно, че действителната стойност
на процесното полуремарке „Кьогел СН 24“ с ДК № РР **** ЕА е 23571.00лв.,
стойността на възстановяване на ППС 19 496.60лв., която сума надхвърля 70% от
действителната стойност на полуремаркето, респективно е налице „тотална щета“ по
смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ.
Експертът е дал заключение, че стойността на дължимото се застрахователно
обезщетение за уврежданията по полуремарке „Кьогел СН 24“ с ДК № РР **** ЕА,
определена при условията на тотална щета и след приспадане на запазените части е
16 500.00лв.
По изложената аргументация и след като съобрази, че след частичния отказ от
иска, претенцията с правно основание чл. 405 КЗ е предявена именно за сумата от
16 500.00лв., съдът намира, че същата е изцяло основателна.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В материалноправната разпоредба на чл. 405, ал. 1 КЗ е законоустановено, че
при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да е по-дълъг от
срока по чл. 108, ал. 1 – 3 или 5, респективно ответникът е изпаднал в забава след
изтичането на 15 работни дни от завеждането на щетата. От материалите по делото се
установява, че щетата е заведена при ответното дружество на 07.01.2022г.,
респективно застрахователят е в забава, считано от 29.01.2022г.
Акцесорната претенция е заявена за периода 29.01.2022г. – 12.09.2022г., / период
посочен в исковата молба /като размерът на лихвата за забава за този период, върху
сумата от 16 500.00лв., изчислен с помощта на компютърна програма е 1040.50лв., за
която част акцесорната претенция се явява основателна, като над тази сума до
максимално предявения размер от 1255.56лв. или за разликата от 215.06лв., искът е
неоснователен.
По разноските:
Първоначално са заявени претенции за сума в общ размер на 21255.56лв. След
частичен отказ от иска с правно основание чл. 405 КЗ предмет на разглеждане са
претенции за сумите в общ размер на 17 755.56, от които 16 500.00лв. по иска с правно
основание чл. 405 КЗ и 1255.56лв. по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 КЗ, като
уважената част е в размер на 17 540.50лв., респективно отхвърлената част е в размер на
215.06лв.
На ищеца следва да се признаят разноски в общ размер на 3950.30лв., от които
800.00лв. – депозит вещо лице, 850.30лв. – внесена държавна такса и 2300.00лв. –
адвокатско възнаграждение /договор л. 39 в кориците на делото по описа на РС-
Кубрат/.
5
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, при съобразяване прекратената част на иска с
правно основание чл. 405 КЗ поради отказ от иска и отхвърлената част на акцесорната
претенция за мораторна лихва, ответникът следва да заплати на ищеца разноски в
размер на 3259.86лв.
Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение от ищеца, доколкото същото е в минимален размер
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 за минималните адвокатско възнаграждения.
На ответника следва да се признаят разноски в размер на 400.00лв., от които
300.00лв. – депозит вещо лице и 100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер, доколкото и адвокатското възнаграждение на ищеца е в минимален
размер.
На основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 8 ГПК, при съобразяване частичното
прекратяване на производството поради отказ от иска и отхвърлената част на
акцесорната претенция, ищцовото дружество следва да заплати на ответника разноски
в размер на 69.91лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАЕД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: /адрес/, да заплати на “Ш.д.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление: /адрес/, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумите
както следва: 16 500.00лв. - застрахователно обезщетение, дължимо се по застраховка
„Каско“ на полуремарке „Кьогел СН 24“ с ДК № РР **** ЕА, обективирана в
застрахователна полица № 47042117607000066, с период на застрахователно покритие
05.03.2021г. – 04.03.2022г., във връзка с вреди, настъпили вследствие на ПТП от
05.01.2022г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба –
13.09.2022г. до окончателно изплащане на сумата и 1040.50лв. – мораторна лихва за
периода 29.01.2022г. – 12.09.2022г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД, в частта, за сумата от 215.06лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАЕД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, да заплати на “Ш.д.“ ООД, ЕИК *******, сумата от 3259.86лв. – разноски.
ОСЪЖДА “Ш.д.“ ООД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на ЗАЕД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ********, сумата от 69.91лв. – разноски.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6