Присъда по дело №252/2021 на Районен съд - Севлиево

Наказателното производство е образувано въз основа на тъжба, подадена от В.
ХР. Г. от гр.Севлиево против ИВ. Г. В. от същият град.В същата тъжителят развива
оплаквания за извършено спрямо него престъпление, преследвано по частен път –
причинена лека телесна повреда.В тъжбата е формулирано искане подсъдимият В. да
бъде признат за виновен в това, че на 27.06.2021 год., около 16.00-17.00 часа, на черен
път, в местността „Севлиевски лозя“, в землището на гр.Севлиево, чрез нанасяне на
удари с дървен кол по тялото причинил на Г. разстройство на здравето, извън случаите
на чл.128 и 129 от НК – престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
По направено в тъжбата искане съдът прие за съвместно разглеждане в
наказателния процес граждански иск, предявен от тъжителя В. ХР. Г. - конституиран в
процеса като граждански ищец - против подсъдимия ИВ. Г. В., с който се претендира
присъждане на обезщетение за причинени от престъплението по чл.130, ал.1 от НК
неимуществени вреди в размер на сумата от 3000.00лв., ведно със законната лихва от
датата на увреждането до окончателното изплащане, като се претендират и разноските
по делото.
В хода на съдебните прения тъжбата се поддържа от повереника на тъжителя,
който отправя молба към съда подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден за
престъпление по чл.130, ал.1 от НК, като му се наложи подходящо наказание,
предвидено в закона, а гражданският иск да бъде уважен изцяло и в пълен размер, като
бъдат присъдени и направените по делото разноски.
В проведеното съдебно заседание подсъдимият ИВ. Г. В. заявява, че е получил
препис от тъжбата в законоустановения срок и, че разбира обвинението, което му е
повдигнато.Дава обяснения по повдигнатото му обвинение, като не се признава за
виновен и твърди, че на въпросната дата действително имало спречкване между него и
тъжителя, но бил нападнат от последния, били му нанесени удари с юмруци, в
следствие на което носът му бил разкървавен.За да се защити нанесъл два удара с
дървена пръчка по тялото на тъжителя.В хода на съдебните прения защитникът на
подсъдимия пледира за постановяване на присъда, с която да бъде признат за невинен
и оправдан по повдигнатото му обвинение във връзка с което се развиват различни
съображения, които ще бъдат обсъдени от съда по-надолу в мотивите.По отношение на
гражданският иск се изразява становище, че следва да бъде отхвърлен изцяло като
неоснователен и недоказан.
От обясненията на подсъдимия ИВ. Г. В., показанията на свидетелите М.Д.С.,
П.Х. Г., Д.И. Г.а, В. Г. В., ЦВ. ХР. Г. и СТ. АЛ. Д. и от останалите доказателства,
събрани по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи
следната фактическа обстановка:
Тъжителят В. ХР. Г. и съпругата му – свид.М.Д.С. притежавали вилна постройка
с дворно място, която се намирала в местността „Севлиевските лозя“, в землището на
гр.Севлиево.В съседство с нея се намирали вилна постройка и дворно място, които
били собственост на подсъдимия ИВ. Г. В. и братята му.От години отношенията между
семейството на тъжителя Г. и това на подсъдимия В. били обтегнати.На 27.06.2021 г.
подс.В. бил на работа и след приключване на работното време, решил да отиде до
вилната постройка.Натам се отправил със скутерче, което сам управлявал.По това
време в имота им били неговата майка – свид.Д.И. Г.а и брат му – свид.В. Г. В..След
като пристигнал във вилната постройка, починал за известно време и решил със
скутера да отиде до имот, който се намирал в близост до вилната постройка и в
съседство с тази на тъжителя Г..След като отишъл и огледал имота подс.В. тръгнал
отново към вилната си постройка.Забелязъл обаче, че тъжителят Г. излиза от имота си,
1

държейки в себе си дървен кол и предположил, че последният го чака, за да го
удари.Зад него се намирала съпругата му – свид.М.С..Поради тази причина спрял на
разстояние от него, след което се обадил по телефона си на своя брат – свид.В.
В..Обяснил му какво се случва, но тъй като последният имал работа, го посъветвал да
звънне на майка им.От своя страна подс.В. се обадил по телефона на своята майка –
свид.Д. Г.а и й казал, че се притеснява да мине покрай имота на тъжителя Г. и да се
прибере във вилата, тъй като последният го чакал с дървен кол, вероятно, за да му
нанесе удари.След разговора с нея майка му излязла от вилата им, като в себе си носела
дървен кол, с който се подпирала.От своя страна подс.В. се насочил към нея.В този
момент тъжителят се насочил към него е се опитал да го удари с ръка.Подс.В. спрял
със скутерчето, слязъл от него и застанал до майка си.В този момент тъжителят Г.
дръпнал дървения кол от ръцете на свид.Д. Г.а и я ударил по ръцете.След това
тъжителят Г. ударил и блъснал подс.В..Последният паднал на земята, а тъжителят го
ударил отново по главата.След като и двамата паднали на земята подс.В. оскубал за
косата тъжителя Г..Междувременно към тях се приближила свид.М.С., която
първоначално се опитвала да заснеме с телефона си видеоклип.От своя страна свид.Д.
Г.а я хванала за опашката на косата и я дръпнала, при което свид.Стойкова паднала на
земята.След това свид.Стойкова отишла до съпруга си – тъжителят Г. и го издърпала да
се изправи.След като тъжителят се изправил подс.В. видял намиращ се наблизо до него
дървен кол, взел го и нанесъл с него няколко удара по тялото на тъжителя Г..След това
двете страни в конфликта се прибрали във вилните си постройки.Междувременно за
случилото се бил подаден сигнал по телефона в РУ МВР – Севлиево и от оперативно-
дежурната част на мястото били изпратени свид.ЦВ. ХР. Г. и свид.СТ. АЛ. Д..При
отиването им на място последните след изясняване на случая съставили АУАН на
подс.В., а по отношение на частният тъжител не могли да вземат административно
отношение, тъй като били пренасочени към по-тежко произшествие, което следвало да
посетят.След това тъжителят Г. се обадил по телефона на своя брат – свид.Пламен Г. и
го помолил да го закара до Спешна помощ в гр.Севлиево, за да му бъде оказана
медицинска помощ.С автомобила на свид.Пламен Г. се придвижили до ЦСМП –
Габрово, филиал – Севлиево, където тъжителят Г. бил прегледан от медицинско лице,
което било отразено в журнала на филиала.След като му бил извършен преглед
тъжителят Г. бил откаран от своя брат до гр.Габрово, където да бъде освидетелстван от
съдебен лекар.при отиването им там обаче било установено, че лекарят в момента не
работи и те се върнали обратно в гр.Севлиево.На 29.06.2021 г. частният тъжител
посетил кабинета на съдебния лекар в гр.Габрово, където от страна на последният му
бил извършен преглед.След прегледа от страна на съдебният лекар на частния тъжител
било издадено Съдебно-медицинско удостоверение № 61/2021 г.
По искане на тъжителя съдът допусна извършването на съдебно-медицинска
експертиза, която не бе оспорена от страните и съдът прие за правилна и
законосъобразна.Съгласно заключението на вещото лице д-р Я.К., при инцидента на
27.06.2021 г. тъжителя В. ХР. Г. е получил следните увреждания – три контузионни
зони отляво на тялото – по горната и в долната странична част на гръдния кош и на
левия хълбок, изразяващи се с масивни кръвонасядания и линейни дълбоки
охлузвания, оток и болезненост.Имал е оплаквания от болки в кръста вляво,
ирадииращи по задната повърхност на левия крак / отговаря на травматично увреждане
на седалищния нерв вляво /.Описаните увреждания са с нарушение на целостта на
кожата и са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота /
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК /.По механизъм
травмите са резултат от силни удари / минимум три броя / с продълговат твърди
2

предмет, вероятно с груба повърхност – какъвто отговаря да е дървен кол.Характерни
за удари с такъв характер са бледите ивици в кръвонасяданията, резултат от натиск на
най-изпъкналата част на предмета, а охлузванията могат да се получат от неравната
повърхност на предмета, както и от приплъзването му по повърхността на тялото / удар
под ъгъл спрямо повърхността на кожата – отгоре-надолу /.Уврежданията са
съпроводени със силни болки и страдания /болки за по-дълъг период/, като
възстановителния период и за трите контузии е подобен и е около 10-14 дни.Няма
данни за последващи прегледи и настъпили усложнения.Възможно е да останат
някакви следи /повърхностни белези, пигментации/ на кожата за период от време
/месеци/ след травмите.При подсъдимия ИВ. Г. В. няма установени, описани и
документирани от лекар травматични увреждания.Експертизата не може да дава
заключение и медико-биологична квалификация на хипотетични описания и по
субективни данни от немедицински лица, които /данни/ не подлежат на
проверка.Кръвотечение от носа може да има и без травма.
В съдебно заседание вещото лице поддържа депозираното от него заключение
като допълва, че на снимките това са уврежданията така, както са регистрирани към
момента на прегледа на дата 29-ти.При всеки преглед се извършвам фотозаснемане и
това са всъщност снимките от самия преглед.По т.3 от заключението на база на
свидетелските показания не може да се даде заключение какво е увреждането, защото
свидетелските показания не са от квалифицирано лице, за да е сигурено описанието
което посочва, нито може да постави диагноза и да носи отговорност за нея, както носи
мед.лице и по тази причина вещото лице не може да ги приема като обективен
източник, на базата на който да даде заключение.Често срещано е дори от хора, които
имат по-чест сблъсък с такъв род инциденти, примерно в полицията да дават
показания, които са тотално погрешни.Вещото лице не може да даде заключение дали
е налице такова разбиване на носа, тъй като няма описание дали има травматични
увреждания по носа примерно.Може да има, може да няма, но не може да твърди, че
няма кръвотечение от носа в конкретния случай, но не може да се твърди и, че има
такова категорично.Кръвотечение може да има по други причини, може да е от стрес,
повишено кръвно налягане, спукани капиляри, което пак в някаква степен е свързано с
инцидента, но не е травматично обусловено.Тъй като няма никакъв преглед от лекар
или друго мед.лице, няма факти относно описано травматично увреждане на носа и не
може да се даде съответно заключение дали това е разстройство на здравето, свързано
с телесно увреждане или друга причина.Като хипотеза, след травма на носа
кръвотечение представлява разстройство на здравето с временен характер, дали в
случая е такова не може да се твърди, тъй като няма медицински факти по делото.
В съдебните прения защитникът на подсъдимия излага доводи, че в случая
следва да се прецени дали не е налице неизбежна отбрана, тъй като имало данни за
непосредствено и противоправно поведение, нападение от страна на частния тъжител
спрямо подсъдимия.Дори да се приемело, че не е налице чиста неизбежна отбрана, то
ударите, нанесени от подсъдимия били нанесени при превишаване пределите на
неизбежната отбрана и ако подсъдимият му не бъдел оправдан по обвинението, поради
наличие на неизбежна отбрана, то следвало да носи отговорност по чл.132, ал.2 от
НК.Излагат се също така доводи, дали в случая не е налице причиняване на телесна
повреда в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия и не следва
ли да се носи отговорност по чл.132, ал.1 от НК.В случай, че и тези доводи на защитата
не бъдели приети, то следвало да се обсъди въпроса дали в случая не е налице така
наречената реторсия, тъй като подсъдимият след нанесените му удари е отвърнал с
3

такива.Уврежданията, причинени на подсъдимия също били с характер на лека телесна
повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК и следвало да намери приложение
разпоредбата на чл.130, ал.3 от НК.Алтернативно, от страна на защитата на
подсъдимия и в случай, че съдът не приеме тези нейни доводи, се отправя молба при
определяне на наказанието, както и размера на обезщетението по предявения
граждански иск, да се вземе предвид поведението на частния тъжител, който е
предизвикал конфликта, обстоятелството, че със съпругата си са били в нетрезво
състояние, както и другите смекчаващи обстоятелства, и на подсъдимия се наложи
най-лекото наказание, а размера на обезщетението бъде намален наполовина с оглед
разпоредбата на чл.51, ал.1 от ЗЗД.
Съдът не споделя доводите на защитника на подс.В., че в случая е налице
института на неизбежната отбрана, както и, че в случая деянието е осъществено при
превишаване пределите на същата.По делото по безспорен и несъмнен начин се
установява, че конфликта е бил предизвикан от частния тъжител.Безспорно е и това, че
той е нанесъл няколко удара на подсъдимия В..Безспорно е и това обаче, че подс.В. е
нанесъл ударите с дървен кол на частният тъжител след като непосредственото и
противоправно нападение от страна на последният вече е било преустановено.Това
обстоятелство се установява по категоричен начин от свидетелските показания на
свид.В. В., допуснат по искане на защитата, който изрично заявява, че след като
тъжителят станал от неговият брат, последният видял до него дървен кол, грабнал го и
нанесъл удари на частният тъжител.В частност това се установява и от показанията на
свид.Д. Г.а, както и от обясненията на подс.В..Тоест, в случая, подс.В. е нанесъл на
тъжителя ударите с дървен кол, след като насоченото спрямо него противоправно
нападение вече е било преустановено.При така установената фактическа обстановка и
въз основа на гореизложеното, съдът намира, че не може да се приеме, че подс.В. е
действал при условията на неизбежна отбрана, както и при превишаване пределите на
неизбежната отбрана.
Не може да бъде споделено и становището на защитата, че в случая подс.В. е
действал в състояние на силно раздразнение, предизвикано от страна на тъжителя, тъй
като последният упражнил насилие спрямо него.Безспорно е, че поведението на
тъжителя, с което е и започнала физическата саморазправа, е укоримо.Безспорно е
също така, че между семействата на тъжителя и подсъдимия от години са налице
влошени и конфликтни отношения.Безспорна е и чисто човешката реакция на подс.В.
да се защити, след като са му били нанесени удари от страна на тъжителя.Хипотезата
на чл.132, ал.1 от НК е налице в случаите, когато деецът е действал в състояние на
силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида, с клевета
или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да
настъпят тежки последици за виновния или негови близки.Съдът намира, че дори да се
приеме, че подс.В. е бил раздразнен от поведението на пострадалия, то нито са
настъпили, нито е било възможно да настъпят тежки последици, както за него, така и за
негов близък.От друга страна състоянието на силно раздразнение по смисъла на чл.132,
ал.1 от НК се установява посредством съдебна експертиза, тъй като представлява
сложно психическо състояние, за установяването на което са необходими специални
знания, каквито нито съдът, нито страните по делото притежават.Не на последно
място, от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установяват данни
за наличието на такова състояние у подс.В..
В съдебните прения, както вече бе посочено по-горе в мотивите, защитникът на
подсъдимия излага доводи, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на
4

чл.130, ал.3 от НК, като съдът освободи от наказване подс.В. и тъжителя Г..Твърди се,
че подс.В. е получил увреждания, които по характер са същите, които е получил и
тъжителят.Същите представлявали временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.Съдът не споделя така изложените доводи.От събраните по делото
доказателства не се установява по безспорен и несъмнен начин подс.В. да е получил
увреждания с характер на телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, причинени
му в следствие на нанесените му удари от страна на тъжителя Г..Данни за наличието
на увреждания се съдържат само в показанията на свид.Д. Г.а и свид.В. В., както и в
обясненията на подсъдимия В., които заявяват, че в следствие на случилото се носът на
последният бил разкървавен.Тези техни твърдения обаче се опровергават от
показанията на останалите свидетели и най-вече от показанията на разпитаните
полицейски служители.Съдът държи да отбележи също така, че временното
разстройство на здравето, неопасно за живота представлява лека телесна повреда по
смисъла на чл.130, ал.1 от НК, сиреч по-тежката квалификация на престъплението по
чл.130 от НК.По делото безспорно се установи, че на тъжителя е причинено именно
такова увреждане.За разлика от този вид увреждане причиняването на болка и
страдание, каквито вероятно е изпитал подс.В. се квалифицират като лека телесна
повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК.Съдът държи да отбележи, че посочените по-
горе увреждания са различни по вид и характер и в това отношение практиката на
съдилищата е непротиворечива и категорична.Съгласно разпоредбата на чл.130, ал.3 от
НК съдът може да освободи и двамата / в случая подс.В. и тъжителя Г. / от наказание,
ако в случаите по предходните алинеи пострадалият е отвърнал веднага на дееца със
също такава телесна повреда.По настоящото дело не се събраха данни от които по
категоричен и несъмнен начин да се установява, че на получените от тъжителя удари и
причинената в следствие на същите телесна повреда подсъдимият В. е отвърнал
веднага със също такава телесна повреда, поради което съдът намира, че в случая
разпоредбата на чл.130, ал.3 от НК е неприложима.
При преценка на всички изтъкнати по-горе обстоятелства и на всички събрани
по делото доказателства, съдът намира за установено и доказано по един безспорен и
несъмнен начин, че подс.И.Г. В., след като на 27.06.2021 год., около 16.00-17.00 часа,
на черен път, в местността „Севлиевски лозя“, в землището на гр.Севлиево, нанесъл на
В. ХР. Г. от гр.Севлиево удари с дървен кол по тялото и с това си деяние му причинил
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК, както от обективна,
така и от субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.130, ал.1 от
НК, за което бе признат за виновен.Подсъдимият е осъществил деянието при форма на
вината пряк умисъл.
За вида и размера на наказанието
При определяне на вида и размера на наказанието съдът отчита обществената
опасност на деянието и подсъдимия, подбудите, както и останалите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства.Извършеното от подс.В. престъпление не е тежко по
смисъла на чл.93, т.7 от НК, но е с висока степен на обществена опасност, която се
обуславя от динамиката на извършване на подобен род престъпления.Не е завишена
обществената опасност на подсъдимия, което следва от чистото му съдебно минало.Не
са налице отегчаващи вината обстоятелства.Като смекчаващи вината обстоятелства
съдът цени чистото съдебно минало и оказаното съдействие за разкриване на
обективната истина.За извършеното от подс.В. деяние се предвижда наказание
лишаване от свобода до две години или пробация.При съвкупната преценка на тези
обстоятелства, тежестта на престъплението, нанесените телесни увреждания,
5

материалното и имотно състояние, поведението на пострадалия – тъжителят Г., съдът
счете, че с оглед постигане на целите на генералната и специалната превенция, от така
предвидените като вид наказания на подс.ИВ. Г. В. ще следва да се наложи второто от
тях, а именно ПРОБАЦИЯ, включваща пробационните мерки по чл.42а, ал.2, т.т.1 и 2
от НК, както следва:
- задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с
периодичност на явяването и подписването пред пробационния служител два пъти
седмично;
- задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест
месеца.
Съдът счита, че не са налице нито многобройни, нито изключителни
смекчаващи вината обстоятелства, които да обуславят определяне на наказание на
подс.ИВ. Г. В. по реда на чл.55, ал.1, т.2, б.”в” от НК.
За предявения граждански иск
С тъжбата се претендира присъждане на обезщетение за причинени от
престъпление по чл.130, ал.1 НК неимуществени вреди в размер на сумата от
3000.00лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното
изплащане, като се претендират и разноските по делото.
Съдът намира за безспорно установено, че тъжителят е претърпял
неимуществени вреди в резултат на извършеното спрямо него престъпление.В резултат
на нанесените удари по тялото, на тъжителя В. ХР. Г. били причинени телесни
увреждания, които са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота на последния.Търпените вреди от престъплението са пряка и непосредствена
последица от противоправното поведение на подсъдимия.Поради това гражданският
иск се явява основателен.
При определяне на размера на обезщетението за вреди от престъплението по
чл.130, ал.1 от НК съдът съобрази характера и вида на причинените телесни
увреждания и причинените болка и страдание, времето за възстановяване на
пострадалия, както и противоправното поведение на частния тъжител Г. спрямо
подс.В. и по справедливост, и с оглед практиката на съда, прецени, че искът следва да
се уважи в размер на сумата от 1500.00лева.
Въз основа на гореизложеното съдът осъди подсъдимия ИВ. Г. В. да заплати на
тъжителя В. ХР. Г. обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди в
размер на сумата от 1500.00 / Хиляда и петстотин / лева, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на причиняване на вредите – 27.06.2021 г. до
окончателното й изплащане, както и да заплати на тъжителя направените от него
разноски по делото в размер на 762.00 /Седемстотин шестдесет и два/ лева.
Съдът отхвърли предявения от В. ХР. Г. против ИВ. Г. В. граждански иск, с
който се претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди, произтичащи от
престъплението по чл.130, ал.1 от НК над размера от 1500.00лева до пълния размер от
3000.00лева, като неоснователен и недоказан.Съдът счете, че така претендираната сума
е прекомерна предвид характера и вида на причинените телесни увреждания.
Подс.В. следва да заплати по сметка на Районен съд гр.Севлиево държавна такса
върху уважения размер на гражданския иск в размер на 60.00 / Шестдесет / лева.
В този смисъл съдът произнесе присъдата.
6

Номер на акта:	24
Дата:	2 ноември 2021 г. (в сила от 17 ноември 2021 г.)
Съдия:	Станислав Иванов Цветков

Дело:	20214230200252
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	9 юли 2021 г.

Присъда по дело №252/2021 на Районен съд - Севлиево

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите