РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. Пловдив, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖД.СКИ СЪСТАВ, в публично
засеД.ие на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Христо Г. Иванов
при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова
като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражанско дело №
20215330104998 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от Д. А., ЛНЧ **********, с постоянен адрес: гр. ******.,
гражданин на *****, роден на ****** г., с постоянен адрес: ********* против А. А. М., ЕГН:
**********, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
233, ал. 1, пр.1 и чл. 236, ал. 2, вр. с чл. 228 и сл. ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че между страните възникнало облигационно правоотношение
по силата на сключен на ****** г. договор за наем на недвижим имот – апартамент с площ от
72,50 кв.м на първи жилищен етаж – северозапад от триетажна жилищна сграда с адрес:
*********, представляващ обособена част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор
******** по КККР на гр. П., която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор
*******, с площ от 184,04 кв.м., ниво: 1, ведно с прилежащи части – склад с площ от 6,30 кв.м.,
изба с площ 8,36 кв.м., таван с площ 15,20 кв.м., ведно с идеалните части от общите чати на
сградата и правото на строеж върху поземления имот. Договорът бил сключен от ищците, в
качеството им на собственици при равни права на процесния имот. Уговорена била наемна цена в
размер на 100 лева месечно.
Твърди се, че през 2020 година се наложило ищците да предприемат строително-ремотни
дейности на всички притежавани от тях в жилищната сграда недвижими имоти, което било
обусловило необходимостта от прекратяване на наемните правоотношения с ответника.
Договорът бил сключен за неопределен срок, а съгласно чл. 6, ал.2 – същият можел да бъде
прекратен едностранно, с едномесечно писмено предизвестие, което да гарантира и доказва
уведомяването на другата страна. На ****** г. собствениците били отправили писмено
уведомление до всички наематели в сградата да освободят ползваните от тях имоти, с оглед
предстоящите ремонтни дейности. Ответникът отказал да получи уведомлението, което наложило
1
връчване на предизвестието да бъде извършено при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК чрез
************. Сочи се, че писменото предупреждение и едномесечно предизвестие за
прекратяване на сключения между страните договор за наем от *******г., се считало за редовно
връчено на ******г. – с изтичане на 14-дневения срок от залепването на уведомлението на
********* г. Въпреки получаването му, както и последвалите устни уведомления за
освобождаване, имотът не бил предаден. Така ответникът изпаднал в забава на ***** г., след
изтичане на едномесечното предизвестие. С предизвестието ответникът бил уведомен, че ако не
напусне наетото от него помещение, ще дължи обезщетение за неправомерно ползване на имота в
размер на 30 лева на ден до опразване на помещението и предаване на владението. Така от
момента на изпадане на ответника в забава до датата на подаване на исковата молба били изминали
72 дни.
С оглед гореизложеното ищецът счита наемното правоотношение за прекратено, при което
имотът следвало да бъде освободен, като се дължало и плащане в размер на сумата от общо 2160
лева, представляваща размера на обезщетението за държането и ползването на вещта без
основание за периода 06.01.2021 г. – 19.03.2021 г.
Въпреки отправените покани, ответникът нито освободил имота, нито заплатил дължимото
обезщетение. Ето защо се моли същият да бъде осъден да освободи и предаде имота, както и да
заплати сумата от по 1080 лева на всеки един от ищците, представляваща обезщетение за
ползването на вещта след прекратяване на договора в размер на 30 лева на ден за периода
06.01.2021 г. – 19.03.2021 г., ведно със законната лихва за забава от датата на постъпване на
исковата молба в съда – ****** г. до окончателното й изплащане. Моли се за уважаване на
исковете. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове като неоснователни. Признава наличието на сключен договор за наем с
посоченото в исковата молба съдържание. Оспорва се договорът за наем да е бил прекратен. В тази
връзка се твърди, че предизвестието за прекратяване на наемния договор не било подписано от
страна на ищците, а от техни пълномощници, които не били надлежно упълномощени. На
следващо място сочи, че писмото-предупреждение, както и съставените от ******* документи
били адресирани до лицето „******“, а ответникът бил с фамилно име „М.“. Оспорва се наличието
на законови предпоставки за залепване на уведомление, като се твърди и нарушение на
процедурата по залепване.
С оглед изложеното счита, че договорът за наем не бил надлежно прекратен, поради което
ползването на процесния имот от ответника се извършвало на валидно правно основание. Излага,
че А. М. заплаща редовно дължимата месечна наемна вноска до настоящия момент, вкл. и в
процесния период от 06.01.2021 г. до 19.03.2021 г.
Предвид изложеното се моли за отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.
Безспорно по делото се установява, че между страните има договор за наем от *****г., като
имотът е бил предаден на ответника, като с това ищците са изпълнили задължението си по
наемния договор. От доказателстава се установява, че на ***** г. собствениците били отправили
писмено уведомление до всички наематели в сградата да освободят ползваните от тях имоти, с
оглед предстоящите ремонтни дейности, като се наложило спрямо ответника да се изпълни
връчване на предизвестието при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК чрез ********. Процедурата е
изпълнена законосъобразно, поради което съдът приема предизвестието за редовно връчено на
2
*******г. – с изтичане на 14-дневения срок от залепването на уведомлението на ********* г., като
последвали и устни уведомления за освобождаване, но имотът не бил освободен от ответника.
Така ответникът изпаднал в забава на ****** г., след изтичане на едномесечното
предизвестие. Съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗЗД, наемателят е длъжен да върне вещта при
прекратяване на договора. Тъй като бе доказано съществуване на договора за наем, неговото
прекратяване и държането на вещта от ответника, то следва предявения иск да бъде уважен и
ответника осъден да върне вещта. Не следва да бъдат обсъждани направените по същество
бележки от пълномощника на ищците, касаещи собствеността на процесния имот, тъй като това
обстоятелство е ирелевантно за спора. Легитимирани страни, съобразно направената задължителна
квалификация на иска са страните по договора за наем, независимо, кой е собственик на имота.
Тъй като за за процесния период се доказа неоснователно ползване на имота, въпреки
противопоставянето на наемателя, то следва на ищеца да бъде присъдено обезщетение за това, в
размер на средната пазарна наемна цена на ползвания имот. Съгласно чл. 236, ал. 2 от ЗЗД,
отговорността на наемателя за заплащане на обезщетение в случаите на изтекъл срок на договора
за наем, включително прекратен, са противопоставяне от наемодателя срещу ползването на имота,
пропуснатите ползи и съществуването на причинна връзка между ползването въпреки
противопоставянето на наемодателя (виновно поведение на наемателя) и настъпилата вреда или
възможността да бъде увеличен патримониумът на ищеца. Доказа се, че ищците са се
противопоставили на ползването на имота, както със свидетелски показания, така и с
представените писмени доказателства, а в следствие на това е пропуснал да получи наем в размер
на среднопазарния за имота. Ирелевантно за спора е дали ответникът е изградил санитарен възел в
имота, тъй като ответната страна твърди това да е станало преди няколко десетилетия, а
процесния договор за наем е сключен през 2012г. Ето защо искът следва да бъде уважен до
размера, посочен от вещото лице за имота в първоначалната задача от заключението, тъй като това
е предметът, очертан в исковата молба, на твърдения от страните наемен договор. Заключението на
вещото лице, прието в съдебно заседание без възражения на страните, мотивирано и компетентно
изготвено, съдът възприема изцяло. Видно от заключението, размерът на среднопазарният наем за
целият исков период 06.01.2021 г. – 19.03.2021 г. в размер на 741 лева, като съответно ответникът
следва да бъде осъден на осн. чл. 236, ал. 2 от ЗЗД да заплати на всеки един от ищците сумата в
размер на 370.5 лева в каквото част и следва да бъде уважен предявеният иск.
Направено е искане от ищеца за заплащане на разноски, които следва да бъдат присъдени
по съразмерност, съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК като ответникът следва да заплати на ищците по
782,76лева/които включват разноски съответно за заплатен адвокатски хонорар, държавна такса и
възнаграждение за ВЛ/, а ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника разноски в
размер на 264,32 лева съобразно отхърлената част на иска по чл. 236, ал. 2 от ЗЗД, отчитайки
изцяло уважения иск по чл. 233, ал. 1 от ЗЗД, както и предствените доказателства, за действително
направените разноски.
Водим от горните съображения, съдът
РЕШИ:
Осъжда А. А. М., ЕГН: ********** да освободи и върне на Д. А., ЛНЧ **********, с
постоянен адрес: гр. ****** и на А. Е., гражданин на И., роден на.......г., с постоянен адрес:
********, на основание чл. 233, ал. 1 от ЗЗД.
3
Осъжда А. А. М., ЕГН: ********** да заплати на Д. А., ЛНЧ ********** сумата от 370.5
лева, обезщетение за ползване на имота след прекратяване на наемния договор за периода от
06.01.2021 г. – 19.03.2021 г.. на осн. чл. 236, ал. 2 от ЗЗД, като отхвърля иска за сумата над 370,5
лева до пълния предявен размер от 1080 лв.
Осъжда А. А. М., ЕГН: ********** да заплати на А. Е., гражданин на И., роден на ******
г., с постоянен адрес: ********,сумата от 370.5 лева, обезщетение за ползване на имота след
прекратяване на наемния договор за периода от 06.01.2021 г. – 19.03.2021 г.. на осн. чл. 236, ал. 2
от ЗЗД, като отхвърля иска за сумата над 370,5 лева до пълния предявен размер от 1080 лв.
Осъжда А. А. М., ЕГН: ********** да заплати на Д. А., ЛНЧ **********, с постоянен
адрес: гр. *******и А. Е., гражданин на И., роден на ***** г., с постоянен адрес: ****** сумата от
782,76 лева, разноски по делото по съразмерност, на осн. Чл.78 ал.1 на ГПК.
Осъжда Д. А., ЛНЧ **********, с постоянен адрес: гр. ****** и А. Е., гражданин на И.,
роден на ****** г., с постоянен адрес: ******** да заплатят на А. А. М., ЕГН: **********
сумата от 264,32 лева, разноски по делото по съразмерност, на осн. Чл.78 ал.3на ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ПОС в 14 дневен срок от съобщението
на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4