Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 183
гр.Г. О., 24.06.2016 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, трети състав, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди и
шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТЕЛИНА ЦОНЕВА
при участието на секретаря С.
Д., като разгледа докладваното от съдията Цонева Гр.д. № 168 по описа за 2015
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявена е искова претенция с
правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 99, ЗЗД, ведно с акцесорна претенция
за заплащане на законна лихва върху главницата от датата на депозиране на
исковата молба, до окончателното изплащане.
Депозирана е искова молба от адв.
М. – пълномощник на „…………” ЕООД гр.П. против „……………..” АД. Ищецът твърди, че
между ответника и дружеството „………” ООД съществували търговски взаимоотношения,
изразяващи се в доставка на дизелово гориво от страна на „……” ООД. Между
посочените дружества не е сключен писмен договор, като доставките са се
извършвали по предварителна заявка от страна на ответника. След направени от
ответника поръчки „…….” е извършвал доставки на дизелово гориво. За извършените
доставки са изготвени приемно предавателни протоколи и са издадени данъчни
фактури, подробно описани от ищеца в исковата молба. По посочените данъчни
фактури не са извършени плащания, с изключение на частични плащания по данъчна
фактура № …………. година и данъчна фактура № ……….. година. Непогасената част по
данъчна фактура ………..г. е в размер на 14362,82 лева с ДДС. Непогасената част от
втората данъчна фактура №………….. г. е 18190,63 лева. Общото непогасено
задължение по описаните данъчни фактури е в размер на 568 445, 42 лева. На
31.01.2011 година кредиторът „………” ООД прехвърлил с договор за цесия вземането
по описаните фактури на дружество „………….” ЕООД, което вземане е в размер на 568
445,42 лева. В т.3 от договора за цесия, страните са уговорили, че вземането
преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и изтеклите лихви.
В изпълнение на задължението си за уведомяване на длъжника, цедентът е уведомил
настоящия ответник, което е отразено и в договора за цесия. В деня на сключване
на този договор за цесия, кредитора „………….” ЕООД и ответникът по делото са
подписали споразумителен протокол за разсрочване на дълга по договор за цесия.
Между страните са уговорени месечни погасителни вноски. Не е уговорен реда за
погасяване на вземането, както и начина за погасяване на лихвата. Подписано е
допълнително споразумение, с което страните са се съгласили, че сумата от 568
445,42 лева е дължима главница по данъчните фактури и формира предмета на
договора за цесия. Страните не са уговорили начинът на погасяване на дължимата
законна лихва по всяка една данъчна фактура. По т.4 от споразумението, страните
са се съгласили, че ще погасяват задължението по данъчните фактури съгласно
правилата на чл. 76 ЗЗД. От страна на ответника са извършени плащания, които
ищецът посочва подробно в ИМ, или обща сума в размер на 545000 лева. Общата
заплатена сума след допълнително постъпили плащания е в размер на 568445,42
лева. При постъпване на плащанията и съобразно уговорката между страните в
споразумението, се погасява главницата по най-старата данъчна фактура, както и
дължимата по нея законна лихва. С оглед посоченото предположението на ищеца е,
че към настоящия момент са погасени главниците и дължимите лихви по първите по
хронология фактури, а непогасени са останали главници по най-късно издадените
фактури, както и лихвите по тях. С оглед посоченото ищецът твърди, че
непогасеното задължение по предмета, уговорен в договора за цесия и сключените
споразумителни протоколи, е в размер на 193056,11 лева и е формирано от
посочените в ИМ данъчни фактури:
данъчна фактура № ….
данъчна фактура № ……..
данъчна фактура № ……..
данъчна фактура № ………..
данъчна фактура № ……
данъчна фактура № ……..
данъчна фактура № …….
данъчна фактура № …….
данъчна фактура № ………
данъчна фактура № ……
данъчна фактура № ….
данъчна фактура № ….
данъчна фактура № …
данъчна фактура № …..
С договор за цесия от 02.07.2014
година „……” ЕООД прехвърля на П. Р. Б. вземането си към ответника в размер на
193056,11 лева. В т.3 от договора страните са уговорили, че вземането преминава
с привилегиите, обезпеченията и законните лихви. В изпълнение на задължението
си, цедентът е уведомил ответника за извършената цесия с уведомление. С договор
за цесия от 03.11.2014 г. П. Б. прехвърля посоченото вземане на „……….” ЕООД.
Цедентът е уведомил настоящия ответник за извършената цесия. В посочения смисъл
е налице интерес от завеждане на настоящата частична претенция, с която ищецът
претендира по всяка една от фактурите, както следва:
1.Данъчна фактура № …………. на стойност 14715 лева с ДДС,
за закупени
2.Данъчна фактура № ……………. на стойност 15822,12 лева с
ДДС, за закупени
3.Данъчна фактура № ………….. на стойност 19024,60 лева с
ДДС, за закупени
4.Данъчна фактура № ………….. на стойност 10164 лева с ДДС,
за закупени
5.Данъчна фактура № …………... на стойност 10164 лева с ДДС, за закупени
6.Данъчна фактура № …………. на стойност 11280,38 лева с ДДС, за закупени
7.Данъчна фактура № ……………. на стойност 19107,66 лева с ДДС, за закупени
8.Данъчна фактура № ………... на стойност 13906,08 лева с
ДДС, за закупени
9.Данъчна фактура № …………… на стойност 12298,44 лева с ДДС, за закупени
10.Данъчна фактура № ……………. на стойност 23009,27 лева с
ДДС, за закупени
11.Данъчна фактура № ………….. на стойност 15621,84 лева с
ДДС, за закупени
12.Данъчна фактура ……….. на стойност 10691,16 лева с ДДС, за закупени
13.Данъчна фактура № …………... на стойност 12098,16 лева с
ДДС, за закупени
14.Данъчна фактура ……………. на стойност 7396,20 лева с ДДС,
за закупени
Отправя се искане да бъде
постановено съдебно решение, с което да се уважат обективно съединените
частични искове, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сума от 19305,56 лева с ДДС/ след допуснато изменение
на обективно съединените искови претенции сума от общо 81 271,74 лева/
сбора от частичната претенция на ищеца по всяка от описаните фактури, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на ИМ до окончателното
изплащане, както и съдебно деловодни разноски.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответната страна:
В законоустановения срок е
постъпил писмен отговор от ответника „…….” АД. Ответникът излага съображения за
нередовност на ИМ. Счита исковата претенция за условно допустима. По отношение
на основателността, счита, че предявената частична искова претенция е
неоснователна и недоказана. Оспорва същата по основание и размер. Твърди, че не
дължи посочената обща сума по процесните фактури. Твърди, че е издължил изцяло
паричните си задължения, както и задълженията, посочени в споразумителен
протокол от 31.01.2011 г.. Оспорва твърдението на ищеца, че е бил уведомен по
предвидения в закона ред за направените цесии. Твърди, че не е получил писмени потвърждения от предишния кредитор
за всяка една от цесиите. Твърди, че паричните задължения по фактурите са били
променени чрез сключената спогодба от 31.01.2011 г., подписана между ответника
и „…………” ЕООД. Дължимата сума като главница е била уточнена на 568445,42 лева.
Оспорва се твърдението, че се дължат лихви към тази главница, такива не са
записани в протокола. Оспорва се твърдението, че се дължи обезщетение за
забавено плащане, че направените плащания са отишли за погасяване на дължими
лихви. На първо място твърди, че такива лихви не са били дължими, нито има посочен размер на такива
лихви и периоди. На второ място твърди, че
дори да са били дължими лихви за забава, то видно от приложените от
ищеца писмени доказателства е, че сумите се превеждат за дизелово гориво,
съгласно споразумителния протокол от 31.01.2011 г., в който смисъл ответникът е
заявил, че погасява главницата по споразумителния протокол. Съобразно чл. 76 ЗЗД
се счита, че погасено е най-обременителното задължение, в случая това следва да
е главницата, която в конкуренция със задължението за лихви, винаги се счита за
по обременителна. Оспорва се твърдението на ищеца, че с паричните вноски на
ответника по споразумението се погасявани задължения за лихви. На следващо
място оспорва се твърдението, че ответникът дължи, каквито и да е лихви по
паричното задължение. За приложението на нормата на чл. 76, ал.1 ЗЗД,
ответникът цитира практика на ВКС. Оспорва се твърдението на ищеца, че от
датата на процесните фактури се дължи лихва за забава. Ответникът твърди, че
стоката, предмет на фактурите не е била получена на датата на фактурите, поради
което и ответникът не е изпадал в забава. Твърди, че не е подписвал никоя от
посочените фактури, че води редовно счетоводство, в което никога не са
осчетоводявани задължения за лихви за забавено плащане по посочените процесни
фактури, както и по споразумението от 31.01.2011г.. Ответникът твърди, че „………….”
ЕООД, като цесионер не е могъл да прехвърли вземане на претендирана от
ответника сума, доколкото ответникът е погасил своето задължение по
споразумителен протокол. Отправя възражение за изтекла погасителна давност за
претендираното обезщетение по чл. 86 ЗЗД за лихва за забава от датата на всяка
една от фактурите, приложени по делото, като ответникът твърди, че от датата на
всяка фактура, до завеждане на частичния иск е изминал срок, по голям от три
години, поради което вземанията за лихви са погасени по давност. Ответникът, на
основание чл. 193 ГПК, оспорва истинността на допълнително споразумение към
споразумителен протокол от 31.01.2011 г., като твърди, че подписът на „длъжник”
не е положен от Н.И. Пенчев. На основание чл. 193 ГПК, ответникът оспорва
подписа на „получател” на обратна разписка от 31.12.2014 г., като твърди, че
същият не е положен от лице, управомощено да представлява дружеството и да
получава документи за същото. Оспорва се датата на допълнителното споразумение
към споразумителния протокол, като ответникът твърди, че такъв документ не е
бил подписван от директора на дружеството на посочената в документа дата.
Ответникът твърди, че този документ е съставен без негово участие по късно за
целите на делото и този документ не урежда реални правоотношения между
ответника и „…………..” ЕООД. Ответникът излага възражения за нищожност на
допълнителното споразумение към споразумителния протокол като твърди, че същото
е нищожно поради липса на съгласие, съобразно чл. 26, ал.2 ЗЗД. Твърди, че
законния представител на дружеството не е давал такова съгласие за сключване на
допълнително споразумение. Във връзка с оспорване истинността на допълнителното
споразумение към споразумителния протокол, на обратната разписка от 31.10.2014
г. се отправя искане да бъде открито производство по чл. 193 ГПК по отношение
на тези два документа. Моли да бъде открито производство по оспорване датата на
допълнителното споразумение към споразумителния протокол.
В съдебно заседание процесуалните
представители на страните поддържат изложените съображения.
Съдът,
след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото писмени
и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл.235
ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно
от представено договор за прехвърляне на
вземане от 31.01.2011 г. между „…………..“ЕООД и „……………“ООД се прехвърля вземането
от „……………“АД. Според представен споразумителен протокол от 31.01.2011г. между „…………“ЕООД
и „……………“АД, страните уреждат отношениеят си по повд договор за цесия с цедент
„…………“ООД. „………………“АД се задължава да изплати сумата от 568 445, 42 лева
на „…………..“ЕООД по уговорени
вноски.Ответникът не оспорва, че между страните има подписан такъв
споразумителен протокол. Видно от представено допълнително споразумение към
споразумителен протокол от 31.01.2011 г., в т.4 от същото, страните се
съгласяват, че с уговорените погасителни вноски в споразумителен протокол от 31.01.2011 г. ще
се погасява съобразно правилата на чл.76 ЗЗД, ще се погасява съответната
законна лихва, както и главница до пълното погасяване на вноските.Ответникът е
оспорил подписът на законния представител Н.Д., поставен под допълнително споразумение към споразумителен
протокол от 31.01.2011г. Открито е производство по реда на чл.193 ГПК, за
оспорване истинността на подписа, положен в качеството на „длъжник” върху
допълнително споразумение към споразумителен протокол от 31.01.2011 година,
съответно дали подписът е положен от лицето Н.И.Д..
По
делото е приложена обратна разписка от 31.10.2014г. удостоверяваща, връчване на
писмено съобщение от „………..” ЕООД до „……………” АД.По реда на чл. 193 ГПК е
открито производство по реда на чл.193 ГПК, за оспорване автентичността на подписа, положен в качеството „приел” от
името на „…………….” АД върху обратна разписка от 31.10.2014 година, изходяща от „……………”
ЕООД.
По
делото са представени процесните фактури и платежни нареждания за внесените
суми по тях .
Събрани
са гласни доказателства чрез разпита на П.П.М.-акционер в „Янтра Транспорт”.
Свидетелят излага конкретните обстоятелства при подписвсване на споразумителния
протокол - от Н.Д., като освен този протокол между ответното дружество и
„Алфа-2009-ВВ” ЕООД не са подписвани никакви други документи.При срещата между
тези дружества не са съществували уговорки за лихви.
По
делото е изготвена СТЕ от вещо лице Х.Б., според заключението, на което
подписът за длъжник в допълнително споразумение към споразумителен протокол
31.01.2011 година от името на Н.И.Д., е вероятно да е копиран на просвет от
подписа му, положен в договор за прехвърляне на вземане от 31.01.2001г.Подписът
за получател в образта разписка от 31.10.2014г.
не е положен от Н. И. М. а от друго лице.
Изготвено
и прието по делото е повторно заключение на СГЕ от вещо лице М. , според
което подписа
за „Длъжник“ от името на „Н. Д.“ в Допълнително споразумение към споразумителен
протокол от 31.01.2011 г. - оригинал, стр. 115 от гр. д. №168/2015г. не е
положен от Н.И.Д., същият е копиран на просвет от подписа положен от името на
„И. Д.“ в договор за прехвърляне на вземане /цесия/ - оригинал, стр. 199 и 200.
Подписа за „Длъжник“ от името на „И. Д.“ в
Допълнително споразумение към споразумителен протокол от 31.01.2011 г. -
оригинал, представен с молба вх. №10053/17.07.2015 от адв. И.М. не е положен от
Н.И.Д., същият е копиран на просвет от подписа положен от името иа „Н. Д.“ в
споразумителен протокол от 31.01.2011 г.
По делото е изготвена ССЕ от вещо лице К.М.. Според заключението,
процесните фактури са осчетоводени при ответното дружество, като е ползвъно
данъчен кредит по същите. Ответникът е
извършил плащане на към „………….”
ЕООДв размер на 568 445,42 лева по споразумителен протокол
от 31.01.2011г..
По делото е изготвено допълнително заключение
на СИЕ от вещо лице М.В.. Според заключението, процесните фактуъри
са осчетоводени при ответното дружество. Ответникът е ползвал данъчен кредит по
тях.Ответникът е извърил плащане по споразумителния протокол. В счетоводството
на ответника лиспват данни за задължение по процесните фактури.Липсват данни за
осчетоводяване на задължения по лихви.Ако се приеме, че с плащанията по
фактурите са погасени главниците, паричните задължения са изплатени на
100%.Изготвено е допълнително заключение на СИЕ от вещо лице М.В., да отговори
какъв е остатъка на задълженията, като се вземе предвид какъв е размера на
натрупаната законна лихва
С
оглед изяснената по делото фатическа обстановка съдът счита, че обективно кумулативно
съединените искови претенции се явяват неоснователни и недоказани поради
следните съображения.
С
оглед допуснато оспорване на допълнително споразумение по споразумителен
протокол от 31.01.2011г. следва да се
приеме, че оспорването е основателно и недоказано, този документ е неистински и
следва да бъде изключен от доказателствата по делото.
Като
доказателство по делото следва да бъде изключена и обратна разписка от
31.10.2014г., доколкото подписът за получател в обратна разписка ИД РS 6004
000JMM от 31.10.2014г. не е положен от Н.
И. М. а от друго лице.
В
посочения смисъл твърденията на ищеца, че издължяването по процесните фактури
следва да бъде по реда на чл. 76,ал.2 ЗЗД остава недоказано.Съдът приема,че за
поредността при погасяване на главница и на начислена върху нея законна лихва
по чл.86, ал.1 ЗЗД, когато длъжникът не е заявил кое задължение погасява с
извършеното плащане,/ както е в
конкретния случай/ приложение намира нормата на чл.76, ал.1 ЗЗД. В посочения
смисъл е и практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, обективирана в Решение №
48/25.01.2000г. по гр.д. № 1065/99г. на ВКС, Решение № 1276/08.10.1999г. по
гр.д. № 577/99г. на ВКС, V г.о. и Решение № 266/12.06.2006г. по т.д. №
832/2005г. на ВКС, ТК, ІІ отд. Следователно погасяването по реда на чл.76, ал.2 ЗЗД
настъпва при задължение за лихва, възникнало наред с главния дълг, произтичащо
от договора или от закона и имащо характер на възнаграждение. Поредността в
погасяването му, когато се дължи наред с друго еднородно задължение, се
определя по правилото на чл.76, ал.1 ЗЗД. С оглед изложените съображения
погасяването на задълженията на ответника е ставало по реда на чл. 76,ал.1 ЗЗД
като се е погасявала главницата като по обременително задължение. Видно от
заключенията на вещите лица, ако се приеме, че с плащанията по фактурите
са погасени главниците, паричните задължения по процесните фактури са са изплатени на 100%.
С оглед изложените съображения исковата претенция следва да бъде отхвърлена
като неоснователна и недоказана, в който смисъл не следва да се обсъждат
останалите инвокирани от ответника възражения.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78,ал.3 ЗЗД на ответника се
дължат разноски в размер на 1450 лева, съгласно предствения списък по чл. 80 ГПК.
На ищеца разноски не се следват.
Мотивиран
от така изложените съображения, Горнооряховкси районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
НЕИСТИНСКИ /НЕАВТЕНТИЧЕН/ ДОКУМЕНТ „…………………..“, на
което подписът за длъжник е положен от името на Н.И.Д.,
на основание чл.194, ал.3 ГПК.
ПРИЗНАВА ЗА
НЕИСТИНСКИ /НЕАВТЕНТИЧЕН/ ДОКУМЕНТ „………………..“,
на която подписът на получател не е
положен от Н. И. М., на основание чл.194, ал.3 ГПК.
На основание чл.194, ал.3 вр. ал.2 от ГПК изключва признатите за неистински документи от доказателствата по делото.
На основание чл.194, ал.3 от ГПК препис от
решението да се изпрати на Районна прокуратура гр.Г.О.
ОТХВЪРЛЯ исковете претенции с
правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 99, ЗЗД, предявени от „………….“ЕООДс ЕИК …………., адрес гр.П., ул.“ ……..“№….., ет…. срещу „………“ АД с ЕИК ……….. със седалище и
адрес на управление гр. Г.О., ул. „……“№……, за това ответникът да заплати на
ищеца: сума от 1247,52 лева с ДДС, представляваща
част от претенцията по данъчна фактура №
…….., сума от 1582,21 лева с ДДС,
представляваща част от претенцията по данъчна фактура№ ……..., сума от 1902,46
лева с ДДС, представляваща част от претенцията по данъчна фактура №…………, сума от 1016,40 лева с ДДС, представляваща част от претенцията по данъчна фактура
№ ……….., сума от 1016,40 лева с ДДС, представляваща част
от претенцията по данъчна фактура № …………,
сума от 1128,38 лева с ДДС,
представляваща част от претенцията по данъчна фактура№ …………., сума от 1910,76
лева с ДДС, представляваща част от претенцията по данъчна фактура № ………..., сума от 1390,60 лева с ДДС, представляваща част от претенцията по данъчна
фактура№ ………….., сума от 1299,46 лева с ДДС по данъчна фактура № ………., сума от 23009,27 лева с ДДС по Данъчна фактура № ………., сума от 15621,84
лева с ДДС по Данъчна фактура № ……..,
сума от 10 691,16 лева с ДДС по Данъчна
фактура № …………..., сума от 12 095,16 лева с ДДС по Данъчна фактура
№ …………., сума от 7396,20 лева с ДДС по данъчна фактура № ………... ведно с акцесорна претенция за
заплащане на законна лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата
молба-30.01.2015г. до окончателното изплащане., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.3 вр. с ал.8 от ГПК, „ …….“ЕООДс
ЕИК ….., адрес гр.П., ул.“ ……….“№… ет… срещу „…….“ АД с ЕИК ………. със седалище и
адрес на управление гр. Г.О., ул. „…………“№. сумата от общо 1450 лева- разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Окръжен съд В. Т. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: