Мотиви
към присъда № 8/09.01.2020 г. по НОХД № 1273/2019 г. по описа на БОС.
Окръжна
прокуратура - гр. Бургас е повдигнала обвинение срещу С.Д.Ж. и същата е
предадена на съд за извършено престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК, затова, че
на 05.10.2016 г., за времето от 17:00 ч до 17:30 ч., в гр. Приморско, при
изграждане на обект – жилищна сграда с магазини, находяща се в УПИ ХII-381, кв. 29 по плана на гр.
Приморско, ул. „Черно море“, обл. Бургас, в качеството си на управител на
„Стройконсулт Приморско“ ЕООД, ЕИК *********, поради немарливо изпълнение на
правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност -
работа на височина (изпълнение на зидария на пети етаж/четвърти жилищен), на
кота +11,80 м на строителния обект) и при условията на независимо съпричиняване
с Х.Л.Ж., ЕГН ********** - технически ръководител на обекта, определен със
Заповед №18/30.09.2016г. на управителя на „Стройконсулт Приморско“ ЕООД ,
нарушила разпоредбите на:
чл.
163, ал. 2 от Закон за устройство на територията (ЗУТ): „Строителят носи
отговорност за изпълнението на строежа в съответствие с издадените строителни
книжа и с изискванията на чл. 169, ал. 1 и 3, както и с правилата за изпълнение
на строителните и монтажните работи и на мерките за опазване на живота и
здравето на хората на строителната площадка “;
чл.
14, ал. 1 и 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ):
„Юридическите и физическите лица, които самостоятелно наемат работещи, юридическите
и физическите лица, които ползват работещи, предоставени им от предприятие,
което осигурява временна работа, както и лицата, които за своя сметка работят
сами или в съдружие с други, са длъжни да осигурят здравословни и безопасни
условия на труд във всички случаи, свързани с работата, както на работещите,
така и на всички останали лица, които по друг повод се намират във или в
близост до работните помещения, площадки или места“. (2) „Лицата по ал. 1 носят
отговорност за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд
независимо от задълженията на работещите по този закон, както и от това дали
тази дейност се осъществява от техни органи или е възложена на други
компетентни служби или лица.“;
чл.
16, ал. 1, т. 6 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд: „При
осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд работодателят е длъжен: т. 6. да осигури ефективен контрол за
извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин “;
чл.
4, ал. 1 от Наредба № 5 от 11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността на
извършване на оценка на риска: „Оценяването на риска се извършва от
работодателя.“;
чл.
16, т. 1, б. “б“, б. “г“, б. “д“ и т. 5 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи:“ Строителят: 1. осигурява: б)
комплексни ЗБУТ на всички работещи, вкл. на подизпълнителите и на лицата,
самостоятелно упражняващи трудова дейност, при извършване на СМР на
изпълняваните от него строежи, в съответствие с минималните изисквания на тази
наредба; г) избора на местоположението на работните места при спазване на
условията за безопасен и удобен достъп до тях и определянето на транспортни
пътища и/или транспортни зони; д) необходимите предпазни средства и работно
облекло и употребата им в съответствие с нормативната уредба и в зависимост от
оценката на съществуващите професионални рискове за всеки конкретен случай;
т.5. организира вътрешна система за проверка, контрол и оценка на състоянието
на безопасността и здравето на работещите “
чл.
16, ал. 1 и ал. 3; чл. 17, чл. 18, ал. 1 от Наредба № 3 от 19.04.2001 г. за
минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при
използване на лични предпазни средства на работното място: чл. 16. (1) Преди
избора работодателят оценява дали личните предпазни средства, които възнамерява
да бъдат използвани, задоволяват изискванията по чл. 4, 5, 6, 7 и 8. (3)
Оценката по този член се извършва писмено и се преразглежда и актуализира, ако
се предвиждат или настъпят някакви промени в обстоятелствата или в който и да е
елемент на самата оценка.
чл.
17. (1) Работодателят определя работните места и видовете работа, при които се
използват лични предпазни средства, съгласно чл. 4 въз основа на извършена
оценка на риска на работното място, като има предвид: неизчерпателния списък на
дейности, които могат да изискват прилагане на лични предпазни средства,
посочени в приложение № 1, неизчерпателния списък на лични предпазни средства,
посочени в приложение № 2, таблицата за части на тялото на работещите, изложени
на рискове, посочена в приложение № 3. (2) В зависимост от спецификата на
работните места, възможните опасности и резултатите от оценката на риска
работодателят определя необходимите лични предпазни средства, независимо от
това, дали дейностите, личните предпазни средства и рисковете са посочени или
не в приложения № 1, 2 и 3. (3) След извършването на изискващите се от тази
наредба дейности работодателят съставя списък, който съдържа: 1. работните
места, професиите и видовете работа, за които се използват лични предпазни
средства; 2. вида, наименованието и точната идентификация на всяко лично
предпазно средство; 3. конкретните опасности, за които се прилагат посочените
лични предпазни средства; 4. срока за износване на личните предпазни средства.
(4) Списъкът по ал. 3 се обявява пред работещите;
чл.
18. (1) Личните предпазни средства се предоставят на работещите в деня на
постъпването им на работа;
в резултат на това причинила по
непредпазливост смъртта на Б. И.М., ЕГН **********, починал на 05.10.2016 г.,
допускайки го без лични и други предпазни средства, на необезопасена площадка
да изпълнява зидария на пети етаж (четвърти жилищен) на кота +11,80 м на
строителния обект, откъдето М. паднал.
Със
същия обвинителен акт е предаден на съд и Х.Л.Ж. за извършено престъпление по
чл. 123, ал. 1 от НК, в това, че на 05.10.2016 г., за времето между 17:00 –
17:30 часа, в гр. Приморско, при изграждане на обект - жилищна сграда с
магазини находяща се в УПИ XII-381, кв. 29 по плана на гр. Приморско, ул.
“Черно море“, област Бургас, в качеството си на Технически ръководител по
смисъла на чл. 163а, ал. 4, изр. 2 от ЗУТ, определен със Заповед №
18/30.09.2016 г. на управителя на „Стройконсулт Приморско“ ЕООД, ЕИК *********,
поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща
източник на повишена опасност - работа на височина (изпълнение на зидария на
пети етаж /четвърти жилищен/ на кота +11,80 м на строителния обект) и при
условията на независимо съпричиняване със С.Д.Ж., в качеството ѝ на
управител на „Стройконсулт Приморско“ ЕООД, ЕИК *********, като е нарушил
разпоредбите на:
чл.
24, ал. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи: „На строителната площадка се допускат до работа само работещи
и други лица, които използват осигурените им лични предпазни средства и
специални и работни облекла.„;
чл.
26, т. 9а, от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи „осигурява: а) прекратяване на работата и извежда всички лица
от строителната площадка, строежа или съответното работно място, когато има
сериозна или непосредствена опасност за здравето или живота им, или когато са
налице условия, при които се изисква спиране на работа; при отсъствието му от
строителната площадка тези задължения се изпълняват от посочени от него лица с
необходимата квалификация.“;
чл.
60, ал. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи : „Работи на височина се извършват при осигурена безопасност от
падане на хора или предмети чрез подходящо оборудване, колективни и/или лични
предпазни средства (напр. ограждения, скелета, платформи и/или предпазни
(защитни) мрежи.“;
чл. 61 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи: „Паданията от височина се
предотвратяват чрез приспособления (съоръжения, ограждения), които са достатъчно
високи и са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно
перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно
решение.“,
в резултат на това причинил по
непредпазливост смъртта на Б. И.М., ЕГН **********, починал на 05.10.2016 г.,
допускайки го без лични и други предпазни средства, на необезопасена площадка
да изпълнява зидария на пети етаж (четвърти жилищен) на кота +11,80 м на
строителния обект, откъдето М. паднал.
Делото е разгледано по реда на 371, т. 2
от НПК, предвид направено от подсъдимите С.Д.Ж. и Х.Л.Ж. пълно признание на
фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и изразеното съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
В хода на съдебното производство на
основание чл. 76 от НПК бяха конституирани в качеството на частни обвинители Е.Н.М.,
С.Б.И. и М.Б.И., като законни наследници на пострадалия Б. И.М..
В хода на съдебните прения, представителят
на Прокуратурата поддържа повдигнатите обвинения. Аргументира се, че от
доказателствата по делото се установява фактическа обстановка. Предлага с оглед
данните за личността на двамата подсъдими и предвид обстоятелството, че делото
е разгледано по реда на глава XXVII
от НПК в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, да се наложи наказание в размер на
две години лишаване от свобода за всеки един от двамата подсъдими, което да
бъде редуцирано 1/3 при приложението на чл. 58а от НК. Предлага също така
наложените наказания на основание чл. 66 от НК да бъдат отложени с изпитателен
срок от три години.
Повереникът на частните обвинители – адв.
Василев и адв. Боянов, се присъединяват към становището на БОП, че обвинението
е доказано по безспорен начин и са съгласни с предложеното от прокурора
наказание.
Защитникът на подсъдимата Ж. – адв. Колева
пледира, че подсъдимата е оказала пълно съдействие не само на органите на
разследването, но и на инспекцията по труда, пледира на същата да бъде наложено
наказание при изключителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства с
приложението на чл. 55, ал. 1 от НК в размер на шест месеца лишаване от свобода,
при условията на чл. 66, ал. 1 от НК.
Защитникът на подсъдимия Ж. – адв. Николов
изцяло се присъединява към казаното от адв. Колева и предлага на подзащитния му
да бъде наложено също наказание от шест месеца лишаване от свобода.
Подсъдимата Ж. се присъединява към
казаното от нейната защита.
Подсъдимият Ж. изразява желание за една
справедлива присъда.
Еднолично
дружество с ограничена отговорност „Стройконсулт Приморско”- гр. Бургас било регистрирано през 2015 г.,
като в предмета на дейност се включвали и покупка, строеж, обзавеждане на
недвижими имоти с цел продажба или по-нататъшна експлоатация. Едноличен
собственик на капитала на дружеството, както и управляваща и представляваща
същото, била обвиняемата С.Ж. /учредителен акт - т. 5, л. 8-9, справка ТР-
т.1,л.230 от ДП/.
На 30.09.2016 г. в гр. Приморско бил сключен договор за
строителство между „Стройконсулт Приморско” ЕООД гр. Бургас, представлявано от подс.
Ж., в качеството на изпълнител, от една страна и св. Т. Т., в качеството на
възложител, от друга. Предмет на този договор било изпълнението на
строително-монтажни работи, описани в Приложение № 1 /неразделна част от договора/ на обект: “Жилищна
сграда с магазини“, находящ се в гр. Приморско, ул. “Кирил и Методий“, УПИ
XII-381, кв. 29, по плана на гр. Приморско. Изпълнителят се задължавал да
извърши строителни и монтажни работи, които били предвидени по проектната
документация и вида, който били описани в Приложение № 1 /т. 1, л. 135-139 и т.
3, л. 9 от ДП/.
За строежа било издадено Разрешение за строеж № 114/30.08.2006
г. от главен архитект на Община Приморско, презаверено на 13.03.2012 г./т. 1,л.
183 от ДП/. Същият бил 4-та категория по смисъла на чл.137 от ЗУТ. Към момента
на сключване на договора за възлагане с обвиняемата, от сградата били иззидани
партера, първия, втори и трети жилищни етажи.
Със Заповед № 18/30.09.2016 г. /т. 1, л. 187 от ДП/ на
управителя на „Стройконсулт Приморско" гр. Приморско, във връзка с
необходимостта от разпределение на техническото ръководство по обекти, подс. Ж.
бил определен за технически ръководител на обекта „Жилищна сграда с магазини за
промишлени стоки, барбекю и стаи за отдаване под наем" УПИ, представляващ
парцел ХІІ-381, кв. 29 по плана на гр. Приморско, ул. "Кирил и
Методий". В заповедта били определени задълженията на техническия ръководител,
сред които: изпълнението и контрола по спазването на изискванията на ЗБУТ;
разпределяне на работещите по работните места съобразно тяхната
правоспособност, квалификация, знания и опит; осигуряване прекратяването на
работата и извеждането на всички лица от строителната площадка, строежа или
съответното работно място, когато има сериозна или непосредствена опасност за
здравето или живота им или когато са налице условия, при които се изисква
спиране на работа; при отсъствието му от строителната площадка тези задължения
се изпълняват от посочени от него лица с необходимата квалификация.
Подсъдимият Ж. бил назначен с трудов договор № 1/07.10.2015
г. в „Стройконсулт Приморско“ ЕООД, на длъжност „Технически ръководител“.
По длъжностна характеристика част от задълженията му били
да осигурява необходимите предпазни средства и инструктаж на обекта във връзка
с охраната на труда и противопожарната защита, да не допуска извършване на
работа при опасни и вредни за здравето условия. Техническият ръководител носел
отговорност за спазване на правилника за вътрешния ред, спазване на
определените от работодателя правила и инструкции за безопасност и здраве при
работа, противопожарна защита, действия при кризисни ситуации,
санитарно-хигиенни изисквания приложими за работното място и за дейността,
която осъществява, спазване изискванията съгласно държавните нормативни
документи, свързани с осигуряването на здравословни и безопасни условия на
труд, Закон за безопасните условия на труд, наредби и др.
Подсъдимият Ж. завършил средното си образование в
техникума по строителство „К. Ф.“ - гр. Б. и висше образувание във ******,
специалност „*****“.
Със Заповед № 19/30.09.2016 г. на управителя на
„Стройконсулт Приморско " гр. Приморско, подс. Х.Ж. бил определен за
длъжностно лице за организиране на изпълнението на дейности, свързани със
защита и профилактика на професионалните рискове в дружеството. На него било
възложено да изпълнява функциите и задачите на длъжностно лице, съгласно
изискванията на Наредба № 3/1998 г. за функциите и задачите на длъжностните
лица и на специализираните служби в предприятията за организиране и изпълнение
на дейностите, свързани със защитата и профилактиката на професионалните
рискове.
Със Заповед № 13/02.11.2015 г., подс. Х.Ж. бил определен
за длъжностно лице за провеждане на всички описани в заповедта видове
инструктажи. Подсъдимият Ж. притежавал Удостоверение 0015-Б-16 за преминато
ежегодно задължително обучение за: длъжностни лица за организиране на
изпълнението на дейности, свързани със защитата от професионалните рискове и
превенция на тези рискове; за лица, които провеждат инструктажите по
безопасност и здраве при работа; координатор по безопасност и здраве.
Към края на месец септември подс. Х.Ж. се свързал по
телефона със св. С. М. и му казал, че има работа по новострояща се сграда в гр.
Приморско. Двамата се познавали отдавна по повод на работа в строителството,
включително и по отношение на същата сграда.
Свидетелят М. се обадил на свидетелите С. М., М. А., Ф. Х.
и пострадалия Б. И., които също работили с него в строителството. На 29.09.2016
г. петимата пристигнали в град Приморско, където били настанени на квартира.
Веднага посетили обекта, на който трябвало да започнат работа. Към този момент
били иззидани партера, първи, втори и трети жилищен етаж на
сградата.
На 03.10.2016 г., в офиса на дружеството, петимата
подписали трудови договори с работодателя „Стройконсулт Приморско“ ЕООД,
представлявано от подс. С.Ж.. Пострадалият Б. М. бил назначен на длъжност
„работник строителство“, считано от 03.10.2016 г. /трудов договор № 22/03.10.2016
г. - неподписан от работника/. Съгласно длъжностната му характеристика, М. е
следвало да изпълнява задачи в строителството на сгради, свързани с извършване
на обща строителна работа, полагане на зидария, кофражни дейности и полагане на
бетон. Видно от отговор на ТД на НАП-Бургас, изх.№ 33-00-338 от 05.12.2016 г.,
за Б. И.М. било подадено уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ на 12.10.2016 г. за
сключване на трудов договор от 03.10.2016 г., на длъжност „работник
строителство" и прекратяване на същият от 06.10.2016 г. С постановление за
обявяване съществуването на трудово правоотношение от 11.10.2016 г. на
инспектор от Дирекция „Инспекция по труда“ - Бургас, трудовото правоотношение
между пострадалия Б. М. и работодателя „Стройконсулт Приморско“ ЕООД било
обявено за съществуващо, считано от 03.10.2016 г. Считано от същата дата, св. С.
М. бил назначен на длъжност „Кофражист“. С трудови договори от 05.10.2016 г.,
останалите четирима били назначени на длъжност „работник строителство“, като са
подписали договорите си и длъжностните характеристики за заеманата длъжност.
Още на 29.09.2016 г., петимата работници били допуснати
на обекта от подс. Х.Ж. и започнали да извършват действия по подготовка за
работата, като приготвили материала - тухли и кофражи. Подсъдимата С.Ж. също
знаела, че на обекта започва извършването на строително-монтажни работи,
свързани със зидария. Подсъдимия Ж. определил вида на работа и мястото на
полагането й, като св. С. М., който единствен можел да разчита проектите и
разбирал от чертежи, правел разчертаването и показвал кой от бригадата къде да зида,
според утвърдения от Ж. план.
На 30.09.2016 г. петимата започнали работа. От
предпазните средства подс. Ж. им раздал единствено каски и светлоотразителни
жилетки. Инструментите и работното облекло били техни. Предпазни колани, както
и други лични предпазни средства не им били раздадени от обвиняемия. Още при
пристигане работниците видяли, че на обекта липсвали изградени обезопасителни
елементи - предпазни парапети. Такива не им било разпоредено да изградят. В
разговор, подс. Ж. споделил на св. С. М., че имал намерение да купи профили от
желязо и да ги даде на заварчик, за да му излязат по-евтини предпазните
парапети.
На 05.10.2016 г. свидетелите С. М., С.М., М. А., Ф. Х. и
пострадалият Б. И. пристигнали на обекта. След като получили задължителния
ежедневен инструктаж за безопасност при работа от подс. Ж., всички се запътили
към мястото, където трябвало да работят този ден. Подсъдимият Ж. им поставил
задача да извършват зидария на четвърти жилищен етаж на кота +11,80 на
строителния обект. Около 8:00 часа те започнали работа на четвъртия етаж.
Свидетелят С. М. определил кой от тях къде да зида. По средата на четвъртия
етаж имало тераса. Свидетелите започнали да зидат поотделно. От двете страни на
терасата имало стоманобетонни колони. Преди обяд св. С. М., заедно с М. А., Ф.
Х. и пострадалият Б. И. правили външна зидария на четвърти етаж от лявата
страна, на вътрешните стълби на сградата. След обяд св. С. М. останал там да
зида сам, а останалите се преместили от дясната страна. При изпълнение на
зидарията от плочата нагоре, и при достигане на височина от около 1,2 метра,
работниците слагали дървени „магарета“ върху които поставяли дървени плоскости,
за да стъпят.
Пострадалият Б. И.М. започнал да зида вътрешната стена
между шайбата и вътрешната колона, като останалите нямали видимост към него,
тъй като правили външни стени. Свид. С. М. често слизал на улицата пред
сградата, за да следи работниците да не изкривяват стените. Около 17 часа св. М.
отново слязъл долу, от дясната страна на сградата на ул. "Черно
море", до ресторант „Чайка". Тъй като бил края на работния ден, той
извикал на работниците да почистят и прекратят работа. Отдалечавайки се от
сградата на около 30 метра, той достигнал автомобила си. Отново се обърнал към
сградата и в този момент видял тяло на човек, което падало от строежа. Веднага
започнал да вика и се насочил обратно. Приближавайки видял, че на тротоара лежи
Б. И.М., който бил мъртъв. Другите трима работници чули виковете на св. М. и
слезли на улицата. През това време покрай тях преминал познат на св. М., който
отишъл до намиращата се в непосредствена близост сграда на полицията и съобщил
за инцидента.
Междувременно св. С. М. позвънил по телефона на подс. Ж.
и му съобщил за случилото се. Подсъдимият Ж. пристигнал бързо. На място вече
били пристигнали лекарски екип на Спешна помощ и полиция. Лекарят констатирал
смъртта на пострадалия Б. И.М..
След инцидента подс. С.Ж. дошла на строежа. На 12.10.2016
г., в присъствието на подс. Ж., инспектор от Д “ИТ“ бил съставен акт на
„Стройконсулт Приморско“ ЕООД за спиране на строежа, до отстраняване на
нарушенията, които били свързани с липсата на приспособления /съоръжения,
ограждения/ с цел предотвратяване на падания от височина на хора и предмети,
съгласно изискванията на чл. 61 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строително-монтажни работи. На 28.03.2017 г. подс. Х.Ж., в качеството на
представляващ „Стройконсулт Приморско“ ЕООД, сключил договор с „Планекс Бургас“
ООД, по силата на който първото дружество взело под наем 200 бр.метални стойки
за временни обезопасителни парапети, с които било извършено обезопасяването на
строителния обект. Видно от представените по делото документи на „Сторйконсулт
Приморско“ ЕООД, към инкриминираната дата дружеството е разполагало с налични
материали за изготвянето на парапети.
От назначената и изготвена съдебномедицинска експертиза е
видно, че при огледа и аутопсията на Б. М. са установени многофрагментно
натрошаване на черепа и черепната основа, разкъсване на мозъка. Счупване на
гръбначния стълб на нивото 4 гръден прешлен, счупване на гръдната кост,
контузия на белия дроб, които се явяват непосредствена причина за смъртта на пострадалия.
Уврежданията отговарят да са получени при падане от високо. Липсват увреждания,
които да не могат да се обяснят с падане от високо. Давността на смъртта е от
първо денонощие.
Химическата експертиза дава заключение за липса на
алкохол в кръвта на пострадалия М..
Заключението на изготвената строително-техническа
експертиза е категорично, че с оглед причината за злополуката, организацията на
работа на процесната дата - 05.10.2016 г. на обекта не е била правилна.
Работниците е следвало да бъдат допуснати до работните места като предварително
са взети мерки за тяхното обезопасяване чрез лични и колективни средства за
защита. Налице са нарушени законови норми и немарливо изпълнение на дейност, представляваща
източник на повишена опасност от С.Ж. - управител на „Стройконсулт Приморско“ ЕООД,
в качеството на строител и работодател и техническия ръководител - Х.Ж.. Налице
е причинно-следствена връзка между бездействието на тези лица и настъпилия
инцидент. Същите е следвало да осигурят безопасността на работните места и да
контролират безопасното изпълнение на работите по обекта. Преди започване и по
време на изпълнение на работите по обекта, не са били монтирани необходимите
средства за колективна защита /предпазни парапети/. По време на огледа е
установено, че освен работните места на кота +11,80, не е обезопасен и достъпа
до тях/стълбищни рамена и площадки/, както и по-долу намиращите се етажи. На
обекта не са монтирани обезопасени устойчиви скелета или платформи, от които да
се изпълняват зидарските работи. На работниците не са предоставени предпазни
колани/лични предпазни средства/, които да използват при зидарските работи на
височина. На работниците са предоставени каски и светлоотразителни жилетки,
които не са достатъчни за обезопасяване на извършваната работа на височина.
Вещото лице е очертало мерките, при вземането на които злополуката би могла да
бъде избегната, а именно: изготвяне на оценка на риска на предвидените за
изпълнение СМР; на база оценката на риска - преценка къде да се монтират
колективните средства за защита /предпазни парапети, мрежи и др./ и какви лични
предпазни средства, знаци и сигнали да бъдат използвани при работа.
Гореизложената фактическа обстановка, посочена в
обвинителния акт, съдът приема за безспорно и категорично установена от
самопризнанията на двамата подсъдими за целите на съкратеното съдебно
следствие, проведено по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, които кореспондират с
доказателствата, събрани в хода на досъдебната фаза на процеса, а именно: показанията
на разпитаните свидетелите /т.1, л.37-55, 62-65,73-75, 77-80; т.З, л.6-8,
112-115, 124-126 ; т.4, л. 115-121, 143-145/; от протокол за оглед на
местопроизшествие и албум /т.1, л.5-10, 18-26/; от назначените и изготвени
експертизи: съдебномедицинска /т.1, л.84-86/, физикохимична /т.1, л.91/,
техническа /т.4, л.41-67/; от писмените доказателства: строителна документация
/т.1, л. 183-229, т.З,л.80-106,108-110, 127-128/, фирмено досие /т.4, л.238-239/,
постановление на ИТ /т.1, л.145- 147/, трудови договори /т.1, л.150-151, т.2,
л.39-41/, длъжностни характеристики /т.1, л. 153-154, т.2, л.42-44/, заповеди
/т.1, л. 155-156/, удостоверение за наследници /т.1, л.239-240/, справки
съдимост /т.4, л.86, л.241/, както и от всички останали писмени доказателства,
събрани при разследването.
В показанията на разпитаните по делото
свидетели не се установяват противоречия по отношение на включените в предмета
на доказване факти и обстоятелства, които да налагат по-задълбоченото и
подробното им обсъждане, и анализиране по смисъла на чл. 305, ал. 3 от НПК.
Поради това съдът възприема и кредитира при постановяване на присъдата си
показанията на свидетелите относно изложените в обстоятелствената част на
обвинителния акт факти, признати по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, като
обективно, логично и последователно пресъздаващи обстоятелствата от значение за
предмета на доказване, кореспондиращи, както помежду си, така и с останалите,
събрани и приложени по делото, писмени доказателства и експертните заключения.
Последните съдът кредитира с доверие като компетентно изготвени, отговорили в
пълнота на поставените им въпроси.
От обективна страна подс. С.Ж. е
осъществила изпълнителното деяние на престъплението по чл. 123 ал. 1 от НК, вр.
чл. 163, ал. 2 от ЗУТ; чл. 14, ал. 1 и 2 и чл. 16, ал. 1, т. 6 от ЗЗБУТ; чл. 4,
ал. 1 от Наредба № 5/11.05.99 г. за реда, начина и периодичността на извършване
на оценка на риска; чл. 16, т. 1 ,б. “б“, “г“, “д“ и т. 5 от Наредба № 2/22.03.2004
г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи; чл. 16, ал. 1 и 3, чл. 17, чл. 18,
ал. 1 от Наредба № 3/19.04.2001 г. за минималните изисквания за безопасност и
опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства
на работното място.
Подсъдимата виновно е нарушила разпоредбата на чл. 163,
ал.2 от Закон за устройство на територията: „Строителят носи отговорност за
изпълнението на строежа в съответствие с издадените строителни книжа и с
изискванията на чл. 169, ал., 1 и 3, както и с правилата за изпълнение на
строителните и монтажните работи и на мерките за опазване на живота и здравето
на хората на строителната площадка“.
„Стройконсулт Приморско“ ЕООД е „строител“ по смисъла на
чл.163, ал.1 от ЗУТ. Дружеството е вписано в Централния професионален регистър
на строителя с Протокол №0872/17.12.2015г. за изпълнение на строежи от четвърта
и пета категория. В качеството на едноличен собственик на капитала, управител и
представляващ дружеството, подс. Ж. е била длъжна, но не е взела мерки за
опазване на живота и здравето на допуснатите работници на строителната площадка
- четвърти жилищен етаж на сградата, сред които и пострадалия Б. М., за
извършване на зидарски работи, при изпълнението на които възникват специфични
рискове и опасни зони.
Опазването на живота и здравето на работниците е
неминуемо свързано с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд
и взимане на мерки за предотвратяване на трудовата злополука, което подс. Ж.,
като управител на дружеството - строител, не е сторила. С бездействието си тя
виновно е нарушила разпоредбата на чл. 14, ал. 1 и 2 от Закона за здравословни
и безопасни условия на труд, а именно:
Чл. 14. (1) „Юридическите и физическите лица, които
самостоятелно наемат работещи, юридическите и физическите лица, които ползват
работещи, предоставени им от предприятие, което осигурява временна работа,
както и лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие с други, са
длъжни да осигурят здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи,
свързани с работата, както на работещите, така и на всички останали лица, които
по друг повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или
места“. (2) „Лицата по ал. 1 носят отговорност за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд независимо от задълженията на работещите по този
закон, както и от това дали тази дейност се осъществява от техни органи или е
възложена на други компетентни служби или лица. “
Отговорността й съществува независимо от факта, че в
дружеството е бил назначен технически ръководител, относно функциите на който е
била издадена нарочна заповед, като в длъжностната му характеристика надлежно
са били разписани правата и задълженията му. Ирелевантно в случая е доколко подс.
Х.Ж. е изпълнявал вменените му задължения, след като управителят на
дружеството-строител не е упражнявал и осигурявал ефективен контрол за
извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин за работниците
на строителната площадка. Поведението на обвиняемата е в нарушение на чл. 16,
ал.1, т.6 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, а именно: „
При осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд работодателят е длъжен: т. 6. да осигури ефективен контрол за извършване
на работата без риск за здравето и по безопасен начин“, като обвиняемата, в
качеството на представляваща и управляваща дружеството-строител, не е осигурила
ефективен контрол за извършване на работата, без риск за здравето на
извършващите работа на височина и по безопасен за тях начин, в резултат на
което е настъпил съставомерния резултат - смъртта на Б. М..
Обвиняемата виновно е нарушила разпоредбата на чл.4, ал.1
от Наредба № 5 от 11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на
оценка на риска, а именно: „Оценяването на риска се извършва от работодателя“,
като не е извършила оценка на риска, поради което не са отчетени специфичните
рискове и опасности при извършването на зидарски работи на височина и в близост
до контура на сградата, в следствие на което М. е паднал от петия етаж на същата сграда. Именно
с оглед спецификите на работата на височина, в качеството на управляваща
дружеството-работодател на пострадалото лице и строител по смисъла на ЗУТ, тя е
следвало да извърши оценка на риска, обхващаща всички етапи на договореното
строителство, избора на работно оборудване и всички параметри на работната
среда, за да не допусне падането на работник от височина.
Обвиняемата виновно е нарушила разпоредбата на чл. 16, т.
1, б. “б“, „г“, “д“ и т. 5 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи, а именно: „Строителят:… осигурява: б) комплексни
ЗБУТ на всички работещи, вкл. на подизпълнителите и на лицата, самостоятелно
упражняващи трудова дейност, при извършване на СМР на изпълняваните от него
строежи, в съответствие с минималните изисквания на тази наредба; г) избора на
местоположението на работните места при спазване на условията за безопасен и
удобен достъп до тях и определянето на транспортни пътища и/или транспортни
зони; д) необходимите предпазни средства и работно облекло и употребата им в
съответствие с нормативната уредба и в зависимост от оценката на съществуващите
професионални рискове за всеки конкретен случай; т.5. организира вътрешна
система за проверка, контрол и оценка на състоянието на безопасността и
здравето на работещите; “
Подсъдимата не е осигурила необходимите лични предпазни
средства, освен каски и светлоотразителни жилетки, както и условия за безопасен
достъп до работните места, тъй като работните места на четвърти жилищен етаж,
където е изпълнявана зидарията, не са били осигурени с предпазни парапети.
Такива необезопасени участъци са били и стълбищните клетки и терасите. Подсъдимата
не е организирала вътрешна система за проверка, контрол и оценка на състоянието
на безопасността и здравето на работещите.
Като не е извършила оценка на риска на работните места и
видовете работа във връзка с използването на лични предпазни средства и не е
предоставила на работниците необходимите такива, в деня на постъпването им на
работа, въпреки наличието на лични предпазни средства като обезопасителни
колани, подс. Ж. е нарушила разпоредбата на чл. 16, ал. 1 и 3; чл. 17, чл. 18,
ал. 1 от Наредба № 3 от 19.04.2001 г. за минималните изисквания за безопасност
и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства
на работното място, а именно:
Чл. 16. (1) Преди избора работодателят оценява дали личните
предпазни средства, които възнамерява да бъдат използвани, задоволяват
изискванията по чл. 4, 5, б, 7 и 8. (3) Оценката по този член се извършва
писмено и се преразглежда и актуализира, ако се предвиждат или настъпят някакви
промени в обстоятелствата или в който и да е елемент на самата оценка. Чл. 17.
(1) Работодателят определя работните места и видовете работа, при които се
използват лични предпазни средства, съгласно чл. 4 въз основа на извършена
оценка на риска на работното място, като има предвид: неизчерпателния списък на дейности, които могат да
изискват прилагане на лични предпазни средства, посочени в приложение № 1,
неизчерпателния списък на лични предпазни средства, посочени в приложение № 2,
таблицата за части на тялото на работещите, изложени на рискове, посочена в
приложение № 3. (2) В зависимост от спецификата на работните места, възможните
опасности и резултатите от оценката на риска работодателят определя
необходимите лични предпазни средства независимо от това, дали дейностите,
личните предпазни средства и рисковете са посочени или не в приложения № 1, 2 и
3. (3) След извършването на изискващите се от тази наредба дейности
работодателят съставя списък, който съдържа:!, работните места, професиите и
видовете работа, за които се използват лични предпазни средства; 2. вида,
наименованието и точната идентификация на всяко лично предпазно средство; 3.
конкретните опасности, за които се прилагат посочените лични предпазни
средства; 4. срока за износване на личните предпазни средства. (4) Списъкът по
ал. 3 се обявява пред работещите. Чл. 18. (1) Личните предпазни средства се
предоставят на работещите в деня на постъпването им на работа.
Подсъдимият Х.Ж. виновно е нарушил разпоредбата на чл. 24,
ал. 1 и чл. 26, т. 9а от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания
за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи, а именно:
Чл. 24. (1) На строителната площадка се допускат до
работа само работещи и други лица, които използват осигурените им лични
предпазни средства и специални и работни облекла.
чл. 26, т. 9а Техническият ръководител ....осигурява: а)
прекратяване на работата и извежда всички лица от строителната площадка,
строежа или съответното работно място, когато има сериозна или непосредствена
опасност за здравето или живота им или когато са налице условия, при които се
изисква спиране на работа; при отсъствието му от строителната площадка тези
задължения се изпълняват от посочени от него лица с необходимата квалификация
В качеството на технически ръководител, който осъществява
прякото ръководство на строежа и следи за спазването на ЗБУТ, като изпълнява и
контролира спазването на изискванията на закона, не осигурил прекратяване на
работата и извеждане на всички лица от строителната площадка, въпреки че
съществувала сериозна и непосредствена опасност за здравето и живота им. Именно
поради допускането до работа на строителната площадка на М., без лични
предпазни средства и на необезопасено според изискванията работно място, той
паднал от голяма височина, в резултат на което настъпила смъртта му.
Подсъдимият Ж. виновно е нарушил разпоредбата на чл. 60,
ал. 1 и чл. 61 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи, а именно:
Чл. 60. (1) Работи на височина се извършват при осигурена
безопасност от падане на хора или предмети чрез подходящо оборудване,
колективни и/или лични предпазни средства (напр. ограждения, скелета, платформи
и/или предпазни (защитни) мрежи).
Чл. 61 Паданията от височина се предотвратяват чрез
приспособления (съоръжения, ограждения), които са достатъчно високи и са
изградени най- малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и
средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение.)
Подсъдимият Ж. не е осигурил безопасно изпълнение на
зидарските работи, като на работната площадка /кота +11,80/ не са били
монтирани обезопасителни парапети по контура на сградата и не са били поставени
мрежи /колективни предпазни средства/, необезопасени са били и стълбищните
площадки, в следствие на което е възникнало и падането на М., което той не е
предотвратил. Той е следвало да осигури и лични предпазни средства, като
колани, персонални фиксиращи системи, обувки с нехлъзгащи подметки, при
извършване на зидаро-мазаческата работа и свързаната с нея работа в близост до
контура на сградата.
Нарушението и неизпълнението на гореизложените норми от
страна на двамата подсъдими са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия
резултат - смъртта на пострадалия М.. В случай, че и двамата независимо един от
друг, бяха спазили изискванията на горецитираните норми от законови и
подзаконови нормативни актове, като не бяха допуснали на работната строителна
площадка да бъдат извършвани зидарски дейности и свързаните с тях такива в
близост до контура на сградата, при липса на индивидуални и колективни
предпазни средства за работниците, не би настъпило падането от голяма
височина/кота +11,80/ от страна на М. и последвалата моментална смърт. Деянието
е извършено при условията на независимо съпричиняване на вредоносния резултат.
От субективна страна, подс. Ж., в качеството на
управляваща „Стройконсулт Приморско“ ЕООД,
е годен субект на престъпление по чл. 123, ал. 1 НК. Според съдебната практика
и основополагащото в този смисъл Постановление № 2/27.11.1979 г. на Пленума на
ВС, изм. с Постановление № 7/6.07.1987 г./ Престъплението по чл. 123 от НК може
да бъде извършено както от преките изпълнители на правно регламентираното
занятие или дейност, така и от лицата, които имат нормативни задължения по
организирането, ръководенето или контролирането на тази дейност за нейното
правилно или безаварийно изпълнение. В случая, подс. Ж., доколкото е била
управител на дружеството, на което по силата на сключен договор е възложено
извършване на дейност по строителство на сградата, която дейност обхваща и
изпълнението на зидария, включително и на височина, е именно лицето, което има
функции по организация, ръководство и контрол при извършването на тази правно
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност. Предвид
това, че същата упражнява организационни, ръководни и контролни функции при
осъществяване на дейността, то изискването към нея за познаването на правилата
за безопасното осъществяване на тази дейност съдържа знанието за това, че
дейността има нормативен регламент, свързан с правила за нейното осъществяване.
От субективна страна, подс. Ж. също е годен субект на
престъплението по чл. 123, ал. 1 от НК. С разпоредбата на чл. 163а, ал. 1 от ЗУТ, се вменява в задължение на строителя да назначи с трудов договор
технически правоспособни лица като технически ръководители, които да
осъществяват техническо ръководство на строежите. Следващата алинея на
цитирания законов текст регламентира необходимото образователно ниво на
техническия ръководител. Подсъдимият Ж. е бил назначен от строителя на
настоящия обект - "Стройконсулт Приморско" ЕООД, на длъжност
технически ръководител, и е осъществявал техническо ръководство на обекта. Той
е отговарял на законовите изисквания за заеманата длъжност по смисъла на чл. 163а,
ал. 2 и ал. 4 от ЗУТ.
Съгласно новелата на Постановление № 6/07.10.1969 г. на
Пленума на ВС, занятие или правно регламентирана дейност, представляващи
източник на повишена опасност, са действия, упражняването на които изискват
специални знания или опитност по силата на нормативен акт, проверени и
удостоверени по съответния ред, за упражняването на които лицето има съответно
разрешение. Източник на повишена опасност представляват само такива занятия или
дейности, при които и най-малкото незнание или немарливо изпълнение на
занятието или дейността, създава опасност за живота или за здравето на хората.
Извършването на зидария на пети етаж/четвърти жилищен/ на височина от 11,80 м,
в строителен обект в гр. Приморско е правно- регламентирана дейност и
представлява източник на повишена опасност. Работното място на М. и останалите
свидетели-работници на обекта, където същите са изпълнявали конкретно
възложените им от подс. Ж. задачи, се намирало на кота +11,80 м. на сградата, в
близост до контура на сградата, което се явява работа на височина и създава
риск от падане. Съгласно т. 21, параграф 1 от ДР на Наредба № 2 от 22.03.2004 г.
за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи, критерият „на височина“ и „от
височина“ се приема при наличие на такава, по-голяма от 1,5 м., мерено от пода или
терена. И най-малкото в случая немарливо изпълнение и отклонение от
предвидените изисквания при извършването на тази дейност, може да доведе до
опасност за живота и здравето на други лица, респективно до съставомерния
резултат, каквото в случая е падането на М. на земята от високо и последвалата
смърт. И двамата подсъдими са имал необходимите знания, както и опит в
строителството, но не са съобразили поведението си с тях и с правилата за
упражняване на тази дейност.
Подсъдимата Ж. е осъществила деянието виновно, при форма
на вината - несъзнавана непредпазливост - небрежност, доколкото не е желаела
или допускала настъпването на трудовата злополука, но е имала нормативно
установените задължения по посочените норми от Закон за устройство на територията,
Закона за здравословни и безопасни условия на труд, Наредба № 5 от 11.05.1999 г.
за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска, Наредба № 2
от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд при извършване на строителни и монтажни работи, Наредба № 3 от
19.04.2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето
на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място, да
положи необходимите грижи за предотвратяване на инцидента. Обвиняемата е имала
достатъчно опит и знания, за да може да предвиди, че допускането на работници
на необезопасено място на височина може да доведе до фатални последици. От
регистрирането на „Стройконсулт Приморско“ ЕООД, дружеството е изпълнявало
строително- монтажни работи на три обекта. Подсъдимата е с висше образование,
специалност „**“, завършила е ***. Работила е дълги години в общинската
администрация като главен специалист и главен експерт „Кадастър и регулации“, а
впоследствие „Кадастър, регулации и вертикално планиране“, неминуемо свързани
със строителството. Тя е могла да предотврати тези последици с надлежни
действия, в съответствие с правомощията, които тя е имала като представляващ и
управляващ дружеството - строител, но се е отнесла към тях немарливо, в
резултат на което е възникнала процесната злополука с фатален за М. край.
Подсъдимият Ж. е осъществил деянието виновно, при форма
на вината - несъзнавана непредпазливост-небрежност. Той не е желаел или
допускал настъпването на процесния инцидент, но е имал нормативно установени
задължения по посочените норми от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи, да положи необходимите грижи за предотвратяване
на инцидента. Подсъдимият е имал знанията и квалификацията за изпълняваната от
него дейност, като е завършил съответното образование и е придобил изискуемия
ценз за своята дейност, но се е отнесъл към дейността си немарливо и като
резултат от това е възникнал процесният инцидент с фатален край. Той е могъл да
предвиди, че макар и при изпълнение на зидария на вътрешни стени, поради
естеството на работата работниците са се движили по целия етаж, като е възможно
да възникне фатален резултат от това, който той е могъл да предотврати, ако
беше предприел действия по обезопасяване в съответствие с нормите на
горецитираната наредба, именно в качеството му на технически ръководител на
строителния обект.
При определяне на наказанието на подсъдимата Ж. съдът взе
предвид следните смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото съдебно
минало, изразеното съжаление за настъпилия резултат и добрите характеристични
данни, а като отегчаващи – множеството нарушения на правила, регламентиращи
безопасно упражняване на правно регламентирана дейност, източник на повишена
опасност. При превес на смекчаващите отговорността обстоятелства съдът определи
наказание съобразно нормата на чл. 54 от НК в размер на две години лишаване от
свобода. С оглед на приложената процедура за разглеждане на делото по реда на
съкратеното съдебно следствие в настоящия казус е приложима специалната правна
норма относно индивидуализацията на наказанието, а именно нормата на чл. 58а,
ал. 1 от НК. Съгласно тази норма така определеното наказание от две години
лишаване от свобода се редуцира с една трета и се налага наказание от една
година и четири месеца лишаване от свобода. Налице са основанията на чл. 66,
ал. 1 от НК, поради което съдът отложи наложеното наказание с изпитателен срок
от три години.
При индивидуализация на наказанието на подсъдимия Ж.
съдът взе предвид като смекчаващи отговорността
следните обстоятелства: чистото съдебно минало, изразеното съжаление за
настъпилия резултат и добрите характеристични данни, а като отегчаващи –
множеството нарушения на правила, регламентиращи безопасно упражняване на
правно регламентирана дейност, източник на повишена опасност. При превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства съдът определи наказание съобразно
нормата на чл. 54 от НК в размер на две години лишаване от свобода. С оглед на
приложената процедура за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно
следствие в настоящия казус е приложима специалната правна норма относно
индивидуализацията на наказанието, а именно нормата на чл. 58а, ал. 1 от НК.
Съгласно тази норма така определеното наказание от две години лишаване от
свобода се редуцира с една трета и се налага наказание от една година и четири
месеца лишаване от свобода. Налице са основанията на чл. 66, ал. 1 от НК,
поради което съдът отложи наложеното наказание с изпитателен срок от три
години.
Неоснователно е искането на защитата,
на двамата подсъдими да бъде приложено наказание при условията на чл. 55 от НК.
Съдът не възприема, че са налице множество смекчаващи вината обстоятелства,
поради които и най-лекото предвидено в закона наказание да се явява несъразмерно
тежко. Не се възприема за основателно и искането за възприемане на едно
изключително по своя характер смекчаващо вината обстоятелство, а именно
оказаното съдействие от страна на подс. Ж. на разследващите органи.
Съдът осъди всеки един от подсъдимите
на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати в полза на държавата по сметка на
ОД на МВР – Бургас, сумата от по 369,35 лева представляваща разноски за
експертизи на досъдебното производство.
Съдът присъди след влизане в сила на присъдата веществените
доказателства по делото: горна жълта част от каска; вътрешна бяла
част от каска; кафяв мъжки портфейл – 1 брой; един брой банкнота от 50 лв. -
серия АИ № 5221345; банкнота един брой от 20 лв. - серия БМ № 0788078; един
брой банкнота от 5 лева серия БИ № 2599225; контролен талон №4025342, СУ МПС № *********;
мобилен телефон „Сони Ериксон” с бутони със счупен заден капак, сер. № BD30524L60,
с IMEI
код 35906100-623142-6, ведно със СИМ-карта Глобул Биканект с №
189359050100308431478 и батерия Сони Ериксон след влизане на присъдата в сила
ДА СЕ ПРЕДАДАТ на наследниците на пострадалия Б. И.М..
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: